Регулиране на пазара: информация и несигурност

Анализът на съотношението разход-ефективност често включва оптимизационна процедура. В този контекст, това е систематичен метод за намиране на най-евтиния начин за постигане на една цел. Тази процедура, в общия случай, не води до ефективно разпределение на средствата, защото предварително-определената цел може да не е ефективна. Всички ефективни политики са с добро съотношение цена-политика, но не всички политики с добро съотношение разход-ефективност са ефективни.³²

АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Какво може да се направи, когато няма информация, необходима за извършване на анализ на съотношението разход-печалба или анализ на съотношението разход-ефективност? Аналитичната техника, предназначена да се справя с този проблем се нарича анализ на въздействието. Той се опитва да остойности последствията от различни действия, независимо дали става дума за икономическо въздействие или въздействие върху околната среда.

Противно на анализа на съотношението разход-печалба, чистият анализ на въздействието не се опитва да преобразува всички тези последствия в една мярка, като например долари, за да осигури сравнимост. Противно на анализа на съотношението печалба.разход и анализа на съотношението разход-ефективност, анализът на въздействието не се опитва непременно да оптимизира. Той поставя голямо количество сурова информация на разположение на ръководителите. Тяхна работа е да оценят важността на различните последствия и да предприемат съответните действия.

През 1970 президентът Никсън подписа Закона за национална политика към околната среда. Този закон даде следните инструкции на изпълнителните агенции:
“да включват във всяка препоръка или доклад с предложения за законодателни изменения и допълнения влияещи значително върху качеството на заобикалящата среда подробно изложение от отговорния служител за:

1. 
   Въздействие върху околната среда на предложението;
   
2. 
   Всеки неблагоприятен ефект върху околната среда, който не може да бъде избегнат;
   
3. 
   Алтернативи на предложението;
   
4. 
   Връзката между местните краткосрочни използвания на човешката среда и поддържането и увеличението на дългосрочната производителност;
   
5. 
   Всички невъзвратими и непоправими финансови задължения, които са включени в предложението.”
   

Това беше началото на въвеждането на оценката на въздействие върху околната среда, която сега е позната част (макар и противоречива) от политиката по околната среда.

Сегашните оценки на въздействието върху околната среда са по-усъвършенствани от техните предшественици и могат да съдържат анализ на съотношението разход-печалба или съотношението разход-ефективност, като допълнение към други по-традиционни измерения на въздействието. В исторически план, обаче, тенденцията е била да се правят обемисти оценки на въздействието върху околната среда, които са практически невъзможни да се обхванат изцяло.

В отговор на това, Съветът по качеството на околната среда, който администрира процеса на оценката на въздействието, установи стандарти за съдържанието, което води до по-къси, сбити оценки. (следваща страница - 96) В зависимост от степента на остойностяване на последствията, оценките могат да избегнат проблема на “преценките при скрити стойности”, който някой път заразява анализа на съотношението разход-печалба, но те правят това, като само бомбардират ръководителите с маса от несравняема информация. Всички три техники, дискутирани в тази глава са полезни, но никоя от тях не може да има претенцията да бъде универсално “най-добрия” подход. Естеството на наличната информация и нейната надеждност имат значение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разгледахме най-известните, но не всички техники, за предоставяне на ръководителите на нужната информация за внедряване на ефективна политика. Видяхме, че анализът на съотношението разход-печалба дава най-конкретни насоки и често пъти е много полезен. За някои функции, като например избиране на ефективното ниво на контрол върху замърсяването, той трудно се прилага. Даже и в такива случаи, упражнението за определяне на разходите и печалбите, както и за оценяване на тяхната важност, е много ценна част от процеса на провеждане на дадена политика. Освен ако една политика не се стреми да доминира по такъв начин, че резултатът да не е чувствителен към несигурност за възможни резултати или липса на надеждност в основни данни, ние имаме основания да подозираме всяко конкретно число, което се получава в този процес.

Даже когато печалбите са трудни за пресмятане, икономическият анализ във формата на съотношение цена-разходи може да бъде ценен. Тази техника може да установи най-евтините начини за реализиране на предварително определени цели и да оцени допълнителните разходи, когато не се приложи най-евтиния вариант. Това, което тя не може да направи е да отговори на въпроса дали тези предварително определени цели на дадена политика са ефективни.

В края на спектъра е анализа на въздействието, който определя и остойностява въздействията на конкретни политики, без претенция за оптималност или даже сравнимост на генерираната информация. Анализът на въздействието върху околната среда не гарантира ефективен резултат.

1. 
   Дали неутралността към риска е подходящо предположение за анализа на съотношението разход-печалба? Защо или защо не? Изглежда ли тя по-подходяща за някои проблеми на околната среда, отколкото други? Ако е така, кои? Ако разглеждате възможността за разполагане на пещ за изгаряне на опасни отпадъци в определен град, ще бъде ли подходящо да използвате обосновката на Ароу-Линд за неутралност към риска? Защо или защо не?
   
2. 
   Дали указът издаден от президента Рейгън за по-широко използване на анализа на съотношението разход-печалба в нормативната уредба прави стъпка към установяване на по-рационална нормативна структура, или той разваля процеса на провеждане на политика за околната среда? Защо?
   
3. 
   Някои закони за околната среда не разрешават на ЕРА да разглежда разходите за постигане на дадени стандарти, когато нивата им са установени. Дали това е добър пример за “поставяне на първите неща на първо място” или е просто необосновано разходване на ресурси? Защо?
   

1. 
   В публикацията на Марк Коен “Разходи и печалби при предотвратяване на нефтени разливи” (1986) е направен опит да се остойностят пределните разходи и печалби на Американската брегова охрана в областта на предотвратяването на нефтени разливи. Според неговия анализ пределната печалба за галон е 7.50 щ.д., а пределният разход е 5.50 щ.д. Ако предположим, че тези числа са верни, ще препоръчате ли на Бреговата охрана да увеличи, намали или запази сегашното си ниво на овладяване на такива ситуации? Защо?
   
2. 
   В своята книга Намаляване на рисковете за живота: измерване на печалбите, Мартин Бейли установява, че цената на спасен живот при сегашните правителствени програми за намаляване на риска варира между 72,000 щ.д. за трансплантация на бъбреците и 624,976,000 щ.д. за предложения стандарт за намаляване на професионалното излагане на акролонитрил.
   

(б) трябва ли правителството да се стреми да изравни пределните разходи за спасен живот при всички животоспасяващи програми?