Република българия министър на регионалното развитие и благоустройството

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

На първо място следва да се отбележи, че сравняването на тунела „Леардал“ в Норвегия с дължина 24 510 м, с Лот 3.1 тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ не е коректно, тъй като проектните параметри на двете съоръжения са твърде различни, имайки предвид, че норвежкият тунел е с една тръба – за двупосочно движение, докато тунел „Железница“ е с две тръби и движението в тръбите е еднопосочно и същевременно строителството на тунел „Леардал“ е стартирало през 1995 г., т.е. цитираната цена от преди около 20 години, както и че са различни съвременните изискванията за безопасност.

В допълнение следва да се има предвид, че проектът за тунел ,,Железница‘‘ включва следните съоръжения:

• 
  тунел „Железница“ е с дължина на лява тръба 2 014 м и на дясна тръба – 1 982 м.
  
• 
  две мостови съоръжения пред северния портал на тунела, премостващи р. Струма и ж.п. линията София – Кулата, едното с дължина 680 м, а другото с дължина 566 м;
  
• 
  две мостови съоръжения пред южния портал на тунела с дължина по 132 м;
  
• 
  две аварийни пътни връзки свързващи порталните зони с пътя София – Кулата;
  
• 
  селскоспопански подлез;
  
• 
  автомагистрален участък с дължина около 950м.
  

• 
  текстонски нарушен скален масив;
  
• 
  участъци, в които скалния масив над най-високата точка на тунела е с малка дебелина и следват слаби земни маси;
  
• 
  наличието на подпочвени води;
  
• 
  районът е един от най-сеизмично опасните в България, което води до по-тежка конструкция.
  

По отношение на поставения въпрос за алтернативен вариант с по-малки съоръжения или други варианти за намаляване на цената на проекта следва да имате предвид, че за проекта са правени няколко предпроектни проучвания още от деветдесетте години на XX век. Вариант за преминаване в района без тунел е проучван, но отхвърлен поради:

• 
  необходимост от недопустими надлъжни наклони на трасето;
  
• 
  необходимост от криви с малък радиус, които биха представлявали проблем от гледна точка на пътната безопасност;
  
• 
  навлизането в речните тераси и коритото на р. Струма;
  
• 
  засягане на урбанизирани територии;
  
• 
  засягане на защитена зона по Натура 2000.