Регионална библиотека "Н. Вранчев"- смолян



Дата13.01.2018
Размер262.25 Kb.

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "Н.ВРАНЧЕВ"- СМОЛЯН




АНАСТАС СТАЙКОВ


БИО – БИБЛИОГРАФИЯ
Съставител: Магдалена ДОБРИКОВА

Редактор: доц. д-р Христина СТАЙКОВА

С м о л я н

2 0 0 6

П Р Е Д Г О В О Р
Стогодишнината от рождението на художника Анастас Стайков е поводът за настоящата био-библиография.

Представени са материали "от" и "за" твореца, публикувани самостоятелно или в книги, периодични издания и сборници. Включени са публикации за периода 1928-2005 година, подредени хронологично.

Библиографското описание на книгите е направено въз основа на БДС 15419-82, а на статиите по БДС 17264-91.

За да не се натоварва библиографското описание, когато авторът е един, неговото име не се повтаря зад косата черта след заглавието. По същата причина не са дадени и годишнините на периодичните издания. За избягване на повторенията след източника не е отбелязано местоиздаването - Смолян на вестниците: "Родопски устрем", "Родопски вести", " Отзвук". Същите са дадени със съкращения - "Род. устрем", "Род. вести".

При издирването на литературата са ползвани краеведските картотеки и бази данни на Регионална библиотека "Николай Вранчев"- Смолян и Народна библиотека "Иван Вазов"- Пловдив. Изданието има препоръчителен характер.

За по-лесно ползване на библиографията е поместен именен показалец.

Изданието е предназначено за библиотекари, художници и други културни дейци, както и за всички, които искат да научат нещо повече за родопския майстор на четката – художника Анастас Стайков.

ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА




АНАСТАС СТАЙКОВ е роден на 21 май 1905 г. в Смолян. Завършва основно образование и гимназия в Смолян. Учи живопис при проф. Стефан Баджов в Художествената академия в София, която завършва през 1929 година. През същата година постъпва в "Академи Жулиен"- Париж при известния проф. Пол Лоран Пиер. След това се установява в Пловдив, където работи като учител до 1947 година. През 1948 г. преминава на свободна практика. Приет е радушно в Дружеството на южнобългарските художници с председател Цанко Лавренов, където участва във всички организирани изложби.

Цялото си творчество посвещава на Родопите и най-вече на любимия Смолян с родната “незаменима махалчинка". Десетки картини, десетки наименования, всичките свързани с родопския бит, с неговата същност и съдба.

През 1942 година неговата картина "Качамак"- единствената българска картина е приета на Биеналето във Венеция и е откупена.

Анастас Стайков умира на 83 години в Пловдив през 1988 година.



ЕДИН ПОЕТ НА РОДОПИТЕ
Нямам никакво намерение да разглеждам Анастас Стайков като регионален художник. И тук казвам: ние трябва да открием Анастас Стайков не защото той е бил забравен, а защото никога не е бил виден и оценен.

Това твърдение може да се види прекалено някому, но то не е трудно да се защити и обоснове.

Анастас Стайков е бил поставян сред художниците на битовата живопис. Това е вярно само отчасти. Определянето на един живописец чрез неговите сюжети не е издържано изкуствоведчески, не е научно и не е състоятелно. Въпросът е не само до сюжетите, а и до тяхното третиране и интерпретиране.

От българската битова живопис, от българската битова картина малко работи останаха в художественото наследство. Дори и нейните зачинатели не предизвикват особен интерес, имат главно историческо значение. Техните платна от 30-те години са напълно и справедливо забравени. От българските битови интериори от това време са се съхранили, пазят художественото си значение и днес почти само платната на Васил Стоилов и на Дечко Узунов. Хората, които са прикривали личността и делото на Стайков, хората, които получаваха материална помощ, за да работят битова живопис от Министерството на просветата, не съществуват повече.

Нашата битова картина, за велико нещастие, съвпадна, с ужасите на натурализма, с фалшивия му патос и с фалшивата му достоверност – с подправената му идилия. И това важи за 98 на сто от така наречените “битови художници”. От цялата тази група или движение остана единствено Анастас Стайков, художник реалист (но не натуралист!), който в своя реализъм внасяше поезия.

За разлика от всички свои “спътници” Стайков единствен възприема уроците от голямата декоративна живопис на епохата си. Неговите архитектури и терени са в опростени плоскости и проекции. Той почти единствен в направлението си има способността да обобщава визуално, да търси и изтъква характерни форми, да подчинява визуалния материал на настроението и на състоянието. Той е един от малкото, които имат чувство за маса, един от малцината в направлението, който дълбоко владее материалните характеристики, който долавя тънките граници между материите и постига впечатлението за монументалност.

Удивлява разнообразието на избираните от него гледни точки, умението му да работи от нисък хоризонт ( “Сама къща”, “Пангаловата къща”), при които творчеството на родопските строители се изтъква в цялата му значимост – в поезията на неговата архитектоника. Неговите панорами са рисувани от въображаеми гледни точки (“Махалчинка”, “Хайдушко скривалище”), което свидетелствува за силно развита конструктивна мисъл. Но той има чувство и разбиране за архитектурния детайл, за красотата и интимността на архитектурната форма, винаги предавана в най-красноречивите й проекции. Той има към нея това отношение, което други имат към фигурността.

У него има изтръгнати удивителни светлинни ефекти – причерно в “Чешма” или в “Утро”. Стайков владее виртуозно постоянно една тенденция към температа и гваша – може би като спомен за големите български стенописи. Той е един от живописците, които се пребориха с вкуса към добре омаслената картина, схващайки, че българската чувствителност е възпитана главно в цветността и в хармониите на тъканите.

Чисто живописно, професионално , той е един от най-интересните майстори от края на 30-те и началото на 40-те години и заслужава да бъде проучен. И иконографски и технологически неговата живопис носи също така един безкрайно сериозен дух... В своята грижа за обработката на цветовата повърхност Стайков напомня голямото изкуство от музеите. И нека това да не се стори никому пресилено.

Въпросът е в това – той е сполучил там, където не са сполучили другите. В създаването на една живопис, в която всичко е родно, носталгично, всичко е и спомен, и сън, и реалност, и песен, и истина. Той си е поставил рядката в живописта задача: издигането на реалността на степента на поезията. И то бидейки сред хора, които са държали безкрайно на досадната описателност , на простото, тафталогичното – и следователно лишено от последователност копиране и преразказване на селския бит. И без никога да отиде в не по-малко досадната идеализация.

Неговото място в пловдивската школа не е още намерено. Безспорно той дълбоко се отличава от стилизациите на Перец, Бараков, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, на майстора на Стария Пловдив. Но би било глупаво поради тази причина да им се противопоставя. Той носи техния безпогрешен естетически вкус, тяхното опиянение от етнографията, от старата архитектура и от традицията. У него живеят същите неща, които се наричат или се наричаха “ оркестриране на светлината”. Възможно е това да е някакъв урок от импресионистите, но е възможно това отношение към осветлението да е родено самостоятелно от наблюденията върху природата. Всеки случай Стайков прави чудесни характеристики на сутрешното и обедното слънце, което оживява или убива материите.

Вероятно най-ценна поредица в творчеството му са неговите родопски интериори. Тук той като фактура, по типа на хроматичната организация напомня за Иван Милев. Във всеки случай, подобно на Милев ( като се спазят всички пропорции между двамата) етнографията се превръща в поезия и декоративността на дрехата, на скъперническия интериор, също така се превръщат в символи на земята, на духа на самия човек. У него можем да открием определени влияния и от сецесиона, от живописта на Николай Райнов. И те са главно в придаването на приказен елемент на реалността - “Невеста помакиня”, “Някога” , “У дома”, “ При люлката”... Това са изключително лирически състояния, постигнати от много малко живописци в онази епоха, състояния на съкровеност, на вътрешен размисъл, където вътрешния образ на модела преобладава, където всичко е един съкровен, несподелим живот. И това, естествено, е истината за онзи примитивен, целебно действуващ бит, целебно действуващ на един човек, който е вече уморен от техниката и от механичния вид на културата. Стайков се завръща в Родопите като при лоно на живота, като при извора на живота. И това е сякаш някакво завръщане към самата истина.

Не съм виждал отдавна негови платна, но помня – у него грейват вълшебни охри и светли оранжи. Той работи чудесно със седефени и сребристи тоналности. Приближава осветените стени и фасади до греещото сребро. И без да е обичал когато и да било минералните тоналности, в живописта му се проявяват тези неща, само че те са изразени в друга пластична система и в други художествени форми.

Прекрасен майстор. Но непогрешим в традицията на живописта на своя град, където естетическата грешка е непростима. Един от големите пловдивски художници – без никакво съмнение. Отличаващ се пластически от всички. Но близък на колегите си по силата на своята поетика.



Владимир СВИНТИЛА
( Р о д о п и, 1982, № 3, с. 40-41 )

ПУБЛИКАЦИИ ОТ ХУДОЖНИКА

1. АНАСТАС СТАЙКОВ: [Албум] / Състав. Христина Стайкова.- Смолян: ПринтаКом, 2000.

1. изд. - Пловдив: Хр.Г.Данов, 1939.
2. [С два въпроса при бивши възпитаници на гимназията]. // Р о д. у с т р е м, № 53, 10 май 1969.

Райковската гимназия в живота на художника.


3.МОЯТ Смолян: [Стихотворение]. // Т р а к и я, 1973, № 2, с. 93-94.

4. СКИЦИ: [Автобиографични бележки]. // Р о д о п и, 1984, №11, с. 38-39; № 12, с. 40-43; 1985, № 1, с. 39-40.

Вж и: А н т е н и, № 30-31, 26 юли- 2 авг. 1995.

5. РОДОПСКА нежност : [Разговор с художника] // Р о д. устрем, № 43, 12 апр. 1986.

Подпис: Елена Хайтова.

ЛИТЕРАТУРА ЗА АНАСТАС СТАЙКОВ

1928


  1. ХУДОЖЕСТВЕНА изложба в Пашмаклийско. // Ро д о п а, 1928, № 9, с. 8.

7. ДАСКАЛОВ, Райчо. Художествена изложба на г. Ан. Стайков. // П аш м а к л и й с к и ок р. вестник(Пашмакли), № 4, 15 окт. 1928.
1 9 2 9

  1. ИЗ художеството. // Р о д о п а, 1929, № 2, с. 4-5
    За участието на Ан. Стайков в изложбата на студентското академическо дружество "К. Величков".

  2. АНАСТАС П. СТАЙКОВ // Р о д о п а, 1929, № 9, с. 8.

Информация за заминаването на художника за Париж на специализация.

10. САДУКЕЙ, Тома. Наши художници.// Р о д о п а, 1929, № 9, с. 7.



1933

11. РОДОПСКИ художници. // Р о д о п а, 1933, № 6, с. 8.


Изложби на Ан. Стайков от Пашмакли и Асен Василев от с. Арда.

12. ГОЛОВ, К. Художествената изложба на Ан. Стайков. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933, № 4, с.149.

13. ИЗЛОЖБАТА на Ан. Стайков. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933,

№4, с. 149-150.

14. ПЪРВА родопска художествена изложба. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933, № 4, с. 145-147.

15. РОДОПСКИ празник. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933, № 4,

с. 144-145.

За изложбата на художника в Пловдив. Съдържа и списък на ценителите, откупили картините.


16. ХРИСТОВ, Ив. За художествената изложба на Анастас Стайков. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933, № 4, с.147-149.

17. ШИШКОВ, Ст. Родопската художествена изложба в Пловдив. // Р о д о п с к и п р е г л е д, 1933, № 4, с. 142-143.

Втора самостоятелна изложба на Ан. Стайков в салона на кооперация "Напред".

18. ЗАВЧЕРА ...се откри [в Пловдив] художествена изложба на Анастас Стайков...// Ю г (Пловдив), № 4243, 2 март 1933.

19. ХРИСТОВ, М. Художествената изложба на Анастас Стайков. // Ю г (Пловдив), № 4249, 9 март 1933.

20. ЛАВРЕНОВ, Ц. Изложбата на Стайков [в Пловдив]. // П о б е д а (Пловдив), № 926, 11 март 1933.



  1. ГОЛОВ, К . Художествената изложба на А. Стайков. // П о б е д а (Пловдив), № 933, 19 март 1933.

22. НЕОТДАВНА в Пловдив беше открита изложбата на младия и талантлив родопски художник Ан. Стайков. // Р о д о п с к а м и с ъ л, № 4, 15 апр. 1933.

23. ЕДИН родопски художник. // Р о д о п с к а м и с ъ л, № 5, 15 май 1933.


1935

24. ТРАДИЦИОННАТА художествена изложба [в Пловдив на Ан. Стайков]. // Р о д о п а, 1935, № 2, с. 8.


25. БОРИНА., Х. Изложбата на Ан. Стайков. // Ю г (Пловдив), № 4807, 22 ян. 1935.

Слово при откриване на изложбата в Пловдив.

26. ХУДОЖЕСТВЕНАТА изложба на Анастас Стайков. // У т р и н н а п о б е д а (Пловдив), № 249, 24 ян. 1935.

27. ПЕЕВ, С. Изложбата на Ан. Стайков. // Ю г (Пловдив), № 4815, 1 февр. 1935.

Впечатления от изложбата с репродукцията У дома”.


  1. АНАСТАС СТАЙКОВ: Родно изкуство // Ю г (Пловдив), № 4819, 6 февр. 1935.

Подпис: Степа.

29. ИЗ Народната библиотека: Закупени списания и картини // У т р и н н а п о б е д а (Пловдив), № 264, 12 февр. 1935.

Сред тях и картината "Камила" от Ан. Стайков.


  1. ШИШКОВ. Ст. Ан. Стайков и неговото изкуство. // Р о д о п с к и с т р а ж, № 44-45, 19 февр. 1935.

31. ШИШКОВ, Ст. По третата художествена изложба в Пловдив. // Р о д о п с к а м и с ь л, № 3, 15 март 1935.

1936

32. НАШИЯТ съродопчанин художник Ан. Стайков... // Р о д о п а, 1936, № 9, с. 7.

Информация за уредената изложба в Смолян.


  1. ДАСКАЛОВ, Р. Ан. Стайков - художник на Родопа. // Х о р о (Смолян),

№ 13, 25 авг. 1936.

34. ПЕТЛЕШКОВ, Ив. Творчеството на Анастас Стайков. // К р а с н о г о р (Смолян), № 18, 1 септ. 1936.


1 9 3 7

35. [ТРЕТА изложба на Анастас Стайков в Пловдив]. // З а в е т и, 1937, № 2, с. 42.



  1. ИЗЛОЖБАТА на Анастас Стайков в София. // Р о д о п а, 1937, № 4, с. 7.

37. МАРИНОВ, Методи. Изложбата на Ан. Стайков в Смолян. // Р о д о п а, 1937, № 10, с. 5-6.

38. ЛАЗАРОВ, Ив. Изложбата на А. Стайков [в София]. // Ч а с, №28, 17 март 1937.

39. МАДЖАРОВ, Кирил. Родопската действителност и творчеството на Ан. Стайков. // Ч а с, № 29, 24 март 1937

40. ПРИМОВСКИ, Анастас. Родопската изложба на Анастас Стайков. // Р о д о п с к а м и с ъ л, № 8, 25 март 1937.

41. ИЗЛОЖБАТА на художника Анастас Стайков в салона на кооп. "Напред" [Пловдив] се посещава много добре и прави отлично впечатление. // Ю г (Пловдив), № 5628, 29 окт. 1937.

42. АНАСТАС СТАЙКОВ [Родно изкуство]. //' Ю г ( Пловдив), № 5631, 3 ноем. 1937.

Подпис: Степа.
43. МАДЖАРОВ, Кирил. Родопа в XI-та Обща художествена изложба в София. // А р д е н с к а д у м а (Кърджали), № 357, 9 дек. 1937.

За художниците Анастас Стайков, Витко Бабаков, Васил Бараков, Здр. Александров и Стаматов.



1 9 3 9

44. [ДВАНАДЕСЕТА] XII обща художествена изложба [и присъствието на Ан. Стайков в нея]. // Р о д о п а, 1939, № 2, с. 4.



1 9 4 1

45. БОРИНА, Хр. Трима художници // Г р е б е ц (Пловдив), 1941, №6,с.219-221.

За изложбите на художниците Дарена Илиева, Ан. Стайков, Методи Лепавцов, състояли се в Пловдив от 16 октомври до 23 ноем. 1941.

46. ВЧЕРА в салона...[Хроника]. // Р о д о п с к о е х о (Асеновград), № 849, 3 ноем. 1941.

В Пловдив открита изложба.

47. ДОРИЯН, И. В. Битовата изложба на Ан. Стайков. // Ю г (Пловдив), № 6805, 4 ноем. 1941.

48. ИЗЛОЖБАТА на Анастас Стайков: [Родно изкуство]. // Б о р б а (Пловдив), № 6148, 5 ноем 1941.

Подпис: Степа.


49. ИЗЛОЖБАТА на Ан. Стайков: [Културен живот в Пловдив]. // П о с л е д н и новин и (Пловдив), № 91, 8 ноем. 1941.
50. ХУДОЖЕСТВЕНАТА изложба... [Хроника]. // В о л я (Пловдив), № 1934, 12 ноем. 1941.

1958

51. ОСТОИЧ, Димитър. Пловдивската окръжна изложба и някои въпроси, които тя повдига. // И з к у с т в о, 1958, № 6, с. 33-39.

Вж и: И з к у с т в о, 1958, № 7, с. 3-6.

Засяга и представянето на Ан. Стайков в нея.

52. ПОПОВ, Г. Изложба, която радва. // Н а р. к у л т у р а, № 18, 1 май 1958.

За изложбата на пловдивските художници.

53. КОСТОВ, К. Една картина воюва за своето място. // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4212, 7 май 1958.

Критична статия за картината на Ан. Стайков “Мома се с рода прощава", станала повод за спор между критиците на Окр. художествена изложба в Пловдив.

54. ШОПОВ, Асен. За една оценка. // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4212, 7 май 1958.

За картината "Мома се с рода прощава".

55. УРУМОВ, Васил. Кому са нужни такива обсъждания. // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4219, 15 май 1958.

Публично обсъждане на изложбата на Пловдивските художници и мястото на картината "Мома се с рода прощава”.

56. ГЕОРГИЕВ, Ст. По възходяща линия [Окръжната художествена изложба]. // О т е ч. глас (Пловдив), № 4232, 31 май 1958.

57. АБАДЖИЕВ, П. и др. В отговор на една критика / П. Абаджиев, С. Загоров. // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4248, 19 юни 1958.

Относно критичната статия на В. Урумов "Кому са нужни такива обсъждания".

58. УРУМОВ, В. Открито писмо до гл. редактор на сп. "Изкуство". // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4292, 9 авг. 1958.

Продължава дискусията за Окръжната изложба и за картината "Мома се с рода прощава”.

59. ПО-БЛИЗО до живота, до хората! // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 4320, 13 септ. 1958.

За Окръжната художествена изложба- позиция редационния екип в отговор на излезлите стат

1967

60. СТОИЧКОВА, Н. Анастас Стайков. // Р о д о п и, 1967, №7-8, с. 16-18.

Творчески портрет на художника с репродукции на негови картини.

1979

61. ПЕЕВСКИ, Тодор. Интересна културна проява. // Р о д. у с т р е м, № 47, 19 апр. 1979.

Изложба на Ан. Стайков.


  1. УЗУНОВ, Никола. Жизнеността на художника. // Р о д. у с т р е м, № 77, 28 юни 1980.


1981

63. С преданост към родния край: Юбилейна изложба на Анастас Стайков. // Р о д. у с т р е м , № 67, 9 юни 1981.

64. КУЛИШЕВ, Михаил. Рисувам днешния възтог. // Р а б. д е л о, № 177, 26 юни 1981.

Изложба на художника в Смолян.

65. ВАСИЛЕВ, Гаврил. Урок по родолюбие // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 11092, 7 юли 1981.

75 години от рождението на Ан. Стайков.

66. КАЗАНДЖИЕВ, Светозар. " Аз я рисувах и рисувам...”// Род. у с т р е м, № 84, 18 юли 1981.

Срещи с картините на твореца.

67. МАТЕЕВ, Матей. Плодоносно творческо дълголетие. // Род. у с т р е м, № 91,4 авг. 1981.

В ателието на художника.

68. МАТЕЕВ. Матей. Вести от страната. // В е ч. н о в и н и, № 173, 28 авг. 1981.

Изложба и честване на Ан. Стайков в Смолян.



1982

69. СВИНТИЛА, Владимир. Един поет на Родопи. // Р о д о п и, 1982, № 3, с 40-41.

Творчески портрет на художника.
1985

70. КОРУЕВ, Тодор. Стопляща сърцето светлина. // Р а б. д е л о, № 340, 6 дек. 1985, с. 5.

По повод юбилейната изложба в София.

71. ПРИМОВСКА, Росица. Юбилейна изложба. // Р о д. у с т р е м, № 142, 7 дек. 1985.

72. СРЕБРОВ, Михаил. Художник на Родопа. // З е м. з н а м е, №293, 8 дек. 1985.

Вж и: К о о п. с е л о, № 291, 12 дек. 1985.

73. ХАЙТОВ, Николай. Докосване до родопската душа. // Л и т. ф р о н т, № 50, 12 дек. 1985, с. 3.

74. КОНСТАНТИНОВ, Петър Неугасващите багри на Родопите: Юбилейна изложба на Анастас Стайков. // Т р у д. д е л о, № 100, 17 дек. 1985.

75. АЛЕКСАНДРОВ, Здравко. Оригинален творец: На ул. “Шипка” 6 в София бе открита юбилейната изложба на художника Анастас Стайков по случай неговата 80- годишнина. // Р о д. у с т р е м ; Здравец, № 12, З1 дек. 1985, с. 3.

Съдържа биографична справка за художника и репродукции на негови картини.


76. АТАНАСОВА, Нели. Разтъжване [с картините на Ан. Стайков на изложбата в София]. // Р о д. у с т р е м; Здравец, № 12, 31 дек. 1985, с. 3.


1 9 8 6

77. ДОКОСВАНЕ до родопската душа : [Юбилейна изложба в София през 1985 г.]. // Р о д о п и, 1986, № 3, с. 39- 40.

Подпис: Н. А.

78. ЛИНКОВ, Красимир. Анастас Стайков [- изложба София ]. // И з к у с т в о, 1986, № 3, с. 39-40.

79. НИКОЛАЕВА, Елена. Завръщане в родния град : Откриване на юбилейна изложба на художника Анастас Стайков и тържество по повод 80-годишнината от неговото раждане. // Род. у с т р е м, № 6, 16 ян. 1986.

80. НЕДЯЛКОВ, Михаил. Родопските страсти на твореца: Юбилейна изложба на художника Ан. Стайков в Смолян. // Т р у д, № 24, 29 ян.1986.

81. АНДРЕЕВ, Андрей. Родопски цветове. // О т е ч. ф р о н т, № 12326, 10 февр. 1986.

82. ЛИНКОВ, К. Празник на поетика в обикновеното: По повод юбилейната изложба на Анастас Стайков [в Пловдив]. // О т е ч. г л а с (Пловдив), № 51, 1 март 1986.

83. ПАШЕВ, Георги. С дълбоко проникновение: Писателят за творчеството на художника. // Р о д. у с т р е м, № 37, 29 март 1986.

84. ХРИСТОВ, Георги. Четка, потопена в светлина. // Р о д. у с т р е м; Здравец, № 3, 3 апр. 1986, с. 5.


1 9 8 7

85. ДИМИТРОВ, Тодор. Бистър извор: Живописната изложба на Ан. Стайков в Мадан. //Род. устрем; Здравец, № 6, 9 юли 1987, с. 6.

86. НИКОЛАЕВА, Елена. Изкуство без възраст: Открита е изложба на Анастас Стайков [в Смолян]. // Род. устрем, № 105, 5 септ. 1987.

1 9 8 9

87. НАПУСНА ни завинаги изтъкнатият художник Анастас Стайков. // Р о д о п и, 1989, № 1, с. 43.

88. АВРАМОВ, Димитър. Един забравен драматичен епизод...// Л и т. ф р о н т, № 21-22; 25 май-1 юни 1989.

Спомени за картината "Мома се с рода прощава".

89. [ В Балабановата къща в Пловдив- връчена за първи път наградата - дарение "Анастас Стайков" на зрелостници от СХУ-Пловдив]. // Н а р. к у л т у р а, № 30, 21 юли 1989, с. 2.

1 9 9 0

90. СТАЙКОВ, Анастас Петров. //Пътеводител на


архивните фондове 1878-1990: Т. 2. - Пловдив, 1990, с. 136-137.

1 9 9 2

91. БАЧОРОВА, Златка. Родопски паметници на признателността. // Род. в е с т и, № 17, 3 март 1992.

Портрети на исторически лица от Освободителната

война в творчеството на Ан. Стайков.

92. ХАЙТОВА, Елена. Пътят на една родопска носия. // Г л а с народен (Смолян), № 2, 29 май 1992.

В дома на художника.



1 9 9 4

93. АВРАМОВ, Димитър. Един забравен драматичен епизод. // А в р а м о в, Д. Летопис на едно драматично десетилетие. - София, 1994, с. 122-130.

Полемиката около картината " Мома се с рода прощава", наречена още "Родопска сватба" от ОХИ-57.

94. ХАРБАЛИЕВ, Владимир. Изкуството на Анастас Стайков - първите 30 г. от творческия път на художника. // И з в. музеите Южна България, 20, 1994, с. 277-290.



1 9 9 5

95. В памет на художниците Анастас Стайков и Владимир Рилски [предстоят изложби в Смолян и Пловдив]. // Р о д. в е с т и, № 77, 21-24 апр. 1995, с. 8.

Вж и: Р о д. в е с т и, № 109, 8 юни 1995, с. 8.

96. САМОБИТЕН и голям родопски талант: 90 г. от рождението на художника Анастас Стайков. // Р о д. в е с т и, № 95, 19-21 май 1995, с. 6.

97. ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ внушения на твореца Анастас Стайков. // Род. в е с т и, № 129, 6 юли 1995, с. 8.

Изложба в Смолян.


98. КРЪСТАНОВА, Райна. С юбилейна изложба смолянчани почетоха Анастас Стайков. // О т з в у к, № 27, 10 юли 1995, с. 4.

Вж и: Ч а р (Смолян), №11,17 юли 1995.

99. КАЗАНДЖИЕВ, Светозар. Картини на Анастас Стайков в Смолян. // 3 е м я, № 138, 19 юли 1995, с. 8.

Изложба в Смолян по повод 90 год. на художника.

100. ХРИСТОВ, Георги. Светлината, заветът на художника. // Р о д. в е с т и, № 152, 8 авг. 1995, с. 2.

Изложба на художника в Смолян.



1 9 9 6

101. МИХАЙЛОВА,Ангелина. Юбилейна изложба на Анастас Стайков откриват [в Пловдив]. // Марица (Пловдив), № 12, 16 ян. 1996, с. 7.

102. ТАШЕВА, Росица. Откри се юбилейна изложба на Анастас Стайков в Пловдив. // О т з в у к, № 7, 19 ян. 1996, с. 4.

103. ЛИНКОВ, Красимир. Трите благословии на Анастас Стайков. //Глас Д н е с (Пловдив), № 19, 24 ян. 1996, с. 9.

104. ГЕОРГИЕВ, Георги. Ще увековечим ли паметта на Анастас Стайков?. // Р о д. в е с т и, № 18, 29 ян. 1996, с. 3.

Предложение Художествената галерия в Смолян да носи неговото име.


105. ХАРБАЛИЕВ, Владимир. Етнографска достоверност в романтичен ореол. // А р т К л у б (Пловдив), № 3, 1-15 февр. 1996, с. 4.

Изкуството на живописеца.

106. ХРИСТОВ, Георги. Ще възкресим ли паметта за художниците Асен Василев и Анастас Стайков? // Р о д. в е ст и, № 124, 1 юли 1996, с. 3.

1 9 9 8

107. ЗДРАВКОВА, Евелина. Почитат професор в "Ромфея" [ Пловдив]. // М а р и ц а д н е с ( Пловдив), № 138, 17 юни 1998, с. 7.

10 години от смъртта на Ан. Стайков.

108. ЛИНКОВ, Красимир. Навършиха се 10 години от смъртта на големия художник на Родопите Анастас Стайков. // О т з в у к, № 36, 14-20 септ. 1998, с.6



1 9 9 9

109. МАРИНСКА, Ружа. Колекцията на Българска народна банка. //Изкуство,1999, № 63-64, с. 7-11.

Засяга и Ан. Стайков.

Съдържа и репрод. "Родопска къща".



2 0 0 0

110. ОТБЕЛЯЗВАТ 95 – годишнината от рождението на Анастас Стайков. //

Р о д. в е с т и, № 20, 22 май 2000, с. 2.
2 0 0 1

111. БЕБЕЛЕКОВА, Мария. Анастас Стайков и неговата планина в багри и любов. //Проглед (Смолян), 02001, № 1-2, с. 3-6.

С репродукции на картините му "Автопортрет", "Интериор" и " Размисъл".

2 0 0 4

112. ДИКОВА, Геновева. София, Пловдив и Смолян ще честват един век на Анастас Стайков : Утре се навършват 99 г. от рождението на бележития родопчанин. // О т з в у к, № 38, 20-23 май 2004, с. 7.

113. ЛЮБОМИРОВА, Мария. Връчиха приза " Анастас Стайков". // М а р и ц а (Пловдив), № 210, 31 юли 2004, с. 10.

На официална церемония Кин Стоянов, директор на фонд "13 века България" е връчил награди на ученици от Художествената гимназия в Пловдив.

114. ПЛАТНА на три поколения Стайкови [дядо, син и внук] показват в Пловдив. //Родопи в е с т, № 70, 8-10 септ. 2004, с. 3.
115. [ТРИДЕСЕТ и седем] 37 почетни граждани на Смолян. // Родопи в е с т, № 83, 20-22 окт. 2004, с. 8.

Сред тях и Ан. Стайков.

116. ХАЙТОВА, Елена. Пътят на една носия [от Широка
лъка до дома на художника Анастас Стайков в Пловдив]. // Ч а р
(Смолян), № 10, 31 окт. 2004.
117. ДИКОВА, Геновева. Жената-вдъхновителка на Анастас Стайков [Невенка], умира едва на 33 години от туберкулоза. // О т з в у к, № 85, 1-3 ноем. 2004, с. 10.

2 0 0 5
118. АНАСТАС СТАЙКОВ (1905-1988): [Каталог на изложбата по повод 100 г. от рождението му] / Състав. Борис Климентиев и др. - София: Нац. худож. галерия и др., 2005. – 16 с. текст с репрод.
Съдържа: Красимир Л и н к о в. Анастас Стайков.- Живот в дати.- Другите

за него.- Владимир Х а р б а л и е в. Традиция и приемственост в

изкуството на Ан. Стайков – етнографска достоверност в романтичен

ореол.- Каталог.

119. АРДЕНСКИ, Владимир. Един родопчанин в света на изобразителното изкуство. // Ч е р н о- б я л о, 2005, № ..., с. 8-10.

120. НХГ представя "първия родопски художник". // З е м я, № 64, 5 апр. 2005, с. 17.

Вж и: Р о д о п и в е с т, № 25, 6-8 апр. 2005, с. 3 (Десислава Томова).

121. ОТКРИХА изложба на Анастас Стайков в столицата. // О т з в у к, № 28, 7-10 апр. 2005, с. 4.

Вж и: Р о д. в е с т и, № 14, 8-14 апр. 2005, с. 2 (Филипина Стоянова).

122. КИСЬОВА-ГОГОВА, Дочка. Анастас Стайков се зареждаше от Родопите. // С е г а, № 86, 14 апр. 2005, с. 16.

123. КИСЬОВА-ГОГОВА, Дочка. 100 години от рождението на Анастас Стайков: Авторът, който остана верен на родопската тема. // Д у м а, № 90, 19 апр. 2005, с. 18.

Съд. и репродукциите "Автопортрет" и "Среднородопски замък".


124. РАДИЧЕВА, Славка. Анастас Стайков нарисува обичта си към Родопа. //Марица (Пловдив), № 108, 21 апр. 2005, с. 20.

125. ГАДЖЕВ, Владимир. Човекът, който рисува Родопа. // Б а н к е р, № 17, 30 апр.- 6 май 2005, с. 44.

Съдържа и: Репродукция на картината "Автопортрет".

126. КАНДЕВА, Елица. Показват първи скици на скандално платно ["Родопска сватба"]: Изложба с 47 творби отбелязва 100 г. от рождението на Анастас Стайков [в Пловдив]. // 2 4 ч а с а, № 124, 10 май 2005; Пловдив, с. 8.

Съдържа и спомени на дъщерята Мария Стайкова.

127. РАЙЧЕВСКИ, Георги. Художникът на Родопа: 100 г. от рождението на големия живописец Анастас Стайков. // П е рперикон (Кърджали), № 18, 16-22 май 2005, с. 13-14.

Съдържа и: Марин Топалов. Докато рисуваше, разказваше истории.- Петко А б а д ж и е в. Разбирам трагедия та му- Ал. Ж и б а р о в. Рисуваше цели повести- Димитър П а в л о в. Остави шедьоври.- Истински родолюбец.
128. КИСЬОВА, Анета. През Париж- до... "Моята майка точи": Повече от половин век Анастас- Стайковите къщи, махалчинки, порти и невести привличат с родопската си каматнина погледа на мало и голямо и му разкриват многоликия чар на Родопа. // Р о д о п и в е с т, № 38, 21-27 май 2005, с. 9.

Съдържа и репродукциите “Харбалийската махалчинка”, “Интериор” и “ Майка точи”.

129. СОФИЯ, Пловдив и Смолян отбелязват 100 години от рождението на Анастас Стайков. // О т з в у к, № 41, 23-25 май 2005, с. 10.

Съдържа и: Владимир Свинтила. Един поет на Родопите (препечатка от сп. Родопи, 1982, кн. 3 ).

130. ПРИМОВСКА, Росица. Той даде на Родопа не само изкуство, а поколения художници: Изложбата на големия български майстор в Смолян ще се открие на 10 юни в Художествената галерия. // Р о д. в е с т и, № 22, 3-9 юни 2005, с. 8.

131. КОРЕНЪТ "Стайков" е жив: [100 г. от рождението на Анастас Стайков]. // Р о д. в е с т и, № 22, 3-9 юни 2005, с. 8.

Съдържа. Синът му, художникът Петър Стайков (1933-1990): Картините му не се нуждаят от подпис. - Внукът Анастас: Нося трите имена на дядо.- Внукът Антон: Като него живея чрез рисуването.- Снахата Христина Стайкова: Обичаше домашния уют.

Със снимки на семейството и репродукция на картината "Среднородопски замък".


132. РАДИКОВА, Деси. Честват век от рождението на Анастас Стайков [на 9 юни в Смолян с изложба в Художествената галерия]. //Родопи вест, № 43-44, 11-14 юни 2005, с. 3.
133. СТАЙКОВА, Мария. Баща ми не се влияеше от авторитети и не беше ветропоказател. // О т з в у к, № 47, 13-15 юни 2005, с. 10.

Подпис: Геновева Дикова.

Интервю с дъщерята на художника.
134. ДИКОВА, Геновева. Дъщерята на Анастас Стайков [Мария] подари скици на Художествената галерия в Смолян. // О т з в у к, № 47, 13-15 юни 2005, с. 10.

135. РАДИЧЕВА, Славка. Палитрата на Анастас Стайков [ дарена от дъщеря му Мария] остава в Смолянската галерия. // М а р и ц а (Пловдив), № 160, 16 юни 2005, с. 23.

136. ДЕЧЕВ, Стоян. Художникът следва собственото си сърце, затова се отличава с ярка самобитност. // Р о д. вести, № 29, 22-28 юли 2005, с. 6.

Също и в: П р о г л е д (Смолян), 2005, № 3-4, с. 13-16.

Размисли върху творчеството на Ан. Стайков

И М Е Н Е Н П О К А З А Л Е Ц

АБАДЖИЕВ, П. 57


АБАДЖИЕВ, Петко 127
АВРАМОВ, Димитър 88, 93
АЛЕКСАНДРОВ, Здравко 75, ( за него) 43
АНДРЕЕВ, Андрей 81
АРДЕНСКИ, Владимир 119
АТАНАСОВА, Нели 76
БАБАКОВ, Витко ( за него) 43
БАРАКОВ, Васил (за него) 43
БАЧОРОВА, Златка 91

БЕБЕЛЕКОВА, Мария 111


БОРИНА, Хр. 25, 45
ВАСИЛЕВ, Асен (за него) 11, 106
ВАСИЛЕВ, Гаврил 65
ГАДЖЕВ, Владимир 125
ГЕОРГИЕВ, Георги 104
ГЕОРГИЕВ, Ст. 56
ГОЛОВ, К. 12, 21
ДАСКАЛОВ, Р. 33
ДАСКАЛОВ, Райчо 7
ДЕЧЕВ, Стоян 136

ДИКОВА, Геновева 112, 117, 133, 134


ДИМИТРОВ, Тодор 83
ДОРИЯН, И. 47
ЖИБАРОВ, Ал. 127
ЗАГОРОВ, С. 57
ЗДРАВКОВА, Евелина 107
ИЛИЕВА, Дарена (за нея) 45
КАЗАНДЖИЕВ, Светозар 66, 99
КАНДЕВА, Елица 126
КИСЬОВА, Анета 128
КИСЬОВА - ГОГОВА, Дочка 122, 123
КЛИМЕНТИЕВ, Борис 118
КОНСТАНТИНОВ, Петър 74
КОРУЕВ, Тодор 70
КОСТОВ, К. 53
КРЪСТАНОВА, Райна 98
КУЛИШЕВ, Михаил 64
ЛАВРЕНОВ, Ц. 20
ЛАЗАРОВ, Ив. 38
ЛЕПАВЦОВ, Методи ( за него) 45
ЛИНКОВ, К. 82
ЛИНКОВ, Красимир 78, 103, 108, 118
ЛЮБОМИРОВА, Мария 113
МАДЖАРОВ, Кирил 39, 43
МАРИНОВ, Методи 37
МАРИНСКА, Ружа 109
МАТЕЕВ, Матей 67, 68
МИХАЙЛОВА, Ангелина 101
НЕДЯЛКОВ, Михаил 80
НИКОЛАЕВА, Елена 79, 86
ОСТОИЧ, Димитър 51
ПАВЛОВ, Димитър 127
ПАШЕВ, Георги 83
ПЕЕВ, С. 27
ПЕЕВСКИ, Тодор 61
ПЕТЛЕШКОВ, Ив. 34
ПОПОВ, Г. 52
ПРИМОВСКА, Росица 71, 130
ПРИМОВСКИ, Анастас 40
РАДИКОВА, Деси 132
РАДИЧЕВА, Славка 124, 135
РАЙЧЕВСКИ, Георги 127
РИЛСКИ, Владимир (за него) 96
САДУКЕЙ, Тома 10
СВИНТИЛА, Владимир 69, 129
СРЕБРОВ, Михаил 72
СТАЙКОВ, Анастас (внук) 131
СТАЙКОВ, Антон 131
СТАЙКОВ, Петър 131
СТАЙКОВА, Мария 126, 133, (за нея) 134, 135
СТАЙКОВА, Невенка (за нея) 117
СТАЙКОВА, Христина 1, 131
СТАЙКОВИ (за тях) 114
СТАМАТОВ ( за него) 43
СТЕПА 28, 42, 48
СТОИЧКОВА, Н. 60
СТОЯНОВ, Кин (за него) 113
СТОЯНОВА, Филипина 121
ТАШЕВА, Росица 102
ТОМОВА, Десислава 120
ТОПАЛОВ, Марин 127
УЗУНОВ, Никола 62
УРУМОВ, Васил 55, 58, (за него) 57
ХАЙТОВ, Николай 73
ХАЙТОВА, Елена 5, 92, 116
ХАРБАЛИЕВ, Владимир 94, 105, 118
ХРИСТОВ, Георги 84, 100, 106
ХРИСТОВ, Ив. 16
ХРИСТОВ, М. 19
ШИШКОВ, Ст. 17, 30, 31
ШОПОВ, Асен 54

ИЗКАЗВАНИЯ ЗА АНАСТАС СТАЙКОВ


И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО
Някога големите пейзажисти на Франция изживяваха дните си на село, захласнати по реки и върби, влюбени в слънцето и с езически фанатизъм правеха изкуство. Но неколцина от най-личните наши художници не живеят в София: Дечев, Лавренов...Между тях е и Анастас Стайков: нему тепърва предстои още повече вдълбочаване, овладяване на повече изразни средства, съвземане.
Васил СТОИЛОВ ( 1937 г.

В изкуството на Анастас Стайков връзките с колоритното великолепие, изтънчените цветни хармонии и пластичната структура на народните черги, китеници, халища, козяци, престилки, кърпи, възглавници и покривки са безспорни и явни.

В неговите картини са заложени мъдростта, философският поглед към живота, начинът на мислене, етичните начала, характерни за родопското население. Средата, с която е свързан духовно художникът, носи в себе си неизчерпаем материал за вдъхновение и достатъчно богати изразни средства.
Владимир ХАРБАЛИЕВ

Няколко от неговите платна са класически за нашата живопис. Ние можем да ги наречем така не само заради пластичната им цялост и заради яркостта им като сюжетна ситуация. Те са обаятелни и с излъчванията на своите образи.

Проф. Атанас БОЖКОВ
Без да бъде водеща фигура, Стайков е един от интересните ни художници през 30-те години. Свързан с Родопския край, по-специално със Смолян, където е роден през 1905 г., той му посвещава цялото си творчество. Не се сещам за друг случай в нашата живопис на подобна съдбовна преданост, на пълна обреченост. Целият предметен, мисловен и емоционален свят на художника е центриран и кръжи около светините на неговото детство.
Проф. Димитър АВРАМОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е



Предговор.......................................................
Биографична справка....................................
Владимир Свинтила. Един поет на Родопите...........................
Публикации от художника.............................................
Литература за Анастас Стайков.........................................
Именен показалец...........................................................
Изказвания за Ан. Стайков и неговото творчество

.................
Каталог: files -> archive
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
archive -> Програма по анатомия за студенти от ІІ медицински курс летен семестър 2010/2011 Седмица
archive -> Седмична програма (20010-2011) Нервна система и сетивни органи I курс медици Лектор: Доц д-р Стефан Сивков, дм Кредит: 7 Седмица
archive -> Роден съм в град Пашмакли (Смолян). Произхождам от рода Харбалийци, който води началото си от с. Левочево
archive -> Доклад за дейността март 2011 година Съдържание Избрани показатели за дейността 3
archive -> Програма на лекциите и упражненията по анатомия и хистология
archive -> Програма по Анатомия, хистология и ембриология, летен семестър 2010/11 г. І фармацевтичен курс


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница