Реглед на стопанската политика



страница6/9
Дата09.10.2017
Размер0.61 Mb.
#32023
1   2   3   4   5   6   7   8   9

6.4. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Таблица: Разходи за здравеопазване




Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи + резерв (хил.лв.)

774.3

2008.6

2002.4

2215.6

% от БВП










10.9

Текущи разходи

708.6

1921.8

1810.7

2006.3

Капиталови разходи

65.7

86.8

69.2

94.5

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ
Разходите в областта на здравеопазването заедно със заложения резерв ще се повишат с 10.6% спрямо планираните в бюджета за 2006 г. Тук обаче, трябва да се отчете традиционното превишение на разходите над обявените в закона за бюджета за съответната година. Следователно разходите за 2006 и за 2007 г. може да се очаква да бъдат по-високи, както това се случваше през 2004 и 2005 г.

В доклада се посочва, че е необходимо ускоряване на реализираните реформи, свързани с промените във финансирането, организацията и предоставянето на здравни услуги. През 2006 г. финансирането беше насочено единствено през Националната здравноосигурителна каса, резултатите от което все още трудно могат да се анализират. Болниците продължиха да натрупват просрочени задължения макар и със забавен темп. Това налага извършването на допълнителни разходи от бюджета за покриване на тези дългове.

Въпреки обявените намерения за по-съществени реформи те не се случиха досега и в доклада за бюджета не се посочва, че те ще бъдат предприети през 2007 г. основен елемент от подобна реформа трябва да бъде въвеждането на принципа парите следват пациента. Целта е да се създадат повече стимули сред болниците да се конкурират и да разходват средствата по-ефективно. Заедно с това би могло да се помисли за ограничаване монопола на НЗОК като вноските за здравно осигуряване се извършват в частни фондове.

Като положителен факт може да се разглежда запазването на осигурителната вноска от 6% предвид натиска, който се упражнява от заинтересованите лица за получаване на повече средства в тази област.



Като цяло в областта на здравеопазването не се предвиждат промени. Разходите ще продължават да нарастват без това да води до подобрение на услугите и ефективността. Застаряването на населението обаче, ще прави проблема със здравето на населението все по-сериозен и ще налага предприемането на по-бързи и адекватни мерки.
Препоръки на ИПИ за реформи

  • Приватизация на болници

  • Премахване на монопола на НЗОК и създаване на условия за навлизане на частни здравни каси – това ще създаде конкуренция в бранша.

  • Въвеждане на възможност за система на медицински спестовни сметки


6.5. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ



Таблица: Разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи




Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи + резерв (млн.лв.)

5 281.9

5 624.9

6 160.2

6 710.7

% от БВП

13.8%

13.4%

13.5%

13.1%

Текущи разходи

-

5 214.9

6 110.6

6 618.1

Капиталови разходи

-

50.0

49.6

32.6

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ
Социалното осигуряване представлява най-големият разход за бюджета (33% от общите бюджетни разходи). Социалната политика на правителството има влияние върху всеки български гражданин. Социалните осигуровки в България представляват най-големия данък върху работещите без това да е свързано с по-голяма сигурност за бъдещето. Всички пенсионери в България разчитат на държавата за своите пенсии; размерът на пенсиите и нисък, броят на пенсиите нараства и затова и разходите на държавата се повишават с всяка година, но незначително като размер, а значително като брой. От няколко години се говори за реформа, която ще прекъсне този затворен кръг, но в замяна се отпускат все повече пари без да се правят сериозни промени, които биха повишили стимулите на гражданите и бизнеса да плащат осигуровките. Намалението от 6% на размера на осигурителната тежест през 2006 година е реформа в правилната посока и трябва да се продължи в същата посока.

Един от аргументите против радикална реформа е, че постоянните дефицити на фонд Пенсии не позволява преминаване към системата на индивидуални сметки, намаляване на размера на осигуровките и пренасочване на по-голямата или цялата част от осигуровките към тях. Разбира се, преминаването към капитало-натрупваща система и индивидуални сметки ще предизвика краткосрочни дефицити, които обаче могат да се покрият от бюджетния излишък, на който сме свидетели в последните години. Трябва да е ясно, че тези краткосрочни проявления, за които има ресурс ще спестят дългосрочните негативни ефекти ако системата се запази. Затова реформата на системата за социално осигуряване и подпомагане не трябва да се отлага.


Има ли реформа в проекта за бюджет за 2007 година?

Преди да коментираме параметрите не може да не отбележим, че в проекта всичко е написано толкова общо, че при анализа трудно могат да се различат разходите по отделните направления на социалната политика. Това прави невъзможно сравнение с минали години. В отчетите за изпълнението на бюджета за минали години има малко по-подробна информация за програмите на министерството на труда и социалната политика и техните разходи след тяхното изпълнение. В проект 2007 пише единствено “.. са планирани средства за реализация на мерките и програмите за осигуряване на заетост, както и за издръжка на службите по социално осигуряване, подпомагане и заетостта..” . Няма списък на програмите, суми за тях и затова възможността за контрол от страна на обществото е нулева.

В проект 2007 няма записано следващо намаление на социалните осигуровки с още 3% каквито бяха първоначалните планове и обсъждания. Опасенията на министерството на финансите са, че намаляването на данък печалба и осигуровките едновременно би оказало голям натиск за бюджета и ще представлява риск от гледна точка на плащанията, които трябва страната да направи по линия на ЕС. Според нас обаче, прогнозите на министерството за приходите от осигуровки при евентуално тяхно намаление са силно занижени и не са направени като се отчита динамичният ефект от понижаване на размера им – по-ниски осигуровки, повече плащане, по-ниска цена за наемане на работна ръка, нарастване на заетостта, намаляване на безработицата, намаляване на разходите на държавата за социално подпомагане, по-ниски разходи на бюджета за социални осигуровки за държавните служители и т.н. За момента, представители на министерството на финансите твърдят, че в окончателния вариант, който ще се обсъжда в парламента ще бъде записано намерението на правителството да намали осигуровките с 3% от средата на 2007 година ако приходите в бюджета вървят по план. Важно е обаче да се запише още от сега и някакъв критерий, по който ще се оценява събираемостта. Липсата на такъв показател или записване на общо намерение ще даде възможност на правителството да отложи подобно намаление съвсем лесно.

В проектобюджета се замразява се промяната в съотношението на вноските на 35:65 за работник/работодател.

През 2007 година не е предвидено увеличение на паричните обезщетения за безработица (след като бяха повишени през 2006). Считаме, че ако помощите за безработни се големи, те не насърчават част от хората да си търсят работа и да не разчитат на държавата. Затова подкрепяме това намерение. От друга страна, безработните е необходимо да бъдат въвлечени в дейности, които ще повишат шансовете им за намиране на работа – участие в курсове например. Важна необходима реформа е и прехвърлянето на значителна част от дейностите на държавата по отношение на безработните на частния сектор. В много страни, където това е осъществено ефектите са положителни за всички страни – безработните намират работа по-бързо, а разходите за тях намаляват.

Проектът предвижда драстично нарастване на държавните разходи за парични обезщетения при бременност и раждане, поради увеличаване с повече от 2 пъти на срока за получаване на обезщетенията (от 135 на 315 дни). Според нас, намаляването на данъчното бреме, и по-специално на осигуровките, ще има общ положителен ефект върху икономиката, тъй като ще повиши икономическата активност, ще създаде работни места и ще повиши доходите. А това означава по-големи възможности за отглеждане на деца. Разбира се, винаги ще има група от обществото, която ще е с ниски доходи по ред причини – ниско или липса на образование например. Държавната политика обаче не трябва да бъде още една причина за големия брой хора, получаващи такива обезщетения.



Подобно на всеки бюджет от последните години, в бюджета е заложено осъвременяване на пенсиите с 8.5%, увеличение на минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и на социалната пенсия за старост. Според нас, увеличението на пенсиите е “здравословно” за бюджета само при една комбинация от реформи: намаляване на осигуровките, което ще доведе до нарастване на приходите.

Предложения на ИПИ за реформи


  1. Увеличение на размерът на вноската, която се насочва към частните пенсионни фондове – поне 6%.

  2. Намаление на осигуровките от 2007 година с още най-малко 6%.

  3. Силно ограничаване и дори премахване на активните мерки на пазара на труд

  4. Продължаване на политиката за обвързване получаването на помощи и плащания от бюджета само срещу извършване на работа

  5. Приватизация на дейностите на държавата по посредничество на пазара на труда – частния сектор може да извършва това с по-голяма ефективност и успеваемост.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница