Реката на Славата от Рут Уърд Хефлин 1999 Превод: Емил Енчев Съдържание

 

Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давид. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил.

Говорейки за Давид, Господ каза, че той първо беше призован да бъде "свидетел," после беше повишен в "лидер," и накрая стана "началник" на племената.

Ние всички участваме в Давидовия пример за свидетел. Преди да се върне в Небето, Исус каза:
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Деяния 1:8
Да бъдеш свидетел е повече от това да свидетелстваш на другите. Ние сме призовани да бъдем примери за Евангелието на Исус Христос, за Неговото спасение, за Неговата трайна сила, за вливането на Святия Дух, за Неговото изцеление, за Неговото снабдяване, за това как Той ни води, за това как работи в нашия живот. Ние сме свидетели на тези около нас, и ежедневния ни живот трябва да говори за свидетелството на Бог. Ако очакваме другите да влязат в потока на реката, ние трябва първо да стъпим и да им покажем пътя.

Има много повече за християнския живот, обаче, от това да бъдем спасени и изпълнени с Духа. Бог иска да ни повиши, както направи с Давид. Писанията заявяват:

Защо оставаме мълчаливи? Вероятно защото нашите съседи са "твърде грешни," "твърде образовани," или "твърде богати" за да се интересуват от Евангелието? Мисля, че не, обаче ние мълчим поради тези и редица други причини.

Новите християни почти не са толкова виновни за това. Те имат ревност за изгубените и стават голямо благословение за хората в тяхното общество и за тези, с които работят. Няма нищо по-чудесно за тях от това да спечелят някой за Христос. Повечето от нас се нуждаят от това свежо отношение. Поради някакви причини, на нас ни се струва по-лесно да говорим за времето, за това, което сме прочели във вестника, за политиците на деня или за почти всичко вместо да говорим за Исус и за Неговата любов.

Любителите на кучета изглежда винаги знаят как да обърнат разговора към техния любим интерес. Спортните фанатици също са добри да правят това. Защо не можем ние да бъдем такива? Ако човека с когото сме започне да говори за времето, ние трябва да можем да обърнем разговора към Исус. Той контролира времето. Ако човека с когото разговаряме иска да дискутираме новините, ние трябва да можем да донесем Исус в картината. Той е зад всички световни събития. Ако хората настояват да говорят за техните домашни любимци, разкажете им за вашето куче, което е било болно и вие сте се молили и то е било изцелено.

Някои хора казват, "Аз нямам дар за това." Истината е, че ти си дарът, и ако ще бъдеш верен в това да бъдеш сияеща светлина за тези около теб, Бог ще те издигне също и до други позиции. Позволи на реката да разшири твоя дух и да те направи мъж сред мъже или жена сред жени.

Докато може би настояваш, че нямаш дар от такава величина, ти никога няма да го узнаеш докато не го разопаковаш. Така става с даровете. Ти можеш да ги пазиш в чудесни кутии или опаковани в чудесна хартия, ако искаш, но никога няма да знаеш какво имаш докато не отвориш дара. Твоите дарове може да са от най-добрите магазини в града, но докато не ги отвориш ти няма да знаеш по никакъв начин как могат те да облагодетелстват твоя личен живот и живота на другите около теб. Нека всеки дар да бъде отворен пред теб така че да можеш да знаеш какво имаш в Бог.

Давид беше издигнат чрез прогресия, но всяко повишаване беше свързано със служение на хората. Някои от нас искат духовни позиции, които не включват вземане даване с хора, но няма такива. Всяка духовна позиция е директно свързана с хора. Когато отидеш на мястото където не искаш да имаш нищо общо с хора, ти не позволяваш на твоя духовен дар да тече. Повишаването изисква да чувстваме сърцето на Бог, а Неговото сърце е към хората.

Аз познавам проповедници, които обичат да проповядват, но мразят хора. Как може да бъде това? Какво правим в служението, ако не е да служим на хората? Служение, което не е свързано с хората е безсмислено. Моли Бог да ти даде любов към хората докато плуваш в реката на Неговата сила.

Когато свидетелстваме на хората, ние ставаме по-заинтересовани от техния духовен прогрес. Грижата за тях не е само отговорността на пастори и учители, но на всеки зрял вярващ. Ако приемеш Божия призив за уголемяване, Той ще те повиши днес.

Моя брат рядко даваше формални звания на тези, които работеха с него. Той обичаше когато хората виждаха нуждата да се заемат да запълват тази нужда. Той се вълнуваше когато хората не трябваше да бъдат молени или назначавани, когато те просто чувстваха товара и действаха. Тези бяха хората, които той разпознаваше като истински лидери.

Това е Бог, който дава лидерски позиции, но Той го прави в отговор на нашето желание да видим нуждата и да стъпим в нея. Ако желаеш, Той има много важни позиции, които да запълни в Своето Царство. Пристъпи и приеми своето повишаване.

Давид се придвижи от водене към командване. Бог иска да ни даде откровение за Своите планове и власт за да ги носим, което ще ни даде възможност да командваме други.

Стотника разбираше командването, защото беше човек под властта на други и той имаше войници под своята власт. "Исусе, изговори думата," каза той на Исус (вижте Матей 8:8-9). Нека Бог да ни даде повече мъже и жени като стотника днес.

Някои настояват, "Аз не искам никой да ме командва." Тези, които казват това трябва да не искат да бъдат в движението на Бог в последните дни. Всеки човек, който иска да бъде в това съживление ще бъде желаещ да има някой над себе си, издигнат от Бог да го командва в потока на реката. Някои все още се опитват да решат дали дори искат да влязат. Тези, които са се изкачили по-нависоко са избрали за себе си дарът на лидерство. Те са спасители за останалите от Божиите хора. Те могат да видят посоката, която реката поема и могат да насочат другите в тази посока.

Давид беше даден като свидетел, и ти също си такъв. Давид беше даден като лидер и ти също си такъв. Давид беше даден като командир, и ти също си такъв. Време е за теб да заемеш полагащото ти се място в реката.

След като показа прогреса на Давидовото призвание, Бог показа Исая като дори по-голяма стъпка в повишаване:

Някой може са каже, "Но моята вяра все още не е толкова голяма." Това е, което Духът на Бог иска да изработи в твоя живот. Ако си просто свидетел, позволи Му да те направи лидер. Ако си просто лидер, позволи Му да те направи командир. Ако вече си командир, протегни се към по-големи неща. Започни да призоваваш нации за Господа.

Бъди готов. Повишаването идва към ТЕБ. То може да не стане както ти го очакваш. Никой няма да те тупне по рамото и да ти каже, че си бил повишен. Ти трябва да се сдобиеш с необходимата власт в областта на Духа. Не чакай някой да ти пророкува твоето повишаване. Сдобий се с него. Кажи на Господа, "Господи, бил съм щастлив да ти служа по този начин, но съм готов за повишаване. Искам да имам власт, която ще ми даде възможност да се протегна с моя глас и да призова цели нации." Бог ще почете твоето желание.

Някой може да попита, "Какво добро ще направи това?" Когато течем в реката на Бог, нашите думи са изпълнени с Дух и с живот, и ние сме способни да събуждаме нации за Господа.

Някои от нашите хора са виждали видения за съживлението да се разпространява по-нататък от нашия лагерен район и те са виждали Япония и Китай и хора от други Азиатски народи и светът да е привличан тук поради работата на Духа. Това, което Бог ще върши в идните дни ще удиви всички ни. Той каза:
Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.

Исая 55:8
Аз не знам как точно Бог ще го направи, но съм решила да бъда толкова глупава в моята способност да Му отговарям както нашата Тайна Служба е в отговор на нуждите на нашия президент. Аз не искам винаги да минавам през фазата на рационализиране с моя ум. Аз искам да бъда толкова в тон с Духът на Бог и толкова в тон с това, което Той върши и как се движи и работи  и тече в този ден и час, че да имам в мен незабавен, спонтанен отговор.

Когато учим някой чужд език, в началото ние превеждаме всичко от английски на новия език и от този език на английски. Когато, най-после, имаме пълно схващане на новия език, ние мислим директно на този език, без да трябва да превеждаме всичко на нашия оригинален език. Това е начина, по който зрелия поток на Духът на Бог трябва да работи в нашия живот.

Нека повече да не обмисляме последствията от нашите действия нито да претегляме всяко движение за да бъдем сигурни, че не пропускаме Божията воля. Ако чакаме твърде дълго за да се движим, ние вече сме я пропуснали защото тази част от реката вече се е придвижила.

Реката не чака никого. Когато нещо тече по течението и ние искаме да го уловим, ние трябва да действаме бързо или можем да го пропуснем. Лесно е да се пропусне нещо, което се движи бързо. Реката се движи. Движи се с нея. Стъпи в твоето повишаване днес.

Някои от нас са хванати в титли и, поради това, ние сме заключени за други неща, които Бог иска да правим. Аз не съм такава, която да давам титли защото Бог постоянно призовава всеки един от нас в по-велики неща. Не позволявай на никой да ограничи твоето призвание в Бог, вместо това позволи на Бог да вземе всички ограничителни етикети от твоя живот.

Има повишаване в мощните води на Божията течаща река. Има лидерска способност просто чакаща за теб. Всяко надаряване и служение е на разположение там. Позволи на реката да тече през теб, и повишаване ще дойде в твоята душа, повишаването от Господа, което се намира в изобилие в Реката на Славата.

 

Прочее, Господното слово дойде към мене и рече: Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите. Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ ми рече: Не думай — Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.  Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ. Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.  Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

Едно от най-великите неща, което ни се случва когато позволим да бъдем отнесени в Божията река е, че ние изведнъж започваме да усещаме Неговото сърце, да разбираме Неговите пътища. Ние изведнъж имаме товар за хората, призвание за нациите.

Аз лично вярвам, че няма "местно призвание." Чувам хора да казват, "Ние имаме местно призвание, местно служение, местно видение," но аз вярвам, че всяко служение е глобално. Великото поръчение го прави такова. Когато ти отидеш в света и проповядваш Евангелието на "всяко създание," което срещнеш, ти можеш действително да се намериш основан в определена местност. Моите родители бяха в Ричмънд, Вирджиния за около 60 години, но въпреки че голяма част от тяхната работа беше местна, тяхното призвание и тяхното видение бяха глобални.

Видението на всеки вярващ трябва винаги да бъде за целия свят, и дали ще отидеш някога физически в чужди страни или не, съществено е да имаш това измерение на призива на Бог в твоето сърце.

Поради нашите човешки ограничения, необходимо ни е чудо даже за да имаме Божието видение. В течението на реката, Той ни дава разширяване на сърцето, което ни дава възможност да носим видението, което Той е поставил в нас. Изправи се за удобния случай. Време е да спрем да се наклоняваме към по-малкото и да започнем да се наклоняваме към по-голямото. Вместо да вярваме за минимума, нека да започнем да вярваме за максимума.

Когато влезеш в помазани събрания където реката тече, Духът на Бог поставя величие в твоя дух. Той поставя специално призвание в теб, разкривайки ти самата причина заради която си роден. На Еремия, Той каза, "Дори от утробата на майка си, ти си бил призован да бъдеш пророк за народите." Твоето призвание не е по-малко драматично.

Като нас, Еремия веднага започна да протестира: "Аз съм дете." Врагът винаги ще сложи в устата ти нещо, което има силата да омаловажи призива на Бог. Ако настояваме говорейки тези ограничителни мисли, ние можем да пропуснем това, което Бог има за нас.

Господ каза на Еремия (и Той го казва и на нас днес), "Дори не казвай това." Ако негативни мисли идват от твоя дух, съпротиви им се. Не заявявай това, което мислиш. Не го изговаряй. Не прекарвай времето си мислейки за тези негативни аспекти, "защо това не може да бъде мое."

Преди няколко години аз летях до Ванкоувър, Британска Колумбия, за да говоря в една китайска църква. Тъй като моя първоначален призив беше за китайския народ, те остават моята първа любов до този ден. Когато отидох в църквата тази вечер, Господ ми говори да не споменавам думата "Китайци." Аз протестирах, "Господи, Ти знаеш, че обичам китайците, и аз не мога да кажа нещо за да ги нараня." Ако трябва да кажа нещо, аз щях само да спомена, че съм щастлива да бъда отново с китайци.

Господ каза, "Аз не искам да поставяш никакъв ограничителен етикет върху тях. Аз ще ги използвам да благословят света, не само техните хора." В течението на реката, има висше призвание и всяко ограничение, което хората се опитват да сложат върху нас е вдигнато.

Преди много години моя брат започна да кани чуждестранни пастори на нашите палаткови събрания, и ние продължаваме тази традиция. Това изисква много усилия. Тези, които са натоварени с това служение изпращат няколко хиляди писма за покани по време на всеки лагер. Трябва да бъдат изпратени по две копия от всяко писмо, едно до човека когото каним и друго до нашето Министерство за Емиграцията. Това е донесло много и много трудности за хората от недоразвитите страни да дойдат в Америка, но ние обичаме да благославяме тези, които обикновено нямат възможност да дойдат.

Някои не могат да разберат защо правим тези усилия. "Има много работа за тях, която да вършат в Индия или Африка," казват те. "Защо трябва да ги каним да идват тук?" Защото Великото Поръчение не е само за Американците или Канадците или Британците. Всеки вярващ трябва да има световно видение. Иначе как можем да очакваме нашия Господ да прекара вечността с нас? Света е Неговата поглъщаща страст, и Той иска хора, които също имат света в своето сърце.

В хода на годината, ние имаме хора от повече от 50 страни, които ни посещават тук във Вирджиния, а в Ерусалим броят на страните, от които имаме представители в нашите събрания е повече от 100 всяка година. Аз вярвам на Бог за увеличаване на този брой защото искам да видя Неговото Слово изпълнено. Аз знам, че когато пастори и други християнски лидери от други страни влязат в течението на Божията река, техният живот е обърнат с главата надолу и те се връщат в своите страни за да вършат велики подвизи за Бог.

Защо трябва някой вярващ да бъде ограничаван? Божият призив съдържа всичко.

Дявола знае поне хиляда причини, които може да представи пред всеки от нас за това защо не можем да бъдем ние, които Бог ще използва. Ако той не знае всичките защо не, нашите приятели изглежда да ги знаят. Аз лично вярвам, че призива на Бог и личното взаимоотношение на човек със своя Бог са достатъчни за да го накарат да се изпълни в живота на този човек, ако той го иска и е готов да тича здраво след него. Ако ти си решен, никой човек или дявол не може да те спре или да ти попречи.

Когато желаем да се държим за видението на Господа, удивително е как Бог отваря врати за нас, врати, които никой човек не може да затвори. Това няма нищо общо с това къде сме родени, нашето образователно постижение (или липсата на такова), нашето социално положение, или някое от другите неща, които хората смятат за толкова важни. Важното нещо е личното взаимоотношение с Бог и личното желание да се вярва и да се покорява на Господа. Това е, което в края на краищата има значение. Влез в реката, и течи с нейния призив.

Всичко, което ни се е случвало на всеки един от нас до този момент не е било нищо друго освен подготовка за това, в което ще се движим в идните дни. Ние преживяваме повече и повече съживление, и всичко, което сме преживяли в миналото — без значение колко велико чудо или какъв чудесен отговор на молитва — не е било нищо друго освен задълбочаване на обещанието, което ни е било дадено за този последен ден и час.

Аз съм благословена защото съм израснала в семейство, което познава славата на Бог. Не мога да си спомня време когато да не сме познавали славата. Аз израснах в тази област на слава и в тази област на слава е където Бог посява семена на величие в нашите духове. Нека да спрем да си говорим извън величието, което Бог е приготвил за нас. Той каза на Еремия да не казва, че е дете, и Той ти казва днес да спреш да обитаваш в негативните неща и да приемеш Неговия призив и разширяването за това. Не казвай нищо, което ограничаващо относно тебе, относно твоето служение, относно твоя призив, относно това, което Бог има за теб. Спри да заявяваш ограничения и започни да заявяваш неограничените цели на Бог. Започни да вярваш за освобождението на Бог от хомота — без значение от съществуващите обстоятелства. Когато направиш това, ти ще видиш големи и свръхестествени врати отворени пред теб.

Моя баща имаше велико чудотворно служение, и той каза, че Бог му е говорил тези думи: "аз не искам да говориш слово на неверие или да се съгласяваш с други, които го правят." Той трябвало да започне да развива тази способност защото, ако не сме внимателни ние откриваме себе си, просто в хода на нормален разговор, говорейки думи на неверие. След като той работил върху това за известно време и си мислел, че се е справил доста добре, Господ му говорил отново: "Не е достатъчно да не говориш неверие. Аз искам дори да мислиш така." От този ден нататък, моя баща трябвало да започне целия процес отново.

Избави се от някои от негативните неща, които мислиш и казваш. Когато мислиш по този начин и говориш по този начин, ти ставаш своя най-лош враг. Спри да обитаваш и да заявяваш негативни и ограничителни неща. Няма никакво ограничение в Духа. Няма никакво ограничение в славата. Тези, които обитават в позитивното и изповядват позитивното ще бъдат издигнати посред нощ със специални помазания, които ще удивят и объркат света. Колко е чудесен деня, в който живеем!

Колко дълго трябва да чакаш за някои от тези неща да се случат? Ако вярваш за това и спреш да настояваш за причините, поради които то не може да се случи, Бог ще те издигне за няколко месеца.

"Но аз не съм Еремия," чувам някой да казва. Има едно помазание за този ден, което е по-велико от това в дните на Еремия. Има едно помазание за този ден, което е по-велико от това в дните на Исая. Има едно помазания за този ден и час, което е по-велико от всичко, което някога е било виждано по лицето на Земята.

"Какво да кажем за Деня на Петдесятница?" Какво да кажем за него? Истина е, че 120 бяха изпълнени със Святия Дух, но аз съм била на служби, в които хиляди са били изпълвани с Духа в едно събрание, за няколко минути. Никога е нямало по-велик ден, по-велик час или по-велико движение на Духа на живия Бог. Започни да го заявяваш. Приеми своето велико призвание в реката на Бог.

Защо намираме за толкова трудно да вярваме това, което Бог ни казва за нас? Веднъж, когато имахме Библейско Училище всеки следобед в Ерусалим, един от нашите лидери каза на всички студенти, "Искам да си отидете в къщи тази вечер и да напишете всяко бележито пророчество или видение или сън, всичко, което все още не е изпълнено във вашия живот и да го донесете утре на лист хартия." Когато влязохме в клас на следващия ден всеки изглежда беше направил домашната си работа, но те бяха затруднени да я покажат. Листите оставаха скрити под нещо, и студентите не искаха никой да види или узнае какво очакваха те в Бог. Те не искаха никой да мисли за тях като че бяха с високо мнение, и те не искаха никой да си прави шеги с тях.

Учителката обикаляше из стаята, опитвайки се да накара някой пръв да прочете своя лист. Най-накрая тя накара някой от студентите неохотно да започне да чете някои от нещата, които Бог му беше обещал. Казваше се, "Аз ще бъда велик евангелизатор. Аз ще проповядвам на хиляди. Ще виждам хиляди спасени." Той беше очевидно смутен от това, което четеше.

Учителката, обаче, само го насърчи. "Аз не виждам никакъв проблем с това," каза тя. "Ти вече проповядваш, ти вече имаш успех, ти вече печелиш души. Семето вече работи. Всичко, което Бог трябва да направи за теб е просто да увеличи броят, а това е лесно нещо за Бог."

Друг човек прочете, "Бог ми показа, че ще проповядвам на големи платформи в Африка, на големи изцелителни събрания, с велики чудеса."

"Това не е трудно за Бог," отговори учителката. "Спомни си за дамата, за която се моли предния ден. Бог я изцели. Какво чудо беше това! Спомни си …?" и тя продължи да му припомня за други чудеса, които Бог беше извършил чрез него. Изцелителната сила беше там. Изискваше се само ускорение, увеличаване на броя. Ако Бог може да изцели един човек чрез теб, Той може да изцели десет хиляди чрез теб. Преди да свършим този ден, мнозина ще бъдат убедени, че Бог ще извърши това, което е обещал. Ние ще видим това в идните дни.

Ти си призован за нациите. Вероятно никога не си мислил за това по този начин, но е време да го направиш. Вземи една добра карта на света и се моли върху нея. Положи ръцете си на страните, за които Бог ти е сложил товар и вярвай за чудеса. Ако не си добър по география и не познаваш страните, започни да се молиш за географски области или за континенти. Моли се за Азия, за Африка, за Южна и Централна Америка. Моли се за Карибските Острови. Виж какво ще направи Бог за теб. Това е Божият ден и час да доведе до осъществяване призива, който е бил върху твоя живот от утробата на майка ти. Той е подхранван и разширяван докато ти си отнасян в реката.

Някой може да каже, "Ти не знаеш какво детство съм имал." Това няма значение. Призива на Бог не зависи от семейството, в което си израснал или дори дали си израснал или не в християнско семейство. Бог има лично взаимоотношение с всеки един от нас, което се връща до момента, в който сме били оформени в майчината утроба. Неговия призив е индивидуален и личен.

Света не е толкова голям за нас за да го обичаме. Придвижи се в твоята власт в Бог и започни да призоваваш нации за Бог.

Само няколко седмици преди брат ми да умре, Господ ме почете и ми даде привилегията да бъда в северна Корея, последната страна, за която съм вярвала Той да ме изпрати. Благословена съм да бъда в нация след нация, в някои от тях за дълги периоди от време, а в някои отново и отново. Трябва да има повече от 200. Това не трябва да ни изненадва. Това е, което Бог е обещал. Влез в реката, и това ще се случи и в твоя живот.

Някои хора седят и се опитват да го планират, и докато са заети с детайлите за това как ще го направят, Бог вече използва човека до тях да извърши целта. Спри да се опитваш да извършиш сам Неговата работа и бъди отнесен от реката.

Много американски християни са напълно песимистични за бъдещето на Америка. Позволи на Господ да ти даде вяра за тази страна. Позволи Му да ти даде вяра за това поколение. Спри да бъдеш толкова песимистичен. Бог не е ограничен от съществуващите условия. Не позволявай на себе си да бъдеш съобразен със сегашните тенденции на мислене. Бъди различен. Позволи на Духа на Бог да спусне вяра в твоето сърце за съживление за Америка.

Когато аз неотдавна видях съживление във видение, аз го видях да се простира от "море до блестящо море" в тази страна и видях, че никоя страна в света няма да остане недокосната от него. Бог ще благослови хората от този свят, които много от нас са смятали за последните, които да бъдат благословени. Спри да го пресмяташ и му позволи да се случи.

Съживление скоро ще избухне на Уол Стрийт, в Конгреса в Уошингтън и в Белия Дом. Този дом също ще бъде изпълнен със славата на съживлението. Двадесети век е бил свидетел на съживление от Азуза Стрийт да Броунсвил, но то няма да спре там. Както сме видели, то се придвижва до Смидтън, Мисури, го Ашланд, Вирджиния, до Феникс, Аризона, до Анаполис, Мариленд, и то се придвижва към твоя град. Приеми призива за света, който Бог иска да постави дълбоко в твоето сърце днес чрез Своята Река на Славата.