Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала

Прабаба ми разбира се че я помня. Тя ми е разказвала приказки толкова интересни. Когато съм била болна тя е идвала до леглото ми за да ми разказва приказки и е прекарвала до внучката си и майка ми, цели дни е прекарвала.

Корена специално. Смятаха се за ладино - евреи

Проучване направиха моите роднини в Израел и разбраха, че едното от бащина страна идват от Испания а от другата от Венеция. Баба ми е от Венеция.

Еми, смятахме се за средна класа със всичките плюсове и минуси. Имахме прислуга във къщи винаги, имаше изобилие от храна . Никога не сме страдали нито за храна, нито за дрехи. И образование кой колкото иска да учи.

Еврейските празници и традициите се спазваха много строго вкъщи.Баща ми не беше такъв всеки ден да чете…Той нямаше и време

Не си спомням, но баба ми. Матриархат е било нашето семейство от страната на баща ми, защото баба ми загуби съпруга си много рано, докато е била 40 годишна. Аз казах,че от мъка той е починал, че си е продал чифлика. И тя фактически е управлявала цялото това стопанство и толкова дъщери, всички са се събирали на трапезата вкъщи и женене и това, всичко се е събирало вкъщи, особено в тежки моменти в живота. и на празници . По време на войната всичките дъщери и синове всичко на трапезата е било Имахме празници Рош Ашана, Песах. Имахме голям салон в къщата, но такова нещо колкото моя апартамент. И една дълга маса, безумна, със свещници и цялата фамилия се е събирала. Ние във специални дрехи. Всеки си имаше стол , и беха ни научили от училището да четем молитвите.

Да на баща ми - Синьора се е казвала баба ми. Дядо ми аз не го познавам. Той е починал много преди да се родя, а от страната на майка ми – това е Сара, която много добре помня,защото тя ни е гостувала много често и аз съм и гостувала много често в Русе. Много често. Всяка година ходих по един месец там да прекарвам в Русе, с майка ми,като днеска си спомням как с рейса сме пътували, аз дете малко, отиваме при баба ми Гран – мама и викахме.

Еми, Гран-мама беше, много такава – шик жена

Винаги много добре облечена, много добре се носеше, много, страхотна домакиня беше. Всичко трябваше да бъде изрядно, покривката колосана, въобще….си беше по всичките правила. Децата много и помагаха, дъщерите и….Имаше и някаква жена, която там помагаше

Да.
А кой ги пушеше наргиле и ги караше да целуват ръка?

А, това е майката на баща ми. Моята баба по бащина линия. Тя е командвала всичките си синове - на кого трябва да се помогне, този закъсал,онзи болен, този трябва да бъде изпратен да учи. Тя се занимаваше абсолютно и всяка вечер баща ми като си прибираше от работа и братята, нали,които управляваха, Те беха няколко магазини, там, в квартали на Шумен. И пристигаха при нея, обясняваха как е минал деня, да и тя изслушваше, особено след като почина големият брат на баща ми . Тя много държеше, държеше много здраво ги държеше. Имаше един такъв момент, майка ми ми е разправяла. Тя е държала всичките на краката си да бъдат при нея в голямата къща преди. Ние живеехме в малката къща. И когато майка реши да се отдели, не искаше всеки ден да обядва и да вечеря с всичките сестри и братя на баща ми. И да си отдели отделно домакинство. Баба ми беше много обидена и дълго време не и приказваше, обидена, да. Аз ви казвам, матриархат, просто…..страхотно нещо. И баща ми се чувстваше много неудобно се чувстваше от цялата рода.
Защо?

За това, че се отдели от храната, от всичко

Аз не го познавам, той е починал много млад

Да, поема юздите на голямо стопанство, на голяма фамилия, и никой не искаше да се отделя, защото икономически бяха добре семейството. Пращаха ги да следват в Германия, тук и там и тук. Имаха един чичо, пратиха го да учи в София право и той на третата година се прибира обратно, защото първо отива на война имало война и те студенти ги вземаха за войници, за офицер отиде. След това се върна и отказа да следва и си влезе във фирмата. Фирмата е била много голяма. даже и сега има имоти в Шумен.И аз имам документ, че накрая остава само общо ми и да

Всяка събота отивахме да и целуваме ръка. Всички внуци натъкмени, преобличане, които живеят билзо и далеко, отивахме да целуваме ръка. и там тя ни посрещаше с наргиле.

Да, да. Не влизайте още казваше леля ми, вътре са еди кои си. Нека да излезат тогава… Това вече и бяха последните години от живота й – Много странно.

Тя имаше толкова много внуци, че не обичаше да си общува.

Да. Фактически, аз трябва да съм била шест годишна, когато тя почина от пневмония и грип е имала сигурно, нещо и почина, и край нея бяха застанали всичките снахи и дъщери. Мъжете отвънка седяха и чакаха, а ние децата всичките се бяхме умълчали.

Ние имаме обичай евреите жените и децата не отиват на погребение . В Шумен такъв обичай имаше.Вие знаете ли, че аз не съм отишла на гробището, дори,когато погребаха баща ми. Просто майка ми не даде. Не каза наш обичай е ние жените да не ходим, ще отидат мъжете да го положат

Да, да. Всеки ден поканват се мъжете на варени яйца и баници някакви, сладко не, солено.

Абсолютно, даже нещо друго аз това си спомням чичо ми като почина от Синагогата носеха едни виенски масички боядисани черни, ниски и малки столчета, всичко черно и всеки един от снахите приготви обяда и го носи и подрежда масата. Всеки ден различно. Вижте, знаете ли…

Да, Донесе ги нещо като клисар. Ние го викахме самас

Там си имаха склад в който ги държеха. В черно боядисани малки столчета и за всекиго….и главно на масата сядаха най-засегнатите, най-близките-братя, деца и те не мърдат и четат молитвата и снахите разнасят, външните хора поднасят храна.

Не, не аз не си спомням. Тази подробност не си спомням, но знам после при панахидите никога не се поднасяше сладки работи. Само варени яйца, и солено, и никакво месо не се поднасяше и ракия имаше……

Да винаги сме имали прислуга. Отначало бяха еврейки…В ранното детство си спомням, че еврейки идваха да работят в дома на баба ми, в нашия дом. След това, изглежда, че те са се замогнали беха заменени с туркини, а след това вече не знам защо по някаква причина не вземаха туркини, а вземаха селянки.

Да, имало е да. Тогава изглежда прислугата не беше много скъпа, защото аз си спомням, трябва да съм била 13 годишно момиче, на 14 вече съм била в прогимназията, последните класове, когато последната прислужничка, която имахме…Уговорката беше, тя беше от някакво село, момиче което беше с една година по-голямо от мене, и аз уговорката беше да я нахраниме, да и купиме нов кат, докато е при нас да се облича, после като си тръгне да и дадем няколко ката дрехи, бельо и пари,у които бащата ги вземаше.

Да, на бащата се даваха парите, на момичето няколко ката дрехи и бельо,а докато беше при нас….Тя пристигна с някакво сукманче, даже нямаше и бельо. И си спомням даже от кои села - Мъдарево, там другите,защото това все бяха познати на баща ми казваха:”аз ще ти доведа дъщеря си

Еми, винаги главата на семейството.

Еми, четеше се цялата молитва там за Песах, четеше се, и понеже едниия се измаря, другия поема и всичките братя се изрегдаха…И Най-тъжното беше, че когато останахме всичките сами, кой починал, кой заминал за Израел, да в Палестина тогава , и останалите се осамотиха всички отделно и баща ми нямаше син и той беише много нещастен.И майка ми казваше:”Вземи ти поеми молитвата”. Аз знаех да чета, защото съм завършила еврейското училище и без точки можех да чета и майка ми ми подаваше книга да продължа да поема на баща ми да не се измаря, той беше възрастен.Тогава беше много тъжно защото си бяхме сами. Всеки се затваряше вече, нямаше вече такива големи семейства, както в ранното детство, които съм запомнила, до 7-8 годишна възраст. След това всичко се пръсна, замина…На празниците например, Пурим. Уговорката беше –сега всичките в еди коя си къща, в сестрата на баща ми, или… ще се съберат и всичките прозорци и всичките прозорци се осветяваха и чакахме да дойдат маскираните, и за маскираните се приготвяха сладкиши, плодове, не знам какво си и се пееше, играеше, танцуваше, да това бяха много хубави….Например имаше тогава празник, където се поднасят плодовете

Да точно така и от лелите ,от всичките роднини, аз получавах едни торбички с плодове, и всеки се фукаше колко торбички е получил в махалата. Хвалехме се на приятелките, да, да …..Просто това са детски работи, които съм ги запомнила.

Еми, всичките празници бяха хубави. Ханука спомняте ли си. Да редовно тука имам една ханука, донесе ми го един братовчед от Израел:”Нека, казва се почувства, че този дом е еврейски.”

Не нито дядовците, нито родителите ми. Никога не са членували.

Еми, съседите….Ние живеехме в еврейска махала, обградена с турски къщи наоколо и поддържахме…Аз самата в гимназията много хубави връзки имах с българи

Ама ми не съм имала възможност да контактувам, защото махалата, училището в което учех бяха само евреи.

Специално моето семейство, баща ми, не сме ходели, но сме ходела на гости , на баба ми в Русе. Майка ми е ходела в София на гости на някакви роднини.Аз не съм ходила, много деца…Аз съм ходила самичка например в Търговище и Русе, да това са градовете почивките.Другите братя и племенника на баща ми.Те отсъстваха по два месеца, отиваха на море. Те по друг начин живееха,да…,но не и баща ми. Той беше такъв…Не мърдаше от работата си и се пенсионира близо 70 годишен и след няколко години почина.

Да, аз ви показах къщата в която съм родена

Три стаи-малкия дом до големия дом.След като родата ми замина за Палестина. Казвам Палестина, не Израел,,тя …Ние се преместихме в Големия дом.

Да, в един двор. Къщите тогава бяха в един двор. След това се преместихме в центъра на еврейската махала, в един от домовете. Това бяха все домове на фамилията.Това са общи домове. Четири дома тогава имаше, такива, четири.След това се преместихме в центъра на еврейската махала срещу еврейското читалище, понеже племенника на баща ми искаше по-модерен дом да има и баща ми с аз бях останала само вкъщи, сестрите ми бяха вече омъжени, тримата се преместихме в центъра на еврейската махала и там съм живяла близо докато се оженя

Сестрите ми бяха женени вече в собствени домове живеех.

До 11 години и там съм живяла със сетрите си.Не….В малкия дом съм живяла със сестрите си. След това се премествам със сестрите си в големия дом, който ев същия двор.Това са големи дворове, знаете ли големи дворове с градини, с плодови дървета, имаше два декара земя наоколо, в Шумен, не в центъра, а малко по-настрана, в еврейската махала.Имаше грамаден орех, ябълки, круши,въобще плодова градина, имаше зеленчукова градина, която се отглеждаше там.ние имахме лозе в Шумен,което се отглеждаше от фамилията.Тогава не се купуваха вина.Всеки си правеше вкъщи.

Не, в нашия дом не. Само за панахиди и празници се ползваше.

Еми, баща ми, чичо ми. Те обичаха като се върнат от работа да работят в градината.Това беше едно разтоварване.

Да.
Разказва ли ли са Ви някакви семейни истории за Вашия род, за Вашите баби и дядовци?

Е, това е историята за дядо ми. Аз понеже не съм била. Баща ми е бил 13 годишен когато губи баща си и се разправяше с големи подробности.даже баща ми,той пъдар е бил ,стадо коне е водел на 12 години и е имало един такъв жребец черен е водел на водопой. И жребеца се уплашва от нещо и го хвърля на 10 метра и по чудо не умрял баща ми.,но той цял живот е бил със счупена ръка, но въпреки всичко отиде войник не е бил с пушка,но нещо са го карал в болницата. Той е бил главен домакин на някаква полева болница с лекаря, с д-р Смядовски той е организирал болницата.
Сестрите Ви, трите имена, съпрузи….

Еми, най-голямата ми сестра, която сега живее в Израел и е 90 годишна, това лято и празнувахме 90 години.Аз специално и се обадих- Сеньора Хаим Герон и е още жива.Има две деца – син и дъщеря. От сина си има 4 внуци, от дъщеря си има две внучки, всички са женени вече и единия и внук станал религиозен, да и това много удиви сестра ми,защото никой в семейството….Аз като казвам религиозен, значи с масури, нали знаете ортодоксален.Другата ми сестра е жива в Лазур.Аз съм ходила в къщата и и и има син и дъщеря. Синът има три дъщери.Дъщерята-син и дъщеря и тя остава много рано вдовица. Тя се оженва за кратко време за някакъв религиозен и после разбира, че не може да живее с религиозен. даже за да стане тя религиозна, за да може да се огени за религиозен, втория и брак е трябвало известно време да седи при един равин, да се учи как да води домакинството, за да живее с религиозен

Сигурно, да, сигурно, но накрая не можа да издържи и накрая се разведе с него, да и дъщеря и разбрах,че е женена и има разбрах, че…Тя много прилича на мене. Аз имах малко изскочили зъби и тя има същите и…. “Гледай, казва колко прилича на тебе” Завърши биология нещо. Те повечето завършиха висше образование

Не. Майка ми и баща ми в една стая, аз и сестра ми бяхме в хола, а третата, голямата сестра беше изпратена да учи във Русе френски колеж.

Да, и една гостна стая имахме.

Еми, да майка ми си занесе, чак в Израел тази мебелировка.Виенски столове с червен плюш и маса имаше дълга за големи семейства. Едно време така се разтягаха и ставаха безумно дълги

Да, гардероби, колкото щеш, гардероби, да

А, виж баня, тоалетна, виж това е сериозен въпрос.Значи в първия дом, в малката къщичка, дет беше Тоалетната беше вън от къщи и трябваше 5 метра да се движиш. Имаше специално построена сграда с три тоалетни, защото това е голямо семейство….и голямата къща и малката къща нямаше…Цялата къща с керемиди....И Няколко тоалетни и бяха разпределени- малките деца тука, големите там това е И дори след като продадоха този имот, аз просто от носталгия отидох в Шумен да го видя като бях. За голямо учудване видях,че тоалетната беше превърната в къща и там бяха настанили едно семейство да живее.

Турска баня…О, то беше събитие отиването на баня. Да …Обикновено се приготвя една бохча голяма специално бродирана от майка ми. Това беше модата тогава в Шумен, да с бродерии. Вътре всеки си имаше халата….И отиваме там в турската баня, която беше до Тумбул джамия. Голямата турска баня беше до Тумбул джамия. И отиваме там. Там и ни посрещаше кадъната, която веднага и поема чантата на майка ми, заведе ни до леглото там в специална стая ни даваше. След това тя въобще се грижеше за нас .Тя ни изкъпваше децата, също децата…-.То беше голяма….То беше ритуал. Тия бани траеха по три часа. И много често в тия бани по средата имаше някаква такава място където най-топло става. Там наслагваха туркините. Турските сватби ставаха там, булките кат ги водеха.

Да, но и сестра ми също така

Да то цял ритуал беше. Аз си спомням много добре, защото съм била 12 годишно момиче когато се ожени голямата ми сестра И си спомням, даже получих един сапун тогава подарък., много луксозен

Да, нямаше тогава.

Не, не е имало. И на всекиго от близките се поднасяше един сапун, един парфюм не знам какво си . На мен ми дадоха един луксозен френски сапун, която издаваше страхотна миризма и аз не можех да го търпя.

Да, само с еврейки и евреи.

И съученичките ми, които си гостувахме и…, гостувахме си и със и въобще българите съм срещала само….Ние живеехме до Кьошковете, еврейската махала беше до един голям парк Кьошкове се нарича в Шумен. И там имаtе ресторанти- барака, хижа, ловен дом, не знам какво и това беше ритуал да ходим в неделя на ресторант, цялото семейство, на кебапчета и там виждах българи. Иначе да общувам не. Даже не съм общувала с арменци. Те бяха отатък баира арменците. И знаех, че нашите момчета много често се биеха с арменците, на мач играят и после каквото губят бият другите. Но аз не съм имала контакт с никакви българи до….Освен учителките ми по български език в еврейското училище. Ние имахме учителки по български, които бяха чудесни жени и много хубаво, много хубаво ни подготвяха, така че когато отидохме в българското училище не се почувства никакво така, сътресение нещо…. нали в програмата

Не, от…Аз вече нямаше прогимназия.Нали Ви казах, че голяма част от евреите заминаха за Палестина и така, други в София отидоха, трети в чужбина и… там цялата група евреи рязко намаля. А на времето е била много голяма….тая компактна маса е било. Но постепенно, постепенно намаля, хората заминаха , кой в София, кой в Палестина, кой в други градове за да си търси поминъка и …. евреите намаляха. Нали ви казах, че отначало имах; евреи прислуга вкъщи, защото евреите се изселиха, търсеха по-добър поминък, по-добро….., след това туркини, след това туркините бяха заменени с от селата.. Аз ви казах, това е просто развитие и даже едната ми беше приятелка и майка и идваше в къщата глади, пере, тогава нямаше електрически машини за пране. Идваше за голямото чистене.

При нас един човек, но при баба ми цяла фамилия, просто фамилии

Прекрасен. Нямаше по-хубав град.

Не, реката беше канализирана с камъни. Много чист град беше.

Да, но например, сестра ми като се ожени отиде да живее в българската махала. Вече се бяха пръснали.

Циганска.

В края на града. Това е била една от първите сгради на Шумен, когато се е създала, просто къщите бяха много старинни и и сега са старини. Даже сега шуменската управа реши да запазят там тия сгради като исторически запазени старини, след Тумбул джамия, нагоре. Разбира се те много къщи събориха, построиха нови къщи, но това което остана бяха обявили, че ще го запазят за това на.., но както виждаш нищо не се запази, Синагогата се събори, всичко, въобще, но нашата къща, интересно, тази в която живеехме последния път и първите две къщи….Те бяха четири къщи в които живееха братята на баща ми. Те са запазени, даже моят племенник като дойде от Израел, първата му работа беше да отиде в Шумен и огледа четирите къщи и каза:”Ама такива симпатични хора живеят там. Някакви къщи от албански произход тук. Аз нали ви казах, че се учудих, че тоалетната е превърната в къща, а ние където сме живели,….То е някакъв българин, който е живял дълго време в Русия и напусна Русия с жена и заживее в нашия двор

Да.
И те са ваши семейни къщи на рода?

Да, и то поколения наред. Само, че изчезнаха….например целите дворове бяха с асми, плодове…. нали ви казах, че цели градини бяха, изчезнаха асмите, изчезнаха плодовете. само ореха седи…..
Как са се осветявали улиците на Шумен по това време?

На четири като съм била дойде токът.

Да първото нещо, осветиха улиците , да и ние веднага си турихме ток вкъщи, да .Аз четири години си спомням,че лампи някакви имаше…Доста луксозни лампи такива…..Те останаха като украшение, накрая. Ето тая лампа, виждате ли, там бялата е била украшение, ето тази от картината, която Андрей Даниел я е нарисувал тая е била украшение. Майка ми на тръгване от Израел ми я подари на леля ми Бланка на сестра си и Андрей я нарисува, да.

Да, да точно така, точно така. Луксозни лампи, метални такива. Имахме и метални лампи, но не знам какво е станало. Имахме полюлей вкъщи, вижте сега, аз отидох и си исках….Продадохме къщата с с полюлея и аз казах, че искам да си имам нещо спомен от къщата и той каза ами аз имам полюлей бронзов.Толкова пари ми даваха за бронзов полюлей, да не стане, казва нашата сделка, ако искате да Ви го дам , ами дайте ми два лева.”Добре –казах- ще Ви го дам.” Искате ли да Ви го покажа?

Да, с камъни, нали знаете едно време едно такива кубчета имаше

Павета, да, от не от мрамор, а от специална нещо….Не чисто беше. Градът беше много чист. Сега е мръсно. Едно време градовете бяха много чисти

Да, много добре.

Да, една единствена, но много голяма беше и знаете ли ,че аз до 15 години съм била много религиозна.Бях попаднала под влиянието на….беха във имаше някаква далечна наша рода, ….много религиозен човек –Коен се казваше, което едната му дъщеря беше заминала, казах Ви…..другата дъщеря заминала в София и.....и той беше останал сам. Третата дъщеря беше женена някъде във Видин. И майка ми ни задължи, понеже в събота ние не учехме в Еврейското училище.

Да, сега не се учи, но не винаги е било така.Ний в събота и неделя не учехме. В събота заради еврейския празник, в неделя заради българския. И бяхме много щастливи в това еврейско. Майка ми ме задължаваше да го придружавам . той не беше добре с нервната система, много религиозен човек. И ме караше да го придружавам. Той обичаше много планините.Аз трябва да съм била девет годишна, когато тя ме даде на тоз човек и каза: “Няма да се разкарваш с приятелки насам, натам, да си губиш времето, а ще придружаваш…..”От тогава вече аз съм получила такова едно чувство да се грижа за някого. И той ме направи религиозна.

Ами, ще Ви кажа…..Той ме запозна със всяка тревичка, всяко цвете всяко дърво как се казва и латинското му име. Щото той имаше син, известен професор тука….камъните…такъв геолог и беше професор.Просто всеки камък от какво е що е , растенията .-Една такава любов към природата. И накрая ме задължи да отивам редовно в Синагогата.Да вижте какво нещо

Петък вечер.Аз бях единственото момиче, което ходих на и …понеже се чувствах неудобно, че съм сама карах приятелките ми и те да идват с мене. Имаше място там за момичетата къде …и бяхме там и до 13 годишна възраст. След като тръгнах аз в българското училище, аз и прогимназията там. Там в прогимназията имахме една класна. Куцарова се казваше. Тя много ме обичаше. И ме караше да ходя в православната църква…..И можете ли да си представите това…И петък вечер отивах в Синагогата, даже си тананиках молитвата, заедно с равина Азус се казваше, той беше семеен приятел.И аз знаех всичките мелодии, песни и с него ги тананиках и ги изричах. То страшна работа е това нещо.След това неделята ме караха да ходя в православната църква. И може би това дето тая жена ме е карала да слушам православното пеене, хоровете, в голямата църква в Шумен….Целия клас отивахме “Не може –казва- да те освободя. Целия клас трябва да…..”

Да аз казвах:”Аз съм еврейка, аз ходя на друга Синагога.

“Не- казва- няма значение. Ти ще идваш с целия клас Да . АЗ бях приятелка тогава….Създадох три приятелства български.Нейната дъщеря ми беше приятелка.Тя беше едно много симпатично момиче, завърши медицина
А равин имаше ли в Синагогата?

Разбира се – Азус беше….

Да ,той викаше, че бил от семейството Фархи.Нямаше празник, където той да не присъства.Той от Турция дойде тоя поп Азус, да с един син и една дъщеря.Той викаше “Аз съм от семейството Фархи. Смятайте ме за такъв

Да, на всичките, да и вкъщи. Нямаше сватба, нямаше събиране на фамилията ,където той да не присъства,където да не ни пее, където да не се танцува и всичките ставаха да танцуват с него Азус, да …И от 13 години, аз….Чак когато отидох в гимназията, учех в полуксласическа паралелка, и тогава попаднах под влиянието социалистки. Те станаха после партизанки и аз се откъснах от църквата. И мен ми остана това чувство да се покланям пред природата.

Разбира се – Азус беше….

Да, той викаше, че бил от семейството Фархи.Нямаше празник, където той да не присъства.Той от Турция дойде тоя поп Азус, да с един син и една дъщеря.Той викаше “Аз съм от семейството Фархи. Смятайте ме за такъв.Да, на всичките, да и вкъщи. Нямаше сватба, нямаше събиране на фамилията ,където той да не присъства,където да не ни пее, където да не се танцува и всичките ставаха да танцуват с него Азус, да… Имаше магазин В пазарни дни всичките дъщери, които бяхме в Шумен в събота бяхме свикнали да му носим храна.

Те много го обичаха в Шумен. Всички го обичаха..

Беше много услужлив, ами той си остана висок, слаб, никога не напълня. Казват,че като е бил 40 годишен е бил по-пълен, но аз не съм била родена.,но аз го помня като много висок и слаб. И майка ми беше 1.75 и двамата високи

Имаше магазин. С костюм. Знаете ли той едно време носеше за да не изстине….Как се беше смесила турската култура с българскатаПод панталона туряше червен вълтннен пояс, а едни време тия пояси ги носеха отвънка и българите ги носеха. И понеже баща ми бе граждани и казва “Кръста ме боли, аз не мога, казва там студено ми е .Там не отопляваха помещението. ь, а то цяла казарма и той си туряше червен пояс, докато го скъса го носи . Това никога няма да го забравя Да, но после като отиде в центъра на града… вече не го носеше . Ватени дрехи носеше, защото те по-топли.дрехи слагаше на Големия площад. Те имаха там имот. Баща ми го беше купил. И модата се беше променила,но пояса го помня

Ами с цялата фамилия, казах ви как Пурим ни е посрещала къщата на танти Лиза и се събирахме там 80,90 души – това е фамилията и чакахме да дойдат маскираните и те пристигаха с дайрета, с шум, пееха.Не се пропущаше този празник. На мен ми обличаха някаква носия българска от Вършец.Майка ми беше ходила на Вършец, та нещо бани ли….и ми беше купила една носия. Аз даже знаех, че това е моята носия……..И я обличах тази носия, и носех маска, и казвах:Ей, как ме познаха пак” – аз очаквах, че няма да ме познаят и много се ядосвах, че ме познаваха, а те всички знаеха какво нося.

Ами веднъж аз се облякох като такова, като японка с кимоно….Как няма да те познаят всички.Аз си спомням, още си спомням тези, които идваха нацапани и нарисувани и аз веднага ги познавам момчетата и момичетата

Търговци, голяма фирма беше, кожари и….Дядо ми имаше чифлик, но после те бяха забранили евреите да имат земя за обработка. Имаше такъв закон. Ние имахме лозе и лозето се поддържаше добре. Един турчин го поддържаше, защото баща ми не ходеше да копае лозето, но това лозе се водеше за лични нужди. Не за търговия, не за икономика

Земя не можеше да се притежава от евреите за изхранване.Търговска или занаятчийство. Имаше шивачки, много шивачи….Ето моят съпруг е от семейство на шивачи. Например съпруга на леля ми беше шивач – шиеше панталони.После като се ожени за леля ми влезе в по-заможно семейство и те веднага го подпомогнаха да отвори нещо по- голямо и какво мислите че направи. Направи на два етажа магазин за готова продукция.Това бяха нови неща в Шумен, нямаше ги по онова време. Аз ви говоря за моето детство за 34-та година, за 33-та година. На два етажа магазин Фархи. И той беше Фархи. Влезе в нашето семейство и много сериозно го подпомогнаха. Фамилията го подпомогна. И на прави на два етажа магазин за готова конфекция и там си купуваха готови палта, готови костюми мъжки, дамски.

В гимназията ходехме, когато имаше някакви празнувания за за….имаше си много родолюбиви хора в Шумен,които още през турското робство създадоха Друмев и цяла група хора….Даже нашата гимназия ….Нако Попович ли беше имаше си статуя.Това е цяла група около 20 души, които фактически са създали историята на България в Шумен. И тези всички празници се празнуваха. И всички празнувахме заедно….Аз имам даже, аз не ви ги показах ,колко снимки имам с бели якички ученички и учителката пред нас и ние маршируваме.

Не, Първи май не се празнуваше тогава.

А, няма такова нещо.

“Кирил и Методий, разбира се и тези ученическите празници, точно това което…И обикаляхме града и на всички туряхме по един венец. И отличничката на гимназията обикновено държеше реч. Даже имаше такъв….

Да, тогава нямаше такива работи – купувай, поръчвай си венец.Имаше евреите, сега се подсещам, чу имаше и цветари.Имаше две семейства, които със цветарство се занимаваха. Даже и зеленчуковите магазини – евреи бяха,обущарници, никога не търсихме помощта вън от махалата. Имахме си в квартала евреи плод и зеленчук, в кръчмите, в кафенетата-турците бяха специалисти, да и бялото сладко, имаше и евреи ,които играеха на табла, на карти. Всичко беше от евреи. то едно малко такова градче….Бакалиите ….Просто всичко, всичко, евреи….То много странно,такова, затворен….След като отидох в гимназията ми се отвори света. Прекъснах връзката с този Рафаел Коен, защото бях вече голяма и не исках, вече да ходя с него по планините. Аз от там имам любов към планините в Шумен и околностите на Шумен ги познавам много добре. На двадесет километра от Шумен по селата аз съм ходила с него като дете, за да го придружавам, да не му се случи нещо,защото той не бил здрав човек и майка ми ме задължаваше да ходя с него. Той ме направи религиозна. Той ме направи религиозна. Това си е един факт. И аз дълго време се борех с тази религиозност. Аз например като се ожених с мъжа ми свекърва ми не празнуваше нищо и аз и виках:”абе, днеска е този ден няма ли да направиш нещо?” аз очаквах, понеже тя възрастна жена, аз живеех с нея, и няма ли да направим нещо?” Е, какво ще правим…”

Да, тя беше шивачка.Значи в цялата тази махала има еврейско училище.

Да, синагога - целия свят беше там.
Някакви други институции имаше ли?

Нали Ви казах,че имаше учител по френски и всеки ден и….Адон Бехар му викахме да, не знам защо точно така му викахме. Така се обръщахме към него, така ни караха да…

Чудесна майка. Ернестин Фархи се е казвала.Чудесна майка, страхотна…Ето това е бродирано от нея, страхотно нещо. Тя беше научила тия работи във френския колеж и атлазени работи там…..

Можеше да свири на пиано.И ме караше да свиря с нея, когато…

Да.
В малката или в голямата къща?

Навсякъде имахме пиано. Тя го продаде когато тръгна за Израел, и си занесе нотите в Израел за голямо учудване на моя племенник, каза тя си занесе нотите- казва-Вие такъв….това и те се оказаха много ценни, защото те се оказаха много старо издание
А тя къде е учила да свири на пиано?

Там, в колежа.Те искаха майка ми да я пратят. Понеже в България по това време нямаше Музикална академия, от коляжга …Искаха да я пратят в Букурещ, да учи пиано, но дядо ми не даде, каза че нямало да направи дъщеря си шафрантия….Еми, вижте, това все пак е България….

Френски, български и ладино, разбира се….

Страхотна, ето това е направила това…..Аз на моите приятелки им подарих от нещата които е работила майка ми и си оставих тези две неща. А моите сестри имат даже покривки за легло такива…

Да, и е рисувала. Тя искаше и мен да ме прави на художничка, но нямаше …..Аз попаднах в гимназията под влияние на социалистки, които повечето бяха антифашистки. Аз изкарах гимназията, където седях на първия чин, понеже бях дребна и слаба. И не знам защо, защото точно тогава се разпределяха чиновете и на мен ми оставяха първия чин беше Кипур. И аз седях вкъщи не ходех на училище, аз спазвах празниците, и нищо не съм яла. и не ходех на училище. Аз ви казах ,че до 13 години съм била много религиозна и те се разпределяха чиновете и на мен ми оставаха първия чин и класа беше тек – 51 човека и аз оставах на първия чин сама и това бяха 5 години…и точно срещу мене винаги имаше един голям плакат …..срещу евреите, да,

Това е шести клас. Гимназията…Аз мога да ви кажа, че учителките бяха страхотни, страхотни.

Тя умееше много да си организира живота.Ставаше рано, имаше време за всичко.Тя например,бродира чеиза на двете ми сестри, те ги имат още нещата. Едно време се женеха жените с чеиз

Да, знае се . Тогава това беше сделка.Аз ви казах,че нося името на съпругата на първия брат на баща ми. Тя е била сестра на дядо ми и на 17 години я ожениха майка ми. Изкараха я от училището, и вместо да замине за Букурещ, дойде в Шумен омъжена, за 34 годишен човек

14 години разлика. Пристига майка ми с русенските си тоалети, с русенските си фасон и да видите колко се е чувствала нещастна. Тя със зъби и нокти се бори, да отдели семейството, да не бъде в този матриархат, в тази огромна фамилия на баща ми

Успя, да.

Много силна….

Не никога не се караше. Аз не си спомням да се е карала.Тя въобще ни е оставяла да правим каквото си искаме. И това е най-хубавото нещо което съм имала в детството си.да

Тя смяташе, че аз трябва да се развия и да се изява, това което мога и смяташе, че ще си го получа това което …..,защото.Тя смяташе, че аз ще постигна това което искам, да

На голяма работливост.

Не по сметка. Леля ми казала, че майка ми ще влезе в заможно семейство, където ще бъде подсигурена, напълно както трябва

Да, идва, но идва, но идва в един забутан град – Шумен

Е, добре аз като сравнявам. Аз понеже съм била много пъти в Русе и Шумен – разликата е много голяма

Разбира се. Аз съжалявам, че пратих снимките на внука си, защото щяхте да видите каква жена е била, как е застанала

Тя беше много работоспособна и изискваше ний да бъдем много оправни в живота. например.Моя съученичка, като отивах сутрин да я взема за училище, нали,-бабата, майката, всички са станали и шетат около кея и тя само се върти и чантата и не е готова и майка и и приготвя чантата и вземи си ръквавиците, забравила си е ръкавиците, забравила си е шалчето, или ….Нямаше такова…Спартанското беше в майка ми….Едно помещение се затопляше – една стая, трапезарията и нейната стая., мен ме пращаше на студено да спя. След това нямаше сутрин това нещо да ми приготвя закуската.Трябва да се научиш сама да си приготвяш закуската училище.И аз не закусвах. И тя разбра тази работа и започна да ми дава 15 стотинки да си купувам закуска в училище. Добре, аз се изтирикатих, започнах да не си купувам закуска и да ходя всеки ден на кино. Тя един път не е казала – не, няма да ходиш на кино.

Да, всеки ден.

Да, не ме питаше откъде съм взела парите.Аз и казвам:”Аз имам пари за кино, ти не се тревожи, киното беше 20 ст. Аз вместо закуска….От там съм свикнала аз например и сега не закусвам никога сутрин, на обяд и работоспособност….Ако искате характера и аз не знам как да я опиша,просто тя ми е майка.Сигурно ще чуете за майката на Леон Даниел - Бланка,. За нея се разправят вицове, че е била с много силен характер. Казват, че аз приличам на нея., абсолютно съм приличала на нея. А аз казвам:”Защо трябва да приличам на нея аз си имам майка. “Майка ми си беше една жена много , страхотна, с много силен характер. Баща ми беше много мек

Да, отделно.

Да много често сме работили заедно и на еднаква нога. Ако например на ме ми се прави подарък и на момичетата се носеше. И майка ми казваше: “достатъчно е ,че ти учиш, а тя трябва да работи.”

Мек,човек, да . Много добър, много мек, много отстъпчив, много..компромисен, много ни обичаше. па

Емануил Яков Фархи.

Имаше магазин В пазарни дни всичките дъщери, които бяхме в Шумен в събота бяхме свикнали да му носиме храна

О, много шумен и много пъстър. Даже аз обичах да ходя на баща ми и толкова шарено-каруци пълно, хора, и аз обичах да му нося храна-Спомням си през какви камънаци минавах и внимавах да не падна за да не унищожа храната. Веднъж една крава ми беше пресякла пътя и аз я чаках 10 мин. да се дръпне и тя не искаше да се дръпне .И една кадъна излезе и ми казва “Защо седиш- казва “Ами кравата не ми дава да мина”,Тя вика: “Ами удари я” –“Ами как ще я ударя, нали ще я заболи и тя може да ме ритне” “Няма да те ритне”- и тя взе една сопа и я удари и….. Още си го спомням това нещо.

Бяхме се разпределили. Баща ми купуваше месото пак от евреин.Имаше трима касапи. Попа колеше месото, не точно попа, а имаше помощник поп.

Той например – баща ми носеше месото. После селяните носеха на баща ми продукти срещу това да получат стока в магазина на баща ми .Бай Манолис му викаха на баща ми. “Бай Манолис, аз нося една крина” фасул, ти ми да ,после, че дъщеря ми сватба ще имаме, дай ми това… и баща ми казва това и другото ми го дай назаем и баща ми “Добре” И той си познаваше хората.

Да. Те много го обичаха в Шумен. Всички го обичаха.