Република българия министерство на регионалното развитие
Изтегляне 3.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3. Образование
- 3.4. Здравеопазване и социални услуги
- 3.5. Доходи на населението
- 3.6. Култура
3.2. Заетост и безработицаДокато в периода 2002-2008 г. за всички райони от ниво 2, в т.ч. и за Югоизточния район, бе характерно положително развитие на пазара на труда, през следващите три години (2009-2011 г.) в резултат на икономическата криза тази тенденция се измени. Тъй като трудовият пазар е силно инерционен, неговата стагнация или възстановяване се проявява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори. През периода 2008-2011 г. коефициентът на заетост на населението на лицата на възраст 20-64 г. в ЮИР, както и средно за страната, непрекъснато намалява и през 2011 г. възлиза на 62,9%. Намалението на годишна база спрямо 2010 г. е с 2%, а спрямо 2008 г. – с 6,6%. За сравнение намалението за страната средно за 2011 г. спрямо 2008 г. е с 6,8%. По данни на Евростат коефициентът на заетост на лицата на възраст 20-64 г. за ЕС-27 през 2011 г. нараства с 0,2% спрямо 2010 г. и достига стойността от 2009 г. – 62,3%. По разглеждания показател районът се нарежда на второ място след ЮЗР, (71,2% през 2011 г.) който е най-близо до изпълнение на заложената в Стратегия „Европа 2020” и в Националната програма за реформи национална цел за достигане на заетост на населението на възраст 20 – 64 г. от 76% до 2020 г. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15+ в Югоизточен район за периода 2008-2011 г. спада с 4,7 процентни пункта. Същата е тенденцията за всички райони от ниво 2 в страната. Стойността на коефициента през 2011 г. възлиза на 44,1%, което е по-ниско от средното за страната – 45,6%. Районът се нарежда на трето място след ЮЗР (52,6%) и СИР (44,6%). Тъй като НСИ не отчита показателя коефициент на заетост на възраст 20-64 г. на областно ниво, данните за заетостта на областно ниво са от стойностите на коефициента на заетост на населението 15-64 г. През 2011 г. той е най-висок в област Стара Загора – 61,8%, а най-нисък в област Сливен – 52,3%. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в Югоизточен район по данни на Евростат за 2011 г. се понижава в сравнение с 2010 г. с 0,2% и възлиза на 43,2%. По този показател районът се нарежда на трето място след ЮЗР и ЮЦР. Тенденцията за страната (средно) и за ЕС-27 е обратна – нарастване на коефициента съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Таблица 15. Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. и коефициент на безработица на населението на възраст 15-64 г. за 2008-2011 г. (в %)
Източник: Национален статистически институт Коефициентът на безработицата на населението на възраст 15-64 г. в Югоизточен район за периода 2008-2011 г. е с близки стойности до средните за страната, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 5,9%. В резултат на финансовата криза през следващите години настъпва повишаване на показателя до 10,7% и 11,7% съответно за 2010 г. и за 2011 г., при стойности средно за страната съответно 10,3% и 11,3%. Коефициентът на безработица за ЕС-27 през 2011 г. се задържа на нивото от 2010 г. – 9,7% и нараства с 0,7% спрямо 2009 г. В сравнение с останалите райони от ниво 2 единствено в ЮЗР коефициентът на безработица е по-нисък от този на ЮИР. Във вътрешнорегионален план проблемът с безработните лица и през 2011 г. е най-сериозен в Сливенска област, където коефициентът на безработица възлиза на 17%. Следва Ямболска област с 14,3% , а с най-нисък дял е област Стара Загора – 6,6%, като тя определя сравнително по-ниската за региона стойност спрямо стойностите на останалите райони от ниво 2. Делът на дългосрочно безработните (12 и повече месеца) от всички безработни лица през периода 2008-2011 г. в ЮИР по данни на Евростат непрекъснато се увеличава, като нарастването за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. е с 1,1% (от 4,6% на 5,7%). Сравнено с останалите райони от ниво 2, по този показател ЮИР е след ЮЗР, стойностите на останалите райони от ниво 2 се движат в границите на 7-8. Средно за страната стойността за 2010 г. възлиза на 4,8% (нарастване с 1,8% на годишна база), а за 2011 г. – на 6,3% (нарастване с 1,5%). Тенденцията за ЕС-27 средно е същата - делът на дългосрочно безработните лица през 2010 г. и през 2011 г. нараства - съответно стойностите са 3,9% и 4,1%. Безработните лица на възраст до 29 г. в ЮИР през 2010 г. са 9 983 души, което представлява 16,2% от общия брой безработни лица на възраст до 29 г. в страната. Таблица 16. Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация (бр.)
Източник: Национален статистически институт Изводи:
3.3. ОбразованиеВ системата на образованието се наблюдава тенденция към повишаване на образователното ниво на населението в България, която се проявява в увеличаване дела на населението със средно и висше образование. Тази тенденция обаче се проявява по различен начин в отделните райони. През учебната 2011/2012 г.3 на територията на ЮИР се намират 15% от всички детски градини в страната (315 бр.), като са обхванати 35 262 деца. Най-голям е броят на децата, посещаващи детска градина, в област Бургас и област Стара Загора – съответно 14 771 и 10 302 деца. Нетният коефициент на записване на децата в детските градини за учебната 2011/2012 г. (деца, записани в детска градина спрямо общия брой на децата на възраст 3-6 г.) в ЮИР е най-нисък сред останалите райони от ниво 2 в страната - 77,6% (средно за страната 81,5%). Ниската стойност се дължи на област Сливен и област Ямбол, където детска градина посещават съответно 65,6% и 74,6% от децата на възраст между 3 и 6 г. – най-ниски стойности сред всички области в страната. За периода 2007-2010 г. намалението на броя на детските градини средно за страната е с 13%, за ЮИР – с 5%. Резултатът от тази тенденция е окрупняване на детските градини. Средният брой деца на една детска градина в ЮИР за периода нараства от 93,8 на 108,3, т.е. с 15,5%. Нарастването средно за страната е с 23,5%. Броят на завършилите основно образование през учебната 2010/2011 г. в ЮИР е 9 171 души, което представлява 15% от завършилите основно образование в страната. Средно образование през учебната 2010/2011 г. в ЮИР са завършили 9 198 души – 14,6% от завършилите средно образование в страната. Таблица 17. Завършили основно образование през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт Таблица 18. Завършили средно образование през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт В системата на висшето образование в ЮИР са включени 3 университета и специализирани висши училища (само в областните центрове Бургас – 2 бр. и Стара Загора – 1 бр.), от общо 45 за страната. Броят на учащите се в университети и специализирани висши учебни заведения на територията на Югоизточния район през учебната 2010/2011 г. е 14 794 бр. студенти, което представлява 5,6% от всички студенти в страната - 264 082 бр. След ЮИР с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 остава Северозападният район - 0,7%. Най-голям брой студенти през 2010/2011 г. се отчитат в Югозападен район – 124 882 бр. или 47,3% от общия брой за страната. Таблица 19. Висши училища, преподаватели, студенти и завършили за страната и по области в Югоизточен район през учебната 2010/2011 г.
Източник: Национален статистически институт Ф  игура 8. Сравнение на дела на завършилите средно и висше образование
Източник: НСИ,2010 г Източник: Национален статистически институт Относителният дял на населението на възраст 30 - 34 навършени години със завършено висше образование в ЮИР през 2011 година възлиза на 24,3% при средна за страната стойност – 27,3%. Стойността на Югоизточния район му отрежда трето място сред районите от ниво 2 в страната след ЮЗР и СИР. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 34,6% и се повишава с 1,1% спрямо 2011 г. и с 4,6% спрямо 2007 г. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в ЮИР през 2011 г. възлиза на 19,4% при средна стойност за страната – 12,8%. По този показател Югоизточен район се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 в страната, а стойността му е пет пъти по-висока от тази на Югозападния район – 3,6%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 13,5% и спада с 0,6% спрямо 2010 г. и с 1,6% спрямо 2007 г. Делът на напусналите по нежелание от всички напуснали училище в ЮИР през учебната 2010/2011 г. възлиза на 20,6% при средна за страната стойност 18,4%. Стойностите за останалите райони от ниво 2 се колебаят в границите от 10,6% за СЦР до 23,9% за ЮЗР. Структурата на напусналите по нежелание е твърде различна като динамика за отделните райони, но може да се каже, че около 50% от тях са под 16 годишна възраст. Причините за отпадане от училище се групират в няколко основни категории – социално-икономически, образователни и етнокултурни (по-ранното встъпване в брак, ранни раждания). Лошото качество на живот на определени социални слоеве поставя сериозни препятствия пред образованието на децата и младежите от тези групи. Ниските доходи не позволяват на много семейства да покрият разходите на своите деца за образование. Три четвърти от родителите на отпадналите деца се самоопределят като роми или цигани. Акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори, оказва най-силно влияние, когато семейството живее в компактна група сред представители на собствения етнос. Най-ясно феноменът се проявява в градските ромски гета. Наличието на такива етнически групи се наблюдават в значителна степен и на територията на ЮИР, което предопределя високия дял на ранно напусналите образование.
3.4. Здравеопазване и социални услугиКъм 31.12.2011 г. на територията на Югоизточен район се намират 49 болнични заведения с капацитет общо 6 066 легла. Извънболничната помощ разполага с 241 заведения (със 158 легла) – диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрове, медико-диагностични и технически лаборатории, като здравни услуги се предлагат и в 17 други здравни и лечебни заведения (със 738 легла). По показателя „брой болнични заведения на 100 хил. жители” през периода 2007-2009 г. ЮИР се нарежда на второ място в страната след ЮЗР. През 2010 г. тенденцията се обръща и ЮИР вече е на първо място сред районите от ниво 2 (4,61) в България. Страната ни (4,61) е на първо място по този показател в ЕС, което се дължи на намалението на населението в страната, откриването на нови частни болници, както и бавния темп на закриване на множество болнични заведения, които са доказано неефективни и не отговарят на съвременните стандарти. Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в областите Бургас и Стара Загора, и по-малка - в областите Сливен и Ямбол. Таблица 20. Лечебни и здравни заведения и болнични легла към 31.12.2011 г. за страната и областите в Югоизточен район.
Източник: Национален статистически институт При съпоставяне на информацията за броя на медицинския персонал на територията на Югоизточен район, прави впечатление, че в област Стара Загора практикуват най-голям брой лекари -1421 бр., лекари по дентална медицина - 277 бр. и медицински специалисти по здравни грижи – 2405 бр. С най - малко медици разполага област Ямбол. Таблица 21. Медицински персонал към 31.12.2011 г.
Източник: Национален статистически институт Броят на населението на един лекар в Югоизточен район през 2011 г. възлиза на 307 души (второ място сред районите от ниво 2 в страната след СЦР), а на лекар по дентална медицина – 1372 души. Показателите са най-ниски в област Стара Загора, поради по-големия брой лекари и лекари с дентална медицина обслужващи населението в района. Броят лекари на 100 хил.жители в Югоизточен район през 2010 г. възлиза на 321,30 бр., като нарастването спрямо 2007 г. е със 7%. Нарастването средно за страната е с 2,2%. Лекарите по дентална медицина на 100 хил.жители в ЮИР са 67,78 бр., при средна за страната стойност от 84,68. 95% от населението на ЮИР към края на 2010 г. попада в 30-минутния изохрон за получаване на спешна помощ, т.е. населението живеещо в общини, където се намират отделения или филиали за спешна помощ е силно преобладаваща част от населението в района. Средната за страната стойност е 89%. В 30 минутния изохрон за получаване на болнична помощ в многопрофилна болница за активно лечение попада 80% от населението на Югоизточен район. Проблеми съществуват по отношение на осигуряване на равен достъп до здравните услуги в района за населението в крайните отдалечени села и градове. Мрежата от социални услуги в Югоизточния район е сравнително добре развита и разполага към края на 2008 г. с общо 49 заведения за социални услуги (дневни центрове за деца, младежи и възрастни и за лица в неравностойно положение, домове за деца, лишени от родителски грижи) с капацитет 3429 места. В района се намират 16,4% от заведенията за социални услуги в страната. Област Бургас и Стара Загора заемат водещо място в предоставянето на социални услуги в района. През 2008 г. на 1000 жители от населението на ЮИР са осигурени 3,06 места в специализираните институции за социални услуги. По този показател ЮИР се нарежда на трето място в страната след СЦР (4,13) и СЗР (3,69). Причините могат да се търсят в по-големия брой население в района. В сравнение с 2007 г. стойността на показателя спада (2007 г. – 3,13), което е вследствие на закриване на звена. Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища в ЮИР е силно ограничен. Специализираните институции за предоставяне на услуги за възрастни лица и за деца в неравностойно положение са недостатъчни. Изводи:
3.5. Доходи на населениетоЮгоизточен район е на второ място сред районите от ниво 2 в страната по общ доход средно на лице от домакинството за 2010 г. – 3 643 лв. след ЮЗР (4 179 лв.) с близка до средната за страната стойност – 3 648 лв. Това се дължи основно на по-високото ниво на заетост в сравнение с останалите 4 района. Намалението на годишна база в района спрямо 2009 г. възлиза на 1,4% при средна за страната стойност 1,2%. Фигура 9. Общ доход на лице от домакинството за 2009-2010 г. (лв.) 
Източник: Национален статистически институт Наблюдават се вътрешнорегионални различия в доходите на населението в градските и селските подрайони, както и между областите, в които е съсредоточена по-голяма част от предоставяните услуги и предприемачеството и областите, които са в по-малка степен развити в сектора на услугите за бизнеса и туристическите услуги. Работната заплата продължава да бъде основен източник за доходите на домакинствата с около 50 % от общия доход. Средната работна заплата в ЮИР през 2010 г. е 7 205 лв. Районът е на второ място след ЮЗР (9 572 лв.), като увеличението на работната заплата за 2010 г. в сравнение с 2009 г. е с 5,4%. Фигура 10. Средна работна заплата 2009-2010 г. (в лв.) 
Източник: Национален статистически институт Изводи:
3.6. КултураРолята на културата като фактор за подобряване качеството на живота и за постигане на устойчиво регионално развитие има голямо значение. Ролята и мястото на творчеството и иновациите за съвременните общества са многократно потвърждавани в различни стратегически документи, като Стратегия „Европа 2020“ и Зелена книга на ЕК „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“. Културното наследство е ключов елемент за укрепване на регионалното и глобалното сътрудничество. Това наследство във всички негови изразни форми трябва да се съхрани, развие и предаде на бъдещите поколения като свидетелство за човешкия опит и стремежи, в посока да насърчава творческото съзидание в цялото му разнообразие и да вдъхновява осъществяването на истински диалог между културите. България е на трето място в Европа - след Гърция и Италия - по брой и разнообразие на открити паметници на културата. Недвижимите културни ценности в ЮИР са 4 270 бр., което представлява 14,5% от недвижимите културни ценности в страната. В района се намират две от недвижимите културни ценности от „световно значение”, които имат особено значение за международния и вътрешен познавателен туризъм от списъка на ЮНЕСКО: гр. Несебър (Старият град) – област Бургас; Казанлъшката гробница - област Стара Загора. Огромно е и значението на нематериалното културно наследство, което формира чувството за самобитност и приемственост на общностите, групите и отделните лица. Неговото опазване е гаранция за насърчаване на човешкото творчество и обогатяване на културното многообразие на човечеството. „Живите човешки съкровища” са хора, които притежават необходимите познания и умения на най-високо ниво, за да интерпретират или създават специфични елементи от нематериалното културно наследство като свидетелство за живите културни традиции и за творческия гений. Първата номинация за живи човешки съкровища в България, вписана в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България” през 2008 г. е нестинарството. То е вписано и в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО. Училищата по изкуствата и по културата имат свое значимо място в образователната система на Югоизточен район. Тяхната специфика им отрежда статут на културни институти, чието основно предназначение е да осигуряват професионална подготовка и обучение в областта на изкуствата и културата. По данни на Министерството на културата училищата по изкуствата и културата на територията на Югоизточен район са 6 ( общо за страната 23) към 2012 година:
Особена ценност за страната и районите представляват историко-археологическите резервати, свързани с древната история по нашите земи, паметниците на недвижимото културно наследство в урбанизираните и извън селищните територии. В ЮИР се намират археологическият резерват Кабиле, археологическите обекти в Стара Загора, архитектурните резервати в Жеравна, Котел, Катунище, Бръшлян, Делтум-Дебелт и др. Гробниците и могилите около град Казанлък са превърнали района в Долината на тракийските царе. Таблица 22. Недвижими културни ценности към 2011 г.
Източник: Национален институт за недвижими културни ценности Фигура 11. Недвижими културни ценности към 2011 г.(%) 
Източник: Национален институт за недвижими културни ценности На територията на района са разположени 11 театри, 30 музея, 6 кина, 7 библиотеки, 15 радиооператори и 15 телевизионни оператори. С голямо регионално значение са театрите в Бургас, операта в Стара Загора. Таблица 23. Културни институции по райони, 2012 г.
Източник: Национален статистически институт Броят на посещенията в музеи на територията на ЮИР през 2012 г. възлиза на 648 680, а през 2010 г. възлиза на 610 119. Наблюдва се увеличаване на посещенията в музеите на ЮИР, което следва общата тенденция за страната. В ЮИР се намират 5 от националните училища по изкуствата и култура (23 на територията на страната) - в Бургас, Стара Загора, Котел, Сливен, Казанлък. Читалищата са центрове за развитие на местната културна общност и подпомагане на любителските изкуства. Културните институции и в частност читалища и библиотеки са част от образователната система и от гледна точка на концепцията за учене през целия живот, което изключва голяма част от неформалното и самостоятелно учене във всички възрасти. По данни на НСИ през 2012 г. в ЮИР функционират 527 читалища от общо 3075 за страната. Най -много брой читалища има в област Стара Загора – 179 броя , следвана от област Бургас -161 броя, област Сливен – 108 броя и област Ямбол -79 броя. Днес читалищата са все по-необходими като културни институции, които могат да бъдат живи, привлекателни, атрактивни места за всички поколения и най-вече за младите хора. Културни и творчески дейности организирани от читалищата в Югоизточен район през 2012 г. са: 2 318 чествания на бележити дати ( общо 14842 за страната), 804 обсъждания на книги ( общо 6253 за страната ), 625 събори ( общо 3953 за страната ), 165 уредени музейни сбирки ( общо 1039 за страната ) и 2076 други ( общо 10647 за страната ). Като символ на духовността читалищата притежават жизнеността на съвременни граждански организации, което издига тяхната роля на обединителен център за творчество и достъп до култура, за повишаване качеството на живот. Бургас е известен като град на културните прояви и фестивалите: Фестивал на българската популярна песен „Бургас и морето”, Международен фолклорен фестивал, Бирен фест, Фестивал на българската рок музика „Рок експлозия”, Блус-фестивал, МTV-фестивал „Духът на Бургас” (Spirit of Burgas), Фестивал „Включи града”, Фестивал на пясъчните скулптури, Театрален фестивал „На брега”, Есенни литературни музикални празници и др. В Морската градина се провежда международната изложба на цветя Флора-Бургас. В град Созопол се провеждат: Празници на изкуствата Аполония. Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В Стара Загора ежегодно се провежда Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка”, в гр. Казанлък - Празник на розата, Майски празници на културата „Сливенски огньове”, Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“, детски фолклорен фестивал „Върбова свирка свири“ , в гр. Ямбол - Националният маскараден фестивал и редица други.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 3.68 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||