Фактори, обуславящи растеж

Фактори, обуславящи растеж

След 1990 г. се формира трайна тенденция на намаляване на броя на населението, като сравнителният анализ на демографското развитие на България и ЕС по ключови показатели показва наличието на общи неблагоприятни тенденции, по-силно изразени в България. Към края на 2011 г. населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. Сто осемдесет и три населени места са обезлюдени, а в 21.3% от населените места живеят между 1 и 50 души.

Към 31.12.2011 г. населението на България представлява 1.5% от населението на ЕС, като 72.7% (5 324 900 души) от населението на страната живеят в градовете и 27.3% (2 002 324 души) живеят в селата. В районите в южната част на България е концентрирано по-голяма част от населението (64%), което е важен фактор по отношение на потенциала им за развитие. Близо половината от населението живее в Югозападен и Южен централен район, като населението там е съответно 2 131 хил. (29.1%) и 1 471 хил. души (20.1%). Критично слабо населен е Северозападен район с гъстота на населението – 43.87 души/кв.км към 31.12.2011 г. при средно 66.01¹³ за страната. Най-висока степен на гъстота и урбанизация е достигната в Югозападния район.

По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%¹⁴, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. По прогнози на Световна банка от 2012 г. към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в работоспособна възраст в света. Най-тревожното е, че се очаква населението на възраст между 15 и 24 години да намалее с 41%, което ще окаже директно влияние върху характеристиките и структурата на образователния сектор и пазара на труда, респективно върху цялата икономика.

Здравеопазване и физическа активност

За 2011 г. България е на предпоследно място в Европа по здравеопазване според резултатите от Европейския здравен потребителски индекс, който измерва инфраструктурния достъп, нивото на развитие на електронните здравни услуги, материално-техническата база за получаване на специализирана медицинска и обща здравна грижа и осигуреността с медицински специалисти и достъпа до тях. По данни на Световната здравна организация, Обединените нации и Световната банка¹⁵ България заема 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света.

Последните налични данни в Евростат за общите разходи (публични и частни) за здравеопазване, съотнесени към БВП за България са от 2008 г., като процентът е 6.9% - близко до средното за ЕС. Основната разлика е в дела на публичното финансиране на здравеопазването – в другите страни от ЕС той е над 80%, а в България този процент е около 50%. При средно 7.5% разходи от БВП за здравеопазване в ЕС-27¹⁶, по този показател България заема последно място с предвидени за 2013 г. едва 4.1% от БВП.

През 2011 г. в България практикуват 28 411 лекари със специалност, като 30% от тях са в Югозападен район и едва малко над 9% обслужват Северен централен район и над 12% - СЗР. Осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели на фона на прогресивно влошаване на възрастовата структура на медицинските специалисти, недостатъчен брой обучаващи се студенти и увеличаване на броя на медицински специалисти, желаещи да търсят професионална реализация извън страната.

По данни на НСИ и НЦОЗА през 2011 г. в страната има 343 лечебни заведения за болнична помощ като от гледна точка на собствеността е формирана смесена публично-частна система за болнична помощ. Най-голяма концентрация на лечебни заведения има в Югозападен район (96), следван от Южен централен (67), а най-малка е тя в Северен централен и Североизточен – по 37, като за последните две години 17 общински болници преустановяват дейността си. Осигуреността на населението с болнични легла през 2011 г. е 64.7 на 10 000 души, с около 16% повече от нивото в ЕС 27¹⁷ (55.1 легла на 10 000 души). Предвид това, основните нужди в сектора не са свързани с допълнителна инфраструктура, а са предимно от повишаване на качеството и високотехнологичната осигуреност (например клиники за инвазивна кардиология и PET скенери), както и от осигуряване на адекватен брой специалисти по райони.

Проблем за България е и цялостно високото ниво на смъртността. Коефициентът на смъртност през 2011 г. е 14.7‰, значително по-висок от средния за ЕС (9.64‰). Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока в селата, отколкото в градовете. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (22.7‰), Монтана (20.9‰) и Перник (18.9‰). В структурата на смъртността по причини, продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението – 67.0% и новообразуванията – 15.7%. През 2011 г. стандартизираният коефициент за смъртност за България¹⁸ от БОК нараства почти шест пъти до 611.28‰ спрямо 225.3‰ средно за ЕС. За същата година стандартизираният коефициент за смъртност от новообразувания в България е 243‰, отново по-висок от средния за ЕС – 175‰).

Продължава да бъде висок коефициентът на детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване – 8.5‰ през 2011 г. Въпреки това, детската смъртност остава 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС (4,18‰). Този показател е индикатор, отразяващ качеството на медицинската помощ, но преди всичко е свързан с жизнения стандарт и здравната култура на населението. По данни на НЗОК, 12% от децата не се проследяват от ОПЛ/педиатър. В селата показателят е по-висок от този в градовете. Причини затова могат да се търсят във влошаване на социално-икономическите условия в селата, ограничения достъп до здравни услуги, по-ниското образование и здравна култура. Областите с най-висока детска смъртност са Сливен (17‰) и Пазарджик (14.6‰), а с най-ниска – столицата София (4.2‰), Кюстендил (4.6‰) и Търговище (5.6‰).

С особен акцент е нивото на здравна култура и здравен статус при населението от малцинствените групи. 12,6% от цялото ромско население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване. Липсата на превенция, навици и условия за добра хигиена, както и навременен достъп до здравни услуги за тази група население, са сред водещите причини за повишената болестност при нея¹⁹.

По данни от епидемиологично проучване на психичната болестност²⁰, 19.5% от българското население през даден етап от живота си е преживяло психично или поведенческо разстройство. По причина на психично разстройство са загубени 21.6% от дните в неработоспособност²¹. Това обуславя необходимостта от допълнително засилване на предоставянето на услуги в общността, развитие на качеството и достъпа до психично-здравните услуги в страната, осигуреността с квалифицирани специалисти.

Във връзка със здравната култура, по показателя „недостатъчна физическата активност” с най-висок дял сред страните от ЕС е България (82%). Особено сериозен е проблемът с ниската физическа активност при децата в ученическа възраст – 35% от децата са физически активни по-малко от два дни в седмицата. Основната причина за ниското ниво на този показател²² е липсата на достатъчно възможности за спорт и физическа активност (46%).

Изведените проблеми поставят на преден план необходимостта от извършване на ключови структурни реформи в здравния сектор, водещи до концентрация на усилия и ресурси върху промоция на здравето и повишаване на здравна култура у населението; превенция и профилактика на болестите; развитие на капацитета и мотивацията на медицинския персонал, особено в спешната помощ; оптимизация на здравна инфраструктура и модернизация чрез нови технологии и оборудване; подобряване на достъпа и равнопоставеността до здравни грижи и услуги за цялото население с акцент върху здравния статус на рискови групи. Липсата на реформи би застрашила работоспособността и активното участие на населението в пазара на труда като излага сериозен дял от населението на риск от заболеваемост и влошено качество на живота. Въвеждането на електронно здравеопазване не само ще намали разходите и риска от нерегламентирани практики, но е задължително условие за цялостната организация на процесите, осигуряване на свободен достъп до специалисти и ефективния обмен на информация.

Това определя като приоритетни области за развитието на сектора оптимизирането на болничния сектор; подобряването на качеството на услугите и изграждането на система за контрол (електронно здравеопазване) Разпределението на здравен персонал и заведения на територията на страната и нуждата от допълнителни реформи следва да се разглежда паралелно с въпроса за свободния достъп до здравни услуги на населението.

Нивото на образование и състоянието на образователната система имат водещо значение за развитието на страната, тъй като предопределят до голяма степен икономическата активност, производителността и мобилността на заетите, като освен това гарантират поддържането на по-висок жизнен стандарт и качество на живот. Предвид сериозните негативни демографски тенденции за страната, нивото на образователните характеристики на населението е ключова предпоставка за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

България е класирана на 98-мо място по качество на образователната система общо, на 67-то място по качество на основното образование, на 63-то място по качество на висшето образование и обучението²³. Страната е сред последните тридесет в световен мащаб по „ниво на подготовка на персонала” в образователната система. Държавните разходи за образование остават относително ниски и варират между 3.8 – 3.5% от БВП за последните три години. Частните разходи за образование за 2010 г. по данни на Евростат са 0.63% от БВП²⁴.

През 2011 г.²⁵ структурата на населението на възраст 25 - 64 години по степен на завършено образование е следната: с основно и по-ниско образование са 20.4%, със средно образование – 55%, и с висше образование – 24.6%. За 2010 г. разпределението на тези лица между групата на тези с ниско образователно придобито ниво и с високо образователно придобито ниво е съответно 20.6% и 23.2% при средно за ЕС 27 – 25.9. Тенденцията е делът на завършващите висше образование да нараства, а броят на хората с основно и по-ниско образование да намалява. По данни за 2011 г. 40.1% от населението в селата е със средно и висше образование, докато в градовете този процент е 71.6%.²⁶ Поради влиянието на столицата, най-добрите образователни характеристики на населението в страната има Югозападния район. С относително добри показатели за висше образование са Североизточен (22.6%) и Северен централен район (20.1%). В най-неблагоприятно положение по отношение на образователните характеристики на населението са Югоизточен и Южен централен райони.

Въпреки задоволителното общо образователно равнище на нацията, се наблюдава нарастване на неграмотното население и увеличаване на дела на непосещаващи училище, особено в средното образование. 1.2% от населението над 7 години никога не е посещавало училище, а 1.5% от населението на 9 и повече години е неграмотно. Относителният дял на лицата „никога непосещавали училище” е най-висок в Югоизточен (1.9%) и Южен централен (1.3%) райони, а най-нисък в Югозападен район (0.4%). По данни за 2009 г.²⁷ в сравнение със страните от ЕС България е на последно място по грамотност на ученици на възраст на 15 г. - 41% показват слаби резултати в областта на четенето, математиката и природните науки при средно за ЕС 27 – 19.6%. Това представлява изключително висок риск за икономиката, тъй като нивото на компетентност и възможностите за професионална реализация на бъдещите участници на пазара на труда са ограничени.

Налице са значителни разлики в относителния дял на неграмотните лица при трите основни етнически групи. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%. 23.2% от децата до 15 години от ромския етнос не учат, 11.9% - от турската етническа група и 5.6% - от българския етнос. Едва 0.5% от ромите имат висше образование, докато почти половината от тях са с начално или дори незавършено начално образование. Основните причини за тези данни са затруднения физически достъп до училището, финансови и битови проблеми в семейството, културна изостаналост, наличие на здравословен проблем. Особено тревожен е фактът, че нарастването на неграмотността и увеличаването на дела на отпадащите от училище са съсредоточени в нискодоходни и някои етнически групи от населението²⁸ като неграмотността в редица случаи се съпровожда със социални рискове. Необходимо е да се търсят подходи както за задържане на децата в образователната система, така и за подпомагане на грамотността на населението в трудоспособна възраст с фокус върху групи с висок риск от маргинализация и социално изключване.

За 2011 г. лицата, които са рано напуснали образование и обучение представляват 12.8% от общо учащите се. За 2010 г. този процент е 13.9%. Положителна и трайна е тенденцията по отношение на намаляване на този процент, като за периода 2008-2011 г. той спада с 2 п.п. Същият обаче остава висок на фона на общата образователна характеристика на населението и дисбаланса между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труда.

