I. АНАЛИЗ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ И НА ТЕНДЕНЦИИТЕ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН

I. АНАЛИЗ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ И НА ТЕНДЕНЦИИТЕ В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН

1. Обща характеристика на Югоизточен район.

Районът на север се ограничава от Средна и Източна Стара планина, на изток – от Черно море, на юг опира до Странджа планина, Дервентските възвишения и Сакар планина. Тук попадат източната част на Горнотракийската низина, част от Подбалканските котловини, Бургаската низина и част от Средна гора – Сърнена планина.

Площта на района е 19 799 км² и съставлява 17,8 % от територията на страната. Териториалната структура е следната: земеделските територии са 41,87 %, горските 52,07 %, урбанизираните 4,89 %. Районът граничи на запад с Южен централен район, на юг с Република Турция, на изток с Черно море и на север със Североизточен и Северен централен район.

Защитените територии според ЗЗТ в ЮИР възлизат на 7,6 %, а защитените територии според Натура 2000 са 32,2 % (малко под средното за страната) и са разположени най-вече в горските планински, крайморски и крайречни територии.

Населението на района през 2011 г. е 1 078 002 души, което представлява 14,64% от общото население в страната. Гъстотата на населението е 54,45 д/км², значително по-ниска от средната за страната – 66,34 д/км². Само Северозападният район е с по-малка гъстота. По показатели за демографско развитие и структура на населението Югоизточният район се намира в относително благоприятна ситуация спрямо останалите райони.

Градското население, степента на урбанизация, достига 71,33%, показател по който районът се доближава до нивото на Североизточния район, като над тях е само Югозападният район. Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас – 200 271 д. и Стара Загора 138 272 д., средните градове (между 30 000 и 100 000ж.) са: Сливен – 91 620 д., Ямбол – 74 132 д. и Казанлък – 47 325 д. Има още два града над 20 хил.д., които допълват и балансират средните градове и областните центрове – Нова Загора (22 507 д). и Айтос – (20 016 д.).

Основна ос на урбанизация се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово.

От общо 33 общини в района 20 бр. са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показатели от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани предимно в граничната територия на Странджа и Сакар планина, където формират териториален ареал, както и в Старопланинската част.

Сред икономическите сектори на Югоизточния район най-голям принос има секторът на услугите, който формира 51% от БДС за 2010 г., при среден дял за страната 63,8%. Вторият по принос икономически сектор – индустрията има важно значение за регионалната икономика с 43% при средно за страната 31%. Аграрният сектор формира 5,8% от БДС за района при 4,8% за страната. Туризмът заема водещо място в икономиката на основата на благоприятните природни фактори, изградената туристическа база и инфраструктура и традиционния опит в предоставянето на сезонни туристически услуги.

По показателя БВП на глава от населението за 2010 г. Югоизточният район се нарежда на второ място след Югозападния район със 7 625 лв. при среден показател за страната 9 359 лв. Но това съставлява само 36% от средната стойност на БВП за европейските региони. Произведеният общ БВП в Югоизточния район по текущи цени за 2010 г. възлиза на 8 475 000 хил. лв., което е 12% от БВП на страната. Югоизточният район има 12% принос в БДС на страната.

В ЮИР през 2010 г. функционират 52 186 бр. предприятия от нефинансовия сектор или 14% от тези в страната. Нетните приходи от продажби на предприятията от нефинансовия сектор през 2010 г. възлизат на 25 009 940 хил. лв.

Чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия към 31.12.2010 г. общо за страната са 22 114 446.3 хил.евро, а за ЮИР 2 728 916.2 хил.евро и това го нарежда на второ място след Югозападния район.

Общото ниво на безработицата в Югоизточния район през 2011 г. е 11,6% при средно за страната 11,2%. Средният коефициент на заетост на лицата на възраст 20-64 г. към края на 2011 г. е 62,9% и е близък до средния за страната (63,9%).

Системата от здравни услуги в Югоизточния район запазва устойчиво развитие и разполага със сравнително добре изградена мрежа от здравни заведения, която включва: 22 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение), 20 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 2 ЦПЗ (Център за психично здраве, 3 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 2 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 1 ДПБ (Държавна психиатрична болница), 6 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 3 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 4 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 30 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 6 634, а на 100 хил.д. се падат 599,58 легла около средната за страна – 611/ 100 000 души население.

В системата на образованието са включени 3 университета и специализирани висши училища (в Бургас и Стара Загора) и 68 бр. специални училища. Броят на учащите се в университети и специализирани висши учебни заведения на територията на Югоизточния район през учебната 2011/2012 г. са 14 794 бр. студенти, което представлява 5,6% от всички за страната.

Недвижимите културни ценности са 4 270, сред които включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са Казанлъшката гробница и Несебър – Старият град. На територията на района се намират множество туристически резервати, а гр. Бургас е един от градовете-центрове на културни прояви и фестивали в страната.

Общата дължина на пътната мрежа в ЮИР е 3 174 км, която възлиза на 16 % от тази за страната. ЮИР (наред с ЮЗР) има най-ниска гъстота на републиканската пътна мрежа от всички райони. Въпреки, че гъстотата на пътната мрежа от висок клас (0.035 км/км²) е по-висока от средната за страната (0.030 км/ км²), регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота 0.126 км/ км², което е най-ниска стойност от всички райони. Най-голямо значение за интегрирането на Югоизточния район в националната и европейска пътна мрежа има доизграждането на автомагистрала „Тракия”, както и път І-7 (Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово) и път Е-87 (Дуранкулак – Варна – Бургас – Созопол – Малко Търново), предвидени за изграждане като скоростни или АМ; път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море и има ключова роля за интеграцията и транспортното обслужване на крайбрежните територии. За подобряване на вътрешнорегионалните комуникации е необходимо доразвитие на регионалната пътна мрежа, особено в периферните територии по южната граница.

Гъстотата на изградената железопътна мрежа в Югоизточния район е 33,5 км/ 1 000 км² и е по-ниска от средната за страната 36,7 км/ 1 000 км² и от средната гъстота за районите в ЕС-25 – 50 км/ 1 000 км². През района минава жп линията Пловдив – Зимница – Карнобат – Бургас, включена в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози (AGTC). Терминалите в Стара Загора и пристанище Бургас също са част от това направление за комбинирани превози. Подобряване параметрите на жп инфраструктурата в ЮИР е предпоставка за повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика, в съответствие с важния приоритет на европейската транспортна политика за увеличаване делът на жп транспорта в общия транспортен трафик.

Морският транспорт в Югоизточния район е добре развит. Международното пристанище Бургас е важен център на транспортната система на страната, през което преминава 59% от вноса и износа на страната и има водеща роля за цялостното развитие на икономиката на страната и района.

Въздушният транспорт е представен от международното летище в Бургас, както и от летището за малки самолети в гр. Приморско за полети с туристическа цел. Бургаското летище има стратегическо значение поради специфичното му географско положение – на границата между Европа и Азия. Сред най-големите му предимства е възможността за интермодален транспорт по въздух, море и суша.

ЮИР се нарежда на второ място след ЮЗР по относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 42% при средна за страната стойност – 45%. По относителен дял на лицата, които никога не са използвали интернет с по-ниска стойност от ЮИР (48%) е единствено ЮЗР (32%).

Районът е на едно от първите места по водоснабденост в края на 2010 г. с 99,7% обхваното население при средно за страната 99,1%, но показателите за изграденост на канализация и ПСОВ са съответно 67,6% и 39,1% обхванато население, по-ниски от средните за страната (70,6% и 47,65%).

Районът е с висок риск по отношение на климатичните промени. Той изпуска най-много парникови газове и серен диоксид в страната. Формирани са три замърсени въздушни басейни – Бургас, Стара Загора и Марица–изток, където са най-големите територии, нарушени от въглищно добивната дейност. Морските води са по-чисти в сравнение със Североизточния район, но западната част на Бургаския залив е с много висока степен на замърсеност.