Реката на Славата от Рут Уърд Хефлин 1999 Превод: Емил Енчев Съдържание


Част трета: Какво трябва да правя?



страница6/7
Дата29.04.2017
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Част трета: Какво трябва да правя?



Глава деветнадесета - Срещни Бог в Реката

 

Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.



Псалм 46:4-5
"Бог е сред него." Нашия Бог протяга към теб покана да Го срещнеш в реката. Приеми поканата Му и стъпи в Реката на Славата за собствения си живот и за живота на тези около теб. Приеми поканата Му и започни да провъзгласяваш веселие за хората на Америка, славата на съживлението да тече от едната страна на този народ до другата, от граница до граница, от море до блестящо море. Потоците на Бог носят победа, за нашата нация, и за всяка друга нация по света.

Бог е в контрол на световните събития. Той е Триумфиращият и желае да ни използва като тези, които говорят триумф и говорят победа. Приеми Неговата покана днес.

Бог иска да ни срещне в реката. Някои хора може малко да се нервират с покана като тази. В стари дни, единствената мисъл, която хората някога са имали за реката е била да преминат в отвъдното, а това не винаги е било най-приятната мисъл. С покана като тази, някои може да се страхуват, че ще умрат преди утрото.

Едно Великденско утро в Ерусалим, ние имахме почукване на вратата доста рано. Беше един Православен свещеник, който беше сигурен, че умира.

"Защо мислите, че умирате?" попитахме ние.

"О," каза той, "Аз видях Господа рано тази сутрин." В неговото мислене, да видиш Господа означава, че скоро ще умреш. Ние бяхме щастливи да му кажем, че да видиш Господа в тези дни означава, че ти скоро ще влезеш в нов и чудесен живот.

Никой не трябва да се страхува от тази покана. Не се нервирай, ако Господ ти казва, "Аз ще те срещна в реката." Ти не си отиваш вкъщи сега. Той просто те събужда, помазва те, съживява те, облича те със сила отгоре, слага нещо ново в твоя дух, нещо ново в твоето ходене, нещо ново в твоето говорене, нещо ново в твоя живот, така че да можеш да се изправиш и да вършиш подвизи. Срещни Бог в реката.

Има чудеса в реката, и Бог ни казва, "аз искам да влезете в Духа и да стоите в Духа." Бъдете напълно потопени в тази мощна река на Бог и стойте под нейното животворно влияние. Не бъдете задоволени просто да бъдете докоснати от Духа, но позволете на Духа да ви залее. Позволете на реката да прелее своите брегове, и да ви наводнява постоянно.

На 15-ти ноември, 1998, Бог ме накара да тегля една въображаема линия на платформата, където служех и да я прескоча. Той ни каза, че иска да бъдем напълно в новото след тази дата. Аз разбрах, че и други са били водени да направят същото нещо.

Дали ако прескочиш една въображаема линия винаги ще ти донесе нещо ново в Бог? Някои вероятно мислят, че това е много глупаво нещо, което да се направи, но повярвайте ми, не е глупаво, ако виждаш линията.

Скочи от старото в новото. Скочи от брега на реката в дълбоките места. Скочи от твоето мислене в Божието мислене. Скочи от това, което ти знаеш в това, което не знаеш. Скочи от областите на миналото в областите на откровение на бъдещето.

Когато можеш да видиш новото нещо, което Бог ти предлага, не е трудно да направиш скока. Областта на Неговата слава е точно толкова реална колкото всичко друго, което можеш да видиш.

Бог прави нови неща в реката. Той извършва чудеса. Той донася чудеса и знамения чрез силата на Своя Свят Дух, и Той те кани да участваш. Ти имаш лична покана от Него. Неговите благословения не са само за един или за двама или за една дузина. Тази покана е за всички. Бог иска да Го срещнеш в реката.

Бог е готов да ни срещне в реката, но зависи от нас да приемем Неговата покана. Време е да спрем да стоим на брега и да гледаме. Ние трябва да се гмурнем. За тези, които са по-малко склонни към приключения, които се страхуват да се гмурнат, вървете в дълбочините на водите на Бог. Започнете да вървите в тях, правейки стъпка след стъпка, движейки се напред, позволявайки на Святия Дух да ги отмери за вас.

Когато Той измери хиляда и вие дойдете в място, където глезените ви са покрити, не спирайте там. Позволете Му да отмери още хиляда за вас така че да можете да дойдете до води дълбоки до коленете. Не спирайте там във водите дълбоки до коленете. Позволете на Духа да измери още хиляда за вас и продължете да вървите в по-дълбоки води. Важното нещо е да не стоите завинаги на брега на водата. Елате в реката, защото Господ е обещал да ви срещне там.

Някои хора се страхуват от водата, но Господ премахва нашите страхове. Сред хилядите хора, за които се молих в продължения на една година, аз съм удивена колко много ми казаха, че се страхуват. "Не се страхувай," казвах им аз. "Просто се отпусни." Някой е винаги зад тях за да ги хване когато падат, но аз чувствах, че това не е физическо нещо, което ги кара да се страхуват. Те се страхуват от гмуркане в реката на Бог. Какъв срам! Няма нищо, от което да се страхуваме в реката. Той е обещал да ни срещне там.

Да, Той ще ни занесе в области, които никога не сме познавали, но доверете Му се. Нека всеки страх да си замине. Не се безпокойте за това да отидете в дълбокото. Безпокойте се за това да не отидете достатъчно надълбоко.

Ти можеш да бъдеш особен и все пак да не си в реката, така че не се страхувай от особеност. Понякога, хората, колкото по-надълбоко отиват, толкова по-нормални стават. Бог поставя някаква нормалност в тези, които нямат нормалност в естественото. Живота им е бил деформиран и изпълнен с бъркотия, но когато влязат в реката, Бог започва да поставя в действие изцелителен процес, който завинаги ще трансформира живота им. Той поставя нормалност в живота, която не е позната от никой. Докато са в Духа, излезли в дълбочините на реката, Бог носи изцеление за тялото, изцеление за емоциите и изцеление за ума. Той им дава ново чувство за посока и те знаят, че вървят напред в пълните цели на Бог. Какво чакаш? Влез в Реката на Славата днес.



Глава двадесета - Стъпи във водите

 

И мъжът излезе към изток и в ръката му имаше мерителна връв. И премери хиляда лакътя и ме преведе през водата — водата беше до глезени.



Езекиил 47:3
"Той премери хиляда лакътя." Реката е тука. Сега стъпи във водите.

Едно от най-великите изявления, които съм чувала моя чичо Бил да прави за реката на Бог е, че всеки път когато стъпиш в реката ти стъпваш в нея в ново място защото реката постоянно се движи. Ти можеш да стъпиш от брега на точно същото място както преди, но водата не е същата поради течението на реката. Всеки път когато стъпим, ние откриваме себе си в нови води, и въпреки че намираме за трудно да стъпим в нещо ново или непознато, Бог ще ни води напред в това съживление чрез откровението на Святия Дух. Стъпи смело във водите.

В тази река на Бог може да се влезе само от тези, които смирят себе си:
И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.

Матей 23:12
Ти трябва да се принизиш за да влезеш в тази река. Тя ще те отведе до висотите, но твоето пътуване трябва да започне от отиване надолу, чрез смирение. Понякога Божиите служители са последните да смирят себе си. Ние си мислим, че понеже знаем толкова много за Бог и понеже сме били използвани от Него в миналото, ние знаем как да вършим нещата. Това изглежда, че почти искаме да кажем на Бог как да си върши работата понякога. В това съживление, обаче, ние всички сме на еднакво игрище. Бог го върши по Своя Си начин. Смири се и Му позволи да го направи.

Отвъд нуждата от смирение, обаче, влизането в областта на небесното, областта на славата на Бог, е по-лесно отколкото повечето от нас предполагат. Това идва чрез простотата на хваление докато духът на поклонение дойде и поклонение докато славата дойде. Когато славата дойде, всичко, което трябва да направим е да се предадем и ще бъдем отнесени от течението на реката на Бог. Не е трудно. Просто позволи на реката да тече.

Ние влизаме в реката чрез хвалене на Бог, покланяйки Му се, танцувайки пред Него, чрез предаване на смеха на Духа, чрез оставяне настрана на нашето мислене и фокусиране на цялото ни внимание на Господа. Ние трябва да се научим да забравяме за себе си и да се концентрираме на Него. Когато го направим, не след дълго, ние плуваме в реката, и нищо не може да се сравни с това да бъдеш в реката.

Някой ми даде една прекрасна жегла миналото лято. Тя е от тези новите, която показва течащата река и някой танцуващ и хвалещ Бог на повърхността на реката. Тези жегли и другите подобни на тях са търсени сега поради това, което Бог прави в съживлението. Е, танцуването в реката е добър старт. Когато наистина влезем в реката, ние няма да бъдем виждани от тези около нас.

"Къде е сестра Рут?" ще попита някой.

"Не я виждам," ще трябва да отговорите вие. "Мога единствено да видя реката. Тя трябва да е там долу някъде в дълбочините й, но водата е толкова дълбока и реката тече толкова бързо, че тя не е видима за мен."

Аз съм доволна просто да седя отзад и да наблюдавам това, което се случва и да казвам, "Слава на Господа! Реката е тук. Съживление дойде, славата на Бог е разкрита, чудеса се случват, и Бог върши всичко това чрез Своя Дух."

Много по-лесно е да се преживее реката в места където очевидно тече. Аз насърчавам хората навсякъде където ходя да ходят в Броунсвил, Пенсакола и да бъдат част от съживлението там. Когато съживление избухва, ние трябва да посетим места, които са в съживление и да преживеем това, което Бог върши.

През юли 1998 аз можах да отида на сутрешно пастирско събрание в Църквата от Асамблея на Бога в Спрингфийлд, Вирджиния, където брат Ковър е пастор. Пастор Джон Килпатрик беше говорителя тази сутрин. Когато той дойде в светилището тази сутрин имаше вълна на слава, която дойде с него. Аз веднага започнах да плача защото се разтопих в неговото присъствие. Чудех се защо се разтопих толкова, и Господ ми каза, че Той иска да усетя Неговото сърдечно оценяване на брат Килпатрик за великите жертви, които той лично е направил за съживлението. Това беше дълго пътуване за него с автобус, от Броунсвил, Флорида, до северна Вирджиния, за само два дни събрания, но пастор Килпатрик прави подобни пътувания из страната почти всяка седмица за да помогне да донесе Реката на Славата до хората в нашата страна.

Аз често питам хората в събранията, в които служа дали са били в Броунсвил, и съм изумена колко много хора не са били. Когато Бог върши нещо, ние трябва да направим усилието да отидем до мястото където Той го върши. Има места, за които чуваме където реката се е разширила малко повече от други места. Това не е различна вода, но има разширяване или вероятно дълбочина там, която ние не преживяваме на всяко място, и ние искаме да преживеем това. Бий път до местата където съживлението вече е в прогрес и, когато си там, позволи на тези, които са вече във водата да се молят за тебе.

Нещо относно реката е различно там. Вероятно това е просто, че сме останали твърде близо до бреговата линия, бивайки толкова предпазливи. Когато отидем там където другите са направили прехода от брега към дълбочините на водите и ги видим да се хвърлят, това прави по-лесно за нас да се придвижим в същите тези дълбочини на потока на реката. Това не означава, че реката не тече също и в нашите градове, но толкова много от нас са се наслаждавали да шляпаме с краката си във водата, когато ние трябва да бъдем там вътре плувайки в по-дълбоките места.

Когато отидем сред хора, които всички плуват, ние си казваме, "Какво правя тук, просто плискайки краката си във водата, когато аз също мога да плувам в дълбочината на реката?" Това ни кара да желаем да влезем и да плуваме с тях. Бог има много удивителни неща, които да ни покаже, но Той ни чака да влезем в тези по-дълбоки води.

Съживлението в Броунсвил започна на Деня на Бащата през 1995, а великото съживление в Смидтън, Мисури, започна през март 1996. Позволи на съживлението да започне днес в твоето сърце и в твоята църква. Това е Божият час и Неговата река тече.

Някои повече нямат вяра за съживление в Америка. Те са сигурни, че Америка е твърде грешна за да бъде благословена от Бог, но аз имам вяра, че Бог не само ще възстанови християнските основи, които са били разрушени, но ще издигне едно дори по-велико здание. Когато стъпим във водите на Божията река, Той може да извърши крайно удивителни неща в и чрез нас.

Не е достатъчно, че реката е тук. Ако не стъпиш в нейните води, ти няма да се възползваш от нейното животворящо течение. Действието на стъпване в реката, следователно, е от голяма важност.

Важно е, че ни е била дадена възможност да участваме в реката и че ние даваме на другите възможност да участват. Едно нещо е да се чуват велики проповеди, но е напълно различно да се сложи в действие това, което е чуто. На всички нас ни е даден шанс да течем в реката на Бог и да позволим на реката да тече чрез нас. Съживлението е участие, и без участие не може да има никакво съживление.

Не е възможно да познаеш тази река без да я опиташ. Ти трябва да знаеш как изглежда тя. Можеш да кажеш:
"Цветовете са толкова красиви."

"Водата изглежда бистра."

"Изглежда чиста."

"Изглежда освежителна."

"Тя е прохлада в горещ ден."
Да си представиш как изглежда не е същото като да я преживееш. Описването на реката не е достатъчно. Ти можеш да бъдеш наблюдател в съживлението. Наблюдателите могат да мислят, че знаят какво е съживлението, но те не знаят.

Много странно отношение се е издигнало сред християните. Те сега са много настроени против преживяването. Те са много скептични за всяко преживяване и искат да го изследват дълго и усилено преди да го видят за себе си. Как може да бъде това? Това, което Бог иска да извърши в нас може да бъде познато само чрез преживяване. Няма друг начин.

Когато съживление дойде, всеки изведнъж е пробуден за Бог по такъв начин, че когато Той говори по някакъв начин, ние можем да отговорим веднага на Неговия глас. Ако Той ни подбужда да танцуваме, ние можем да го направим. Ако Той ни насърчава да викаме, ние можем да отговорим. Ако Неговата воля е всички да пляскаме заедно, ние можем да пляскаме. Има един общ отговор на Духа на Господа.

Бог върши това, което е необходимо за да ни освободи бързо. Това, което обикновено отнема много години, докато ние преминаваме през всички духовни стадии, сега е извършвано за много кратко време чрез работата на Духа. Той ни дава напълно задълбочено развитие. Нито една част от нас не е изключена.

Някои от нас са все още в стария ред, и дори когато хората са потопени в реката и, в резултат, са били освободени, спасени, изпълнени с Духа и запалени за Бог, ние все още искаме да започнем от началото с тях. Това обезпокоява някои християни, че нови вярващи могат да влязат в нещата без да вършат неща от "нормалния ред."

Когато Петър беше призован да послужи на дома на Корнилий и нещо ново се случи (хората мигновено бяха изпълнени с Духа и започнаха да говорят на езици), той не беше обезпокоен от това. Той каза:


Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?

Деяния 10:47
Петър не настояваше тези хора да се върнат обратно и да започнат с А, Б, В. Те вече бяха дошли до познаване на Господа и бяха изпълнени с Духа. Нямаше причина да ги връща обратно. Някои хора все още настояват да учим 1, 2, 3, когато Бог вече казва "98, 99, 100." Това е време на голяма ускорение. Позволи на Бог да го направи по Неговия начин.

Един брат, който посети нашите летни палаткови събрания беше спасен само от един месец, но неговото освобождение беше толкова велико, че той вече беше натоварен с домашно служение. Бог върши бърза работа. В страни като Русия, където е имало голяма липса на квалифицирани пастори, хора, които са спасени само от няколко месеца вече пастируват успешни църкви. Как може да бъде това? Защото няма никой друг, който да го направи. Имат ли те всички отговори? Разбира се, че не, но реката е в тях, и това е, което е важното.

Моя брат спечелил един млад човек за Господа в Сан Петербург, Русия. Когато той се върнал там година или две по-късно, точи човек пастирувал църква от 1,200 човека. Този феномен само ще се увеличава в идните дни. Реката тече. Стъпи вътре.

Повечето реки текат само в една посока, но не очаквайте същото от реката на живота. По едно време тя ще тече в една посока, а в следващото в друга. Важното нещо не е да разбереш как тече реката, но да бъдеш вътре и да течеш с нея — в каквато посока и да тече тя в момента. Ето защо е толкова глупаво за нас да диктуваме на Бог как да върши Своите чудеса.  Това е реката на живота. Стъпи в нейните води и позволи на нейния живот да ти послужи — по начина, по който Бог вижда за подходящ.

Както пастор Стив Грей в Смидтън, Мисури, ти не трябва да бъдеш съживлението. Всичко, което трябва да правиш е да си домакин на съживлението. Господ напълно желае да бъде реката, ако ние само желаем да влезем. Това, което не разбираме Той може да ни научи докато сме в реката. Стъпи вътре.

Може да изглежда странно на някои хора да наричаме Божия Дух "реката." Е, наричайте Го както си искате. Наричайте Го реката, движението, съживлението или пробуждането. Няма значение как Го наричате, но вие можете да бъдете посред Него. Реката не е по избор. Ние няма да имаме няколко различни класи хора в движението на Бог. Ти си изцяло вътре или не си вътре. Тези, които искат да бъдат вътре, но не са толкова много вътре ще бъдат оставени назад. Стъпи във водата и бъди в течението. Избора е твой. Стъпи във водата. Това е твоята възможност.

Лично, аз вярвам, че кръщението в Святия Дух също не е по избор. Докато знам, че в определен смисъл човек може да отиде на Небето без да говори на други езици, без да бъде кръстен в Духа (защото нашето взаимоотношение е основано на кръста), аз съм сигурна, че Бог ще се изправи срещу всяка деноминационна група преди да дойде и ще изиска от тях отговор като дали искат или не да бъдат кръстени в Неговия Дух и да говорят на езици. Хората, които са говорили срещу това и другите, които не са били отворени за него ще говорят на езици повече от останалите от нас преди края.

Ако искаме да бъдем в движението на Бог в последните дни, ние имаме решение, което трябва да направим. Стъпи във водата и преживей Реката на Славата за себе си.



Глава двадесет и първа - Хвърли се в по-дълбоките места

 

И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.



Езекиил 47:5
"Води за плуване … " Време е да загубим страха си от реката и да влезем в нейния животворящ поток, да позволим на нейните води да ни отнесат и да започнем да плуваме в Божия Дух по нов начин.

В моята книга, Славата на Съживлението, аз споменавам новите и различни скокове, които Бог има за всеки един от нас. Някои винаги са правили специфичен скок защото го харесват, защото им изглежда лесен или защото се чувстват удобно с него. Това е чудесно, но сега Бог ни показва нещо ново.

Мисълта за нов скок изглежда заплашителна за повечето от нас защото ние не сме го усъвършенствали още толкова добре както другите. Винаги е по-лесно да се залепиш за познатото и удобното. Ние винаги се чувстваме по-добре да правим нещо, в което можем да бъдем превъзходни. Това е разбираемо, обаче Бог иска да ни заведе в някои нови области, области, в които никога преди не сме се движили. Той предлага нов скок за този нов ден, и ако ти желаеш, Той ще те учи чрез Неговия Дух.

Аз сложих това в книгата защото една вечер на нашите служби аз се видях да правя страничен скок. Никога не съм харесвала страничния скок, но от деня когато Бог ми показа това аз мога да го правя, правила съм няколко странични скока в Духа. Знам, че понякога изглеждам като начинаеща, но това е ок. Плуването по този нов начин може да не бъде напълно удобно за мен, но Господ знае какво прави. Аз плувам във великата Река на Славата.

Ние развиваме нашия собствен малък стил във вода до глезените, и когато се почувстваме че се придвижим по-надълбоко, ние не можем да обърнем внимание на друг стил в областта до коленете. Ние сме променяни отново когато се придвижим във вода до кръста. Когато накрая стигнем до сериозно плуване, поради някаква причина нашия стил удря на камък, и ние сега сме бавни да искаме да го променим. Когато знаем колко много има за преживяване, обаче, това ще направи далеч по-лесно за нас да желаем да се променим.

Била съм благословена да бъда във велики служби на съживление като дете, и съм срещала много хора, които са нямали тази привилегия. Това преживяване ми дава определено предимство, но в това настоящо съживление ние всички учим нови неща. Има неща, които сме научили в края на 40-те и през 50-те, които все още не са били достигнати в това настоящо съживление, но Бог също ни призовава в нови води, в нови преживявания.

Има, в душите на Божиите хора в тези дни, по-голям и по-голям глад за нещата на Неговия Дух. Този глад няма да ни позволи да почиваме в плитки места. Той ни подтиква да тръгнем от брега и да бъдем занесени в по-дълбоки неща. Какво имаме да губим? Настояването да се стои близо до брега само ще ограничи нашето преживяване в Бог. Хвърли се в дълбокото.

Няма начин да се приготвиш за дълбочините на Божия Дух. Ти не можеш да попиташ някой друг за техния опит и после да практикуваш скоковете, които може да се нуждаеш да направиш за да плуваш успешно там. Не можеш да знаеш, по никакъв начин, какво ще преживееш в дълбочините на Божията слава. Има само един начин да преживееш това, и това е да влезеш там и да започнеш да плуваш.

Ние повече не можем да бъдем доволни краката ни да бъдат в плитки води. Повече не можем да бъдем доволни да държим краката си на твърда земя. Време е да се придвижим от областта на нашето разбиране и да видим това, което Бог има за нас. Докато стоим във водите до глезените или във водите до коленете или дори във водите до кръста, ние все още ще можем да докосваме дъното. Ние все още ще можем да стоим на двата си крака. Ние все още ще се чувстваме самоуверени. Излез от това чрез вяра. Бог иска да те придвижи в непознатото.

Тези, които имат проблем с излизането чрез вяра настояват, че трябва да стоят на двата си крака. Няма нищо погрешно с тази решителност, но ако можеш винаги да стоиш на двата си крака, ти никога няма да можеш да преживееш дълбочините на Божията река. Понякога Бог трябва да позволи нещо да ни удари в краката така че да можем да отидем в дълбочините на реката и да се научим да течем с нея.

Ако желаеш да плуваш в реката, бъди готов да научиш един или два нови скока. Позволи на Бог да разшири твоето преживяване. Всеки ден, плувай малко по-нататък отколкото си плувал предния ден. Опитай някои нови води. Опитай нещо ново в Духа. Позволи на Бог да те води в дори по-дълбоки води.

Когато си достатъчно надълбоко, ти изведнъж ще откриеш себе си със способността да вярваш за множества. Зрялост в областта на вярата може да бъде достигната единствено в дълбочините на реката. Ние можем да говорим за вяра и да проповядваме за вяра, но когато влезем в дълбочините на реката, изведнъж ще познаем вярата.

Плувай. Не се страхувай да оставиш контакта си с брега. Това не означава, както някои намекват, че ти ще станеш безполезен в този свят. Ние все още сме тук в този свят за малко, но въпреки че сме в него, ние със сигурност не сме от него. Ние имаме по-висше призвание. Придвижи се в дълбочините на необятността на Божията река.

Бог има някои хора, на които Той иска ти да им послужиш, но ти точно сега не си в позицията да го направиш. Ти може да познаваш Бог и да имаш някои духовни дарби действащи в твоя живот. Можеш да имаш определени идеи за това кой скок да използваш в дадено обстоятелство, но все още имаш много да учиш. Бог винаги го прави по различен начин откакто ние очакваме. Хвърли се в дълбоката вода, и Той ще направи останалото.

Бог ни води във води, които "не могат да бъдат преминати," и изведнъж ние виждаме равини да стъпват във водите на откровение. Изведнъж цели синагоги преживяват движение на Божия Дух. Изведнъж ние сме използвани да благославяме служители, които никога не са си и помисляли да полагат ръце на болни. Сега, не само, че те правят това, но велики чудеса се извършват.

Кога се случва всичко това? Веднага когато можем да оставим нашия страх от водата и да позволим на Духа да ни отнесе в по-дълбоките места.

Всеки, който плува знае, че ти не можеш да си позволиш да отидеш в дълбока вода натоварен с нещо. Да плуваш с дрехите си е много трудно. Дрехите се намокрят и тежат, и те ще те дърпат надолу.

Някои тренирани водолази отиват в дълбока вода с кислородни бутилки и други механизми за гмуркане, но това е нещо напълно различно. Ако просто искат да плуват и да бъдат носени от водите, те трябва бързо да се отърват от всичко, което може да ги притегли надолу. Ние не можем да си позволим да бъдем натоварени с нещо. Бог иска да те освободи от всеки товар. Той иска да те направи безгрижен. Ти не можеш да плуваш правилно когато си натоварен с всякакъв допълнителен багаж. Отърви се от всяка тежест, и плувай в по-великата слава.

Еврейската дума за слава е кабод, и корена има схващането за "тежест." Има "тежест на слава," която ние преживяваме на нашите събрания. За да преживеем това, обаче, ние трябва да бъдем леки, напълно безгрижни, а не натежали от грижите на живота. Хвърли всяка грижа на Господа и бъди свободен да течеш в реката на Бог. Позволи Му да те направи напълно безгрижен.

Най-важното нещо за нас, върху което да се концентрираме в тези дни е да направим себе си на разположение за движението на Бог в настоящия ден, олекотявайки тежестта, освобождавайки се от всеки товар. Нека да бъдем готови да направим някакво далечно плуване в реката на Божията слава.

Ако ти вече си стъпил в реката, време е да отидеш малко по-надълбоко. Продължи да стъпваш докато откриеш води, в които да плуваш. Позволи на Божия Дух да те отнесе в по-дълбоки места.

Преди години, когато Фушия Пикет имаше църква в Далас, аз тъкмо бях свършила да проповядвам на нейните хора една вечер когато Господ спонтанно ми даде една малка песен:


Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да прави това, което иска да прави във вас?
Когато хората започнаха "да се отдръпват" Духът на Бога започна да тече посред нас по по-пълен начин.

Духът ми даде други стихове към припева:


Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да ви занесе до нациите на света?

Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да ви покаже славата Си?
Няма ограничение за това, което Бог може да направи за нас, ако ние можем да се научим да се махаме и да Му позволяваме да има Своя Си начин.

Посланието на припева все още е валидно. Ако ти и аз очакваме да получим ползите от тази необятна река, ние трябва да се махнем и да позволим на божествения поток да ни отнесе. Ние не можем да се отдръпваме в страх. Предай се на Господа с увереност.

Духът на Бог ми даде друг малък припев:
Ако искате да видите чудеса да текат, хвърлете се.

В дълбокото текат чудесата. Хвърлете се.
Как можем просто да си седим на брега когато другите вече са в по-дълбоки води? Как можем да си позволим да откажем да скочим когато другите се наслаждават на ползите от реката? Ако искаш да видиш чудесата да текат, скочи в дълбокото.

Има съкровища в дълбочините на реката. Когато влезем в тези дълбочини тогава пророчеството започва да тече и чудеса започват да се проявяват. Колкото по-дълбоко отиваме във водата, толкова по-дълбоки стават тези проявления докато стане явно, че ние пророкуваме отвъд нашата дълбочина и виждаме чудеса отвъд схващане. Ние сме се придвижили отвъд областта на нашето разбиране, и никой не може да се съмнява, че това, което идва е от Духа на Бог. Докато измерваме дълбочините на водите, ние ще открием диаманти, рубини, сапфири и много други скъпоценни камъни, богатствата на Божието Царство, с които можем да благословим хората. Това се случва само когато този поток на  откровение започне да идва в дълбочините на реката. Реката тече, и ние трябва да се научим да течем с нея. Тя тече защото ние пием от Извора и никога не трябва да спираме да пием от Реката на Славата или реките ще спрат да текат от нашите най-вътрешни същества.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница