Регламент (ЕО) №1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Настоящият доклад, изготвен в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията¹, обхваща 2010 г. и се основава на статистически данни, обобщени в приложението.

1. 
   Преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001
   

1. 
   Предложението за преработване на регламента, представено от Комисията на 30 април 2008 г., все още е на първо четене. На 11 март 2009 г. Парламентът гласува доклад с изменения, но отложи гласуването на законодателната резолюция. Новият парламент, избран през юни 2009 г., продължи работата по предложението на Комисията. Комисията по конституционни въпроси (AFCO) и Комисията по петициите (PETI) приеха своите становища съответно на 30 ноември 2010 г. и 1 декември 2010 г. Комисията за граждански свободи (LIBE) все още не е гласувала нов проект на доклад. В рамките на Съвета предложението бе разгледано на равнище работна група.
   
2. 
   След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Комисията представи на 21 март 2011 г. ново предложение, с което Регламент 1049/2001 да бъде адаптиран към изискванията на Договора от Лисабон. Това предложение цели да разшири приложното поле на регламента, което да обхване всички институции, органи, служби и агенции на Европейския съюз, с някои ограничения по отношение на Съда на ЕС, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, в съответствие с член 15, параграф 3 от консолидираната версия на Договора за функционирането на Европейския съюз.
   
1. 
   Регистри и интернет сайтове
   

1. 
   През 2010 г. към регистъра на документите на Комисията (вж. приложената таблица) бяха добавени 18 661 нови документа.
   
2. 
   Съгласно член 17, параграф 1 от Регламент 1049/2001 Комисията следва да включи в годишните си отчети броя на документите, които са чувствителни по смисъла на член 9, параграф 1 от регламента² и които следователно не са вписани в регистъра. Публичният регистър на Комисията обхваща документи от серии COM, C, OJ, PV и SEC. През 2010 г. в Комисията не бяха създадени или получени чувствителни документи, които попадат в една от тези категории документи.
   
3. 
   В таблицата по-долу са представени данните за 2010 г. относно посещаемостта на сайта „Прозрачност и достъп до документи” на сървъра EUROPA:
   

   	Брой посетители	Брой включвания	Отваряни страници
   Общо	48 557	61 308	452 695
   Средно на месец	4046	5109	37725

1. 
   Сътрудничество с другите институции, за които регламентът се прилага
   

4. 
   Анализ на заявленията за достъп
   

1. 
   През 2010 г. значително се увеличи броят на първоначалните заявления за достъп по силата на Регламент 1049/2001 (6 127 заявления в сравнение с 5 055 през 2009 г. или 21 % повече).
   
2. 
   Броят на решенията по същество по потвърдителни заявления не се измени значително през 2010 г.: 122 решения по същество през 2010 г. в сравнение със 120 през 2009 г. Общият брой на отговорите по потвърдителни заявления бе 152. Допълнителните 30 случая бяха приключени без официално решение по Регламент № 1049/2001. Те се отнасяха до заявления без определена цел или до искания, обработвани въз основа на друго, по-подходящо правно основание, например по Регламент № 45/2001 относно защитата на личните данни по отношение на искания на заявителя за достъп до собствените му данни. Броят на получените потвърдителни заявления се увеличи от 140 през 2009 г. на 181 през 2010 г. Разликата между получените потвърдителни заявления и издадените решения съответства на броя случаи, които към края на годината все още не са приключени (68).
   
3. 
   На първо място сред областите, към които се проявява интерес, е политиката за конкуренция, с 9,07 % от първоначалните заявления, следвана от други важни области на политиката на ЕС, като вътрешни работи и правосъдие, транспорт и енергетика, вътрешния пазар, данъчно облагане и митнически съюз, здравеопазване и защита на потребителите, околна среда и политиката за предприятията.
   
4. 
   Основните категории заявители продължават да бъдат академичният свят (23,24 % от първоначалните заявления), юридически кантори (10,69 %) и гражданското общество (НПО, групи по интереси, с 8,18 % от общия брой заявления). За 32,68 % от заявленията социално-професионалният профил на заявителя е неопределен.
   
5. 
   Географското разпределение на първоначалните заявления остава сравнимо с предходни години. Въпреки че по очевидни причини най-големият дял от заявления (а именно 17,95 %) произхождаше от лица и организации, установени в Белгия, почти равен дял от заявленията (16,62 %) бяха подадени от Германия. Делът на заявленията от нито една от останалите държави-членки не надхвърли 10 % от общия брой, като най-големият брой заявления бяха подадени от държавите-членки с най-голямо население, т.е. Франция, Италия, Испания, Обединеното кралство и Нидерландия, на които заедно се падат 36,45 % от подадените заявления. Делът на заявленията от новите държави-членки леко се увеличи, като 4,23 % от заявленията бяха подадени от Чешката република, а 2,76 % − от Полша.
   
1. 
   Прилагане на изключения при правото на достъп
   

1. 
   Процентът на първоначалните заявления, получили изцяло положителен отговор през 2010 г., продължи да бъде над 80 % (82,16%), докато частичен достъп бе предоставен при 5,37 % от първоначалните заявления. В 82,16 % от случаите (в сравнение с 84,23 % през 2009 г.) бе предоставена пълната версия на заявените документи, а в 5,37 % от случаите (в сравнение с 4,11 % през 2009 г.) бе предоставен частичен достъп до тях. Това означава, че както през 2009 г., делът на заявленията, отхвърлени изцяло на първа инстанция (по различни причини) остава около 12 %.
   
2. 
   След спад през 2009 г., делът на решенията, потвърждаващи първоначалното становище, отново се завърна на равнище, сравнимо с това от 2008 г. (50 % през 2010 г. в сравнение с 48,08 % през 2008 г. и едва 22,50 % през 2009 г.).
   

1. 
   Двата основни мотива за отказ на първоначално заявление продължиха да бъдат:
   

• 
  защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире) с леко намаление в сравнение с 2009 г. (26,63 % откази в сравнение с 27,61 % през 2009 г.);
  
• 
  защита на процеса на вземане на решения на Комисията (член 4, параграф 3) с дял от 16,80 % за случаи, по които още не е взето решение и 9,66 % за такива, свързани със становища, които са за вътрешно ползване, т.е. общо 26,42 % откази (в сравнение с общо 25,61 % през 2009 г.).
  

1. 
   Основните мотиви за потвърждение на отказ за достъп бяха:
   

• 
  защита на целите на дейности по разследване (32 % в сравнение с 25,91 % през 2009 г.);
  
• 
  защита на търговски интереси (16,67 % в сравнение със 17,52 % през 2009 г.);
  
• 
  защита на процеса на вземане на решения на Комисията с дял от 11,33 % за случаи, по които още не е взето решение, и 8 % за такива, свързани със становища, които са за вътрешно ползване, т.е. общо 19,33 % откази (в сравнение с общо 26,64 % през 2009 г.).
  

6. 
   Подадени жалби пред Европейския омбудсман
   

1. 
   През 2010 г. Омбудсманът приключи следните 23 случая на жалби срещу Комисията относно обработването на заявления за достъп до документи:
   

   1 приключен случай без констатиране на лоша администрация
   2953/2008/FOR
   13 приключени случая с критичен и/или друг коментар
   3699/2006/ELB	355/2007/TN(FOR)	671/2007/PB		2502/2007/RT
   3163/2007/BEH	676/2008/RT3	1039/2008/FOR		1438/2008/DK
   1202/2009/GG	1207/2009/GG	1302/2009/TS		100/2010/GG
   465/2010/FOR
   9 приключени случая с преустановяване на разследването
   301/2008/IP	2219/2008/(JMA)MHZ		2643/2008(TN)RT	3052/2008(BB)FOR
   966/2009/JMA	2647/2009/IP		172/2010/ANA	1195/2010/OV
   1357/2010/MHZ

2. 
   През 2010 г. Омбудсманът започна работа по 22 нови жалби, които се отнасят основно или частично до отказ на достъп до документи.
   
1. 
   Съдебен преглед
   

1. 
   През 2010 г. Съдът на ЕС постанови четири решения по обжалвания:
   

Дело C-362/08 P, Internationaler Hilfsfonds срещу Комисията, решение от 26.1.2010 г.	Дело С-139/07 P, Комисията срещу Technische Glaswerke Ilmenau, решение от 29.6.2010 г. (TGI)
Дело С-28/08 P, Комисията срещу Bavarian Lager, решение от 29.6.2010 г.	Обединени дела C-514/07P, C-528/07 P, C- 532/07 P, API, Швеция и Комисията, решение от 21.9.2010 г.

Що се отнася до материалните аспекти, в две от решенията, постановени на 29 юни 2010 г. (Bavarian Lager и TGI), Съдът на ЕС разясни тълкуването на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) и в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001. В решението API Съдът даде тълкуване на изключението в член 4, параграф 2, второ тире.

В делото Bavarian Lager Съдът на ЕС постанови, че когато е отправено искане за публичен достъп до документи, в които се съдържат лични данни, разпоредбите на регламента за защита на данните се прилагат изцяло, включително разпоредбата, която изисква от получателя на лични данни да определи необходимостта от тяхното разкриване, както и разпоредбата, която дава право на субекта на данните да се противопостави по всяко време на обработката на свързани с него данни, като изтъкне законови основания, свързани с неговото конкретно положение.

В делото TGI Съдът счете, че документи, които са част от административни преписки на Комисията, свързани с разследвания на държавни помощи, подлежат на общата презумпция, че тяхното оповестяване по принцип би засегнало защитата на целите на дейностите по разследване. В регламента за държавните помощи не е предвидено никакво право на достъп до досието за заинтересованите страни. Ако заинтересованите страни имат възможност да получат достъп въз основа на Регламент № 1049/2001, то системата за преглед на държавните помощи би била поставена под въпрос. Освен това Съдът постанови, че тази презумпция може да бъде отхвърлена, ако заявителят докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, „не е обхванат от посочената презумпция“ или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му.

В делото API Съдът формулира презумпция, според която няма достъп до писмените становища, депозирани от дадена институция в съдилищата на ЕС, докато въпросното производство е висящо. По логика, подобна на тази в решението по делото TGI, това тълкуване на изключението, свързано със съдебните производства, произтича от правната рамка, която урежда съдебните производства, и от липсата на права за достъп на обществеността по отношение на съдебните дейности.

Накрая, по отношение на делото Internationaler Hilfsfonds, Съдът поясни, че по всяко време може да бъде внесено ново заявление за достъп до документ, който преди това е бил отказан, и че въпросната институция е задължена в такъв случай да анализира дали отказът остава валиден в светлината на нови правни или фактически обстоятелства, които е възможно да са настъпили междувременно.

2. 
   Що се отнася до Общия съд, той постанови пет решения във връзка с решения на Комисията:
   

Обединени дела T-355/04 и T-446/04, Co-Frutta Soc.coop. срещу Комисията, решение от 19.1.2010 г.	Дело Т-237/05, Editions Odile Jacob SAS срещу Комисията, решение от 9.6.2010 г.	Дело Т-111/07, Agrofert срещу Комисията, решение от 7.7.2010 г.
Дело Т-474/08, D. Umbach срещу Комисията, решение от 21.10.2010 г.	Обединени дела T-494/08 до T-500/08 и T-509/08, Ryanair срещу Комисията, решение от 10.12.2010 г.

В делата Ryanair Общият съд последва решението на Съда на ЕС в делото TGI и отхвърли заявленията.

В останалите две дела Общият съд потвърди решенията на Комисията по Регламент № 1049/2001.

По същия начин, в решението от 21.10.2010 г. по дело T-439/08 Agapiou Joséphidès срещу Комисията и ИАОАК, заявлението бе отхвърлено; Комисията бе една от ответните страни по това дело, въпреки че авторът на оспорваното решение бе Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.

Дело T-245/09, Shell Hellas срещу Комисията, определение от 5.1.2010 г.

Дело T-251/09, Soc. des Pétroles Shell срещу Комисията, определение от 5.1.2010 г.

Дело Т-170/03, BAT срещу Комисията, определение от 6.9.2010 г.

3. 
   През 2010 г. бяха образувани пет нови производства срещу решения на Комисията по прилагането на Регламент № 1049/2001.
   

   Дело T-17/10, Gerald Steinberg срещу Комисията	Дело T-36/10, Internationaler Hilfsfonds e.V. срещу Комисията	Дело T-120/10, ClientEarth и др. срещу Комисията
   Дело T-167/10, Evropaïki Dynamiki срещу Комисията	Дело T-180/10, Nickel Institute срещу Комисията	Дело T-181/10, Reagens SpA срещу Комисията
   Дело T-267/10, Land Wien срещу Комисията	Дело T-291/10, Anne Martin срещу Комисията	Дело T-300/10, International Hilfsfonds e.V. срещу Комисията
   Дело T-301/10, Sophie in 't Veld срещу Комисията	Дело T-359/10, Ecologistas en Acción-CODA срещу Комисията	Дело T-395/10, Stichting Corporate Europe Observatory срещу Комисията
   Дело T-449/10, ClientEarth и др. срещу Комисията	Дело T-511/10, Evropaïki Dynamiki срещу Комисията

4. 
   Освен това в Съда на ЕС бяха заведени три нови жалби срещу решения на Общия съд.
   

Дело C-404/10P, Комисията срещу Editions Odile Jacob SAS, Lagardère SCA

Дело C-477/10P, Комисията срещу Agrofert Holding a.s., други страни по делото Швеция, Финландия, Дания, Polski Koncern Naftowy Orlen SA

Дело C-609/10P, Dieter C. Umbach срещу Commission

8. 
   Заключение
   

1. 
   През 2010 г. отново бе отбелязано значително увеличение на исканията за достъп. Докато през 2009 г. броят им остана на равнище, сравнимо с това от предходната година (около 5000), през 2010 г. бяха регистрирани повече от 6000 искания. Въпреки това 20 %-но увеличение делът на предоставения достъп остава високо: четири от всеки пет искания получават положителен отговор. Следва да се отбележи, че в рамките на десет години броят на исканията за достъп се е увеличил от 500 до 6000. Като се има предвид общия брой на исканията, броят на потвърдителните заявления, на жалбите до Омбудсмана и на обжалванията в Съда остава доста скромен.
   

2. 
   Десет години след приемането на регламента неговото прилагане доведе до консолидиране на административната практика по отношение на правото на гражданите на достъп до документите на Комисията. Посредством съдебната практика Съдът на ЕС и Общият съд значително допринесоха за това консолидиране. Ето защо Комисията продължава да бъде убедена, че преразглеждането на регламента следва да се основава на постигнатото през последните десет години.