Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева



страница6/14
Дата03.01.2022
Размер99.45 Kb.
#112451
ТипРеферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Referat Ethnology
3. Старобългарски азбуки

Всеизвестно е, че през IX - X век българите познават две азбуки - кирилицата и глаголицата. Първоначално, именно глаголическите букви се наричат "Кирилски". Глаголицата е дело на Константин-Кирил Философ. На глаголица Климент Охридски създава първите оригинални старобългарски проповеди; на глаголица се учат хората, които презвитер Наум подготвя за книжовен труд в Плиска. Вероятно на глаголица е било написано и Учителното евангелие на Константин Преславски. Но ето, че покрай глаголицата се явява и кирилицата.

Според исторически данни първите кирилски книги се създават след 893 година, когато настъпва “златното" време на българската писменост и просвета. В научните среди се обяснява, че глаголицата е заменена с кирилица поради най-различни причини – най-често със създалата се вече дълга практика да се приспособяват гръцките букви към славянската реч; или с волята на Симеон да сближи славянското писмо с гръцкото, с натиск от Византия и др. Кирилицата има дълга история. Най-старите кирилски ръкописи, стигнали до нас, са от началото на XI, ако не и от края на Х век.

Всъщност не само през X и XI, но дори и до XIV век българите познават и двете азбуки. В редица кирилски паметници се срещат отделни глаголически букви и дори цели редове. Глаголицата е търпяла известни промени в процеса на писането. Едни "глаголаши" закръглят петлиците и острите ъгли, така че се получава впечатление за плавно свързване на отделни елементи от буквата - кръгчета и дъги. Това е така наречената обла глаголица. С нея са написани най-много старобългарски ръкописи - Асеманиевото, Зографското и Мариинското евангелие, Рилските глаголически листове.

Приемницата на глаголицата - кирилицата, има по-дълга история. Писмото на най-ранните кирилски паметници е уставно, подобно на така наречения гръцки унциал (майюскул). То се отличава със симетричност и строгост. Буквите следват една след друга, всяка изписана поотделно, почти квадратни. В повечето старобългарски паметници уставът е леко наклонен надясно (изключение прави Супрасълският сборник, който е писан с вертикално писмо).

Уставното писмо се пази чак до средата на XIV век, а дори и по-късно - с така наречения литургичен устав се пишат понякога най-важните богослужебни книги. Но този късен устав, който е особено типичен за румънската литература, на български език през XV-XVII век е изкуствен и по-скоро може да се нарече калиграфски полуустав. Полууставът е опростен, загубил симетричността си, но много по-бърз за писане тип писмо. Буквите все още се пишат отделно една от друга, въпреки, че към края на реда започват да се свързват. Думите са разделени, има повече препинателни знаци (употребява се запетая и точка и запетая). Българските книжовници пишат с полууставно писмо чак до XVII век, че дори и през XVIII век.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница