Регионален план за развитие на югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 Г


Тенденции, проблеми и потенциали на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологичното развитие на Югозападен район



страница2/22
Дата24.10.2018
Размер2.77 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.Тенденции, проблеми и потенциали на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологичното развитие на Югозападен район




1.1. Синтезиран профил на района


През периода 2007 – 2013 г. Югозападният район от ниво 2 остава с непроменени граници. Обхваща териториите на областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София (столица) с 52 общини. Площта е 20,3 хил.км2 (18,3% от националната територия). Релефът е преобладаващо планински. Основни речни течения са водосборите на р. Искър, Струма и Места. Най-значими неоползотворени ресурси са туристическите потенциали на природното наследство (особено минералните води) и културните ценности.


Карта 1: Административно–териториално устройство на Югозападен район от ниво 2
Териториалната структура е представена от 46% земеделски територии, 47,1% - горски и 4,9% - урбанизирани. В района попадат 3 резервата, 8 подържани резервата, 3 национални парка (“Пирин”, “Рила” и част от „Централен Балкан”), 2 природни парка („Витоша” и „Рилски манастир”), 50 защитени местности, 79 защитени територии и 16 природни забележителности. Природнозащитените територии по Натура 2000 обхващат общо 39,5% от територията на района.

Населението на района е 2 132 848 души (към 02.2011 г.), или 29% от населението на страната. Гъстотата на населението (105 д/км2) е значително по-висока от средната за страната (66,3д./кв.км.). Това се дължи на област София (столица), имаща екстремна гъстота от 960 д/км2. Естественият прираст на населението следва националните тенденции и продължава да е отрицателен - за 2011 г. -3,3 ‰ спрямо -5,1 ‰ за България. В резултат на механично движение, общото население на района се увеличава, но това е единствено благодарение на столицата. В останалите области от района механичният прираст е отрицателен.

Към 2011 г., степента на урбанизация е 83,1% и е най-високата в страната (отново заради столицата). Районът има 952 населени места, от които 48 са градове и 904 села.

Най-големият град е столицата София с 1 291 591 жители. Има три средно големи града - Перник (80 855 д.), Благоевград (70 881 д.) и Кюстендил (44 538д.) Има още пет града над 20 хил.д., които допълват и балансират областните центрове - Дупница – 33 519 д., Петрич – 28 902 д., Сандански – 26 255 д., Самоков – 26 589 д., Ботевград – 20 345 д.

Град София е класифициран като град с агломерационно ядро от общоевропейско значение (MEGA), макар и от най-ниската, четвърта категория. Като негов балансьор в района се счита Благоевград, предвид неговото местоположение и традиционната му организираща роля за територията по долината на Струма.

Основни оси на урбанизационно развитие са транспортните направления Драгоман - София - Пловдив и София - Благоевград - Кулата. Второстепенни оси на развитие са по направленията Перник - Кюстендил и Симитли - Разлог - Гоце Делчев - Илинден.

От общо 52 общини, 23 бр. са малки по население и без изявен градски център. По категоризацията на райони за целенасочена подкрепа, те попадат в най-проблемната група, отговаряйки по 5 и повече (от 8-те) показатели. Тези общини са локализирани в предимно по западната граница, в Средногорската и Старопланинската част на района.

Сравнено с другите райони, икономическото състояние на ЮЗР е най-добро. През 2010 г. районът създава 48,2% от националния БВП. За 2009 г. БВП на глава от населението по покупателна способност възлиза на 75% от средната стойност за ЕС-27. По показателя БВП на глава от населението за 2010 г., ЮЗР изпреварва с над два пъти следващия от останалите райони – Югоизточния със стойност 16 078 лв. при среден показател за страната от 9 359 лв. В района са съсредоточени и над 65% от преките чуждестранни инвестиции в страната. Водещ сектор в структурата на регионалната икономика са услугите (над 76%), следван от индустрията и селското стопанство. В сравнителен план, ЮЗР е районът с най-малка значимост на селското стопанство (с дял под 2%).

Районът е водач и в условията си на трудовия пазар. Средният коефициент на безработица към края на 2011 г. е 7,3% (при среден за страната -11,2%). Средният коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече години за 2011 г. е 52,6% (при среден за страната – 45,6%).

В сравнителен план, и системата на здравеопазването е най-добре развитата в страната. На територията на района се намират 96 болнични заведения. Извънболничната помощ разполага с 515 заведения – диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрове, медико-диагностични и технически лаборатории, като здравни услуги се предлагат и в 45 други здравни и лечебни заведения. Броят на болничните легла е 13 537, а на 100 хил.д. се падат 634,94 легла.

Образователното равнище също е национален лидер. През учебната година 2011 г./2012 г. 47,3% от всички студенти в страната са в ЮЗР. В ЮЗР функционират 25 университета (2 в Благоевград, 1 в Ботевград, 1 в Перник, 1 в Правец и 20 в София) и пет колежа (1 в Благоевград и 4 в София). В района, или по-точно в София, е съсредоточена основната част на звената за научно-изследователската и развойна дейност в страната.

Недвижимите културни ценности са 7348. Към световното наследство на ЮНЕСКО са причислени Боянската църква и Рилският манастир. Археологическите репери са град Пауталия-Велбъжд в Кюстендил, Сердика-Средец в София. Към наследените ценности се добавят архитектурни резервати (Копривщица, Банско, Мелник, Ковачевица, Долен) и множество манастири – Рилски, Роженски, “Седемте престола”, Етрополски, Земенски, Софийската Света гора.

Пътната мрежа в района е с добра гъстота, но не обслужва равномерно територията му. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 0,037 км/кв. км и е по-висока от средната в страната (0,030). Регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е недостатъчно развита, с гъстота 0,126 км/кв.км, която наред с тази на ЮИР е най-ниска от всички райони. Нейното развитие и поддържане е от особена важност за планинските и гранични територии на района. През ЮЗР преминават участъци от АМ „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. На територията на област София (столица) се пресичат три от ЕТК - № 4, № 8 и № 10, което го определя като ключов транспортен център на Балканите.

Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на района е 885 км, които съставляват 21,7% от жп мрежата на страната. Подобно на пътната мрежа, територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт (поради релефни препятствия).

ЮЗР е национален водач и по обслуженост с въздушен транспорт. Летище София е най-голямото в страната, имащо капацитет и достъп до 250 полета на ден.

Делът на водоснабденото население в района е 99,1%, близък до средния за страната (99.2%) за 2010г. Макар и с по-ниско покритие (88,2% от населението), канализационните услуги в ЮЗР са най-развити спрямо останалите райони. Най-висок е и относителният дял на населението, обслужено с ПСОВ – 73,7%, при средна стойност за страната 55,7%. Делът на населението, обслужено от системата за събиране и транспортиране на битови отпадъци в ЮЗР е 99,1%, при средно за страната 98%.

Телекомуникационна осигуреност е висока, но силно неравномерна – както между областите, така и в биномите „град-село” и „център – периферия”.

Районът граничи с три съседни страни (Гърция, Македония и Сърбия), което е предпоставка за развитие на активно трансгранично сътрудничество. Връзката със съседните страни се осъществява чрез осем гранично-контролни пропускателни пункта.



Общото състояние на околната среда в района не е влошено. Установени са замърсени въздушни басейни в София, Перник, Златица и Пирдоп. Замърсяването на почвите с тежки метали за София е вече ограничено след спиране на комбинат „Кремиковци”. Състоянието на повърхностните води е незадоволително. Установени са силно замърсени речни участъци по водосборите на реките Струма и Искър.
Потенциалите за развитие, разкрити в НСРР и потвърдени от областните и общински администрации на ЮЗР, са:

  • Стратегическото и възлово разположение на района по направленията на европейските транспортни коридори, границата с три държави и добре развитата мрежа от регионална и местна транспортна инфраструктура са потенциал за трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество;

  • Изграждането на автомагистрала “Струма” е с важна роля за подобряване на свързаността на района и за повишаване на икономическата значимост особено на южната му част. Подобна роля ще изиграе връзката през Кюстендил към Република Македония;

  • Високата достъпност до железопътен транспорт /висока гъстота на жп гарите и спирките и наличието на два ГКПП/, високата гъстота на първокласни пътища и автомагистрали, както и наличие на международното летище – София подкрепя развитието на бизнеса, търговията и туризма;

  • Наличието на национален и европейски административен, икономически и културен център - столицата София, благоприятства икономическите и културни връзки и сътрудничеството;

  • Високата степен на изграденост на социалната и инженерната инфраструктура и концентрацията на висши училища и изследователски центрове са иновативен потенциал за регионалната икономика;

  • Силната концентрацията на ресурси - финансови, материални и човешки /положителна тенденция в динамиката на естествения прираст/ в района и столицата и наличието на квалифицирани кадри в различните сектори на икономиката правят района привлекателен за развитие на иновации и бизнес;

  • Разнообразните климатични, геоложки и хидроложки условия, уникалната флора и фауна, богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, както и фактът че на територията попадат Национални и Природни паркове с голяма значимост, представляват неоценим потенциал за развитието на туризма и за съхраняване на богато биоразнообразие с общоевропейско значение




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница