Регламент (ЕО) №1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията



страница1/4
Дата07.01.2017
Размер364.79 Kb.
  1   2   3   4




ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

за прилагането през 2010 г. на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Предговор

Настоящият доклад, изготвен в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията1, обхваща 2010 г. и се основава на статистически данни, обобщени в приложението.



Тези данни отразяват броя на заявленията за достъп, а не на поисканите документи. На практика заявленията могат да се отнасят до единичен документ или до целите досиета, свързани с конкретна процедура. Не са включени заявления за достъп до документи, които към момента на поискване са били на обществено разположение.

  1. Преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001

    1. Предложението за преработване на регламента, представено от Комисията на 30 април 2008 г., все още е на първо четене. На 11 март 2009 г. Парламентът гласува доклад с изменения, но отложи гласуването на законодателната резолюция. Новият парламент, избран през юни 2009 г., продължи работата по предложението на Комисията. Комисията по конституционни въпроси (AFCO) и Комисията по петициите (PETI) приеха своите становища съответно на 30 ноември 2010 г. и 1 декември 2010 г. Комисията за граждански свободи (LIBE) все още не е гласувала нов проект на доклад. В рамките на Съвета предложението бе разгледано на равнище работна група.

    2. След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Комисията представи на 21 март 2011 г. ново предложение, с което Регламент 1049/2001 да бъде адаптиран към изискванията на Договора от Лисабон. Това предложение цели да разшири приложното поле на регламента, което да обхване всички институции, органи, служби и агенции на Европейския съюз, с някои ограничения по отношение на Съда на ЕС, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, в съответствие с член 15, параграф 3 от консолидираната версия на Договора за функционирането на Европейския съюз.

  1. Регистри и интернет сайтове

    1. През 2010 г. към регистъра на документите на Комисията (вж. приложената таблица) бяха добавени 18 661 нови документа.

    2. Съгласно член 17, параграф 1 от Регламент 1049/2001 Комисията следва да включи в годишните си отчети броя на документите, които са чувствителни по смисъла на член 9, параграф 1 от регламента2 и които следователно не са вписани в регистъра. Публичният регистър на Комисията обхваща документи от серии COM, C, OJ, PV и SEC. През 2010 г. в Комисията не бяха създадени или получени чувствителни документи, които попадат в една от тези категории документи.

    3. В таблицата по-долу са представени данните за 2010 г. относно посещаемостта на сайта „Прозрачност и достъп до документи” на сървъра EUROPA:




      Брой посетители

      Брой включвания

      Отваряни страници

      Общо

      48 557

      61 308

      452 695

      Средно на месец

      4046

      5109

      37725

  1. Сътрудничество с другите институции, за които регламентът се прилага

През 2010 г. не беше свикано заседание на междуинституционалния комитет, създаден по силата на член 15, параграф 2 от регламента. Трите институции (Европейският парламент, Съветът и Комисията) поддържаха редовен контакт на административно равнище, за да гарантират съгласувано прилагане на регламента.

  1. Анализ на заявленията за достъп

    1. През 2010 г. значително се увеличи броят на първоначалните заявления за достъп по силата на Регламент 1049/2001 (6 127 заявления в сравнение с 5 055 през 2009 г. или 21 % повече).

    2. Броят на решенията по същество по потвърдителни заявления не се измени значително през 2010 г.: 122 решения по същество през 2010 г. в сравнение със 120 през 2009 г. Общият брой на отговорите по потвърдителни заявления бе 152. Допълнителните 30 случая бяха приключени без официално решение по Регламент № 1049/2001. Те се отнасяха до заявления без определена цел или до искания, обработвани въз основа на друго, по-подходящо правно основание, например по Регламент № 45/2001 относно защитата на личните данни по отношение на искания на заявителя за достъп до собствените му данни. Броят на получените потвърдителни заявления се увеличи от 140 през 2009 г. на 181 през 2010 г. Разликата между получените потвърдителни заявления и издадените решения съответства на броя случаи, които към края на годината все още не са приключени (68).

    3. На първо място сред областите, към които се проявява интерес, е политиката за конкуренция, с 9,07 % от първоначалните заявления, следвана от други важни области на политиката на ЕС, като вътрешни работи и правосъдие, транспорт и енергетика, вътрешния пазар, данъчно облагане и митнически съюз, здравеопазване и защита на потребителите, околна среда и политиката за предприятията.

    4. Основните категории заявители продължават да бъдат академичният свят (23,24 % от първоначалните заявления), юридически кантори (10,69 %) и гражданското общество (НПО, групи по интереси, с 8,18 % от общия брой заявления). За 32,68 % от заявленията социално-професионалният профил на заявителя е неопределен.

    5. Географското разпределение на първоначалните заявления остава сравнимо с предходни години. Въпреки че по очевидни причини най-големият дял от заявления (а именно 17,95 %) произхождаше от лица и организации, установени в Белгия, почти равен дял от заявленията (16,62 %) бяха подадени от Германия. Делът на заявленията от нито една от останалите държави-членки не надхвърли 10 % от общия брой, като най-големият брой заявления бяха подадени от държавите-членки с най-голямо население, т.е. Франция, Италия, Испания, Обединеното кралство и Нидерландия, на които заедно се падат 36,45 % от подадените заявления. Делът на заявленията от новите държави-членки леко се увеличи, като 4,23 % от заявленията бяха подадени от Чешката република, а 2,76 % − от Полша.

  1. Прилагане на изключения при правото на достъп

    1. Процентът на първоначалните заявления, получили изцяло положителен отговор през 2010 г., продължи да бъде над 80 % (82,16%), докато частичен достъп бе предоставен при 5,37 % от първоначалните заявления. В 82,16 % от случаите (в сравнение с 84,23 % през 2009 г.) бе предоставена пълната версия на заявените документи, а в 5,37 % от случаите (в сравнение с 4,11 % през 2009 г.) бе предоставен частичен достъп до тях. Това означава, че както през 2009 г., делът на заявленията, отхвърлени изцяло на първа инстанция (по различни причини) остава около 12 %.

    2. След спад през 2009 г., делът на решенията, потвърждаващи първоначалното становище, отново се завърна на равнище, сравнимо с това от 2008 г. (50 % през 2010 г. в сравнение с 48,08 % през 2008 г. и едва 22,50 % през 2009 г.).

По същия начин процентът на изцяло положителните отговори след първоначален отказ се завърна на равнище, сравнимо с това от 2008 г. (15,57 % през 2010 г. в сравнение с 50 % през 2009 г. и 18,59 % през 2008 г.). От друга страна делът на случаите, при които бе предоставен частичен достъп след първоначален отказ, нарасна значително (34,43 % през 2010 г. в сравнение с 27,50 % през 2009 г.).

    1. Двата основни мотива за отказ на първоначално заявление продължиха да бъдат:

  • защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире) с леко намаление в сравнение с 2009 г. (26,63 % откази в сравнение с 27,61 % през 2009 г.);

  • защита на процеса на вземане на решения на Комисията (член 4, параграф 3) с дял от 16,80 % за случаи, по които още не е взето решение и 9,66 % за такива, свързани със становища, които са за вътрешно ползване, т.е. общо 26,42 % откази (в сравнение с общо 25,61 % през 2009 г.).

Процентът на отказите въз основа на защитата на търговски интереси леко намаля в сравнение с предходната година до 11,84 % (вместо 13,99 % през 2009 г.).

    1. Основните мотиви за потвърждение на отказ за достъп бяха:

  • защита на целите на дейности по разследване (32 % в сравнение с 25,91 % през 2009 г.);

  • защита на търговски интереси (16,67 % в сравнение със 17,52 % през 2009 г.);

  • защита на процеса на вземане на решения на Комисията с дял от 11,33 % за случаи, по които още не е взето решение, и 8 % за такива, свързани със становища, които са за вътрешно ползване, т.е. общо 19,33 % откази (в сравнение с общо 26,64 % през 2009 г.).

  1. Подадени жалби пред Европейския омбудсман

    1. През 2010 г. Омбудсманът приключи следните 23 случая на жалби срещу Комисията относно обработването на заявления за достъп до документи:

      1 приключен случай без констатиране на лоша администрация

      2953/2008/FOR




      13 приключени случая с критичен и/или друг коментар

      3699/2006/ELB

      355/2007/TN(FOR)


      671/2007/PB

      2502/2007/RT

      3163/2007/BEH


      676/2008/RT3


      1039/2008/FOR


      1438/2008/DK


      1202/2009/GG

      1207/2009/GG


      1302/2009/TS


      100/2010/GG


      465/2010/FOR




      9 приключени случая с преустановяване на разследването

      301/2008/IP

      2219/2008/(JMA)MHZ

      2643/2008(TN)RT

      3052/2008(BB)FOR

      966/2009/JMA

      2647/2009/IP

      172/2010/ANA

      1195/2010/OV

      1357/2010/MHZ





    2. През 2010 г. Омбудсманът започна работа по 22 нови жалби, които се отнасят основно или частично до отказ на достъп до документи.

  1. Съдебен преглед

През 2010 г. бе натрупана особено богата съдебна практика4.

    1. През 2010 г. Съдът на ЕС постанови четири решения по обжалвания:

Дело C-362/08 P, Internationaler Hilfsfonds срещу Комисията, решение от 26.1.2010 г.

Дело С-139/07 P, Комисията срещу Technische Glaswerke Ilmenau, решение от 29.6.2010 г. (TGI)

Дело С-28/08 P, Комисията срещу Bavarian Lager, решение от 29.6.2010 г.

Обединени дела C-514/07P, C-528/07 P, C- 532/07 P, API, Швеция и Комисията, решение от 21.9.2010 г.

Тези четири решения предоставиха важни разяснения във връзка с тълкуването както на материалните, така и на процедурните аспекти на Регламент № 1049/2001.

Що се отнася до материалните аспекти, в две от решенията, постановени на 29 юни 2010 г. (Bavarian Lager и TGI), Съдът на ЕС разясни тълкуването на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) и в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001. В решението API Съдът даде тълкуване на изключението в член 4, параграф 2, второ тире.

В делото Bavarian Lager Съдът на ЕС постанови, че когато е отправено искане за публичен достъп до документи, в които се съдържат лични данни, разпоредбите на регламента за защита на данните се прилагат изцяло, включително разпоредбата, която изисква от получателя на лични данни да определи необходимостта от тяхното разкриване, както и разпоредбата, която дава право на субекта на данните да се противопостави по всяко време на обработката на свързани с него данни, като изтъкне законови основания, свързани с неговото конкретно положение.

В делото TGI Съдът счете, че документи, които са част от административни преписки на Комисията, свързани с разследвания на държавни помощи, подлежат на общата презумпция, че тяхното оповестяване по принцип би засегнало защитата на целите на дейностите по разследване. В регламента за държавните помощи не е предвидено никакво право на достъп до досието за заинтересованите страни. Ако заинтересованите страни имат възможност да получат достъп въз основа на Регламент № 1049/2001, то системата за преглед на държавните помощи би била поставена под въпрос. Освен това Съдът постанови, че тази презумпция може да бъде отхвърлена, ако заявителят докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, „не е обхванат от посочената презумпция“ или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му.

В делото API Съдът формулира презумпция, според която няма достъп до писмените становища, депозирани от дадена институция в съдилищата на ЕС, докато въпросното производство е висящо. По логика, подобна на тази в решението по делото TGI, това тълкуване на изключението, свързано със съдебните производства, произтича от правната рамка, която урежда съдебните производства, и от липсата на права за достъп на обществеността по отношение на съдебните дейности.

Накрая, по отношение на делото Internationaler Hilfsfonds, Съдът поясни, че по всяко време може да бъде внесено ново заявление за достъп до документ, който преди това е бил отказан, и че въпросната институция е задължена в такъв случай да анализира дали отказът остава валиден в светлината на нови правни или фактически обстоятелства, които е възможно да са настъпили междувременно.



    1. Що се отнася до Общия съд, той постанови пет решения във връзка с решения на Комисията:

Обединени дела T-355/04 и T-446/04, Co-Frutta Soc.coop. срещу Комисията, решение от 19.1.2010 г.

Дело Т-237/05, Editions Odile Jacob SAS срещу Комисията, решение от 9.6.2010 г.

Дело Т-111/07, Agrofert срещу Комисията, решение от 7.7.2010 г.

Дело Т-474/08, D. Umbach срещу Комисията, решение от 21.10.2010 г.

Обединени дела T-494/08 до T-500/08 и T-509/08, Ryanair срещу Комисията, решение от 10.12.2010 г.




В две дела (Editions Odile Jacob и Agrofert), свързани с достъп до преписки на Комисията по разследвания в областта на контрола на сливанията Общият съд анулира решенията на Комисията по Регламент № 1049/2001, като главният мотив за това бе липсата на индивидуално и конкретно разглеждане на исканите документи5.

В делата Ryanair Общият съд последва решението на Съда на ЕС в делото TGI и отхвърли заявленията.

В останалите две дела Общият съд потвърди решенията на Комисията по Регламент № 1049/2001.

По същия начин, в решението от 21.10.2010 г. по дело T-439/08 Agapiou Joséphidès срещу Комисията и ИАОАК, заявлението бе отхвърлено; Комисията бе една от ответните страни по това дело, въпреки че авторът на оспорваното решение бе Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.



Накрая, следва да се споменат три други дела, които бяха заличени от регистъра, след като заявителят оттегли своята жалба.

Дело T-245/09, Shell Hellas срещу Комисията, определение от 5.1.2010 г.

Дело T-251/09, Soc. des Pétroles Shell срещу Комисията, определение от 5.1.2010 г.

Дело Т-170/03, BAT срещу Комисията, определение от 6.9.2010 г.



    1. През 2010 г. бяха образувани пет нови производства срещу решения на Комисията по прилагането на Регламент № 1049/2001.

      Дело T-17/10, Gerald Steinberg срещу Комисията



      Дело T-36/10, Internationaler Hilfsfonds e.V. срещу Комисията

      Дело T-120/10, ClientEarth и др. срещу Комисията

      Дело T-167/10, Evropaïki Dynamiki срещу Комисията


      Дело T-180/10, Nickel Institute срещу Комисията

      Дело T-181/10, Reagens SpA срещу Комисията

      Дело T-267/10, Land Wien срещу Комисията

      Дело T-291/10, Anne Martin срещу Комисията

      Дело T-300/10, International Hilfsfonds e.V. срещу Комисията

      Дело T-301/10, Sophie in 't Veld срещу Комисията

      Дело T-359/10, Ecologistas en Acción-CODA срещу Комисията

      Дело T-395/10, Stichting Corporate Europe Observatory срещу Комисията

      Дело T-449/10, ClientEarth и др. срещу Комисията

      Дело T-511/10, Evropaïki Dynamiki срещу Комисията




    2. Освен това в Съда на ЕС бяха заведени три нови жалби срещу решения на Общия съд.

Жалби, внесени от Комисията (вж. раздел 7.2 по-горе):

Дело C-404/10P, Комисията срещу Editions Odile Jacob SAS, Lagardère SCA

Дело C-477/10P, Комисията срещу Agrofert Holding a.s., други страни по делото Швеция, Финландия, Дания, Polski Koncern Naftowy Orlen SA

Жалби, внесени на първа инстанция:

Дело C-609/10P, Dieter C. Umbach срещу Commission



  1. Заключение

    1. През 2010 г. отново бе отбелязано значително увеличение на исканията за достъп. Докато през 2009 г. броят им остана на равнище, сравнимо с това от предходната година (около 5000), през 2010 г. бяха регистрирани повече от 6000 искания. Въпреки това 20 %-но увеличение делът на предоставения достъп остава високо: четири от всеки пет искания получават положителен отговор. Следва да се отбележи, че в рамките на десет години броят на исканията за достъп се е увеличил от 500 до 6000. Като се има предвид общия брой на исканията, броят на потвърдителните заявления, на жалбите до Омбудсмана и на обжалванията в Съда остава доста скромен.

Въпреки че делът на гражданите се е увеличил, най-много заявления за достъп все още се подават от академичните среди, от НПО, групи по интереси и юридически кантори. Много от тези искания се отнасят до производства за нарушение, случаи на нарушаване на антитръстовите правила, случаи, свързани със сливания, държавни помощи или антидъмпинг. Както и през предходните години, исканията за достъп се отнасят най-вече до ролята на Комисията при прилагане на правото на ЕС, когато прозрачността следва да бъде в равновесие с други законни интереси в съответствие с приложимите норми. Що се отнася до инициативи на Комисията за ново законодателство, вече съществува голяма степен на прозрачност, тъй като Комисията по собствена инициатива обнародва голям брой документи.

    1. Десет години след приемането на регламента неговото прилагане доведе до консолидиране на административната практика по отношение на правото на гражданите на достъп до документите на Комисията. Посредством съдебната практика Съдът на ЕС и Общият съд значително допринесоха за това консолидиране. Ето защо Комисията продължава да бъде убедена, че преразглеждането на регламента следва да се основава на постигнатото през последните десет години.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Статистически данни относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница