Откога пациентът стана контрольор?

Генеричните компании не искат да плащат за дефицити в здравната каса

Генеричните фармацевтични компании се противопоставиха на предложения от конкурентите им от оригиналната индустрия пакт за стабилност, който трябва да бъде одобрен от правителството и парламента. В документа се предлага всички работещи със здравната каса фармацевтични компании да покриват солидарно плащанията й за лекарства, ако те надхвърлят годишния й бюджет по това перо.

"Философията на това споразумение е заложена във формула, според която всички компании трябва да плащат независимо дали са оригинални, генерични и дали имат принос за преразхода за лекарства. Предложението е, ако има ръст над предвиденото, той да се покрива солидарно от всички компании на база на това какъв пазарен дял имат от средствата на касата за медикаменти", обясни Николай Хаджидончев, председател на "БГФарма", която обединява генеричните фармацевтични компании, работещи в България. Проблемът обаче е, че генеричните компании не са съгласни с пакта и имат няколко аргумента за това.

Не се качват, а спадат

Бюджетът на здравната каса за лекарства през 2014 г. е 544 млн. лв. за медикаменти за домашно лечение. През миналата година обаче НЗОК плати за такива 644.5 млн. лв. и се предполага, че и през тази година ще има преразход за плащания за лекарства.

От "БГФарма" изтъкват, че са против подписването на общо споразумение, тъй като ръстът над заложените бюджети винаги идва от нови оригинални лекарства без аналог и никога от генерични, чиито цени намаляват всяка година. Като пример те посочиха, че през 2013 г. касата е платила за 120 лекарства под патент 144.283 млн. лв., а през 2014 г. за 115 - общо 201.440 млн. лв. В същото време за 214 генерични лекарства през 2013 г. са дадени само 28.160 млн. лв., а през 2014 г. за 221 продукта - 16.436 млн. лв.

"Потреблението на опаковки генерични лекарства расте, което значи, че с тях се лекуват повече пациенти. То обаче пада в стойност, което означава, че цените слизат стабилно надолу. Средната цена на една опаковка е 3 лв.", коментира Хаджидончев. Той допълни, че през миналата година при среден ръст на болничния пазар от 18.7% за онкомедикаменти има оригинални лекарства, които са с ръст от 330% и преразходите идват оттам.

"Общо 18 лекарства под патент усвояват 40% от ресурса на НЗОК за медикаменти и с тях се лекуват 20 хил. пациенти. Като говорим за значителни преразходи, те трябва да се финансират от продуктите, които водят до този преразход", коментира Хаджидончев.

От "БГФарма" допълниха, че генеричните продукти няма как да дават допълнителни отстъпки от цената, тъй като се конкурират с още десетина продукта в група и освен това здравната каса обикновено плаща само малък процент от стойността на генеричните лекарства - 25% или 50%. Това е причината около 200 евтини лекарства да престанат да се продават в България през последната година, тъй като производителите им са на загуба. "Приветстваме всеки опит за намиране на изход от ситуацията, но това да стане на адекватен принцип -да се търсят форми за индивидуални договаряния, връщане на средства, а не всички компании да плащат за увеличените продажби само на няколко", каза Хаджидончев. Той допълни, че лош вкус оставя клаузата в споразумението, според която то влиза в сила, ако компаниите, които държат 30% от плащанията на касата в стойност, го одобряват.

"Търсим твърда договорка, че бюджетът за лекарства е този. В процес на преговори сме", коментира ситуацията заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков. Той допълни, че в повечето европейски страни има споразумения и фирмите определят процент на база на пазарен дял и постигнат ръст, според който връщат на здравните каси надплатените средства.

Пенков каза още, че ако фирмите не се споразумеят, остава в сила законовият текст, според който ще се договарят задължителни отстъпки за новите лекарства.

Варненският мол Galleria може да стане болница

Полската Globe Trade Center (GTC), която има два работещи мола в България, обяви, че преговаря за продажба на един от двата си недостроени обекта. По информация на "Капитал Daily" от два независими източника подготвяната сделка е за търговския център във Варна, който е построен, но не е открит. Най-любопитният детайл е, че ако продажбата се случи, вместо мол там ще има болница. Като водещ преговорите кандидат-купувач се сочи Петър Дудоленски, а като бъдещ наемател при успешна сделка - "Сити клиник".

Основен собственик на варненския мол е полската компания. Българските съдружници на инвеститора в проекта са Тони и Красимир Икономови. Братята са познати като собственици на козметичната фирма "Фреш ъп". Българското дружество - собственик на мола, е "Галерия Варна", а управителите му са Тони Икономов, Йовав Карми и Дани Берковичи. Фирмата е собственост на регистрираната в Австрия "Галерия Икономов". Имотът е заложен в ПИБ и унгарските банки МКБ банк ЗРТ и ОТП банк Нирт срещу заем от 125.7 млн. лв., сочи справка в Имотния регистър. Според вписани залози пък дългът е малко под 50 млн. евро. Последният отчет на дружеството е от 2013 г. и според него задълженията към финансови предприятия са 45 млн. лв., а към предприятия от групата - 110 млн. лв.

За инвеститора обектът не носи приходи, затова сделката изглежда бързо решение. На наситения варненски пазар всеки нов мол ще пробие трудно, затова смяната на предназначението също е логична. А по отношение на цената - по всичко изглежда, че ще е по схемата поемане на дългове.

Потенциалната болница

Вероятно бъдещият наемател на обекта ще бъде веригата болници и медицински центрове "Сити клиник", които тази година планират да инвестират около 200 млн. лв. в разширяване на досегашната си база в столицата с нова болница, болница във Варна, покупка на работеща болница в голям областен град и строеж на онкоклиника. Затова през януари болницата привлече два нови акционера с капитал по 5 млн. лв. всеки. Това са Kmpower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов. Мажоритарни собственици на дружеството - собственик на болницата, са двама от съсобствениците на групата за производство на пилешки продукти "Градус", Ангел и Лука Ангелови. Освен тях съсобственици са мениджърът с опит в имотния бизнес Петър Дудоленски, управителите на клиниката Андрей Марков и Илиан Георгиев, водещият кардиохирург в нея доц. Иво Петров, управителката на медицинския център на дружеството във Варна, офшорната компания "Алворада", регистрирана в Панама, и Анета Димитрова, частен инвеститор, който живее в САЩ.

Практика на "Сити клиник" не е да купува имота, в който се помещава болницата, а да го наема за дълъг период - 20-25 години. По думите на източник от болницата сделката за придобиване на имота, в който ще се помещава варненската болница, още не е приключила. Схемата е тя да бъде купена от компания на Петър Дудоленски, а "Сити клиник" да сключи договор за наем със собственика, казаха два източника. Дудоленски не отговаряше на мобилния си телефон.

От продавача и от потенциалния наемател отказват официална информация. Въпреки това управителят на медицински център "Сити клиник Брегалница" във Варна д-р Венелина Милева вече коментира пред Moreto.net, че преговарят усърдно със собствениците на мол Galleria. За "текущи преговори за някои от проектите в региона" потвърдиха и GTC. От фирмата обаче не дадоха детайли около тях с обяснението, че компанията е листната на борсата и няма право да обявява сделките, преди всички процедури да са завършени.

В България GTC е мажоритарен собственик в Galleria Stara Zagora и Galleria Burgas. От финансовия доклад за 2014 г. става ясно, че търговският център в Бургас е един от топ активите на компанията с балансова стойност от 40.6 млн. евро. От отчета става ясно, че бургаският мол има заетост от 93%, а средният месечен наем е 9.6 евро на кв. мeтър с включени такси за паркиране.

Противоположна е ситуацията с Galleria Stara Zagora. Търговският център се нарежда на четвърто място сред най-обезценените активи на GTC след два мола в Хърватия и един в Румъния. Само през миналата година Galleria Stara Zagora е изтрил 10 млн. евро от балансовата си стойност.