Реглед на стопанската политика


Приходи и данъци – заключение



страница5/9
Дата09.10.2017
Размер0.61 Mb.
#32023
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Приходи и данъци – заключение


Няколко важни неща се открояват:

  • приходите в бюджета са подценени

  • отново ще има висок бюджетен излишък и преизпълнение на приходите

  • има сериозни възможности за допълнително намаление на данъчното бреме

  • би трябвало да се цели данъкът върху доходите и осигуровките да се намалят до нивата на данъка върху печалбата – 10%


6. РАЗХОДИ

6.1 ОБЩО ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ



Таблица: Разходи за общи държавни служби по години (млн. лв.)




Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи, вкл. резерв


713,6

1 268,3

1 546,1

1 804,9

Процент от БВП

1,86%

3,02%

3,31%

3,53%

1. Текущи разходи

582,2

1 015,7

1 305,9

1 345,4

2. Капиталови разходи

104,1

196

217,7

376,5

3. Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция

27,3


56,6


22,5


83,0


Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ

Перото “Общи държавни служби” обхваща финансирането на основните разходи, предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, комисия за финансов надзор, сметна палата, общини), Българската академия на науките и висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (за отбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитат в отделни обособени пера.

За периода 2004 -2007 г., увеличението на общите разходи, включени в категорията е 152,9%. За същия период, растежът на БВП, измерен по текущи цени и на база 2004 г. обаче е само 33,61%2, което означава, че икономиката расте реално с много по-бавни темпове (над четири пъти и половина), отколкото разходите, предвиждани за издръжка на държавните служби. Това противоречи на логиката по две линии:


  • Може да се приеме, че обемът услуги, предоставяни от тези държавни служби се увеличава пропорционално на растежа на икономиката. Следователно и разходите за тяхното финансиране не би трябвало да надхвърлят този темп;

  • Въпреки развитието на голям брой нови технологии през последните години и принципното становище на политическата класа, че публичният сектор трябва да бъде оптимизиран, това явно не се случва; оптимизацията, при един и същи обем услуги, означава постигането на по-ниски разходи, а всъщност разходите бележат ръст.


Анализ на заложените за 2007 промени спрямо 2006 г.

През 2007 г. са предвидени над 770 милиона лева за финансиране на основните разходи на изпълнителните и законодателните органи – Народно събрание, правителство, администрация на президента, областни администрации, посолства и консулства. Т.е., спрямо предходната година нарастването е с около 130 милиона лева. Никъде обаче нарастването не е обосновано, нито е пояснено за какво ще се изхарчат допълнително заделените средства. Единственото твърдение е, че увеличението ще доведе до по-ефективното функциониране на законодателните и изпълнителни органи, но не е ясно защо това ще стане. Държавната администрация от години се разраства; в началото на мандата на правителството, министърът на държавната администрация Николай Василев обеща да намали числеността на административния апарат с 10%; това не само, че не се е случило, а е отчетен и ръст с около 10%. В този смисъл всяко увеличаване на броя държавни служители, съответно и на разходите е не само ненужно, а и вредно.

Предвидените през 2007 г. средства за подобряване на административния капацитет на общините и администрирането на местните данъци и такси са в размер на почти 340 милиона лева или с около 44 милиона повече от предходната година. Държавата за съжаление все още в много голяма степен се намесва в работата на общините, които трябва да могат да бъдат самостоятелни и да са източниците на местното самоуправление. Централното правителство не трябва нито да предоставя финансови ресурси, нито да изземва тези, които са генерирани на тяхна територия. По-широкото прилагане на принципите на финансовата децентрализация може напълно да освободи държавата от функциите и на взимащ решения от името на друг, стига обаче правителството да е готово да предприеме тази напълно правилна стъпка (към момента индикациите са, че това скоро няма да се случи).

По отношение на предвидените разходи от подгрупа “Общи служби” неяснотата за тяхното бъдещо изразходване, както и защо нарастват почти двойно, е още по-голяма. Изготвеният от Министерство на финансите доклад по Закона за държавния бюджет определя следните цели, за които да бъдат похарчени тези над 130 милиона лева: съхраняване на българското етнокултурно пространство, приемане, разпределение и контрол на предоставените на България хуманитарни помощи и привличане на чуждестранни инвестиции. Не е ясно кой и как ще създаде по-голяма търсене на инвестиционни проекти в България от чуждестранните инвеститори, нито пък какво се разбира под съхраняване на етнокултурното ни пространство. Следователно и разходването на тези средства не може да бъде оправдано.

Предвидените в перо “Общи държавни служби” разходи за наука нарастват с около 20 млн. лв. до почти 188 милиона. Тук се включва финансирането по самостоятелните сметки на висшите държавни училища, на БАН, както и на разходите за научна дейност, извършвана от министерствата и ведомствата. Държавното образование и “развитие на наука” са доказали своята неефективност като основният проблем тук е не липсата на средства, а начина, по който те се харчат и проектите, за които се харчат. Със своите над 8 000 научни работници БАН би могъл да се самофинансира, както по линия на международни проекти, така и чрез консултантски договори и разработки за бизнеса. Така освен, че няма да има нужда от държавна субсидия, резултатите и това, което се създава ще имат реален непосредствен ефект, т.е., тъй като ще бъдат предварително поръчани от бизнеса и ще са директно приложими и в крайна сметка необходими.

Същите разсъждения важат в пълна степен и за висшите държавни училища.


Предложения за реформа на ИПИ

Съкращаване на административния апарат, което би редуцирало разходите. Спестените средства биха могли да финансират или по-високо заплащане на останалия персонал или намаляване на изземването на финансов ресурс от граждани и фирми.

По-бързо и по-широко въвеждане на финансовата децентрализация, която от една страна ще осигури повече собствени приходи за общините, а от друга по-широк кръг от решения, които те ще могат да взимат. В този случай не би било необходимо да се определят субсидии и да се преразпределя доход, генериран в една община, към друга, само защото последната успява да постигне по-слаби резултати. Общините трябва да могат да се конкурират, не само чрез природните си дадености, а и по линия на условията за живот и бизнес, които създават много важна част, от което е налагането на данъци и такси.
6.2 ОТБРАНА И СИГУРНОСТ
Таблица: Разходи за отбрана и сигурност (млн. лв.)




Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи, вкл. резерв

1 930,8

2 080,3

2 345,2

2 720,3

Процент от БВП

5,04%

4,96%

5,02%

5,32%

1. Текущи разходи

1 708,4

1 831,2

2 026,6

2 286,8

2. Капиталови разходи

222,4

249,1

318,0

432,9

3. Резерв

-

-

0,6

0,6

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ
Перото включва разходите за българските въоръжени сили, полицията, съдебната власт и администрацията на затворите.

Растежът на БВП за периода 2004 – 2007 г. се очаква да бъде 33,61%. Увеличението на разходите и в тази категория го надхвърля (40%), макар и не толкова драстично, колкото по перо “Общи държавни служби”.

Разходите, заложени за отбрана и сигурност формират вторият по големина дял (13,4%) от консолидираните разходи за 2007 година след разходите за “Социално осигуряване и грижи”. Нарастването им спрямо предходната година е 16% на база бюджет 2006 или с малко над 375 млн. лв.
Анализ на заложените за 2007 промени спрямо 2006 г.

Предвидените разходи за отбрана нарастват с 40 милиона лева. Процесът на трансформация на българската армия има за крайна цел постигането на по-висока ефективност, която, което е очевидно, не е обвързана с постигането на по-ниски разходи. Въвеждането на професионална армия позволява намаляването на общите разходи, но това би могло да се случи чак от началото на 2008 г.

Предвидените през 2007 г. разходи за полиция, вътрешен ред и сигурност нарастват с над 247 млн. лв. Според Министерство на финансите промените в системата на МВР, съгласно новия Закон за МВР създават условия за усъвършенстване на организационно-функционалната структура на министерството. Очевидно, подобренията отново не са обвързани с намаляване на разходите, а с тяхното покачване. В момента поддържането на вътрешен ред и сигурност работи крайно неефективно. Свидетелство за това е огромният брой лицензирани от МВР частни охранители – 130 000 (вероятно има и много нелицензирани). За сравнение, щатът на МВР е 65 000 души. В доклада на МФ, не е посочено за какво точно ще се изразходват допълнителните почти 250 млн. лв. – за увеличаване на броя полицаи, по-високо заплащане, подобряване на техническата осигуреност или нещо друго. Без да се знае конкретно за какво и как ще се похарчат тези средства, не може да се каже дали увеличението би имало положително, отрицателно или никакво въздействие върху сигурността като обществено благо. Факт е обаче, че освен тези разходи се правят и много други (заплащане на частни охранителни услуги), които не само доказват, а и вероятно обезсмислят поддържането на раздута и неефективна система.

Разходите за съдебната власт нарастват с над 70 млн.лв. Работата на съдебната система е от жизненоважно значение за нормалното функциониране на цялата икономика. Наблюденията на ИПИ по отношение на някои съдебни служби са, че условията, при които се работи са допотопни. Ако допълнително предвидените средства допринесат за ускоряване работата на съдилищата, то увеличението би било оправдано.


Предложение за реформа на ИПИ

Отпадане на задължителната военна служба в най-кратки срокове и въвеждане на професионална армия. Редуциране на броя редови военнослужещи до минимално необходимия за коректното изпълнение на задълженията, поети към НАТО.

Диференцирано заплащане на кадрите в системата на МВР според извършената работа и постигнатите резултати. Съкращаване на кадри там, където се дублират функции или по-големият брой служители не води до по-добри резултати.

Ускоряване работата на съдилищата чрез използване на наличните компютърни технологии и Интернет, премахване на фиксираните цени или ценови ограничения (напр. за частните и държавните съдебни изпълнители) и въвеждане на принципа заплащане според постигнатите резултати; премахване на забраната за рекламиране дейността на нотариусите.

Вече има стартирал проект за изграждане на първия частен затвор в България. Държавните изправителни институции също трябва да станат частни, в следствие на което бюджетни разходи може и въобще да няма (затворниците могат със своя труд да заплащат престоя си в институцията), осъдените лица ще живеят при по-нормални условия, произволията на надзиратели и определени осъдени лица ще намалеят.
6.3. ОБРАЗОВАНИЕ
Таблица: Разходи за образование




Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи + резерв (млн.лв.)

1 645.8

1 814.8

1 907.8

2 138.2

% от БВП

4.3%

4.3%

4.2%

4.2%

Текущи разходи

-

1 637.5

1 779.7

1 933.2

Капиталови разходи

-

177.4

128.1

205.0

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ
Разходите за образование заемат пето място от общите държавни разходи (10.5%). Факт е, че в България парите никога не стигат за да се задоволят нуждите и исканията на образователна система.

Според различни международни изследвания, качеството на образованието в България е под средното за Европа. Образователната система от години страда от хроничен недостиг на квалифицирани преподаватели, като едновременно с това е натоварена с издръжката на многоброен учителски състав, полезността и ефективността на който е трудно да бъде оценена поради липсата на обективни критерии. Всъщност, пазарът на труд дава своята оценка и тя не е положителна. В тези условия единственото, което правят правителствата в годините на прехода е да увеличават парите за образование с надеждата, че това ще реши проблемите в системата. Независимо, че похарчените пари за един ученик са нараснали с повече от 10% годишно от 1998 година насам, не се регистрира повишаване на качеството на обучението и успеваемостта на учениците. Всъщност, според скорошни изследвания става ясно, че няма връзка между разходите за образование като % от БВП и постиженията на учениците. Според проучване на ОИСР, България е на 34 място за средно ниво на грамотност с общ резултат от 430 точки, като средният резултат за изследването е 473. Страни като Чехия, Русия, Тайланд и Гърция имат по-добри резултати. Въпреки намалението на населението в последните години, данните на Евростат показват, че отношението учител/ученик се е променило от 13.0 през 1998 година до 13.5 за 2004.

Има единодушие сред анализаторите, че основният проблем в българската образователна система е монополът и съществуващата все още силна децентрализация – финансова и по отношение на учебния процес. Има единодушие сред ползвателите, че качеството е незадоволително. Има и различни идеи как да се подобри. Явно подходът с харчене на повече пари без реформи не дава реални резултати.

Въпреки, че сме наясно, че бюджетът не може да е прекалено изчерпателен не можем да приемем фактът, че за всички предложения няма нито един индикатор, който да ни служи за ориентир през годината доколко заложените цели се изпълняват. Единственото на което можем да се надяваме през годината е правителството да изхарчи само толкова средства, колкото е заложило.



Предвижда ли се реформа в образованието в България, четейки проекта за бюджет за 2007? Ето и основните изводи, които можем да направим от оскъдните обяснения за плановете на правителството.

  1. Въвеждане на системи за външно и вътрешно оценяване – колкото по-скоро стане практика това, толкова по-скоро ще стане ясно кои училища предлагат лоша образователна услуга и съответно трябва да вземат мерки.

  2. Въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на един ученик

  3. Въвеждане на програмно финансиране – вече има няколко действащи програми, но за съжаление по никакъв начин не можем да оценим ефективността им. Затова като се въвежда програмното финансиране, това трябва да става по възможно най-прозрачния начин, с конкретни цели, които ако не се постигат трябва да са причина за прекратяване на програмата.

  4. Планирано е намаление на щатните бройки в сферата с 714 души – всяко намаление на раздутия щат е добър ход. Бройката обаче не е достатъчна и трябва да се мисли за по-голямо намаление, което е възможно да се случи още през 2007 година.

  5. Актуализирани са стандартите за издръжка обучението на един студент – най-вероятно става въпрос за актуализация в посока увеличаване, което не е обосновано с аргументи в проекта. Не става ясно защо е необходима актуализация, как е преценено с какъв процент да се извърши и т.н.

  6. Разширена е програмата за осигуряване на превоз до училищата – това би позволило затваряне на някои от училищата в отдалечени райони. Въпреки това, ако беше предоставена пълна финансова автономия на общините и те могат да решават как да използват средствата за образование, то всяка община сама ще реши колко пари да отпусне за превоз и как това да стане в рамките на бюджета и.

  7. Въвеждане на диференцирано заплащане на учителите – идеята е добра, но прилагането и на практика ще изисква много усилия от страна на министерството и училищата и най-вероятно ще доведе до социално напрежение в сектора. Въпреки това, ако бъде успешно приложена ще има реални стимули за учителите. Истинската реформа обаче трябва да е в посока по-бърза финансова децентрализация на училищата, когато те ще могат да определят сами заплащането на преподавателите, а не чрез правила, спуснати от министерството.

  8. Създаване на 11 нови програми, освен съществуващите досега – няма никаква обосновка какви са тези програми и как ще подобрят състоянието на образованието в страната. Склонни сме да приемем, че част от нарастването на парите за образование е за тези програми и затова е от изключителна важност да има ясни аргументи – изготвилите тази част от бюджета сякаш явно са се стремили никой да не разбере за какво става дума.

  9. Нарастване на разходите за образование с 12% спрямо 2006 година и с почти 30% спрямо 2004 година. Изглежда, че въпреки планираните промени за съкращение и оптимизиране на училищната мрежа разходите нарастват главоломно.


Препоръките на ИПИ

Следните препоръки могат да бъдат заложени в бюджета за 2007 година:



  1. По-сериозно намаление на щатните бройки на заетите – това ще намали разходите за заплати и осигуровки за бюджета (ако не се въведи пълна автономия в близко бъдеще);

  2. Паралелно въвеждане на вътрешната/външна оценка – ще повиши качеството на образованието;

  3. Автономия на училищата - възможност училищата сами да могат да определят учебното съдържание, учебниците и начина, по който ще използват парите си – няма да се отрази на разходите за бюджета, а ще даде възможност допълнително да се съкрати централната администрация, ще позволи да се оптимизират разходите на общините и т.н.

  4. Въвеждане на ваучерната система в образованието – в първото година от въвеждането на системата за бюджета под формата на допълнителни разходи няма да има ефект, но ще започнат да действат стимули за училищата и университетите. В следващите години, очакваме намаляване на разходите за образование тъй като някои от най-неефективните образователни институции ще отпаднат като едновременно с това, тези които предоставят качествено образование ще бъдат възнаградени за това чрез изборът на всеки ученик/студент и неговия ваучер.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница