Република българия министерство на околната среда и водите



страница1/3
Дата22.07.2016
Размер492.58 Kb.
#471
  1   2   3
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005-2010 ГОДИНА

СОФИЯ 2005

Съдържание

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005-2010 ГОДИНА……................................................................................................................. 5

I. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ....................................................................................................................................... 5

II. ПОЛИТИЧЕСКА И ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА.............................. ..............................8
III. ЗАПЛАХИ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.......................................................9
IV. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА

БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005 -2010 ГОДИНА .......................................... .....14
V. МЕРКИ И ПОДХОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ..................................................19
VI. ДЕЙНОСТИ И ФИНАНСОВА РАМКА ............................................................................22
VII. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА..................................................23
Б. VIII. МОНИТОРИНГ, КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА.............................................................................................................................................25

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ……………………………………………………………………….……1 - 19

Използвани съкращения

АПБ Асоциацията на парковете в България

БАН Българска академия на науките

БГСК Българска Горскостопанска Камара

БДЗП Българско дружество за защита на птиците

БР Биологично разнообразие

БФБ Българска Фондация Биоразнообразие

БФ-СУ Биологически факултет към Софийския университет

ВЕЦ Водноелектрическа централа

ВСН Механизъм за обмен на информация в областта на биобезопасността

ВУ Висши училища

ГИС Географски информационни системи

ГМО Генномодифицирани организми

ДИИУ Департаментът за информация и усъвършенстване на учители

ДНП Дирекция национален парк

ЕЕС Европейска икономическа общност

ЕО Екологична оценка

ЕС Европейски съюз

ЗБР Закон за биологичното разнообразие

ЗЗТ Закон за защитените територии

ЗК Закон за концесиите

ЗМ Защитена местност

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗПБ Закон за подземните богатства

ЗТ Защитена територия

ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда

ИАРА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

ИАСАС Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол

ИБ Институт по ботаника, БАН

ИГ Институт за гората, БАН

ИЗ Институт по зоология, БАН

КБР Конвенция за биологичното разнообразие

КВС Карта на възстановената собственост

КГБР Координационна група за биологично разнообразие

КБООН Конвенция за борба с опустиняването

ЛТУ Лесотехнически университет

МЗГ Министерство на земеделието и горите

МК Министерство на културата

МОН Министерство на образованието и науката

МОСВ Министерство на околната среда и водите

МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МФ Министерство на финансите

НАЕП Национална агро-екологична програма

НАТУРА 2000 Общоевропейска екологична мрежа НАТУРА 2000

НДЕФ Национален доверителен Екофонд

НЕМ Национална екологична мрежа

ННКСБР Национален научно-координационен съвет за биологично разнообразие

НП Национален парк

НПМ Национален природонаучен музей

НПО Неправителствена организация

НПОБР Национален план за опазване на биологичното разнообразие

НСЗП Национална служба за защита на природата

НСМБ Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие

НУГ Национално управление на горите

ОВОС Оценка за въздействие върху околната среда

ПП Природен парк

ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

РИОСВ Регионална инспекция по околна среда и води

САПАРД Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони

СБЖ Съюз на българските журналисти

СЛРБ Съюз на ловците и риболовците в България

СУ Софийски университет

ЦЛОЕ Централна лаборатория по обща екология

CHM Механизъм за обмен на информация (Clearing-House Mechanism)

CITES Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

GBIF Глобална информационна система за биоразнообразието

GEF Глобален екологичен фонд

МАВ Програма “Човек и биосфера”

WWF Световен фонд за дивата природа

WWF-DCP Дунавско-карпатска програма




НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005-2010 ГОДИНА

Националният план за опазване на биолгичното разнообразие 2005 – 2010 година е разработен на основание на чл. 115, ал. 1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и на чл. 77 от Закона за опазване на околната среда.
I. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ

България се нарежда сред първите 5 страни в Европа по богатство на биологично разнообразие. Макар и малка по площ (110,910 кв. км) територията на страната включва части от 4 биогеографски района – алпийски, черноморски, континентален и степен. Разнообразният релеф, геология, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност на територията на страната определят богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, голяма част от които с консервационна значимост. Биологичното разнообразие на България е неоценимо богатство, което наред с други показатели защитава националната идентичност на страната.



I.1.Биологично разнообразие на видово равнище

Българската биота е забележителен природен фeномен, който включва:



  • гъби – 4900 вида;

  • лишеи – 933 вида;

  • водорасли – 3063 вида;

  • мъхове – 705 вида;

  • висши растения (спорови и семенни) – 3900 вида;

  • безгръбначни животни (Protozoa) – 1606 вида;

  • насекоми – 20900 вида;

  • паякообразни – 1090 вида;

  • акари – 1583 вида;

  • мекотели – 445 вида;

  • земноводни – 17 вида;

  • влечуги – 36 вида;

  • риби – 207 вида;

  • птици – 421 вида;

  • бозайници- 100 вида;

  • прилепи- 33 вида.

Видовото разнообразие е изключително високо предвид относително малката площ на страната. В някои от тези групи страната може да претендира за челните места в Европа по брой видове. Само Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна, а от 35-36 вида прилепи, установени в Европа, в България се срещат 33 вида. Сравнително високо е и флористичното и хабитатно разнообразие.


I.2. Консервационна значимост и природозащитен статус

Мъхове

Двадесет и четири от видовете, които се срещат в България са включени в Червената книга на европейските мъхове (1995) на Европейския комитет за опазване на мъховете. На национално ниво са идентифицирани 201 вида - 21 застрашени, 33 уязвими, 112 редки и 35 с недостатъчно проучено разпространение. Редица видове са включени в международни конвенции и директиви, насочени към опазване на биоразнообразието в световен и европейски мащаб.

В Приложение № 2 на българския Закон за биологичното разнообразие (2002) са включени 4 вида мъхове.

Висши растения

Общият брой на ендемичните таксони висши растения в България е 466, което представлява 11.9% от флората на страната. Общият брой на реликтите на територията на България е 200–300 вида, което представлява около 8 % от общия брой висши растения в страната.

От видовете висши растения, установени в България, защитени по Закона за биологичното разнообразие са 594 вида. 102 от тях са включени в Приложение № 2 за растителните и животински видове, за опазването на местобитанията на които се обявяват защитени зони. 589 вида са включени в Приложение № 3 за защитените диви животински и растителни видове в цялата страна.

В Червената книга на България са отбелязани158 застрашени и 574 редки вида. За изчезнали се считат 31 вида, като през последните години някои от тях са възстановени за състава на българската флора.



Гъби

В Червения списък на гъбите в България са включени 125 вида. Гъби не са включени в Приложенията към Закона за биологичното разнообразие.


Безгръбначни животни

Общо 13 вида безгръбначни животни са защитени в България по Закона за биологичното разнообразие. 8 вида са включени в приложение № 2 на закона и пет вида са включени в приложение № 4.

Голям брой видове са включени в международни конвенции и директиви, в световни и европейски списъци на застрашени видове насочени към опазване на биоразнообразието в световен и европейски мащаб.
Гръбначни животни

В Червената книга на НР България, Том 2: Животни (1985) са включени: 41 вида риби; 2 вида земноводни;9 вида влечуги; 100 от установените в страната видове птици и 19 вида бозайници.


В Приложениe № 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 218 вида гръбначни животни, 427 вида са включени в Приложениe № 3 и 49 вида са включени в Приложениe № 4 на същия закон.

I.3. Биологично разнообразие на ценотично равнище

Важен показател за характера на растителния свят в страната е богатството на различните по състав и структура съобщества от видове и популации. Естествената растителност в България представлява съвкупност от дървесни, храстови, полухрастови и тревисти съобщества.

Установените досега растителни съобщества се отнасят към 1250 асоциации и над 300 формации. Доминиращи по разпространение и значение са дървесните съобщества. Горите в България заемат 34% (3,9 млн. ха) от територията на страната. След дървесните съобщества по заемана площ се нареждат тревистите, основно ливади и пасища, които покриват над 2 000 000 ха площ.

Храстовите и полухрастовите съобщества заемат значително по-ограничена площ. Специфика и уникалност в растителната покривка на страната се придава от съобществата с доминиране на български или балкански ендемити и на терциерни реликти.


I.4. Хабитатно разнообразие

В България се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа. Съгласно първите оценки, въз основа на класификационната система на палеарктичните местоообитания, на територията на Република България са установени над 700 типа местообитания, от които около 90 са характерни само за страната. Около 15 % от хабитатите са с консервационна значимост съгласно нормите на ЕС. Все още не е извършена пълна инвентаризация и оценка на разнообразието от природни местообитания в страната.

В Приложение І на Директива 92/43 от 1992 г. на Съвета на Европа за опазване на природните местообитания са включени 70 от установените в България хабитати. Приложение номер I на Директивата включва природни местообитания от обществен интерес, чието съхраняване изисква обявяването на специални територии за защита.

Общо 106 типа природни местообитания в страната са включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие (2002). Приложение № 1 на ЗБР съдържа типовете природни местообитания, които ще бъдат включени в защитени зони.



I.5. Генетични ресурси


Генетичните растителни и животински ресурси на България имат важно стопанско, културно и биологично значение. Българската флора включва диви и полудиви форми и родственици на културните растения. Голямо е разнообразието от диви и полудиви родственици на овощни и орехоплодни видове.

В България се срещат около 60 породи животни, много от които са в близко родство с дивите си предшественици. 38 от местните породи са застрашени.

Генетичните ресурси на дивите животинските и растителни видове се съхраняват по два основни метода. Растенията и животните, носители на тези ресурси, се съхраняват в естествената им среда (in situ) или „ex situ”, при контролирани условия във вивариуми, зоологически или ботанически градини, дендрариуми, живи колекции и се създават банки за семена, полен, гамети, ембриони, тъканни и клетъчни култури.
I.6. Важни биологични ресурси

Стопанска значимост в България имат повече от 200 вида ядливи гъби, 10 от които имат промишлено или търговско значение. Около 750 растения от българската флора се ползват като лечебни растения. Повече от 250 от тях се възприемат като стопански ценни видове. България изнася годишно около 15,5 хил. тона билки при ясно изразена тенденция за увеличаване на количеството.

Дървесните горски запаси надвишават 520 млн. м3, при годишен прираст от около 12 млн.м3. Процентното участие на основните горски дървесни видове е както следва: дъбове – 23%, бук 17%, бял бор 16%, цер – 9%, черен бор – 9%, смърч – 4%, други – 22%. Средната възраст на горите понастоящем е 49 г. Ползването на дървесина и на специалните функции на горите са от голямо значение за поминъка на населението, особено в планинските и полупланинските райони на страната.

Над 20 вида черноморски и сладководни видове риба са важни за стопанския и любителския риболов.

През последното десетилетие има тенденция на траен спад в числеността на основните видове дивеч (благороден елен, сърна, елен лопатар, дребен дивеч). Числеността на дивата свиня е стабилна и тя все повече се налага като основен ловен вид в страната. Фазанът и тракийският кеклик се срещат съвсем ограничено.

Под режим на опазване и регулирано ползване са поставени 30 вида растения, 24 вида птици и 30 вида други животни (без птици), включени в Приложение 4 на ЗБР.


II. ПОЛИТИЧЕСКА И ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА

Политиката за опазването на биологичното разнообразие се определя от голям набор от документи съподчинени един на друг в строга йерархична структура. Това са Конституцията, стратегии и планове за прилагането им, закони, правилници, наредби, методики, както и различни заповеди и решения.

Националната стратегията по околна среда и Национален план за действие 2000 – 2006 г. и Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие формулират и определят политика на устойчиво развитие на обществото при съхраняване на изключителните природни богатства на България. Очертаната рамка в тях е относително стабилна, както по отношение на различни конюнктурни промени, така и по отношение на изградената визия в краткосрочен и средносрочен план, при това неразривно свързана с европейската интеграция и управленските тенденции в глобален мащаб. Тази рамка се допълва от следните стратегически документи:

- Национален план за развитие 2000-2006 г. (секторна програма “Околна среда”);

- Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони в България;

- Национална рамка за биологична сигурност;

- Стратегия за опазване и възстановяване на заливните островни гори върху българските дунавски острови (2001г.) и План за действие за опазване и възстановяване на заливните островни гори върху българските дунавски острови 2003-2007 г. ;

- Национална стратегия за екотуризъм, 2003 г.;

- Национална горска политика и Стратегия "Устойчиво развитие на горския сектор в България 2003-2013 г.".

-Национален план за развитие на земеделието и селските райони (2000-2006) по специалната програма на ЕС за присъединяване в областта на земеделието и селските райони „САПАРД”

- Национална агроекологична програма (2007-2013)

Условията, при които е създадена нормативната уредба на България, включително и тази по околна среда и биологично разнообразие се характеризира с динамични обществени промени, ускорена синхронизация с европейските норми, нисък жизнен стандарт на населението, много активен и компетентен обществен сектор и недостатъчен административен капацитет на общинските и държавни власти. Със тези условия са свързани преимуществата и недостатъците на водената от България политика за опазване и съхраняване на биологичното разнообразие.

Съгласно рамковия Закон за опазване на околната среда, са предвидени специализирани закони, от които касаещи биологичното разнообразие са: Закон за биологичното разнообразие; Закон за защитените територии; Закон за лечебните растения; Закон за генетично модифицираните организми; Закон за горите, Закон за лова и опазване на дивеча; Закон за рибарството и аквакултурите. Закони, които не са пряко свързани с биологичното разнообразие, но имащи отношение към неговото ползване и опазване са: Законът за опазването на земеделските земи, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, Законът за ветеринарномедицинското дело, Законът за подземните богатства, Законът за водите, Законът за управление на отпадъците и др.

Нормативната рамка се доизгражда и завършва с над 100 правилници, наредби и методики, създадени към съответните закони.

Нормативната уредба предполага и някои проблеми, които се създават или не се решават от нея. Основните и характерни недостатъци, които трябва да бъдат решени са: прилагането, чрез подобряване на взаимодействието между ведомствата и повишаването ефективността на контрола и налагането на глоби и санкции; укрепване на административен капацитет на държавните местни и общински власти и преодоляване на разпокъсаността и неизяснеността на задълженията и отговорностите на това ниво. Тези проблеми ще бъдат преодолени чрез подобряване на управленските методи и начини за работа и усъвършенстване управлението на финансовите ресурси. Решение на проблеми, които са резултат от празноти в законодателството и несъответствия между отделните нормативни актове ще се търси в промяна в съществуващите и приемането на нови закони и подзаконови нормативни актова.


III. ЗАПЛАХИ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

Богатото биологично разнообразие на България е подложено на въздействието на широк спектър от заплахи в резултат на човешката дейност и на естествените процеси, протичащи в екосистемите. Заплахите, самостоятелно или в комбинация, засягат в различна степен различните организмови групи и местообитания в страната. Те могат да влияят пряко върху видовете, съобществата и природните местообитанията (хабитатите) или ефектът от тях да се отразява косвено.

Основните заплахи за биологичното разнообразие в България са:

III.1. Деградация, фрагментация и загуба на местообитания, предизвикана от човека

Разрушаването на местообитанията е най-сериозната заплаха за биологичното разнообразие в страната. То засяга както водните така и сухоземните местообитания и е от дейности в различни сектори на икономиката. Сериозни щети върху местообитанията оказват строителството и инфраструктурните проекти. Тук се включват строежите на транспортни коридори – магистрали, газопроводи, удълбочване на река Дунав за транспортни цели.

Човешката дейност (развитието на икономиката, инфраструктурата, туризма, селско- и горскостопанските дейности) води не само до пряка загуба и разрушпаване на местообитания, но и до нарушаване на условията в тях. Като резултат природни масиви и хабитати се разпокъсват (фрагментират), формират се прегради и препятствия, затруднява се връзката между отделните индивиди.

Заплаха със засилващо се значение е строежа на големи туристически комплекси и съоръжения по Черноморието (с най-критични зони бреговата ивица на юг от Созопол, Силистар, Иракли и др.) и във високите планини (Пирин, Рила, Стара планина). Строителството в крайморските и планински райони засяга особено чувствителни и трудно възстановяващи се местообитания като пясъчни дюни, вископланински пасища и ливади и горски съобщества. Туристическия поток през последните години силно нарасна и прогнозата е за запазване на тези тенденции, което може да доведе до негативни последици за околната среда и биологичното разнообразие при неправилно управление на дейностите и средствата в сферата на туризма.

Пресушаването и разрушаването на влажните зони, добивът на инертни материали от речните корита, тяхната корекция и изграждане на канали, както и строителството на ВЕЦ и вятърни електрогенератори са друга заплаха предизвикваща загуба или деградация на местообитанията.

В сферата на селското стопанство заплаха водеща до промяна и загуба на местообитанията се явява както интензификацията, така и екстензификацията на селскостопанските дейности. В първия случай са засегнати предимно селскостопански земи в равнинните части на страната, които се разорават и превръщат в ниви, лозя, овощни градини и други обработваеми площи. В планинските и полупланинските райони се наблюдава обратният процес - намаляването или спирането на традиционните селскостопански дейности, свързани с животновъдството водят до загуба на местообитания и намаляване на биоразнообразието.

Незаконният дърводобив и пожарите причиниха през периода 1992-2002 г. значително увреждане до унищожаване на около 15% от горите в България, с неблагоприятни последствия, особено в заливните гори.
III.2. Замърсяване на околната среда

Замърсяването на околната среда води до деградация и загуба на местообитания и може да се разглежда като част от тази по-глобална заплаха.

Биологичното разнообразие в България е засегнато в различна степен от различни форми на замърсяване - замърсяване на почвите от селскостопанска и промишлена дейност; замърсяване на водите (пестициди и химическо замърсяване, индустриално замърсяване, петролни разливи и др.); замърсяване с твърди битови отпадъци.

В Националната стратегия по околна среда 2005-2014 г. е отчетена недостатъчната инфраструктура за събиране и третиране на отпадъчните води за достигане на европейските изисквания. Отбелязано е, че нараства делът на отпадъчните води, зауствани във водните обекти без третиране, спрямо общото количество образувани отпадъчни води. В почти всички речни течения под селищата без градски пречиствателни станции за отпадни води се измерва високо съдържание на азотни форми и фосфати, особено при маловодие.

В определени райони трайно се регистрират относително по-високи и дори опасни концентрации на вредни вещества във водите и в частност тежки метали. Такива се очертават участъци на р.Тополница след гр. Пирдоп (Cu, As и др.), р.Тимок при устието си в р.Дунав (тежки метали с трансграничен произход), р.Лесновска при Д. Богров (феноли, цианиди и др.).

Повсеместен характер има замърсяването с нефтопродукти, а набелязаната през годините тенденция към намаляване не бележи устойчивост.

Установени са пунктове в земеделски райони с постоянно високо равнище на нитратите в подземните води. Отчитаните високи стойности на нитратите най-често се дължат на неприлагане на добри земеделски практики. Рискът от еутрофикация на отделни крайморски езера или участъци в крайбрежната зона за ползване не намалява в желаната степен.

Нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци и създаване на незаконни сметища в близост до населените места е сериозна и разширяваща се заплаха. Депонирането е основен метод за третиране на отпадъците у нас, а възможностите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване не се използват достатъчно. От гледна точка на генерирането на производствени отпадъци в страната най-голям дял има енергетиката - 65 % от всички производствени отпадъци са от този отрасъл.


III.3. Пряко унищожаване и експлоатация

Прякото унищожаване на животни и растения в повечето случаи е резултат от пряката експлоатация на биологични ресурси, като засяга в различна степен екосистеми, местообитания и таксони.

В тази категория влиза прекомерното или неправилно събиране на лечебни растения, растения за декоративни цели, ядливи гъби, охлюви, горски плодове. Особено внимание трябва да се обърне на използването на гъбните ресурси, за което липсва адекватна нормативна уредба, тъй като те не са включени в Закона за биологичното разнообразие като организмова група и не попадат под неговото действие.

Прекомерният улов на стопански ценни видове риба в Черно море е сериозна заплаха, водеща до намаляване на ресурсите основно от калкан, паламуд и др.

До пряко унищожаване водят бракониерството и спортният лов, които оказват най-силно влияние върху популациите на едрите бозайници и птиците (особено благороден елен, дива коза, мечка, глухар, червеногуша гъска и др.) Видове редки растения, птици, земноводни и влечуги стават обект на търсене за износ и търговия, което води до тяхното директно унищожаване.

Пряко биват унищожавани диви животни и при някои селскостопански дейности (косене, жътва и др.) както и при инциденти по пътищата, но въздействието на тези заплахи не е силно изразено.



III.4. Генетична ерозия и внасяне на неместни видове

В България по естествен път или в резултат на човешката дейност са разпространени и се разпространяват чужди видове, някои от които представляват заплаха за генетична чистота на местните популации или увреждат качествата на природните местообитания. Макар и идентифициран този проблем все още не е напълно проучен, както за животинските, така и за растителните видове. Под формата на горски култури, са разпространени няколко чуждоземни дървесни вида – лиственица, дугласка ела, секвоя, веймутов бор, някои видове тополи и др. Те формират малка част от горите в страната, но независимо от това, налице са предпоставки за генетично замърсяване на местните видове.

Внасянето на неместни видове на регионално ниво може да бъде и замяната на естествените широколистни горски екосистеми с изкуствени насаждения, предимно иглолистни и други видове, неприсъщи за съответните местообитания. Залесяването с неподходящи растителни видове изменя състава на съобществата и микроклимата, което може да доведе до изчезване на определени, обикновено стенотопни таксони растения и животни с висока консервационна значимост. Сред тях са повечето видове охлюви, всички земноводни, смока-мишкар. Разрушават се естествените места за размножаване и се унищожават ловните местообитания на прилепите и т.н.

При животните от хибридизация са застрашени потенциално дивата котка и вълкът. Заплаха за местните видове риби представлява зарибяването с чуждоземни, нетипични за ихтиофауната на България видове, като дъговата пъстърва и сивена, които влизат в конкуренция и изместват местната балканска пъстърва.

В България практиката по използване на генно-модифицирани организми е много ограничена. Въпреки това потенциална опасност за биологичното разнообразие представлява тяхното неконтролируемо използване. Все още липсва административен капацитет за провеждане на процедурите по новоприетият Закон за ГМО.
III.5. Глобалното изменение на климата

Замърсяването на въздуха и ефектът на глобално изменение на климата са отчетени и на територията на България. Страната попада в зоната на засушаване. Намалява общото количество на валежите и на речния отток с характерни минимуми (засушаване) през 4-5 години, особено ярко изразени в Черноморския район за басейново управление.

Този факт се отразява неблагоприятно върху хигрофилните растения, водните и влаголюбиви животни и като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. Най-ясно изразени са промените в състава на растителната покривка в посока на увеличаване площите, заети от по сухоустойчиви видове. Процесът води до влошаване на състоянието на екосистеми, съставени от студоустойчиви и влаголюбиви горски видове. По-нататъшното затопляне и засушаване на климата би оказало изключително неблагоприятно влияние върху видовото и хабитатно разнообразие в България.

III.6. Природна уязвимост на видовете и местообитанията

Групата от заплахи за биологичното разнообразие включва някои естествени процеси, които в определении случаи водят до загуба на популации на видове, съобщества и местообитания, ограничена възможност за разпространение и колонизация; слаба репродуктивност; висока смъртност на млади индивиди; близкородствено кръстосване; природни бедствия и др.

Някои видове имат ограничен размножителен потенциал и по естествени причини са с малочислени популации, поради което са силно уязвими от човешко въздействие. С ниска репродуктивност са редица растителни видове, някои безгръбначни животни, по-едрите грабливи птици (скален орел, орел змияр, далматински сокол и др.), някои едри кокошеви (глухар, планински кеклик), прилепите, мечката. От видовете, приспособени към обитаване на места със строго специфични характеристики, най-характерни са дивата коза, смока-мишкар, както и повечето от ендемичните и реликтните видове. Такава като цяло е торфищната флора, привързана към висока киселинност на средата.

От природните бедствия най-сериозни последствия върху биологичното разнообразие оказват естествените пожари, ветроломите и снеголомите, лавините.


III.7. Недостатъчно ефективно прилагане на природозащитното законодателство и включване на опазването на биологичното разнообразие в секторните политики

Националният план за укрепване на административния капацитет за прилагане на екологичното законодателство на ЕС идентифицира 10 главни ограничения в капацитета: липса на нормативно основание; липса на структурни звена; липса на служители; недостатъчно обучени служители в резултат на нови закони; недостатъчно оборудване; недостатъчни консумативи, горива и др. за оперативната дейност; липса на информация; лоша координация между звената; липса/недостатъчни умения и знания на хората (населението, фирмите), които са задължени да предприемат действия по силата на законодателството; липса или неефективни наказания като инструмент на съответните органи за прилагане на законодателството.

Въпреки общо добре разработената нормативна база в сферата на опазване на биологичното разнообразие съществуват някои ограничения и заплахи при нейното прилагане. Наблюдава се недостатъчната ефективност и капацитет на държавните институции за прилагане на природозащитното законодателство, включително бавно увеличение на мрежата от защитени територии (в това число обявяването на Природни паркове Източни и Западни Родопи, Западен Балкан и др.) както и забавяне одобряването на плановете за управление на защитените територии.

Съществуват трудности при прилагането на Директива за хабитатите (92/43/EEC) и създаването на мрежата НАТУРА 2000 в България, което е приоритет на страната с оглед присъединяването й към Европейския съюз през 2007 г.:



  • Липсва ръководство за определяне на типовете местообитания срещани в България съвместим с този по НАТУРА 2000;

  • Липсва национална карта на природните местообитания, както и кадастър и информационна система на идентифицираните до сега предложени за включване в системата НАТУРА 2000 места;

  • Ниска е активността за предлагане на типове местообитания, характерни за България за включване в списъка на Директивата на ЕС за местообитанията;

  • Капацитетът сред държавната администрация за изграждането на НАТУРА 2000 в страната е недостатъчен.

  • Липсва яснота за необходимите превантивни мерки за опазване на бъдещите НАТУРА 2000 места, както и за процедурите по компенсиране на собствениците на земи в местата от мрежата от европейките фондове.

Пропуските и противоречията в законодателството възпрепятстват ефективното опазване на биологичното разнообразие и устойчиво ползване на ресурсите.

Опазването на биоразнообразието все още не е достатъчно интегрирано в повечето секторни политики, стратегии и планове. Това води до недостатъчно сътрудничество и координация в тази област между различните заинтересовани страни и институции. Ограничената власт и капацитет на общините също възпрепятстват ефективното опазване на регионално ниво.

III.8. Проблеми при прилагане на превантивни инструменти с цел опазване на биологичното разнообразие

Основните превантивни мерки за опазване на биологичното разнообразие въведени в нормативните актове са оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС), както и екологичната оценка (ЕО). Наблюдава се забавяне на процеса на извършване на оценката и на инвестиционното проектиране поради все още недостатъчно добро качество на докладите за ОВОС. Често се среща късно уведомяване на компетентните органи по околна среда от страна на инвеститорите за тяхното инвестиционно предложение. Констатирано е в някои случаи непознаване на нормативната уредба по околна среда от страна на компетентните органи, които разрешават/одобряват крайно проекта, което също забавя решенията по предложени инвестиционни намерения.

Общественото участие в процеса на ОВОС и ЕО варира – от значителен интерес до липса на такъв. Основни фактори в задължителните обществени обсъждания при засягане на защитените територии са обикновено НПО, в случай че се концентрират върху определен въпроси и имат капацитета да го направят. Общините също са включени в процеса, но те проявяват интерес главно към местното развитие и все още недостатъчно към опазването на околната среда.

III.9. Проблеми при информиране и привличане на обществеността за опазване на биологичното разнообразие и екологично образование

Обществена подкрепа за опазване на биологичното разнообразие и устойчивото използване на биологичните ресурси е недостатъчна. Това се дължи на комплекс от причини. Ролята и възможностите на медиите за повишаване на обществения интерес към биоразнообразието е недостатъчно оползотворена. В системата от медии липсват професионално ориентирани в областта на опазване на биоразообразието журналисти. Постигането на целите в тази област се затруднява поради това, че обществеността и бизнесът не са достатъчно информирани за нормативните уредби на национално и международно ниво.

Все още обществеността и бизнесът в недостатъчна степен ползват публичните регистри, създавани на основание на екологичните закони. Наблюдава се недостатъчен опит в управлението на информацията за биоразнообразието сред различните заинтересовани страни и институции като цяло както и недостатъчно добре развит капацитет за осигуряване на информация за околната среда на регионално ниво.

Образованието за опазване на природата (екологично образование) не се прилага достатъчно. Бавно се развива интегрирането на въпросите по опазване на биологичното разнообразие във всички образователни степени и форми на обучение.



III.10. Ограничения при финансиране на дейностите по опазване на биологичното разнообразие

Все още като цяло съществуват ограничени възможности и фондове за финансиране на опазването на биологичното разнообразие на национално ниво. В същото време неефективно се използват международните програми за тази цел.

Икономическите стимули за бизнеса за опазване на биоразнообразието не са добре развити и тепърва предстои те да бъдат разработвани и внедрявани.

Липсва достатъчно финансиране на научните институции в сферата на биологичното разнообразие, което намалява шансовете за прилагане на европейските и национални изисквания и взимането на правилни административни решения, основани на резултатите от съвремени нааучни изследвания.

Общият контрол върху биологичното разнообразие се осъществява от 15-те РИОСВ и Дирекциите на трите национални парка, които като цяло са обезпечени в кадрово отношение, но им липсват средства за транспорт и оборудване.

III.11. Пропуски в научните познания и остаряла база за научни изследвания

Солидната научна основа за биологичното разнообразие в България е една от предпоставките за неговото ефективно опазване. Въпреки, че в страната е натрупано голямо количество информация все още са налице някои пропуски в научното познание като: непълна информация за видовото богатство, обилието и разпространението на цели организмови групи и съобщества; непълни данни за биологията и екологията на различни таксони; липса на съгласуваност и хармонизация с Европейските достижения в редица изследователски области като фитоценологията (класификацията на растителността) например;непълноти по отношение на степента на проученост за противодействие срещу заплахите за биологичното разнообразие и др.

Съществуват проблеми при обмена на научна информация, както между институциите в страната, така и между тях и сродни институции в чужбина. Не се осигуряват достатъчно средства за организиране и публикуване на научната информация. Много от научните институти нямат модерна научна база, както и финансови средства да си я набавят.

IV. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005 -2010 ГОДИНА

IV.1. Цели на НПОБР

IV.1.1. Дългосрочна стратегическа цел:

Опазване, възстановяване и устойчиво управление на биологичното разнообразие в страната за създаване на оптимални условия, среда и перспективи за живот на хората.


IV.1.2. Стратегическа цел на Плана:

Спиране на загубата на биологично разнообразие в България до 2010 г.


IV.1.3. Оперативни цели:
IV.1.3.1. Опазване и възстановяване на видове, хабитати, екосистеми и ландшафти. Опазване на генетичното разнообразие и биологична сигурност.

а) Оценка на заплахите и проучване на механизми за ограничаване/премахване на тяхното отрицателно въздействие;

б) Развиване, укрепване и устойчиво управление на Националната екологична мрежа (НЕМ), основано на прилагането на екосистемния подход и интегриране на НЕМ в глобална екологична мрежа чрез обявяване на трансгранични защитени територии, зони и коридори;.

в) Финансово обезпечаване на дейностите за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и оптимизиране на управлението на осигурените финансови ресурси;

г) Подпомагане на програмите за ex situ опазване на биологичното разнообразие и прилагане на добрите практики в тази област;

д) Провеждане на мониторинг на видове, хабитати, екосистеми и ландшафти на основата на стандартни за ЕС индикатори и методики и съгласуване на списъци от видове и хабитати в България от приоритет за Общността;

е) Подобряване на информираността и повишаване активността на обществото за опазване на биологичното разнообразие;

ж) Създаване на условия за по-ефективно обучение и образование за опазване на биологичното разнообразие;

з) Идентифициране на чуждите инвазивни видове и определяне на мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове, екосистеми и здравето на хората;

и) Финализиране на транспонирането на европейското законодателство по отношение на работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, освобождаване в околната среда и пускането им на пазара с приемане на Закон за ГМО и съответните му подзаконови нормативни актове;

к) Осигуряване достъп на обществеността до информация за използването на ГМО и биологична сигурност.

IV.1.3.2. Максимално интегриране на проблемите на биологичното разнообразие в националното екологично и секторно законодателство и националните политики и програми.

а) Интегриране на проблемите на биологичното разнообразие при разработването и прилагането на природозащитното законодателство в областта но водите, почвите, вредните химични вещества и ГМО, горите, лова, лечебните растения, рибарството и аквакултурите, управлението на морските ресурси, еко-етикетирането, ОВОС и Екологична оценка, прилагането на Орхуската конвенция;

б) Ревизия на основните и ресурсните закони в областта на биологичното разнообразие с цел тяхното осъвременяване и постигане на по-ефективно опазване на биологичното разнообразие;

в)Интегриране на проблемите на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в политиката на регионалното развитие и планиране;

г) Нормативно дефиниране на участието на браншовите организации при поделянето на правата и отговорностите си с държавата по проблемите на опазването и устойчивото ползване на биологичните ресурси;

д) Въвеждане и оптимизиране на компенсаторните и разплащателни механизми с цел насърчаване на икономическите субекти и НПО за устойчиво управление и използване на биологичните ресурси;

е) Осигуряване на научна основа при определяне на политика, вземане на решения за опазване и управление на природните ресурси.
IV.1.3.3. Устойчиво използване на биологичните ресурси

Интегриране на проблемите на биологичното разнообразие в селскостопанския сектор

а) Въвеждане и прилагане на добри земеделски практики и опазване на традиционните селскостопански практики за опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи.

б) Приемане и прилагане на агро-екологична схема с мерки за дългосрочно опазване на биологичното разнообразие;

в) Укрепване и разширяване на биологичното земеделие;

г) Повишаване на информираността на заетите в селскостопанския сектор за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и за възможностите за прилагане на агро-екологични мерки;

Опазване на биологичното разнообразие чрез устойчиво управление на горите

д) Прилагане на Директивата за птиците и Директивата за хабитатите в горската политика и горско-стопанското законодателство;

е) Прилагане на приоритетни мерки за опазване на биологичното разнообразие на старите гори и горите с естествен произход;

ж) Намаляване на обема и засегнатата площ от незаконна и нерегламентирана сеч в горския фонд и засилване на контрола;

з) Прилагане на съвременни лесовъдски и лесоустройствени практики, основани на научни изследвания и екосистемния подход;

и) Постигане на баланс между обществените интереси за ползване на горите, включително по отношение на лова и другите недървесни биологични ресурси и опазването на биологичното разнообразие;

к) Мониторинг на биологичното разнообразие в горите;

Опазване и устойчиво използване на рибните ресурси

л) Въвеждане и използване на структурните фондове в областта на риболова и рибовъдството за инвестиции в развитието на екологосъобразни управленски практики;

м) Осигуряване на благоприятен консервационен статут на морски хабитати и видове, които не са обект на стопанска експлоатация;

н) Ограничаване на количеството и състава на съпътстващите улова видове и предотвратяване на увреждането на бентоса;

о) Оценка и ограничаване на вредното въздействието на аквакултурите и риболова върху околната среда и биологичното разнообразие;

п) Повишаване на информираността и стимулиране на участието на заинтересованите страни в областта на развитие на рибарството и аквакултурите;

р) Мониторинг на състоянието на рибните запаси, тяхната експлоатация и екологосъобразното развитие на аквакултурите;

с) Изграждане и поддържане на контролна ДНК банка и база данни към дейността по генетична сертификация на видове риби от сем. Acipenseridae и Salmonidae;

т) Мерки за контрол и периодичен мониторинг върху изграждането и ефективната експлоатация на рибни проходи към водно електрически съоръжения, бентове и прагове, възпрепятстващи нормална миграция на рибите към места на хвърляне на хайвер или хранене, както и други мерки по реставрация на водни екосистеми, увредени от антропогенни въздействия;

у)Оценка за състоянието на запаса от Черноморски калкан (Psetta maxima maeotica) пред българския бряг на Черно море и периодично изготвяне на трална снимка;

ф)Изграждане на център за изкуствено размножаване и отглеждане на Черноморски калкан (Psetta maxima maeotica);

Оптимизиране на политиката на България по отношение на международна търговия с биологични ресурси.

х) Идентифициране на противоречията и проблемите в националното законодателство по отношение на (международната) търговията с биологични ресурси и набелязване на мерки за ограничаване на вредните въздействия;

ц) Повишаване ефективността на контрола при търговия с видове от Приложенията на Конвенцията CITES и други видове с регламентиран режим на ползване;

ч) Мониторинг на търговията с биологични ресурси;



Развитие на устойчив туризъм

ш) Развитие на форми на туризъм, които щадят биологичното разнообразие;

щ) Създаване на условия за управление на защитените територии в условия на развиващ се туризъм;

ю) Запазване на висок рекреационен капацитет на екосистемите и ландшафта;

я) Мониторинг на въздействието на отделните форми на туризъм върху биологичното разнообразие.

IV.1.3.4. Предотвратяване или намаляване на отрицателното въздействие върху биоразнообразието, предизвикано от промените в климата и адаптациите към тях.

а) Изследване на последствията от промяната в климата върху биологичното разнообразие и предприемане на мерки за тяхното ограничаване;



б) Оценка на влиянието на опустиняването и деградацията на почвите върху биологичното разнообразие и ограничаване на последствията от тях.

Каталог: nnps -> files
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница