Република българия министерство на регионалното развитие

2.4. Предприемачество

Броят на нефинансовите предприятия за 2010 г. в ЮИР е 52 186 бр., от 366 929 бр. за страната. През 2010 г. 14,2% от предприятията в страната са на територията на ЮИР. По този показател районът се нарежда на трето място след ЮЗР и ЮЦР. Този процент е постоянен и се колебае в рамките на 14-15% за годините през периода 2007-2010 г.

През 2010 г. броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район е намалял минимално – с 0,8% спрямо 2009 г. За сравнение за 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава увеличение на показателя с 6,8%. Тази тенденцията е характерна и за страната, където за 2010 г. отчитаме намаление на броя на предприятията с 0,4% спрямо 2009 г. (за сравнение през 2009 г. спрямо 2008 г. увеличението за страната е 14%). За останалите райони от ниво 2 в страната, с изключение на ЮЗР, за 2010 г. също се регистрира намаление в общия брой на предприятията.

Състоянието на нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район се характеризира с превес на микро фирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия (тенденция, характерна за цялата страна). Делът на микропредприятията в общия брой на предприятията в ЮИР през 2010 г. възлиза на 92,6% (средно за страната – 91,9%), на МСП – на 7,2% (средно за страната – 7,9%) и на големите предприятия – на 0,2% (средно за страната – също 0,2%). За периода 2008-2010 г. се наблюдава постепенно намаление на дела на микрофирмите и на МСП в общия брой на предприятията в ЮИР – съответно с 1,7% и с 0,3%. Същата е ситуацията и при големите фирми. Тази тенденция на намаление е резултат от намалението на общия брой на предприятията като цяло в ЮИР за разглеждания период.

През 2010 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката на страната са 16 218 269 хил. лв. или с 23,8% по-малко в сравнение с 2009 г. (21 274 280 хил. лв.) За ЮИР разходите за придобиване на дълготрайни материални активи за 2010 г. са 2 049 325 хил.лв., което е с 31,2% по-малко в сравнение с 2009 г. – 2 977 022 хил.лв.

Най-голям обем инвестиции в дълготрайни материални активи за ЮИР през 2010 г. се отчитат в икономическата дейност „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – 47,5% от общите за района, следвани от инвестиции в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” с 18%; 10,9 % за „Строителството” и 8,3% за дейността „Операции с недвижими имоти”.

Съотношението на разходите, извършени за придобиване на ДМА в района по икономически дейности е аналогично с това за страната. Подобно е разпределението и през 2009 г. – дейност „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – 51,4% от общите инвестиции в ДМА за района, следвани от инвестиции в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” с 13,2%; 11% за „Строителството” и 12,1% за дейността „Операции с недвижими имоти”.

• 
  Превес на микро фирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия в ЮИР – тенденция, характерна за цялата страна; дял на микрофирмите над 90% от всички предприятия;
  
• 
  Около 14-15%-ов дял на предприятията в ЮИР в общия брой на предприятията в страната през периода 2008-2010 г.;
  
• 
  Минимално намаление на броя на предприятията в района през 2010 г. в сравнение с предходната 2009 г. – с 0,8%;
  
• 
  Второ място по приходи от дейността на предприятията от нефинансовия сектор сред районите от ниво 2 в страната (след ЮЗР);
  
• 
  Само 0,2 % от предприятията на територията на ЮИР попадат в категорията ,,големи”, но те допринасят с 36,7% за формиране на съвкупните приходи в продуктивния сектор на икономиката на района.
  

2.5. Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност

В структурата на разходите за НИРД по сектори през 2010 г. най-голям е делът на сектора на предприятията – 57,8% (10 630 хил.лв.), следвани от държавния сектор – 22,1% (4 060 хил.лв.) и сектора на висшето образование – 20,1% (3 691 хил.лв.) Разходите на предприятията в ЮИР за НИРД през 2010 г. нарастват с 42% спрямо 2009 г.; нарастването за 2009 г. на годишна база е с 2,7%. При разходите на държавния сектор се наблюдава обратната тенденция – намаление с 9,3% за 2010 г. спрямо 2009 г. и с 23,8% за 2009 г. спрямо 2008 г.

Район от ниво 2	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.
БЪЛГАРИЯ	273 047	325 855	361 060	421 612
Северозападен район	7 177	6 557	8 123	6 609
Северен централен район	4 035	5 298	7 120	7 150
Североизточен район	13 202	17 156	22 010	16 961
Югозападен район	218 124	246 900	288 297	349 910
Южен централен район	18 952	34 875	20 552	22 601
Югоизточен район	11 557	15 069	14 958	18 381

Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години делът на общите национални разходи за НИРД от БВП средно за страната е почти постоянен (около 0,45-0,53%). В ЮИР делът на научно-изследователските разходи от БВП за периода 2004-2009 г. бележи тенденция на непрекъснато, макар и малко, нарастване, като през 2009 г. възлиза на 0,18% (равен с 2008 г.) След ЮИР остават единствено СЗР и СЦР. Целта за постигане на равнище от 1,5% на разходите на НИРД от БВП през 2020 г., съгласно определената национална цел в Националната програма за реформи на Република България, макар и твърде скромна в сравнение с целта от 3%, поставена в Стратегия Европа 2020, ще изисква сериозни усилия в тази посока. Посочените стойности за страната като цяло, и за ЮИР в частност, дават основание страната да бъде определена от Европейската комисия като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.

• 
  През 2010 г. по абсолютна стойност на извършени разходи за НИРД ЮИР изпреварва СИР и се нарежда на трето място;
  
• 
  Нисък дял на научно-изследователските разходи на ЮИР от БВП на района, далеч от поставената национална цел в Националната програма за реформи.
  

2.6. Туризъм

Данните за туристическия интензитет, изразен чрез реализирания брой нощувки в хотели и други подобни средства за подслон в страната показват, че за 2011 г. размерът им възлиза на 18 855 331 бр. България бележи ръст от 16% спрямо 2010 г. (16 261 170 бр.) и с 3,1% спрямо стойността от 2008 г. (18 295 403 бр.)

Ръст за страната през 2011 г. (733 053 423 лв.) с 12,1% спрямо предходната 2010 г. бележат и приходите от нощувки (за сравнение за 2010 г. спрямо предходната ръстът е с 4,3%). Посочената стойност за 2011 г. е с 1,1% по-ниска от тази през 2008 г.

ЮИР следва общата за страната тенденция. Реализираните нощувки в средствата за подслон през 2009 г. (5 710 425 бр.) спадат с 13,8% на годишна база. За 2010 г. (6 414 888 бр.) вече се реализира нарастване от 12,3% спрямо 2009 г. През 2011 г. реализираните нощувки в района нарастват с 16,1% в сравнение с предходната година и достигат 7 448 246 бр. (39,5% от реализираните в страната нощувки). Посочената стойност за 2011 г. е по-висока от тази през 2008 г. – нарастването е с 12,4%, като темпът на нарастване е по-висок от средния за страната.

Приходите от нощувки в ЮИР за 2011 г. (266 263 822 лв.) се увеличават с 11,8% на годишна база спрямо 2010 г. (238 087 669 бр.) и с 14,8% спрямо 2008 г. За сравнение за 2010 г. спрямо 2009 г. нарастването е с 15,7%. Спад в приходите от нощувки се реализира единствено за 2009 г. на годишна база – с 11,3%, който е по-нисък от средния за страната за същия период (15,5%).

Делът на приходите от нощувки, реализирани в ЮИР от общия размер на приходите за страната постоянно нараства и през 2011 г. възлиза на 36,3% от всички нощувки в страната, като по този показател районът е на първо място сред останалите райони от ниво 2 в страната. През същата година в СИР са реализирани 30,4% от приходите от нощувки, а в ЮЗР – 19,4%. За сравнение през 2008 г. делът на приходите от нощувки в ЮИР от общите приходи от нощувки за страната е 31,3%, а на СИР – 31,2%.

На вътрешнорегионално ниво съществуват значителни диспропорции, като развитието на туризма се концентрира почти изцяло в област Бургас. Това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационните ресурси. През 2011 г. в областта се реализират 94,2% от всички приходи от нощувки в ЮИР, а в област Стара Загора – 4%. Приносът на останалите 2 области – Сливен и Ямбол е незначителен. Само в курортен комплекс Слънчев бряг се реализират приходи от нощувки в размер на 141 358 095 лв., което е 53,1% от тези на ЮИР и 19,3% от приходите от нощувки за страната.

На територията на района съществуват и много други природни и антропогенни зони и фактори – районите на Източна Стара планина, Странджа-Сакар и др, които биха могли да се използват по-пълноценно за разнообразяване на туристическия продукт и за увеличаване на приходите и заетостта целогодишно в повече части от територията на района. Районът притежава богато културно-историческо наследство и традиционни занаяти. Всички тези ресурси са предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризъм - културно-исторически, конгресен туризъм, еко туризъм, селски, балнеоложки, винен туризъм, ловен и спортен туризъм. Но все още морският туризъм в района носи белега на едностранчиво развитие. В този аспект необходимо е да се постигне единна туристическа идентичност на района чрез включване на територии извън утвърдените туристически центрове.

• 
  Туризмът продължава да заема водещо място в икономиката на Югоизточния район на основата на благоприятните природни фактори, изградената туристическа база и инфраструктура и традиционния опит в предоставянето на сезонни туристически услуги;
  

• 
  ЮИР е на първо място по приходи от нощувки сред районите от ниво 2 в страната с постоянно увеличаващ се дял;
  
• 
  Водещ дял на област Бургас в приходите от нощувки с над 94% от общите приходи за района;
  
• 
  Наблюдава се бързо възстановяване на туристическата индустрия в района от влиянието на икономическата криза – реализираните нощувки и приходите от тях през 2011 г. надминават съответните стойности за 2008 г.;
  

• 
  Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално-битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура и оттук до забавяне на темпа на развитие на съвременен вътрешен и международен туризъм с по-високи приходи и рентабилност за регионалната и местните икономики. Единствено най-южните територии на Черноморието, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие;
  

• 
  Значителни диспропорции на ниво области - преобладаващата част от базата за туризъм и предлаганите услуги са концентрирани в крайбрежните градове и населени места с курортно значение, както и курортните комплекси;
  
• 
  Въпреки потенциала на района за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт, все още не се отбелязват тенденции на преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм при недостатъчно високо качество на предоставяните услуги и малко на брой качествени туристически продукти, допълващи морския и културния туризъм, и осигуряващи целогодишна натовареност на туристическата база;
  
• 
  Високото ниво на настаняване предполага и високи възможности за развитие на туризма – необходима е добра маркетингова и рекламна стратегия за развитие на регионалния туристически продукт.