Република българия министерство на вътрешните работи а н а л и з



страница1/4
Дата21.07.2016
Размер0.53 Mb.
#69
  1   2   3   4





РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ






А Н А Л И З
НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪСТОЯНИЕТО НА

МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ


ПРЕЗ 2013 г.

ИЗГОТВИЛ: ДКИАД-МВР

ЯНУАРИ 2014 г.

1. Анализ на средата за сигурност

1.1. Външни процеси, влияещи върху средата за сигурност

Европейският съюз отчита слаб икономически ръст, което се приема като признак за излизане от глобалната икономическа рецесия. Въпреки това Съюзът изпитва проблеми в някои от сферите на дейност като механизмите за солидарно споделяне на икономически тежести следствие от бежански натиск. Предстоящото председателство на Съюза от страни, пряко засегнати от бежански вълни, каквито са Гърция и Италия, се очаква да ускори процеса по изграждане на общи европейски политики в областта на убежището и бежанците. Свитият пазар на труда създава напрежение и по отношение на свободното придвижване на хора, стоки и услуги. Различното икономическо развитие на отделните страни-членки от една страна и възможностите за свободно придвижване на хора от друга, са предпоставка за неравномерно разпределение на квалифицирани служители, но и за миграционни процеси с икономическа мотивация. Паралелно с това се развиват и възможностите за трансгранична престъпност – криминална и икономическа, като интегрирането на правоохранителните органи на отделните държави-членки значително изостава от взаимодействието на организираната престъпност. Свободният достъп до стоки и услуги води до голям търговски оборот и бързи печалби, а оттам до количествено увеличаване на търговските субекти, които потенциално могат да бъдат въвлечени в престъпна дейност. Глобализацията във финансовата и банковата сфера създава възможности за бързо легализиране на финансови средства, придобити от престъпна дейност.

Влияние върху средата на сигурност в региона на Близък Изток и Северна Африка оказва развитието на обстановката в кризисните държави Сирия и Мали, и страните, намиращи се в състояние на политическа и икономическа криза – Египет, Алжир, Либия, Тунис и Ирак, Ливан. Значимо е влиянието на радикални екстремистки групировки, корупцията и организираната престъпност, както и влошената хуманитарна обстановка в двата региона. Определящ е трайният конфликт в Сирия като мирните инициативи на ЕС и ООН за спиране на гражданската война продължават да са неуспешни. Разрастването на хуманитарната криза (очаква се бежанците да надхвърлят 4 млн. души) увеличава бежанския и миграционния поток и изправя пред сериозни предизвикателства не само съседните, но и европейските страни, в т.ч. България. Засилването на влиянието на ислямския фундаментализъм в региона на Близкия Изток и Северна Африка и превръщането на Сирия в нов фронт за водене на джихад формират предпоставки за трайно дестабилизиране на обстановката. Нарастват насилието на религиозна основа (шиити срещу сунити) в Ирак и активността на терористичните нападения в Ливан. Включването на военното крило на ливанската шиитска организация „Хизбулла“ в бойните действия в подкрепа на управлението на Башар Ал Асад допълнително провокира изостряне на напрежението. Нестабилността на голям брой държави в Близкия Изток запазва заплахите и рисковете, които влияят на средата за сигурност в България, като външна граница на ЕС.

Ключов фактор е развитието на ядрената програма на Иран. Потенциалът на рисковете е значителен и може да бъде импулс за възраждане на спящи конфликти в региона, за разрешаването на които е много вероятно използване на военна сила.

Обстановката в Афганистан вероятно ще се изостри поради изтеглянето на Международните сили за поддържане на сигурността и очакваното активизиране на екстремистки настроени привърженици. Допълнителен фактор за изостряне на напрежението в Афганистан са предстоящите през м.април 2014 г. избори за държавен глава и провинциални съвети.

1.1.1. Ключови фактори за развитие на основните външни процеси

Продължава действието на факторите, пораждащи бежанския поток от страните в Близкия изток и Северна Африка към Европа, включително към България. Предпоставки за нови бежански вълни са:



  • запазващата се интензивност на въоръжения конфликт в Сирия;

  • изчерпаният капацитет за приемане на нови бежанци на съседните на Сирия страни – Ливан, Ирак, Йордания и Турция;

  • критичната ситуация в Ливан и Ирак;

  • динамичната обстановка в Либия, Египет, Афганистан и Пакистан.

Като следствие от т.нар. „Арабска пролет” фундаменталистките ислямистки течения укрепват властовите си позиции. В Близкия Изток и Северна Африка се създава благоприятна среда за активизиране на терористични и екстремистки организации и това поражда допълнителни рискове и заплахи за сигурността на Република България и партньорите от ЕС и НАТО.

Продължава развитието на факторите, свързани с трансгранични организирани престъпни групи от Близкия изток и в частност:



  • трафик на наркотици през Турция, Сирия, Ливан, Иран, Афганистан;

  • трафик на хора през Турция, Сирия, Ливан, Иран, Ирак;

  • контрабанда на стоки през Турция, ОАЕ, Ливан и др.;

  • трафик на оръжие за Сирия, Ливан, Либия и др.

Предстоящите избори в Афганистан и окончателното изтегляне на контингентите от международни сили за поддържане на сигурността създават предпоставки за политическа нестабилност и за повишаване на междуетническото напрежение в страната. Това по същество е още една заплаха за увеличен бежански и миграционен поток към България, както и от терористична дейност срещу държави, участвали в състава на международните сили.

Сред ключовите фактори е обстоятелството, че ЕС не успява да управлява ефективно бежанските процеси, среща затруднения в солидарното разпределение на тежестите. Съюзът няма напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява интегриран подход при разрешаване на проблемите. Забелязва се несъответствие между политиките – от една страна насърчават бежанците да търсят закрила в страните от ЕС, а от друга все още не е въведен принципът на релокация в страните-членки на основата на обективни критерии, отразяващи реалните възможности на различните държави-членки за приемане и интегриране на големи групи лица, търсещи закрила.

Отварянето на европейския пазар на труда от 2014 г. вероятно ще увеличи броя на икономическите емигранти от страната. Увеличава се и българският криминален контингент в чужбина, занимаващ се основно с трафик на хора, наркотрафик, злоупотреби с електронни платежни инструменти, проституция, трафик на културно-исторически ценности, контрабанда на акцизни стоки, финансови и данъчни престъпления, изпиране на пари, джебчийство и просия.

Наличието на индикации за икономически ръст в Европейския съюз и отчетените добри годишни показатели в края на 2013 г. в нашата страна, както и активизирането на работата по големите инфраструктурни проекти в областта на енергетиката: Южен поток, нов блок в АЕЦ Козлодуй и вероятните нови атомни мощности в Белене, предполагат ръст на инвестициите в страната.

От друга страна съживяването на икономиката на ЕС и развитието на икономиката на нашата страна ще създаде нови рискове от навлизане на съмнителни капитали и интереси.

1.1.2. Прогнози

Не се наблюдават положителни тенденции за стихване на конфликта в Сирия и потокът на бежанци към територията на нашата страна ще продължи през 2014 г. Очакваните процеси в Афганистан ще ескалират напрежението и междуетническото противопоставяне, което ще засили миграционния натиск и от тази точка на света към Р България и ЕС. Прогнозираната ситуация ще изисква продължаване на една значителна част от прилаганите мерки за овладяване на бежанската вълна, което е свързано с приоритетна междуведомствена ангажираност и постоянни допълнителни бюджетни разходи за неопределен период.

Финансовата подкрепа от ЕС за справяне с бежанската криза ще бъде ограничена и в голяма степен недостатъчна поради липсата на действащи механизми за подкрепа на страни-членки, засегнати от бежански натиск, което налага финансирането на мерките за овладяване на кризата да се осъществява от националния бюджет.

Наличието на повече от 10 000 чужди граждани, намиращи се в процедура на даване на статут или получили хуманитарен или бежански статут, които най-често не могат да се издържат сами, натоварва значително социалната и здравна системи на нашата страна. В условията на пост-икономическа рецесия това е предпоставка за възникване на ксенофобски настроения от една страна и за маргинализиране на чужденците, търсещи закрила, от друга.

Наличието на компактни групи от чужди граждани без доходи, нямащи възможност да работят, представлява криминогенен фактор за възникване на престъпност, в т.ч на организирани престъпни групи, обособени на етнически признак, с висока степен на опасност.

Потокът от чужди граждани, навлизащи на територията на страната, е предпоставка за проникване на лица, съпричастни към терористична или екстремистка дейност, както и на такива, изповядващи радикални религиозни вярвания. Генератори на такъв риск са и български граждани, граждани на съседни балкански държави, и на страни-членки на ЕС, участвали в бойните действия в Сирия. Прогнозите се свързват със запазване на рисковете от осъществяване на логистична подкрепа или на терористично нападение срещу чужди или международни цели на българска територия, особено в светлината на извършения атентат през 2012 г.



Сред предпоставките за прогнозиране на риск от извършване на терористична дейност на територията на Р България от страна на радикални структури са ангажиментите на страната ни към НАТО и участието в мироопазващи и мироналагащи мисии, партньорските отношения със САЩ и Израел, които имат ключова роля в отношенията по някои от конфликтите в Близкия Изток.

Динамиката на процесите в страните от Близкия Изток и Северна Африка, както и стремежът на Р България да има активна външна политика в подкрепа на мирното разрешаване на конфликтите и подпомагане демократичното развитие на страните от региона, определят риска от извършване на терористична дейност на територията на страната.

Малко е вероятно бързо ескалиране на проблема с ядрената програма на Иран и директна военна намеса на САЩ или коалиционни сили, но неблагоприятно развитие може да предизвика конфликт, в който по пряк или косвен начин да бъде въвлечена и Р България.

Като цяло не може да се очаква положителна промяна на криминогенните фактори в страната, обусловени от външни процеси. Обстановката вероятно ще продължи да се усложнява по отношение на трансграничната организирана престъпност, особено по линия на икономическите престъпления и контрабандата.

Положителните индикации за възможен икономически ръст в страната под влиянието на външни и вътрешни фактори могат да доведат до намаляване на безработицата в отделни региони. Тези процеси обаче няма да окажат значимо положително влияние върху криминогенните фактори в национален мащаб.

1.1.3. Външни рискове за националната сигурност

Нестабилността на процесите в Близкия Изток и разрастването на регионалните конфликти до реални военни действия в Сирия, нестабилността в Ирак и Ливан, изтеглянето на международните сили от Афганистан, трайната нестабилност на северноафриканските държави, са сред основните заплахи, генериращи рискове за нашата страна.

Основните рискове се свързват с генериране на реален, активен миграционен натиск върху Р България и всичките съпътстващи го рискове като: рискове за системата за сигурност (тероризъм, ксенофобия, етнически и религиозни конфликти, водещи до разделение на нацията, както и рисковете от проникване на международна организирана престъпност), рискове за социалната, финансовата и здравната системи на икономиката и др. Участието на граждани на страни от ЕС, вероятно и от България, както и на такива от региона на Балканите във въоръжените действия в Сирия, могат да доведат до логистични мероприятия на наша територия или до терористични действия на екстремистки структури от международен характер, насочени срещу чужди и или международни цели в страната.

Отсъствието на ефективни механизми на ЕС за солидарно справяне с увеличен бежански поток не дава възможност за ефективна международна подкрепа на усилията на България при справянето с бежанската криза. Напротив, опитът от 2013 г. показва необходимостта от консолидирането на всички национални ресурси за ограничаване на възможните последствия за страната ни и за икономиката в частност.

Възникването на търговски проблеми между страните-партньори на Русия в преноса на газ и петрол също имат потенциала да повлияят както на процесите в българската икономика, така и в геополитически план.

Свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в ЕС ще продължи да стимулира и развитието на трансграничната престъпност, и особено на икономическите престъпления и трафика на хора. Разликата в цените на акцизните стоки в страни от ЕС и България ще продължи да бъде генератор на контрабанда, печалбите от която са измерими с тази от наркотрафик при значително по-малък наказателен риск.


1.2. Вътрешни процеси

1.2.1. Сред вътрешните фактори, които влияят на средата за сигурност, са някои от макро-икономическите проблеми пред икономиката. Въпреки положителните тенденции от последните месеци, все още са високи нивата на безработица, относително ниски са обемите на чуждестранните инвестиции, неравномерно е икономическото развитие на регионите, налице е концентрация на население в големите градове и обезлюдяване на малките населени места. Социалните проблеми, свързани с негативните демографски тенденции, образованието, възпитанието, трайното обособяване на компактни маргинализирани групи, допълват основните процеси, влияещи на средата за сигурност във вътрешен план. Тези групи остават извън обхвата на фундаментални обществени системи като образованието и здравеопазването, и представляват рисков фактор за възникването на социално и етническо напрежение, и криминализиране на все по-широк кръг лица.

Независимо от мерките на правителството, насочени към социално слабите, ниските доходи, дори в условия на заетост, създават предпоставки за социално напрежение. По данни на КНСБ близо 1 600 000 български граждани живеят под прага на бедност. Това генерира напрежение в междуличностните отношения, ескалиращо до агресия в нейните най-крайни форми – посегателства върху живота и здравето.

Бизнес единиците основно в строителната индустрия (която беше силно засегната от икономическата рецесия) освободиха голяма част от неквалифицирания си персонал в големите градове. Част от тези лица не се завръщат по родните си места, а остават да пребивават в градовете, най-често без регистрация, обитават недовършени или изоставени обекти. Значителна част от тези лица формират контингента по линия “имуществени престъпления”, в т.ч. и грабежите.

Все още в обществото няма необходимото доверие към правораздавателната система, което затруднява генерирането на превенция. От друга страна бързите печалби, независимо от средствата и методите за придобиване, се превърнаха в модел за поведение и подражание, подхранван от субкултурни модели и медийни влияния.

Стремежът на организации, фирми и лица за миниминизиране на разходите по охрана на обекти, неравномерното развитие на регионите и обезлюдяването на големи райони в страната, способства престъпни посегателства срещу сгради, съоръжения и жилища.

Престъпленията срещу данъчната и кредитна система, най-вече свързани с измами с ДДС, имат всички характеристики на организирана престъпност, осъществявана от добре подготвени икономисти, юристи, финансисти, мениджъри, бивши и настоящи държавни служители. Този вид престъпност ощетява държавния бюджет с милиарди лева годишно и подкопава развитието на ефективни социални политики. Разкриването и доказването на сложни икономически престъпления изисква от една страна координирани усилия на МВР, ДАНС, НАП и Прокуратурата на РБ, а от друга – качествена оперативна информация и висококвалифицирани и опитни служители.

Значим фактор с висок потенциал, проявен през 2013 г., е комплексът от процеси в областта на обществените отношения, който може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните процеси тук са свързани с изостреното противопоставяне между големи обществено-политически групи и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, недостатъчно доверие в институциите, отсъствие на консенсус по фундаментални въпроси в обществото. Остри проявления на негативните последици от тази криза са протестите на територията на страната, както и натрупаното обществено напрежение. Протестите, както и все по-честите масови обществени прояви като митинги, шествия и др., ангажират ресурсите на МВР за осигуряване на обществения ред, което в дългосрочен аспект създава риск от тяхното нерационално разпределение и изтощаване.

За овладяване на кризата, възникнала следствие масово навлизане на бежанци на територията на Р България се прилага всеобхватен план с комплекс от мерки. Хоризонтът на плана е 31.03.2014 г., като за допълнително финансиране на дейностите ще се изразходват около 40 млн. лв. от държавния бюджет. Изпълнението на мерките ангажира голям обем сили и средства на МВР, което налага извеждане на служители от тяхната нормална функционалност по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
Като цяло индикаторите за излизане от икономическата рецесия, прогресивно нарастващия брой туристи, посещаващи страната ни и прогнозите за реализиране на големи инфраструктурни проекти като газопровода Южен поток например, могат да окажат положително влияние върху икономическото състояние на населението в отделни региона на страната.

Неприключилият процес по определяне и оценка на състоянието на обектите от критичната инфраструктура на страната от друга страна, е предпоставка за възникване на аварийни ситуации вследствие на обилни снеговалежи и при пролетното снеготопене.



1.2.2. Ключови фактори за развитие на основните процеси

Продължаващите ефекти от глобалната икономическа рецесия, липсата на устойчив икономически растеж и все още високата безработица и ниските доходи за страна-членка на ЕС, както и ограничените чужди инвестиции, водят до натрупване на обществено напрежение.



Неравномерното развитие на регионите концентрира голяма част от населението в големите градове, обезлюдява малките населени места и ги маргинализира от обществено-икономическия живот.

Фирми, организации и лица съкращават разходите си за охрана на сгради, съоръжения и домове, което способства престъпни посегателства с цел кражби и грабежи.

Изключително негативните демографски тенденции увеличават устойчиво броя на населението, което се самоизключва от системите за образование, възпитание и култура, маргинализира се и се превръща в генератор на престъпност. Достъпът на тези маргинализирани групи до социални системи без да допринасят за това, както и съпричастността им към извършване на престъпления, е предпоставка за развитие на ксенофобски настроения и допълнително разделение на нацията.

Дезинтегрираността и недостатъчната комуникация в обществото се превръща в устойчив процес, при който не може да се очаква значима промяна в краткосрочен план. Дори при друга политическа конфигурация много трудно може да се постигне равновесно състояние на нацията и единство по възможните стратегии за развитие на страната на основата на съгласувани приоритети.

1.2.3. Прогнози

Криминогенните фактори, определящи състоянието на престъпността, ще останат устойчиви, като при наличие на благоприятни за икономиката на отделни региони на страната процеси, ще загубят от локалното си значение.

Като цяло престъпните интереси ще са в областите, където се реализират високи печалби, а именно в областта на икономически престъпления (контрабанда, измами), злоупотреби с ДДС, престъпления с акцизни стоки и други ощетяващи държавния бюджет. От друга страна значителните средства, придобивани от този вид престъпна дейност, са генератор на други видове престъпления – длъжностни престъпления, корупция във всичките й сфери, изпиране на пари и др.

Остават устойчиви и рисковете за извършване на престъпления срещу личността и собствеността на гражданите в малките и отдалечените населени места, особено където са концентрирани компактни маргинализирани групи.

Недостатъчното обхващане и контрол на малолетни и непълнолетни в системата на образованието (особено от средите на компактните маргинализирани групи) ще продължи да генерира дългосрочен риск, който изисква от всички институции комплексни мерки в областта на завишаването на контрола от семейството, през училището, квартала, до местата за лишаване от свобода.

Евентуалната недостатъчна ефективност срещу битовата престъпност би позволила постепенно изграждане на престъпно поведение и захранване на тежката и организирана престъпност с изпълнители. В допълнение, натрупването на престъпен опит в лица, които могат да се възползват от своите права в общото европейско пространство, превръща страната ни в генератор и износител на престъпност.

Ускорените процедури за разглеждане на молбите за статут на бежанец или хуманитарен статут ще доведат до общо над 6000 чужденци, концентрирани основно на територията на столицата, с очаквания за интеграция в кратки срокове. В противен случай под натиска на безработицата и нищетата бързо ще се превърнат в групи, генериращи престъпност.

Ако правоохранителната и правораздавателната системи не покажат синергия и ефективност, относително ниският риск от бърза и неизбежна наказателна отговорност ще продължи да компрометира механизмите за превенция от страна на държавната власт. Ограничаването на финансовите ресурси в бюджета на МВР ще наложи оптимизиране дейността чрез фокусиране върху основните и ограничаване на спомагателните дейности.

Не на последно място, отделянето на допълнителни сили и средства на МВР за противодействие на престъпността в малките и отдалечени населени места ще е в голяма степен затруднено именно заради продължителността на миграционния натиск, както и спорадичните протести, които предизвикват извънредна натовареност на всички ресурси на министерството.

Положителни очаквания създава изграждането на института на извънщатния служител на МВР и развитието на доброволни формирования за овладяване на пожари, бедствия и извънредни ситуации. Без съмнение, рисковете в областта на сигурността и обществения ред ще изискват все по-голяма ангажираност на общините и гражданското общество за противодействие на престъпността.



1.2.4. Вътрешни рискове за националната сигурност

Обедняването на населението на страната след началото на икономическата рецесия през 2008 г. и все още ниското заплащане остават съществен криминогенен фактор, стимулиращ извършването на битови престъпления.

Все още високата безработица, особено младежката безработица, създават усещания за непълноценност на работоспособни граждани. Допълнена от негативните демографски тенденции и икономическата емиграция на висококвалифицирани български граждани, безработицата е сред факторите, които генерират нестабилност, несигурност и престъпност.



Маргинализирането на големи групи от населението на страната, обособени на етнически признак, съзнателно самоизключени от обществените системи за образование, възпитание и трудова заетост, също са сред рисковите кримоногенни фактори.

Продължаваща обществено-политическа нестабилност води до разделяне на обществото и до възпрепятстване консолидирането му за постигане на национални приоритети. Това не дава възможност за реализиране на решителни реформи и още повече задълбочава социалните аспекти на нестабилност.

Поддържа се социално напрежение, трайно отсъства диалогът и уважението между различните противостоящи обществено-политически групи, което компрометира способностите на държавата да разрешава възникнали проблеми, особено когато изискват фундаментални промени.


Каталог: rdonlyres
rdonlyres -> Областна дирекция на мвр – р а з г р а д районно управление на мвр – р а з г р а д
rdonlyres -> Стара Загора Дата Време
rdonlyres -> „развитие на човешките ресурси” Ч
rdonlyres -> Дипломна работа за получаване на образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалността „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред"
rdonlyres -> Наредба за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност
rdonlyres -> Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка
rdonlyres -> Закон за движението по пътищата в сила от 01. 09. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
rdonlyres -> Наредба №8121з-968 от 10 декември 2014 Г. За правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи
rdonlyres -> Инструкция № Із-417 от 10 март 2010 Г. За организацията и технологията на работа в структурите на мвр при издаване на българските лични документи


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница