Регионален план за развитие на югозападен район за периода 2014-2020 Г

1. 
   На стр.101 Основни заключения от социално-икономическия анализ, долу, последният абзац: Текстът „Трябва ли ресурсите да се преразпределят, за да се навакса изоставането на четирите области за сметка на забавено развитие на петата? Категоричният и еднозначен отговор на този план е „НЕ“!“, залага конфликт и противопоставяне между отделните области, което не е в интерес на общото качество на плана. Освен това, той е подчертано емоционален, което е недопустимо предвид естеството на разглеждания документ. Отбелязаните тук две изречения и целият абзац загатват за една широка дискусия, по която Европейската комисия, със своята регионална политика и нейните инструменти, има ясна позиция. Тази позиция защитава тезата, че за постигане на желаното сближаване е необходимо повече средства да бъдат фокусирани в по-слабо развитите региони на ЕС. Абсолютно неподходящ е изразът „преразпределят ресурси за да…“. В демократично и пазарно общество е недопустимо да се мисли и действа по този начин. Правилният подход е да се „провеждат целенасочени политики“, в рамките на добрите европейски практики за балансирано регионално развитие и стимулиране на региони със затруднения и нуждаещи се от помощ. Принципите на кохезионната политика (солидарност, справедливост, сътрудничество…) трябва дълбоко да проникнат на всички нива в планирането на регионалното развитие, за да има реални резултати в сближаването. От тази гледна точка, разглеждайки ЮЗР като съставен от 5 по-малки региона (области), Регионалният план следва да застъпи тезата за концентрация на по-големи ресурси в по-изостаналите негови части (четирите области извън София-столица). Изложеното в предложения в момента вариант на РПР се противопоставя на този общоевропейски принцип и е неприемливо като позиция;
   

2. 
   На стр.103, т.2.2. Интегрирано градско възстановяване и развитие: Поместената карта и разписаната по нея информация не са коректни. Към момента, по мярка 1.4. „Подкрепа за интегрирано градско възстановяване и развитие“ на ОПРР 2007-2013 г., на територията на ЮЗР се разработват ИПГВР за градовете София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Петрич, Дупница и Гоце Делчев. Предстои разработването на ИПГВР за градовете Разлог, Сандански и Самоков, финансирано по ос 5.Техническа помощ на ОПРР 2007-213 г.;
   

3. 
   На стр.141-142, Специфична цел I.4: Към изброените центрове на Клъстер „Балнеология и СПА“ да бъдат добавени гр. Добринище и с.Баня;
   

4. 
   На стр.142, Специфична цел I.4: Към изброените Основни усилия/действия, да бъде добавено: Популяризиране на селския познавателен туризъм, насочен към самобитността на отделните части на района;
   

5. 
   На стр.144, Специфична цел II.1: Подобряване на регионалната и местна транспортна инфраструктура: Като възможности за развитие на регионалната инфраструктура да бъдат отбелязани –Поддържането и развитието на теснолинейната линия Велинград-Добринище и потенциалното и продължаване до гр. Гоце Делчев; Развитието на по-малки летища от регионално значение, като летище „Мусомица“ край Гоце Делчев;
   

6. 
   На стр.146, Специфична цел II.4: Да бъде поставен особен акцент върху много богатите възможности на региона за добив на енергия по планинските течения на реките. Сред възможните, изброени източници на енергия да бъдат добавени „отпадни продукти от производствени процеси и селскостопанска дейност“.
   

7. 
   На стр.146, Специфична цел II.4: Като приоритетно да бъде отбелязано изграждането на газова връзка Симитли-Разлог-Банско (заложена в стратегията за развитие на газоразпределителната мрежа на Булгартрансгаз) и като потенциално продължаването и до Гоце Делчев;
   

8. 
   На стр.153, Специфична цел IV.3: Да бъде добавено следното изречение: Важно е да бъдат насърчавани инвестициите в развитие на малки предприятия в селските райони, работещи като доставчици за производствата, разположени в близките големи индустриални центрове;
   

9. 
   На стр.153 Специфична цел V.3: Специфичната цел да бъде преформулирана от „Развитие на междуобщинските партньорства за регионално развитие и повишаване на капацитета за подготовка и управление на проекти”, в „Развитие на междуобщинските и междусекторни партньорства за подготовка и управление на проекти”. Текстът „Междуобщинските партньорства са вече практики с традиции в сферата на техническата и екологичната инфраструктури, в туризма и други сфери на дейности с надобшински мащаби. Възможностите на тези партньорства все още не са оползотворени. Те могат да спестят ресурси и да предизвикат синергични ефекти на почти всяко индивидуално действие/проект. Назависимо от дългия период на подкрепа и изграждане на капацитет за правене на проекти, дефицитите в този аспект са факт. Освен пряко продължение на тази практика и през следващия планов период, следва да се стимулира междуобщинското партниране в изготвяне и управлнени на проекти.“, да бъде заменен с „Междуобщинските партньорства са вече практики с традиции в сферата на техническата и екологичната инфраструктури, в туризма и други сфери на дейности с надобщински мащаби. Потенциалите на тези партньорства все още не са оползотворени изцяло. Едновременно с това, усилено следва да бъдат насърчавани всички възможности, които предлагат партньорствата между трите сектора (публичен, частен и неправителствен), преплитайки по този начин териториалното сътрудничество с междусекторно такова. По този начин могат да се спестят ресурси и да се осигури синергичен ефект за почти всяко индивидуално действие/проект. Независимо от оказваната в рамките на предприсъединителни и оперативните програми подкрепа за изграждане на капацитет за разработване и управление на проекти, публичната администрация все още показва значителни слабости в този процес. Освен пряко продължаване на подкрепата и през следващия планов период, акцент следва да бъде поставен и върху междуобщинското и междусекторно партниране при изготвяне и управление на проекти.“
   

В изминалите години станахме свидетели на множество пожари в защитени територии, включително в национален парк „Пирин“, природен парк „Витоша“ и природен парк „Рилски манастир“. За да бъдат ограничени подобни случаи в тези територии следва да се вземат по-строги мерки към лицата, които умишлено ги причиняват. В допълнение, предлагаме служителите на парковите администрации да имат възможност да провеждат беседи и тематични кампании за пожаробезопасното поведение на туристите и как те да действат при горски пожар. От важно значение е закупуването на техника с финансиране от оперативните програми (в т.ч. хеликоптери) за по-лесно достигане до трудно достъпните места. От години за България стои проблемът с липсата на пожарогасителни системи, чието закупуване предлагаме да се планира през новия период. По примера на национален парк „Пирин“ и на други места би могло да се закупят системи за пожароизвестяване и наблюдение против горски пожари, каквато функционира в парка от 2011 г. Като цяло дейностите за предотвратяване на пожарите и своевременното им потушаване е необходимо да бъдат приоритетно разглеждани и финансирани. Препоръчваме да се подобри оперативното взаимодействие и комуникацията между поделенията на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ с общините, със звената на Министерството на земеделието и горите, и с доброволческите отряди чрез мерки за обучение, техническо обезпечаване и провеждане на информационни кампании.

Специално внимание държавните институции и общините следва да обърнат на спазване ограниченията за строежи в защитените територии. Не трябва да се допускат случаи на незаконна туристическа инфраструктура, в т.ч. ски писти, лифтове и др. Особено неприемливо е, ако това се случва поради корупционни влияния или некомпетентно отношение на държавни служители. Предлагаме пораженията, нанесени през последните години върху околната среда и биоразнообразието в Национален парк „Пирин“ да бъдат приоритетно възстановени с целево финансиране от оперативните програми през следващия период.

Необходим е по-тесен диалог на държавната и местните администрации с екологичните и другите граждански организации и навременна консултация със заинтересованите страни при вземане на такива важни решения, засягащи националното богатство, каквото несъмнено представляват всички защитени територии.

Препоръчваме да се предприемат допълнителни мерки за подобряване качеството на водите и ограничаване на замърсяването в определени речни участъци, особено по водосборите на реките Струма, Искър и Места. Предлагаме през новия период значително да се повишат санкциите, налагани от басейновите дирекции, което е належащо и с оглед изтичащите през периода срокове за качество на питейните и отпадъчните води, които България е договорила с Европейския съюз. От съществено значение е, оперативните програми да осигурят финансиране за изпълнение на превантивни мерки за укрепване, разчистване и обезопасяване на речните корита и дигите. Специално внимание следва да се обърне на река Струма, чиито води през последните години причиниха наводнения и пропадания на пътя (както в случая при гр. Кресна). Необходимо е да се направи оценка на риска от наводнения в района, каквато оценка до този момент все още няма, с оглед случилото се през последните години и нанесените големи щети.

Приема се

Приема се
Приема се

Приема се

Приема се

Приема се

Приема се

Приема се частично

Приема се частично

Картата и отнасящата се към нея информация в текста са коригирани. Включен е и град Ботевград, който също е допустим за финансиране за разработване на ИПГВР по ос 5.Техническа помощ на ОПРР 2007-2013 г.

1. Специфичната цел е преформулирана на „Развитие на междуобщински партньорства и партньорства между публичния, частния и неправителствения сектор за регионално развитие и повишаване на капацитета за подготовка и управление на проекти”. Предложеният израз „междусекторни партньорства“ е избегнат, поради различните възможности за неговата интерпретация. В общия случай, в сферата на провеждане на политики и прилагане на мерки, под израза „секторен“ се разбира отнасящ се за определен сектор на социално-икономическото развитие, например транспорт, здравеопазване, образование, култура и т.н. По тази причина, секторите, които се визират в предложението са изброени.
2. Текстът е редактиран, както следва:

„Междуобщинските партньорства са вече практики с традиции в сферата на техническата и екологичната инфраструктури, в туризма и други сфери на дейности с надобщински мащаби. Потенциалите на тези партньорства все още не са оползотворени изцяло. Евдновременно с това, усилено следва да бъдат насърчавани всички възможности, които предлагат партньорствата между публичния, частния и неправителствения сектор. По този начин могат да се спестят ресурси и да се осигури синергичен ефект за почти всяко индивидуално действие/проект. Независимо от оказваната в рамките на предприсъединителните и оперативните програми подкрепа за изграждане на капацитет на публичната администрация за разработване и управление на проекти, дефицитите в този аспект са факт. Освен пряко продължение на подкрепата и през следващия планов период, акцент следва да бъде поставен и върху междуобщинското партниране и партньорството между публичния, частния и неправителствения сектор при изготвяне и управление на проекти.”

В Приоритет III. „Опазване и подобряване на околната среда” на документа е включена Специфична цел III.2 „Подобряване на управлението на риска от природни бедствия, възстановяване на нарушени терени и предпазване от ерозия”. На стр.149 в текста на специфичната цел е добавена като мярка за реализация „Дейности за предотвратяване и потушаване на пожари, включително чрез закупуване на противопожарна техника, изграждане на системи за наблюдение против пожари и пожароизвестяване, и провеждане на обучения и информационни кампании”.

В същата специфична цел са включени дейности за:

- Изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения, свлачища, брегова ерозия (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения), както и обезопасяване на речните корита;

- Развитие на информационни системи, изграждане на системи за ранно предупреждение и подобряване на прогнозирането, превенция на риска от наводнения;

В Приоритет III на документа е включена Специфична цел III.3 „Опазване и поддържане на биоразнообразието в защитените зони“ със съответни мерки.

В Приоритет II. „Развитие на техническата инфраструктура” на документа е включена Специфична цел II. „Подобряване на водоснабдителната и канализационната инфраструктура“. В нейните рамки като основна приоритетна дейност е дефинирано „Изграждането и реконструкцията на водопроводни и канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадни и питейни води”. Интервенциите в тази сфера са планирани, както с цел модернизиране на инфраструктурата, така и с оглед подобряване качеството на водите и намаляване на замърсяването на речни участъци.