Регионална здравна инспекция плевен дирекция профилактика на болестите и промоция на здравето'”

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, съпътстващо човечеството от дълбока древност. Не напразно някои учени смятат, че туберкулозата е стара, колкото човечеството. Открити са туберкулозни промени в гръбначния стълб на египетските мумии на възраст 4500–5000 години. При разкопки в гр. Хайделберг са открити човешки скелети с костна туберкулоза от 5000 г. пр.н.е.

През различните периоди от развитието на човечеството честотата на туберкулозното заболяване се е променила - периоди на значително увеличаване с периоди на чувствително намаляване.

XX век се характеризира с период на увеличаване на заболеваемостта след Втората световна война и с период на намаляване след откриване на противотуберкулозните лекарства.

През последното десетилетие заболеваемостта от туберкулоза /новозаболели през една календарна година на 100 хил.население/ нараства с различни темпове - вьв всички страни в света. По данни на Световната здравна организация в настоящия момент има над 50 млп. болни от туберкулоза. Всяка година около 8 млн. души заболяват от туберкулоза, а ежегодно от това заболяване умират около 3 млн. души. Туберкулозата е най-масово разпространеното инфекциозно заболяване в целия свят. От туберкулоза умират повече хора отколкото от всяка друга инфекция.

Броят на лицата, заболели от активна форма на туберкулоза в област Плевен, диагностицирани за първи път през 2009 година е 72. Заболяемостта е 25 на 10 000 души при 29 на 10 000 през 2008 година.

Туберкулозата се причинява от вид бактерии /т.н. микобактерий/. Тези малки микроорганизми са изключително устойчиви във външна среда. Източник на заразата е болният човек. При кашляне той отхрачва частички с тези бактерии, които се запазват дълго жизнеспособни в околната среда: напр. в засъхнали храчки преживяват повече от 10 месеца. В жилищни помещения /върху различни предмети, легла, бельо, прах, книги и др./ запазват инфекциозните си свойства над 3 месеца. В мляко издържат от 7 до 15 дни. Особено опасен е този болен, чиято професия е свързана с контакти с много хора или с производството на храна и хранителни продукти.

Опасността за заразяване е толкова по голяма, колкото контактите с болния са по­-чести и продължителни - напр. в семейството, в училището или на работното място. Затова и специалистите от белодробните диспансери изследват всеки, който е бил в контакт с туберкулозно болния.

Туберкулозните бактерии могат да проникнат в човешкия организъм по три пътя: чрез дихателните органи, през храносмилателната система чрез заразена храна и през кожата. Заразяването през дихателните органи се среща най-често и затова туберкулозата поразява най-често белите дробове. Малките частички с туберкулозните бактерии се вдишват от здравите лица като болестта може да започне от малко, едва доловимо огнище в белия дроб. Ако измененията се разширят, може да се образува кухина в белия дроб, която съдържа милиони нови туберкулозни бактерии и заболелите стават нови източници на зараза. Възможно е обаче човешкият организъм сам да се справи с туберкулозната инфекция.

Бактериите могат да поразят не само белия дроб, но и да нахлуят в лимфните възли, бъбрека, мозъка, кожата, костите и пр. С други думи те могат да са заселят във всеки орган от човешкото тяло.

Не само човекът боледува от туберкулоза. Една разновидност на туберкулозния бактерий причинява заболяването при крави, а от вимето на болното животно бактериите попадат в млякото. Не добре свареното мляко съдържа жизнеспособни бактерии, които причиняват заболяване в червата и съседните лимфни възли. В случая заразяването настъпва през храносмилателната система. Сравнително рядко заразяване с туберкулозни бактерии може да настъпи и през наранена кожа или лигавици.

Кои са рисковите фактори, предразполагащи към заболяване от туберкулоза:

1.Непосредствен контакт с болен от туберкулоза - най-голям риск при семеен контакт.

2.Съпътстващи заболявания - диабет, язвена болест, алергични състояния, хронични неспецифични заболявания на белите дробове, заразеност с вируса на СПИН.

3.Липса на ваксинация срещу туберкулоза или необичайно силно реакция при тестване.

4.Силно намалени съпротивителни възможности на организма - прекарани тежки инфекции; непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната.

5.Нехигиенични условия на труд и бит, преумора, психични травми и др.

Лечението трябва да се провежда в болница, където се осигурява и необходими хигиенно-диетичен режим. В началната фаза на лечение /2-3 месеца/ болният представлява опасност за хората, с които общува. Той е източник на зараза. След обезбациляването на болния лечението може да се провежда и в домашни условия, като се спазва домашната хигиена Най-добре е, ако на болния се осигурят самостоятелно помещение и отделни прибори за хранене.

Цялото лечение е продължително. Най-кратките срокове са 6 месеца и то не трябва да се прекъсва. Обикновено се провежда с по няколко лекарствени средства едновременно /3-4/.

Спирането на лечението с много опасно. Тогава се създават условия за развитие на много устойчиви бактерии към употребяваните медикаменти. Това води до много по-трудно оздравяване, сроковете на лечение се увеличават до 2-3 години, а самото лечение се оскъпява около 2000 пъти.

След правилно и достатъчно по продължителност лечение над 90 % от болните оздравяват и се връщат към пълноценен и обществен живот.

Кои са признаците на туберкулозното заболяване:

1.Кашлица - това е най-характерният симптом. Тя е продължителна, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестта се засилва.

2.Храчки - отделят се главно сутрин, понякога в тях се среща кръв.

3.Температура - слабо повишена в продължение на месеци.

4.Изпотяване - предимно нощно време и обилно.

5.Болки в гръдни кош - срещат се често, усилват се при дишане и кашлица.

б.Безапетитие и отслабване на тегло.

7.Отпадналост и безсилие, което продължава с месеци.

8.Проява на задух, който е характерен за напредналите стадии на болестта.

Мечтата на човечеството е да може да лекува заболяването и да може да го профилактира. Туберкулозният бактерии е открит от гениалния германски микробиолог Робърт Кох през 1882 година. През 1921 година, само 39 години по-късно, двама френски учени Калмет и Герен успяват да получат жива противотуберкулозна ваксина. В продължение на 13 години те упорито отглеждат определен щам туберкулозни бактерии, които загубват възможността да предизвикват заболяване, а имат качества да повишават имунитета. В чест на своите откриватели ваксината против туберкулоза е наречена ВСG /Бактерии на Калмет и Герен/. Първото серийно произвоство на ВСG ваксина се извършва в института "Луи Пастьор" в Париж.

Масово ВСG ваксина започва да се прилага в целия свят след Втората световна война, В България ваксинацията започва да се прилага от 1951 г. - френско производство. От 1957 година България произвежда собствена ВСG ваксина. Същата съобразно преценката на СЗО /Световната Здравна Организация/ е една от най-добрите ваксини в света.

Имунитетът при туберкулозата е нетраен и не е доживотен. Затова наред с първичната ваксинация се провеждат и няколко реваксинации.

В България ваксиналната програма предвижда: първична ваксинация на всички здрави новородени деца и реваксинации на: 7 години, 12 години и 17 години. Преди всяка реваксинация се провежда изследване на туберкулиновата чувствителност с български туберкулин /проба на Манту/. Всяко ваксинирано дете има ваксинална защита, но може да се разболее при някои обстоятелства: физическа и психическа преумора, недохранване, гладуване, тютюнопушене, наркомании, дълготраен контакт с източник на туберкулозна инфекция.

ВСG ваксина се прилага вътрекожно само на ляво рамо. В цял свят ляво рамо е определено за прилагане на ваксини против туберкулоза.

Българската ВСG ваксина е лесно поносима. Минимални странични реакции се установяват само в 0,3 % от всички ваксинирани. Те се изразяват с леко възпаление на мястото на ваксинацията и понякога увеличен лимфен възел в лявата мишница.

Редовно провежданата ваксинация и реваксинация, при правилен и разумен начин на живот, създават предпоставки за здраве и намаляват възможността за разболяване от туберкулоза.

Независимо от това при масивен контакт с туберкулозно болен и при нездравословен начин на живот човек може да се зарази, без да боледува от туберкулоза.

Има ли възможност за предпазване от заболяване при наличие на туберкулозна инфекция в човешкия организъм? Медицинската наука е доказала, че това е възможно. Приемането на медикаменти с цел профилактика на появата на заболяване от туберкулоза се нарича химиопрофилактика. Тя се провежда с определени медикаменти по определена схема и продължителен период от време.