Реглед на стопанската политика

Първият начин за натрупване на благосъстояние от един човек е чрез производство на стоки и предоставяне на услуги, които са ценни за останалите хора. В този случай като резултат на доброволната размяна и двете страни печелят – потребителят, защото получава тези блага, които са му нужни, а производителят, защото реализира печалби и чрез тях той от своя страна може също да си осигури благата, от които се нуждае. Този начин за натрупване на благосъстояние е доброволен и съответно морален. Той възнаграждава тези, които с упорит труд произвеждат нещата, които са полезни за техните съграждани като по този начин стимулира всички да се занимават с производителна дейност, увеличаваща благосъстоянието на всички.

Вторият начин за натрупване на благосъстояние е чрез принудително отнемане на чужди блага, на чужда собственост. Най-видимото проявление на този процес е кражбата – при нея един човек се облагодетелства за сметка на друг човек без неговото съгласие. По-невидимо проявление, обаче, е т.нар. узаконена кражба, т.е. вземането от един човек и даването на друг чрез държавните институции. Най-голям шанс да се облагодетелстват от този процес имат тези, които са най-организирани, най-гласовити и с най-концентрирани интереси. Те успяват да прокарат решения, които са в техен интерес и в ущърб на всички останали именно защото са организирани и интересът им е концентриран. Милионите хора, в чиято вреда е съответното решение, обикновено не са толкова организирани и загубата за всеки от тях по отделно не им дава възможност и причина да се противопоставят на решението, ако въобще разберат, че има такова решение и то им вреди.

Да предположим, че се замисля данъчна преференция, при която 5 милиона данъкоплатци ще трябва да платят месечно 1 лев по-висок данък, а за сметка на това други 10 данъкоплатци ще получат данъчно облекчение в размер на 5 милиона лева месечно. Очевидно е, че приходите в бюджета няма да се променят, но ще се промени структурата на данъкоплатците – всички данъкоплатци ще бъдат с по-нисък доход от 1 лев месечно, а 10 данъкоплатци ще имат по 500 000 лева месечно по-висок доход. Естествено е тези 10 данъкоплатци да са готови да финансират голяма рекламна кампания, показваща колко е важно точно те да получат данъчно облекчение, да са готови да лобират неуморно сред политиците чрез позволени и непозволени средства. От друга страна, петте милиона данъкоплатци може никога да не разберат, че плащат по-високи данъци (особено ако става въпрос за косвени данъци) или, ако някои от тях разберат, за тях ще е неизгодно да се организират, защото разходите за координиране, рекламиране и лобиране в полза на тяхната позиция ще са по-високи от единия лев увеличение на данъка. Така виждаме, че когато малка и добре организирана група лобира в свой интерес и в ущърб на голяма, но неорганизирана и неинформирана група обикновено интересът на малката група печели за сметка на интереса на обществото.

В такава ситуация се получават и допълнителни негативни ефекти – изкривяване на стимули и разрушаване на стойност. Изкривяването на стимулите е резултат от промените в благосъстоянието на отделните хора, получено чрез лобиране, което води до това, че и други хора имат желание да получат благосъстояние чрез лобиране. Така постепенно най-предприемчивите хора осъзнават, че е по-изгодно да измислят начини за убеждаване на правителството да им даде преференции вместо да се опитват да произведат по-качествени и по-евтини стоки. Това е пагубно за икономическото развитие. Данъчните преференции за някои хора и дейности от своя страна водят до изкривяване на относителните цени и по-високи данъчни ставки за част от хората. Това води до загуба на благосъстояние за обществото, тъй като разпределението на ресурсите не е оптимално и тъй като се увеличава данъчният “клин” между цената на една стока и разходите за производството й.

Всички споменати вредни ефекти от преференциите водят до извода, че не бива да се прилагат преференции. Ако има възможности за намаление на данъчното бреме, те трябва да са за всички, а не само за избрани хора, стоки или фирми.

През изминалата седмица бяхме свидетели на пореден опит за убеждаване на обществото и политиците колко е важно да се предоставят преференции за закупуване на компютри. Очевидно в светлината на гореизложеното няма как да се твърди, че това ще донесе нетни положителни ефекти за икономиката и обществото. Разбира се, вероятно ще има положителни ефекти за всички, които се занимават с продажби или сглобяване на компютри. Също така, най-вероятно допускането на такава преференция ще има един от следните два ефекта:

• 
  Ще се появи още една възможност за укриване на данъци – чрез деклариране, че е закупен компютър през годината, независимо дали това е така или не. Фалшиви фирми и фактури ще са хит в сивия сектор.
  
• 
  По-вероятно е министерството на финансите да се опита да избегне укриването на данъци като въведе изключително тежки, строги и бавни процедури за признаване на покупката на компютър за данъчни цели, с изискване за данъчна проверка, ревизия, попълване на десетки документи, изискване за навременно плащане на всички останали данъци и значително изчакване. Примерът с данъчната преференция за общините с висока безработица, от която не се възползва почти никой именно поради такива процедури, е съвсем уместен в случая. Така, дори тези, които продават компютри, може след една година много да съжаляват, че са си усложнили бизнеса чрез искането на данъчна преференция.
  

Досегашната практика по данъчните преференции се състои в това, че всеки иска данъчни преференции за себе си в ущърб на всички останали. По тази причина в повечето случаи данъчни преференции не се получават, а когато се получат резултатът е, че те идват заедно с административни регулации, данъчни проверки, попълване на безсмислена документация, значителна загуба на време, повече корупция и в края на краищата от тях не се възползват тези, които са ги поискали. Дори понякога се случва това, което започва като данъчна преференция за определени хора да се превърне след няколко години в данъчно утежнение за тях (например патентните данъци). В този смисъл, би било добре предприемачите и техните организации да осъзнаят, че най-добрият начин те да увеличат благосъстоянието си не е да лобират за данъчни преференции за себе си в ущърб на останалите, а да подкрепят идеята за ниски данъци за всички. Само по този начин ще има трайни положителни ефекти както за отделните компании и хора, така и за обществото като цяло и тези ефекти няма да са само краткосрочни, но продължаващи и увеличаващи се в по-дългосрочен план. Защото ниските данъци водят не само до незабавен ефект на увеличение на дохода, но и до повече стимули за инвестиции, спестявания, предприемачество и труд, което ускорява икономическото развитие и увеличава благосъстоянието.

Смисълът на международната търговия е, че позволява на участниците в нея да произвеждат и потребяват повече отколкото иначе би било постижимо. Причините за това са няколко:

• 
  Чрез международната търговия хората във всяка страна са в състояние да използват повече от своите ресурси, за да произвеждат и продават при по-ниски разходи някои стоки и услуги, а с получените средства да си купуват останалите, производството на които би било твърде скъпо.
  
• 
  Международната търговия позволява на производителите и потребителите да печелят от намаляването на производствените разходи за единица продукция и това е особено важно за малките страни като България.
  
• 
  Международната търговия стимулира конкуренцията на вътрешните пазари и позволява на потребителите да купуват най-разнообразни стоки и услуги на изгодни цени. Конкуренцията от чужбина помага да се оказва натиск върху местните производители да повишават качеството и да намаляват цените на стоките и услугите, които предлагат.
  

Ограниченията върху вноса, каквото е всяко мито, могат и временно да запазят и дори да увеличат заетостта в защитения отрасъл. Това обаче не значи, че заетостта като цяло ще нарасне. Тези ограничения отклоняват ресурси от сфери, в които местните фирми произвеждат при ниски разходи, към такива с високи разходи. Така се поддържат очевидно неефективни фирми, като това наистина ще ги стимулира, но не в правилната посока. Те ще разчитат повече на държавната намеса, която да ги предпазва от външна конкуренция, вместо да се опитват да намаляват разходите си.

Друг важен момент е, че защитата на производителите на брашно засяга всички хора, които потребяват стоките, за производството на които се използва брашно. На практика това обхваща всички, защото всички ние ядем хляб. Поради по-високите мита ще нарасне цената на брашното, като полза от това ще имат единствено мелничарите, тъй като те ще могат да продават на по-висока цена. Производителите на хляб и други тестени изделия обаче естествено ще получават основната си суровина по-скъпо и ще имат по-високи разходи за производство. В такъв случай те или ще поемат за своя сметка това повишение на цените на брашното, което ще доведе до влошаване на състоянието на тези фирми, намаление на техния износ за чужбина и съответно намаляване на работните места и фалит на някои от тях. По този начин проблемът на мелничарите ще се прехвърли напред по веригата. Тогава пък хлебопроизводителите ще поискат някаква “защита” от държавата и в крайна сметка цената на хляба и другите тестени изделия да се вдигне и това ще бъде за сметка на всички. Виждаме, че въвеждането на митото ще доведе единствено до неблагоприятни последици и следователно е напълно излишно и вредно.

13% плосък данък в Русия: година три¹

Алвин Рабушка

Алвин Рабушка е старши сътрудник в института Хувър на университета Станфорд.
На 1 януари 2001 година в Русия беше въведен плосък данък от 13% за облагане на личните доходи.² Руският 13-процентен плосък данък замени една система с три ставки, най-високата от които беше 30% и се отнасяше за доходи над 5000 долара. Плоският данък е удивително успешен по всички възможни измерители и окуражи други страни като Сърбия (2003 г.), Украйна (2004 г.) и Словакия (2004 г.) да въведат плоски данъци. Политически партии в Полша, Чехия и Грузия обявиха своята подкрепа за плосък данък, а има интерес и в България и Румъния. Дори Китай предприе стъпката да преведе книгата Плоският данък на китайски, за да се обсъжда в министерството на финансите.

Нека разгледаме руския плосък данък от 13% от неговото въвеждане на 1 януари 2001 година. През 2001 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 255.5 милиарда рубли, увеличение от 46.7% в номинални рубли или 25.2% в реални рубли след приспособяване към инфлацията от 21.5%. Приходите от данъка върху личните доходи като дял от данъчните приходи в консолидирания бюджет нарастват от 12.1% през 2000 г. на 12.7% през 2001 година. Тъй като икономическият растеж от 5.1% през 2001 година беше по-нисък от постсъветския рекорд от 10% през 2000 година, ръстът в приходите не може да се отдаде изцяло или дори предимно на икономическия растеж.

През 2002 година приходите от данъка върху личните доходи възлизат на 357.1 милиарда рубли, повишение от 39.7% спрямо 2001 година. След премахване на ефекта от инфлацията от 15.1%, реалните приходи нарастват с 24.6%, доставяйки 15.3% от консолидирания бюджет. Растежът на брутния вътрешен продукт през 2002 година е 4.7%, малко намаление спрямо 2001 година.

През 2003 година приходите от данъка върху личните доходи генерират 449.8% милиарда рубли, номинално нарастване от 27.2% спрямо 2002 година. След коригиране заради инфлацията от 12% реалните приходи нарастват с 15.2%, носейки 17% от приходите в консолидирания бюджет. Растежът на брутния вътрешен продукт е по-бърз – 7.3%. Само корпоративният данък и ДДС генерират повече приходи от данъка върху личните доходи.

Структурата на приходите от данъка върху личните доходи през 2003 година е следната: данъците върху доходите при ставка от 13% генерират 96.9% от приходите; данъците върху дивидентите при ставка от 30% генерират 1.9% от приходите; а данъците на нерезидентите и индивидуалните предприемачи – 0.9%.

За трите години откакто най-високата данъчна ставка на данъка върху личните доходи беше намалена от 30% на 13%, реалните данъчни приходи нараснаха със 79.7%. Руският бюджет е относително стабилен. Данъчната събираемост се повиши. А стимулите за работа, спестяване и инвестиции остават силни.

-----------------------------------------------------------

Някои страни с плосък данък:

Естония (1994 г.)

Латвия (1995 г.)

Русия (2001 г.)

Сърбия (2003 г.)

Украйна (2004 г.)

Словакия (2004 г.)

Хонконг

Цитат на седмицата
"Свободната търговия се състои в това просто да се позволи на хората да продават и купуват така, както искат да го правят... Защитните мита представляват също такова използуване на сила, каквото е военната блокада и целта им е същата - да се пречи на търговията. Разликата между двете е, че военната блокада е средство, което нациите използуват, за да попречат на враговете си да търгуват; защитните мита са средство, което се използува, за да се попречи на хората в собствената им страна да търгуват."

Хенри Джордж

Protection or Free Trade (1886)

Нова книга: Анатомия на прехода
Издателство “Сиела” издаде книгата “Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 г. до 2004”, чиито автори са Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Мартин Димитров, Владислав Сланчев, Красен Станчев, Георги Стоев, Асенка Христова и Димитър Чобанов. В нея те са се опитали да отговорят на въпросите:

• 
  Къде се намира България в сравнение с новите страни-членки на Европейския съюз? Защо те се развиват икономически по-добре от България?
  
• 
  Какви са закономерностите на регулиране на икономиката в България?
  
• 
  Какво и как се случи в процеса на раздържавяване, при реституцията, приватизацията и просто прехвърляне на активи от държавни в частни ръце?
  
• 
  Какъв бе периодът на лъкатушене, проби и грешки в стопанската политика преди 1997 г. и по какво периодът след 1998 г. се различава от началото на реформата?
  
• 
  Как се развиваха банките през последните четиринадесет години и защо се стигна до финансовата криза от 1996 г. и 1997 г.?
  
• 
  Защо бе въведен валутният съвет и какви са резултатите от тази реформа?
  
• 
  Как бе натрупан външният дълг и как той се управлява сега?
  
• 
  По какво си прилича стопанската политика на “леви” и “десни” правителства в България? Как бе избран господстващият модел на такава политика?
  
• 
  Какво представлява икономическата свобода и къде се намира България в сравнение с други страни в Световния индекс на икономическата свобода?
  

Книгата може да се закупи от следните електронни книжарници:

Мобилис: http://www.mobilis.bg/shop/ciela/v2DETAILS.ASP?ItmID=25802

Books.bg: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9546496901

Хеликон: http://www.helikon.bg/book.php?book_id=1024050

Пингвините: http://www.pe-bg.com/book/?b=11154&c=1






Ние препоръчваме
Докладът Изследване на стимулите, характеристиките и стратегиите на фирми, които действат в неформалната икономика анализира стимулите, които предопределят избора на фирмите да имат неформална дейност, както и последващите характеристики и стратегии. Основава се на социологическо проучване в България, Румъния и Сърбия и Черна Гора на общо 180 фирми. Освен това, съдържа и дълбочинен анализ на веригата на добавената стойност на мебелния сектор в България.

Institute for Market Economy, 2004, Study of Incentives, Characteristics and Strategies of Firms Operating ‘in the Shadows’

http://www.ime.bg/pdf_docs/papers/Overall_Report_IME_final.doc
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Данъчна реформа - единна данъчна ставка от 10%

Посетете новата страница на Института за пазарна икономика, посветена на данъчната реформа и предложението за въвеждане на единна данъчна ставка от 10% за всички преки данъци - данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.

http://ime.bg/taxes/Taxes_budget.htm




Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg

1 Преводът е на Георги Ангелов и е направен след съгласието на автора. Статията е подготвена с помощта на Анжела и Диана Княжева, които са аспиранти във факултета по икономика на Нюйоркския университет. На английски език статията е достъпна на

http://www.russiaeconomy.org/comments/042604.html

2 За общите принципи и полезните икономически ефекти от плоския данък вж. Robert Hall and Alvin Rabushka, The Flat Tax, http://www-hoover.stanford.edu/publications/books/flattax.html

Преглед на стопанската политика Стр.

Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме

Изтегляне 151.5 Kb.

Сподели с приятели: