Република българия министерство на вътрешните работи а н а л и з

Допълнителните мерки за охрана на държавната граница, както и продължаващите протести на територията на страната, ангажират ресурси на МВР, които в нормална ситуация се използват за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.

Министерството на вътрешните работи е структурирано на централизиран принцип, като системната му изграденост е смесена – две главни дирекции с йерархично изградени териториални структури – ГДГП и ГДПБЗН, и областни дирекции (СДВР/ОДМВР) с относителна самостоятелност и функционална подчиненост на ГДНП. На централизиран принцип със структури във всички ОДМВР е изградена ДКИС, без обаче да има звена в главните дирекции и структурите на ГДГП и ГДПБЗН. Наличието на специализирани и административни дирекции, имащи методически и контролни функции върху аналогичните звена в главните и териториални структури, определя системата на МВР като голяма и сложна.

Нивата на управление на ресурсите на министерството са три:

• 
  Стратегическо – политическо ръководство на МВР, главен секретар на МВР;
  
• 
  Оперативно – главни дирекции, дирекции от специализираната и обща администрация, СДВР, ОДМВР;
  
• 
  Тактическо – териториални структури (РУП, ОУПБЗН, ГПУ).
  

Специфичен статут в системата имат Полицейските участъци, който са структура в РУП. Тяхното място и роля по отношение на системата за управление е относително отдалечено –

Съотносимостта на управляемост, отчетена като брой служители на ръководни позиции, спрямо броя на подчинените служители за ОДМВР съответно 1, 2 и 3-та степен е различна:

• 
  За ОДМВР 1-ва ст. в дирекцията отношението е 1:12, а в РУП средно 1:16.
  
• 
  За ОДМВР 2-ра ст. в дирекцията отношението е 1:8,4, а в РУП средно 1:10,6.
  
• 
  За ОДМВР 3-та ст. в дирекцията отношението е 1:16, а в РУП средно 1:17.
  

• 
  За директорите на ОДМВР коефициентът е 1:10-12;
  
• 
  За началниците на отдели в ОДМВР е 1:5;
  
• 
  За началниците на сектори в ОДМВР е 1:2-3.
  

Цитираните нива на нормите на управляемост и големите коефициенти, предпоставят ниски нива на контрол в съответните структури.

Дейностите, изпълнявани от структурите на МВР, могат да се разделят условно на основни и спомагателни. Основни са дейностите, които покриват мисията на МВР в обществото или дейностите, за които се отделят пари от бюджета:

Към 31.07.2013 г. броят на служителите в МВР е общо 54 099. До края на 2013 година (за последните 5 месеца), в рамките на извършваната реформа, броят на служителите на МВР е намален с над 3 000 души. Към 31.12.2013 г. в МВР има общо 50 971 служителя с висше образование, средно образование и работещи на трудово правоотношение. От тях 40 022 изпълняват основни дейности, а 10 949 – спомагателни, като съотношението е близо 80% към 20%. Към средата на м. септември 2013 г. посочената съотносимост беше 70% към 30%, като вследствие от проведените реформи бяха достигнати желаните стойности на съотношението.

В изпълнение на програмата на политическото ръководство на МВР съотношението до края на първо шестмесечие на 2014 г. следва да е 85% към 15% на заетите с основни към тези със спомагателни дейности.
2.1.5. Съответствие на разпределението на човешките ресурси към изпълнение на основните приоритети на министерството

• 
  В ГДНП и областните дирекции на МВР работят общо 23 460 служителя или близо 46 % от общия брой служители на МВР. От тях:
  

- Оперативно-издирвателна дейност осъществяват 3134 служителя – близо 13%;

- Контрол на движението по пътищата – 2823 служителя – 12%;

- Разследващи полицаи са 1901 служителя – 8%.

• 
  В ГДГП и териториалните й структури работят общо 6439 служители или близо 13% от общия брой служители на МВР.
  
• 
  В ГДПБЗН и териториалните й структури работят общо 8854 служители или близо 17% от общия брой служители на МВР.
  

Осъществяваната реформа в сектора за сигурност и обществен ред преминава през нормативни, организационни и технически промени както в дейността, така и по линия на системата за взаимодействие между структурите в МВР и между различните служби и агенции от областта на сигурността.

Действащият ЗМВР, приет 2006 година, е изменян и допълван 34 пъти, което показва несъвършенства в текстовете. Още през септември 2013 година е изготвен проект на изцяло нов ЗМВР, съгласуван с всички синдикални организации в министерството, държавни органи, академични и неправителствени организации.

Направени са множество промени в подзаконовата нормативна уредба по линия на човешките, материалните и финансовите ресурси с цел повишаване на ефективността на МВР и гъвкавото управление на ресурсите в условията на съкращения в бюджета на ведомството.

С изменения на вътрешните нормативи в МВР е създадена нова организация на оперативно-издирвателната и патрулно-постовата дейност на основата на концентрацията на престъпна дейност.

Работи се по изменение на нормативите за организацията на оперативния отчет и работата със сътрудниците в министерството.

Констатира се необходимостта от установяване на общи критерии за изграждане на структурата и щата на основните структури в МВР.

Отсъства актуална нормативна уредба в областта на единното изграждане и управление на комуникационните и информационните системи на министерството.

Заключението за отсъствие на ефективна контролна среда се допълва от следните комуникационни трудности:

- Системен проблем представлява комуникацията по йерархичната вертикала от ръководството на министерството до изпълнителските нива, преди всичко заради многото самостоятелни структури и немалкият брой йерархични нива.

- Йерархичният характер на МВР предполага относително дълъг период от време за преминаването на документите по йерархичните нива в министерствата от възложител до краен изпълнител.

Сред организационните несъвършенства следва да се посочи и обстоятелството, че дейността на структурите е базирана на реактивния подход при решаване на задачите и проблемите, т.е. с възникването на проблема започва и неговото решаване. Вероятна причина за това е подценяването на аналитичната дейност по отношение на средата за сигурност и респективно формален подход към прогнозиране на рисковете и планиране на действията за тяхното овладяване.

Липсата на цялостна програма за превенция води до неефективно наблюдение над лица, които биха извършили престъпления и над вече регистрирани извършители на престъпления.

Действащият сега модел в кадровото развитие на служителите от МВР не дава възможност за провеждане на ефективна кадрова политика и развитие. Налице са много и различни, утежнени процедури, което не дава възможност на ръководителите да стимулират успешни служители или да правят избор.

Работи се по интегритета на служителите – за преодоляване на дефицитите в лоялността и съпричастност към целите и резултатите на министерството.
Предприети мерки:

Подготвен е нов рамков закон за управление на системата за национална сигурност, внесен в МС през декември 2013 г., в който се изграждат основните системни връзки между структурите в системата за национална сигурност.

С проекта на нов Закон за МВР е създадена нова организация на дейността на главните дирекции и областните дирекции, които са подчинени единствено на висшата професионална фигура в министерството – главния секретар на МВР. Целта е оптимална координация на дейността и солиден синергичен ефект при управлението на силите и средствата на терен.

Утвърдени са указания до областните дирекции да подобрят работата си по хоризонтала (със съседни областни дирекции), както и по вертикала (с главните дирекции и с подчинените им районни управления „Полиция”). Ефектите са активизиране на методическото ръководство, контрол на резултатите в дейността и системно наблюдение за срочността и качеството на изпълнение на задачите. Особено внимание се обръща на динамичното разпределение на човешките и техническите ресурси в съответствие с изменящата се среда за сигурност като условие за висока резултатност на министерството.

През втората половина на 2013 г. беше адресиран и изведеният проблем с подценяването на аналитичната дейност по отношение на средата за сигурност. Предприеха се конкретни стъпки, насочени към управление на дейността на основата на анализа и планирането. Въведе се използването на интерактивна карта за състоянието на престъпността на базата на Географската информационна система, с цел подпомагане на управленската дейност за рационално използване ресурсите на МВР при противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Работните процеси се унифицираха чрез разработена от ДКИАД методика за изготвянето и използването на интерактивна карта. Като следствие от системния анализ на средата за сигурност и приоритизиране на целите, се повиши ефективността на планирането на дейността по противодействие на престъпността чрез гъвкаво управление на ресурсите в местата с концентрация на престъпност. Въведени са критерии и измерими показатели за ефективността от извършената дейност по разследването, оперативно-издирвателната, превантивната и охранителна дейности, въз основа на което се оценява резултатността от работата на териториалните структури на МВР.

За изграждането на цялостна система от мерки за превенция на престъпността е отчетена необходимостта от по-добро сътрудничество с общините и гражданското общество, елемент от което са въвеждането на института на „извънщатния сътрудник“ на МВР и изграждането на модели на взаимодействие на МВР с охранителни фирми и застрахователни компании.

Чрез разработена програма за интегритет и въвеждането на комплекс от измерими показатели, се насърчава лоялността на служителите, формира се тяхната съпричастност към определени ценности, принципи, към МВР и резултатите от дейността.