Реферат върху "обща теория на заетостта, лихвата и парите"



Дата08.05.2018
Размер84.69 Kb.
#69021
ТипРеферат
РЕФЕРАТ
върху “ОБЩА ТЕОРИЯ НА ЗАЕТОСТТА, ЛИХВАТА И ПАРИТЕ”

(стр. 14,глава 24) на Джон Кейнс

Изготвил: Мария Атанасова Бънева

Фак.№ 0708472033

Стопанско управление- задочна форма на обучение

ІІІ курс- І семестър

„Трудностите са не в новите идеи, а в мъчното освобождаване от старите”

Дж. М. Кейнс

30-те години на ХХ век: британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува своята “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, книгата, която повече от всички други икономически трудове на XX век нанася поражения върху идеологията на свободата. Тя защитава и обосновава контрола на държавата върху паричното предлагане и икономи-ческите решения на хората. Въпреки привидната строга математическа обосновка Кейнс признава, че всъщност целта му е събаряне на традицион-ната за Англия пуританска етика на икономическия индивидуализъм. В предговора към немското издание на своята книга (в нацистка Германия през 30-те) той признава: “Аз напълно осъзнавам, че моята теория може да бъде най-добре приложена в условията на тоталната държава.” До началото на Втората световна война всички правителства в Европа възприемат кейн-сианските икономически практики.

Философията на Кейнс изхожда от приемането на психологическата природа на човека като основа за икономическите процеси. Решаващо зна-чение за него има човешката склонност към потребление и спестяване. Причините за икономическите кризи се крият в изменението на настрое-нието на собствениците от оптимизъм към песимизъм, широко използва психологическата категория очакване - очакване на печалба, на изменение-то на цените, на доходите и пр. Икономическите категории и отношения са израз на човешката природа. Затова Кейнс смята, че неговите изводи важат за всяко общество, че те не са характерни само за капитализма. От друга страна обаче, той е известен с признаването на недостатъците на реалния капитализъм - икономически кризи, безработица, социално неравенство и пр. Тук нашата цел ще бъде да покажем съвсем конкретно различните ва-рианти, в които се проявява философската страна, философският подход и основа на някои от най-влиятелните съвременни икономическите методо-логии. Нито една от тях не е изградена без по-общо философско осмисляне на главните икономически проблеми. Нито една от тях не би имала и няма да има обществена значимост и приложимост, ако не засяга въпросите за природата на човека и на обществото като цяло, за интересите, потребнос-тите, целите и стремежите на хората, за поведението на индивида и социал-ните групи в различните социални условия и ситуации, и т.н. А това прави неизбежно отстояването на един или друг, повече или по-малко оформен и осъзнат общ възглед по основните проблеми на човешкото съществуване и мястото на човека в целия свят, т.е. изисква отговор на вечните философски въпроси на човешкото битие. Следва, че такива велики икономисти като Адам Смит, Дейвид Рикардо, Джон Стюард Мил или Джон Мейнард Кейнс трябва да бъдат сочени като титани, които жалонират насоките на разви-тието на икономическата наука и заемат особено място в нейната собствена история. Към тези титани на мисълта и делото не можем да не прибавим и Маркс и Енгелс, защото всеки от тях бележи епоха в развитието на нашата наука и разкрива нови хоризонти на мисълта – и когато е прав, и когато гре-ши. Очевидно това има предвид Кейнс, като отбелязва в заключителните бележки на своето забележително съчинение „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (гл.24, т.V), че идеите на икономистите и политическите философи, независимо от това дали са верни и погрешни, обикновено имат по-голяма власт, отколкото обикновено им се приписва. Защото тези нови идеи не само провокират мисълта, но и пораждат нови представи за света, стимулират организираните действия на милиони обикновени хора и в този смисъл чертаят нови насоки на общественото развитие.

Кейнсианската теория за безкризисно развитие при условията на „пълна заетост” не открива никакво вълшебно лекарство срещу действието на закона за кризите. Тя само обосновава пътищата за държавното органи-зирано противодействие на този закон. Можем разбира се, да критикуваме Кейнс и създадената от него макроикономическа теория, но не можем да от-речем, че тя си остава най-детайлното, новаторско по характера си разглеж-дане на пазарната система в условията на монополистичната конкуренция. Най-важно за Кейнс е било да запази пазарната икономика, като я накара да работи. Отношението на Кейнс към марксизма е било презрително, но е считал, че пазарната икономика може да оцелее единствено, ако получи подкрепа от обществеността чрез повишаване на жизнените стандарти. Ро-лята на икономиста според Кейнс е на пазител на „възможността за цивили-зоване" и никой икономист преди него не е бил по-пригоден за тази роля.

Лайнъл Робинс, по-късно ръководител на London School of Economics, е описвал Кейнс като „един от най-забележителните хора, които някога са живели", засенчен в своето време единствено от Уинстън Чърчил. Дори Фридрих Хайек, заклет противник на Кейнс, го е описвал като „единстве-ният действително велик човек, който съм познавал, към когото имам неог-раничено уважение".

„Икономическата теория не е набор от готови препоръки, приложими непосредствено в стопанската политика.

Тя е по-скоро метод, отколкото доктрина, интелектуален инструмент, техника за мислене, помагайки на този, който я владее, да стигне до пра-вилни заключения”.


Джон Мейнард Кейнс
Целият ни живот е набор от действия, които съзнателно или не, ни правят частица от многообразния пленителен и противоречив икономичес-ки свят. Подценяването на Общата теория на Кейнс изглежда е най-голяма-та грешка, допусната от Хайек

Оптимистичната и позитивна мисъл на Кейнс е отражение на негова-та успешна и щастлива кариера. Син на професор, той е бил назначен като преподавател в Ийтън и Кембридж и е влизал в Блумсбъри груп, кръг от поети и творци, олицетворяващи идеала на културния начин на живот.


Кейнс никога не е казвал (в "Обща теория на заетостта, лихвата и парите") по-точно нещо от това, че: "идеите на икономистите и политическите фило-софи, както когато са правилни, така и когато са грешни, са по-силни, от-колкото всеобщо се приема”. Всъщност светът не се управлява от нищо дру-го, освен от идеи.

Основната идея на Кейнс е проста: когато в икономиката започне сви-ване, правителството трябва да увеличи бюджетния дефицит, за да поддър-жа пълна заетост. И това е така, защото частният сектор не инвестира доста-тъчно. Когато спадне търсенето, фирмите ограничават инвестициите и така се задвижва порочен кръг: по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко потребление и дори по-малко основания за инвестиции въобще. След определен брой подобни цикли на празен ход икономиката може и да достигне равновесие, но с цената на висока безработица и социална мизе-рия. По-добре е още от самото начало правителството да поеме нещата в свои ръце и да избегне болката. Най-голямото потвърждение за правотата на кейнсианството е практическото му приложение в САЩ през годините на Голямата депресия при управлението на Ф. Д. Рузвелт.

„Грешка е да се смята, че бизнесмените са по-неморални от полити-ците”.

(цитат от писмо на Кейнс до Рузвелт)


В цялата своя теория Кейнс изхожда от предполагаемата стабилност на психическите фактори, каквато фактически не съществува. Като се опира на склонността на предприемачите (подбудата към инвестиции), обуслове-ни от равнището на „пределната ефективност на капитала”, т.е. от нормата на печалбата, склонността към спестяване (предпочитание към ликвидност) и привичките на потребителите (склонността към потребление), Кейнс иска да обясни причината за „най-значителните уроци на обществото” – негова-та неспособност да осигури пълна заетост и произволното и несправедливо разпределение на богатството и доходите. Веднъж започнал, процеса на мултипликация, ще протича до безкрайност, което е гаранция за осигурява-не на постоянен подем и безкризисно развитие на всяка една обществена система.

Стимулирането на капиталовложенията в производство на средства за производство може само временно да разшири границите на пазара. Но вместо да разреши, то неизбежно ще доведе до ново, още по-голямо задъл-бочаване на противоречието между производството и потреблението, до-колкото всяко производство, в края на краищата, е производство за потреб-ление. Следователно динамиката на инвестициите търпи определящото въздействие на цикличния характер на развитието на производството и са-ма трябва да бъде обяснена с действието на специфичните закони на иконо-мическия цикъл, а не обратно, както постъпва Кейнс. Тук „психологическа склонност към потребление” е напълно безпомощна да осигури „ефективно търсене”, защото неговата недостатъчност се дължи не на природата на чо-века, а на заложените в отношенията на разпределение противоречия, кои-то се възпроизвеждат. Кейнс изследва мултипликатора в условията на неза-бавното, мигновено действие.

Не друг, а животът показва, че съществуващият ред няма бъдеще, защото той не е носител на бъдеще за света. Това е ред, който реже клона, на който стои светът. Светът се нуждае от нов ред, от преход от ред в полза на богати-те към ред в полза на достойното съществуване на обикновения човек. Све-тът се нуждае от преход от ред, изграден върху основата на икономическата изгода, към ред, базиран върху обществените ползи. Светът се нуждае от стратегия на новия ред, в чиято основа стои човекът и в ролята му на произ-водител, и в ролята му на потребител на блага. Става дума за стратегия, изг-радена върху основите на справедливостта, свободата, демокрацията (поли-тическа, социална, икономическа), солидарността, идентичността (култур-на, образователна, стопанска и т.н.), опазената, съхранената и облагородена природа. Става дума за стратегия, способна да изкорени бедността в света (материална и духовна), за стратегия, способна да създава хармонична околна среда. Става дума за стратегия, способна да защити индивидите от самите тях.

Какво е практическото значение на „количествената теория”? Споредн ней-ните съвременни представители, тя трябва да ни покаже какъв би бил ефек-тът от държавните разходи за обществени работи в перспектива и на тази основа да служи като инструмент за регулиране на стопанските процеси в духа на теорията за „пълната заетост”.


В края на своя анализ Кейнс показва, че е възможно, опирайки се на статис-тическите данни за съвкупния доход и съвкупните инвестиции в последова-телни моменти от време, да се начертае графика на пределната склонност към потребление на всеки стадии на икономическия цикъл. На следващ етап може да се определни изменението във величината на мултипликато-ра, който представлява от само себе си функция от психологически склон-ности на населението. От всички тези разсъждение, които прави Кейнс, мо-жем да определим неговата теория, изцяло изградена на базата на предел-ни величини, като преход към съвременната макроикономическа динами-ка. С предмета на изследване на Кейнс е свързан и методът на неговите ана-лизи, изследват се явленията в макроикономически аспект. Подходът е су-бективен, но не се изхожда от мотивите на индивида за стопанската дей-ност, а се тръгва от масовата психология, психология на отделни групи в об-ществото, което позволява на Кейнс да анализира успешно явленията от макроикономическа величина. Той се стреми да открие зависимостите на националното равнище и да открие пътища за въздействие върху тях.

През март 1933 г. Кейнс написва следното: „Достигнали сме критична точ-ка. Ясно можем да видим пропастта, към която води сегашния ни път."

Творчеството на Кейнс открива нова страница в икономическата теория. В параметрите, определени от неговите теоретични постановки, ще се развива икономическата теория и практика на XXI век. Задълбочаване на участието на държавата в стопанския живот все по-силно приложение намират въз-можностите на планирането и прогнозиранети на икономическите процеси.

Светът днес е залитнал към състояние, сходно със срива на фондовия пазар през 1929 г. и банковата криза от 1931 г. Така че думите на Кейнс могат да се възприемат за оценка за това, което може би ни чака в бъдеще, отново. Ми-сията на живота на Кейнс бе да спаси капитализма от самия капитализъм; сега тя е по-актуална от когато и да е било след смъртта му през 1946 г.


Ако Кейнс не се бе появил със своите идеи за икономически реформи и за необходимост от стабилизация, левичарството вероятно щеше да започне да тормози света много преди 1945 г. А може би ако правителствата на воде-щите за времето си държави бяха по-стриктни при прилагането на кейн-сианските рецепти, то до левичарство ако въобще се стигнеше, щеше да е доста по-късно и за доста по-кратко време. 
Няма съмнение, че Кейнс предефинира представите на икономистите за предмета на собствената им наука. Възпитан в духа на неокласическата тео-рия, Кейнс пръв схвана остарелостта на представите на спонтанен пазарен ред и заложената в него възможност за пазарно саморегулиране на иконо-мическия живот.

„С правилни политики - каза Кейнс - добрите времена могат да се върнат”. Тогава той се оказа прав, да се надяваме, че отново ще е прав.







Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница