С РМС 328/25.04.2012 г. са одобрени тематичните цели, чрез които България ще участва в изпълнението на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството за периода 2014-2020 г. Националните стратегически документи193 засягат всички единадесет тематични цели. Идентифицирани са три типа критерии за избора на България да прилага ЕСИФ в сферите на всички 11 тематични цели: нужди за развитие, (нормативни) ангажименти като държава-членка и потенциал за развитие, като комбинацията от тях формира обосновката на тематичните цели за страната във връзка с възможностите за финансиране по ЕСИФ.
-
Иновационната активност и развитието на научните постижения са два фактора, които не само създават заетост и добавена стойност, но и допринасят за подобряване качеството на живот чрез развитието на здравеопазването, технологиите, образованието, екологията. Огромен неизползван потенциал съществува в областта на установени практики и традиции на взаимодействие и сътрудничество между научните среди и бизнеса, както и реализацията на общи иновационни идеи и научно-изследователски платформи. България е на предпоследно място по стойност на иновационния индекс в Европа и се намира в групата страни, изоставащи най-съществено в своето иновационно развитие. В тази връзка по Тематична цел 1 „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите” се очаква акцентът за периода 2014-2020 да бъде развитието и използването на иновации от предприятията и изграждане на устойчиви връзки между научноизследователските и образователни организации и бизнеса с цел постигане на устойчив икономически растеж, развитие на инфраструктура и капацитет.
-
Информационните и комуникационни технологии са идентифицирани като приоритетна сфера в Националната стратегия за развитие на научните изследвания и в проекта на Стратегия за интелигентна специализация. Предвид все по-силната зависимост от ИКТ и тяхната универсална приложимост във всички сфери на социално-икономическия живот, България може да използва ИКТ като мощен двигател на икономическия растеж, иновациите и производителността. Поради това следва да бъдат предприети целенасочени действия в рамките на Тематична цел 2 „Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество” за насърчаване изграждането, въвеждането и широкото използване на информационни и комуникационни технологии като основно средство за достъп до знания, повишаване на заетостта и производителността, подсилване потенциала за иновации, модернизирането на публичната администрация, и в отговор на социалните и бъдещите предизвикателства за електронно здравеопазване и ползването на други електронни услуги.
-
Като държава-членка на ЕС България следва активно да участва на европейския пазар. Малките и средните предприятия представляват „гръбнака на икономиката”, осигурявайки основния двигател за социално-икономически растеж – работни места. За България частният сектор осигурява над 90% от заетостта, поради което е необходимо да се реализират мерки, свързани с насърчаване на предприемачеството и реализацията на начални бизнес идеи; инвестиции за пазарна реализация на нови идеи и резултати от научни изследвания; създаване на повече сфери на дейност, базирани на знанието и съобразени с нуждите на МСП; инвестиции в създаване на условия за реализация на добавена стойност, трансфер на нови технологии, като и създаване на възможности за достъп до нови пазари. Такива интервенции ще бъдат финансирани по линия на Тематична цел 3 „Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР)”.
-
Един от най-значимите проблеми на страната е ниската енергийна ефективност във всички сектори. Към момента България се движи около средното ниво на ЕС по дял на ВЕИ от крайното потребление на енергия. Елементите на ниско-въглеродната икономика и енергийна ефективност са все още подчертано слабо застъпени както в областта на бизнес практиките, така и при комуналните и транспортни услуги. Така изборът на Тематична цел 4 „Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори” е обоснован от необходимостта за финансиране на енергийна ефективност (за малък и среден бизнес, домакинства, администрация и индустрия), инвестиции за производство на ВЕИ и използване на ВЕИ, подкрепа за развитието на био-икономика и био-иновации.
-
По данни на ЕК българските региони са оценени като едни от най-уязвимите в ЕС пред глобалните климатични предизвикателства. Някои от основните рискове, свързани с климатичните изменения, са засушаванията, предизвикани от бъдещо намаляване количеството на валежите и свлачищата, които могат да бъде катализирани от климатичните промени и свързаните с тях процеси на ускорена ерозия. Силно отрицателно влияние върху човешкия живот и икономиката на страната имат рисковете от наводнения. Честотата и разрушителната сила на тези бедствия определят нуждата от системен подход за тяхното предотвратяване и ограничаване. Климатичните промени заплашват най-вече сектора на селското стопанство, особено растениевъдството. За управлението на тези рискове и ограничаване на щетите от тях е необходимо те да бъдат предварително описани и моделирани, както и да се създаде необходимата организация, и да се направят своевременно съответните инвестиции за тяхното прогнозиране, идентифициране, управление и справяне с последствията. Това е възможно да бъде реализирано в рамките на Тематична цел 5 „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска”.
-
Основна част от законодателната рамка е свързана с опазването на околната среда и устойчивото развитие в икономически и териториален план. В тази насока ще се изпълняват мерки в рамките на Тематична цел 6 „Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност”, чийто акцент е върху превръщането на екологичните предизвикателства във възможности за растеж чрез ефикасното използване на националните ресурси. Допълнителен аргумент за извършването на инвестиции по тази цел е, че нивото на ресурсна ефективност в България остава подчертано ниско в сравнение с другите страни-членки. Чрез подкрепата по тази тематична цел се очаква да бъде засилена съгласуваността и допълняемостта с политиките за регионално и териториално развитие и изпълнението на поетите от страната задължения в областта на опазването и качеството на околната среда. Тази цел също е от ключово значение за изпълнение политиките за интегрирано градско развитие, както и по отношение оползотворяване на териториалните фактори за растеж, каквито са обектите на културното и природно наследство.
-
Достъпът до европейските и световни пазари зависи от нивото на транспортната инфраструктура и услуги. Освен нуждата от нови транспортни мрежи и подобряване на съществуващите, страната е изправена през предизвикателствата за развитие на устойчиви видове транспорт на местата където това ще носи висока добавена стойност. Страната има нужда да създаде условия за пълна интеграция на транспортната система в единното европейско пространство в съответствие с новите европейски документи за транспорт: Стратегия „Транспорт” 2050 и Бяла книга 2011 г. Изборът за Тематична цел 7 „Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури” цели именно да насърчи изграждането на интегрирани транспортни мрежи с интермодални връзки и високо ниво на външна и вътрешна достъпност.
-
Високото равнище на дългосрочната безработица, особено сред уязвимите групи, включително сред младежите и лицата с нисък образователен ценз, както и общо регистрираният нисък коефициент на икономическа активност, показват наличието на сериозна нужда по отношение подобряване на общата ситуация на пазара на труда. В допълнение, несъответствието между квалификацията на работната сила и нуждите на пазара на труда е слабост, която изисква предприемането на допълнителни мерки. Стартиралите реформи и предприетите вече мерки в областта на пазара на труда и за повишаване на заетостта се нуждаят от приемственост и продължаване с цел постигането на устойчивост и приобщаващ икономически растеж. Затова България избира да продължи с целенасочените интервенции в рамките на Тематична цел 8 „Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила”.
-
Демографската ситуация в България се характеризира с няколко неблагоприятни тенденции, особено застаряването и влошения здравен статус на населението, които водят до висок риск от бедност и социално изключване. Социалното подпомагане е сериозно обвързано с активната политика на пазара на труда и дейностите за трайно завръщане на пазара на труда на лица в трудоспособна възраст, получаващи месечни социални помощи, могат да допринесат за фокусиране на системата за социално подпомагане към най-нуждаещите се (деца в риск, самотни родители, хора с увреждания, самотни възрастни хора, маргинализирани общности). Отговор на тези проблеми ще се търсят чрез Тематична цел 9 „Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността”, която насочва усилията към подобряване на качеството на живот на населението чрез достъп до устойчиви и качествени социални услуги, включително здравеопазване и образование; насърчаване на социалната икономика и социалните предприятия; инвестиции в здравната и социалната инфраструктура за подобряване на достъпа до здравни и социални услуги и намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването; активно включване и интеграция на маргинализирани общности; целенасочени инвестиции в инфраструктура в подкрепа на прехода от институционални грижи към грижи в общността (де-институционализация).
-
Общата картина на образованост и квалификация сред населението е незадоволителна и не предполага образователно и професионално ниво на населението, което да гарантира качествена работна сила и висока производителност на труда. От друга страна, населението с нисък образователен ценз представлява рискова група за изпадане от активен социално-икономически живот и попадане в зависимост от системите за социални помощи. В областта на образованието и обученията са предприети редица реформи, които следва да бъдат продължени и обвързани със заетостта, така че да се ползват възможностите предоставяни в рамките на Тематична цел 10 „Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот” за преодоляване на съществуващите пречки.
-
Институционалната рамка и административния капацитет се разглеждат като съществени фактори при вземане на решение за инвестиране в България. Намаляването на регулаторната и административна тежест, стимулирането на високи стандарти на прозрачност, интегритет и отчетност на публичната администрация е предпоставка за повишаване на продуктивността и засилване на конкурентоспособността. Планираните и започнати реформи в множество сектори на социално-икономическия живот на страната изискват стабилна, отговорна, компетентна и последователна в своите намерения администрация на всички равнища и във всички области. В тази връзка трябва да се работи за повишаване на прозрачността, почтеността и качеството на предоставяните публични услуги, както и за ефективността и ефикасността на провежданите политики – мерки, които се залагат по Тематична цел 11 „Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация”. Още един аргумент в подкрепа на избора на Тематична цел 11 са наблюденията от Европейската комисия в доклада за България за належащи реформи в някой ключови сектори, най-вече съдебната система.
Приложение № 1 разглежда поотделно тематичните цели, като накратко се прави обзор на нуждите за развитие, потенциала за растеж и изискванията към България като членка на ЕС. Концентрация ще се гарантира в рамките на всяка избрана тематична цел, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).
Сподели с приятели: |
