Регламент на Европейския парламент и на Съвета

Въпросът относно инвазивните чужди видове в Европа се характеризира с два основни аспекта: 1) екологичния проблем, причинен от навлизането, установяването и разпространението на тези видове, и 2) неуспеха на политиката, и по-специално нейната разпокъсаност и непоследователност на европейско и национално равнище, който спомага за разрастването на екологичния проблем.

Всички държави членки са засегнати от ИЧВ — от различни видове и по различно време; някои ИЧВ засягат по-голямата част от ЕС, докато други причиняват проблеми само в определени региони или при определени екологични или климатични условия. Може да се предположи, че повече ИЧВ проникват в държавите с по-висок дял на търговския обем и многобройни входни пунктове. Мащабът и концентрацията на техните движения в рамките на ЕС не могат да бъдат установени поради липсата на вътрешни проверки на стоките или наблюдение на чуждите видове, които се придвижват в природата през националните граници. Тъй като въздействието на ИЧВ е от значение за целия ЕС, координираните действия за борба с този проблем ще бъдат от полза за всички държави членки, като се изискват усилията на всяка от тях.

Обстоятелството, че броят на ИЧВ расте въпреки прилаганите в момента политики и инициативи, сочи, че настоящият подход не е ефективен. Тъй като националните граници не са пречка за разпространението на видовете, има основание за предприемане на действия на равнището на ЕС. Координираните действия на ЕС са необходими, за да се гарантира, че при първото навлизане на ИЧВ на територията на Съюза държавите членки ще предприемат незабавни мерки в полза на други, все още незасегнати държави членки. Този подход ще осигури също така правна яснота и хармонизирани конкурентни условия за секторите, които използват чужди видове или търгуват с тях, като същевременно се избегне разпокъсването на вътрешния пазар, предизвикано от различни ограничения в търговията с ИЧВ между държавите членки. Някои видове са инвазивни и нанасят сериозни вреди в определени държави, докато в други те са безвредни или дори рентабилни. Действията на равнище ЕС в съответствие с принципа на солидарност ще защитят интересите на държавите членки, в които е най-вероятно да възникнат отрицателни последици. На последно място, държавите членки, които вече са въвели законодателство в областта на ИЧВ, ще се възползват от общия подход, гарантиращ, че те и техните съседи вземат мерки по отношение на едни и същи видове.

да се сведе до минимум отрицателното въздействие на ИЧВ върху биологичното разнообразие и околната среда и да се подпомогне постигането на показателите на ЕС за 2020 г. по въпросите на биологичното разнообразие чрез изпълнение на цел 5: „до 2020 г. инвазивните чужди видове и техните пътища да се установят и подредят приоритетно, видовете с приоритет да се контролират или унищожават, а пътищата да се управляват с цел да се предотврати въвеждането и установяването на нови инвазивни чужди видове“;

да се сведат до минимум отрицателните икономически и социални последици от ИЧВ в полза на икономиката и на гражданите на Европа и да се защитава тяхното благосъстояние и здраве, с което да се подпомогне прилагането на стратегията „Европа 2020“.

Конкретни цели:

настоящият подход към ИЧВ, изразяващ се в ответна реакция, да придобие превантивен характер;

да се определят приоритетни действия по отношение на ИЧВ с оглед постигането на възможно най-високи нетни ползи;

да се насърчава последователен подход по отношение на ИЧВ в целия ЕС.

да се предотврати преднамереното въвеждане в ЕС на ИЧВ, които засягат Съюза;

да се предотврати непреднамереното въвеждане в ЕС на ИЧВ и непреднамереното им освобождаване в околната среда;

да се предотврати преднамереното освобождаване на ИЧВ в околната среда;

да се осигурят мерки за ранно предупреждение и бързо реагиране с цел да се предотврати размножаването и разпространението на ИЧВ, които засягат ЕС;

да се избегнат, намалят или смекчат щетите чрез управление на установените в околната среда ИЧВ, които засягат ЕС.

Разработени са пет варианта, като всеки от тях е насочен към петте оперативни цели, но с различно ниво на амбициозност. Използван е двустранен подход, който включва както анализ на мерките, необходими за изпълнение на оперативните цели (съдържание), така и вида инструмент на политиката (форма).

Една от трудностите при анализа на въздействието на различните варианти е фактът, че не е възможно предварително да се определят броят и видът на инвазиите, спрямо които ще се наложи предприемането на мерки, нито броят и видът на видовете, подлежащи на включване в списъка на ИЧВ, които засягат ЕС. Нещо повече — до неотдавна широкомащабните и всеобхватни икономически проучвания относно ИЧВ бяха рядкост.

Друго важно съображение, което трябва да бъде взето под внимание, е, че секторите, за които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати от законодателния инструмент, включват няколко малки и средни предприятия, в това число микропредприятия. Макар Комисията да изразява загриженост във връзка с въздействието на законодателството върху малките предприятия и микропредприятията и да провежда политика за максимално ограничаване на тежестта върху тях, се очаква те да попадат в обхвата на законодателството. Тъй като ИЧВ могат сериозно да засегнат МСП в сектори като горско и селско стопанство, туризъм и отдих, тези сектори биха спечелили от въвеждането на координирани мерки за борба с ИЧВ. Други МСП с дейност например в търговията с домашни любимци или градинарството имат полза от търговията с чужди видове и биха се оказали засегнати от въвеждането на законодателство по отношение на ИЧВ, което може да наложи известни ограничения върху използването на чужди видове, макар за повечето от тях да съществуват алтернативи.

При анализа бяха установени следните основни видове въздействие:

Вариант 2.1 — не само че не се прогнозира той да добави значителни разходи за действие (допълнително 26—40 млн. евро годишно) в сравнение с вариант 0, но и се очаква с течение на времето тези разходи да намалеят (1 млрд. годишно). Предложените във вариант 2.1 мерки включват реорганизация на текущите разходи, като се наблегне повече на превенцията и в по-малка степен на реакцията (в съответствие с режимите за здравеопазване на растенията и животните); мерките включват и по-ефективно използване на ресурсите посредством подходящо формулиране на приоритетите. Допълнителните разходи също ще бъдат сведени до минимум, като съществуващите разпоредби се използват възможно най-пълноценно. Възможно е вариант 2.1 да окаже отрицателно въздействие върху международната търговия (но само в случай на забрана върху обичайно търгувани ИЧВ с висока стойност) и по отношение на малките предприятия и микропредприятията, които се занимават с отглеждане на ИЧВ или търговия с домашни любимци и декоративни видове (но само ако не бъдат открити подходящи алтернативи). Потенциалното отрицателно въздействие върху икономиката обаче ще бъде отчетено при разглеждането на видовете за включване в списъка. Същевременно от мерките за предотвратяване на допълнителни щети най-много ще спечелят гражданите, публичните органи, както и други икономически оператори, в това число множество малки и микропредприятия (например земеделски производители и горски стопани). Подобрената правна сигурност и по-координираният подход ще окажат положително въздействие и върху всички икономически субекти. На последно място, основният законодателен инструмент ще доведе до значителни социални, екологични и икономически ползи, които ще компенсират разходите. По-конкретно, с пакета от мерки може да се избегне загубата на работни места (например след срив в рибарския сектор) и да се предостави подкрепа за общественото здравеопазване, недвижимите имоти и съоръженията за отдих. Въздействието върху околната среда също ще е положително, тъй като ще бъдат избегнати щетите върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Изчислено е, че в дългосрочен план предотвратеното разпространение на даден вид спестява 130 млн. евро годишно от разходите за щети или контрол — макар тези изчисления да са приблизителни, те показват нагледно и по опростен начин потенциалните ползи. Наред с това, дори превенцията на новоустановените ИЧВ да се окаже невъзможна, те остават в списъка и ще бъдат предмет на съгласувано управление, с което ще се избегнат допълнителните разходи за щети.

На последно място, следва да се има предвид, че държавите членки ще бъдат засегнати по различен начин в зависимост от своите географски и климатични условия, както и от структурата на техните предприятия. Така например, някои държави членки имат по-силно развит горски сектор в сравнение с останалите (скандинавските страни и Германия), докато в други процъфтява градинарството (Нидерландия). Независимо от това не бяха установени значителни неравновесия между отделните държави членки.

Въз основа на анализа на въздействието се стигна до следното заключение:

Макар вариант 0 и вариант 1 да обхващат няколко законодателни акта на ЕС и националното право, в тях не се предвиждат мерки по отношение на много от видовете и техните пътища. Оценките сочат, че тези варианти вече генерират разходи за действия в размер на 1,4 млрд. евро годишно (най-вече за държавите членки), че са неефективни за постигане на целите на дейността и че не са съгласувани с общите цели на ЕС.

Вариант 2.1 може значително да намали отрицателното въздействие на ИЧВ и да осигури постигането на целите. Породените от него допълни разходи за действие са само между 26 и 40 млн. евро годишно. Нещо повече — с течение на времето е възможно общите разходи за действия да се понижат до 1 млрд. евро. Той ще повиши ефективността на изразходването на средства от държавите членки и публичните органи и ще бъде съгласуван с цялостните цели на ЕС.

С умерени допълнителни разходи вариант 2.2 би бил по-ефикасен, ефективен и съгласуван от вариант 2.1, тъй като държавите членки често използват постиженията на съществуващите системи.

С умерени допълнителни разходи вариант 2.4 би бил по-ефикасен, ефективен и съгласуван от вариант 2.2.

Може да се обобщи, че се прогнозира вариант 2.3 да генерира най-добри резултати от гледна точка на ефективността и съгласуваността. Изискваните при този вариант компромиси по отношение на икономическата област обаче се определят като съществени, поради което предвиденото в него съотношение между разходите и ползите е по-неблагоприятно, отколкото при вариант 2.2. От друга страна, приблизителните изчисления сочат, че допълнителните ползи, заложени във вариант 2.4, са значителни и ще компенсират допълнителните разходи в сравнение с варианти 2.2 и 2.1. Наред с това с вариант 2.4 е възможно вече съществуващите в държавите членки разпоредби да бъдат успешно доразвити. Поради това като предпочитан бе избран вариант 2.4, който предвижда най-висока възвръщаемост на разходите, но не и най-значителни ползи по отношение на биологичното разнообразие.

При избора на вариант 2.4 следва да се очаква, че: 1) годишните разходи за действие ще останат стабилни или дори ще намаляват във времето, 2) мащабът на ползите (например избягването на разходи за щети и управление) ще продължи да нараства през годините поради предотвратяването на все повече инвазии, 3) общите разходи по проблема няма да се увеличат дотолкова, че да се наложи действие от страна на ЕС.

Наблюдението и оценката на резултата от предложения инструмент ще се уреждат чрез задължения за докладване и уведомяване, заложени в законодателния акт. Въз основа на това Комисията и другите органи ще могат да докладват относно показателите и да проследяват напредъка в постигането на целите.

Задълженията за докладване ще доразвият вече съществуващите механизми за докладване, като например механизмите, прилагани в съответствие с директивите за птиците и за местообитанията, Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия, както и режимите за аквакултурите и за здравеопазване на животните и растенията. Тези задължения ще бъдат строго ограничени до минимума, който е необходим, за да се гарантира прилагането на законодателния акт и други международни ангажименти, така че да се избегне ненужната административна тежест.

Законодателният акт ще включва клауза за преразглеждане, която ще позволи актуализиране на подхода в съответствие с научно-техническия напредък, като ще се осигури постепенното по-нататъшно развитие в контекста на въпросите, възникнали по време на неговото прилагане.