Република българия проект


Информационни и комуникационни технологии



страница6/24
Дата04.01.2018
Размер3.74 Mb.
#41146
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

Информационни и комуникационни технологии

В края на 2009 г. разходите за ИКТ възлизат на 6,9% от БВП93. По този показател България се нарежда на едно от първите места в ЕС. Високият дял на ИКТ разходите се дължи изцяло на сектора на електронните съобщения, като се наблюдава съществено изоставане по показателя информационни технологии, а информационните технологии са тези, които имат висок потенциал за развитие на иновации и износно ориентиран икономически растеж.

Наличието на модерна широколентовата инфраструктура, респективно достъпът до високоскоростен интернет, е основополагащата ключова предпоставка за постигането на т.нар. цифров растеж и осигуряването на съвременни електронни услуги за бизнеса и гражданите.

През 2011 г. по данни от Country Fact Sheet едва 45,0% от домакинствата имат достъп до Интернет при 73,0% средно за ЕС 27. По последни данни от НСИ през 2012 г. вече 50,9% от домакинствата в България имат достъп до интернет. През 2011 г. спрямо 2010 г. домакинствата с широколентова Интернет свързаност в страната се покачват с 13,8 п.п. и възлизат на 39,8%, като единствено в гъсто населените места у нас този показател достига до 50.6%. През 2011 г. предприятията с фиксиран широколентов достъп до Интернет са 68,5%94 (НСИ), което е със 7,8 п.п. увеличение спрямо 2010 г.. По този показател страната изпреварва Латвия (62%), Литва (58%), Полша (58%) и Румъния (41%). През 2012 г. предприятията с достъп до интернет са 87,4%, а тези с фиксиран широколентов достъп до интернет вече са 76,2% (НСИ).

През 2011г. лицата на възраст 16-74 години, които никога не са използвали интернет са 42% при средно 24.3% за ЕС 27 (Country Fact Sheet). През 2011 г. едва 46,4% от населението на страната между 16 и 74 години използва регулярно Интернет (поне веднъж седмично) при 67,5% средно за ЕС 27, като от ЕС България изпреварва единствено Румъния (34%) и Гърция (41%). Хората в неравностойно положение, които използват регулярно интернет са само 26,6% при 50,9% средно за ЕС 27. През 2012 г. вече 50,3% от населението на страната между 16 и 74 години използва регулярно Интернет (НСИ). По данни от предходната година най-големите потребителски групи са съответно учащите (93.5%), хората на възраст между 16 и 24 години (76.1%) и хората с висше образование (79.8%)95, които попадат в целевите групи с най-сериозен потенциал за растеж и генериране на доход. По данни от Country Fact Sheet през 2011 г. лицата със средни и високи компютърни умения са 27,7% при 52,5% средно за ЕС 27, тези със средни и високи интернет умения са 30,8% при 42,6% средно за ЕС 27. По данни на НСИ през 2012 г. лицата с компютърни умения са 41,3%.

Проведени изследвания на състоянието на широколентовия достъп в Република България, както и Европейските индекси и анализи за развитието на широколентовия достъп показват, че страната изостава от другите държави-членки на ЕС както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Основен проблем е липсата на пълно широколентовото покритие на територията на цялата страна, което поставя малките градове и отдалечените, слабо населените и селските райони в неравностойно положение по отношение на достъпа до високоскоростен интернет и оттам до разнообразни комплексни електронни услуги, които отговарят на нарастващите потребности на бизнеса и гражданите. По последни данни от НСИ през 2012 г. 50,9% от домакинствата имат достъп до интернет, като за регионите на развитие тези данни са съответно ЮЗР – 59,3 %; ЮЦР – 50,3 %; ЮИР – 49,6%; СИР – 47,9 %; СЦР – 47,6%; и СЗР – 38,2%. По отношение на достъпа до широколентов интернет се наблюдава дисбаланс между гъсто населените места – 63%, средно населените места – 41,6% и слабо населените места – 38,8%. Налице е риск отделни райони да останат „информационно откъснати”, което ще задълбочи различията в развитието им.

През последните 20 години поради сериозни миграционни процеси големи региони на страната в това число погранични, планински и преобладаващо селски райони както и Северозападен и Североизточен регион са с нарушена демографска структура в това число погранични, планински и преобладаващо селски райони. Държавните разходи в сферата са относително ниски предвид, че ИКТ сектора е пазарно регулиран и частните инвестиции имат значителен принос. В тези райони инвестицията в широколентова инфраструктура от страна на бизнеса се смята за рискова. Това обуславя необходимостта от държавна намеса за отслабване на цифровото разделение и стимулиране на цифровия растеж, особено в изоставащите региони, с цел избягване обезлюдяването им.

В същото време през последните години България отбеляза съществен напредък в развитието и използването на ИКТ. България е сред най-напредналите държави-членки по отношение на скоростта на предоставяния широколентовия достъп – над 98,1 % от линиите са със скорост над 2 Mbps, а над 74.1 % са със скорост между 10 и 30 Mbps, което ги прави готови за бъдещите интернет приложения, каквито са например телевизията с висока разделителна способност и висококачествени видео разговори. Увеличава се делът и на лицата, извършващи електронна търговия и ползващи електронни услуги за лични или служебни цели.

Секторът на ИКТ в България се характеризира с висока жизнеспособност и демонстрира постоянен ръст дори по време на скорошния краткосрочен спад. Секторът има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж. Tой е равномерно разделен на три основни подсегмента: телекомуникации, които допринасят за 73% от приходите, компютърно програмиране с 14% от приходите, и консултантски и информационни услуги със съответно 6 % от приходите. Износът на ИКТ стоки и услуги е нараснал 14 пъти от 2005 г. В момента, ИКТ има 47 % от общия износ на бизнес услуги.

Друг положителен знак е, че най-големият брой регистрирани патенти в страната са в ИКТ сектора (90 % от българските патенти за период от 2001-2010 г.), както и най-голям брой изпълнени научно-развойни проекти, финансирани от Седма рамкова програма на ЕО. В допълнение при планиране на инвестиционните интервенции следва да се отчете добрата подготовка на българските специалисти, завършили образованието си в областта на ИКТ и тяхното търсене на международния пазар.



Селско, горско и рибно стопанство

Селско стопанство

Площта със селскостопанско предназначение (ПССП) през 2011 г.96 е 5,49 млн. ха (около 50% от територията на страната). В периода 2002-2011 г. тя е намаляла от 5,79 на 5,49 млн. хектара, предимно заради спада на използваните земеделски площи, които са били залесени или са се самозалесили по естествен път. Тази тенденция се дължи основно на спада в ползването на постоянно затревените площи, лозята, овощните насаждения и семейните градини.

Делът на напояваната земеделска площ в България е 2,4% при средно 6% за страните от ЕС–2797. Забелязва се постепенно нарастване на напояваните площи, но процесът е сравнително бавен. В същото време загубите при преноса на поливна вода заради остарялата поливна инфраструктура възлизат на около 60% от пренасяните количества.

В периода 2003-2011 г. земеделието започва да се преориентира от развитието на по-трудоемки сектори (производство на плодове, зеленчуци, технически култури и особено животновъдство, подсигуряващи целогодишна заетост) към силно индустриализираното производство на екстензивни полски култури (основно зърнени и маслодайни). Това е причина за намалението на работната сила в аграрния сектор през 2010 г. е с 45% спрямо 2003 г., а на обема на вложения труд - с 51%.Начинът на ползване на обработваемите земи се променя в периода 2003-2011 г. Значително намаляват площите, предназначени за отглеждане на пресни зеленчуци, тютюн, лозя и някои овощни култури. Във връзка с намаляване броя на отглежданите животни, са редуцирани и площите, предназначени за производство на фуражните култури ечемик и овес. Увеличават се основно площите предназначени за отглеждане на слънчоглед и особено индустриални маслодайни култури – основно рапица. В същия период намалява и броят на всички отглеждани животни на територията на страната, поради ниска конкурентоспособност на сектора и необходимостта от покриване на задължителните, строги и капиталоемки европейски стандарти. Най-голям е спадът при отглежданите крави, свине, птици и овце.

Във връзка с горепосочените тенденции се променя заетостта в сектора, структурата на продукцията в отрасъл земеделие, и съответния му принос към БДС и БВП на страната, както и обемът и качеството на суровинната база за развитие на хранително-вкусовата промишленост и на повечето сектори леката промишленост, които страдат от остър недостиг на местни суровини Променящата се производствена структура в земеделието влияе отрицателно върху структурата на търговския баланс и страната се превръща от нетен износител в нетен вносител, особено в секторите: плодове и зеленчуци (+22,8 млн. лева / -117,0 млн. лева) и първична животинска продукция (месо и месни продукти (от +28,3 млн. лева през 2000 година на -430 млн. лева през 2011 година), млечни продукти и птичи яйца (+11,6 млн. лева / - 92,7 млн. лева)). В същото време селското стопанство продължава да заема съществен дял във външната търговия на България, като формира положително търговско салдо, основно поради нарастването на нетните приходи от търговията със зърнени култури и мелничарски продукти (от 135 млн. лв.98 на 1435 млн. лева), и тези от търговията с тютюн и тютюневи изделия (от 104 млн. лева на 319 млн. лева).

В периода 2003-2010 г. се наблюдава спад в броя на земеделските стопанства: от 665,6 хиляди на 371 хиляди.99. От общия брой земеделски стопанства, 357 900 стопанисват земеделска земя, а 280 300 отглеждат селскостопански животни, птици и пчели. Преобладаващата част от стопанствата са дребни (83,3% ползват земи с площ до 2 ха, а 68,5% от всички стопанства са с икономически размер под 2000 евро). Дребните стопанства обработват 34% от ИЗП през 2010 г. Останалата се използва предимно от големи фирми и кооперации, предимно за отглеждане на екстензивни полски култури (зърнени и маслодайни). Това показва силна поляризация в начина на ползване на земите и води до ограничаване на жизнеспособността и потенциала за растеж на малките стопанства, от които зависи заетостта, икономическото и демографското развитие на селските райони.

Дребните стопанства са преобладаващо семейни, управлявани от по-възрастни хора, разчитащи предимно на натрупания си опит в конкретните производства, като основната задача на стопанската дейност е да допълва ниските доходи в домакинствата.. Едва 10% от заетите са на възраст 15-34 години, а около 3% от стопаните имат някаква степен на образование, свързано със селскостопанската им дейност. Част от малките стопанства са с дългосрочен потенциал за развитие, тъй като произвеждат продукция в сектори, в които страната има сравнителни предимства. За да реализират растеж е необходима модернизация на тези стопанства, подпомогната от улеснен достъп до мостово финансиране с помощта на работещи финансови инструменти. Този потенциал може да бъде мултиплициран, ако се съчетае с необходимото образователно и възрастово преструктуриране.

Дребните стопанства са основно разположени и важни за планинските и други райони с природни ограничения. В тези райони е по-висок и броят на стопанствата, отглеждащи преживни животни – крави, овце и кози. В тези райони са над 1/3 от стопанствата, занимаващи се с пасищно отглеждани животни.

Основният обем селскостопанска продукция се произвежда от стопанства с икономически размер над 25 000 евро. Неоползотвореният потенциал за производствен растеж е в дребните и средните стопанства, особено в секторите животновъдство, плодове и зеленчуци. При големите стопанства протече интензивен процес на модернизация през периода 2007-2013, но иновативния елемент в това техническо и технологично обновяване е на ниско ниво. Налице потенциал за развитие чрез иновации, включително с въвеждане на технологии за нисковъглеродна икономика. Същевременно липсва активен трансфер на добри иновативни практики и решения до земеделските производители на научните резултати от научно-приложните изследвания в аграрната наука, като основно до момента се свежда до въвеждане на нови сортове

През 2010 г. и 2011 г. в страната 0,5% от общата ИЗП е с биологично земеделие при средна стойност за ЕС-27 – 5,1%. В периода 2010 - 2012 г. продължава тенденцията на увеличение площите за развитие на биологично земеделие с около 52%. Към края на 2012 г. тенденцията в броя на регистрираните биологични производители, преработватели и търговци (2 016) остава силно положителна, като техният брой нараства двойно спрямо 2011 г., а за периода 2010 – 2011 г. увеличението е с близо 30%. Въпреки положителното развитие в областта страната изостава спрямо заложената към 2013 г. цел за развитие на биологичното земеделие от 8% от ИЗП

Факторите, които имат неблагоприятно/ограничаващо въздействие върху развитието на сектор земеделие, са най-общо следните:


  • раздробената собственост върху земите и трудното постигане на дългосрочно ползване на наети земи непрекъснато нарастване на цените на енергоносителите, горива, торове и други химични препарати, които отнемат от печалбите на земеделските стопанства и намаляват възможностите им за реинвестиции;

  • ограничен достъп до капитали, необходими за инвестиции, свързани с постигане изискванията на законодателството на ЕС, както и за повишаване мащаба и общата конкурентоспособност на производството;

  • недостатъчно развити връзки с научните звена и институти; слаба иновационна активност;

  • ограничен достъп до информация, включително за агроекологични дейности недостатъчни производствени технологии съвместими с изискванията на конкретни режими в зоните по НАТУРА, както и в зоните, попадащи в обхвата на прилагане на Водната и Нитратната директиви;

  • влошаване на демографските характеристики на селските райони, дължащи се на обезлюдяване особено на периферните райони, и застаряване на населението и липса на квалифицирана работна сила;

  • неразвити „къси вериги“ за доставка на земеделски продукти и ограничен вътрешен пазар за биологично производство.

В областта на растениевъдството са налице следните специфични предизвикателства пред развитието на сектора:

  • загубата на продукция и обща конкурентоспособност заради климатичните промени и свързаните с тях рискове от природни бедствия;

  • преминаване към подходящи сортове, адаптирани към климатичните промени;

  • достъпа до поливна вода, предотвратяваща загуби на продукция заради засушаванията;

  • ползването на производствени методи и технологии съвместими с опазване на почвеното плодородие и структурата на почвите, опазване от замърсяване на водите, опазване на биоразнообразието и ограничаване емисиите на парникови газове в атмосферата.

В областта на животновъдството основните предизвикателства, особено за дребните и малките стопанства, произлизат от:

  • необходимостта от високи инвестиции за постигане на съответствие с пълния набор от законодателните изисквания за дейността на стопанствата;

  • преминаване към отглеждането на месодайни породи.

Общите изводи са, че в периода 2003-2011 г. земеделието на България преминава през бърза трансформация без стратегическа насоченост, която съответно не постига желаната промяна в структурата, производителността и конкурентостта на повечето от земеделските браншове. Все още има неизползван потенциал, поради нестопанисване и нисък дял на напояваните земеделски площи. Допълнителен потенциал ще се реализира при комасацията на земеделски земи и диверсификация извън земеделските дейности.

Горско стопанство

Делът на горското стопанство през годините варира между 0,2% и 0,3% от БДС, като през 2010 и 2011 г. се задържа на 0,3%. Горските територии на България към края на 2011 г. заемат 4 148 114 ха (37,4%) от територия на страната. От тях 91,0% са гори. От 2005 г. до края на 2011г. общата горска площ на страната е нараснала с 1,73%. Основни фактори, които определят динамиката на този процес, са самозалесяването на незалесени горски площи и изоставени земеделски земи, граничещи с гората, както и залесяване на незалесени горски територии.

Към края на 2011 г. разпределението на общата площ на горските територии по видове собственост е следното: държавни - 74,5%, недържавни - 23,5%, в т.ч. общински – 12,0%, на частни физически и юридически лица 11,0%, а останалите са на религиозни организации и гори, създадени върху бивши земеделски земи. По отношение на частните гори основен проблем за управлението им е тяхното фрагментиране.

Средната възраст на горите е 53 години, което ги прави сравнително млади. Проведено през 2010 г. обследване показва, че при иглолистни и широколистни насаждения преобладават такива, оценени като здрави и слабо увредени по отношение на обезлистване. В международен аспект състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа.

Горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция представляват 61,7% от общата площ на горските територии. Останалата част – 38,3%, са с основно защитни и специални функции. За периода 2006-2010 г. делът на втората група е нараснал с 6,4%, основно в категорията защитени природни територии (защитени местности и ландшафти и природни паркове). Горските територии, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 12,5% от общата площ на горските територии в България.

Общият запас на дървесина в горите в България към края на 2010 г. е определен на 644 840 247 куб. м, като 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в защитените природни територии. Средният запас на 1 ха е 172 куб. м. Размерът на реализираното средно годишно ползване на дървесина достига до 50% от размера на средния годишен прираст.

Горската пътна мрежа в страната е сравнително слаборазвита. Средната гъстота на горската пътна мрежа е 7,9 м/ха. Тя е съпоставима с тази в Румъния – 6,5 м/ха, но е значително по-ниска в сравнение с други европейски страни като Австрия – 36 м/ха, Франция – 26 м/ха, Германия – 45 м/ха и Швейцария – 40 м/ха. През последните 10 години, главно поради финансови ограничения, почти не са изграждани нови пътища, а поддръжката или реконструкцията на съществуващите е недостатъчна. Недостатъчно развитата горска инфраструктура и незадоволителното състояние на част от горските пътища създават предпоставка за прекомерно ползване на дървесина в определени горски територии.

Ползването на недървесни горски ресурси като стопанска дейност - източник на приходи, е недостатъчно, но те дават възможности за диверсифициране на местната икономика – например събиране и преработка на билки, гъби, горски плодове, както и развитие на туризъм.

По отношение на опазването на горите като най-сериозен рисков фактор продължава да бъдат горските пожари. За последните 6 години са възникнали 3624 горски пожара, които са засегнали 61 511,3 ха горски територии, а щетите са за 14,057 млн. лева. Осигуряване на необходимото техническо оборудване за наблюдение и непосредствено гасене на горски пожари ще бъде решаващо за намаляване на броя и щетите от горски пожари.

В областта на горското стопанство са налице следните специфични предизвикателства пред развитието на сектора:



  • опазване на доброто здравословно състояние на горските екосистеми;

  • устойчиво стопанисване на горите, управление на запасите от дървесина и въглерод в горската биомаса;

  • трайно съхранение на богатство на горските генетични ресурси;

  • многофункционално и устойчиво ползване на потенциала на природните ресурси, ландшафтното и биологичното разнообразие;

  • оценяване и използване на капацитета на горските екосистеми за добив на дървесна биомаса като възобновяем източник на енергия;

  • преодоляване на недостатъчната гъстота и незадоволителното състояние на горската пътна мрежа;

  • адаптиране на горите към климатичните промени и преодоляване на рисковете от природни бедствия и горски пожари.

Нараства значимостта на горския сектор като фактор за развитие на зелената икономика. Увеличаването на неговия принос може да се постигне чрез използване на нови възможности: проучване на реалния потенциал, производство и реализация на биомаса; оценка и остойностяване на горските екосистеми и предлаганите от тях услуги и регламентиране на заплащането на обществените екосистемни ползи; участие в нетрадиционни и нововъзникващи пазари на екологични стоки и услуги: въглерод, сертифицирана дървесина и продукти от нея.

Сектор „Рибарството и аквакултури” има специфична позиция и роля за националната икономика. Секторът е сравнително малък, с относителен дял около 0,5% от БВП100, но осигурява заетост на местно равнище, особено в крайбрежните райони, където заема значителен дял в местните икономики. Общият брой на заетите е сравнително постоянен - между 12 000 и 15 000 души или по-малко от 0,5% от заетите в страната.

През последните пет години се наблюдава тенденция на увеличаване на износа на риба и рибни продукти, макар и с по-бавни темпове от вноса. В периода 2007-2011 общият износ на риба и рибни продукти нараства почти двойно от 4114,9 тона на 8201,8 тона. Структурата на експорта е доминирана от износа на риба, ракообразни и мекотели (малко над 7100 тона), докато износът на преработени рибни продукти е далеч по-малък (около 1000 тона).101

За същия период общият внос на риба и рибни продукти се увеличава от 22642,5 тона на над 28000 тона през 2011 г. През 2011 г. основната част от вноса отново е риба, филета, ракообразни и мекотели (25091,6 тона), а внесените преработени рибни продукти възлизат на почти 3000 тона. Основно се внасят риби и рибни продукти с океански произход.

Отрицателното търговско салдо на износа (около 30% от вноса) показва, че търсенето на риба и рибни продукти е по-голямо от предлагането, което също дава възможност за повишаване на 17%-ия пазарен дял на българската аквакултура, чрез предлагането на по-конкурентни и по-качествени пресни и охладени риби и рибни продукти.

Годишното потребление на риба и рибни продукти за 2011 г. възлиза на около 45 хил. тона, като повече от половината се осигурява от внос. Наблюдава се повишаване на средното ниво на потребление на риба в България, като то е вече около 5,4 кг./годишно на глава от населението при ниво на потребление през 2007 от 3,5 кг./годишно102.

Повишената консумация на риба и рибни продукти е сред водещите причини за увеличаване на продажбите на аквакултури със 70% в периода 2008 – 2011 г., но все още е далеч от поставената количествена цел по ОПРСР (2007-2013) за консумация от 7,5 – 8 кг. годишно на глава от населението.

Към края на 2011 г. българският риболовен флот се състои от 2 336 кораба, от които 2 237 (96% от българския флот103) са под 12 м., а уловите на тази група кораби представляват едва 32,41% от общия улов в Черно море. Сегментът на кораби с дължина между 24 – 40 м (общо 12) реализира 44,69% от улова за 2011 г. Риболовният флот, в по-голямата си част, се състои от стари и икономически неефективни кораби. Разходите за гориво при тези с дължина над 18 м представлява около 45-50% от разходите за дейността, като над 57% от всички плавателни съдове през 2011 г. са били ограничени от извършване на риболовна дейност, заради високите цени на горивото. Необходимо е да се предприемат действия за подобряване на икономическите резултати и енергийната ефективност на флота чрез неговата модернизация и преструктуриране, и диверсификация на дейността.

През 2011 г. уловът на риба и други водни организми в Черно море е в размер на 8 147,6 тона - с 15,9% по-малко в сравнение с 2010 г., основно заради намалелия улов на рапан. Основните видове обект на стопански риболов са рапан и цаца. Квотираните видове са калкан и цаца като единствено квотата за калкан се изпълнява. Поради спецификата на биоразнообразието в Черно море видовете, обект на стопански риболов в България не се изхвърлят обратно във водите, но въпреки това следва да бъдат предприети мерки за подобряване на събирането на данни за тази практика и при идентифициране на необходимост – подобряване на контрола.

Основният проблем по отношение на опазването на околната среда при улова е използването на остарели риболовни уреди с ниска селективност, остарели риболовни кораби с негативно въздействие върху околната среда и замърсяването на черноморските води поради високия антропогенен натиск. В тази връзка е необходимо да бъде насърчавано екологосъобразното рибарство, водещо до подобряване на околната среда и биологичното разнообразие. Необходимо е подпомагането на дейностите по управление, възстановяване и наблюдение на обекти по Натура 2000, както и дейности, свързани с риболова по отношение на Натура 2000, въз основа на изготвяната карта на защитените зони в акваторията на Черно море.

С оглед на важността на дейностите по събиране на данни за защитата на морското биоразнообразие и взимайки предвид финансово изпълнение на Национална програма за събиране, използване и управление на данни в сектор „Рибарство” от последните години, е необходимо да бъдат предприети административни мерки за подобряване на качеството и пълнотата на данните. Специално внимание трябва да бъде обърнато на подобряване на изпълнението на двустранното споразумение за провеждане на съвместни изследвания на запасите от калкан и трицона в общностни води на Черно море и подобряване на събирането на биологични данни. Поради липсата на цялостна картина за състоянието на рибните запаси в Черно море, основаваща се на проучвания, в които участват всички черноморски държави, следва да бъде подобрено сътрудничество между държавите в тази насока.

През 2012 г. България продължи тенденцията за по-стриктно управление и опазване на ресурсите на най-застрашените видове риби, прилагайки Специфичен план за мониторинг и контрол на уловите от калкан, като в него бяха въведени по-стриктни мерки в сравнение с предходната година (намаляване броя на определените пристанища, увеличаване броя на инспекциите на море и в пристанищата, предварителни уведомления). В резултат на засилените контролни дейности бяха установени 27 нарушения, свързани с улова на калкан, като общото иззето количество нелегален улов на калкан бе около 3,3 тона. Необходими са повече финансови средства за обезпечаване на дейностите по контрола, най-вече за въвеждане на електронен риболовен дневник, който да позволи ефективното отчитане и докладване на уловите, и за закупуването на технически средства.

Към края на 2012 г. в България има регистрирани 11 рибарски пристанища, четири в Северното и седем в Южното Черноморие. Пристанищата са стари, условията не отговарят на хигиенно-санитарните европейски изисквания. Липсват обособени търговски площи и места за съхранение.

По поречието на река Дунав няма регистрирани рибарски пристанища и лицензирани лодкостоянки. По отношение на лодкостоянките липсва регулация относно техния статут и регистрационен режим.

Към края на 2012 г. в България има 388 действащи стопанства за аквакултури104, от които 347 за сладководни и 41 – за морски аквакултури, предимно миди. За периода 2006 – 2012 тенденцията е към увеличаване на броя на стопанствата за производство на аквакултури. България има потенциал за развитие на аквакултурното производство, тъй като има нерационално използвани вътрешни водоеми и морски територии, но не е налична карта със свободните водни площи.

При аквакултурното производство за разлика от наблюдаваната през предходните години тенденция на постепенно увеличение, през 2011 г. общото производството на аквакултури бележи спад от 21,2% спрямо предходните години (8572 т. за 2009 г. и 9830,2 т. за 2010 г). Като фактори, допринесли за намаляване на производството на риба за консумация през 2011 г. могат да се посочат икономическата криза и дългото засушаване през лятото на 2011г. и вследствие повишено използването на вода от водоемите за питейни, напоителни и производствени (електроенергия) цели.

Аквакултурите са уязвими по отношение на неблагоприятни климатични явления и внезапни промени в качеството на водите. Остарелите материално-техническа база и съоръжения са ресурсно неефективни. Необходимо е насърчаването на методи за отглеждане на аквакултури, съвместими със специфичните потребности на околната среда и подлежащи на специфични изисквания за управление, в резултат от определянето на зоните по Натура 2000. Ще бъдат подпомагана и провеждането на информационни дейности съгласно Националната информационна стратегия „Натура 2000“.

Основните видове, които се произвеждат за консумация са дъгова пъстърва, шаран и растителноядните риби (бял и пъстър толстолоб, бял амур) от сладководните видове и черна морска мида от морските.

Производството е сравнително стабилно. Отглежданите видове са с ниска цена, но с традиционно търсене за прясна консумация на вътрешния пазар. Налице е потенциал за увеличаване на аквакултурните производства, особено чрез диверсифицирано производство на видове с висока пазарна стойност и биологични аквакултури при традиционните екстензивни технологии, както и добавяне на стойност към собственото производство чрез преработка на продукцията и директни продажби от фермата. Възможности следва да се търсят и във внедряване на технически иновации и разработване или въвеждане на пазара на нови или значително подобрени продукти, нови или подобрени процеси, нови или подобрени системи за управление и организация.

Подобряването на конкурентоспособността на съществуващите стопанства ще се постига и чрез обща модернизация на стопанствата, подобряване на ресурсната ефективност и преминаване към интензивни и супер-интензивни иновативни технологии.

Сериозен проблем е изграждането на довеждаща и стопанска инфраструктура до обектите за аквакултура, разположени в язовирите и Черно море. Той се дължи на липсата на синхронизация между правните актове – основание за отдаването на водните площи за аквакултури и на необходимите за икономическата дейност на стопанствата прилежащи територии.

В България не съществуват Организации на производителите (ОП) по смисъла на европейското законодателство (съгласно Регламент на Съвета № 104/2000). Въпреки това редица риболовци и производители на аквакултура са формирали асоциации (със статут на неправителствени организации), които трябва да бъдат насърчени да създадат признати Организации на производители. Необходимо е тези организации да бъдат подпомогнати да идентифицират потенциалните възможности за бизнес и да адаптират своите пазарни стратегии чрез разработване на планове за производство и предлагане на пазара.

Секторът „Рибарство и аквакултури“ е с потенциал за развитие поради незадоволеното търсене на риба и рибни продукти в страната заради растящо средногодишно потребление на глава от населението. Този потенциал е преди всичко наличен в развиването и на морски, и сладководни аквакултури.

Проблемите пред развитието на сектора се дължат предимно на силната конкуренция от производители от трети страни, в които не се спазват високите европейски изисквания.

По отношение на рибарството основните предизвикателства, произтичат от намаляването на рибните запаси, остарелия и енергийно неефективен флот, недостатъчното оборудване и ниската селективност на риболовните уреди, незадоволителна пристанищна и пазарна инфраструктура, ползването на методи на риболов с негативно въздействие върху морската среда. Допълнителни трудности пред развитието на рибарството са свързани със затруднения достъп до финансови ресурси, което възпрепятства въвеждането на иновации. Слаба е връзката с научните среди, затруднен е достъпа до консултации за подходящите методи на работа. Интересът към рибарската дейност спада заради лошите условия на труд, ниската доходност на професията, пропуските в системата на обществено осигуряване, липсата на възможности за допълнителна квалификация на заетите в сектора.

Справянето с проблемите ще се осъществи чрез преструктуриране/модернизиране на риболовния капацитет и възстановяване на видовото разнообразие на морската фауна, диверсификация на дейностите в и извън сектора, добавянето на стойност към собствения улов и пряката му продажба, повишаването на квалификацията и нивото на информираност на заетите в сектора, подобряването на инфраструктурата за нуждите на рибарството. Необходимо е да бъдат подкрепяни иновации, свързани със съхранението на морските ресурси, които водят до увеличена селективност и които въвеждат методи и техники, намаляващи въздействието върху морската околна среда.

По отношение на аквакултурите основните предизвикателства произтичат от липсата на координирано пространствено планиране, трудностите при изграждане на довеждаща и стопанска инфраструктура до обектите за аквакултура, остарялата и ресурсно неефективна материално-техническа база, недостатъчно използване на развойната дейност и съвременните технологии в сектора. Поради спецификата на сектора, той продължава да бъде оценяван от финансовите институции като високорисков, което допълнително ограничава достъпът до финансови ресурси за инвестиции.

Преодоляването на затрудненията при аквакултурните производства ще се осъществи чрез подобряване на териториалното управление на аквакултурите, насърчаване на диверсифицирано производство на видове с висока пазарна стойност и биологични аквакултури при традиционните екстензивни технологии, както и добавяне на стойност към собственото производство чрез преработка на продукцията и директни продажби от фермата. Необходимо е модернизиране и дооборудване на производствените единици. Възможности следва да се търсят и във внедряване на технически иновации и разработване или въвеждане на пазара на нови или значително подобрени продукти, нови или подобрени процеси, нови или подобрени системи за управление и организация. Опазването на околната среда допълнително ще се насърчава чрез подпомагане на аквакултури, предоставящи екосистемни услуги.



Каталог: upload -> docs -> 2013-05
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница