Регионален план за развитие на югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 Г
Изтегляне 2.77 Mb.
|
1.4.Опазване на околната среда1.4.1.Състояние на компонентите на околната средаВъздух Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на ЮЗР. Той е определян като географско пространство със значителни стойности на антропогенно натоварване и с влошени качества на атмосферния въздух. Поради интензивното икономическо развитие на района и функционирането на предприятия от тежката промишленост, на територията му се отчита замърсяване на околната среда с редица замърсители. Тяхното вредно влияние е най-силно изразено в София, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч, Елин Пелин и Бобов дол. В района са разположени и едни от най-урбанизираните територии в страната, в които се генерира значително прахово замърсяване. Наблюдава се завишение на определени стойности на замърсяване и в общините, през които преминават силно натоварените транспортни артерии. Със Заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите територията на страната е разделена на 6 (района) агломерации за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) - Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. В рамките на РОУКАВ са определени съответните зони/общини, в които се наблюдава превишаване на установените норми за замърсяване и са посочени конкретните замърсители. На територията на Югозападен район се намират части от два РОУКАВ – Югозападен и Агломерация Столична. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска са класифицирани като части от РОУКАВ „Югозападен”. Територията на област София (столица) се причислява към РОУКАВ Агломерация Столична. По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2010 г., са регистрирани следните основни замърсявания на атмосферния въздух за ЮЗР: - ТЕЦ „Република”, гр. Перник - един от основните източници на серен диоксид в района; през 2010 г. е отчетено подобрение - не са регистрирани превишения на нормите; - Автомобилният транспорт в гр. София - основен източник на превишените норми за азотни оксиди; и през 2010 г. са превишавани средночасовата и средногодишната норма; - Замърсявания с Фини прахови частици (ФПЧ) 10 - продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Перник е една от зоните с най-високи концентрации за страната. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са промишлените предприятия, изгарянето на горива в бита и транспортните дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки; - Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух е регистрирано в София - източник на замърсяването основно е транспортния сектор, както и всички останали горивни процеси; - Въпреки традиционно силното замърсяване през последните години на района по поречието на река Тополница (вкл. общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман) с тежки метали (олово, цинк, кадмий, арсен, мед), през последните години, концентрациите на изброените замърсители се задържат под нормата. През периода 2010-2011 г. са актуализирани някои от Общинските програми за управление на качеството на атмосферния въздух на територията на ЮЗР - на общините Благоевград, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч и Столична. Включени са допълнителни мерки и дейности за подобряване на състоянието на атмосферния въздух чрез премахване на съответните причини/замърсители, но реализираните досега мерки са недостатъчни за постигането на нормите за качество на атмосферния въздух. С Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. е одобрен „Списък на районите с повишен здравен риск”. По отношение на замърсяването на атмосферния въздух на територията на ЮЗР са определени следните райони с повишен здравен риск: Перник, София (Кремиковци), Златица и Пирдоп.
Електромобилността е един от най-динамичните и реализуеми сектори, с потенциал за принос към националните ангажименти по екологичните цели на Стратегия „Европа 2020” - по отношение на климата/енергията: „съкращаване на емисиите на СО2 с 30% и повишаване на енергийната ефективност с 25%”. Електрификацията на градската мобилност и градския транспорт е утвърдена световна тенденция. Освен средствата на масовия градски транспорт, тя включва и автомобила. В редица стратегии, програми и специфични нормативни рамки на много страни, са осигурени стимули и ресурси за научно-развойна, информационна и маркетингова дейност в сектора. България демонстрира амбиция да развива електомобилността във всичките й аспекти. В страната е необходимо да бъде провеждана целенасочена политика за развитие на електромобилността в унисон с развитите европейски региони. Сред приоритетите на ЕФРР за периода 2014-2020 г. е „разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност”, което означава гарантирано наличие на средства за донорски схеми в подкрепа на електромобилността.
България е сред страните, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от климатичните промени. В най-тежко положение ще бъдат тези региони, в които е най-развито земеделието, туризмът, горското стопанство и хидроенергетиката. От края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. Според прогнозите, броят на нощите, през които температурата на въздуха няма да бъде под 20°C (тропически нощи), ще се увеличи, като страната попада в най-рисковите части на Европа. За оценка на въздействието на промените в средногодишните и среднодневни температури е изчислен индекс на уязвимост от климатичните промени за районите от ниво 2 за целия ЕС. Според този индекс ЮЗР, заедно със СИР и ЮИР, се отнася към четвърта група със средна уязвимост. ЮЦР и СЦР попадат в пета група, а СЗР е с най-висока уязвимост и попада в шеста група. Очаква се и намаляване на броя на дните със снежна покривка. В най-неблагоприятно положение е ЮИР (четвърта група). Най-малко засегнати от тази негативна тенденция ще са планинските области на страната, които са отнесени към втора група – Благоевградска област (ЮЗР). Уязвимостта на българските райони е сходна с тази на районите в Южна Европа, Англия и Ирландия. Промените на климата ще окажат своето въздействие и върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще ограничат туризма в много региони, най-вече от Южна Европа. Според очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-висока очаквана негативна промяна. По райони положението е следното: най-значима негативна промяна се очаква за Североизточния и Северния централен район (най-неблагоприятната 6 група). Северозападният район, Южният централен район и Югоизточният район попадат в 5 група със значима негативна промяна. Югозападният район попада в по-малко негативната 4 група. По величина на негативна промяна, регионите на нашата страна са идентични с тези от Испания, Италия и Гърция. Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове от засушаване, пожари, бреговата ерозия и наводнения. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение. Регионален индекс за климатична сигурност Регионалният индекс за климатична сигурност (РИКС) е изчислен в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за консултантски услуги за адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България. Индексът е разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство” на МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:
За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна оценка на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и потреблението на енергия. Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки демонстрира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район, което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП. Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението Страната като цяло и районите в частност вече са изпълнили изискванията на ЕС за достигане на 20% намаление на нивата на парникови газове спрямо 1990 г. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. България емитира под 1,5% от общото количество парникови газове на страните – членки на ЕС. Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. Страната изготвя ежегодни национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988 г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти. Данните на ИАОС показват, че, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид, парниковите емисии за България през 2009 г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009 г. възлизат на 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ). По този показател България се доближава до средното ниво за Европейския съюз (ЕС) - средните годишни емисии на парникови газове на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО2-екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на парникови газове на единица БВП в Ес-27 намаляват с повече от една трета. В България емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО2 - екв. за 2000 г. до 0,87 тона СО2 – екв. през 2009 г.
Управлението на водите се осъществява от съответните Басейнови дирекции за управление на водите. Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки. Водите на Югозападен район попадат в следните райони за басейново управление на водите: Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на малка част от р. Марица. И трите басейнови дирекции са разработили Планове за управление на речните басейни съобразно изискванията на Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС, които са утвърдени със заповеди на Министъра на околната среда и водите от 2010 г. Състоянието на повърхностните води в района е незадоволително. Установени са силно замърсени речни участъци по водосборите на реките Струма и Искър. Оценката на качеството на речните води по райони е извършена спрямо наличието на речни участъци от трета и над трета категория за химично състояние и според стойностите на биотичния индекс БИ 1,1-2 – силно замърсени и БИ 2,2-3 – замърсени участъци. Югозападният район, както и Югоизточният район имат по 8 участъка с влошен екологичен статус. Съгласно Закона за водите, басейновите дирекции осъществяват постоянен контрол и предприемат мерки за защита от наводнения, като общините имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др. Като цяло не е провеждана последователна и адекватна политика за намаляване на неблагоприятните последици от наводненията върху човешкото здраве и живот. Също така липсва оценка на риска от наводнения. Състояние на почвите Почвите в Югозападен район са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. По отношение замърсяването с тежки метали се прави констатацията, че интензивността е намаляла силно в резултат преди всичко на ограничената производствена дейност. Замърсяването или унищожаването на почвената покривка има локален (точков) характер. На територията на област Перник (Трън) и област София (столица) са установени замърсени земи с цинк и олово. Почвите на територията на област Кюстендил в голямата си част са чисти от замърсители с тежки метали, с изключение на землищата на селата Гюешево и Преколница. На територията на Софийска област са известни районите с трайно замърсяване на почвите – район Кремиковци и общините Пирдоп, Златица, Чавдар, Челопеч, Мирково и Ихтиман. Замърсени с тежки метали са терени в землищата на села Долни Богров, Горни Богров, Яна и район Кремиковци. Превишения с кадмий са наблюдавани на територията на община Разлог, с никел – на община Хаджидимово. Характерна особеност е, че в контраст с локалитетите на активно замърсяване се наблюдават обширни екологично чисти територии. Площите, подложени на умерен и висок ерозионен риск вследствие на водоплощна ерозия значително се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 2 010 223 хa. Данните за Югозападен район показват, че умерен до висок (до 20 т/ха/год количество ерозирала почва) и висок риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в областите Благоевград, София (столица) и Кюстендил. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в западните предпланини на Стара планина, Краище, Осогово-Беласишката планинска верига, Пиринското подножие (разнообразен релеф в неустойчиви на денудация скални материали и вариации в режима на хидро-климатичните елементи, породени от локалните особености на топографската повърхнина). Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности. В Софийска област се наблюдава и повишена чувствителност на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия (дефлация). На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект „Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)2 е оценен потенциалният и действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6 категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране; 5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По данни от проект CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България - 7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба или слаба податливост на ерозиране.3 Данните на ИАОС показват, че в Югозападен район се наблюдава разпространение на засолени почви. Такива са установени на широка площ в община Елин Пелин, както и в няколко населени места в общините Сандански и Хаджидимово. Проблемите могат да се обяснят както с хидроморфните различия и подтиснатите естествени условия на дренаж, така и с нарушаване на водния режим на почвите под влияние на интензивното антропогенно натоварване. Териториите с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на почвата, са в пределите на два района от Южна България – Югозападен район и Южен централен район. Районите със здравен риск поради замърсяване на почвата на територията на ЮЗР, определени с Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. са София, Златица, Пирдоп и Челопеч. Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) в Югозападен район за 2006 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите София (столица) - 32,72% и Перник - 9,97%, а в по-ниска степен - областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%). По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%, 30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%. Свлачища По данни на НСИ през 2011 г. в България са регистрирани 76 свлачища, което е със 17 повече от предходната година. Установените щети за 2011 г. са на стойност 1 423 590 000 лева, докато за 2010 г. те са едва 2 182 000 лв. Таблица 5. Регистрирани свлачища и установени щети през периода 2010-2011 г.
Източник: НСИ През 2011 г. най-много свлачища са регистрирани в ЮЦР – 25, следван от ЮИР с 16, а ЮЗР заедно със СЗР се нареждат на трета позиция с 14. Относителният дял на свлачищата в ЮЗР за 2011 г. от общия брой за страната е 18,4%, което е значително по-малко спрямо 2010 г., когато районът се нарежда на първо място по регистрирани в страната свлачища – 26 бр. (около 44% от общо отчетените за 2010 г.) През 2011 г. най-много свлачища в ЮЗР са регистрирани на територията на област Перник – 5, а област Благоевград е в най-добра позиция спрямо предходната година, тъй като за 2011 г. няма регистрирано нито едно свлачище (2010 г. - 7 бр.). ЮЗР се нарежда на второ място след ЮИР сред районите от ниво 2 в страната по дял на щетите с 15,4% (219 230 000 лв.) от общата стойност за страната, което е многократно повече спрямо 2010 г., когато щетите са били едва 1 256 000 лв. Макар че през 2011 г. спрямо предходната 2010 г. броят на регистрираните свлачища в ЮЗР намалява с 46% , размерът на щетите се увеличава значително. Защитени територии и биоразнообразие България е една от страните в Европа с най-голямо биологично разнообразие. Защитените територии – 5,2% от националната територия, и защитените зони по Натура 2000 – 35% от националната територия, съставляват Националната екологична мрежа. В ЮЗР делът на защитените територии е 8,98%, което е над националната цел за достигане на 6% защитени територии от общата площ на страната към 2015 г. и го поставя на първо място сред останалите райони, като най-ниският дял за страната е в СИР – 1,11%. Според дела на ЗТ, областите в страната попадат в три групи: в първа група са областите с най-висок дял ЗТ (10-18%). От ЮЗР това са Благоевградска – 13,14%, София (столица) – 11,68% и Кюстендилска - 11,94%. Във втора група попадат областите с дял по-висок от средния за страната (5,5-10%) – от територията на ЮЗР тук попада област Софийска. Към третата група (0-4%) се отнасят областите с по-нисък дял от средния за страната – в тази група попада област Перник. Към момента, с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 25 127,4 кв.км, което представлява 22,6% от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 33 320,5 кв.км, което представлява 30% от територията на страната. Общо в България към момента от Министерски съвет са приети 336 защитени зони от НАТУРА 2000 (по двете директиви), покриващи 35% от националната територия. По данни от официалния бюлетин на ЕК, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в ЕС, по Директивата за птиците са с обща площ 490 824 кв.км или 11,4%, а по Директивата за местообитанията – 586 092 кв.км или 13,7% от територията на чЕС. По този показател България е с около 2 пъти по-голям дял от средното европейско ниво - 18%. 
Карта 7. Национална екологична мрежа – значимост и трансгранични връзки Защитените зони по Натура 2000 в Югозападен район заемат 39,5% от територията на района. Единствено в ЮЦР процентът е по-висок – 44,5%. Най-нисък е делът на защитени зони в СЦР – 21,5%. Графика 13: Защитени територии според ЗЗТ по райони от ниво 2 Източник: МОСВ, ИАОС, Регистър на ЗТ и ЗЗ в България, НСРР 2012-2022 г. Графика 14: Защитени територии според Натура 2000 по райони от ниво 2 Към момента с решения на Министерски съвет са приети 28 защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС (за дивите птици), които изцяло или частично попадат в територията на Югозападния район. Те обхващат общо около 20% от територията на района. Определените зони са: Витоша, Пирин, Централен Балкан, Рила, Раяновци, Кресна, Долни Богров-Казичене, Понор, Врачански Балкан, Славянка, Осогово, Ноевци, Кочериново, Долна Козница, Мещица, Бобошево, Скрино, Руй, Рибарници Челопечене, Западен Балкан, Средна гора, Мелнишки пирамиди, Места, Палакария, Рупите, Пирин-буфер, Централен Балкан-буфер, Рилски манастир. Към м. май 2012 г. с решения на Министерски съвет са приети 43 защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията) на територията на Югозападния район. Те обхващат около 34% от общата територия на района. Зоните са, както следва: Витоша, Чокльово блато, Лозенска планина, Врачански Балкан, Пирин, Кършалево, Долни Коритен, Конявска планина, Черни рид, Ребро, Драгоман, Кресна-Илинденци, Бебреш, Централен Балкан, Рила, Рилски манастир, Орановски пролом-Лешко, Искърски пролом-Ржана, Плана, Острица, Беласица, Огражден-Малашево, Голак, Верила, Руй, Осоговска планина, Земен, Скрино, Кървав камък, Родопи-Западни, Попинци, Западна Стара Планина и Предбалкан, Етрополе-Байлово, Средна гора, Долна Места, река Палакария, Любаш, Изворо, Круше, Река Места, Рупите-Струмешница, Среден Пирин-Алиботуш, Централен Балкан-буфер. Комплексът от климатични, геоложки и хидроложки условия в ЮЗР определят уникалната му флора и фауна, формиращи богато биологично разнообразие. В ЮЗР се включват изцяло териториите на два от трите Национални парка в страната (НП „Рила” и НП „Пирин”) и незначителна част от третия – НП „Централен Балкан”. Национален Парк „Рила” (81 046.0 ха) - най-големият национален парк в България, обхваща най-обширната територия от българската субалпийска и алпийска зона с наличие на 40 върха с височина над 2000 м, над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. Горите в парка заемат 66% от неговата територия, а високопланинските ливади и пасища заемат 34%. Разпространени са естествени горски растителни съобщества от обикновен смърч, бял бор, обикновена ела, обикновен бук и бяла мура. В границите на парка съществуват около 1400 висши растителни вида, което представлява 38,35% от флората на страната. Около 100 вида от тях са вписани в Червената книга на застрашените и редките видове. Фауната на Парка е изключително богата и обхваща 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни животни. Установени и определени като защитени са 121 вида безгръбначни и гръбначни, като в Червената книга влизат 29 вида от тях. Територията на Национален парк „Рила” се обитава от дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, пернатоногата и малката кукумявка, златката, както и единствената високопланинска популация на лалугера в България. Паркът е една от териториите в Европа с най-жизнени популации на хищните птици. На територията му попадат четири резервата с обща площ 16220 ха, които имат по-висок защитен статут. Те са включени в списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати. Национален Парк „Пирин” (40 332.4 ха) обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. Паркът е с алпийски характер на ландшафтите, с наличие на 75 бр. върхове над 2000 м, 35 бр. циркуси и към тях 186 бр. езера. Горите заемат 38% от парковата територия със значително преобладаване на иглолистните видове, от които преобладават чистите насаждения. Поради голямото значение на парка за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на България, той е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство. На територията на парка са описани общо 1315 вида висши растения. Това представлява около 1/3 от българската флора. Освен тях се срещат около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли. В парка са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.) В това число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. От гръбначните животни се срещат 247 вида. В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са включени 2 вида земноводни и влечуги - жабата дървесница и шипоопоашатата костенурка. От рибите змиорката, преди обитавала района на парка е включена в Червената книга на България като изчезнал вид, а планиниският кефал е улавян еднократно в парка. Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец са част от това многообразие и се нуждаят от специална защита. От особено внимание и защита се нуждаят и кафявата мечка и балканската дива коза. Тук се намира природната забележителност „Байкушевата мура” (от вида Черна мура (Pinus heldreichii) - едно от най-старите дървета в България, чиято възраст се определя на повече от 1300 години. В територията на парка попадат два природни резервата. Национален парк „Централен Балкан” (71 669,5 ха) обхваща част от общините Антон (3293,9 ха) и Пирдоп (102,1 ха) от Софийска област. Той е единственият парк в страната и Югоизточна Европа член на мрежата „PAN Parks” - Европейска мрежа от представителни защитени територии. ЮЗР включва и териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП „Витоша” и ПП „Рилски манастир”), както и части от ПП „Врачански Балкан”. В района са обявени 20 резервати и поддържани резервати и 70 природни забележителности. Природен парк „Витоша” (26 606.6 ха) е разположен в границите на планината Витоша, която се простира върху площ от над 300 кв. км. Типични за ландшафта на парка са каменните реки и сипеите в резултат на специфичните изветрителни процеси на геоложката основа. Залесената площ обхваща 60% от парка, от която 67% са естествени насаждения с преобладание на иглолистните гори. От дървесните видове най - голямо участие имат: от иглолистните - белият бор и смърчът, а от широколистните - букът и брезата. На територията на парка са устанавени 1 489 вида висши растения, 47 от които включени в Червена книга. Поради близостта на парка със столицата това е най-посещаваната защитена територия в България. Изградена е гъста мрежа от пътища, хижи, почивни домове, лифтове, ски писти и ски-влекове. Въпреки силния антропогенен натиск във парк Витоша се е запазило високо биологично разнообразие. На територията на парка се намира Боянската църква „Св.Пантелеймон” - в с. Бояна, която е исторически паметник със световно значение. В границите на парка попадат три защитени територии: Биосферен резерват „Бистришко бранище”; Резерват „Торфено бранище” и Природна забележителност „Духлата”. Територията на природен парк „Рилски манастир” (27 370.7 ха) обхваща гори, планински ливади, алпийски местности, високи върхове и над 28 високопланински езера в сърцето на Рила планина. Характерни ландшафти са срутищата, сипеите и сипейните конуси, скалисти върхове с дълбоки циркусни гнезда под тях, стръмните улеи, придружени от каменопади. В резултат на екзарационната дейност са се образували 28 ледникови езера. В границите на парка попада резерватът Риломанастирска гора, както и самият Рилски манастир. Паркът е защитена територия с една от най-високите за страната степен на естественост, стабилност и представителност на екосистемите. Това уникално биологично разнообразие се изразява в 1400 вида висши растения, от които 96 са включени в Червената книга на България и над 202 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в Червената книга. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура. Паркът има важно значение за развитието на туризма, като през него минават много туристически маршрути от локално, национално и международно значение. Природен парк „Врачански Балкан” е с площ 4907,8 ха, като от тях 2586,1 ха горски фонд попадат на територията на община Своге, Софийска област. Паркът обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Включени в Червената книга на България са 57 вида, като с категория “рядък” са 49 вида, а с категория “застрашен от изчезване” – 8 вида.В парка се намира резерватът „Врачански карст”. 1.4.2. Инвестиции за опазване и подобряване на околната среда Материализираният израз на политиката за опазване и възстановяване на околната среда са публичните разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за екологичен мониторинг и контрол. Оценката на ниво ЮЗР е „крайно недостатъчни”, въпреки най-голямата си инвестиция през 2010 г. – около 450 млн. лв., съставляващи над 35% от общите национални разходи за екология през същата година. ЮЗР значително изпреварва всички останали райони от ниво 2. За сравнение следващият район по показателя извършени разходи за опазване на околната среда е Югоизточен – с 236 млн. лв. С изключение на 2008 г. през периода 2006-2010 г. разходите за опазване на околната среда, извършени в ЮЗР като абсолютна стойност и относителен дял от националните разходи са близки – съответно между 400-450 млн.лв. и 32-37%. Както в почти всички аспекти, различията между областите в района са големи, преди всичко в разреза област София (столица) – останалите области от ЮЗР. Само делът на столицата покрива около 2/3 от разходите на ЮЗР и около 1/4 от всички национални разходи. Относителният дял на останалите области от общите разходи за околна среда, извършени в района варира между 3% (област Кюстендил) и 15% (Софийска област), а сумарно формира около 1/3 от разходите за опазване на околната среда в района или два пъти по-малко от област София (столица). Следва да се отбележи, че ако се направи сравнителна съпоставка по показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда между районите от ниво 2 в страната, като от данните за ЮЗР се изключи област София (столица), районът ще бъде на четвърто място след Югоизточен, Северозападен и Южен централен район със стойност от 149 753 хил.лв. или дял 11,8% от общите разходи за страната (по данни за 2010 г.) Таблица 6. Разходи за опазване на околната среда по райони от ниво 2 за периода 2006-2010 г. - хил. лв.
Източник: НСИ През 2010 г. стойността на показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда на човек от населението за Югозападен район възлиза на 214 лв./човек при средно за страната 169 лв./човек. От останалите райони от ниво 2 по-висока стойност от ЮЗР се отбелязва единствено за Северозападен район – 253 лв./ч., а най-ниската е за Северен централен район – 71 лв./ч. Като цяло за периода 2005-2010 г. разходите с екологично предназначение на човек от населението в ЮЗР нарастват с около 80% - от 118,3 лв./ч. през 2005 до 214 лв./ч през 2010 г. На вътрешнорегионално ниво с най-високи стойности се открояват област Перник (295 лв./ч. от населението), следвана от Софийска област (274 лв./ч.) и област София (столица) – 242 лв./ч. Стойностите за областите Благоевград и Кюстендил са много по-ниски – съответно 87 лв./ч и 88 лв./ч. Реализираните разходи с екологично предназначение в ЮЗР като дял от БВП на района възлизат на 1,3% по данни за 2010 г. (за сравнение - за 2007 г. са 1,6%). Поради големия относителен дял на произведения БВП в ЮЗР, стойността по разглеждания показател го нарежда на предпоследно място сред районите от ниво 2. С по-нисък процент е единствено Северния централен район - 1,15%. Съотношението е най-високо за Северозападен район – 4,48% при средна стойност за страната от 1,8%.
В резултат на реализираните проекти през последните години, се наблюдава напредък в развитието на екологичната инфраструктура в района. Въпреки това, в някои общини и населени места остават нерешени проблемите на канализацията, пречистването на отпадните води и доставянето на питейна вода. Системата за управление на отпадъците на регионален принцип също предстои да бъде доизградена. Към края на 2011 г. изградеността на водоснабдителните мрежи в ЮЗР (99,1%) наближава максималната си величина. Тя е постигната в област София (столица) - 100%. Най-ниско е покритието на област Благоевград – 95,7%. Останалите варират в тесния диапазон между 98,3% (Перник) и 99,5% (Кюстендил). Средният показател за района е много близък до средния за страната, който е 99,2%. Районът разполага със значителен воден ресурс, но това не е достатъчно за безпроблемно водоснабдяване. Голяма част от водоснабдителните мрежи са амортизирани, а загубите при преноса на вода през 2010 г. надвишават 55% (при средно за страната – 57%), като по този показател не се наблюдава напредък - през периода 2007-2009 г. процентът на загубите на вода в района се колебае около 55-56%. Чести повреди са причина за прекъсвания на водоподаването. За разрешаването на проблема “сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване” в района е постигнат осезателен напредък. През 2011 г. единствено област Софийска има около 6% обитатели на воден режим. За другите области този дискомфорт варира от 0% (Благоевград, Кюстендил и София-столица), до 1,2% в Пернишка област. Средно за района делът на населението с режим на водоснабдяването е 0,8% при средно за страната 3%. Таблица 7. Обслуженост на населението от екологична инфраструктура към 31.12.2011 г. (в %)
Източник: НСИ По дял на обслужваното от канализационни мрежи население към края на 2011 г., районът е на първо място сред районите от ниво 2 с 88,2% (при средно за страната - 74%). Най-висока е степента на обслуженост в област София (столица) – 95,6%. Въпреки високият относителен дял голяма част от домакинствата в южните квартали, разположени в подножието на планината- Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица не са обслужени от канализационни мрежи. За останалите области в района показателят е с по-ниски стойности от средните за страната, като различията варират между 74,9% за област Софийска и 78,9% за област Перник. Наблюдават се големи дипропорции между големите градски центрове и малките населени места. Липсата на канализационни мрежи в някои села, например, е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води. 83,3% от съществуващата канализационна мрежа в района е въведена в експлоатация до 1990 г. Делът на обслуженото от пречиствателни станции за отпадни води население в ЮЗР към края на 2011 г. е 73,7%, значително над средното за страната – 55,7 %. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в област София (столица) – 95,5%, а най-нисък – в област Благоевград – 26,3%. Сравнително ниска е стойността и за област Софийска - 28,2%. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места. По данни на НСИ към края на 2010 г. на територията на ЮЗР съществуват 16 селищни пречиствателни станции за отпадни води. 7 от тях отговарят на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС по отношение на пречистването на отпадните води от агломерациите. За агломерациите с над 10 000 е.ж. това са ПСОВ в Самоков, София (с.Кубратово), Разлог, Благоевград, Кюстендил, а за агломерациите между 2 000 - 10 000 е.ж. - в к.к.Боровец и в Кремиковци-Сеславци (София). ПСОВ, които се изграждат към момента, в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС, са в Етрополе, Банско, Ботевград, Петрич, Пирдоп, Костинброд, Елин Пелин, Ихтиман, Радомир, Сандански. ПСОВ, за които има разработени работни проекти и предстои да бъдат финансирани и изградени са в Дупница, Гоце Делчев, Перник, Своге, Бобов дол, Сапарева баня, Годеч, Долна баня, Драгоман, Земен, Симитли, Трън, Брезник, Кочериново, Рила, Якоруда, Белица, Струмяни, Хаджидимово. През 2003 г. започна строеж на ПСОВ в гр. Копривщица, но до настоящия момент проектът не е завършен. Делът на населението, обслужено от система за събиране и транспортиране на битови отпадъци в ЮЗР е 99,1% (2010 г.), при средно 98% за страната. Тази дейност в столицата покрива 100% от населението. За останалите области от района делът също е близо до максималния, като варира от 97,6% за Софийска област до 99,4% за област Перник. Сред районите от ниво 2 с най-висок дял обслужено население е СЦР (100 %), а с най-нисък – СИР (95%) За да се осигури прилагането на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците, и на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2009-2013 г.) се предвижда реализация на инвестиционни проекти за реконструкция на съществуващи и изграждане на нови регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци. От предвидените в НПУДО за изграждане на територията на ЮЗР 12 регионални депа, 6 вече са изградени и в експлоатация – в Горна малина, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Костинброд и Ботевград. Други 5 проекта са в процес на изпълнение – Златица, Перник, Столична община, Разлог и Костенец. На този етап проблемно остава изграждането на регионалното депо в Кочериново (което ще обслужва общини от Кюстендилска и Благоевградска област) заради определяне мястото на депото. Поради тази причина проектът за депо в Кочериново все още не е стартирал. Изводи и заключения:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източник: МОСВ, ИАОС, Проект „Изграждане на мрежата от ЗЗ Натура 2000 в България”, НСРР 2012-2022 г.