Реглед на стопанската политика

Нашите коментари

Въпреки изказаните пожелания през годината преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, в проектобюджета са заложени приходи, които достигат 41,7% от БВП. Ако се отчете и станалото вече традиционно преизпълнение на бюджета между 1 и 3%, това означава, че преразпределението ще надхвърли 42%, а най-вероятно и 43% от БВП през следващата година. Това е негативна тенденция за икономиката, тъй като увеличаване на преразпределението означава по-нисък икономически растеж. Емпиричните изследвания показват, че съществува отрицателна връзка между размера на държавата (измерен чрез бюджетните разходи като процент от БВП) и икономическата активност, т.е. колкото повече расте преразпределителната тежест на държавата, толкова по-нисък е реализираният икономически растеж.

В проектобюджета е записано, че “данъчната политика продължава да е насочена към стимулиране на инвестиционния процес и икономическия растеж”. Но икономически растеж не се стимулира чрез увеличение на преразпределението, а точно обратното – чрез намаляване на вмешателството в икономиката, защото това означава повече средства на разположение, “изсветляване на икономиката”, насочване на ресурси и капитали към ефективи и икономически целесъобразни начинания, които носят най-голяма добавена стойност и полезност за потребителите. Харченето от страна на държавата променя стимулите на пазара, което рефлектира в промяна на относителните цени, лихвените проценти, заплатите, които не отразяват в пълна степен пазарната действителност.

По отношение на разходната политика в бюджета е заложена следната концепция, която противоречи с пазарната логика и е в противовес с интересите на данъкоплатците в страната: “Не на последно място трябва да се спомене необходимостта да се заделят бюджетни ресурси за финансиране на губещи държавни предприятия като БДЖ.”

Очевидно БДЖ има приоритет, тъй като той е един от най-големите получатели на субсидии от държавния бюджет., които достигат 89 млн. лв. за година. Прекратяването на субсидирането на компанията не стои на дневен ред, поради “социалното значение на БДЖ като голям работодател и факта, че тя все пак е държавно предприятие и отговорност на правителството”.

Приватизацията ще реши проблемите пред БДЖ, защото от една страна, като частна компания, няма да бъде “отговорност на правителството”, а от друга - преструктурирането й, оптимизиране на разходите и съкращаване на персонала ще намалят размерите й като “работодател”. Защото в момента социалното значимост на БДЖ произтича най-вече от факта, че тя е в тежест на данъкоплатците, голяма част от които не ползват услугите й поради ниското качество, което се предлага. Механизмите да се осигури “правото на предвижване” на бедните от страна на държавата могат да бъдат различни и със сигурност не се ограничават до монополизиране на дейността на ж.п. транспорта и поддържане на губещо предприятие, което в ръцете на държавата не може да се развива, става все по-неконкурентно, служителите му са недоволни, клиентите – също. И всички тези негативни последици биват понасяни в най-голяма степен от данъкоплатците, т.е. икономическо активното население в страната. Чрез преструктуриране на предприятието може не само да отпадне задължението на държавата да го субсидира, но и да печели от събиране на данъци и плащане на социални осигуровки на служителите.

1. 
   Намаляване на ставката на корпоративния данък от 15% на 10% за 2007 г. Според разчетите на министерство на финансите това ще остави на разположение на бизнеса средства в размер на около 290 млн.лв. ИПИ от години се бори за намаляване на данъчната тежест и въвеждане на плосък данък в размер на 10% - за облагане на печалбата, личните данъци и социални осигуровки. В този смисъл това е една малка победа, която доказано ще има положителни ефекти върху икономиката.
   
2. 
   През 2007 г. необлагаемият минимум се увеличава от 180 лв. на 200 лв.
   
3. 
   Продължава програмата за въвеждане на програмен подход на бюджетиране във всички министерства.
   
4. 
   Има планове за реформиране на образованието чрез въвеждане на принципа “парите следват ученика”.
   
5. 
   Призната е необходимостта от осъществяване на контрол и съблюдаване на действията на държавните органи и служители за “ефективното и ефикасно използване на публичните финанси”. Но практическото реализиране на идеята не е трябва да е изложено с достатъчно конкретни, ясни и мотивирани предложения и механизми за осъществяване на такъв независим контрол.
   

Основните положения от гледна точна на фискалните рискове пред бюджета в краткосрочен и средносрочен план са следните:

• 
  Възможните външни отрицателни шокове върху икономиката в зависимост от глобалната конюнктура не се описват като реална опасност за бюджета.
  

• 
  Бюджетът е малко зависим от промените в лихвените равнища или валутния курс на лева спрямо щатския долар.
  

• 
  Реалните рискове пред бюджета произлизат най-вече от недовършените структурни реформи в областта на здравеопазването и социалното осигуряване и неблагоприятната демографска структура на населението.
  
• 
  Пенсионната система представлява източник на риск за бюджета, тъй като вътрешният дефицит на НОИ се увеличава (близо 700 млн. лв. за 2006 г.), което означава необходимостта от повече субсидии и трансфери от централния бюджет.
  

В проектобюджета са описани следните механизми за справяне със възможните заплахи: реформа в системата за здравеопазване, образование, пенсионна система и тенденции за преминаване от “социални помощи” към „инвестиции в обучение и квалификация” и „инвестиции в социални услуги”.

Противодействието на описаните опасности е заложено само като пожелания за “реформа” в чувствителните сектори, но не са изложени подробно нито идеята и насоката на реформите, нито начините за нейното практическо реализиране. Всичко остава в полето на обещанията. Единствено в сектора на образованието има наченки на идеята за въвеждане на нов модел на финансиране на системата на средното образование, базиран на принципа "парите следват ученика".
5. ПРИХОДИ И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Приходи в бюджета през 2006 година

През 2005 година въпреки твърденията на Министерството на финансите, нашата прогноза за огромен бюджетен излишък се изпълни /както и през 2004 година/. Същото се случва и през 2006 година – очакваните приходи по всеки един вид приходи и по всеки един отделен данък са значително по-високи, отколкото ги прогнозира министерството на финансите. Преизпълнението на приходите към края на годината се очаква да надмине 1.7 милиарда лева, което е много близо до прогнозата ни от началото на годината и с 1.7 милиарда лева повече от прогнозата на Министерството на финансите.

Всичко това показва две неща:

1. Прогнозите за приходите в държавния бюджет, правени от Министерството на финансите, винаги са значително подценени – дали неволно или съзнателно.