Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг и Предложението за Директива



Дата30.04.2017
Размер180.51 Kb.




РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

ОБОБЩЕНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

придружаващо

Предложението за Регламент

за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг

и

Предложението за Директива



за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове


Въведение

Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг1 (Регламентът за АКР) се прилага изцяло от 7 декември 2010 г. С него се установяват разпоредби за дейността на агенциите за кредитен рейтинг (АКР). На 11 май 2011 г. бе прието изменение на Регламента за АКР2, с което на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)3 бяха възложени изключителните правомощия за надзор върху регистрираните в ЕС АКР, за да бъде централизиран и опростен надзорът върху тях на европейско равнище.

В действащия Регламент за АКР обаче не са уредени редица въпроси, свързани с дейността по определяне на кредитни рейтинги. Много от становищата, които бяха представени по време на организираната от Комисията консултация4 и кръгла маса (през юни 2011г.)5, потвърдиха необходимостта от мерки по някои неразрешени въпроси. Тези въпроси са свързани с прекомерното използване на кредитни рейтинги от страна на участниците на финансовите пазари, високата концентрация на пазара на рейтинги и до известна степен начина, по който се формира възнаграждението на АКР.

Въпреки че има и известен брой по-малки АКР, на пазара на рейтинги господстващо положение имат три главни АКР (Fitch, Moody's и Standard & Poors), чийто общ пазарен дял е над 95 % в световен мащаб6. Големите икономии от мащаба в сектора и репутацията на АКР, която е ключов актив, са факторите, възпрепятстващи навлизането на нови участници на пазара. Липсват и достатъчно разпоредби, съобразени с характерните особености на някои категории рейтинги, по-конкретно на рейтингите на държавните дългови инструменти (на държавите и другите суверенни субекти). По-специално, по време на неотдавнашната криза с дълговете на държави от еврозоната7 АКР бяха критикувани във връзка с прозрачността и качеството на рейтингите на държавните дългови инструменти и бе повдигнат въпросът, дали нормативната уредба на ЕС за АКР не трябва да бъде допълнително подсилена, за да бъде преодолян този проблем. В действащия Регламент за АКР липсват достатъчно разпоредби и по отношение на конфликтите на интереси във връзка със структурата на собствеността на АКР и гражданската отговорност на агенциите.



Определение на проблема

Описаният в настоящия раздел проблем може да бъде разделен на шест основни части:



  • прекомерно използване на външни кредитни рейтинги, водещо до каскадни сривове 8 на капиталовите пазари;

  • каскадни сривове и верижни ефекти вследствие на изменението на рейтингите на държавните дългови инструменти;

  • ограничен избор и ограничена конкуренция на пазара на кредитни рейтинги;

  • недостатъчно възможности за търсене на обезщетение за ползвателите на рейтинги, които претърпяват загуби поради неправилно определен рейтинг от страна на АКР в нарушение на Регламента за АКР;

  • потенциално застрашената независимост на АКР в резултат на конфликтите на интереси, възникващи поради факта, че емитентът на оценяваните финансови инструменти плаща възнаграждението на оценяващата агенция, поради структурата на собствеността и поради дългосрочните отношения с една и съща агенция;

  • недостатъчно разумни методологии и процедури по определяне на кредитните рейтинги.

  • Схема 1. Структура на проблема

Субсидиарност

Според принципа на субсидиарността (член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз) действие на равнището на ЕС следва да бъде предприемано само когато заложените цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от ЕС поради мащаба или въздействието на предложеното действие. Цялостното въздействие на описаните по-горе проблеми може да бъде възприето само в презграничен контекст, макар те да се отразяват на всяка отделна държава-членка. Това се дължи на факта, че в една държава може да се използват рейтинги на финансови инструменти, емитирани в друга, така че действие на национално равнище може да не окаже ефект, защото обявяването и използването на рейтингите би могло да продължи, ако се определяха в друга юрисдикция в ЕС или трета държава. В резултат на това има риск мерките на държавите да бъдат заобикаляни или да се окажат неефективни без действие на равнище ЕС. Следователно всички по-нататъшни действия в областта на АКР могат да бъдат извършени най-добре с общи усилия. Затова предприемането на действие на ЕС изглежда целесъобразно в съответствие с принципа на субсидиарността.



Цели и предпочетени варианти за действие

Общата цел на предложението е да се допринесе за намаляване на рисковете пред финансовата стабилност и за връщане на доверието на инвеститорите и другите пазарни участници във финансовите пазари и качеството на рейтингите. Представените в настоящия раздел варианти за действие имат за цел разрешаване на проблемите и изпълнение на съответните специални цели. Предпочетените въз основа на критериите за ефективност и ефикасност варианти за действие са представени с удебелен шрифт.



Варианти за действие за ограничаване на ефектите на каскаден срив9 върху финансовите институции и пазари чрез намаляване на използването на външни рейтинги

Варианти за действие

1. Да не се въвеждат изменения.

2. Да се намали използването на външни рейтинги чрез засилване на вътрешното управление на риска и насърчаване на използването на вътрешни модели за определяне на рейтинги за регулаторни цели.

3. Да се въведе изискване за кредитните институции, инвестиционните посредници и застрахователните и презастрахователните предприятия да използват повече от един рейтинг.

4. Да се въведат по-ефективни изисквания за постоянно разкриване на информация от страна на емитентите на структурирани финансови продукти.

Оценката на въздействието показва, че мерките за засилване на вътрешното управление на риска и насърчаване на използването на вътрешни модели за регулаторни цели, по-специално въвеждането на по-ефективни изисквания за разкриване на информация от страна на емитентите на структурирани финансови продукти, са най-ефективните от гледна точка на разходите варианти в сегашното положение. Рейтингите с високо качество са полезни и използването им следва да продължи; важно е обаче да се въведат стимули за развитието на способности в предприятията с достатъчно ресурси да определят вътрешни кредитни рейтинги. Затова следва да се гарантира, че за всички участници на финансовите пазари важи принцип, съгласно който не се допуска прекомерно използване на кредитни рейтинги в съответствие с принципите на Съвета за финансова стабилност. Първият набор от мерки за ограничаване на използването на кредитни рейтинги вече бе включен в новото предложение на Комисията за изменение на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ ІV)10. На този етап нуждата от адаптиране остава особено по отношение на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и алтернативните инвестиционни фондове (АИФ). Въвеждането на изискване за присъждане на рейтинги от две агенции за структурираните финансови продукти би могло да намали допълнително използването на рейтинги за тези сложни продукти.

Предпочетените варианти отговарят на мнението на заинтересованите страни, че отмяната на нормативните разпоредби, водещи до механично използване на външни рейтинги, е само един етап и не осигурява незабавно разрешение на проблема. Заинтересованите страни отбелязаха също така, че намирането на подходящи мерки, които да заменят сегашното използване на външни рейтинги, е трудно. Според много от заинтересованите страни, в т.ч. обединения на предприятия от отрасъла и правителства, използването на пазарни показатели вместо рейтинги е нецелесъобразно поради процикличния и променлив характер на тези показатели, но би могло да се вземе предвид заедно с други мерки. Някои заинтересовани страни, по-специално емитенти, се противопоставиха на идеята за въвеждане на изискване за използване на рейтинги от няколко агенции, докато някои по-малки АКР се изказаха в нейна полза.



Варианти за действие за ограничаване на рисковете от верижни ефекти във връзка с рейтингите на държавните дългови инструменти

Варианти за действие

1. Да не се въвеждат изменения.

2. Да се въведе изискване за АКР да публикуват пълен доклад за проучванията във връзка с рейтингите на държавните дългови инструменти и разпределението на служителите.

3. Да се въведе изискване за АКР да обявяват рейтингите на държавните дългови инструменти след затварянето на местата за търговия в ЕС.

4. Да се въведе изискване за АКР да извършват по-често процедурата по определяне на рейтингите на държавните дългови инструменти.

5. Да се увеличат правомощията на компетентния орган (ЕОЦКП) да предприема мерки, за да гарантира, че методологиите за определяне на рейтингите отговарят на нормативните изисквания.

6. Да се въведе изискване за държавите и другите суверенни субекти (в ЕС) да публикуват стандартизиран набор от данни за икономическите си резултати, за да осигурят възможност за оценяване на свързания с тях кредитен риск.

7. На ЕОЦКП да се предоставят правомощията временно да ограничава или забранява обявяването на рейтинги на държавни дългови инструменти при извънредни обстоятелства.

8. Да се използва съществуваща независима организация от ЕС или да се създаде нова Европейска агенция за кредитен рейтинг, която да определя и обявява кредитни рейтинги.

9. Да се забрани определянето и обявяването на рейтинги на държавни дългови инструменти.

В оценката на въздействието бяха определени девет варианта за ограничаване на рисковете за стабилността на пазара, произтичащи от рейтингите на държавните дългови инструменти; измежду тези варианти пет бяха оценени като предпочитани. Предлага се АКР да публикуват пълни доклади за проучванията си във връзка с определянето на рейтингите на държавните дългови инструменти (вариант 2) — мярка, която бе подкрепена и от някои правителства и предприятия. Определянето на рейтинги на държавни дългови инструменти следва да се извършва по-често (вариант 4), а ЕОЦКП следва да притежава необходимите правомощия, за да гарантира, че използваните методологии отговарят на изискванията на Регламента, но и за да може временно да забранява обявяването на рейтинги на държавни дългови инструменти при ясно определени извънредни обстоятелства (варианти 5 и 7), макар че някои заинтересовани страни се противопоставиха на тази идея. Освен това в оценката на въздействието се изразява предпочитание за варианта рейтингите на държавни дългови инструменти да се обявяват след затварянето на местата за търговия в ЕС (вариант 3). В оценката на въздействието се прави заключение, че от съображения за обективност и надеждност (от гледна точка на пазарните участници) би било нецелесъобразно да се използва съществуваща независима организация на ЕС или да се създаде нова обществена Европейска агенция за кредитен рейтинг, която да определя и обявява рейтинги на държавни дългови инструменти. Много от заинтересованите страни изразиха опасения главно по отношение на надеждността на тези рейтинги.

Варианти за действие за подобряване на условията на пазара на кредитни рейтинги с цел повишаване на качеството на рейтингите

Варианти за действие

1. Да не се въвеждат изменения.

2. Да се насърчи създаването на мрежа от малки и средни АКР.

3. Да се насърчи създаването на нова Европейска агенция за кредитен рейтинг.

4. Да се хармонизират рейтинговите скали, за да се подобри съпоставимостта на рейтингите на различните АКР.

5. Да се създаде европейски рейтингов индекс (EURIX).

6. Да се въведе изискване за АКР да обявяват съвместни рейтинги на равнище рейтингов комитет.

7. Да се забрани на големите АКР да придобиват малки и средни АКР.

8. Да се въведат временно горни граници за пазарните дялове на АКР.

9. Да се въведе изискване за АКР да разкриват начина на ценообразуване при услугите по определяне на рейтинги и да гарантират, че цените не са дискриминационни и се основават на разходите.

В рамките на оценяването на въздействието бяха анализирани редица варианти за подобряване на условията на пазара на кредитни рейтинги, които биха довели до осигуряване на независимостта на АКР и висококачествени рейтинги. Повишаването на прозрачността (варианти 5 и 9) и на съпоставимостта на рейтингите (вариант 4) се смятат за варианти, които са ефективни от гледна точка на разходите. Вариантът да се насърчи създаването на мрежа от малки и средни АКР е предпочитана възможност за намаляване на пречките пред навлизането на нови участници на пазара. Не бе одобрен вариантът за създаване на Европейска агенция за кредитен рейтинг като обществена, а не частна инициатива. Повечето от заинтересованите страни се обявиха против тази мярка. Забраната за големите АКР да придобиват малки и средни АКР би била необходима за гарантиране на ефективността на предпочетените варианти, в т.ч. на вариантите, насочени към проблемите с независимостта на АКР. Тази забрана обаче сама по себе си не би могла действително да промени структурата на пазара, а АКР биха могли да избягват спазването ѝ.

Варианти за действие за гарантиране на правото на обезщетение за инвеститорите

Варианти за действие

1. Да не се въвеждат изменения.

2. Да се въведе изискване за гражданска отговорност за АКР в законодателството на ЕС.

3. Да се гарантира възможност за ползвателите на кредитни рейтинги да завеждат дела в националните съдилища за търсене на гражданска отговорност от АКР.

За да се гарантира правото на обезщетение за инвеститорите, в оценката на въздействието се препоръчва вариант 3, при който се предвижда въвеждане на общо задължение за носене на гражданска отговорност от АКР и възможност срещу тях да бъдат завеждани дела в националните съдилища. Според общото мнение на заинтересованите лица (с изключение на самите АКР) трябва да бъде възможно да се завеждат граждански дела срещу агенциите, но само при груба небрежност или при умишлени деяния.

Варианти за действие за повишаване на качеството на кредитните рейтинги чрез осигуряване на по-голяма независимост на АКР и насърчаване на използването на предпазливи процедури и методологии за определяне на кредитните рейтинги

Варианти за действие

1. Да не се въвеждат изменения.

2. Да се въведе изискване за определянето на рейтингите да плащат инвеститорите (модел „плаща инвеститорът“).

3. Да се въведе изискване за местата за търговия да създадат и осигурят управлението на модел, при който за определянето на рейтингите плащат те (модел „плащат местата за търговия“).

4. Да се въведе изискване изборът на АКР да се извършва от независим съвет.

5. Да се въведе изискване за периодична смяна на АКР, наемана от даден емитент за определянето на кредитен рейтинг за емитираните от него инструменти и за самия него.

6. Да се въведат специални изисквания за независимостта и обективността на АКР по отношение на акционерите им.

7. Да се въведат по-строги разпоредби за разкриването на методологиите за определяне на рейтингите.

8. Да се въведе изискване за АКР да уведомяват емитентите достатъчно време преди обявяването на даден рейтинг.

В оценката на въздействието са определени осем варианта за осигуряване на по-голяма независимост на АКР. Другите модели, които биха могли да заменят модела „плаща емитентът“, съдържат известен риск от възникване на конфликт на интереси. В тази връзка Комисията ще продължи да следи дали моделите за плащане на възнаграждението за АКР са целесъобразни и до 7 декември 2012 г. ще представи на Европейския парламент и Съвета доклад по този въпрос, както се изисква в член 39, параграф 1 от Регламента за АКР. Предпочетените варианти съгласно оценката на въздействието включват мерки за допълнително ограничаване на риска във връзка със зависимостта на агенциите при използване на модела „плаща емитентът“. Всъщност много от заинтересованите страни смятат, че при модела „плаща емитентът“ рисковете може да бъдат контролирани. За тази цел в оценката на въздействието се препоръчва задължителна периодична смяна на АКР (вариант 5), в т.ч. изискване за определяне на рейтинга на самия емитент и рейтинга на емитираните от него инструменти от различни агенции (това не важи за държавите и другите суверенни субекти), както и разпоредби във връзка с интересите на собствениците (вариант 6). Като предпочитана мярка за предотвратяване на конфликти на интереси и за осигуряване на висококачествени рейтинги се определя въвеждането на разпоредби за прозрачността и обявяването на рейтингите (вариант 7 и 8). Все пак ефективността на тези мерки, по-специално на изискването за периодична смяна на АКР, може да бъде осигурена само ако пазарните условия са благоприятни за растежа на малките АКР и за навлизането на нови участници на пазара на рейтинги.

Цялостно въздействие на мерките в пакета

Общо въздействие и ефекти от взаимодействието на мерките

В настоящия раздел е представено общото въздействие от прилагането на предпочетените варианти за действие. Пакетът от предпочетени варианти за действие бе разработен така, че да гарантира постигането на общата цел — „да се допринесе за намалението на рисковете пред финансовата стабилност и възстановяването на доверието на инвеститорите и другите пазарни участници във финансовите пазари и в качеството на рейтингите.“

Очаква се с предпочетените мерки да се намали прекомерното използване на външни рейтинги чрез ограничаване на значението им в законодателните актове относно финансовите услуги. По този начин се предвижда да се ограничи използването на външни рейтинги от страна на кредитните институции, застрахователните предприятия, инвестиционните фондове и дружествата за управление на активи. Освен това се очаква прилагането на предпочетения вариант за въвеждане на изискване за емитентите да разкриват повече информация за базовите активи на структурираните финансови продукти да помогне на инвеститорите да извършват собствени оценки на кредитния риск вместо да използват единствено външни рейтинги.

Предпочетените варианти ще доведат до повишаване на прозрачността и качеството на рейтингите на държавните дългови инструменти чрез сверяване на използваната информация със съответните държави или други суверенни субекти. На първия етап от АКР ще се изисква да сверяват точността на информацията с държавите и другите суверенни субекти, за да бъдат избегнати евентуални грешки при определянето на рейтингите на дълговите им инструменти. Освен това изискването за публикуване на пълен доклад за проведените във връзка с определянето на рейтингите проучвания ще доведе до повишаване на прозрачността и качеството на рейтингите на държавните дългови инструменти. Изискването за обявяване на тези рейтинги след затварянето на европейските места за търговия има за цел да се осигури възможност за всички пазарни участници да разполагат с новата информация за рейтингите преди следващото отваряне на местата за търговия и по този начин би допринесло за ограничаване на по-значителните смущения на пазара. Освен това за да бъде ограничен рискът от верижни ефекти при понижаване на рейтинга на даден държавен дългов инструмент, на ЕОЦКП ще бъдат предоставени правомощията при определени в Регламента обстоятелства да забранява обявяването на такива рейтинги. Тази мярка следва да бъде временна, извънредна и обвързана с много строги условия.

Очаква се също така с предпочетените варианти да се подобри изборът и да се оптимизира структурата на сектора на АКР. Малките и средните агенции ще бъдат насърчавани да обменят информация, която би могла да улесни навлизането на пазара на кредитни рейтинги на нови участници и предлагането на широка гама услуги. Като допълнение сравняването на рейтинги от различни агенции би могло да бъде улеснено чрез въвеждането на общи стандарти за рейтинговите скали и на европейски рейтингов индекс (EURIX). Освен това повишената прозрачност на политиката на ценообразуване и на таксите не само би стимулирала конкуренцията на пазара на рейтинги, но и би дала на ЕОЦКП възможност ефективно да следи възможните конфликти на интереси, произтичащи от модела „плаща емитентът“. Накрая, периодичната смяна на АКР не само би ограничила съществено риска пред независимостта на АКР, дължащ се на дългосрочните делови отношения между дадена АКР и емитент, а би оказала и значителен положителен ефект за подобряване на избора в сектора на рейтинговите агенции чрез осигуряване на повече възможности за по-малките АКР да развиват дейност.

Що се отнася до защитата на инвеститорите, с предпочетените варианти се гарантира, че инвеститорите имат необходимото право да търсят обезщетение от АКР. Това би осигурило също така значителни стимули за АКР да спазват законовите си задължения и да обявяват висококачествени рейтинги.

Чрез въвеждането на изискване за емитентите периодично да сменят АКР ще бъде осигурена по-голяма независимост на рейтингите. Рискът от конфликти на интереси ще бъде допълнително намален чрез въвеждането на забрана за АКР да обявяват поръчани рейтинги едновременно за самия емитент и за емитираните от него инструменти. Освен това ще бъде осигурена по-голяма независимост чрез въвеждане на изисквания във връзка със структурата на собствеността на АКР. Като допълнение прозрачността и качеството на рейтингите ще бъдат подобрени чрез по-строги разпоредби за разкриването на методологиите за определяне на рейтингите, чрез въвеждане на процедура за разработване и одобряване на такива методологии, в т.ч. изискване за АКР да съобщават, когато внасят изменения в тях, и да обявяват мотивите си за тези изменения. Качеството на рейтингите би се повишило и с помощта на изискването за АКР да уведомяват емитентите достатъчно време преди обявяването на даден рейтинг.

Оценка на административната тежест и разходите за спазване на изискванията

За финансовите предприятия ще възникнат допълнителни разходи във връзка със задълженията за засилване на вътрешното управление на риска и използването на вътрешни рейтингови модели за регулаторни цели. Тези разходи ще бъдат съществени за съответните финансови сектори като цяло, но съразмерни спрямо отделните финансови предприятия. Поради повечето изисквания за разкриване на информация за емитентите също ще има допълнителни разходи, които се очаква да бъдат в размер 1,7 милиона евро еднократно и 1,92 милиона евро годишно.

Мерките за ограничаване на рисковете от верижни ефекти във връзка с рейтингите на държавните дългови инструменти също ще доведат до допълнителни разходи за АКР за спазване на изискванията в размер на 3,27 милиона евро годишно за сектора.

Мерките за засилване на конкуренцията няма да доведат до значително нарастване на разходите за АКР (очаква се годишните разходи за АКР за спазване на изискванията да възлязат на около 1,38 милиона евро). Разходите ще бъдат предназначени единствено за насърчаване на създаването на мрежа от малки и средни АКР и се очаква да бъдат между 0,9 и 1,95 милиона евро; за тези разходи Комисията ще проучи възможностите за финансиране от ЕС.

Очаква се мярката във връзка с гражданската отговорност на АКР спрямо инвеститорите да доведе до разходи за спазване на изискванията поради необходимостта от сключване на застраховка за покриване на гражданската им отговорност или — при липса на възможност за застраховка — поради необходимостта от създаване на финансов резерв, от който да бъдат изплащани евентуалните обезщетения за инвеститорите.

Не се очаква предпочетените варианти по отношение независимостта на АКР да доведат до значителни разходи.

Избор на правен инструмент

Настоящата инициатива включва широка гама от мерки. Те могат да бъдат разделени на четири категории:



  • мерки, налагащи изменения на действащия Регламент за АКР;

  • мерки, налагащи изменения на действащия Регламент за АКР и приемане на технически стандарти, които трябва да бъдат разработени от ЕОЦКП;

  • мерки, налагащи изменения на секторните законодателни актове (Директивата за ПКИПЦК и Директивата за лицата, управляващи АИФ);

  • мерки, допълващи действаща програма на Съюза за финансиране с цел насърчаване на създаването на мрежа от малки и средни АКР.

Наблюдение и оценяване

Ако препоръчаните мерки бъдат приети, Комисията ще наблюдава изпълнението им от страна на държавите-членки. При необходимост Комисията ще действа по процедурата, описана в член 226 от ДФЕС, в случай че някоя държава-членка не спази задълженията си за прилагане на законодателството на Съюза.

С цел оценяване на ефективността на предложените мерки Комисията ще предложи да бъде установена съвкупност от показатели, които ще бъдат включени в системата за наблюдение, за улесняване на оценяването три години след крайния срок за транспониране (вероятно под формата на доклад до Съвета и Парламента).

Като част от процедурата по оценяване националните компетентни органи ще представят на ЕОЦКП доклади в различните обхванати от мерките области.



1Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг, ОВ L 302, 17.11.2009 г.

2Регламент (ЕС) № 513/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг, OВ L 145, 31.5.2011 г.

3С Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета бе създаден Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

4Обществена консултация относно агенциите за кредитен рейтинг, започната от службите на Европейската комисия на 5 ноември 2010 г. и приключена на 7 януари 2011 г. Бяха получени над 100 становища.

5Кръгла маса по въпросите на агенциите за кредитен рейтинг, организирана от службите на Европейската комисия на 6 юли 2011 г.

6Finance – FAZ.NET, S & P, Moody’s and Fitch: Brussels’ battle against the rating oligopoly (Битката на Брюксел срещу рейтинговите олигополи), юни 2011 г. Достъпно на: http://financesjournal.com/finances/moodys-fitch-brussels-battle-rating-oligopoly-5972.html.

7Описание и подробен анализ на кризата с дълговете на държавите от еврозоната са представени в приложение VІ към оценката на въздействието.

8Каскадни сривове са внезапни ефекти, предизвикани от намаление на рейтинга под определена граница, при което намалението на рейтинга на една ценна книга може да доведе до несъразмерно голям каскаден ефект.

9Каскадни сривове са внезапни ефекти, предизвикани от намаление на рейтинга под определена граница, при което намалението на рейтинга на една ценна книга може да доведе до несъразмерно голям каскаден ефект.

10COM (2011) 453 окончателен.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница