Република българия министър на външните работи

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Същевременно, следва да Ви уверя, че в рамките на компетенциите си МВнР подкрепя основните цели на Конвенцията.

Бих отбелязал също, че принципно решението за присъединяване към определен международен договор е суверенно право на всяка държава. В този контекст, фактът на съществуване на дадена конвенция на Съвета на Европа не поражда автоматично задължение за държавите-членки да я подпишат и ратифицират.

В ретроспективен план ще посоча, че в процеса на подготовка на проекта на Конвенцията между държавите се проявиха определени разногласия, както по обхвата на бъдещия правен инструмент, така и по редица въпроси по същество. Това даже наложи срокът, фиксиран в мандата на ad-hoc комитета за изработването на проекта на Конвенцията, да бъде продължен.

Българската страна участва активно в дискусиите по проекта, като предложи алтернативни редакции по някои от породилите спорове текстове. Като пример бих посочил съдържащата се в текста на Конвенцията дефиниция на понятието „пол”. Предложението ни да бъде възприета дефиницията за пол от Статута на Международния наказателен съд, към който са се присъединили държави от целия свят, всички страни-членки на Европейския съюз, включително България, а и повечето от държавите-членки на Съвета на Европа, не бе възприето. Не бяха намерени компромисни решения и по някои други спорни въпроси.

В резултат, текстът на проекта на Конвенцията получи като цяло нееднозначна оценка в Комитета на министрите на СЕ. Именно поради това Решението на Комитета на министрите за приемане на текста на Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие бе формулирано като прието „без гласуване” (а не „с консенсус”), въпреки утвърдената традиция конвенциите на Съвета на Европа да бъдат приемани с консенсус от всички страни-членки.

Очевидно поради това от откриването на Конвенцията за подписване през месец май 2011 г. до настоящия момент тя е ратифицирана от само 11 от общо 47 страни-членки на Съвета на Европа. Това обстоятелство само по себе си обосновава известна сдържаност при преценката на необходимостта от присъединяване към тази Конвенция.

Колкото до обществените отношения - предмет на тази Конвенция, бих посочил, че наред със защитата, която осигуряват редица общи закони, включително Наказателният кодекс от 2009 г., в България е в сила и специален Закон за защита от домашното насилие. Разпоредбите на вътрешното ни законодателство предвиждат всички необходими гаранции както за превенцията, така и за защитата срещу подобни явления в България.

В международноправен план, от 1982 г. България е страна по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и по Факултативния протокол към нея от 2006 г., който установява международен механизъм за разглеждане на индивидуални жалби от преживели насилие жени.

В допълнение, следва по-общо да се има предвид и защитата, която осигурява Съдът в Страсбург срещу всяко нарушение на правата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея.

Всичко това показва, че в България съществува адекватна вътрешна и международноправна рамка, гарантираща спазването на най-високите стандарти в областта на защитата на жените от насилие. Въпросът е съществуващите норми да се прилагат последователно, а това зависи както от компетентните институции, така и от положителните обществени нагласи.

В заключение, предвид гореизложеното, от страна на МВнР към настоящия етап не са били предприемани конкретни действия за подписване на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. Експертите ще проследят след влизането й в сила резултатите от нейното практическо прилагане, включително в страните-членки на Европейския съюз.

Същевременно, с оглед естеството на Конвенцията, Министерство на правосъдието, със съдействието на Министерството на труда и социалната политика и на други ведомства, би могло да извърши сравнителен анализ за съответствието й с действащото българско законодателство и – при необходимост - да предложи евентуални допълнения към него.


КРИСТИАН ВИГЕНИН

МИНИСТЪР