Рени врангова: Аз съм наивна, все още вярвам, чe доброто побеждава като в приказките
Изтегляне 65.77 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- От 20 години се знаем с теб и аз те намирам хем непроменена, хем в същото време и много различна. Каква си била преди това
- Какви са поводите ти за гордост към днешна дата
- Толкова награди имаш – коя ти е най-скъпата, коя си запомнила по някаква особена причина, коя е свързана с незабравимо преживяване
- Чувстваш ли някаква неудовлетвореност по отношение на нещо
- А какво е за теб щастието Как го чувстваш Как ти се случва
- Има ли нещо, което винаги си искала да направиш, но не си успяла, по една или друга причина
- Има ли спокойствие във вашето семейство и ако има, кой го създава
- Трябва ли да се правят компромиси Кой трябва да ги прави
- Кажи ми за възпитанието на чувствата – „укротяват ли се дяволите” с течение на годините
- А какви са амбициите ти по отношение на децата
- Помня, че съм те виждала да почукваш на дърво, да се хващаш за ухото, да правиш разни други „номера и заклинания”, които всички в детството си сме правили. Страхуваш ли се от/за нещо
- Спомням си, че обичаше да готвиш... Сега кой готви вкъщи
- При толкова много жени в семейството кой купува женските дрехи (спомням си, че по-рано Сашо правеше това!)
- Март, освен, че е женски месец , у вас имаше и рожденичка
- Търсите ли си поводи за празници и купони
- Все пак сигурно намирате и по малко свободно време, какво правите тогава
- Кажи ми някоя весела случка , за която често се сещаш...
- (за сп. „Прическа и стил” – април, 2009)
| РЕНИ ВРАНГОВА:
Аз съм наивна, все още вярвам, чe доброто побеждава - като в приказките... Интервю на ЗЛАТНА КОСТОВА Как само расте тази Рени! – и на сцената, и в живота! Редките ни срещи постоянно ме убеждават в това: всеки път, когато я гледам на сцената, и всеки път, когато я виждам извън сцената, се изненадвам. И понеже последния път, в който се видяхме, беше на премиерата на филма за любимия й учител от НАТФИЗ, Коко Азарян, си мисля колко е прав той когато казва, че за да запазиш любовта си към един човек, трябва постоянно да се изненадваш от него. Рени е такъв човек – пълен с изненади. Уж си мислиш, че знаеш как изглежда, какво предлага като театрални умения, артистично поведение и контакт, как ще е облечена (небрежно тийнейджърско облекло, с къса или прибрана по-дълга коса, без грим), за какво ще си говорите като се видите, как ще те разсмее..., и изведнъж – хоп! - изненада-а-а! Тя ти се появява в елегантна рокля, с дълга коса по тънките нежни рамене, като изящна статуетка, а цялото й поведение излъчва зрялост, женственост и доброта (което въобще не значи, че ден по-късно няма да те разплаче от смях като Исабела от „Дон Жуан” или Илайза Дулитъл от „Пигмалион”). Познавам я от 20 години. Лесно ми е да пресметна откога датира приятелството ни по Неда, голямата дъщеря на Рени и Сашо, която е на възрастта на култовия филм „Любовното лято на един льохман” (1990 г., реж. Людмил Тодоров), в снимките на който те влязоха като току-що-женени и излязоха като семейство с бебе! (Права е Неда да иска хонорар за участие от режисьора, или поне споменаване във финалните надписи на филма – та нали тя бе зачената в този филм!) Още тогава (1998 г.), когато за пръв път се срещнахме, разбрах, че Рени е изненадваща и непредвидима – уж една такава тиха и кротка, а изведнъж разбираш, че e работила като DJ, например! Или, че кара мотор! Или, че може да те разсмее или натъжи, както уж си мълчи и не те гледа дори. Радвам се, че през годините Рени си остана такава – пълна с изненади. Очевидно добре е предал своята мъдрост на учениците си мъдрецът Азарян. Рени Врангова завършва НАТФИЗ през 1989 г. в класа на проф. Азарян. Дебютира през 1990 г. на сцената на Пернишкия театър с ролята на Пинокио по К. Колоди. Работила е в ДТ - Перник и ДТ “София”. В Народния театър “Иван Вазов” играе от 1992 г. – в спектаклите “Дон Кихот”, “Сън в лятна нощ”, “Вълшебна нощ” (по Бекет/Мрожек/Йонеско), “Бурята” , “Зимна приказка” (по Шекспир), “Антигона” (от Софокъл), “В полите на Витоша”, “Тартюф”, “Двама на люлката”, “На дъното”, “Пигмалион”, “Декамерон или Кръв и страст по Бокачо”, “Както ви се харесва, или Дванайсета нощ”, “Кралят-елен”, “Посещението на старата дама”, “Хъшове”, “С любовта шега не бива” “Домът на Бернарда Алба”, “Дон Жуан”, “Женитба”, „Дом за разбити сърца”. Носител е на наградата за млади дарования “Иван Димов” (1999 г.) за ролята на Илайза Дулитъл в “Пигмалион”. Отличена е с Аскеер`92 за ролите на Миранда и Ариел в “Бурята” и Аскеер`07 за ролята на Исабела в “Дон Жуан”. Този сезон можете да гледате Рени Врангова в “Пигмалион” (вече десета година на сцената на Народния театър!), “Хъшове”, “С любовта шега не бива”, “Домът на Бернарда Алба”, “Дон Жуан”, “Женитба”, „Дом за разбити сърца”. Любимка на зрителите и заради ролята си в българския ТВ-сериал „Клиника на третия етаж” (реж. Николай Акимов), „Любовното лято на един льохман” (реж. Людмил Тодоров) и във филмите „Хълмът на боровинките” и „Хъшове” (реж. Ал. Морфов). От 20 години се знаем с теб и аз те намирам хем непроменена, хем в същото време и много различна. Каква си била преди това? - Толкова отдавна имам любимо семейство, че не мога да си спомня каква съм била преди да срещна Александър и преди да се роди Неда, а после и Сара. Шегувам се, разбира се. Но с тях съм много щастлива и всичко друго ми се струва някак малко и незначимо. Като се замисля, си давам сметка, че те ме промениха за добро, научиха ме на много неща. Усещам непрекъснато тяхната обич. И така се чувствам добре и като жена, и като майка. Какви са поводите ти за гордост към днешна дата? - Това са отново любимите ми хора - с тях се гордея. Изпитвам гордост и от пълните зали в театъра, от щастливата публика. Радвам се, когато публиката аплодира спектакъла ни, когато стане на крака и запее с нас – когато „заучаства”. Тогава съм горда, че всички ние, на сцената, сме си свършили добре работата, че сме докоснали сърцата на хората.
– След едно раздаване на наградите Аскер, когато бях номинирана, но не получих наградата, Сашо и Неда (Сара тогава още не беше родена) ми връчиха вкъщи пластмасова статуетка „Оскар за най-добра актриса”. Тя ми е най-скъпата. Чувстваш ли някаква неудовлетвореност по отношение на нещо? – Непрекъснато. От себе си, най-вече, но то е всъщност недоволство (т.е. не от себе си - бел на авт.). Не мога да приема, че България не е такава, каквато ми се иска да бъде. А аз не искам много - поне да е чиста. Страдам, че изпращам детето си да учи далече оттук, но го правя, защото чувството на неудовлетвореност ме връхлита всеки ден. А какво е за теб щастието? Как го чувстваш? Как ти се случва? - Щастието е да бъда със семейството си. Разговорите, разходките, излетите, пътуванията, снимките с любимите ми хора. Случва ми се при всеки споделен малък или голям успех, след всяка споделена загуба. Щастието е да усетиш, че си се справил добре с поредното житейско или професионално предизвикателство. Щастието е да не си сам в него. Има ли нещо, което винаги си искала да направиш, но не си успяла, по една или друга причина? – Много неща не съм успяла да направя, много неща все още не съм научила, но пък, надявам се, ще имам време. Между другото, аз вярвам и в прераждането, така че в следващия живот, може би... Има ли спокойствие във вашето семейство и ако има, кой го създава? – Не мисля, че е много хубаво животът да е спокоен. В такъв случай винаги има опасност да стане скучен. Аз обичам непрекъснато нещо да се случва. Но времето около мен се движи с такава скорост и понякога толкова напрегнато, че започвам да си мечтая за Нареченските бани. Само ще лежа и ще чета. Знам, че не бих издържала и ден така, но човек много често си мечтае за нещо, което не може да му се случи. Не обичам да съм сама. Любимо ми е – всички да сме вкъщи, залепени един до друг на дивана, и гледаме хубав филм. Това, всъщност, в някакъв смисъл – в най-добрия! – е спокойствие, нали?
– Да отстъпиш заради любимия човек не е компромис. А и често пъти се оказва, че самият ти не си бил прав. Така че всеки може да ги прави, ако това не е в противоречие с житейската му философия. Кажи ми за възпитанието на чувствата – „укротяват ли се дяволите” с течение на годините? – Взаимно се възпитавахме и укротявахме и продължаваме да го правим. Мисля, че в този процес е важно да се видиш на мястото на другия - така ще го-разбереш по-добре. Същото се отнася и за децата. Ние сме били деца, ние имаме техния опит (те все още нямат нашия), значи ние трябва да се поставим на тяхното място и да видим нещата през техните очи... А какви са амбициите ти по отношение на децата? – Аз уважавам техния избор. Те се занимават с това, което им е интересно. Иска ми се да са добри и мислещи хора. Трудно е, защото в тази мръсотия, която ни залива (във всякакъв смисъл), често имам чувството, че ги възпитаваме да бъдат жертви. Аз съм наивна, все още вярвам, чe доброто побеждава - като в приказките... Помня, че съм те виждала да почукваш на дърво, да се хващаш за ухото, да правиш разни други „номера и заклинания”, които всички в детството си сме правили. Страхуваш ли се от/за нещо? - Да, като всяка жена. Обзема ме тревога, когато мине ден, без да съм чула голямата ни дъщеря, Неда, защото тя е далече; когато Сашо заминава. Добре, че си родих Сара, която винаги е при мен. Засега. Суеверна съм много. Спомням си, че обичаше да готвиш... Сега кой готви вкъщи? - Готви и пазарува този, който се случи да има време. Сара, малката ни дъщеря, понеже обича да си похапва, проявява желание и да готви. Иначе аз все още обичам да готвя, само дето времето за нищо не ми стига. При толкова много жени в семейството кой купува женските дрехи (спомням си, че по-рано Сашо правеше това!) - Обичам Сашо да ни купува дрехи, никога не греши в избора си. Но, за съжаление, и той няма време. Най-често го прави от летищата. Март, освен, че е женски месец, у вас имаше и рожденичка (Неда, 12 март – бел. на авт).... Особен месец ли е март във вашето семейство? Как ви „насмогва” мъжът в семейството? - Вкъщи всички са влюбени в мъжа на семейството - дори и кучето (и то е момиче). Той пък ни глези. Винаги измисля нещо интересно и неочаквано – и като подарък, и като емоция. Търсите ли си поводи за празници и купони? - Поводи за празници и купони – не, не ги търсим. Непрекъснато се появяват. Домът ни почти винаги е пълен с хора. И все има нещо, което трябва да се „полее”. Понякога дори е уморително. Защото графикът ни е „железен” – няма свободна минута. Все пак сигурно намирате и по малко свободно време, какво правите тогава? - Когато сме свободни - ако имаме повече време – веднага тръгваме да пътуваме нанякъде. Ако разполагаме с по-малко време и сме заедно, си прекарваме заедно и винаги е много весело и отпочиващо. Кажи ми някоя весела случка, за която често се сещаш... – С Неда, като малка, си говорим нещо (не си спомням точно какво), но аз завършвам разговора с думите „...никой не си избира родителите”. А тя ми казва: „Не е вярно, аз ви избрах. Преди да се родя, когато бях въздух, аз ви видях и ви избрах!” (Искай си хонорара от „Любовното лято...”, Неде, не се отказвай!) (за сп. „Прическа и стил” – април, 2009) Каталог: medii -> picks picks -> Петър чухов за него знаем, че е picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято” picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек! picks -> Jazz ex-change picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон” picks -> Мая новоселска – a natural woman Изтегляне 65.77 Kb. Сподели с приятели:
|