Реката на Славата от Рут Уърд Хефлин 1999 Превод: Емил Енчев Съдържание


Глава двадесет и втора - Пей и танцувай по пътя си към Реката



страница7/7
Дата29.04.2017
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
Глава двадесет и втора - Пей и танцувай по пътя си към Реката

 

Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалата Му — от краищата на земята, вие, които слизате в морето, и всичко, което го изпълва, острови, и вие, които живеете на тях.



Исая 42:10
"Пейте на Господа нова песен." Един от най-лесните начини да дойдеш в небесната област е да пееш в Духа и да танцуваш в Духа.

Когато Бог започна да ни учи в Ерусалим за пеенето на нови песни, една млада американска двойка с две момчета дойдоха да живеят при нас. Те искаха да отидат в Южна Африка, но срещнаха някои проблеми с финансите си. Ние събрахме пари за съпруга да отиде напред, но останалата част от семейството трябваше да остане и да чака той да им изпрати пари от Южна Африка.

Когато Бог ни каза всички да пеем песен на вяра, другите в нашата група бяха готови да пътуват в служение. Те знаеха точно къде щяха да отидат, куфарите им бяха опаковани. По средата на пеенето, обаче, тази свенлива и мълчалива сестра започна да пее своята песен на вяра. Нейната песен беше:
Някога аз бях какавида,

Но сега съм пеперуда.

Някога аз бях какавида,

Но сега съм пеперуда.

Аз летя!

Аз летя!

Аз летя!
Това може да не е най-великият химн, който някога е писан, но изведнъж Духът на Бог започна да говори и Господ каза, "Понеже ти стъпи във вяра и каза, че летиш, иди си в къщи и си опаковай багажа. Преди да свърши седмицата ти ще летиш." Велико чудо се случи тази седмица така че младата майка и двете й малки момчета можеха да отлетят за Южна Африка и да се присъединят към нейния съпруг в служение там. Това е денят на нова песен.

Уелското съживление е известно със своите песни. Миньорите са марширували в мините пеейки, и се казва, че песните им са можели да се чуят на длъж и на шир. Нова песен също дошла в съживлението на Азуза Стрийт.

Има нещо относно новата песен, което носи освобождаване по начини, по които нищо друго не може. Движението на Духът на Бог идва на крилете на песен, и когато някои от вас освободите вашата песен към Господа вие ще откриете себе си течащи в ново измерение на Духа, извисявайки се в нова област на Духа, придвижвайки се в ново място в Бог.

Бог е готов да даде новата песен, но ние трябва да Му съдействаме. Ние трябва да се предадем на Бог, да вярваме за това и да пристъпим в него. Вместо винаги да се протягаме към познатото, ние можем да се протегнем към непознатото и да позволим на пророческия поток да дойде до нас, който да ни даде нови думи и нови мелодии, с които да хвалим нашия Бог.

Има музика и пеене и нова песен, която да се свири и да се пее в реката, и това е за тези, които преди не са можели да направят мелодия както и за музикално талантливите. Много от нас нямат музикални наклонности, но когато Бог ражда нова песен в дълбочините на нашето същество, ние всички можем да избликнем в пеене.

Апостол Павел пише на Коринтяните:


Ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. (английски с разбирането си)

1 Коринтяни 14:15
Бог иска да освободим нашите песни в Духа и да ги донесем и в областта на нашето разбиране също. Той ще направи това за всеки един от нас, ако ние просто Му позволим.

Аз мога да кажа, че новата песен е обогатила моя живот по начини както нищо друго, не е, освен видението. Новата песен може да отвори съкровищниците на Небето и да излее богатства от нашите собствени уста.

Когато се учехме да печатаме във висшето училище, ние не винаги се нуждаехме да бъдем пред пишещите машини за да практикуваме. Ние можехме да седим почти навсякъде, и нашите пръсти се движеха по въображаема клавиатура, печатайки желаните думи. След като научихме клавиатурата достатъчно добре, ние повече не трябваше да правим това. Същото това нещо се случи с мен когато ние се учехме да пеем спонтанно. Аз пеех почти навсякъде, и почти подлудявах някои хора с моите песни. Някой можеше да ми каже нещо, и когато го правеше, песен беше освобождавана от мен, и  аз не можех да им отговоря с прости думи. Трябваше да пея отговора си.

В следващите дни и седмици, ние се молехме и се покланяхме заедно за много часове и нито веднъж не се протягахме назад към песните, които вече знаехме. Ние се протягахме към непознатото и започнахме да пеем песни, които никога преди не бяхме чували. Някои от тези песни бяха много прости, обаче имаха красота и помазание, които ние не бяхме преживявали до тогава.

Това е нашият ден. Бог иска да сложи нова песен в теб и да накара душата ти да избликне  в пеене.

На Соломон му бяха дадени 1001 песни. Песента на Соломон или Песента на Песните, както е позната на еврейски, беше просто най-известната от тези песни. Имаше много повече.

Бог даде много песни на Своите хора в Старозаветните времена. Казва се в кръговете на Хасидик, че Песента на Песните, дадена спонтанно при посвещението на Храма, била по-велика от самия Храм. Бог ни се радва с песен, и Той иска да можем да отговорим и да пеем духовни песни на Него.

По време на нашия лагер през лятото на 1998, ние имахме група от млади хора от една църква на Асамблея на Бога в Торонто, Канада. Една вечер един от младежите пя една песен. Той каза, "Сестра Рут, след като прочетох твоята книга Слава Бог ми даде тази песен." Той спря и започна да я пее, и колко благословени бяхме, че мигновено един младеж беше придвижен в областта на спонтанното пеене на Господа!

Ти можеш да кажеш, "Е, аз не пея особено."

Ти трябва да кажеш "Аз обикновено не пея особено" защото Бог върши нещо ново. Той ражда нещо чудесно във всеки един от нас. Той освобождава песен в твоята душа. Ти можеш да се събудиш с нея една сутрин, или можеш да я получиш докато отиваш да си лягаш вечерта.

Понякога нови думи могат да дойдат в песен, която вече знаеш. Понякога моя дух се събужда пеейки някоя духовна песен, която аз вече знам, но не след дълго, Бог ми дава някои нови думи за нея.

Аз съм постоянно чувствителна за нуждата да стъпя в по-високи области, да вярвам на Бог за неща, които все още не сме овладявали, да пристъпя в неща, за които сме копнели, но все още не сме преживяли.

Аз имах едно интересно преживяване на конференцията на свещениците. Ние тъкмо бяхме свършили да пеем една песен, но ритъма на песента беше все още в телата ни. Устата ни бяха спрели да работят, но небесния ритъм беше все още в нас, и ние се клатехме в неговото движение. В този момент осъзнах, че Бог ни учеше на ритмите на Неговата река, движенията на нейните течения, песните на Неговата небесна област, речните песни.

Един чудесен Презвитериански пастор и съпругата му и семейството му бяха с нас на лагерното събрание през 1998. Една вечер брат Рени Мак Клийн служеше за новата песен. В края на посланието му той имаше хора ходещи в голям кръг, пеейки в Духа, чакащи за нова песен.

Изведнъж Презвитерианския пастор започна да пее нова песен. Цялото му тяло беше в движение докато пееше:
Ноооооооооово, вкуууууусно, мляко и мед, музика от скинията, тече, тече.
Той повтаряше това, и изглеждаше, че ръката му рисуваше новото от най-вътрешното му същество. Неговата песен донесе велика свобода и радост в службата. Аз знам, че това, което Бог прави е ново, аз знам, че то е сладко, аз знам, че то е мляко и мед, и аз знам, че то тече. От тогава нататък, аз рядко използвам домата ново без да чувам като че ли този брат да пее това.

Можем ли да се доверим на Господа за новите неща, които Той иска да роди? Можем ли да бъдем предадени съдове в Неговата ръка и да позволим на славата да дойде върху нашите устни, с ново изразяване, което Духът на Бог иска да донесе? О, да, аз вярвам, че Бог ще издигне много помазани служители отсред нас. Ние скоро ще започнем да чуваме велики песни, които са изпяти, и ще бъдем принудени да питаме, "Откъде автора е получил тази песен?" Отговора ще бъде, че тя е дошла в областта на славата.

Пророк Софоний беше раздвижен да каже:
Пей, сионска дъще, извикай от радост, Израилю! Радвай се и се весели от все сърце, ерусалимска дъще!

ГОСПОД, твоят Бог, е сред теб. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще мълчи в любовта си, ще ликува за теб с песен.

Софоний 3:14 и 17
Не харесваш ли това? Той ни призовава да пеем, но Той също ще пее за тези, които желаят да пеят за Него. Ако ние искаме да се радваме, Той ще се радва за нас.

Аз съм прокламирала от няколко години до сега, че това съживление ще бъде съживление на пеене, и аз съм на твърда почва, защото всяко велико съживление е било известно със своето пеене. Аз мога да отида в някоя църква и, като слушам песните, които се пеят, мога да поставя тази църква в историческото съживление. Не се изисква много голяма проницателност за да откриеш дали техните песни идват от съживлението на 50-те, например, или на 60-те, 70-те, 80-те или 90-те. Всяко съживление е донесло определен вид песен. Бог ни призовава всички да пеем песен, която не може да е отживяла, песен, която е прясна от самия Му трон. "Пейте нова песен на Господа!"

Аз съм забелязала, че няма значение колко велик може да е някой припев, когато ние пеем само тези, които вече знаем, нещо липсва в службата. Когато нова песен дойде от Духа, дори това да изглежда слаба нова песен, има разлика в помазанието и разлика в славното присъствие. Не знам как да обясня това по друг начин освен да кажа, че Господ ни се наслаждава когато ние желаем да пристъпим в новото, когато желаем да излезем от лодката и опитаме да ходим по водата.

Когато се протегнем в Духа за нови думи и музика, с които да хвалим нашия Господ, изведнъж има освобождаване на Неговия Дух, което идва посред нас и чудесни неща се случват. Бог иска да ни занесе всички в области на песен отвъд всичко, което познаваме, в които изведнъж, в Духа, ние ще чуем небесната песен и ще можем да я имитираме, присъединявайки се и пеейки с ангелските войнства. По този начин, ние можем донесем на Земята звуци, които сме чули в небесата.

Еремия заяви:
И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благата на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят.

Еремия 31:12
Какво ще правят на "възвишението на Сион"? Ще пеят. Няма по-лесен начин да се влезе в течението на реката. Няма значение дали твоя глас е мелодичен или не. Силата не е в гласа; тя е в реката. Има песен, която може да бъде пяна на възвишението на Сион, която освобождава помазания поток на Божията река върху тези, които я чуват. "Пейте нова песен на Господа!"

Когато реката тече, Бог взема твоя глас, глас, който в миналото може да е бил използван да проповядва, да пее или да хвали Бог, глас, който ти мислиш, че вече напълно си предал на Него, и започва да прави нещо напълно ново. Духът завладява твоето гърло и твоята уста по различен начин от това, което някога преди си преживявал. Тези преживявания не трябва да бъдат кратковременни. Те могат да бъдат вечни! От този момент нататък, ти можеш да преживяваш ново измерение.

Най-"фалшивия" човек, когато пее в славата, може да звучи като оперна звезда.

Аз бях заведена от Лейди Астор за да видя един от бившите членове на кабинета на Маргарет Тачер в нейната родина. Ние седнахме и гостувахме за няколко минути докато пиехме чудесен чай и ядяхме вкусни английски бисквити. Когато изглеждаше, че беше време да си вървим, той каза, "Нека да ви покажа нашето имение преди да си тръгнете."

Ние преминавахме през къщата докато стигнахме до една отделна стая като параклис. Там имаше две места за коленичене и когато той коленичи на едното, аз коленичих на другото. Нежно започнах да хваля Господа и след малко започнах да говоря на езици. Той беше на около 4 или 5 крачки, и аз го насърчих да прави същото. Само за момент той говореше на други езици, величаейки Господа. Беше чудесно.

Разходката из къщата завърши, и когато бяхме близо до изхода и щяхме да се разпишем в книгата за гости, той се обърна към мен и ме попита, "Ще мога ли да правя това отново?"

Казах, "Защо не опиташ сега."

Той никога преди не беше чувал някой да пее в Духа, но изведнъж започна да пее като че ли беше обучен оперен певец. Съвършено величествени звуци излизаха от дълбочините на неговото същество. Той нямаше нужда някой да го учи какво е пеенето в Духа. Святия Дух познава звуците на славата, познава звуците на Небето, познава звуците на реката, звукът от много води. Колко благословена бях в този момент!

Случайно, когато минавах през Лондон, аз спрях за да го посетя в неговото имение близо до Хародс. Забелязах на масата негова снимка с кралската майка, с краля, с цялото кралско семейство, и с други велики личности от целия свят. Всеки път когато го посещавах, аз казвах, "Нека да го направим отново," и ние започвахме да пеем заедно в Духа.

Да, тези звуци от много води ще бъдат чути в някои от най-прекрасните имения по света. Те ще бъдат чути на Уол Стрийт. Те ще бъдат чути в Американския Конгрес  и в Сената. Ние ще чуем звуците от много води да отзвучават в места където никога не сме си помисляли, че можем някога да ги чуем.

Ако можем да изпеем един прост припев по правилния начин, водите ще дойдат. Когато ние не влизаме в течението на реката, има някак си свръхчувствителност за шума, който идва до нас, и изведнъж ние забелязваме някой да шепне на платформата или нещо започва да се раздвижва, което не трябва да се раздвижва в този момент. Когато реката тече, ние можем всички да бъдем шумни и никой да не забелязва нещо от тези неща.

Когато ние служим на хора, съществено е да позволим на реката да тече. Не ме е грижа дали един и същ припев се пее отново и отново два часа. Ние не трябва да правим нищо, което ще спре течението на реката.

Когато танцуваме пред Господа, много повече се извършва отколкото повечето от нас могат някога да си представят. Докато Му се покланяме в стъпките на танца, Господ изработва промени в нас и ни пречиства за да пристъпим в областите на Неговата слава. Той поставя Небесно темпо, Небесен ритъм, Небесни отговори дълбоко в нашите същества. Ние не трябва да бъдем твърде заети за да позволим това да се случи. Няма нужда да прибягваме до някакъв специфичен начин. Когато сме в Божието присъствие, това е да се удоволстваме от това присъствие, и това е, върху което ние трябва да се концентрираме, върху нищо друго.

Една сутрин аз имах видение, в което видях Господа като Бог на шествието. Аз никога преди не бях Го виждала точно по този начин и започнах да декларирам това, което виждах. Изведнъж всички присъстващи хора станаха от седалките си и започнаха да "правят шествие" из залата където имахме събранието. Какво шествие беше това!

Ние петдесятните познаваме само това, което наричаме Ерихонски марш. Ние винаги маршируваме с целта да спечелим и да декларираме победа. Други групи са отишли по-нататък в познаването на Господа като празнуващ Бог, и те имат "процесия" като средство за радост. Ние не винаги се нуждаем да падат стени. Има времена когато трябва да се радваме във факта, че Господа е Цар. Ние можем да се радваме в Неговото присъствие и да се радваме в това, което Той прави.

След малко тези, които присъстваха на конференцията се присъединиха към кръга и започнаха да танцуват наоколо. Ние пеехме "Има колело в колелото, и то се движи в мен." Аз излязох напред и всеки човек сложи ръката си в центъра на колелото така че ние можехме да направим танц на колелото, но когато те докосваха ръката ми, един по един, силата на Бог беше толкова силна, че те моментално падаха под нея. Нямаше повече танцуване, защото всеки беше на пода. На каква чудесна музика и танцуване и радост се наслаждавахме заедно на тази конференция!

Няма по-бърз начин да се влезе в дълбочините на реката от пеенето и танцуването. Тези, които са опитали водите в нашия лагер във Вирджиния могат да засвидетелстват тази истина. Каквото и да трябва да направиш, направи го. Влез в Реката на Славата сега. Не чакай.

Глава двадесет и трета - Смей се по пътя си към Реката

 

Глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, глас на онези, които казват: Хвалете ГОСПОДА на Войнствата, защото ГОСПОД е благ, защото милостта Му е вечна! — гласът на онези, които принасят благодарение в ГОСПОДНИЯ дом; защото ще върна пленниците на тази земя, както в началото, казва ГОСПОД.



Еремия 33:11
"Глас на радост и глас на веселие … " Това е съживление на смях, и ако ти можеш да се предадеш на желанието на Духа във връзка с това, Той ще те занесе в по-велико освобождаване.

Винаги е имало смях в съживлението, но никога в такава мярка в каквато го преживяваме сега. Днес цели събрания се смеят. В минали времена ние наричахме това "свят смях." Една сестра, която посещаваше нашата църква когато бях дете беше известна със своя свят смях. По-късно, имаше други. Сега, обаче, всеки се смее.

Седалището на смеха е утробата, и това също е седалището и на Святия Дух в нас. Когато се надига смях в нас, аз съм убедена, че Бог разширява нашите речни корита и прави място за по-голям поток на Неговия Дух. Той ни дава по-големи способности да се предаваме на Духа, правейки повече място за реката да тече. Само струйка или малко поточе не е достатъчно. Ние се нуждаем от "реки от жива вода," "потоци в пустинята."

Една вечер на Летните Лагерни събрания една сестра ми каза, "Аз се смях докато ме заболяха мускулите на стомаха, които не съм използвала от години." Тя беше разширена в способността си да се предаде на Духа на живия Бог. Тя беше позволила на Бог да извърши ново нещо в нея. Тя Му беше позволила да освободи нещо дълбоко в нейния дух. Тя не се притесняваше за това как да го направи. Тя просто му беше позволила да тече.

Когато ние се предадем на Духа на смеха, често врагът се опитва да ни каже, че сме го направили от себе си. Защо е това? Ед вали някой говори на езици без да чува това обвинение. Ние не сме достатъчно интелигентни за да говорим на езици без упълномощаването на Святия Дух, и не можем да се смеем неконтролируемо без вдъхновението на Духа.

Аз съм живяла в чужди страни за 40 години от моя живот, и ако можех да имитирам езиците толкова лесно, аз щях да бъда най-добрия лингвист в света. Езиците не са всички толкова лесни за да се научат. Ти можеш да чуеш някой да казва нещо на друг език и да се опиташ да го повториш и да не успееш. Как, тогава, може дявола да казва, че ние правим това просто от себе си?

Смеха идва до нас по същия начин както говоренето на езици. Ти трябва да му се предадеш, или няма да се случи. Някои хора вярват, че смеха е суверенен, че ние не можем да го контролираме, не можем самите ние да помогнем. Това често е суверенна опитност първия път когато идва до нас, но след това ние трябва да му се предаваме.

Някои хора са суверенно изпълнени със Святия Дух без някога да са търсили преживяване. Аз не бях от тях. Аз активно търсех това благословение. Чух, че една от най-добрите ми приятелки беше получила Святия Дух предната събота и че друга от най-добрите ми приятелки беше получила Святия Дух вторник вечерта, и от тази събота аз бях решена, че без значение от нищо аз ще получа Святия Дух. Бях само 9 годишна по това време, но Бог видя глада на моето сърце и ме изпълни. Това може да дойде суверенно или може да дойде чрез съгласувано усилие от наша страна. Не позволявай на врага да те плаши и да те кара да мислиш, че това което имаш не е от Бог.

Когато говорят за възстановяването на Ерусалим, Писанията казват отново и отново за "гласа на радост и … веселие, гласа на младоженеца, и гласа на невястата." Смеха е част от този велик глас на радост.

Има неща, за които ние  трябва да дадем гласа си. Те са там; ние просто трябва да им позволим да излязат. Някои могат да възразят за сравнението, но това прилича малко като помпене на помпа. Ти държиш малко вода в нея за да я изпомпиш, и тогава когато започнеш да помпиш, не се изисква много водата да започне да тече.

"Можеш ли да дадеш писание за това?" може да попита някой. Да. Давид имаше тайната:
И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, … Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

1 Царе 30:6
Има много начини да се предадеш на насърчение за това, което Бог прави в твоя живот. Понякога, когато Господ ти казва да се радваш, а ти не се чувстваш радостен, ти трябва да напомпиш помпата малко. Когато го направиш, изведнъж реката започва да тече от "най-вътрешните части на твоето същество," и понякога тя се проявява в свят смях. Дай й израз и се смей по пътя си към дълбочините на реката.

Бог върши нещата по различен начин от този, по който ние може да очакваме. Ако знам, че Той ще ми даде свят смях, аз мисля, че бих посетила някои конференции където това се случва за да чуя всички различни видове смях и да избера смеха, който искам. Аз със сигурност не бих избрала гласа на смеха, който аз имам, но това е работа на Бог. Аз възнамерявам да се смея по моя път към дълбочините на Реката на Славата.



Глава двадесет и четвърта - Вземи реки на жива вода в теб

 

А в последния ден, великия на празника, Исус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото(Святият) Дух още не беше даден, понеже Исус още не се беше прославил.



Йоан 7:37-39
"От утробата му ще потекат реки от жива вода." Бог е обещал, че от "утробата," от дълбоко отвътре, от дълбочините на нашето най-вътрешно същество, ще потекат "реки на жива вода", и ако ние сме жадни за съживление това ще се случи. Това е жаждата, което ни показва Исус, че вдъхновява Неговия отговор.

Ние се нуждаем неотложно Господ да постави "осоляването" обратно в Своите хора така че жажда за праведност да бъде създадена в тези около нас. Той ни е призовал да бъдем "солта на земята." Когато солта е изгубила силата си, хората могат да бъдат около нас и въпреки това да не чувстват жажда за Бог. Той иска да върне силата в солта така че когато говорим за чудесата на Бог и заявяваме Неговото присъствие и говорим за съживление, това, което казваме да има ефект на желание в хората. Нека глад да бъде създаден в Божиите хора навсякъде, защото тази жажда е, която раздвижва сърцето на Бог.

Твърде много църкви са духовно успокоени. Те нямат желание да отидат по-надълбоко. Хората са наситени. Техните програми изглежда да работят, и всичко привидно е както трябва. Съживление, в този момент, почти изглежда като товар, смущение. О, нека осоляването да дойде.

Ние можем да се чувстваме напълно задоволени една минута, но когато осоляването на Духа се прояви, изведнъж ние искаме повече. Ние искаме това, което Бог е направил за другите да се случи и с нас. Ние искаме това, което се случва в другите църкви да се случи и в нашата. Ние искаме това, което другите градове преживяват да дойде и в нашия град. Когато говорим и заявим добротата на Бог и говорим за съживление, ние създаваме това желание в сърцата на другите, и това е желанието, на което Бог отговаря.

Желанието кара хората да пътуват на големи разстояния за да получат Божието докосване в живота си. Това ги кара да избутат настрани несъществените неща така че да могат да имат Божието най-добро. Ако не си гладен за повече от Бог, върви на добри събрания където хората говорят за чудесата на Бог и където присъствието на Бог може да бъде почувствано.

Поста е друг чудесен начин да раздвижиш своята жажда. Като постиш, ти не само ще развиеш физическа жажда, но също ще развиеш и духовна жажда за по-великите неща на Бог. "Ако ти си наистина жаден," Исус казва, "Аз ще ти дам нещо за да утоля тази жажда."

Това, което Исус каза изглежда твърде просто за мнозина. Може ли това да бъде напълно толкова лесно? Абсолютно! Жаждата е трудната част. Веднъж когато си жаден, останалото е лесно. Просто ела при Него и пий. Не може да бъде по-просто.

Някои хора са знаели това писание през целия си живот, но все още не са направили простите неща, които се изискват. Ние можем да се чувстваме жадни, но понякога не идваме при Господа, и често не пием или не пием достатъчно.

"Добре, колко дълго трябва да пиеш?" може да попита някой. Докато реките на живота започнат да текат от най-вътрешното ти същество. Не можеш да спреш докато това не се случи. Пий, пий и продължавай да пиеш докато тези реки потекат. Ако няма повече от едно ручейче течащо от теб, ти не пиеш достатъчно. Дори когато реката излиза от теб, не спирай да пиеш. Бог е наредил тези "реки" да изтичат от теб за да благославят нациите. Пий докато това се случи.

Не е достатъчно, че реката слиза долу от Небето. Не е достатъчно, че тя е в църквата или на конференцията или в съживителния център. Бог иска тя да тече чрез теб. Докато тя не излиза от твоето най-вътрешно същество, Той не е задоволен.

Не е достатъчно, че другите преживяват съживление. Не е достатъчно, че твоя град е раздвижен. Бог иска огньовете на съживлението да горят в теб.

На реките са им нужни канали или речни корита, през които те могат да текат, и ние трябва да бъдем тези канали. Ако очакваме Божията река да тече в пустинните места на този свят, ние трябва да снабдим канала, през който тя да тече. Ако искаме реката да отиде в сухите и засъхнали места, ти трябва да бъдеш коритото, през което тя може да тече там. Множествата очакват освободителната сила и изцелителните качества на Божията река. Ще бъдеш ли канала, който Бог ще използва за да им ги занесе? Спри да се ядосваш за това колко нечестив е този свят и започни да правиш себе си канал за Божията святост. О, нека жаждата, която ще произведе това да дойде в нас сега.

Християни от всички деноминационни кръгове са жадни за повече от Бог, но понякога тази жажда е разбирана погрешно. Обаждали са ми се чудесни служители и са ме питали какво не е наред с тях. Защо се чувстват толкова незадоволени? Защо са толкова отчаяни когато Бог е бил токова добър към тях? Те си обясняват чувството, което имат вътре в себе си като осуетяване, когато въобще не е осуетяване. Това е жажда за повече от Бог. Жаждата не е лошо нещо. Тя ни води при реката където ние можем да пием до насита.

Не позволявай никога тази жажда да бъде угасена. Някои които някога са познавали реката повече не я познават. Те не са в реката, и реката не е в тях. Те все още могат да проповядват някоя добра проповед, но някак си потока на изцеление за нациите повече не присъства. Какво се е случило с тези хора? Те са станали толкова задоволени с живота. Те са станали доволни. Жаждата създава в теб безпокойство, неудобство, което те кара да продължаваш да пиеш повече и повече. Когато спреш да пиеш, реката спира да тече.

Когато чуваме мъже и жени, които са ни вдъхновявали и предизвиквали в миналото, толкова често сега сме разочаровани. Това, което те казват може да изглежда правилно и добро, но то повече не развълнува нашите души. Явно е, че те повече не са в реката. Много велики госпъл певци, които са ни благославяли в миналото повече не ни развълнуват. В определен момент те са спрели да пият от реката, и разликата в песните им е забележима.

Бог ни каза, че е уморен от стари гласове, които се опитват да казват нови неща. Той иска нови гласове да казват нови неща, затова нашите гласове трябва да бъдат трансформирани от свежо докосване от реката.

Веднъж когато сме преживяли реката, ние не можем повече да бъдем задоволени от нищо друго. Никакви изкуствени води не могат да утолят нашата жажда. Никакъв заместител не може да посрещне нашата нужда.

"Но как да пием?" може да попита някой. Е, как пиеш в естественото? Поднасяш чашата към устата си, позволяваш на водата да тече в устата ти  и преглъщаш. Ти дори не трябва да мислиш за това. То е автоматично, естествено. Ти просто поемаш водата.

Как правим същото това нещо в присъствието на Господа? Първо, трябва да бъдем там; после отваряме устата си; и после трябва да започнем да го поглъщаме и трябва да продължим да го поглъщаме докато сме задоволени и докато реките от жива вода започнат да изтичат от нас. Не го прави сложно. То е толкова лесно колкото дишането.

Как да имаме реката на Бог течаща? Като пием и пием повече. Ако ние извършим пиенето, Той е обещал да извърши останалото. Бъди верен да пиеш от животворната вода, и Бог ще бъде верен да постави река в твоята "утроба."

Когато веднъж станем опитни в пиенето, следващото ни предизвикателство е да позволим на реката да изтича от нас. Исус каза, "От утробата му ще текат реки на жива вода." Потока е съществен. Ние сме се опитвали да я задържим и в резултат на това сме станали Мъртво Море. Мъртво Море е прекрасно, но то не поддържа живот. Да имаме вливане и изливане е рецепта за злополуката. Позволи на реките да текат. Спирането или заприщването на реките е опасно.

Нямам нищо против когато хората са малко нервни когато се опитват да позволят на техните реки да текат. Те поене се опитват. Поне има някакъв поток. Те поне не се връщат в Мъртвите Морета. След известно време, те ще се научат да премахват всички пречки за течението на реката. След известно време те ще позволят на Господа да премахне бентовете, които хората са изградили за да задържат реката.

Много неща, които ние правим заприщват реката. Нашето чувство на почтеност е често най-големият виновник, и Бог трябва да го издуха за да могат водите да се движат отново. Толкова много от нас се ужасяват от идеята нещата да излязат от контрол в нашите служби. Исус каза, "Където е Духът на Господа, има свобода" (2 Коринтяни 3:17). Как може свободата произвеждана от присъствието на Духът на Бога някога да бъде нещо дразнещо? Ако ние откажем да дадем на Святия Дух правото да работи посред нас, как може нещо с вечна стойност да бъде извършено? Научи се да правиш това, което Той иска да правиш когато Той иска да го правиш и както Той иска да го правиш, и твоите реки винаги ще текат.

Един брат, който понякога идва на нашите служби е подтикван да прави странични колела. Аз харесвам това. Не съм открила никаква библейска забрана да се правят странични колела в църква. Куция човек, който беше изцелен при Красивата Врата отговори като: "ходеше и скачаше, и славеше Бога" и той направи това "в храма" (Деяния 3:8).

Ние не можем да бъдем сигурни дали е имало еврейска дума за странични колела или не. Този човек може да е направил няколко. Позволи на реката да тече. Не позволявай на твоето мислене да я заприщи. Не угасяй Святия Дух на Бога. Позволи на водите да изтичат от най-вътрешното ти същество.

Един много учен човек неотдавна ми направи голям комплимент. Той каза: "Ти имаш най-великия дар на простота." Аз се наслаждавам на това.

Бог призовава към простота. Няма никакъв начин да се усложнят Неговите думи: "Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие … реки от жива вода ще потекат от утробата му." Това се отнася за толкова просто нещо колкото можеш да схванеш, все пак това поучение ще те поддържа докато Исус дойде, защото няма ограничения за тази река. Тя няма край. Ако ние й позволяваме да продължава да тече, тя ще ни поддържа повече и повече. Ти не можеш да познаеш нейното изобилие докато не влезеш в нейните води.

Съживлението е тук. Пий дълбоко. Не е достатъчно да пиеш веднъж. Ние трябва да пием и да пием и да пием и да пием повече. Пий от Божието присъствие. Пий от Неговата слава. Пий от Неговото величие. Никой друг не може да го направи заради теб. Ти трябва да го направиш за себе си. Ние можем да те заведем до брега на водата и да те направим да я познаеш, но ти трябва да направиш съзнателно усилие за да пиеш.

Когато Гедеон се изправи пред нуждата да избере мъже за своята армия, Бог му каза да ги избере според това как те пиеха. Аз вярвам, че това също ще бъде метода за избирането на Божиите войници в тези последни дни. В идните дни ние ще пием по нашия път към чудесата, в свръхестествените области.

Една дама посети нашите събрания, която беше възстановена алкохоличка. Тя се смееше когато пеехме един малък припев за това да пием още едно. "За първи път," ми каза тя по-късно, "аз мога да пея тези думи и да знам, че всичко е наред. Аз повече не съм пристрастена към алкохола. Аз съм пристрастена към Святия Дух, и мога да пия още едно."

Има съживление в реката на Бог. Пий дълбоко от Реката на Славата.

Глава двадесет и пета - Позволи на Реката да тече

 

И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.



Езекиил 47:5
"Водата се беше качила." Реката е тук, и тя тече. Какво трябва да направи всеки от нас за да приеме нейните благословения? Позволи й да тече.

Когато съживлението присъства, не е необходимо да проповядваш за него. Просто му позволи да тече. Не е необходимо винаги да сочиш към него и да казваш на хората да влизат в него. Просто му позволи да тече. Влез в него, и другите ще те последват вътре.

Това е Божията река. Ти не можеш да я контролираш, и ти не можеш да й диктуваш накъде или как да тече. Спри да се съпротивяваш на теченията на реката и позволи да бъдеш отнесен от нея. Позволи на реката да тече.

Точно когато си мислим, че "сме се установили в неща," Бог променя начина, по който прави нещата, и Той прави това за да ни накара да разберем, че Той е Бог и че това, което Той прави е правено чрез Неговия Дух, а не чрез разбирането на човек. Това е Божият ден, и Той има всяко право да върши нещата по Своя Си начин. Това е Божието съживление, и само Той има право да казва как ще се случва то. Това е Неговата река. Спри да й се съпротивяваш и влез в течението.

Бог ни променя. Той променя нашите разбирания, и променя и способностите ни. Той ни кара да свалим старите дрехи и да ги изхвърлим и да облечем новите дрехи на Неговата праведност и на Неговата слава. Той ни кара да прегърнем Това изливане на Святия Дух на последните дни, потока на Неговата река.

Забрави за това да се опитваш да контролираш всичко. Когато сме само във вода до глезените или до коленете или до кръста, ние все още сме в контрол, но когато започнем да плуваме в дълбоките води на тази велика река, самата река изведнъж се надига, и ние откриваме себе си отнесени в нейното величие. Ние откриваме себе си да вършим неща, които никога не сме планували да вършим и неща, които никога не сме си представяли, че ще вършим. Това се случва. Пастори, вие можете да ритате и да се съпротивявате на съживлението колкото си искате, но то идва въпреки всичко. Тази река не може да бъде спряна. Позволи й да тече.

Някои са отплували от брега и действително са плували малко в тези води, но повечето от нас все още не са направили никакво плуване на дълго разстояние в Божията река. Повечето все още не са се придвижили в дълбоките води, които Той е снабдил. Ние все още шляпаме в плитчините, но е време да отидем по-надълбоко. В този час, Господ ни придвижва в по-дълбоки води чрез Своя Дух. Той ни придвижва в области, които никога не сме преживявали. Спри да се бориш с потоците на Духа, и позволи на това да се случи.

Някои са се прилепили отчаяно към брега, не желаейки да бъдат отнесени. Това е, което Писанията описват като "колебаене между две мнения." Ти не можеш да имаш дълбочините на Духа и материална сигурност в същото време. Не можеш да отидеш с течението на Бог и да останеш свързан със Земята, с познатото, с традиционното. Не можеш да имаш по-велики неща в Бог и да стоиш с това, което вече познаваш, това, в което вече се движиш. Докато ти се бориш с толкова усилие за да стоиш свързан, Бог прави всичко, което може за да те "отвърже." Върви. Позволи Му да има Своя Си начин. Позволи на реката да тече.

Най-чудесното нещо за тази река е, че тя може да те отнесе. Твоя личен стил не е важното нещо. Твоя личен метод не е фокуса. Фокусирай се на реката, и й позволи да те занесе в нови неща. Ти едва си вкусил дълбоките неща на Бог. Той има много повече запаси за теб. Върви и бъди отнесен в по-дълбоките неща на Духа.

Аз лично искам да плувам в по-дълбоките части на реката. Аз искам да имам повече от същото преживяване, което Йоан имаше на остров Патмос. Искам да имам повече от същото преживяване, което Исая имаше в неговия ден. Искам да имам повече от Павловото преживяване и да бъда вдигана на места където да не мога да определя дали съм в тялото или вън от тялото. Аз искам да бъда напълно екипирана за жетвата на последните дни, и това може да се случи само когато позволя на реката да тече и да ме отнесе в по-дълбоки води.

Точно сега, където и да си, просто се предай на Духа, предай се на реката просто малко повече, и позволи да бъдеш отнесен.

Ние винаги можем да си мислим за хора, които се нуждаят от послание като това, но истината е, че ти се нуждаеш от него и аз се нуждая от него. Точно когато си мислех, че желая да направя нов скок, Господ ме изпита, и аз открих, че вместо това го направих както го бях правила преди време. Той не приема извинения. Той изисква да излезем от областта на познатото, от нашите комфортни зони, и да желаем да стъпим смело в течението на Реката на Славата



 

 

 





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница