Реформата на висшето образование в българия: конкурентоспособност в европейското образователно пространство

РЕФОРМАТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ В ЕВРОПЕЙСКОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО ПРОСТРАНСТВО

На 29 март 2005 г. катедра „Управление на социално-културните дейности” на Университета за национално и световно стопанство организира кръгла маса на тема „Реформата на висшето образование в България: конкурентоспосбност в европейското образователно пространство” съвместно с „Академичен форум 2007” и със съдействието на Правителствената информационна служба и Съюза на учените в България. Тя се проведе в Центъра за интелектуална собственост към УНСС и привлече вниманието както на видни преподаватели, учени, ректори на висши училища и университети, представители на МОН, така и на водещите български медии.

Настоящата кръгла маса е част от поредицата дискусионни форуми, които катедра „Управление на социално-културните дейности” организира по актуални проблеми в предметната й област – образование, здравеопазване, култура. За начало на дискусионната поредица е предпочетена една от най-критикуваните области на реформи в последното десетилетие у нас – образованието.

Всъпителният доклад, направен от ректора на УНСС проф. д-р Борислав Борисов, бе на тема „Висшето образование – състояние, проблеми, перспективи”. Проф. Борисов започна с оценката, че висшето образование е система, която се развива и произвежда качествен продукт. Но според него през последните години тази система е подложена на множество атаки. На първо място е нормативният стрес, на който е подложено висшето образование в България - от 1995 г. до 2004 г. Законът за висшето образование е променян 13 пъти, като много често резултатите са негативни поради факта, че голяма част от нормативните актове си противоречат. А висшето образование се нуждае от нормативно спокойствие. Време е научната общност в България да се обедини около създаването на нов закон на базата на цялостна стратегия за развитие на образованието. За съжаление такава стратегия няма, както няма и стратегия за икономическото развитие на страната. Поради тези причини няма яснота по въпроса какви кадри са необходими за бизнеса, за производството и т.н., за да може висшите училища да подготвят именно такива специалисти.

Професор Борисов говори и за неравнопоставеността между държавните и частните висши училища. Държавата според него отвоюва територии от академичната автономия, дава отрицателна оценка на много от опитите за промени в държавните университети и с това ги стопира, а в същото време позволява на частните много повече свобода. Държавните училища на практика бяха изгонени от образователния пазар с премахването на платеното обучение. Друг сериозен проблем е увеличаването на броя на филиалите на висшите училища и университети, които се „разроиха” – има унивеситети с повече от 30-40 филиала. В тях не може да се провежда качествено и ефективно обучение. Именно това е причината преподавателите от държавните университети да „хвърчат” от един университет в друг. Това води до вулгаризация на висшето образование. Необходимо е да се извърши почтена и коректна акредитация и да продължат да съществуват само онези университети, които са се доказали, а това са всички стари държавни училища с традиции и не повече от 6-7 от новите.

„Разрояването” на висшите учебни заведения доведе до още един сериозен проблем – липсата на преподавателски кадри. В България има един и същ кадрови потенциал, а висшите учебни заведения вече са 42. След въвеждането на възрастови ограничения за преподавателите на основен трудов договор, броят на професорите намаля наполовина. Не е възможно в три пъти повече ВУЗ-ове да се провежда качествено обучение с два пъти по-малко преподаватели. Необходимо е клониране на научния потенциал в различните университети.

Професор Борислав Борисов подчерта, че от особено значение е наблюдението и контролът върху образователния процес и конкретно върху изпълнението на препоръките при акредитацията на висшите училища. Трябва да има добър диалог между Агенцията за оценяване и акредитация и университетите в България.

В подкрепа на много от неговите тези бе и докладът на проф. д.ик.н. Йосиф Илиев, като акцентът бе поставен изцяло върху „Акредитационния процес в подкрепа на качеството на висшето образование”. На първо място проф. Илиев отбеляза проблемите, възникнали с блокирането на акредитационния процес след юни 2004 г., липсата на активно сътрудничество между университетите и Националната агенция за оценка и акредитация, необходимостта от сериозни качествени критерии при оценката на различните висши училища. Според него е добре и в България, както и в повечето европейски страни, ориентир да са рейтингите на специалностите, а не на университетите. Не на последно място той изтъкна и необходимостта да има силна връзка между получената акредитационна оценка и следакредитационния контрол. Професор Илиев акцентира върху преимуществата от задълбочаване на контактите на УНСС с елитни български училища – икономически техникуми, финансови гимназии и други, което ще гарантира качествен подбор на студенти.

Представено бе и едно интересно изследване на тема „Студентите за реформата”, подготвено от Денислав Георгиев и Николай Камишев – студенти в ІІІ курс, специалност „Икономика на социално-културната сфера”. Целта на проведената от тях анкета сред студентите е да се уловят нагласите и отношението на българските студенти към качеството на висшето образование в България. Показателен е фактът, че само 20 % от запитаните учат във висши училища и университети в България, за да получат желаното висше образование, докато от анкетираните студенти, обучаващи се в чужбина, 60 % дават подобен отговор. Сериозна е разликата и в оценката на качеството на висшето образование – едва 6 % от обучаваните у нас отговарят, че са доволни от образованието, което получават, докато при учещите в чужбина 45 % дават положителна оценка.

Интерес представляваха отговорите на въпроса „С какво свързвате реформата на висшето образование?”. Почти равен брой анкетирани са отговорили „по-голяма практическа насоченост на обучението” и „възможност за признаване на висшето ни образование в чужбина”, но ¼ от студентите твърдят, че нямат информация за тази реформа. Това може да се тълкува като доказателство за неефективността на извършваните промени – щом като 24 % от тези, за които се прави реформата, не знаят за нея, то или тя е неефективна, или те са крайно незаинтересовани от промените.

Началото на дискусията постави проф. Георги Минчев, който изтъкна, че не само българското, но и световното образование е в криза, и това се обяснява с политическите, икономическите, социалните, културните и други промени. Основната му теза бе, че качественото образование изисква сериозни финансови инвестиции, а в това отношение политиците и държавниците демонстрират генерално неразбиране. Висшето образование е основен ресурс, който разкрива темповете на икономически растеж, а качеството му се определя от редица основни фактори: кой обучава, какво се изучава, как се изучава, при какви условия се извършва обученито и кого обучаваме. Редица нови отрасли остават извън системата на нашето образование и това трябва да бъде коригирано с новите учебни планове и програми.

Гл. ас. Пенчо Пенчев обърна внимание на факта, че няма визия, няма стратегия за устойчиво развитие в сферата на българското висше образование, а страните от Централна и Източна Европа имат най-голям потенциал да осъществят идеите за такова развитие.

Своето мнение изказа и доц. Елка Добрева – началник-отдел „Политика във ВО” на Министерството на образованието и науката. Според нея много от проблемите в сферата на висшето образование произтичат от това, че се противопоставят две виждания – за образованието като услуга и образованието като ценностна система. В България по-скоро се приема второто. У нас има иновационни ресурси, но въпросът е как се използват те и именно тук е важна ролята на институциите. Очевидни са няколко извода: необходимо е дефиниране на приоритетите, необходими са инвестиции в сферата на висшето образование и засилване на връзките между образованието и бизнеса, между обучаващите и потребителите, необходима е адекватна квалификация, съответстваща на нормите в европейските страни.

Според доц. д-р Павел Димитров, ръководител на катедра „Стопанска логистика” в УНСС, е напълно неприемливо противопоставянето на образованието като услуга и като ценностна система, защото двете тези не се изключват взаимно, а по-скоро трябва да се съчетават, да се допълват, тъй като и двете трябва да бъдат водещи в съвременното висше образование.

Доц. д-р Веселка Павлова от УНСС насочи вниманието върху проблемите, свързани с магистърската степен и с дистанционната форма на обучение. Тя уточни, че в УНСС те са ресурсно обезпечени и по отношение на преподавателите, и на учебниците. Националната агенция за оценка и акредитация също трябва да подпомага програмата за дистанционно обучение, която дава възможност за по-голяма самостоятелна подготовка на обучаваните, но изисква не само наличието на преподаватели, подготвена администрация, но и възможност за онлайн връзка, организиране на форуми и т.н. Тази форма на обучение има потенциал да подготвя качествени кадри, но на този етап не се използва максимално.

Втората част на кръглата маса започна с доклада на проф. д.ик.н. Димитър Филипов, преподавател в катедра „Управление на социално-културните дейности”, на тема „Европейски предизвикателства пред българското висше образование”. Той също отбеляза, че кризата в българското образование не е уникална – подобна криза има и в САЩ, и в Англия още от 80-те години, въпреки че се правят редица опити за преструктуриране на тази сфера. Причините за кризата са различни за различните страни. В страните от Европейския съюз според него няма единен модел на образование – моделите са различни, а за съжаление инициаторите на реформата във висшето образование в България така и не посочиха един или няколко от тях като конкретен пример за нашата страна. Въпросът може да се постави и по друг начин – необходимо ли е изобщо да следваме чужди модели, след като българското висше образование винаги е било на високо ниво? Университетското образование е перспективна дейност, но то не бива да се нагажда към изискванията на реформата, а образованието, науката и културата са стратегически проблеми за развитие.

Професор Филипов изказа и мнение, че проблемът не е в броя на висшите училища в България – малките университети също имат своето значение, от тях също има нужда. Проблемът е в качеството на образованието, а не в мащабите на учебното заведение.

Доц. д-р Евгения Пенкова, ръководител на катедра „Управление на социално-културните дейности”, в своя доклад „Индикатори на конкурентоспособността на българското висше образование” насочва вниманието върху проблема за качеството на обучението. Тя сподели мнението, че за реформите във висшето образование в България се говори като самоцел, а не като фактор за развитие на икономиката и стопанството. Вторият акцент в нейното изказване бе тезата, че в количествен план индикаторите за конкурентоспособността са на равнище, близко до средното за европейските страни. Проблемът е в качеството на образованието.

В последвалата дискусия се включи професор Велчо Стоянов, който обърна внимание на два въпроса – как и защо образованието се превърна в световен хит и проблемите в нашето висше образование. Според него успехите на българските ученици, студенти и специалисти в чужбина се дължат на доброто образование, което получават у нас. Необходим е пазарен подход към образованието в България, държавата се идентифицира повече от необходимото. В редица западни страни се наблюдава бум на разходите за образование. Важно е да се помни, че бизнесът не финансира висшето образование, ако няма полза от това, а в България за съжаление не е достатъчно силна връзката между образователната система и бизнеса.

Това бе и един от основните въпроси, поставени от госпожа Мира Калоянова от МОН – каква е ролята на едно такова сътрудничество, доколко то е реално осъществимо и на каква база трябва да се гради. Във връзка с това тя повдигна въпроса и за следдипломното обучение – много хора се насочват към него именно необходимостта от допълнителна квалификация, възникваща в работата им.

На финала на кръглата маса проф. Петър Балкански от „Академичен форум 2007” представи доклада си на тема „Висшето образование – на пазара на услугите”. Основната му теза бе, че образованието е услуга, знанието е стока, а студентът е клиент, потребител. Според него преподавателите са тук, защото има студенти, а не защото има университети. Българското висше училище е училище за знания. Както и преди, така и сега, то продължава да се основава на знаменитите класически принципи: фундаменталност, систематичност, последователност, приемственост. По формални, нормативни и институционални показатели висшето образование у нас в основни линии е хармонизирано с това в страните - членки на Европейския съюз. Това прави възможно неговото присъединяване в общоевропейското пространство за висше образование. Създадени са голяма част от формалните предпоставки за оценка, сравнимост, съизмеримост и взаимно признаване на придобитото образование и квалификация. Българското висше образование се разкрепости в ценностно и научно отношение и се отвори към универсалните академични образователни ценности, но като че ли положителните промени спират дотук.

На базата на обсъжданите проблеми по време на научната проява професор Балкански направи няколко извода. На първо място – необходимостта от реформа на висшето образование е осъзната, но не бива да се забравя, че българската образователна система е изпратила на Запад около 15 000 - 17 000 студенти, които са отлично подготвени в елитни училища. За съжаление тенденцията е те да останат и да се реализират там – трябва да се направи всичко възможно да се връщат и да работят за България. Вторият извод е, че бъдещето е на мрежите – няколко крупни университета майки да ръководят професионално и компетентно обучението в по-малки центрове. И трето – необходимо е модерно законодателство, тъй като сегашният закон за висшето образование не позволява на университетите да се развиват.

Гл. ас. д-р Светла Цанкова