IV.2. Приоритети на Националния план

IV.2. Приоритети на Националния план

• 
  Изграждане на мрежата НАТУРА 2000 в България;
  
• 
  Въвеждане и прилагане на Агроекологичната мярка;
  
• 
  Реформа в горския сектор.
  

• 
  Приемане на пакет от законодателни промени;
  
• 
  Създаване на система за обучение на персонала и осигуряване на нейното функциониране;
  
• 
  Подобряване включването на темата опазване на биологичното разнообразие в България във висшето и средно образование.
  

• 
  Разработване и поддържане на национална система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБ). Разпределение на отговорностите между заинтересованите страни;
  
• 
  Разработване на индикаторите от НСМБ за докладване по Водещите индикатори на ЕС и отчитане на изпълнението на Цел 2010;
  
• 
  Разработване на индикатори за оценка на интегрирането на принципите на опазването и устойчивото използване на биоразнообразието в секторните политики на страната;
  
• 
  Мониторинг на управлението на защитените територии и мониторинг на влажните зони.
  

• 
  Обезпечаване на достатъчен финансов ресурс и оптимизиране на управлението му;
  
• 
  Разработване и прилагане на превантивни мерки за опазване на биологичното разнообразие, както и на компенсаторни и стимулиращи механизми;
  
• 
  Увеличаване на правата и отговорностите на НПО, бизнеса, местните власти и браншовите организации, работещи в сектор БР;
  
• 
  Интегриране на политиките и дейностите по опазване на БР в различните икономически сектори;
  
• 
  Подкрепа на местните и регионални (вкл. трансгранични) инициативи.
  

• 
  Създаване на научни основи за управление на природния ресурс във връзка с прилагането на директиви и конвенции свързани с опазването на биологичното разнообразие по които България е страна;
  
• 
  Създаване на научно приложни системи, методи и практики за прилагането на екосистемния подход в България съгласно изискванията на Конвенцията за биологичното разнообразие;
  
• 
  Извършване на задълбочени проучвания и създаване, обогатяване и поддържане на бази данни за биоразнообразието на видово, екосистемно, генетично и ландшафтно ниво;
  
• 
  Поддържане и използване на достъпна и добре структурирана Национална база данни за биологичното разнообразие.
  

• 
  Промяна в законодателството за по-голямо демократизиране на процедурите и отваряне на администрацията към отделния човек и икономическите субекти;
  
• 
  Създаване на система от регулярни публични кампании за работа с местното население, обществото и обществените нагласи и очаквания.
  

За постигането на дългосрочната и стратегическата цел на плана и произтичащите от тях оперативни цели за опазване на биологичното разнообразие се прилагат различни мерки, всяка от които включва голям брой дейности. Мерките за опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие са представени в направленията, в които са включени дейностите по плана (Приложение 1), както следва:

• 
  Разработване на закони и подзаконови нормативни актове; изменения и допълнения в съществуващите;
  
• 
  Интегриране опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в съответните секторни или междусекторни планове, програми и политики;
  
• 
  Въвеждане на подходящи процедури, изискващи оценка на въздействието върху околната среда за планове, програми и инвестиционни намерения с вероятно значително неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие с оглед избягване или минимизиране на такова въздействие – разширяване обхвата на ОВОС и ЕО;
  
• 
  Подходящи мерки за осигуряване своевременно отчитане на екологичните последици на програми и политики, които биха могли да имат значително вредно въздействие върху биологичното разнообразие;
  
• 
  Подпомагане на националните мерки за реагиране в случай на природни или антропогенни събития, които са тежка и непосредствена заплаха за биологичното разнообразие и насърчаване съвместни планове за спешно реагиране.
  

Разработването на национални стратегии, планове или програми за опазване и устойчиво използване на биоразнообразието отразява политиката на държавата и осигурява нейната дългосрочност и последователност, определя нормативната и институционална рамка и необходимото взаимодействие между участващите институции и другите заинтересовани страни:

• 
  Дългосрочни стратегии и планове за действие за опазване и устойчиво ползване на биологичните ресурси;
  
• 
  Прилагане на мерките от Националната АгроЕкологична Програма Основната цел на Националната агро-екологична програма (НАЕП) е да се насърчи въвеждането и постоянното използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за постигане на устойчив модел на управление на земята, запазват богатото природно наследство на България и подобряват качеството на живота на хората чрез прилагане на 7 мерки:биологично земеделие; управление на земеделска земя с висока природна стойност;поддържане и възстановяване на ландшафтни особености; подпомагане на почвената и водната защита;традиционна животновъдна продукция; създаване на коридори за опазване на дивите животни; Мярка за обучение и демонстрации;
  
• 
  Предотвратяване интродуцирането на неместни видове, които заплашват екосистемите, местообитанията или видовете и контролиране и унищожаване на тези видове;
  
• 
  Подкрепа на местното население за разработване и прилагане на оздравителни действия в райони с деградирала природа, където биологичното разнообразие е намаляло;
  
• 
  Поощряване сътрудничеството между правителствените институции и частния сектор при разработването на методи за устойчиво използване на биологичните ресурси;
  
• 
  Общоноционални методики за оценка състоянието на отделните елементи на биологичното разнообразие, заплахите и факторите на въздействие.
  

• 
  Създаване на необходимите нови звена –ГМО, мониторинг на билогичното разнообразие;
  
• 
  Кадрово и материално-техническо укрепване на съществуващите звена;
  
• 
  Обучение на служителите в съществуващите структури.
  

• 
  Развитие и поддържане мрежата от защитени територии, включително и обявяване на морски защитени територии ;
  
• 
  Създаването и поддържането на системата от защитени зони, отговярящи на изискванията на Директивата за хабитатите и Директивата за птиците, като национална част на Европейската екологична мрежа Натура 2000;
  
• 
  Опазване, регулиране или управление на биологичните ресурси в защитените територии и зони чрез разработване на планове за управление на защитени територии и зони и изпълнение на дейностите, заложени в тях;
  
• 
  Укрепване, капитализиране и развиване на фонд Защитени територии към Националния доверителен екофонд.
  

• 
  Идентифициране на компонентите на биоразнообразието, важни за опазването и устойчивото му използване;
  
• 
  Разработване на специализирани мониторингови програми, в зависимост от обекта на наблюдение и териториалните особености;
  
• 
  Идентифициране и мониторинг на дейности със значително въздействие върху биологичното разнообразие;
  
• 
  Поддържане и организиране на база данни от мониторинга;
  
• 
  Осигуряване на мониторинг и оценка на биологичното разнообразие в селскостопанския фонд и ефективността от мерките в тази област.
  

• 
  Разработване и поддържане на програми за научно и техническо обучение и практика по вземане на мерки за определяне, опазване и устойчиво използване на биоразнообразието и устойчивото използване на неговите компоненти;
  
• 
  Пълно инвентаризиране на българската флора, фауна и микота;.
  
• 
  Публикуване на Червени книги и Червени списъци, отговарящи на международните категории;
  
• 
  Насърчаване на интердисциплинарните изследвания;
  
• 
  Прилагане на екосистемния подход при опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  Изследвания за опазването и устойчивото използване на биоразнообразието;
  
• 
  Поощряване и сътрудничество за използване на научния прогрес в изследванията на биологичното разнообразие за развитието на методи за опазване и устойчиво използване на биологичните ресурси;
  
• 
  Прилагане на познания, открития и практически опит на местното население с традиционен начин на живот, съвместими с опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси.
  

• 
  Опазване на екосистеми и естествени местообитания и поддържане на жизнеспособни популации от видове в естествената им среда;
  
• 
  Разработване и изпълнение на планове за действие за редки и застрашени видове растения и животни;
  
• 
  Възстановяване на деградирали екосистеми и местообитания и подпомагане възстановяването на застрашените видове;
  
• 
  Създаване и поддържане на съоръжения за еx situ опазване;
  
• 
  Възстановяване на застрашени видове и реинтродукция в естествените местообитания;
  
• 
  Прилагане на агро-екологичните мерки;
  
• 
  Прилагане на “мерки на място” за опазване на генетичните ресурси и in situ опазването на сортове, породи и раси с особен акцент върху местните такива;
  
• 
  Идентифициране на местата с високо консервационно значение в селскостопанския фонд, които са застрашени от загуба на биологично разнообразие. Набелязване на мерки за премахване или ограничаване на заплахите.
  

Общественото разбиране на значението на биоразнообразието и изгодите от компонентите му са съществена предпоставка за ефективно опазване и устойчиво използване. Без такова разбиране не може да се постигне необходимата обществена подкрепа на правителствената политика, нито да се взема ефективно участие в нейното осъществяване, да се спазват нормативните изисквания:

• 
  Подпомагане и насърчаване осъзнаването на важността на опазването на биологичното разнообразие и необходимите за това мерки, както и пропагандирането им чрез медиите и включване на темата в образователните програми;
  
• 
  Широка издателска и рекламна дейност, провеждане на периодични информационни кампании чрез медиите, в информационните центрове и др. за значението на биологичното разнообразие;
  

• 
  Осигуряване и/или улесняване достъпа или трансфера на технологии, които са от значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие или използват генетични ресурси;
  
• 
  Улесняване обмена на информация;
  
• 
  Информиране на обществото по въпросите за биологичното разнообразие (CHM);
  
• 
  Обмен на информация в областта на биологичната сигурност .
  

Конкретните дейности за осъществяване на мерките, включени в глава V са представени в Приложение 1.

За изпълнение на дейностите през петгодишния период на действие на НПОБР са необходими 119 015 хил. лева, относително равномерно разпределени по годините в периода. Отговорна институция за осигуряване на най-много средства по плана е МОСВ- 79769 хил.лева (67.0%), следвана от МЗГ – 25021 хил.лева (21.0%) , МРРБ- 11 600 хил.лева (9.8%), МОН- 2 025 хил.лева (1.7%) и МКТ – 600 хил.лева (0.5%)

29 631 хил. лева или 24.9% от необходимите средства се очаква да бъдат осигурени от чуждестранни източници на финансиране

Разпределението на средствата, които се очаква да бъдат осигурени от чуждестранни източници по години, е както следва: за 2005 г. – 4859 хил. лв, за 2006 г. – 9499 хил. лв, за 2007 г. – 7558 хил.лв, за 2008 г.- 6419 хил.лв и за 2009 г. 1296 хил. лв. Основните източници на финансиране са Програма “ФАР”, Глобален екологичен фонд (GEF), Световен фонд за дивата природа (WWF), Правителството на Холандия и др. Осигуряването на средствата е предвидено в договори, туининг-проекти, меморандуми за сътрудничество и др., сключени между Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите с представители на посочените източници на финансиране.

Начинът на финансиране на дейностите в НПОБР зависи от правилата и нормите, въведени от източника на финансиране. Отговорните институции се приемат като източник на финансиране за съответните дейности в НПОБР, освен за тези дейности, за които в Таблицата в Приложение 1 е посочен друг източник на финансиране.

МОСВ осигурява необходимите средства за изпълнението на дейностите по които е отговорна институция, когато тези дейности са в рамките на утвърдените годишни бюджети. МОСВ финансира някои дейности на звената на централното ниво на управление на МОСВ в направленията: развитие на нормативната база в областта на опазване на биологичното разнообразие;разработване на национални стратегии, планове, програми и методики, повишаване капацитета за прилагане на Националния план за опазване на биологичното разнообразие и др. Други дейности, предимно възстановителни и поддържащи, МОСВ финансира от утвърдения бюджет и възлага за изпълнение на регионалните си органи по реда на планово-отчетния процес на управление, установен в системата на Министерството. МОСВ ще финансира и възложи изпълнението на голям брой дейности, включени в НПОБР, на изпълнители извън системата на Министерството. Списък с дейностите, които ще бъдат възлагани от МОСВ през съответната година ще бъдат публикувани в началото на всяка година в електронната страница на Министерството. В този списък ще бъдат включени и дейностите, средствата за изпълнението на които ще бъдат осигурени и от други източници на финансиране, по договори, сключени с МОСВ.

МЗГ, МРРБ, МОН, МК финансират дейности по НПОБР когато тези дейности са в рамките на утвърдените годишни бюджети.

С приемането на Националния план за опазване на биологичното разнообразие за периода 2005- 2010 година от Министерския съвет включените в НПОБР дейности със своите характеристики в съответните години се включват в тематичния и финансовови план на отговорните институции за същите години.

Актуализирането на НПОБР се извършва при необходимост и се състои във включване на нови дейности в него, изключване или промяна в характеристиките на дейности, участващи в плана. Актуализирането е годишно. Предложението за актуализиране на Националния план пред Министерския съвет се прави от министъра на околната среда и водите. Предложения до него за промени в плана могат да се правят от физически и юридически лица, общини и държавни институции. Процедурите за актуализиране на НПОБР са същите като при приемане на нов план.

Основните функции на звената и участниците в администриране и изпълнение на дейностите в НПОБР, са както следва:

• 
  Представя НПОБР (като съставна част от Отчета за изпълнение на Плана за действие 2005-2009 г. към Националната стратегия по околна среда) за разглеждане и приемане от Министерския съвет, както и неговата актуализация при необходимост”;
  
• 
  Предлага включването в държавния бюджет на средствата, необходими за годишното изпълнение на тези дейности от НПОБР, по които МОСВ е отговорна институция;
  
• 
  Издава заповед за поименно определяне на състава на Координационната група по биологично разнообразие, съгласувано с ръководителите на институциите, представители на които ще участват в Координационната група;
  
• 
  Координира изпълнението на НПОБР.
  

Ръководителите на институциите, отговорни за изпълнението на дейностите от НПОБР:

• 
  Утвърждават ведомствените планове на съответната институция;
  
• 
  Определят ведомствени отговорници от съответната институция;
  
• 
  Предлагат включването в държавния бюджет на средствата, необходими за годишното изпълнение на тези дейности от НПОБР за които институцията е отговорна;
  
• 
  Приемат годишните отчети за изпълнението на дейностите по ведомствените планове.