Ренесанс Етапи



Дата23.07.2016
Размер45.81 Kb.
Ренесанс

Етапи
· Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др.
· Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело.
· Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе.

Ренесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот, което първоначално възниква в Италия (14 век) и по късно в другите европейски държави (15 век). Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. В изключително динамичния период – 13 век, се зараждат специфични обществено - стопански отношения, оформя се буржоазията и интелигенцията. Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение.


Леонардо да Винчи (15 април 1452 — 2 май 1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.
Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.
Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торкуато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле.
Данте Алигиери е италиански поет от град Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.
Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот (част I излиза през 1605 г., а част II — през 1615 г.) се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.
Уилям Шекспир (1564-1616), знаменитият английски драматург и поет, признат в Западната култура като най-значимия писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Способността на му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английския ренесанс често е наричан „шекспиров период“.

Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.

Ренесанса в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
През ренесанса се развива също и астрологията. Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози. Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма (ок. 1315-1416) . Той е бил изтъкнат учен, преподавател в няколко университета.
Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. Но най-вече той е известен със своите “Центурии”, популярни предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни.

Обща характеристика, периодизация и типология на културно-историческите процеси на ренесанса


дата: 11.10.2011

автор: Росен Христев



В културно-исторически план, ренесансът заема средищно място в историята на западноевропейските държави. В исторически аспект, ренесансът е свързващото звено между примитивизма на кастовото средновековие и индустриалното общество на модерна Европа. В културно отношение, ренесансът бележи края на  доминацията на църквата и религиозната догматика и заблуди, и поставя началото на обществения либерализъм и свободата на индивида.
 
Периодизацията на европейският ренесанс е проблематична и спорна от историческа гледна точка. Основните и принципни разлики между отделните държави, налагат и високата степен на диференциация. В Италия например, ренесансът ( заедно с епохата пред ренесанса ) трае от края на ХІ век до втората половина на ХVІ век. В Испания ранасансовият период се простира от втората половина на ХVІ век  до 50-те години на ХVІІ век. В същото това време е и ренесансовият период Англия. Във Франция, ренесансът започва в края на ХV век и продължава до средата на  на ХVІІ век.
 
Като логика на развитие, ренесансът навсякъде се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира  страната на критическото и песимистично анализиране на човешкото битие.
 
Основни характеристики и отличителни черти  на ренесанса :
Антропоцентризъм -  човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас.
Около съдържанието на това понятие се поражда и идеологията на ренесанса, известна и популярна като хуманизъм.
 
Хуманизъм -  разбирането за хуманизъм се гради върху свободното развитие на автономната човешка личност, отдалечена от църквата и религиозните предразсъдъци. Ренесансовият човек се самоизгражда по модела на античната традиция и културно-художествени принципи и развитие. В основата на хуманизма  стои разбирането на човека от епохата на ранния ренесанс, че творец може да бъде само онзи, който има широки и разностранни познания във всички области на човешкото битие. По този начин се превръща в универсален човек.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница