АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА ЧИТАЛИЩАТА ОТ ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА
Читалището е място, където широк кръг хора изучават изкуство и се занимават с творчество. Читалището е място, където човек се опитва да реализира онази част от себе си, която поради обстоятелствата на живота е останала в сянка, но търси път за нейната изява. Не по-малко ярка черта на тази институция е колективния стил на работа, включването на отделната личност в атмосфера на група единомишленици, съучастници в културното творчество. Относно посетителите – читалището е безспорен универсал. То се посещава от възрастни, млади и деца, от християни и друговерци, от български граждани с различен етнически произход, от чужденци, пребиваващи в България. Във връзка с режима и атмосферата - те се характеризират с неприсъща на друга никоя институция пълна свобода на избор, на присъствие, на напускане. Един важен детайл - реализирането на читалищата като духовни центрове, независимо от изложените предпоставки, не става от само себе си, без интелигентно, инициативно и компетентно ръководство, което усеща пулса на духовните интереси на населението и особено на младите, и без активни усилия за създаване на привлекателни условия за привличане на това население в най-различните направления на дейността на читалището. Известно е, че през годините на прехода читалищата останаха почти без средства, дейността на голяма част от тях започна да замира, материалната им база се руши. Общините също ги подпомагат и неслучайно са един от сериозните партньори в бъдещата дейност на читалищата. От няколко години българското читалище се възражда, и то според новите изисквания на живота – като едно място, което осигурява достъп до култура и информация, нужни на всеки човек. И нещо много важно – като място, където може да се осъществи повелята на времето, важна не само у нас, но и в целия глобализиращ се свят – обучение цял живот.
Едно от новите неща, които се създадоха, са т.нар. експертни консултантско-информационни центрове към читалищата в областните градове, които да са живата връзка между тях и Министерство на културата. С това започна така необходимата децентрализация на читалищната дейност. Като една от основните задачи на тези центрове е да предоставят реална картина за цялостното състояние на читалищата в съответната област – сграден фонд, библиотечен фонд, основни дейности, численост на хората, които работят в тях, и пр. Тази информация ще даде възможност министерството да направи задълбочен анализ на цялостната читалищна мрежа в страната и нейните реални потребности. Това ще ни помогне много по-ефективно, целево и конкретно подпомагане на всяко от тях.
Анализът за силните и проблемните страни на читалищата от област Кюстендил е изготвен въз основа на събрана информация от „Информационна карта на читалището”, посещенията и срещите по места на експертите от РЕКИЦ „Читалища” област Кюстендил.
КЮСТЕНДИЛСКА
ОБЛАСТ ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЛЕНИЕ
Кратка информация за Кюстендилска област
Кюстендилска област е разположена в Югозападна България на площ 3 084,30 км2 или 2,7 % от територията на страната. По-големите градове са Кюстендил, Дупница и Бобов дол. Общият брой на населените места е 182, обединени в 9 общини.
ОБЩИНИ
Територия кв.км.
Брой кметства
Брой населени места
Градове
Села
Читалища по Регистър в МК
Бобов дол
206,2
16
18
1
17
15
Бобошево
141,9
10
12
1
11
4
Дупница
336,6
16
17
1
16
12
Кочериново
180,0
10
11
1
10
6
Кюстендил
964,3
47
72
1
71
35
Невестино
441,7
21
23
-
23
10
Рила
364,1
4
5
1
4
3
Сапарева баня
181,9
4
5
1
4
4
Трекляно
267,6
12
19
-
19
5
Общо
3 084,3
140
182
7
175
94
Граничи със Софийска, Пернишка и Благоевградска област, а на запад с Република Сърбия и Република Македония. Кюстендилска област се намира на важен кръстопът, събиращ границите на три балкански страни. През територията й преминават два трансевропейски коридора- № 4 и № 8, които имат важно значение за връзките със съседните страни. Развитието на Кюстендилска област през последните години се характеризира с преобладаващо негативни тенденции, което рефлектира върху социалния статус на населението. Сериозни са проблемите, свързани с обезлюдяването и безработицата. Емиграцията води до влошаване на възрастовата структура на населението. На територията на област Кюстендил се намират: част от природен парк "Рила", резерват "Църната река" (планина Осогово), резерват "Рило манастирска гора", поддържан резерват "Габра" (планина Влахина). Най-известните скални феномени на територията на областта са Стобските пирамиди и "Обесения камък", единична скала в Северозападна Рила.
Най-известни манастири в границите на административната област са: Рилски манастир и Бобошевски манастир.