В този контекст следва да се обърне специално внимание и на децата и учениците със специални образователни потребности и достъпа им до образователни услуги. В България са интегрирани едва 15% от децата със СОП. Като основни проблеми, на които се дължи този нисък процент, се очертават липсата на достатъчно финансови средства за подходяща материално-техническа база, за адекватна диагностика, както и липса на необходимия брой специалисти.

В предучилищното образование през 2012 г. са обхванати 81.5% от децата до 6 годишна възраст включително, като този процент нараства в периода след 2007 г. Понастоящем функционират 2 073 държавни и общински детски градини, като техният брой както в градовете, така и в селата намалява. Невъзможността за финансова издръжка от общините, качеството на материалната база и липсата на квалифициран персонал за работа в тези заведения налага необходимостта от затваряне или обединяване на детски градини. На практика, малките и отдалечени населени места постепенно остават без достъп до тази социална услуга поради липса на достатъчен брой деца за гарантиране на издръжката, като същевременно в големите градове, където основно се концентрира населението на страната, местата в детските градини не достигат. Детските градини са основен фактор за осигуряване на висококачествено и икономически достъпно образование и грижи в ранна детска възраст. Повишаването на качеството на предучилищното образование ще бъде солидна основа за по-нататъшно учене и ще допринесе за превенцията на отпадането от училище и за увеличаване на ползите при завършване и достигане общото ниво на овладени умения.

Демографските тенденции и общата социално-икономическа картина влияят и върху необходимостта от стратегически реформи в областта на средното образование. Ключов показател е намалението на броя на учениците от I до XII клас през последните пет години с около 100 хил. души. В периода след 2007 г., поради финансови и демографски причини, над 400 общообразователни училища са закрити и към момента техният брой е 2 062. Закриването на учебни заведения, особено в малки населени места, прераства в социален проблем, защото се ограничава достъпа и се увеличава риска от социално изключване и бедност. Затова реформите следва да засилят фокуса върху качеството, но и върху подобряване на равния достъп (подкрепяща среда за деца със СОП, включително архитектурна, енергийна ефективност). Нужно е да се търсят синергии с развитието на културни институции, читалища, библиотеки, младежки центрове. В средното образование има нужда и от засилване на ролята и практичната насоченост на средните специални училища, професионалните училища и гимназии, които създават път към заетост за хора, които не влизат в системата на висшето образование. Завършващите се нуждаят от кариерно ориентиране и достъп до партньорски мрежи с работодатели.

Както по отношение на предучилищната, така и на училищната инфраструктура необходимите мерки за оптимизация не следва да бъдат насочени към закриване, а към ремонт, реконструкция, обновяване и ефикасно управление на материално-техническата база, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и подобряване на достъпа на деца със специални образователни потребности, включително чрез създаване на подкрепяща архитектурна среда.

Качеството на висшето образование и научните изследвания са основна част от развитието на икономиката на знанието и постигането на интелигентен растеж. Повишаването на качеството на висшето образование в България трябва да се търси чрез преодоляване на слабата продуктивност на ВУЗ-овете по отношение на научните и приложните изследвания и разработки, подобряване на заплащането на труда, което трудно привлича високо ниво преподаватели, изграждане на ефективни механизми за привличане на водещи учени докторанти или изследователи, подобряване на условията за мобилност както в областта на научните изследвания, така и във висшето образование, засилване на партньорствата между университетите и научните институти.

По отношение на структурата на професионална ориентация най-висок е делът на завършващите в областта на стопанските науки и администрацията (32.5% за 2011 г.), следван от този на завършващите в областта на науки за обществото и човешкото поведение (15.8%), технически науки и технически професии (11.4%), педагогически науки (5.6%) и здравеопазване (5.5%). Все по-осезаемо на пазара на труда се чувства недостиг на квалифицирани кадри с научно, математическо и инженерно образование. Върху тази структура следва да се влияе чрез създаване на системи за връзка и сигнализация за търсените на пазара на труда специалности.

Липсата на перспектива и стимули за развитие пред докторантите в България е причина едва 0.4% в групата на 24-35 годишните (при средни стойности от 1.5% за ЕС 27) да завършват образователно–квалификационна степен „доктор“. В резултат остава малък и делът на високотехнологичните продукти в износа на страната (4%), спрямо 17% за ЕС 27. Тази тенденция ясно обосновава нужда от стимулиране на развитието на младите учени в страната посредством различни форми и методи както за да се постигне развитие, основано на знанието, така и за да се създаде необходимата основа за конкурентно развитие в сфери, които имат принос и добавена стойност към постигане на целите на Европа 2020.²⁹

Обвързването на образованието (както висше така и средно професионално) с потребностите на бизнеса и високотехнологичните производства се явява „тясно място” в устойчивото икономическо развитие на България. Причините са свързани с липсата на определени приоритетни области за развитие на българската икономика и обвързването на приема в българските висши училища с нуждите от специалисти в тези области. Съотношението между теоретично и практическо обучение, предвидено в учебните планове по много от професиите продължава да бъде в полза на теоретичното обучение и липсва ориентация към практическо обучение в реална работна среда. Подкрепата от страна на бизнеса за осигуряване на работни места за учебна и производствена практика на учениците и студентите не е достатъчна. За постигане на високо ниво на професионалното образование и обучение и на висше образование е необходимо да се насърчава обучението, основано на практиката, включително провеждане на стажове с високо качество, професионална практика и модели за обучение, съчетаващи теоретична и практическа подготовка, чрез които да се подпомогне преходът от обучение към заетост, и да се поощряват партньорствата между публичните и частните институции за осигуряване на подходящи учебни програми и умения.

Ученето през целия живот³⁰ е ключовият фактор за постигане на общата за ЕС цел – конкурентна и динамично развиваща се икономика, базирана на знанието, като съчетава формално образование и обучение, неформално обучение и самостоятелно учене. Предвид заложената европейска цел 15% от лицата да участват в УЦЖ към 2020 г., за ЕС 27 понастоящем този показател е 8.9%, а за България – едва 1.2% за лицата на възраст между 25 – 64 г.

Политиката за УЦЖ, определена в Националната стратегия за УЦЖ следва тенденция към постигане на напредък, но все още ограничен. Създадена е система за кариерно ориентиране в училищното образование, осъществени са мерки, свързани с покриване на съвременните изисквания към учебното съдържание във висшето образование, разработена и приета е Националната квалификационна рамка, създадени са и функционират Центрове за насърчаване на предприемачеството във висши училища.

Сериозен проблем остава реалното прилагане на мерки по отношение на неформалното обучение и самостоятелното учене. Динамиката в социалните и икономически процеси води до развитието на нови, дистанционни и гъвкави форми на придобиването и признаването на тясно профилирани и постоянно усъвършенстващи се знания и умения за адаптация и успешна реализация на трудовия пазар. По отношение на неформалното обучение и самостоятелното учене през 2014 г. в България ще заработи Система за признаване на неформално и самостоятелно придобити знания, умения и компетентности³¹. Тя ще спомогне за увеличаване на възможностите за придобиване на професионална квалификация на работната сила, което да повиши нейната пригодност за пазара на труда и да улесни трудовата мобилност, ще подобри процеса по подбор на персонала, ще допринесе за постигане на по-висока степен на обективност при оценяването на персонала и кариерното израстване, по-ефективно прилагане на системите за диференцирано заплащане на труда, намаляване на времето и разходите при организиране на надграждащи обучения.

Като цяло общата образованост и квалификация сред населението е крайно незадоволителна, като се имат предвид общото ниво на грамотност сред учениците до XII клас, които са основополагащи за качеството на последващо професионално образование и обучение, висшето образование и продължаващото обучение на възрастните; липсата на мотивация на учителите и преподавателите за работа и кариерно развитие; лошото физическо състояние на училищната инфраструктура и на повечето от културните институции (читалища и библиотеки), изявения дисбаланс между търсенето и предлагането на пазара на труда.