 РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ НАПОМНЯ - ГРИП
Грипът е остро респираторно заболяване, засягащо целия организъм. Основни причинители на инфекцията са три типа грипни вируси - А, В и С.
Грипните вируси от типа А и В причиняват епидемии и тежки респираторни заболявания, известни като грип, а тип С причинява леко заболяване, което не е свързано с епидемии. Тип А се разделя на различни подтипа, в зависимост от химическата структура на вируса. Към тип А вирус се отнасят т.нар. свински грип – H1N1, а също и птичият грип – H5N1. И двата типа грипни вируси – А и В, са отговорни за сезонните епидемии от грип.
Най-често грипът се разпространява епидемично и пандемично, но са възможни и спорадични случаи. Грипна пандемия може да настъпи при поява на нов грипен вирус от тип А, към който има много слаб имунитет сред човешката популация. Заради ниското ниво на имунитет, новият вирус се разпространява много лесно от човек на човек и могат да заболеят голям брой хора.
Вирусите на грипа са слабо устойчиви във външната среда и не запазват жизнеспособността си дълго време, но при минусови температури могат да удължат активността си.
Както е известно, грипът и простудните заболявания се появяват главно в един период от годината - зимата. Това обстоятелство обикновено кара хората да смятат, че тези заразни болести се дължат на студа. Но грипни епидемии има и в началото на пролетта, и през лятото, и в началото на есента. Следователно причината трябва да се търси не само в него. Разбира се, студът е отключващ фактор, тъй като охлаждането на организма, най-вече на крайниците, атакува лигавиците на горните и долни дихателни пътища, създавайки необходимите условия за развитието на простудни заболявания.
Основната причина за появата на грипа е, най-общо казано, намалената имунна защита поради неприродосъобразен начин на живот. Налице е задължително замърсяване на организма с токсични продукти вследствие на прехранване или хранене с неподходящи продукти, тютюнопушене, употреба на алкохолни напитки, замърсен въздух, лоши битови условия, замърсена професионална среда, безразборен прием на лекарства и др., обездвижване, физическа и психическа преумора, стрес.
Болният от грип е заразен за околните до седем дни от започването на заболяването, въпреки че вирусът може да бъде доказан в секретите до 24 часа преди появата на симптомите. Това означава, че човек може да е източник на зараза за околните, един ден преди поява на симптомите на болестта. При малки деца, вирусът може да се открие в секретите и през втората седмица от началото на заболяването.
Голямо епидемично значение като източник на заразяване имат болните с леки и безсимптомни форми.
Инкубационният период е кратък - от няколко часа до три дни. Източник на зараза е болният човек, който отделя вируса с капчици и пръски секрет при говорене, кашляне, кихане, смях и т. н. Контактът с гладки повърхности, като дръжки на врати или телефони, е друг начин за пренасяне на вируса от ръцете към носа и устата.
Болестта започва внезапно, като най - често характерни симптоми са: повишена температура, главоболие, силни мускулни болки, възпаление на дихателните пътища, отпадналост и безапетитие.
При атипичната и лека форма на протичане не се наблюдават характерните синдроми: токсоинфекциозен, краниофарингеален и катарален.
Възприемчивостта на населението към вируса е висока, като най - голяма е опасността от заразяване за деца, хронично болни лица, бременни жени и възрастни хора над 65 години.
След преболедуване се създава типовоспецифичен имунитет.
Най-чести усложнения:
* пневмония
* бронхит, трахеит, ларингит
* възпаления на синусите или вътрешното ухо
* обостряне на съществуващо хронично заболяване
* менингит или менингоенцефалит
* заболявания на сърдечно - съдовата, храносмилателната система и други
Профилактични мерки при грип:
* спазване на добра лична хигиена и внимателно измиване на ръцете с вода и сапун;
* увеличаване на времето и престоя на чист въздух;
* да се избягва контакт с болни хора;
* правилно използване на предпазна маска за носа и устата и редовна подмяна;
* да се приемат повече течности, витамини, пресни плодове и зеленчуци.
Най-добрият начин за профилактика на грип, остава ваксинацията. Тя се осъществява чрез ваксина, съдържаща убити вируси от група А и В и се поставя всяка година, преди настъпването на зимния период. Имунитетът се развива за около две седмици след поставянето на ваксината. Ваксината е препоръчителна за рискови групи, в които влизат хора над шейсет години, болни от хронични белодробни и сърдечни заболявания, затлъстели хора и хора с диабет, болни от СПИН, хора, живеещи в социални домове.
За да се укрепи имунната система при боледуване, първо трябва да се осигури разнообразие и добър баланс в храненето.
1. Богата на белтъчини, витамин В6 и витамин В12, храна
Храни, които подпомагат организма в борбата му срещу инфекции, са тези, които осигуряват достатъчно белтъчини. Те са основен структурен материал за изграждането на агентите на имунната система. Основен източник на белтъчини са: постно месо, пиле, риба, бобови култури, млечни продукти, яйца и ядки. На ден са ни необходими минимум 50 г. С консумацията им се доставят и необходими за оздравителния процес и имунната система - витамин В6 и витамин В12.
Витамин В6 се съдържа повече в пуешкото месо и бобовите култури, както и в картофите, спанака и пълнозърнестите храни. Витамин В12 се намира основно в бобовите култури, ядките, месото и пилето.
2. Биофлавоноиди
Известни са около 4000 растителни флавоноиди. Това са същите вещества, които дават ярката окраска на плодовете и зеленчуците (и цветята). Например, флавоноидите, които укрепват имунната система, могат да се намерят в цитрусовите плодове, като грейпфрут, портокал, лимон. Те обаче следва да се използват не само във вид на сок, но цели, тъй като ценните вещества са в горчивата им ципа.
3. Глутатион
Глутатионът е вещество, което подсилва имунната система в борбата й срещу инфекциите. Антиоксидантът се намира най-вече в динята в близост до кората, но се съдържа и в зеленчуци като зеле и броколи.
4. Витамин С и фолиева киселина
При консумация на млечни продукти се отделят повече телесни секрети, което е от полза при кашлица и възпалено гърло. Консумацията на млечни продукти обаче по време на боледуване е възможно да влоши симптоми на гадене и повръщане.
Портокаловият сок заедно с пулпата е изключително богат на витамин С и фолиева киселина, два витамина, които ускоряват оздравяването при грип и настинка. Твърдението се базира на сериозни научни изследвания в тази насока.
5. Повече течности
За да се осигури оптимална среда за функциониране на имунната система, организмът следва да се поддържа хидратиран. Полезни са соковете, бистрите зеленчукови супи, разреденият лимонов сок, сок от лайм. Помага и топлият чай, но не черен, с мед – успокоява гърлото. Топлите напитки са за предпочитане пред студените, тъй като спомагат разширяването на дихателните пътища.
Сподели с приятели: |
