Република българия четиридесет и трето народно събрание

КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ

Проект

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за                                 авторското право и сродните му права, № 402-01-16,                                 внесен от Министерски съвет на 30.12.2014 г., приет на                                 първо гласуване на 30.01.2015 г.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОСИРОТЕЛИ

Приложно поле

Чл. 71б. (1) От разпоредбите на този раздел могат да се ползват общодостъпни библиотеки, учебни заведения и музеи, както и архиви, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, и обществени радио- и телевизионни организации със седалище в Република България само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение.

(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат към:

1. произведения, публикувани под формата на книги, специализирани издания, списания, вестници и други писмени произведения, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;

2. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;

3. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, продуцирани от обществени радио- и телевизионни организации до
31 декември 2002 г. включително и намиращи се в техните архиви,

които са обект на авторско право или право, сродно на авторското, и са били публикувани за първи път в държава - членка на Европейския съюз, или, в случай че не са били публикувани, са били излъчени за първи път в такава държава, доколкото се считат за осиротели по смисъла на чл. 71в.

(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат също така и към произведения и звукозаписи по смисъла на ал. 2, които не са били никога публикувани или излъчени, но са били направени публично достояние от организациите по ал. 1 със съгласието на носителите на права върху тях, при условие че има основание да се предположи, че правоносителите няма да се противопоставят на използвания по смисъла на чл. 71ж.

(4) Този раздел се прилага също така и към произведения и други обекти на закрила, които са били включени във или съставляват неразделна част от обектите по ал. 2 и 3.

(5) Разпоредбите на този раздел не засягат прилагането на правилата относно управлението на права.
Осиротели произведения и звукозаписи

Чл. 71в. (1) Произведение или звукозапис се считат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или, в случай че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението им въпреки провеждането на щателно и документирано издирване, направено в съответствие с чл. 71г.

(2) В случай че произведение или звукозапис има повече от един носител на права и не всички са били идентифицирани или макар и идентифицирани тяхното местонахождение не е известно след провеждането на щателно и документирано издирване, направено в съответствие с чл. 71г, произведението или звукозаписът могат да бъдат използвани съгласно разпоредбите на този раздел, при условие че правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно, са упълномощили по отношение на притежаваните от тях права организациите по чл. 71б, ал. 1 да възпроизвеждат и да предоставят достъп по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 10.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не може да засегне правата върху произведението или звукозаписа на правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно.

(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правилата относно произведения, разгласени под псевдоним или анонимно.
Издирване

Чл. 71г. (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 провеждат щателно издирване за всяко едно произведение или звукозапис с цел да установят дали са осиротели чрез проверка в съответните източници на информация. Издирването трябва да бъде проведено преди използването на произведението или звукозаписа.

(2) Източниците, по които се прави издирване в Република България, се определят от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър след консултации със сдруженията на правоносителите и ползвателите. Списъкът на източниците включва като минимум източниците, посочени в приложението към този закон.

(3) В Република България (РБ) се извършва щателно издирване по отношение на:

1. произведенията и звукозаписите, които са били публикувани за първи път в РБ, или ако не са били публикувани, са били излъчени за първи път в същата;

2. филми или други аудиовизуални произведения, когато седалището или обичайното място за пребиваване на продуцента им се намира в РБ;

3. произведенията и звукозаписите по чл. 71б, ал. 3, когато седалището на организацията, упомената там, е установено в РБ.

(4) Ако има данни, че съответна информация за носителите на права може да бъде намерена в други държави, се извършва справка с източниците на информация, налични в тези други държави.

(5) Организациите по чл. 71б, ал. 1 поддържат документация за проведените щателни издирвания и информират министъра на културата за:

1. резултатите от щателните издирвания, които са проведени и които водят до заключението, че дадено произведение или звукозапис могат да се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в;

2. действията по използване на такива осиротели произведения или звукозаписи съгласно настоящия раздел;

3. всякаква промяна по смисъла на чл. 71е в статута на използваните от тях осиротели произведения и звукозаписи;

4. своите координати за връзка.

(6) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър след получаване на информацията по ал. 5 я препраща на Службата за хармонизация във вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата върху интелектуалната собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ, L 129, 16.5.2012 г., стр. 1).

Чл. 71д. Произведения или звукозаписи, които се считат за осиротели по смисъла на чл. 71в в която и да е държава - членка на Европейския съюз, се считат за такива и могат да бъдат използвани съгласно настоящия раздел и в Република България. Това се прилага и за произведения и звукозаписи по чл. 71в, ал. 2, доколкото засяга правоносители, които не са идентифицирани или чието местонахождение не е известно.

Чл. 71е. Носител на права върху произведение или звукозапис, считани за осиротели, може по всяко време да прекрати това положение, включително в случаите на чл. 71в, ал. 2, когато са засегнати неговите права.

Чл. 71ж. (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат без съгласието на носителя на авторското право или на сродно на него право и без заплащане на възнаграждение да използват осиротяло произведение или звукозапис, намиращи се в техните фондове, като:

1. предоставят достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10;

2. го възпроизвеждат с цел да го цифровизират, направят достъпно, индексират, каталогизират, съхранят или възстановят.

(2) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат да използват осиротяло произведение или звукозапис в съответствие с ал. 1 само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове. Тези организации могат да събират при това използване такси, но само доколкото това е необходимо, за да могат да покрият разходите си по цифровизирането на осиротелите произведения и звукозаписи и по осигуряването на публичен достъп до тях.

(3) Организациите по чл. 71б, ал. 1 са длъжни да осигурят при всякакво използване на осиротели произведения и звукозаписи посочване на имената на авторите и на другите правоносители, които са идентифицирани.

(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правото на организациите по чл. 71б, ал. 1 да сключват договори в рамките на своята дейност, свързани с изпълнението на общественото им предназначение.

(5) Правоносители, които са прекратили статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право, имат право да получат справедливо възнаграждение за използване, извършено съгласно ал. 1 от организации по чл. 71б, ал. 1, които имат седалище в Република България. Възнагражденията по предходното изречение са дължими за използвания, осъществени в петгодишния период, предхождащ прекратяването статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право.

Чл. 71з. Този раздел не засяга разпоредбите, уреждащи правната закрила на патентите за изобретения, марките, промишления дизайн, полезните модели, топологията на интегралните схеми, шрифтовете, условния достъп, достъпа до електронни съобщителни мрежи и/или услуги, опазването на националните богатства, изискванията за депозиране, установени със закон, защитата на конкуренцията, търговската тайна, защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, закрилата на културните ценности, достъпа до обществена информация, законодателството, уреждащо договорните отношения, свободата на изразяване в медиите и свободата на печата.”

„§ 5д. Този закон въвежда изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ, L 299 от 27 октомври 2012 г.).”

„Приложение

Списък

а) законоустановеното депозиране на произведения, библиотечни каталози и списъци с форми на имената, поддържани от библиотеки и други институции;

б) сдруженията на издателите и на авторите;

в) съществуващи бази данни и регистри, WATCH (Writers, Artists and their Copyright Holders – Писатели, артисти и носители на авторско право за тях), ISBN (International Standard Book Number – Международен стандартен номер на книгата), и бази данни за отпечатаните книги;

г) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на организациите за управление на правата за възпроизвеждане;

д) източници, които обединяват повече на брой бази данни и регистри, включително VIAF (Virtual International Authority Files – Виртуални международни списъци с форми на имената) и ARROW (Accessible Registries of Rights Information and Orphan Works – Достъпни регистри с информация за права и осиротели произведения).

2. За вестници, списания, специализирани и периодични издания:

а) ISSN (International Standard Serial Number – Международен стандартен сериен номер) за периодични издания;

б) индекси и каталози от библиотечни фондове и колекции;

в) законоустановено депозиране на произведения;

г) сдружения на издателите, на авторите и на журналистите;

д) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, включително на организациите за управление на правата за възпроизвеждане.

3. За визуални произведения, включително произведения от областта на изящните изкуства, фотографията, илюстрацията, дизайна, архитектурата, за скици на последните и други такива произведения, поместени в книги, специализирани издания, вестници и списания, или други произведения:

а) източниците, посочени в т. 1 и 2;

б) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на визуални произведения, включително на организациите за управление на правата за възпроизвеждане;

в) базите данни на фотографски агенции, когато е приложимо.

4. За аудио-визуални произведения и звукозаписи:

а) законоустановено депозиране на произведения;

б) сдруженията на продуцентите;

в) бази данни на институциите за съхраняване на филмово или звукозаписно наследство и националните библиотеки;

г) базите данни със съответните стандарти и идентификатори, като ISAN (International Standard Audiovisual Number – Международен стандартен номер на аудио-визуално произведение) за аудио-визуалните материали, ISWC (International Standard Music Work Code – Международен стандартен код на музикално произведение) за музикални произведения и ISRC (International Standard Recording Code – Международен стандартен код на звукозапис) за звукозаписи;

д) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и на аудио-визуални произведения;

е) имената на спомогналите за създаването на произведението лица и друга информация, посочена на опаковките на произведенията;

ж) бази данни на други съответни сдружения, представляващи конкретни категории носители на права.”