Реглед на стопанската политика

От гледна точка на морала

Такова поведение не е порядъчно в нормалния етичен смисъл на думата. Но предизборното лицемерие е донякъде нормално и традиционно, с него наблюдателите на политическия живот в страната са свикнали.

По време на обединяването на опозицията за недоверие към правителството, общият мотив бе, че то “не управлява в полза на хората”. НДСВ и премиерът трябваше да реагират. И те реагират със същите послания, които имаха през 2001 г.

БСП се почувства изпреварена в популизма. Не е важно, че тази партия обещава повече, съществено е, че лицемерието може да смени реториката. През последните две години общественото обсъждане на стопанската и данъчната политика се характеризираше с разумност и наченки на пресмятането на ползи и разходи. В резултат:

• 
  бяха намалени преките данъци,
  
• 
  започна разговор за реформа на пенсионното дело към фондонабиращи схеми и разширяване на частния сегмент,
  
• 
  появиха се не само експертни, но вече и политически разсъждения, започна дискусия за намаляване на осигуровките, на косвените данъци и квази-данъците;
  
• 
  за квази-данъците има вече няколко инициативи, една от тях – законът за ограничаване на административния контрол – дори започна да се прилага.
  

Мерките на НДСВ (и БСП) могат да бъдат поставени под общия знаменател – повече преразпределение. Казано по друг начин, посланието на мерките е, че ще се вземе от производителната част на обществото и ще се даде на непроизводителната. Нито едно от предложенията дори косвено не предполага подобряване на средата за бизнес, а единствено се говори за повече държавна намеса. При това положение не е учудващо, че от БСП припознаха като свои идеи много от направените предложения и започна активен дебат за това, кой всъщност е истинският автор.

Въпреки че въпросните мерки засягат значителен период 2005-2009 г. в тях не се говори за реформиране на проблемни системи като образователна, пенсионна и здравна.

За какво става въпрос по-конкретно:

1. Специален фонд, който да подкрепи пенсионната система със средства от излишъка, приходи от приватизацията и лицензионни такси. Според информацията от медиите този фонд ще се използва за граждани, които не са натрупали необходимите точки (години и стаж) за пенсиониране.

Подобен фонд ще създаде стимули хората да работят по-малко при наличие на улеснена процедура за пенсиониране. Разбира се, това ще бъде за сметка на тези от обществото, които работят и създават доход. От тях ще се вземе, за да се даде на другите. Тази мярка няма да реши проблемите пред пенсионната система. Както е ставало и преди въпрос в коментарите на ИПИ е необходима дълбока реформа и преход от разходо-покривна към частна пенсионна система. Създаването на този фонд единствено ще увеличи “невидимото” преразпределение към НОИ от бюджета, но това няма да стабилизира системата.

2. НДСВ ще подпомага младите семейства с едно или две деца в погасяването на кредити. Помощите ще бъдат между 200 и 500 лв.

“Младите”, а и “старите” семейства в България плащат огромни данъци и осигуровки. Именно по тази причина миналата година имаше значителен бюджетен излишък, който се очаква да се повтори и през тази година. Ако правителството иска да помогне на хората в България (били те “млади или стари”) най-логичното нещо, което може да направи е да намали данъците, като примерно въведе плосък данък от 10% за всички преки налози. Иначе, за да се отпуснат тези помощи, то тези средства трябва да се вземат от друга група в обществото.

3. Държавата ще изплаща в продължение на година добавки към заплатата на социално слаби, които сами са си намерили работа.

Създаването на среда, която да стимулира търсенето на работа и полагането на труд, действително е важна задача. Програмата “От социални помощи към заетост” по-скоро отклони трудов ресурс от бизнеса към ниско производителни дейности. Шансовете на социално слаби хора, които в общия случай са ниско производителни, да си намерят работа зависят както от тяхната мотивация да полагат труд, така и от търсенето на пазара. Увеличаването на минималната работна заплата от 120 лв. на 150 лв. увеличи разхода на работодателите да наемат ниско производителни работници, с което намали шансовете им за заетост. При това положение дори и да се предвиждат добавки към заплатата, ако търсенето на такива работници е намаляло, то те трудно ще си намерят работа.

Ако вместо да предлага добавки към заплатите, правителството намали общите данъци, ще се създадат условия за по-висока бизнес-активност и съответно търсене на работна сила (включително ниско производителни работници), което действително ще помогне на тези хора да си намерят работа.

4. Детски надбавки за всички деца, раздаване на топло мляко и закуска за младите ученици, безплатни учебници и превоз за деца в отдалечени селища.

Тези мерки имат най-вече популистки характер. Доколкото са най-вече свързани с образованието е интересен въпросът – защо правителството спря да говори за въвеждането на ваучерната система в образованието (финансирането на училищата и университетите ще следва от записванията на учениците и студентите). Известно е, че образователната система не функционира добре, а в мерките на правителството за периода 2005-2009 г. не се говори за значими реформи, които да подобрят функционирането й.

От гледище на здравия разум

Във въпросните предложения изпъква тяхната несъстоятелност, за да не кажа глупост и откровена вредност.

Основанията за това твърдения са поне седем.
1. Пенсионерите не са най-ощетеното съсловие. Техните доходи от държавни пенсии растат по-бързо от реалните заплати. Впрочем, долната таблица показва, че според официалната статистика те просто не растат.

Заплати/година	2000	2001	2002	2003	2004
В Евро (на година)	1373	1487	1584	1699	1801
Реална заплата (динамика, %)	-	0,9	0,7	4,8	0,1

Скръбно е, но е житейски факт, че перспективата (бъдещето) е достояние на по-младите поколения, които са гръбнакът на създаването на благосъстояние. Няма начин да се създава богатство чрез отдих, пък бил той и заслужен. Дори кражбата изисква усилие.

а) работниците – чрез преки и непреки данъци и чрез осигуровки за здравната каса и НОИ правителството им изземва малко над 40% от дохода;

б) самонаетите и предприемачите – от тях правителството, ако се спазват всички законови предписания, би трябвало за събира около 53-55% от дохода (при отчитане на намалените преки данъци).
3. Тези две групи – работещите в частния сектор и несубсидираните държавни предприятия, съставляват около една трета от възрастното население. С техните средства правителството издържа себе си, безработните, пенсионерите, децата и хората в дълбока нужда (с увреждания и пр.) – общо около 65% от населението над 15 години. Тази една трета от население поддържа и своите роднини и познати, чрез съществуващата традиция на вътрешно-семейно преразпределение. Правителствените трансфери за “социални плащания” в момента са 2 900 лева на един представител на това малцинство, ако към тях се добавят и субсидиите – сумата е около 3 150 лева, а ако към тях се добавят и квази-данъците (т.е. данъка време, плащанията за работа с държавата и пропуснатите ползи поради административна неефективност), всеки от тези хора вероятно плаща в пари и натура около 4 000 лева на правителството всяка година.
4. При нормално физическо и психическо здраве всеки може да си представи следните две имагинерни, но все пак близки до действителността стечения на обстоятелствата.

• 
  А) “Аз” харча свои пари за свои и чужди нужди – затова внимавам.
  
• 
  Б) “Аз” харча “Ваши” пари за чужди нужди – затова “мен” по-малко ме интересува колко, за кого и как харча. Границата на “моята” незаинтересованост е количеството пари, което “Вие” сте “ми” предоставили да харча.
  

а) изземване на функции от банките;

б) връщане към методите на “управление на доходите” от периода 1994-1997 година и подобно на тогава противоречие между политиката на БНБ и правителството;

в) търсене на нови субекти на облагане;

г) риск от неконтролирано увеличаване на дефицита и като цяло – за системата на фиксиран валутен курс и валутен съвет.

Идеите на нотариусите: тяхната осъществимост, възможни рискове и алтернативни подходи

Красен Станчев

През седмицата Нотариалната камара предложи три регулативни промени, които се свеждат до:

1. 
   плащане на сделките за недвижими имоти по банков път,
   
2. 
   актуализиране на данъчните оценки на тези имоти веднъж на всеки шест месеца,
   
3. 
   достъп на нотариусите до а) службите по вписванията, б) поземлените комисии и в) службите по гражданското състояние (ЕСГРАОН).
   

Без да навлизаме в подробностите по аргументацията – понякога странна и не съвсем състоятелна, тук ще коментираме възможните ефекти от потенциалното им приложение.
1. По повод банковите плащания

Заварено положение

Тук нотариусите чукат на отворена врата. Алинея 1 на чл.6 от Наредба No 3 на БНБ от 10 юли 1992 г. (последните изменения са от 1997 г.) за плащанията казва: “В брои могат да се извършват плащания в размер до 5000 лв. Плащанията в чуждестранна валута на територията на страната могат да се извършват в брой, когато това се допуска от нормативните актове, регулиращи валутния режим в размер, ненадвишаващ равностойността на 5000 лв. в деня на плащането.”

Вероятно те искат тази разпоредба да се прилага. Обстоятелството, че това не става има много обяснения. Едно от тях е, че съществена част от дохода не е регистрирана. Основното тук, че човек работи не за да плаща данъци, а поради някакви други мотиви. Той или тя плащат данъци и се регистрират (като търговци и пр.) също не за да плащат данъци, а да имат достъп до услуги като кредит, здравеопазване и пр., и за да сключват по-лесно и по-евтино сделки с други непознати регистрирани. Когато тези системи не работят или данъците се смятат за несправедливи и високи, а услугите са неясни или с ниско качество, доходът бива изнасян извън дадена юрисдикция или се укрива, за се посрещнат плащания, които не се признават за разход.

Иначе казано, проблемът е системен и не е свързан само с плащанията по сделки с недвижими имоти. Освен това не е възможно някой “да свети” при всяко разплащане. Нотариусите удостоверяват волята на страните по сделката, не начина на плащане. Ако идеята им се приложи без промени в цялата система на стимули – макар това засега да изглежда трудно осъществимо, сделките ще намалеят, възможно е да има отрицателно въздействие върху строителството, ще пострадат и самите нотариуси.

Алтернативи

1. Тенденцията е към увеличаване на банковите разплащания.

Това става поради два постоянно действащи фактора:

• 
  първо, след 1998 има десетократно увеличение на кредите за жилища, а банковите разплащания за имоти нарастват от почти нула до (вероятно) 1/5 от всички сделки;
  
• 
  второ, сделките с имоти от чужбина (извършвани и от българи, и от чуждестранни лица) се увеличават, а при тях банковият път е по-надежден и по-изгоден.
  

По косвени признаци може да се предполага, че към днешна дата почти половината от плащанията са по банков път. Това не е малко, особено ако се има предвид началото, кризата от 90-те и подозрението, че тайната влоговете е пробиваема.

Следователно алтернативата е нищо да не се прави и това една добра алтернатива.

Друга алтернатива е да се потърси изгода за използването на банки и кредит. Една такава възможност е плащанията по жилищни заеми (всички ли част от тях) да не се облагат с данъци. Тази идея сме я обсъждали многократно в предишни издания. Тя не е съвършена. Може да се използва като прецедент за популистки и вредни данъчни решения. Но някои възможни положителни ефекти също са очевидни: повече регистриран доход, повече ипотечен и строителен кредит и мултипликационни ефекти.
2.По повод актуализирането на данъчните оценки на имотите

Заварено положение

То отново се описва като замисъл на лоши хора, които гледат да не плащат данъци. Т.е. затова страните по сделката се договаряли да заявят цени от десет и повече пъти по-ниски от действителните. Това поведение обаче е рационално и е обяснимо с обстоятелствата, описани по-горе. Съществува и несъгласуваност между различните облагания – да речем, правителството не строи, но събира такса за прехвърляния, но, от друга страна, реши да се откаже от данък наследство.

Тук също има тенденция към увеличаване на обявите на сделки с действителни цени. Освен споменатото вече разширяване на кредита, за това съдействат и други фактори, например:

• 
  Застраховането на имотите, на собствениците, на самия кредит и на кредито-получателите;
  
• 
  Възможността за използване на имота като залог за други заеми;
  
• 
  Поумняването на собствениците, да речем - осъзнаването на обстоятелството, че има строителен риск, че страната е в земетръсна зона и т.н.
  

Част от проблема е и че оценяването за данъчни нужди трябва да отчете обстоятелството, че не малка част от имотите не са за продан, че част от обитателите им, дори и да бъдат обложени с по-висок данък собственост, няма да плащат данъци или ще трябва да увиснат на някои друга бюджетна програма.

Дори и са прави на шест месеца, оценяването пак няма да съответства на пазарната динамика

Изглежда очевидно, че идеята на нотариусите е изповядването на сделките по други цени за по-високи оценки да носи по-висок доход на самите тях.

При резки промени на практиката и данъчните оценки е възможно )при равни други условия) повишаване на разходите по сделките, сключване на по-малко сделки и свиване или на строителството, или на достъпа на местни лица до недвижими имоти.

Алтернативи

Вече сме коментирали нееднократно, че заинтересованите институции (пазарни играчи) могат сами да котират цени на сключените сделки. Най-вероятният двигател на това усилие са банките. Нотариусите нямат съществена роля. Данъчните власти следва добре да претеглят ползите и вредите за фиска от промяна на правилата и оценките.
3. По повод достъпа до вписванията и ЕСГРАОН

Заварено положение

Това е най-неясното искане. В него има много добър замисъл, но и много скрити рискове.

Основният риск, който би трябвало да избегне този достъп е да няма употреба на фалшиви документи за самоличност, т.е. достъпа до базата данни на ЕСГРАОН.

Изглежда има смисъл нотариуси и други участници и свидетели на този и друг вид сделки да могат да проверят идентичността на страните, които я сключват. Идеята бе обаче неадекватно представена като “достъп на нотариусите”. Не малка част от идентитета на физическите лица е защитена информация. Следователно съответните служби ще трябва да проверяват от името на нотариусите и т.н.

Най-добре е това да става по електронен път, ако съответните заинтересовани изпращат сканирано копие от лична карта, подпис и пр. до дадената служба, а тя по електронен път удостоверя идентичността, съвпадението на имената (гражданските номера) и снимките.

Проблемът общото окабеляване на различните служби върви трудно, самоцелно и в полза на ведомствени интереси и на държавната фирма “Информационно обслужване”. Тази фирма съсредоточава в ръцете си власт, монополна рента и възможности за манипулиране на данни с неясни мащаби и ограничения.

Що се отнася до достъпа службите по вписванията, проблемът е по-скоро вече решен. Става дума за време и цена.*

Трудно е да се направи обобщение за цялата страна, но проверката дали има тежести върху даден имот струва около 1 лев и става почти веднага (или до един ден), а когато справката изисква по-обстойно ровене в историята на даден имот, с много собственици – цената варира, а проверката може да отнеме до седмица.

Алтернативата

“Информационно обслужване” е свещена крава за много правителства.

Онова, което може да се направи е търг за извършване на тези услуги при фиксирани цени много под един лев, защита на личните данни и без ограничение на техническите средства.

Очевидно е, че такова решение няма да е полза на онези, които в мента работят в хартиените регистри.

-----------------

* Ето как може да правят проверки с използване на телефон и електронна поща: http://www.is-vn.bg/iosite/products8.html

Платежният баланс през 2004 г.

Димитър Чобанов

В началото на седмицата Българската народна банка (БНБ) оповести предварителните данни за платежния баланс през 2004 г. както и ревизирани данни за 2003 г. Самият характер на получената информация ни подсказва, че предстои публикуването на по-късни промени в нея, но засега единствено тя е налична за анализ.

Като основа на платежния баланс ще разгледаме данните от финансовата сметка и по-конкретно тези за преките чуждестранни инвестиции в страната. Финансовата сметка показва способността на икономиката да привлича средства от чужбина, които от своя страна след това се използват за финансиране на транзакциите на местните резиденти. През 2004 г. салдото по финансовата сметка е положително и е в размер на 2298.8 млн. евро или около 11.8% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП)¹. Това представлява намаление спрямо предходната година както в абсолютно (понижение от 26.3 млн. евро), така и в относително изражение (понижение от 1.3 процентни пункта спрямо БВП) и би могло да се разглежда като неблагоприятно развитие на икономиката. Все пак трябва да отчетем очакваната ревизия на данните, която би могла да покаже съществени разлики, както се случи това с данните за 2003 г.

Частта от финансовата сметка, която представлява най-дългосрочния привлечен ресурс за българските резиденти, са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната. Данните за тях показват нарастване през 2004 г. със 107 млн. евро. Само че тук се вземат предвид както действителните ПЧИ, така и приходите от приватизация, които макар че са входящ финансов поток за държавата и увеличение на разполагаемите и средства, всъщност представляват единствено промяна в собствеността. През 2004 г. се случиха две големи приватизационни сделки (за БТК и електроразпределителните дружества), които оказват значително влияние на данните за ПЧИ в страната. По всички показатели освен приходи от приватизация на практика се наблюдава намаление на получените средства. Така при коригиране на данните с приходите от приватизация се получава спад на ПЧИ в страната с 517.2 млн. евро, който е доста голям по размер (около 2.7% от БВП за 2004 г.).

Тези негативни данни се случват въпреки благоприятната за икономиката международна среда на поддържани ниски лихвени проценти от страна на Европейската централна банка и съответно ниската доходност в Еврозоната. При наличието на положителен лихвен диференциал в България спрямо ЕС това би трябвало да влияе позитивно на потенциалните инвеститори в страната, но изглежда това не е достатъчен стимул.

Погледнато в перспектива можем да очакваме сравнително негативно развитие предвид предстоящите парламентарни избори през юни и породения от тях по-висок политически риск за икономиката. Той би се отразил в посока увеличение на премията за инвестиране в страната – следователно ще се изисква още по-висока доходност от вложенията и съответно е възможно да последва спад. Подобно нещо се случи например през 2001 г., когато ПЧИ в страната намаляха до около 6% от БВП от 8% от БВП през 2000 г.

През 2004 г. започна съставянето на нова статия като част от финансовата сметка – “Сливания и изкупувания”. Тук беше отразена само една сделка с телекомуникационна компания, която обаче променя ситуацията и при нетните преки инвестиции. Понижението тук е в размер на 344.2 млн. евро спрямо предходната година, но все пак това е еднократна промяна и не би трябвало да очакваме негативна тенденция в тази връзка.

По отношение на останалите статии от финансовата сметка можем да отбележим, че се наблюдава значително увеличение на валутните депозити на търговските банки в чужбина (553.8 млн. евро)². От друга страна депозитите на нерезиденти в местни банки се увеличават с 514 млн. евро, нетните кредити към местните банки възлизат на 408.1 млн. евро, а получените кредити от нефинансовия сектор са 915.8 млн. евро. Следователно съществува интерес от страна на чуждестранните банки към българската икономика, но възниква въпросът дали този интерес би се запазил, когато лихвите в еврозоната започнат да се повишават. За това може би ще са необходими допълнителни усилия като например създаване на по-благоприятни условия за бизнес в страната като по-ниска данъчна и осигурителна тежест, по-малко регулации и пречки пред икономическата активност, приватизация на държавните активи и други мерки, насочени към разширяване на стопанската свобода.

Другата част от платежния баланс, която дори в по-голяма степен привлича вниманието на публиката и анализаторите, е текущата сметка. Този факт вероятно се дължи на меркантилистките възгледи, наглед останали далеч в миналото, че страната трябва да изнася повече стоки и услуги отколкото внася, защото по този начин нетно получава повече злато и става по-богата. Само че от векове е известно, че богатството не се състои само от злато и пари, а и от стоки и услуги, които могат да бъдат потребявани от хората и поради тази причина имат полезност.

Освен това търговията е игра с положителна сума – тоест при една сделка по взаимно съгласие и двете страни печелят. Тоест, когато резидент решава да си купи чуждестранна стока, той го прави, защото срещу полезността, която му носят неговите пари, той получава по-голяма полезност от закупената стока. По тази причина нарастването на вноса (и на външната търговия) трябва да се разглежда като положително развитие за икономиката и следователно дефицитът по търговското салдо или по това на стоките и услугите не трябва да се разглежда като проблем.

През 2004 г. дефицитът по текущата сметка се понижава до около 7.5% от БВП, при 9.3% от БВП през 2003 г. Освен това той намалява и като абсолютен размер до 1452.8 млн. евро от 1630.2 млн. евро. Наблюдава се ръст на вноса и износа на стоки и услуги с около 20% спрямо 2003 г., което води и до разширяване на дефицита по салдото на стоките и нефакторните услуги до 10.3% от БВП от 9.5% от БВП през 2003 г.

Намаляването на дефицита по текущата сметка се дължи на по-малкия дефицит по статията нетен доход, която нараства от –3.2% от БВП през 2003 г. до –1.8% от БВП през 2004 г. Тук се наблюдава голяма по размер корекция на данните от 2003 г. така че може да се очаква подобно развитие и за тези от 2004 г., което евентуално би повишило размера на дефицита.

Развитието от последните години се запазва при текущите трансфери от чужбина, които отново нарастват. Ръстът в нетно изражение през 2004 г. спрямо предходната е с 275.5 млн. евро или с около 45%. Това се дължи в голяма степен на частните трансфери, които представляват над ¾ от всички средства.

Общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметка при отчитане на неточностите при съставянето на този отчет за 2004 г. е положително в размер на 1388.5 млн. евро или около 7.1% от БВП. Това салдо е най-цялостният измерител на разликата между входящите и изходящите потоци към страната и е по-логично да се разглежда като базисно при анализа на платежния баланс (вместо текущата сметка) Положителното салдо отразява нарастването на валутните резерви на БНБ и е индикатор за стабилността на валутния борд в страната.

Акцизите в ЕС

Георги Ангелов³

Акцизите са косвен данък върху потреблението или използването на определени продукти. Докато ДДС е общ данък за всички стоки, който е процент от цената на тези стоки, акцизите са специфичен данък за определени стоки, който се определя като сума за определено количество от продукта. Акцизите имат няколко цели:

• 
  Дестимулиране използването на вредни за здравето стоки – алкохол, цигари, горива, които замърсяват природата. Облагането на тези стоки с акциз ги прави по-скъпи и намалява търсенето за тях.
  
• 
  Финансиране на вредните ефекти от тези стоки – някои учени смятат, че алкохолът, цигарите и замърсяващите горива увреждат здравето на хората и водят до повече използване на здравни услуги, поради което с налагането на допълнителен данък върху тези стоки се осигурява финансирането на тези услуги.
  
• 
  Финансиране на пътищата – акцизите върху горивата се плащат от тези, които използват автомобили, и колкото повече се използва един автомобил се плащат повече пари за гориво, съответно и за акцизи. Така хората, използващи пътищата най-много, плащат най-много акцизи. Това е един индиректен начин за заплащане на ползването на пътища.
  
• 
  Събиране на приходи за бюджета – тъй като с акцизи се облагат стоки, които се възприемат като вредни, политически е значително по-лесно на едно правителство да наложи такъв данък, отколкото да увеличи данъка върху доходите.
  

Законодателството на ЕС за акцизите е в голяма степен възприето заради създаването на Вътрешния пазар от началото на 1993 година, когато се премахват митниците на границите между страните членки. Приходите от акцизи в Европейския съюз влизат като приход в бюджета на съответната страна членка. Всяка страна има собствено законодателство, касаещо акцизите. ЕС, обаче, налага определени изисквания към това законодателство.

Най-важното от тези изисквания е задължението да се налагат акцизи за определени стоки, които акцизи са не по-ниски от минималните нива, приети в директивите на ЕС. Освен това е хармонизирана структурата на акцизите, има изисквания към производството, движението, складирането и контрола над акцизните стоки. Облагаемите с акциз стоки според директивите на ЕС са алкохолните напитки, тютюневи изделия, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.

Таблица: Минимални акцизи за някои стоки в ЕС

Стока	акциз
етилов алкохол	550 евро/хектолитър чист алкохол
цигари	1.28 евро на кутия
оловен бензин	421 евро/1000 литра
безоловен бензин	359 евро/1000 литра
дизел	302 евро/1000 литра

Европейските директиви предвиждат различни акцизи при различните употреби на съответните стоки. Като цяло акцизите са по-ниски при използването на горивата за отопление или индустриални цели.

При акцизите върху алкохола има големи различия в ставките в отделните страни – докато Естония и Словакия имат ставки, близки до минималните, в други страни ставките достигат много пъти повече от минималните – например Швеция /около 10 пъти по-високи от минималните/, Ирландия /8 пъти по-високи/. Тези различия отразяват отношението на отделните страни към алкохола и покупателните възможности на гражданите им.

Още по-големи са различията при стоки, за които няма минимални ставки, като виното. Докато в много страни като Италия, Словакия, Испания няма облагане на виното, в други като Ирландия, Великобритания, Швеция, Финландия акцизът върху виното е 200-250 евро на хектолитър.

Акцизите върху горивата също показват голяма вариация в отделните страни, въпреки хармонизацията на акцизите и минималните ставки. Безоловният бензин се облага с малко над 300 евро на 1000 литра в Литва и Латвия, а във Великобритания ставката е около 700 евро, повече от два пъти по-високи. При дизеловото гориво за транспортни цели отново облагането е най-високо във Великобритания – над 700 евро, а най-ниско в новите членки на ЕС – около 250 евро на 100 литра. Огромни са различията при дизеловото гориво за отопление и индустриални цели – ставките варират от 21 евро за 1000 литра в Литва до 500 евро на 1000 литра в Германия.

Различията в ставките по акцизите в отделните страни се отразяват най-видимо в приходите от акцизи в държавния бюджет. Най-малко приходи от акцизи влизат в бюджета на Кипър – 2% от БВП и Великобритания – 2.1% от БВП. На другия полюс са Дания, Полша и Люксембург с над 4% от БВП приходи от акцизи. С други думи, отделните страни имат значителна свобода в определянето на своята фискална политика по отношение на акцизите – въпреки че това са най-хармонизираните данъци в ЕС.

страна	акцизи % от БВП
Кипър	2
Великобритания	2.1
Белгия	2.4
Германия	2.4
Италия	2.4
Литва	2.4
Франция	2.5
Холандия	2.6
Испания	2.7
Малта	2.7
Австрия	2.8
Латвия	3.2
Гърция	3.3
Португалия	3.3
Чехия	3.3
Швеция	3.3
Ирландия	3.5
Финландия	3.5
Словения	3.6
Унгария	3.6
Дания	4.1
Полша	4.4
Люксембург	4.7
Естония	-
Словакия	-

Ние препоръчваме
Ние препоръчваме излязлата в края на 2003 г. книга под редакцията на Марк Уайн, Харви Розенблум и Роберт Формаини “Наследството на книгата на Милтън и Роуз Фрийдман Свободата на избора. (Икономическият либерализъм на прага на ХХІ век). [Mark A. Wynne, Harvey Rosenblum and Robert L. Formaini (editors), The Legacy of Milton and Rose Friedman’s Free to Choose. Economic Liberalism at the Turn of the 21^st Century, Dallas, Federal Reserve Bank of Dallas, Dallas, Texas, 2003]
Материалите са достъпни и на интернет сайта на Federal Reserve Bank of Dallas:

http://www.dallasfed.org/news/research/2003/03ftc.html



Цитат на седмицата

Тази седмица ни изглежда крайно актуално, с помощта на Тери Андерсън и Лора Хъгинс, да напомним, че:

“ако хората разполагат с отговорността да се грижат за своето благосъстояние днес, те би трябвало да вземат решения, които ще са от полза на техните деца и на децата на техните деца”.
(Terry L. Anderson and Laura E. Huggins, The Property Right Path to Sustainable Development, in: Mark A. Wynne, Harvey Rosenblum and Robert L. Formaini (editors), The Legacy of Milton and Rose Friedman’s Free to Choose. Economic Liberalism at the Turn of the 21^st Century, Dallas, Federal Reserve Bank of Dallas, Dallas, Texas, 2003, p. 59.)

Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg

1 Използваме официалната прогноза на Агенцията за икономически анализи и прогнози за БВП в размер на 38.038 млрд. лв.

2 Една възможна причина за това са предприетите рестриктивни мерки от страна на БНБ спрямо растежа на кредитирането, които принуждават банките да търсят алтернативи при инвестирането на своите средства. Друго обяснение е, че така се прави опит за заобикаляне на регулациите – българските банки депозират средствата в чужбина откъдето те се връщат като кредити за българските фирми. Цялостният ефект е, че ръстът на кредитите на практика се запазва, но рискът се прехвърля извън българската банкова система, но ресурсът се оскъпява и от това губят българските фирми.

3 Статията е публикувана във вестник “Пари” на 4 февруари 2005 година

Преглед на стопанската политика Стр.

Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме

Изтегляне 297.04 Kb.

Сподели с приятели: