Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева



страница5/14
Дата03.01.2022
Размер99.45 Kb.
#112451
ТипРеферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Referat Ethnology
2. Средства за писане

Средствата за писане също били подръчни. Обикновено всеки книжовник сам си приготвял необходимото количество тетради (коли), сгъвал е пергамента на две или четири, разчертавал го в зависимост от нуждата на две или една колонки и на съответния брой редове. Разчертаването е ставало с твърд предмет - костен нож, оловна заострена пръчица или друго метално острие. Равните редове се постигали с пергел, линия или с "пункториум" - предварително приготвена летвичка с остриета, забодени на равни интервали. Прободките - дупки или косо срязани - в двата края на реда се съединявали с острието и линията е била достатъчно дълбока, за да личи и от обратната страна. Разчертаването на една страница е било различно. По навик или по традиция книжовниците са имали изработени шаблони. По някога са правили няколко рамки - една за полетата (не широка, за да не се хаби пергаментът); втора - за ограничаване на заглавните букви (инициалите); вътрешна - за останалия текст. Инициалите се пишели и вън от рамката, без ограничителна линия. Номерацията се е поставяла в полето - горе или долу, ту само в началото на колите, ту само в края, а най-често - и в началото, и в края.

Мастилото също не е създавало затруднения - основният материал за направата му е бил винаги подръка. Още от V век вече е известно, че от обикновената дъбова шикалка може да се получи добро и, най-важното - водонеразтворимо мастило. Освен от шикалки мастило може да се приготви и от отвара на някои дървесни кори. За оцветител са използвали черни сажди от огнище или препечени маслини. Мастилото от шикалки е било кафеникаво в разни нюанси, а направеното от сажди - черно и лъскаво.

Черното мастило е основната, но не единствена грижа на преписвача. Почти няма ръкопис, в който покрай обикновеното мастило да не се употребява и червено, а понякога и няколко различни червени мастила. "Царицата" на червенослова е киноварът - минерална боя (живачен сулфид) с огнен оттенък. Червенословът и изобщо цветнословът имат определена роля в ръкописната книга - те служат колкото на текста (сочат началото и края на произведенията, използват се за указания в полето - дати, показалки, знаци за цитиране, разделяне на стихове с червени разделителни точки и др.), толкова и на украсата. Затова на цветните мастила се обръща внимание при изследване на художественото оформяне на книгата.

Средствата за писане през IX - X век в България е бил "тръстът" (калам) - косо срязано и разцепено на две в единия край тръстиково перо. Но малко след това каламът е изместен от птичето перо. Перото се употребявало след грижлива обработка - с пепел и пясък са го изчиствали от мазнината, изглаждали го, изрязвали полукръг, след това изостряли долния край и цепвали перото така, че мастилото да се задържа и да се спуска равномерно към върха.

На Запад са писали и с лебедови, и с паунови, и с ястребови, и с гарванови, и с други пера, но българските книжовници разчитат главно на гъшето перо. Те не го изпускат от ръцете си и през дългите векове на робство, за да го предадат - свято и непречупено - на нашите възрожденци.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница