Растеж, основан на иновации и предприемачество

Според последния доклад на Световния икономически форум България заема 62 място от 144 изследвани икономики за 2012-2013 г. по конкурентоспособност. Това е придвижване напред с 12 позиции, в сравнение с доклада от предходната година, и е резултат от комплексното действие на всички сфери, които се използват за оценка на Глобалния индекс за конкурентоспособност.

Потенциалът за растеж и устойчиво развитие е насочен към създаване на условия за конкурентоспособна икономика, базирана на знанието, иновациите, оптимизацията на производствените вериги и секторите с висока добавена стойност. Ключов фактор за оптимална бизнес среда се явяват и елементите на доброто управление.

Конкурентоспособност и МСП

За бързото излизане от финансово-икономическата криза се разчита основно на експортно ориентираните предприятия. Постигането на изпреварващ темп на ръста на конкурентоспособността на българските предприятия на международните пазари може да спомогне за подобряването на социално-икономическата обстановка в България.

Съгласно класификацията на ЕС за МСП, през 2011 г. 99,8% от предприятията в България са малки и средни предприятия⁶³ и едва 0,2 % големи предприятия⁶⁴. От всички големи предприятия 62% са с годишни приходи под EUR 50 000 000 и стойност на активите под EUR 43 000 000⁶⁵, а в същото време 25%⁶⁶ от заетите в страната са в предприятия с персонал над 250 човека, което предопределя важността на т.нар. група предприятия „mid-caps“⁶⁷. Тези предприятия остават извън фокуса (имат ограничен достъп) на програмите за финансиране чрез средства от ЕСИФ, а не се различават значително по основните си характеристики и показатели от МСП.

Регионалното разпределение на МСП в България не е равномерно. Областите с най-висока гъстота на предприятията⁶⁸ са София-град (67 МСП), Варна (54 МСП) и Бургас (53 МСП), докато с най-ниска гъстота са Силистра и Враца (24 МСП), следвани от Кърджали, Търговище и Монтана (25 МСП).

Икономическата криза разкри слабости в икономиката, и по-специално фактът, че секторите на нискоквалифицираното производство на услугите и на строителството са били водещи за генериране на работна заетост и икономически растеж. Продуктите и услугите с висока стойност остават незначителна част от износа, а уменията и технологичните възможности на страната са под средното ниво за ЕС 27. Микро и малките фирми срещат редица препятствия, за да се превърнат в устойчиви компании, което се отразява негативно на потенциала им за растеж и в много случаи оказва влияние върху възможността за тяхното оцеляване. Сред основните общи причини за ограничаване на растежа и развитието на МСП са изведени:

• 
  недостиг на квалифицирана работна сила – идентифицирано е сериозно разминаване между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труда, както и отлив на висококвалифицирани кадри, главно поради емиграцията в търсене на по-добри перспективи за професионална реализация и доходи, и поради липса на общодостъпна информация за нуждите на пазара на труда (по сектори и региони). Делът на микропредприятия и МСП провеждащи курсове и обучения за заетите си служители е далеч под средната за ЕС⁶⁹. За мащабите на България достигане на средното ниво за ЕС означава, че на персонала на поне още 26 000 микропредприятия и 8 000 МСП трябва да бъде предоставена възможност за допълнителна квалификация и обучение. Общо, базирано на средната заетост на едно предприятие в България, на обучение подлежат над 292 000 заети или 21% от заетите в МСП изобщо. За развитието на иновативните сектори е изключително важно осигуряването на висококвалифицирана работна сила, предимно от технически специалности. В България се наблюдава „липсата на достатъчно добре подготвени кадри, завършили технически специалности“⁷⁰, което е резултат от структурата на подготвените специалисти с висше образование през последните години. През 2009 – 2010 г. с най-висок дял в структурата на висшето образование по направления са „Икономика“ – 25%; „Администрация и управление“ – 11%; „Право“ 5%. Техническите специалности са предпочетени от около 18% от всички студенти.⁷¹
  
• 
  затруднен достъп до източници на финансиране - през 2011 г. най-използваните източници на финансиране сред българските МСП са средствата на собственика (62% при 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.), а финансовите инструменти на европейските фондове са ползвани от 6% от МСП⁷². Въведената консервативна политика в отпускането на банкови кредити в резултат на кризата рязко понижи нивата на кредитиране до 43% през 2010 г. спрямо 87% през 2007 г. В началото на 2012 г. достъпът до финансиране е силно затруднен за 69% от предприятията, а едва 13,1% от населението има персонално банково покритие и обслужване.
  

• 
  ниска степен на интернационализация на дейността - През 2010 г. 3% от МСП са осъществили износ за Единния пазар и 6% внос от Единния пазар. В същото време отново 3% са осъществили износ за трети страни и 5% са реализирали внос от трети страни⁷³. Ниското технологично съдържание на българския износ е силен показател за недостига на иновационна дейност в частния сектор. В износа на България доминират ресурсите, а не инвестиционните и потребителските стоки;
  
• 
  В условията на засилваща се конкуренция и много по-труден достъп до кредитиране, МСП са принудени да ограничават разходите най-вече чрез съкращаване на работни места. Не се прилагат механизми за оптимизация на работните процеси и разходите на дружествата чрез инвестиции във високи технологии и повишаване квалификацията на работещите. От 2010 г. насам, положителните разлики в производителността са постигнати основно чрез съкращаване на работни места, особено в строителството, промишлеността, както и в транспорта. Устойчивост на икономически растеж, се постига предимно на база нарастване на производителността в производствения сектор (индустрия и селско стопанство), за който показателите от последните години остават сравнително ниски и незадоволителни.
  
• 
  ниска степен на иновативност – ниското ниво на иновации води до силна ценова конкуренция от страните с по-ниски производствени разходи и спад на пазарния дял на българския износ в редица водещи индустрии⁷⁴. Липсва сътрудничеството между трите ключови стълба в процеса на икономическо развитие и устойчивост – бизнес, образователните институции и НИРД. България е предпоследна по дял на МСП⁷⁵, въвели на пазара нови продукти или услуги (17% при 39% за ЕС).
  
• 
  ниска енергийна ефективност на производствата – секторът на МСП допринася съществено за формирането на профила на българската икономика като една от най-високо енергийно интензивните сред ЕС 27. Микро, малките и средните предприятия изпитват сериозни затруднения да осигурят необходимите инвестиции за повишаване на енергийната си и ресурсна ефективност, както и машини и съоръжения за ко-генеративни инсталации. Инвестициите в „зелена индустрия” могат да подпомогнат процесите на излизане от кризата и формирането на конкурентоспособни предимства чрез трансформирането на производствените процеси в по-ефективни и по-екологосъобразни, както и дават относителна независимост при доставките на първични производствени суровини. За да достигне България средното ниво в ЕС по отношение дял на МСП, предлагащи „зелени” продукти или услуги, е необходимо поне още 18 000 български МСП да предприемат действия в тази посока.⁷⁶
  
• 
  нарушена връзка между индустрията и науката – необходимо е да продължи и да се доразвие подкрепата за създаване на лаборатории с активната подкрепа на бизнеса, които да предоставят технологични услуги на предприятията, по подобие на сега създадените. Те доказват успешния модел на сътрудничество, но все още не са достатъчни като бройка и разпространение в страната:
  

• 
  Технически университет – София разполага с 12 големи лаборатории с подкрепата на фирми от бранша на информационните и комуникационните технологии и енергийния сектори;
  
• 
  Към Университета по архитектура, строителство и геодезия са изградени 2 лаборатории в областта на строителството. Към техническите университети във Варна, и Габрово и Русенския университет „Ангел Кънчев" има лаборатории, изградени с активната подкрепа на СИСКО;
  
• 
  В Софийския университет „Св. Климент Охридски", съвместно с фирми и фондации като „Александър фон Хумболт”, IВМ, Данон и МТеl са оборудвани лаборатории за рентгенови и електронно-микроскопски изследвания, както и компютърни зали.
  

• 
  Eдва 6.12% от всички доходи на населението са от предприемачество, като повече от половината предприемачи сред българските МСП са на възраст над 46 години, 15% са лица над 60-годишна възраст и едва 5% са тези на млади предприемачи (до 29-годишна възраст). Предприемаческият сектор е доминиран от микропредприятия.
  
• 
  достъп и използване на ИКТ - по последни данни на НСИ за 2012 г. 87.4% от предприятията в България имат достъп до интернет, като при 76.2% той е широколентов интернет, но едва в 22.5% от тях той се използва. Само 19.8% от предприятията използват системи за управление на ресурсите (ERP) и само 17.9% - софтуерни приложения за управление на информацията с клиентите (CRM). Развитието на електронната търговия също изостава в сравнение със средните показатели за ЕС 27. Само 6.1% от предприятията правят покупки на стоки и услуги он-лайн при средно за ЕС 27 – 19.1% и само 3.2% продават он-лайн при средно за ЕС 13%. Сред основните причини за това са недостатъчният опит за работа със системи за управление на бизнес процесите и ограничените знания и умения у заетите лица за работа с ИКТ.
  
• 
  утежнената регулаторната база и лошата среда за правене на бизнес са други причини за ограничаване и затрудняване на растежа на МСП. При осигуряването на разрешителни режими за правене на бизнес в страната се наблюдава оптимизация на видовете и броя на лицензионните режими, поради задължителната им хармонизация с изискванията на ЕС, но процедурите остават тромави по тяхното получаване, оценени чрез изразходвано време и финансови средства за тях. Средно за страната разходът на време и средства е пет пъти по-висок от средния за ЕС⁷⁷. Показателят „правене на бизнес” в доклада на Световната банка⁷⁸, България бележи спад две години поред с общо 7 места (от 57 място през 2010г до 64 място през 2012г). Прогнозите за 2013 г. показват, че България ще мине на още по-задно място и ще заема 66-та позиция сред 185 наблюдавани световни икономики⁷⁹.
  

• 
  енергийна ефективност, зелени и еко-технологии;
  
• 
  здраве, медицина и качество на живота, био-технологии и екологично чисти храни;
  
• 
  нови материали и технологии, вкл. инженерна индустрия (електроника, електротехника, машиностроене);
  
• 
  информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  културно-историческо наследство.
  

• 
  са експортно-ориентирани (без да се експлоатират базисни суровини, като дървен материал и др.);
  
• 
  имат висока добавена стойност или потенциал за значителното й увеличаване;
  
• 
  имат потенциал за съживяване на регионалното и местно развитие в райони със забавен или отрицателен икономически ръст; и/или
  
• 
  са стартиращи и имат висока степен на иновативност и база за конкурентоспособност.
  

Успешното разбиране за процеса и управлението на сложния път от иновативната идея до нейната пазарна реализация е ключов фактор за осигуряване на добавена стойност и растеж в икономиката. В Доклада за глобална конкурентоспособност 2012-2013 на Световния икономически форум България е класирана на 97-мо място от общо 144 страни по ниво на развитие на иновациите. Този резултат е очакван, предвид ниските нива на финансиране на научноизследователската дейност и иновациите, както и на слабата връзка между образованието, научните организации и бизнеса. Споменатата по-горе Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 и обвързването й с приоритетните сектори в икономиката е стъпка в посока засилване взаимодействието и синхрона по веригата образование – наука – бизнес – иновации.

Според Европейската иновационна класация през 2013 г. България заема последно място между страните-членки и е в групата на скромните (плахи) иноватори. Относително силните страни на България се откриват при някои от индикаторите в сферата на човешките ресурси, интелектуалната собственост и икономическите ефекти, а най-слабите резултати са при финансирането и оказването на подкрепа, мрежите и предприемачеството, интелектуалната собственост и иновационните (творческите) резултати, т.е в едни и същи сфери България показва едновременно и сила и слабост. Този факт определя иновационната система на страната като небалансирана, а практиката на иновационните лидери показва, че балансираната иновационна система е условие за успех.

В класацията на Глобалния иновационен индекс през 2012 г.⁸² България се нарежда на 43-то място измежду 141 страни включени в изследването, но е последна между страните-членки. По отношение на създадените условия за развитие на иновационната дейност се нареждаме на 47 място, а от гледна точка на трансформирането на тези условия в иновационни резултати заемаме 42 място. Най-добре се представяме при научните и технически резултати (41 място), но като цяло се налага извода за ускоряване на иновационната активност.-

Фактор на въздействие на НИРД за развитието на устойчива икономика на знанието е създаването и защитата на интелектуална собственост. Индикатор за това е броят подадени патентни заявки на глава от населението. По индикативни данни за 2007-2008 г. за България този брой е едва 1.4% от средната за ЕС стойност при максимален индекс от 234%⁸³. За 2011 г. броят на регистрираните полезни патенти от българска страна в световен мащаб е само 43, а на един милион жители в България се пада по 1,1 патенти⁸⁴. На местно ниво е регистрирано устойчиво покачване на броя постъпили заявки за патенти на изобретения спрямо 2007 г. и през 2011 г. те са 283. Правата на интелектуалната собственост в България до голяма степен остават неизползвани от предприемачите и академичните среди, отчасти поради разходите и времеемкостта на процесите на патентоване. Внедряването на собствени или чужди изобретения също остава проблематично.

Обнадеждаваща, но и показателна за наличието на потенциал, е и тенденцията за бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД след 2005 г. В периода 2005-2011 г. те нарастват средногодишно с 31.2% и достигат 0.3% от БВП в края на периода. Това е добър сигнал за националната икономика, но запазване на нивата на публичните разходи за НИРД от 0.36 – 0.37% не може да гарантира необходимото качество на изследванията и поддържане на минимален образователен и научен потенциал за обществото и индустрията. Още повече, че и двете нива са далече под средното за ЕС, съответно 1.23% и 0.76% от БВП.

Необходимо е да се развие механизма за „отглеждане” на всяка иновативна идея, чрез създаване и развитие на иновационни инкубатори, съобразени със спецификата на конкретните индустриални сектори, регионите, в които се осъществява бизнеса и съобразени с размера на предприятията. Тези структури ще окажат значително по-силно влияние за разкриването на нови работни места и растеж, тъй като ефекта от тяхната работа ще рефлектира върху по-голям брой предприемачи. Добрият опит в страната и в страните членки трябва да бъде популяризиран, така че създадените структури през програмен период 2007 – 2013 да продължат да действат ефективно.

Средствата, вложени за проучване, научно-изследователска и развойна дейност, и наука намаляват значително през последните 4 години в сектори като експлоатация на земята, водите и атмосферата (с 36%), развитие на селското и горско стопанство (с 41%), селскостопански науки (с 57%). С основен принос за инвестициите остава държавния сектор и с доста по-малък – секторът на висшето образование. Успоредно с това намалява и заетият персонал в НИРД⁸⁵. Ресурсите и разходите за НИРД са разпределени неравномерно в страната като например през 2010 г. в Югозападен регион са извършени общо 85% от разходите в бизнес сектора⁸⁶.

Въпреки леката тенденция за напредък в областта на иновациите, съгласно Доклада за глобалния иновационен индекс⁸⁷ за 2011г., България изостава по показателите за създаване, за усвояване и за разпространение на знания, за наличието на научни работници и образованието на човешките ресурси, занимаващи се с иновационни дейности, за инфраструктура, за енергия, за творчески стоки и услуги и иновационни мрежи. Най-сериозно е изоставането по отношение на общите инвестиции в иновации и научно-изследователска и развойна дейност в сравнение с водещите световни икономики и другите държави-членки на ЕС, като страната отделя едва 0.6% разходи от БВП през 2010 – 2012 г.⁸⁸ Основен недостатък на иновационната политика остават липсата на консенсус по приоритетните сфери, ясните нормативни механизми и ефективната институционална координация. Тези недостатъци са адресирани в проекта на Стратегия за интелигентна специализация и проекта на Закон за иновациите.

Придобиването на иновации на икономически принцип от трети лица в съответствие с пазарните принципи също допринася за повишаване иновационната активност на българските предприятия и увеличаване на относителния дял на внедрените в производството иновативни продукти, процеси и услуги, и оказва положително въздействие както върху развитието на българските предприятия, така и на икономиката като цяло. На практика много от регистрираните права по индустриална собственост не намират приложение в икономиката поради липса на достатъчен финансов ресурс за внедряването им. За да бъде успешно внедряването на иновативни продукти процеси и услуги от българските предприятия, са необходими специфична експертиза, както по отношение на самия процес на производство/предоставяне на конкретния иновативен продукт, процес или услуга, така и по отношение на бизнес и маркетинговата стратегия, чрез която ще бъде реализирана. Повечето предприятия в България въвеждат продукти или процеси, които са нови само за съответното предприятие или само за българския пазар, като делът на предприятията, които внедряват иновативни за европейския и международен пазар продукти остава твърде нисък.

Причините за ниския дял разходи за НИРД са разнородни. В частния сектор доминират МСП, а те трудно отделят средства за научни изследвания, не разполагат със собствени технологии и възможности за разработване на иновации с решаващо значение за отделни отрасли или група отрасли, и това води до наличието на слаби връзки между научните изследвания и нуждите на производствения сектор. Според данни на НСИ делът на иновативните предприятия през 2010 г. намалява и е 2 778. Иновационните дейности намират приложения по-често в предприятията от индустрията, в сравнение с тези от услугите, делът им през 2006 г. възлиза на 23.8% и 14.5%, и 31.1% и 22% през 2010 г., съответно.

В публичния сектор освен общото ниско ниво на разходи за НИРД като дял от БВП, следва да се отбележат и неблагоприятна структура на разходите, водеща до липса на концентрация на ресурсите. Преобладава институционалната подкрепа за много на брой научни организации при много нисък дял програмно-проектно финансиране. Липсва конкурентна среда и независима външна (международна) експертиза на научните идеи, разработки и резултати; функциониране на единствен инструмент за подкрепа на изследователски дейности – Фонд „Научни изследвания”, чрез който не могат да бъдат задоволени нуждите на НИРД сектора и липсват други модели и източници на финансиране (частни инвестиции).

Друг основен проблем за страната е недостигът на човешки капитал в областта на науката и иновациите и продължаващата дългосрочна тенденция на отлив на младите хора от научна кариера и „изтичането на мозъци” зад граница (48% от емигриралите лица са на възраст между 20 и 39 години, а водещата причина за емигриране е стремеж за намиране на професионална реализация и по-високи доходи). Общият брой на заетите с НИРД и иновациите през 2010 г. е 20 823 души, а през 2009 г. е 21 971⁸⁹. В регионален аспект развитието на иновациите и новите технологии в България е изключително неравномерно – при нива от 2.92% за страната и средно равнище за ЕС 27 3.73% на заетите в тези сектори - с най-висок дял на заетите е Югозападен (4.2%), а с най-нисък – Югоизточен район (1.9%). Високата специализация и продължаващото разрастване на наукоемките услуги в ЮЗР (заетостта в наукоемки услуги, измерена като % от общата заетост, възлиза на 28,22% и е най-висока за страната) са естествено допълнение към разположените там високотехнологични и иновационни производства.

Констатира се отдръпването на младите хора от академичната кариера, като бариерите пред учените в България са свързани преди всичко с ниското заплащане, остарялата материално-техническа база и бавното кариерно израстване. Системата за поощряване на иновациите в страната работи под потенциала си, независимо от това дали те се измерват спрямо разходите на системата, или продуктите, или спрямо приноса им за икономическия растеж.

Съгласно Националната пътна карта за научна инфраструктура, научно-изследователската инфраструктура се характеризира с: неравномерно териториално и тематично разпределение и липса на национален каталог или база данни; липса на ясно обособени научни комплекси, поддържащи пълен набор „инфраструктура – квалифициран персонал – модерно оборудване”; липса на периферна инфраструктура, необходима за функционирането на по-крупни научни съоръжения, като модерни научни лаборатории към университетите или динамични изследователски институти; липса на съвременни депозитариуми; неадекватен достъп до международни мрежи и гъвкав инструментариум за финансиране, както и липса на портфолио от фондове за поддръжка или изграждане на научна инфраструктура, в т.ч. и ниска култура на ползване на рискови, гаранционни и заемни механизми.

Важна част от научноизследователската инфраструктура е електронната изследователска инфраструктура (е-инфраструктура), представляваща комплекс от разпределени мощни изчислителни ресурси⁹⁰, които осигуряват електронна среда за съвместно провеждане на НИРД от изследователски организации и отделни изследователи, независимо къде се намират. Като елементи на европейските изследователски е-инфраструктури в България действат Българската изследователска и образователна мрежа⁹¹, и Националният център за супер компютърни приложения към Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” на МТИТС⁹². Тези е-инфраструктури се нуждаят от инвестиционна подкрепа за модернизация и интеграция с европейските изследователски инфраструктури. Те са и много важна технологична предпоставка за успешното участие на българските научно-изследователски институти, университети и високотехнологични фирми в новите програми на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и иновации след 2014 г.

Ниското ниво на разходите за НИРД, особено в предприятията, слабите връзки между научните изследвания и нуждите на производствения сектор и мотивацията на лицата, занимаващи се с НИРД, са сред основните причини за слабите резултати на България в областта на иновациите. Потенциалът за иновации зависи от:

• 
  капацитета на фирмите за разработване, внедряване и ползване на иновации;
  
• 
  способността за развитие на научен и изследователски потенциал и на човешки капитал, които да отговарят на нужди на ключовите сектори; и
  
• 
  съвременна материално-техническа база.