Регулиране на пазара: информация и несигурност



страница1/3
Дата01.09.2016
Размер411.49 Kb.
  1   2   3


ГЛАВА 4.
РЕГУЛИРАНЕ НА ПАЗАРА: ИНФОРМАЦИЯ И НЕСИГУРНОСТ

Анализът на съотношението разход-печалба е полезен при


вземането на решения, но докато не познаваме неговите

недостатъци е вероятно да започнем привидно

количествено изразяване на въпроси, които не могат

изцяло да се обхванат от достатъчно точен

обхват от числа. Ако тази техника се използва неподходящо,

ние ще бъдем водени от ярка светлина в грешното място

и резултатът ще бъде не само лош анализ на съотношението

разход-печалба, но и лоши решения.
Дъглас М. Костл (1981)

Американска агенция за защита на околната среда


ВЪВЕДЕНИЕ

Последната глава разглеждаше обстоятелства, при които пазарите не могат, от самосебе си, да постигнат ефикасно разпределение на ресурсите. Ние също изследвахме възможни начини за коригиране на този проблем за преустройване на отделни стимули чрез изменения в нормативната база. За да стане това преустройство, обаче, законодателите се нуждаят от голямо количество информация за разходите и печалбите от различни решения, които те биха взели. Тази информация е съществена за определяне дали са необходими допълнителни политики и ако да, видовете политики, които биха били най-ефикасни.

Процесът на регулиране на пазара има своите трансакционни (текущи) разходи. Трябва да се привлекат специалисти, които да изготвят нормативни документи. Допълнителен персонал е нужен за въвеждането им в действие, да се грижи за неизбежните изключения и да отговаря на запитвания. Фирмите, за които се отнасят наредбите, трябва да назначат повече персонал, който да се грижи за прилагане на наредбите и да попълва доклади, неизбежно придружаващи въвеждането на нормативна база.(следваща страница - 73) Наредбите на свой ред могат да имат недостатъци и последващите загуби на чисти печалби са допълнителната цена, която обществото трябва да поеме. В светлината на този факт е важно да се изразят количествено потенциалните преимущества, които ще се получат от регулирането, така че те да бъдат претеглени спрямо разходите.

Количественото изразяване не е тривиално упражнение. Информацията трябва да се определи и структурира по начин, позволяващ да се вземат рационални решения. За да бъде това количествено изразяване полезно, то трябва да е надеждно и да се справя реалистично с обстоятелства, при които няма налична информация.

На 17 февр. 1981 г. президентът Рейгън издаде Заповед 12291, която изисква от изпълнителните агенции да прилагат по-широко анализа на съотношението разход-печалба при определяне и защитаване на предложени промени в нормативната уредба. Това решение беше енергично подкрепено от едни и сурово критикувано от други. За да се разбере това противоречие, трябва да се задълбочим в процедурите за извършване на анализа на съотношението разход-печалба и да изследваме какви алтернативни форми на анализ могат да се използват, когато наличната информация не е достатъчна за определяне на ефикасното разпределение на средствата с достатъчна точност.

Тази глава разглежда различните техники, започвайки с анализ на съотношението разход-печалба, които се стремят да осигурят количествено ориентиране за тези, които вземат решенията. Ние ще разгледаме по-специално наличността и надеждността на информацията за прилагане на тези техники, тяхната полезност когато информацията е оскъдна или сравнително несигурна, както и начина по който тези техники се отнасят с несигурността за бъдещето. Представени са и кратки описания на примери от практиката, за да се илюстрират принципите и тяхната приложимост в действителни ситуации.


анализ на съотношението разход-печалба

Най-амбициозна от техниките е анализът на съотношението разход-печалба. Въпреки че дава най-точните определения за това, кои решения са ефикасни, тя има и най-големи изисквания за информация, за да осигури тези определения. За повечето хора е лесно да приемат общата предпоставка, че печалбите и разходите трябва да бъдат претеглени преди да се вземе решение за дадена алтернатива. Техниката става по-противоречива, обаче, когато конкретни числа се присвоят към очакваните печалби и разходи и трябва да се следват конкретни правила за транслирането на тези числа в решение.


Правилата за решение

Започваме нашето изследване с обсъждане как се използва наличната информация за печалбата и разходите. Използват се главно три правила за решение, които не са равнозначни.



Критерият за максимална чиста настояща стойност е емпиричното съответствие на критерия за настоящата стойност на чистите печалби, използван за определяне на динамичната ефективност. (следваща страница - 74) Този критерий предполага, че ресурсите трябва да се дадат за тези приложения, които увеличават максимално настоящата стойност на получените чисти печалби. Ако е извършен правилно, този анализ ще определи ефективния размер на необходимите средства.

Практически, обаче, други два често използвани критерия не гарантират че ще бъдат определени ефективните средства. Това са критерия за отношението разход-печалба и критерия за позитивната чиста настояща стойност. Правилото за решение при предишния критерий предполага, че трябва да се предприемат стъпки, ако съотношението на настоящата стойност на печалбите към настоящата стойност на разходите надхвърля 1.0. Правилото за решение на втория критерий предполага, че трябва да се предприемат действия винаги когато настоящата стойност на чистите печалби е по-голяма от нула. Докато и двете техники гарантират, че няма да се предприемат действия които водят до повече разходи за обществото, те не гарантират ефективност. Този момент може да се илюстрира най-лесно, като се използва нашата дефиниция за статичната ефективност.

Припомнете си от Глава 2, че ефективността е постигната, когато пределната печалба е равна на пределния разход. Нито съотношение разход-печалба по-голямо от 1.0, нито позитивна чиста печалба дават гаранция че тези пределни условия ще се задържат. Фактически, когато отношението разход-печалба е равно на 1.0 (или, съответно, чистата печалба е равна на 0.0), това гарантира, че общата печалба е равна на общия разход (Фиг. 4.1).

Чистата печалба е най-голяма при Q1. В тази точка пределната печалба е равна на пределния разход, така че общите печалби надвишават общите разходи с най-голямото възможно количество. Фактически, чистата печалба е равна на Е, което е значително по-голямо от нула1.

При каква сума (средства) чистата печалба ще бъде равна на нула? Във фиг. 4.1 отговорът е Q2. Фигурата е така начертана, че област А е равна на област В. Тъй като област В представлява нетен разход (или, с други думи, отрицателна чиста печалба), а област А представлява позитивна чиста печалба, то чистата печалба при сума Q2 е нула. Това означава, че средната печалба е равна на средните разходи, общите печалби са равни на общите разходи, а отношението разход-печалба е равно на 1.02.

Този резултат подсказва, че когато се използват критериите за отношението разход-печалба и позитивната чиста настояща стойност, правителството може да избере неефективни действия. само подхода на максималната чиста настояща стойност е напълно съвместим с ефективността.


Фиг. 4.1
Измерване на печалбите


За много проблеми, свързани с ресурси, измерването на печалбите е сравнително некомплицирано, защото въпросният ресурс е пазарна стока и информацията за цените и консумираните количества може да се използва за извеждане на кривата на търсенето. След като веднъж е определена кривата на търсенето, тя може да се използва за количествено представяне на желанието за плащане – концепция, използвана за измерване на печалбите. (следваща страница - 75)

По-големи трудности се срещат, когато въпросният ресурс не се третира чрез нормални пазари. Един класически пример е, когато сравняваме стойността на съхраняването на природния ресурс, като например уникален каньон, с тази за разработване на ресурс, като например водноелектрическа централа. Трябва да сравним ползата за туризма без разработване с ползата от енергията с разработване.



Печалба за туризма. Туристическата печалба може да се оцени от кривата за туристическо търсене за този ресурс, ако е известна. Трудно е, обаче, да се разбере какво е истинското търсене, тъй като от посетителите обикновено не се изисква друго, освен номиналните такси за използване на обществени обекти за развлечение. (следваща страница - 76) Пазарни цени не преобладават и търсенето не е ясно.

За да заобиколим проблема, можем да използваме техника, наречена Метод на Клосон-Кнетч, разработена за оценяване на туристическото търсене за обекти, за които няма пазарни цени3. Този метод използва разходите за пътуване, за да оцени колко хора биха желали да плащат за да дойдат до съответния обект.

Най-простият вариант на процедурата е както следва4:


  1. Областта около конкретния туристически обект се разделя на концентрични кръгови зони за да се измерят пътните разходи от всяка зона до обекта и обратно.

  2. Посетителите са помолени да дадат информация от коя зона пътуват.

  3. Посетителски нива, дефинирани като дни за посещение на човек се изчисляват за всяка зона.

  4. Изчисляват се разходите за пътуване от съответната зона до обекта и обратно.

  5. Използвайки регресионен анализ се прави връзка между посетителските нива и пътните разходи, както и социоикономически променливи, като среден доход, средно образователно ниво и др. подобни.

  6. Засеченото общо посещение на обекта от всички зони представлява една точка на кривата на търсене за този обект, т.е. пресечната точка на настоящата хоризонтална ценова линия (или при нулева цена или при типична номинална такса) и кривата на истинското икономическо търсене.

  7. Други точки върху кривата на търсене се намират като се допусне, че посетителите ще реагират на увеличение с 1 щ.д. на цената на входния билет по същия начин по който биха реагирали на увеличение с 1 щ.д. на изчисления пътен разход. За да се намери точката върху кривата на търсене за обекта, при който е увеличена цената за вход с 1 щ.д., ние използваме уравнението за приблизителното ниво на посещения, за да изчислим посетителските нива и броя на посещенията за всички зони при съществуващите пътни разходи плюс 1 щ.д. Посещенията се сумират спрямо зоните за да се предскаже общото посещение при по-високата цена. Тези сметки се повтарят за по-високи и по-високи хипотетични входни такси и се начератава кривата на цялостното търсене. (следваща страница - 77)

Тази техника е валидна докато обектът е ненатоварен когато се определят нивата на посещаемост. Претоварването спомага за изкуствено намаляване на търсенето и, следователно, използването на метода на Клосон-Кнетч за оценка на търсенето за претоварен обект ще доведе до подценяване на туристическите печалби от този обект.

Следващата трудност при сравняване на съхраняването и разработването включва прогнозата как печалбите от тези алтернативи ще се променят с времето. Търсенето на туристическата дейност има положителна доходна еластичност, което предполага че кривата на търсенето ще се измества с времето при нарастване на дохода. Естествено, печалбите от съхраняването също ще нарастват с времето. Ако печалбите от съхраняването нарастват по-бързо отколкото разходите, тогава чистите печалби от съхраняването нарастват с времето. Както е показано в Пример 4.1, съхраняването може да се окаже предпочитаната алтернатива, даже ако печалбите от съхраняването през текущата година са по-слаби от печалбите от разработването. Също така, както става ясно от Пример 4.1, доминирането на алтернативата със съхраняването може да се окаже не твърде чувствителна към конкретната оценка на печалбите от съхраняването – една успокояваща констатация в светлината на трудността да се получат точни оценки.
Поражения от замърсяването и печалби от контрола върху замърсяването. Някои от най-трудните проблеми на оценката на печалбата се пораждат при търсене на ефективно ниво на контрола върху замърсяването. Печалбите получени от контрола върху замърсяването са всъщност предотвратените поражения. Печалбата получена от повече контрол върху замърсяването е разликата между нивото на поражения когато емисиите се контролират на едно ниво и по-ниското ниво на поражения което се получава в резултат на по-големия контрол. Нашето измерване на печалбите тогава зависи от нашата способност да оценим пораженията получаващи се от различните нива на замърсяване.

Оценката на щетите стана важен атрибут в дейността на съдилищата на Съединените щати. Според Закона за компенсации и отговорност спрямо околната среда, местните, щатски или федерални правителства могат да търсят парична компенсация от отговорните страни за природни ресурси, които са увредени или унищожени от разлив и освобождаване на на опасни отпадъци. Необходима е някаква база за определяне на величината на компенсацията при изготвяне на съдебното решение5.



Поражението причинено от замърсяване може да вземе много различни форми. Първата и може би най-очевидната е влиянието върху човешкото здраве. Замърсеният въздух и вода може да причини заболяване при поглъщане. Други форми на поражение включват загуба на възможност да се излиза сред природата, както и поражения върху растения, животни и материали. (следваща страница - 78)
ПРИМЕР 4.1

Съхраняване срещу разработване: случая с каньона Хел

Каньонът Хел, на река Снейк, разделяща Жрегон от Идахо, е най-дълбокият каньон в Северна Америка. Той предлага на посетителя една от най-вълнуващите гледки в страната и осигурява естествената среда на дивите животни. Той също така предлага една от най-добрите площадки за добиване на водноелектрическа енергия.

През 70-те години изникна сериозно противоречие отнасящо се до това дали част от каньона да се използва за производство на водноелектрическа енергия чрез строителството на високопланински язовир или да се съхрани неговия естествен вид. Ако беше построен язовир, щеше да се образува голямо езеро, което щеше да промени характера на каньона.

По време на дискусиите, няколко икономисти от организация наречена “Ресурси за бъдещето”, уважавана Вашингтонска консултантска фирма, извършиха анализ на съотношението разход-печалба за избора на алтернатива. Нещата бяха сравнително ясни. Като природен ресурс – обект на туристически посещения, този каньон е уникален в областта. Туристическото търсене на обекта растеше с бързи темпове, но строителството на язовир би намалило стойността на този обект от туристическа гледна точка. От друга страна, електроенергията произведена от язовира би била също ценна.

За разлика от използването на ресурса като природен обект, който, благодарение на своята уникалност, не може да бъде заместен, електричество би могло да се произведе по други методи. За съжаление, тези методи биха били по-скъпи. Печалбата от язовира в този случай би се изразявала в средствата спестени при произвеждане на електричество по този начин вместо от друг източник (ядрена централа), докато разходите биха включили алтернативните разходи от очакваните туристически дейности

Какво предложи анализът? Авторите заключиха че чистите ползи от съхраняването се увеличават бързо с времето и, следователно, въпреки че текущите печалби от съхраняването са по-малки от текущите печалби от производството на електроенергия, настоящата стойност на съхраняването носи по-големи чисти печалби. Анализът показа, че ако текущата годишна стойност на туристическите дейности надхвърли 80,000 щ. дол., тогава ефективното решение би било да се запази обекта. Тяхната оценка за текущата годишна стойност на туристическите дейности в този обект е приблизително 900,000 долара. Даже ако данните на които се базира тази последна оценка да не са много солидни, сумата е повече от 10 пъти по-голяма от тази, при която съхраняването е оправдано. Вероятността “истинската” оценка да бъде по-малка от 80,000 долара е много малка. Ето защо те препоръчаха съхраняване. На базата на тази препоръка и други съображения, Конгресът гласува забрана за разработване на този участък от реката. (следваща страница - 79)
Оценката на величината на пораженията изисква (1) определяне на засегнатите категории; (2) оценка на физическата връзка между емисиите на замърсителя (включително естествени източници) и пораженията причинени на засегнатите категории; (3) оценка на реакциите на засегнатите страни по отношение на отклоняване или смекчаване на част от пораженията; и (4) парично изражение на физическите поражения. Всяка стъпка е често пъти трудна за изпълнение.

Тъй като експериментите използвани да проследят причинни връзки са неконтролирани, идентифицирнето на засегнатите категории е сложна работа. Очевидно, ние не можем да включим голям брой хора в контролирани експерименти. Ако хората бяха подложени на различни концентрации от някои замърсители, като например въглероден окис, така че да можем да проучим краткосрочното и дългосрочното влияние, някои могат да се разболеят и даже да умрат. Етиката изключва възможността за човешки експерименти от този тип.

При това положение имаме основно два избора. Можем да се опитаме да разберем влиянието върху човека чрез контролирани лабораторни експерименти върху животни6, или можем да направим пост-фактум статистически анализ на разликите в смъртността или степента на заболеваемост на различни групи от населението живеещи в замърсена среда, за да се види степента на тяхната връзка с концентрациите на замърсяване. Никой от двата подхода не е напълно приемлив.

Експериментите с животни са скъпи и даже когато са извършени, екстраполацията от влиянието върху животни към влиянието върху хора е слаба, в най-добрия случай. Много от значителните влияния, за които бихме били загрижени, ако знаехме повече за тях, не се появяват дълго време. За да определим тези влияния в разумен период от време, опитните животни трябва да бъдат подложени на големи дози за сравнително къс период от време. Изследователят тогава ще екстраполира, от резултатите от тези високи дози, краткотрайни експерименти за оценяване влиянието на по-ниските дози върху населението при по-дълъг период от време. Тъй като тези екстраполации се движат извън обхвата на експерименталния опит, много учени са на различни мнения за това, как да се провеждат екстраполациите.

Статистическите проучвания, от друга страна, се занимават с населението подложено на ниски дози за дълги периоди, но за съжаление, те имат друг набор от проблеми – съотношението не води до причиняване. За илюстрация, фактът че нивото но смъртност е по-високо в градове с по-голямо замърсяване не доказва че голямото замърсяване е причина за по-високото ниво на смъртност. Възможно е тези градове да имат по-възрастно население, което води до по-високо ниво на смъртност. Или пък броят на пушачите е по-голям. Съществуващите изследвания са били достатъчно задълбочени за да обяснят много от тези възможни влияния, но поради относителната оскъдност на данните, те не са били в състояние да покрият всички тях.

Проблемите дискутирани досега се пораждат при определяне дали едно конкретно влияние се дължи на замърсяване. Следващата стъпка е да се оцени колко силна е връзката между влиянието и концентрацията на замърсяването. (следваща страница - 80) С други думи, необходимо е не само да се открие дали замърсяването причинява увеличение на респираторните болести, но също така да се оцени какво намаление на респираторни болести може да се очаква от определено намаляване на замърсяването. Не-експерименталният характер на данните прави това трудна задача. Не е необичайно, при анализиране на едни и същи данни изследователите да стигнат до значително различни заключения.7 Диагностичните проблеми се утежняват, когато влиянията се обединяват, т.е. когато влиянията зависят по ненатрупващ се начин от това, какви други елементи има в околния въздух или вода по време на анализа.

След като физическите поражения са идентифицирани, следващата стъпка е да им се присвоят парични стойности. Не е трудно да се види колко сложна е тази задача. Обърнете внимание, например, на трудностите по присвояване на стойност на удължаването на човешкия живот с няколко години или на болките, страданията и скръбта, понесени от жертвата на рака и неговите близки.

Икономистите са използвали няколко различни подхода за да присвоят парична стойност на намаляването на физическите поражения. Първият метод, наречен подход на условната оценка, разчита на допитвания за да оцени колко от запитаните биха желали да платят за съхраняване на околната среда, намаляване на пораженията нанесени й от човека, или за намаляване на различните видове рискове за околната среда, предизвикани от съвременното индустриално общество. Можем да споменем няколко от съществуващите изследвания, в които е използван този подход, като например оценка на видимостта8, използването на две реки в Мейн за отдих9, намаление на поражения от ядрени централи10, и прелетни водни птици в тихоокеанския летателен път11.

Главното безпокойство при използването на подхода на условната оценка е възможността запитваните да дават предубедени отговори. (следваща страница - 81) Четири типа потенциално предубеждение с във фокуса на изследванията: (1) стратегическо предубеждение, (2) информационно предубеждение, (3) предубеждение на началната точка и (4) хипотетично предубеждение.

Стратегическо предубеждение възниква, когато запитваните дават предубеден отговор за да повлияят за конкретен резултат. Ако решението за запазване на участък от река за риболов зависи, например, зависи от получаването на достатъчно голям брой положителни отговори, запитаните, които обичат риболова, ще се изкушат да дадат такъв отговор, въпреки че вътрешно знаят че не мислят така.

Информационно предубеждение може да възникне винаги, когато запитаните са принудени да оценяват атрибути, с които те не са се сблъсквали. Например, оценката от туристически деец за влошаване на качеството на водата в един воден басейн може да се базира на лесното заменяне на този басейн с друг. Ако запитаните нямат опит в използването на друг воден басейн, оценката ще се базира на изцяло лъжливо възприемане.

Предубеждение на началната точка може да възникне в онези инструменти за допитване, в които запитваните са помолени да изберат своите отговори от предварително определен набор от възможности. Според това, как този набор е определен от интервюиращия, се получават и евентуално повлияни отговори. Един диапазон между 0 и 100 щ.д. може да доведе до различен отговор от запитваните, в сравнение с диапазона 10-100 щ.д., даже и ако диапазонът 0-10 щ.д. не е използван.

Хипотетично предубеждение възниква, когато запитваните са се сблъскали с изкуствен вместо действителен набор от алтернативи. Тъй като той или тя няма да плащат в действителност изчислената стойност, запитваните могат да се отнесат към допитването небрежно и да дадат необмислени отговори.

Голяма експериментална работа е извършена върху условната оценка за да се определи до какъв сериозен проблем могат да доведат тези предубеждения12. Общо казано, резултатите подсказват че те могат да се поддържат приемливо малки с подходящо подготвени оценъчни инструменти.

Един друг подход предполага оценка на атрибут от околната среда, който не е директно наблюдаем от съответните пазари, където стойностите са директно наблюдаеми. Ще дадем примери с пазарите на жилища и труд.

Проучванията на жилищния пазар, наречен още пазар на недвижими имоти, започват от презумпцията, че желанието на купувача да придобие даден имот е свързано с качеството на местната околна среда. При всички други неща еднакви, например, хората очакват че къщите в околности с чист въздух да струват по-скъпо от къщите сред замърсен въздух. Чрез статистическо сравнение на пазарните стойности на подобни имоти в среди с различна чистота на въздуха, тези изследвания се опитват да разделят стойността на имота на съставни части. (следваща страница - 82) Тъй като една от тези съставни части е добавката (премията), платена за чистия въздух, тя може да послужи като мярка за стойността на чистия въздух.

За трудовия пазар презумцията е, че работници сблъскващи се с по-високи нива на риск от околната среда (например, излагане на потенциално опасни вещества) трябва да бъдат компенсирани за да приемат този риск. Чрез разлагане на заплатите на техните съставни части и изолиране на премията за риск от околната среда ние можем да използваме тази премия за оценка на печалбите, които биха се получили от намаляването на този риск.

В общия случай, статистическите проучвания поддържат основната обща предпоставка зад тези два подхода. Стойностите на имотите и заплатите наистина отразяват съществуването на замърсяване, както и други форми на риск от околна среда, но те също така показаха, че ние все още имаме много да учим за оценката на риска. По специално, сега изглежда ясно че оценките на риска от околната среда са чувствителни към контекста в който се правят; оценки възникващи в един контекст (като например риска от заболяване от рак на белия дроб от пушене) не могат автоматично да се прехвърлят към друг контекст ), като например риска от заболяване от рак на белия дроб чрез излагане на радиоактивно лъчение). По-нататък, типът риск, например дали излагането е доброволно или не, изглежда че оказва влияние върху стойността присвоена за намаляването на този риск.13

Може би изненадващо, тези твърде различни подходи водят до доста подобни оценки, както личи от сравнението между стойността на имота и методите за условна оценка за осигуряване на мярка за печалбите произтичащи от намаляването на замърсяването в района на Лос Анжелес.14 Статистическите проверки разкриват че двата подхода дават съвместими резултати. Имайки предвид различните основи за извеждане на тези резултати, това заключение е твърде забележително.

Една интересна обществена област, в която тези различни подходи са били приложени е в оценката на човешкия живот. Много правителствени програми, от тези контролираци опасните замърсители на работното място или питейната вода, до тези подобряващи безопасността на ядрените централи, са предназначени да запазват човешкия живот, както и да намаляват заболяванията. Как ресурсите ще се разпределят между тези програми, зависи съществено от стойността на човешкия живот. Как може да се оцени животът?

Простият отговор, разбира се, е че животът няма цена, но това не е от голяма помощ. Тъй като ресурсите използвани за предпазване от загубването на живота са оскъдни, трябва да се направи избор. Икономическият подход за оценка на животоспасяващите намаления на риска от околната среда е да се пресметне промяната във възможността от смъртен изход в резултат от намаляването на риска от околната среда и да се присвои стойност на тази промяна. (следваща страница - 83) Това не е самият живот, който се оценява, а намаляването на възможността някои групи от населението да умрат преди други.

Възможно е да се транслира стойността получена от тази процедура в “предполагаема стойност на човешкия живот”. Това се постига чрез разделяне на сумата, която всеки човек желе да плати за конкретно намаление на вероятността за смъртен изход на намаляването на вероятността. Предположете, например, че конкретната политика по околната среда успее да намали концентрацията на токсично вещество, на което са изложени 1 млн. души. Предположете по-нататък, че това намаление успее да намали риска от смърт от 1 на 100 000 души на 1 на 150 000 души. Това означава, че броят на очакваните смъртни случаи ще падне от 10 на 6.67 в резултат от тази политика. Ако всеки от изложените 1 млн. души желае да плати по 5 долара за това намаление на риска, тогава предполагаемата стойност на човешкия живот е приблизително 1.5 млн. долара (5 милиона разделено на 3.33).

Какви действителни стойности са изведени чрез тези методи? Един преглед на голям брой случаи на намаляване на животозастрашаващи рискове показа че най-вероятните стойности на човешкия живот са групирани в един или два обхвата. По-ниският обхват поставя стойността на човешкия живот между 300,000 и 600,000 долара (1981 г.), докато при по-високия обхват диапазонът е между 1,000,000 и 7,000,000 долара.15

Този преглед показа също че по-ниският обхват трябва да се третира като долна граница на стойността на човешкия живот. С други думи, всички правителствени програми водещи до намаляване на риска, струващо по-малко от 300,000 до 600,000 долара, биха били оправдани от гледна точка на съотношението разход-печалба.16 Тези които струват повече, може да са или да не са оправдани, в зависимост от подходящата стойност на един живот спасен в конкретния рисков контекст.


Въпроси по оценката на печалбата17

Анализаторът, натоварен с отговорността за извършване на анализ на съотношението разход-печалба се сблъсква с много въпроси изискващи преценка. Ако трябва да разберем анализа на съотношението разход-печалба, естеството на тези преценки трябва да ни е ясно. (следваща страница - 84)


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница