Република България министерски съвет втори национален план за действие
Изтегляне 2.05 Mb.
|
| Република България
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Втори национален план за действие по изменение на климата 2005 – 2008 г. София – 2004 Втори национален план за действие по изменение на климата, 2005 – 2008 г. Подготвен от Министерството на околната среда и водите и Междуведомствената комисия по изменение на климата в рамките на проект: “Осъвременяване и разширяване на Националния план за действие по изменение на климата» Подпомогнат от Правителството на Кралство Холандия чрез предприсъединителната програма PSO (PPA) (2003-2004 г.). Консултант и ръководител на разработката - консорциум от:
Изпълнител на проекта от българска страна: “Институт по енергетика” АД.
РЕЗЮМЕЦЕЛ И ОБХВАТ НА ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА С ратифицирането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и на Протокола от Киото към нея, Българското правителство ясно демонстрира своята загриженост и желание да се присъедини към международните усилия за предотвратяване на това изменение. Вторият Национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) е правителствен документ, целящ да организира и насочи усилията на правителството за намаляване на въздействията, водещи до изменение на климата. Той е продължение на Първия НПДИК, който бе изготвен в периода 1996-98 г. и приет през 2000 г. Този план включваше група съгласувани действия, които подпомогнаха страната при изпълнение на задълженията, поети с ратифициране на Конвенцията (1995 г.) и подписването на Протокола от Киото. Икономическият растеж в България след 2000 г., заедно с промените в международната и национална политика и съответстващата законова рамка (повечето от тези промени са предизвикани от предстоящото присъединяване към Европейския съюз), изискаха осъвременяване и разширяване на Първия НПДИК. Това е постигнато във Втория НПДИК, който ще се прилага през периода 2005 – 2008 г. В процеса на осъвременяване на Плана са проведени множество консултации със заинтересованите страни, правителствените институции, представители на бизнеса, неправителствените организации и академичните среди, за да предоставят забележки и мнения, свързани с предложените политики и мерки. Този подход осигури прозрачност в изготвянето на Плана, както и адекватна преценка на текущата политическа и икономическа ситуация в страната. Вторият НПДИК включва преди всичко мерки, които не изискват значителна финансова подкрепа от държавата, тъй като настоящата икономическа ситуация в страната не позволява отпускане на значително държавно финансиране за прилагане на политики и мерки, отнасящи се до изменението на климата. В краткосрочен план прилагането на такива политики и мерки не е крайно необходимо. Според целта, определена в Протокола от Киото, страната има значителен резерв от намалени емисии. Независимо от това, ползите от приемането на Плана са значителни, тъй като той: 1. Допринася за изпълнение на изискванията, определени в РКОНИК и в Протокола от Киото относно мониторинга, оценката и докладването на емисиите на ПГ. 2. Дава възможност да се постигне готовност за ограничаване на емисиите при ситуация, в която икономическият растеж и емисиите са по-високи от очакваните тенденции. По този начин е възможно да се предприемат мерки за намаляване темпа на растеж на емисиите на ПГ в сравнение със степента на икономически растеж. 3. Подпомага осъществяването на ползи за страната от участие в така наречените гъвкави механизми от Киото – група от пазарни инструменти, с които страните могат да изпълнят задълженията си с минимални разходи. Привличането на средства при участие в тези механизми може да стимулира определени инвестиции в страната, както и да подобри конкурентноспособността на икономиката. 4. Допринася за изпълнение на изискванията от законовата рамка на Европейския съюз. 5. Спомага за подготовката за изпълнение на бъдещи задължения, най-вече тези които ще засегнат годините след Първия период на изпълнение на задълженията (2008 – 2012 г.). Съществуването на подходяща национална стратегия за предотвратяване изменението на климата би поставило България в по-добра изходна позиция при преговорите относно бъдещите задължения.
Вторият план започва с въведение, което обяснява целта и обхвата на Плана в рамките на международните усилия за борба с изменението на климата. С цел да се представи настоящата ситуация в България и приложимостта на Плана са представени тенденциите на изменението на количествата емисии на ПГ както и базов сценарий за развитието на тези емисии. Дадена е и оценка на уязвимостта към изменението на климата. Присъединяването към Европейския съюз е основен приоритет за България, поради което политиката по изменение на климата е важен фактор за постигането на тази цел. Представени са съществените елементи на политиката и законовата рамка на Съюза, отнасяща се до изменението на климата в различните сектори на икономиката. Също така е направено описание на условията и изходната позиция за прилагане на политиката по изменение на климата в България, включващи ролите на държавните институции и други заинтересовани страни. В Плана с подробности са представени политиките и мерките в отделните сектори, включително оценка на очакваното намаление на емисии както и изискванията, необходими за изпълнението на плана. Тъй като финансирането по Гъвкавите механизми от Киото е важно за реализирането на тези мерки, отделна глава в Плана е посветена на прилагането на механизмите „Съвместно изпълнение на проекти” и „Международна търговия с емисии”. Разгледано е и приложението на Схемата на Европейския съюз за търговия с емисионни квоти, която засяга големите промишлени емитери в България. Във финалната част е оценен ефектът от предложените политики и мерки през Първия период на изпълнение 2008 – 2012 г. В перспектива до 2020 г. е оценено и очакваното развитие на количествата емисии на ПГ. Това развитие ще бъде взето под внимание при формиране на позицията на България в предстоящите преговори относно задълженията, поети за предотвратяване изменението на климата след 2012 г. СЦЕНАРИИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯ През периода 1988- 2002 г. емисиите на ПГ в страната бяха значително намалени. Това намаление се дължи преди всичко на особеностите на икономическото развитие и процеса на преход към пазарна икономика, преструктуриране на промишлеността, премахване на субсдиите и устойчиво намаляване на продукцията на енергоемки производства за сметка на тези с по-малка енергоемкост. В резултат на това България може уверено да очаква, че ще бъде под емисионния таван през Първия период на изпълнение. Н България има значителен потенциал за допълнително намаление на въглеродния интензитет на икономиката. Този потенциал може да се реализира чрез прилагане на целенасочени политики и мерки. Във Втория НПДИК са представени 24 политики и мерки, които са допълнителни към тези разгледани в базовия сценарий и са насочени към всички сектори на икономиката. Тези политики и мерки използват един или повече инструменти, като например:
В таблицата е показано допълнителното намаление на емисиите на ПГ, което може да се очаква при изпълнение на тези секторни мерки:
Прилагането на тези допълнителни мерки би довело до различни нива на емисиите на ПГ в сравнение с нивото предвидено в базовия сценарий. Тези нива ще варират в зависимост от това кои от мерките (или групи от мерки) ще имат по-голям приоритет. За да се оцени ефекта от прилагането на мерките върху нивото на емисиите на ПГ са разработени 3 допълнителни сценария. Те са описани по-долу, като очакваният ефект върху емисиите на ПГ е представен на фигурата.
ДЕЙСТВИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА ПОЛИТИКИ И МЕРКИ, НАМАЛЯВАЩИ ВЪЗДЕЙСТВИЯТА, СВЪРЗАНИ С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА Българското правителство ще предприеме действия за стимулиране участието на страната в международните усилия за предотвратяване изменението на климата. Тези действия също така ще спомогнат за по-нататъшно и цялостно прилагане на политиките и мерките, свързани с изменението на климата, и по-специално на тези, които осигуряват нужното финансиране за тяхното прилагане. Повишаването на капацитета на държавните институции е задължително условие за изпълнението на проекти „Съвместно изпълнение”, както и за провеждането на контрол и мониторинг. Освен това трябва да се подобри законовата рамка засягаща проектите „Съвместно изпълнение” и “Търговия с емисии”. Ще се подобри разпространението на информация и обучението на специалистите, изготвящи проектни предложения и на експертите от финансиращите институции. През следващите няколко години ще се обърне специално внимание на прилагането на Схемата за търговия с емисии на Европейския съюз. Ще бъдат изпълнени следните задачи: оценка на опита на новоприетите членки на ЕС; изясняване функциите и управлението на Системата за търговия с емисии; извършване на нужните допълнения в законодателството за околната среда и други (финансови и данъчни) закони. Също така ще се изготви план за разпределение на емисионните квоти за участващите инсталации, както и ще се разработи механизъм за мониторинг и докладване според изискванията на ЕС. За осъществяване на фактическата търговия ще бъде създаден регистър на емисиите. За да бъдат подготвени участниците от енергийния и промишления сектор както и държавните институции, които ще вземат участие в този процес, ще се проведат информационни кампании и обучение на специалисти. За да се подобри финансирането на политиките и мерките се планира създаване на Схема за зелени инвестиции (СЗИ). За целта е необходимо да се създадат базови условия и развитие на структурата на СЗИ като се образува фонд за акумулиране на приходите от международната търговия с емисии и се определят правилата, според които тези приходи ще се използват. Подобно на Схемата за търговия с емисии на ЕС, този инструмент също така изисква обучение на специалисти по търговия с емисии в отговорните агенции. За да се оползотвори фонда, трябва да се приключат преговорите с потенциалните инвеститори/купувачи, проявяващи интерес за закупуване на свободното количество емисии на ПГ, които страната може да продаде.
В момента България не може да осъществи разширено финансиране от държавния бюджет за прилагане на политики и мерки, свързани с изменението на климата. Използването на субсидии е крайно ограничено, поради което източниците ще се търсят извън държавните фондове. Такива могат да бъдат както национални, така и международни източници. Донорските фондове на международните финансови институции като ЕБВР и Световната банка ще бъдат полезни за подпомагане на кредитни линии, финансиращи проекти за енергийна ефективност или производство на зелена енергия. В допълнение, средства за общи инфраструктурни подобрения могат да се получат от структурните фондове на ЕС - ИСПА и др. От своя страна, Схемата за търговия с емисии на ЕС също трябва да създаде финансов стимул за големите промишлени емитери на ПГ да намалят емисиите си. Други източници за финансиране са директно свързани с механизмите, определени в Протокола от Киото. Използването на тези механизми може да стане на национално ниво чрез Схемата за зелени инвестиции. Тази схема се финансира от приходи от продажбата на емисии чрез международна търговия.
Емисиите на ПГ в България са под лимита за Първия период на изпълнение. Страната е поставена пред предизвикателството да контролира и ограничава очакваното бъдещо покачване на емисиите в резултат на икономическия растеж. Намаляване или поддържане на нивата на емисии на ПГ може да се осъществи с минимални разходи сега, тъй като след години маргиналните цени на бъдещите мерки за намаляване на емисиите на ПГ ще се повишат. Най-добрият подход за България при поддържане на ниски нива на емисии на ПГ е чрез ограничаване, доколкото е възможно, на промишлените производства с голям въглероден интензитет. Необходимо е да се обръща особено внимание на проблемите, свързани с изменението на климата при изготвяне на националните политики за икономическо развитие. В тази връзка, Вторият план предлага подробни насоки за промени в различните сектори на икономиката. Като част от дейностите за присъединяване към ЕС, България в момента транспонира Европейските директиви, които са директно или индиректно свързани с политиките и мерките, отнасящи се до изменението на климата. Такава е например Директивата, засягаща търговията с емисии. Въпреки че транспонирането на тези директиви изисква предимно промени в законовата рамка, фактическото прилагане на мерките за намаляване изменението на климата, предвидени в директивите ще засегнат и други заинтересовани страни извън структурите на правителството. Една от целите на Втория национален план е да информира тези заинтересовани страни и да посочи нужния капацит и опит, които те трябва да придобият. Вторият НПДИК показва важността на механизмите от Протокола от Киото за реализирането на целите на страната, свързани с изменението на климата. Планът представя ключовите елементи и определя действията за по-нататъшно насърчаване използването на тези механизми. Той поставя основните предпоставки за привличане на допълнителни инвестиции и икономически ползи за страната при намаляване въглеродния интензитет на българската икономика, като едновременно с това се увеличава нейната конкурентноспособност. Изпълнението на Плана би осигурило добри стартови позиции на страната в участието й в международните дейности по предотвратяване изменението на климата сега и след 2012 г. СЪДЪРЖАНИЕ РЕЗЮМЕ i Списък на съкращенията 3 1 Въведение 5 1.1 Цел и обхват на плана за действие 5 1.2 Връзки с други правителствени политики и планове 5 1.3 Контекст и институционална рамка на проекта за осъвременяване на НПДИК 6 1.4 Мониторинг и оценка на НПДИК 7 1.5 Структура на документа 8 1.6 Процесът на осъвременяване и разширяване на Националния план за действие: 8
2.1 Причини и последствия от изменението на климата 10 2.2 Рамкова конвенция на ОН по изменението на климата 10 2.3 Протоколът от Киото 11 3 ЕМИСИИ НА ПГ И Изменението на климата в България 12 3.1 Въведение 12 3.2 Тенденции в емисиите на парникови газове и мерките за тяхното намаление 12
3.3 Прогнози на емисиите на ПГ 17 3.4 Уязвимост към изменението на климата 19
4.1 Въведение 22 4.2 Енергоснабдяване 22 4.3 Енергопотребление 25 4.3.1 Сгради 25 4.3.2 Енергийна ефективност на електроуредите 26 4.4 Транспорт 26 4.5 Управление на отпадъците. Директива 1999/31/EEC за депониране на отпадъци 27
5.1 Въведение 29 5.2 Политическа рамка и институционална организация 29
5.3 Ролята на другите заинтересовани страни 33 5.3.1 Общини 33 5.3.2 Частен сектор и браншови НПО 34 5.3.3 Екологични НПО 34 5.3.4 Действия по повишаване на капацитета на другите заинтересовани страни 35 5.4 Политически инструменти 36 5.4.1 Законодателни инструменти и разпоредби 36 5.4.2 Фискална политика 36 5.4.3 Финансиране на проекти за намаляване на емисиите 37 5.4.4 Доброволни споразумения 38 5.4.5 Изследователска и развойна дейност и образование. 39 5.4.6 Повишаване на нивото на информираност на обществеността 40 5.5 Изводи 41 6 Секторни политики и мерки за намалЯВАНЕТО на емисиите на пг 42 6.1 Въведение 42 6.2 Сектор “Енергетика” 42
6.3 Сектор “Промишленост” 49 6.3.1. Въведение 49 6.3.2. Политически инструменти за намаляване на емисиите 50 6.3.3. Политики и мерки в сектор “Промишленост” 50 6.3.4. Преглед на политиките и мерките в сектор “Промишленост” 54 6.4 Сектор “Бит и услуги” 55 6.4.1. Въведение 55 6.4.2. Политически инструменти в сектор “Бит и услуги” 56 6.4.3. Политики и мерки в сектор “Бит и услуги” 56 6.4.4. Преглед на политиките и мерките в сектор “Бит и услуги” 58 6.5 Сектор “Транспорт” 58 6.5.1. Въведение 58 6.5.2. Политически инструменти в сектор “Транспорт” 59 6.5.3. Политики и мерки в сектор “Транспорт” 59 Автоматизирана диспечерска система за енергийното стопанство на жп транспорта 60 6.5.4. Преглед на политиките и мерките в сектор “Транспорт” 62 6.6 Сектор “Селско стопанство” 62 6.6.1. Въведение 62 6.6.2. Политически инструменти в сектор “Селско стопанство” 63 6.6.3. Политики и мерки в сектор “Селско стопанство” 63 6.6.4. Преглед на мерките в сектор “Селско стопанство” 65 6.7 Сектор “Отпадъци” 66 6.7.1. Въведение 66 6.7.2. Политически инструменти в сектор “Отпадъци” 67 6.7.3. Политики и мерки в сектор “Отпадъци” 67 6.7.4. Преглед на политиките и мерките за сектор “Отпадъци” 68 6.8 Адаптация 68 7 Прилагане на РКОник, Протокола от киото и европейската схема за търговия с емисии в българия 71 7.1 Изисквания за съответствие с РКОНИК и Протокола от Киото 71 7.2 Национална система за оценка на емисиите на ПГ 71 7.3 Търговия с емисии и Съвместно изпълнение 73 7.3.1 Съвместно изпълнение 73 7.3.2 Прилагане на Схемата на ЕС за търговия с емисионни квоти 75 7.3.3 Международна търговия с емисии (МТЕ), “Схема за Зелени инвестиции” 76 7.3.4 Национален регистър 76 7.3.5 Връзки между механизмите по Киото и ЕСТЕ 77 7.4 Обща стратегия 82 7.5 Условия и цели за периода след 2012 г. 82
8.1 Въведение 83 8.2 Ефект от прилагане на мерки за енергийна ефективност 84 8.3 Ефектът от използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) 84 8.4 Ефект от прилагане на мерки в енергетиката 85 8.5 Анализ на прогнозите за емисии на ПГ и целта от Киото 85 8.6 Заключение 86
Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|
ай-вероятният сценарий за развитие на емисиите на ПГ приема, че политиките и мерките, заложени в Първия план ще продължат да се изпълняват. В 
ценарий 1 (S1): Прилагане на мерки за подобряване на енергийната ефективност при потреблението на енергия (промишленост, транспорт, бит и услуги). Съгласно този сценарий, сумарните емисии на ПГ през периода 2007 – 2010 г. остават на ниво от 75 млн. тона, с последващо увеличение до 81 млн. тона през 2017 г. и до 83.5 млн. тона през 2020 г.