Препоръки на ИПИ за реформа

Красен Станчев

Ралф Харис бе произведен в звание „лорд” по предложение на баронеса Маргарет Тачър заради заслугите му за осигуряване на благоденствието на няколко поколения поданици на нейно величество Елизабет Втора чрез дейността му в най-стария икономически мозъчен тръст – Института за икономически работи в Лондон – и службата му като съветник на министър председателя.

Делата на Лорд Харис на обществена служба могат да бъдат лесно проследени по различни интернет източници. Аз съм един от малкото хора в България, които познаваха Лорд Харис лично. Струва ми се, че в неговия живот от последните години имаше начинания, които останаха относително незабелязани.

Преди дванадесет години поканих Сър Алън (Уолтърс) да дойде в България, за да обсъдим и разкритикуваме замисляната тогава програма за масова приватизация. Сър Алън е също бивш на г-жа Тачър и заедно с Ралф Харис бе работил от самото начало в Института за икономически работи. Естествено стана дума за общи познати и аз направих обикновена за не-британец грешка при употребата на титлата на Ралф Харис. Попитах Алън Уолтърс каква е всъщност разликата между „лорд” и „сър”. Той отговори по следния начин: „”Сър” е рицар, който по време на битка може да язди кон. А „лорд” е рицар, който може да не ходи на война изобщо.” В някакъв смисъл Ралф Харис можеше да избира начинанията, в които да участва.

И когато го правеше, то бе с неизбежно чувство за хумор и ирония. Например една типична негова шега беше да каже: „Млади човече, Вие, изглежда имате удивително добри познания по английски. По всичко личи, че разбирате всичко, което казвам.”

Той пушеше лула. Едно от нещата, които го дразнеха в Европейския съюз бе настъплението на регламентите и законодателството на съюза срещу личната свобода. Въвеждането обаче на забрана за реклама на тютюневи изделия направо го възмути. Един от начините да изрази своя протест бе да обяснява при всеки възможен повод необходимостта от създаване на Пушачески интернационал. Основната му цел, според Ралф Харис, би трябвало да бъде защитата на правото на избор на пушачите и не-пушачите. Тази идея намери частична подкрепа: сп. „Икономист” направи няколко сравнение на смъртните случаи от пушене и поради каране на ски и други разпространени занимания (шофиране и пр.) и стана повод за много – кога частни, кога публични разговори за наглостта на националните и международните правителства.

Много по-сериозни последици можеше да има една реч на Ралф Харис в Камарата на лордовете от пролетта на 1999 г. В нея той настояваше Великобритания да обмисли налагането на вето върху бъдещето членство на Словения в Европейския Съюз, поради несъответствие на стандарти по линия на управление на закона и достъп до справедливост и вътрешен ред. Свидетелствата на Лорд Харис бяха необорими. Словения тогава не беше – а и досега не е – реституирала правата на собственост на британския поданик от словенски произход Любо Сърц. През последните тридесет години г-н Сърц е директор на Центъра за изследване на комунистическите икономики. (Сега на нужното място е добавена представката „пост”.) Този център към университета в Глазгоу и Института на Ралф Харис има забележителни заслуги за разбирането на функционирането на плановите икономики от съветски и югославски тип, а оттук – и принос за формулирането на подходяща политика спрямо комунистическия лагер.

Историята на Любо Сърц е следната: през 30-те и 40-те години на миналия век, той е студентски активист. Заради тази му дейност той е осъден на смърт първо от съюзниците на Германия в бивша Югославия, а след това и от правителството на Йосип Броз Тито. Оживява всъщност поради желанието на това правителство да получи субсидии по линия на известния План Маршал (поради което е трябвало да бъдат помилвани политическите затворници). Освободен, Любо Сърц напуска Югославия, но като осъден на смърт е загубил правата на собственост. Реституцията в Словения в тези случаи се решава от Конституционния съд. Председател на този съд към момента на встъпването на Словения в съюза е човек, допринесъл за издаването на смъртната присъда на младия Любо Сърц. Поради всичко това Лорд Харис призовава правителството на Нейно величество да «обмисли серозно» ветото за членство на Словения в Европейския съюз. Въпреки блестящата реч на Ралф Харис, министър-председателят Блеър не поема инициативата.

Дали Ралф Харис е бил прав в тези две начинания – всеки може да отсъди по съвест сам. Мисля, че това бе много характерно за него: да те накара да мислиш, отсъдиш и направиш избор.

Българската

Макроикономическа

Асоциация

Обявява

Конкурс за студентско есе на тема:
“Европейският съюз – съюз на икономическите свободи или съюз на субсидиите”
В конкурса могат да участват всички български студенти (обучаващи се в бакалавърска и магистърска степен), които имат интерес в областта нa макроикономиката.

Кандидатите трябва да покажат:

• 
  много добри познания по отношение на икономиката;
  
• 
  умения за боравене с формални модели;
  
• 
  използване и цитиране на подходяща литература;
  
• 
  оригиналност в стила;
  
• 
  убедителност на изложението;
  
• 
  есетaта могат да бъдат написани на български или на английски език;
  
• 
  есетата трябва да са с обем до 20 000 знака, включително интервали, библиография и приложения.
  

Есетата ще бъдат оценявани от комисия, определена от Управителния съвет на Българската Макроикономическа Асоциация (БМА).

Наградният фонд е осигурен със средства на Българската Макроикономическа Асоциация и предвижда следните награди: първа награда е в размер от 500 лв, втора - 250 лв, трета - 150 лв. На наградените студенти ще бъде предоставена възможност също така да представят своите есета на Годишната конференция на Българската Макроикономическа Асоциация през 2007 г.

Есетата трябва да се изпращат на е-mail verdji@gmail.com.

Крайният срок е 28.02.2007 г.

Резултатите ще бъдат обявени на сайта на БМА - www.bma-bg.org

За повече информация и въпроси можете да се свържите с техническия секретар на БМА, Вергиния Генова, на горепосочения e- mail.