Биологично разнообразие и НАТУРА 2000

Опазването на биологичното разнообразие се осъществява чрез създаване на Национална екологична мрежа, която включва защитени зони, част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и защитени територии. В НЕМ приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологично важни места.

Защитените зони от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, определени въз основа на Директива 92/43/ЕЕС и Директива 2009/147/ЕС, са 339, покриващи общо 34.4% от територията, с което България се нарежда на второ място в ЕС. Издадени са заповеди обявяване по реда на българското законодателство за 119 защитени зони за опазване на дивите птици. За защитените зони по Директивата за хабитатите процесът по издаване на заповедите ще започне през 2014 г. Със средства по ОПОС е реализиран проект за картиране и определяне на природозащитния статус на видовете и местообитанията в сухоземната територия на България, както и създаването на информационна система за ЗЗ. Това е основната информация, необходима за определяне на политиката по отношение на мрежата НАТУРА 2000 и изпълнение на ангажиментите на България по чл. 6 от Директива 92/43/ЕЕС за опазване на местообитанията. Разработена е и Национална информационна и комуникационна стратегия за Натура 2000, както и се изпълняват/са изпълнени мерки за опазване и възстановяване на видове и местообитания в защитените зони, разработват се планове за управление на ЗЗ за птици, изпълняват се образователни мерки и се разпространява обща информация. Осигурено е финансиране и от други източници, вкл. от националния бюджет, за мерки в защитени зони. По последни изчисления на Европейската агенция по околна среда потенциалните земеделски земи с висока природна стойност в България са 2.6 млн. ха като най-голяма част от тях са в полупланинските и планинските райони. Поддържането на екстензивно земеделие е ключов фактор за опазването на качеството на екосистемите в тези територии.

Национална приоритетна рамка за действие по Натура 2000 е стратегически документ на национално ниво, разработен в изпълнение на изискване на чл. 8 на Директива 92/43/ЕЕС, в който са определени приоритетите и мерките по отношение на защитените зони, както и потенциалните източници на финансиране през периода 2014 - 2020 г. В документа са взети предвид европейските и национални стратегии, планове, програми и законодателство в областта на опазването на биологичното разнообразие (напр. Национален план за опазване на най-значимите влажни зони и т.н.). Приоритетите и мерките от НПРД са определени с оглед техния принос към целите на Стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г., по-конкретно цели 1, 2 и 5 (в мрежата Натура 2000). Документът залага приоритетни мерки, насочени към горски, земеделски, морски и крайбрежни местообитания и видове, както и към такива, попадащи във влажни зони. Мерките целят не само опазване състоянието на видове и местообитания, но ще имат ефект и върху климатичните изменения, улавянето на въглерода, устойчивия туризъм и заетостта.

В сектора (защитени зони и защитени територии), с подкрепа от ОПОС се изпълняват проекти на стойност приблизително 320 млн. лв. насочени към разработката на Планове за управление, териториални проучвания и борба с горски пожари.

Шум

Най-силно влияние върху акустичната обстановка оказва транспортният шум (2011 г.) – 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. Извършените измервания показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от общия брой контролирани зони, т.е. относителния дял на пунктовете с превишени нива се увеличава в сравнение с 2010 г. (69% от общия брой). През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и възстановяване.

През 2011 г. на територията на 34 населени места функционират общо 53 стационарни пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух¹²⁴. Разработени са общински програми за качество на атмосферния въздух, за общините с нарушено такова. Все още остава висок процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ₁₀) над допустимите концентрации – 51%, както и с наднормено замърсяване с азотен диоксид – 22%. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са изгарянето на горива за битово отопление, транспортът (включително замърсените и лошо поддържани пътни настилки) и промишлените дейности на територията на съответните общини.

Най-сериозният проблем по отношение качеството на въздуха е замърсяването с ФПЧ₁₀ в голяма част от градовете. Основен източник на замърсяване са емисиите от изгарянето на твърди горива за отопление на населението през зимата, допълнени от емисиите от нарастващият трафик и задръстванията в големите градове. Анализите показват, че между 50 и 60% от населението използва твърди горива (дърва и въглища) за отопление, като намаляването на този процент е трудно постижимо, най-вече поради икономически причини. Също така, броят на автомобилите прогресивно нараства и очакванията са тази тенденция да се запази до 2020 г. Същевременно повечето автомобили са остарели, често с показатели за разход на гориво и газови емисии, които не съответстват на новите стандарти. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на замърсяването с ФПЧ_10, като възможните решения са преминаване към начини на отопление с по-ниски нива на емисии, прилагане на други подходящи мерки за ограничаване на емисиите (замяна на горивните устройства, инсталиране на пречиствателни устройства и пр.), ограничаване на задръстванията и насърчаване използването на алтернативни форми на транспорт, включително обществен транспорт като се повиши качеството на услугите и достъпността му. Проблемът с високия разход на гориво и нива на вредни емисии важи и по отношение на подвижния състав на обществения градски транспорт, поради което е необходима подмяна на превозните средства.

Ресурсна и енергийна ефективност

Българската икономика се характеризира с висока енергийна интензивност спрямо страните от ЕС. Това определя значителен потенциал за намаляване енергийната интензивност в резултат на подобряване на ЕЕ и създава възможност за развитие на сектора.

Най-голямо влияние върху енергийното потребление оказа глобалната икономическа криза, която засегна българската икономика през 2009 г. Брутното вътрешно потребление през 2012 г. е 18.305 млн. т.н.е. в това число: 6.869 млн. т.н.е. въглища (37.5%), 4.020 млн. т.н.е. ядрена енергия (22.0%), 4.007 млн. т.н.е. нефт и нефтопродукти (21.9%), 2.451 млн. т.н.е. природен газ (13.4%) и 1.624 млн. т.н.е. енергия от ВИ (8.9%).

След значителния спад през 2009 г., през следващите две години брутното вътрешно потребление нараства като през 2011 г. този ръст е значителен – 7.2% или с 1.278 млн. т.н.е. само за една година. Същата тенденция се наблюдава и при крайното енергийно потребление като ръста през 2011 г. спрямо 2010 г. е 4.2% или 0.37 млн. т.н.е. Съотношението между КЕП и брутното вътрешно потребление се увеличаваше през 2009 г. и 2010 г., като през 2010 г. достигна 0.49, но през 2011 г. падна до 0.474. Намаляването на отношението на крайното към брутното вътрешно потребление показва влошена ефективност при трансформацията, преноса и разпределението на енергията, което е следствие главно на увеличения износ на електроенергия през 2011 г. в сравнение с 2010 г.

Икономическата криза засяга най-силно потреблението в индустрията, което намалява с 27.7% само през 2009 г. и секторът отстъпи мястото на най-голям потребител на енергия на транспорта. През 2011 г. ръста на потреблението на енергия от индустрията беше 6.7% (КЕП в сектор индустрия - 2.7 млн. т.н.е.) и секторът се изравни с транспорта, като делът му достигна 30% от общото крайно потребление. КЕП в сектор Транспорт през 2011 г. възлиза на 2.72 млн. т.н.е., в сектор Домакинства - 2.39 млн. т.н.е, а в сектор Услуги - 1.04 млн. т.н.е.

Енергийната интензивност е основен индикатор за ефективността на използването на енергия. Докато в периода 2000 – 2009 г. първичната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност намаляваха с около 5% средногодишно, през 2010 г. и 2011 г. се наблюдава повишаване стойността и на двата индикатора. В този период ПЕИ нараства с 1.6% и 5.4%, а КЕИ с 2.1% и 2.5% съответно. Следователно през 2010 г. подобрената ефективност при производството, преноса и разпределението на енергията компенсира отчасти влошената ефективност при крайното потребление, докато през 2011 г. влошената ефективност в енергийния сектор надхвърля като ефект влошаването на ефективността при крайното потребление.

Повишената интензивност при крайното потребление от своя страна се дължи на измененията в енергийната интензивност в отделните сектори и на структурни промени в икономиката. Структурните промени, които оказват най-голямо влияние върху КЕИ през 2011 г. са:

• 
  увеличения дял на индустрията в общата брутна добавена стойност за сметка на услугите;
  
• 
  ръстът на извършената работа от товарния транспорт (9.5%), който надхвърля значително ръста на БВП от 1.7%, т.е. извършва се повече транспортна работа за единица БВП;
  
• 
  въпреки намаляващото население, броят на жилищата и на автомобилите се увеличава по-бързо отколкото БВП.
  

В България от 1990 г. е налице трайна тенденция към намаляване на емисиите от парникови газове, които към 2010 г. са почти двойно по-малко (47.8%, при базисна 1988 г. = 100%), при 85% за ЕС 27 през същата година. Общата цел към 2020 г. е емисиите на парникови газове да достигнат средни равнища от 80% за ЕС 27. През 2011 г. са емитирани общи емисии на парникови газове в размер на 45.8% от емисиите през базисната година. Емисиите на парникови газове на човек от населението също намаляват и по този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2011 г. показва, че в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. Най-висок е делът на емисиите на въглероден диоксид, който варира през годините между 76.5% през 2000 г. до 80.5% през 2011 г., следван от делът на емисиите метан (11.6% за 2011 г.) и азотен диоксид (7.3 за 2011 г.).

Наторяването на земеделските почви е източник на емисии на парниковия газ диазотен оксид (N₂O). В последните години данните показват, че количеството на употребените минерални торове непрекъснато нараства, нарастват и площите (до 2009 г.), третирани с минерални торове, главно с едностранно азотно торене. Друг основен източник на емисии в сектора е животновъдството. Тук се наблюдава намаление на емисиите главно поради намаляване на броя на животните в страната, което е следствие на кризата в сектора и структурните промени в земеделието. За продължаващото редуциране на емисиите от амоняк (74% от общото количество) и метан (27% от общите емисии) от биологичната ферментация в животновъдството са необходими мерки за подобряване съхраняването на оборския тор и техниките за използването му и оползотворяването му за енергийни цели, както и мерки за залесяване, целящи намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

Висок потенциал за енергоспестяване има в енергийния отрасъл – по цялата верига на производство, преобразуване и пренос на енергия. В това отношение приоритетна задача е да въведат пазарни икономически стимули за реализиране на мерки за ЕЕ, както за енергийните компании, така и за крайните потребители. ЕЕ е областта с най-голям потенциал за намаляване на емисиите в средносрочен план, по-специално в сектора на строителството. Сградите са с централно място в политиката на ЕС за ЕЕ, тъй като на жилищата, офисите, търговските и други сгради се падат близо 40% от КЕП (и 36% от емисиите на парникови газове).

За подобряване на ЕЕ българското правителство е предприело редица дейности, една от които е изпълнението на Националните планове за действие по ЕЕ от 2008 г. до 2016 г., които са разработени съгласно разпоредбите на Директива 2006/32/ЕС относно крайното енергийно потребление и енергийните услуги. Тези Планове определят националната цел на страната за енергийно спестяване до 2016 г. в размер на не по-малко от 9% от осреднената стойност на КЕП за периода 2001-2005 г. или 7 291 GWh/год.

В изпълнение на изискванията на Директива 2006/32/ЕО бяха разработени:

• 
  Първи национален план за действие по ЕЕ за периода 2008 – 2010 г., формулиращ междинна индикативна цел за спестяване на горива и енергия в размер на 3% или 2 430 GWh/год. и
  
• 
  Втори национален план за действие по ЕЕ, формулиращ междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 3 % или 4 860 GWh/год. с натрупване.
  

Сред основните проблеми, свързани с подобряване на ЕЕ и използването на енергия от ВИ в индустрията са:

• 
  Остаряла техника и технологии, използвани в предприятията;
  
• 
  Липсата на професионален капацитет;
  
• 
  Липса на капацитет и трудности при разработване на качествени проекти за кандидатстване.
  

От друга страна, към началото на 2012 г. са газифицирани 159 от общо 264 общини и само 1.5%¹²⁵ от българските домакинства, докато остава висок делът на тези, използващи само електричество за отопление и битови нужди (близо 40%). Друг съществен проблем в страната е високият обем на загуби при пренос и разпределение на енергия, особено поради амортизация на преносните мрежи, на вътрешните тръбни инсталации и на отоплявания сграден фонд, при който липсва топлоизолация и/или хидроизолация.

Националната жилищна стратегия на Република България разглежда нуждите на жилищния сектор в страната. Сред най значимите нужди се очертава ниската енергийна ефективност. Най-големи проблеми се очертават в сградите, строени по едропанелна технология, които са 18 900 бр. и са разположени в 120 жилищни комплекса в страната. В тези сгради се намират 707 441 жилища, обитавани от над 1.77 млн. души. Голяма част от тях се нуждаят от конструктивно укрепване, което е задължителен елемент с оглед постигане на устойчивост на приложените мерки за енергийна ефективност. 83% от панелните жилища се намират в областните центрове, като в редица големи градове панелните жилища представляват около 50% от целия жилищен фонд. Същевременно анализите показват, че енергийните характеристики на публичната инфраструктура (административните сгради) са изключително влошени.

Високата енерго- и ресурсоемкост води до по-високи производствени разходи и липса на конкурентни предимства за устойчивост на икономиката. В същото време енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на европейската цел за 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. Чрез повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление и в енергийния сектор и увеличаване дела на пряко използвания природен газ и ВЕИ на практика България ще създаде предпоставки за своето устойчиво развитие.

България изостава значително в изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата в сравнение не само със страните от ЕС, но и съседните държави и тези от Югоизточна Европа. Недостигът на доставки на газ често се явява причина за намаляване на инвеститорския интерес и затрудняване на икономическото развитие на засегнатите райони.

Регионът на Централна- Източна Европа се характеризира с високо равнище на зависимост от внос на нефт и газ, фрагментирани пазари и липса на междусистемни връзки между съседните държави. Освен това, тъй като потоците са предимно в посока Изток- Запад, този регион е особено уязвим по отношение на сигурността на газовите доставки. От гледна точка на развитието на газовия пазар в ЮИЕ значението на България за региона е свързано с добре развитата й газопреносна система с форма на пръстен, която ще бъде допълнително свързана посредством изграждане на нови междусистемни газови връзки с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия.

Рисковете за сигурността на енергийните доставки за България се основават на зависимостта на страната от внос на природен газ и суров нефт, която към настоящият момент е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация. За 2012 г. зависимостта от внос на руски природен газ е 92%. Същевременно България има стратегическо географско положение, което обуславя значителните възможности на страната за диверсификация на източниците и маршрутите на газовите доставки.

Чрез осигуряването на алтернативни източници на природен газ на национално ниво, съпроводено с диверсификация на трасетата за пренос, ще се повиши значително сигурността на доставките за страната, което ще създаде предпоставки и възможности за задоволяване на очакваното нарастване при търсенето и потреблението на природен газ, като същевременно ще даде възможност за разширяване на националната газопроводна мрежа, което ще спомогне за концентрираното и интегрално развитие на значително изоставащите региони.

Енергийната стратегия на България до 2020 г. е първият стратегически национален документ, в който са поставени конкретни количествени цели, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г. Най-важната от тях е намаление с 50% на енергийната интензивност на БВП, чрез което се очаква да се постигнат по възможно най-бързия и разходно-ефективен път сигурност на енергоснабдяването и по-конкурентна индустрия. Газификацията, според този документ, е основен инструмент и за екологизация на енергийното потребление с препоръката за газифициране чрез заместване консумацията на електрическа енергия, мазут и въглища с природен газ.

Една от предлаганите средносрочни мерки (до края на 2015 г.) в Съобщението от Комисията до Европейския парламент и Съвета върху устойчивостта в краткосрочен план на европейската газова система е да се ускори реализацията на ключови Проекти от общ интерес или Проекти от общ енергиен интерес, които включват и междусистемни връзки на България със съседни страни. Комисията ще наблюдава такива проекти и ще има готовност да улесни преговорите между страните, с оглед да даде тласък на всички тези проекти към по-бързо завършване.

Проектите допринасят за осигуряването на доставки на природен газ за България от алтернативни източници (понастоящем има пълна зависимост от Русия), енергийна сигурност и по-нататъшно балансиране на регионалния енергиен микс посредством повишаване потреблението на природен газ, създаване на работни места и подпомагане на икономическото възстановяване в периода след рецесията; осигуряване на пряка връзка на газовите пазари на четири държави-членки – България, Румъния, Гърция и Унгария, с газовите пазари на останалите от Югоизточна Европа.

Понастоящем, делът на природния газ в брутното вътрешно енергийно потребление на страната е около 70% по-нисък в сравнение с ЕС-27, като това съотношение не се е променило през последното десетилетие. Наличието на сигурен достъп до природен газ ще допринесе за икономическия растеж и предприятията, преминаващи от електрическа енергия и нефтопродукти на природен газ, ще реализират значителни икономии и ще намалят опасните емисии.

Изменение на климата, превенция и управление на риска

Република България често е засегната от природни или причинени от човека бедствия, чиито социални и икономически последици оказват значителен неблагоприятен ефект на нейното развитие и икономически растеж. Поради тази причина намаляването на риска от бедствия е от изключително важно значение за устойчивото развитие на страната.

В страната има изградена Национална платформа за намаляване риска от бедствия, чиито функции се изпълняват от създадения през 2012 г. Консултативен съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика в областта на защитата при бедствия. Разработен е проект на Стратегия за намаляване на риска от бедствия с приложена Пътна карта. Разработена е Националната програма за защита при бедствия за периода 2014 – 2020 г.

Основните видове рискове, които могат да засегнат територията на цялата страна и които са взети предвид в Националния план за защита при бедствия, са: сеизмичен риск, геоложки риск (риск от свлачища, срутища, активни разломи и други геоложки процеси), риск от наводнения, риск от горски пожари, от промишлени аварии и други.

Значителна част от тези рискове са свързани и с климатичните промени. Към момента за България сценариите за изменение на климата са разработени на база температура и разпределение на валежите. Тези сценарии показват, че съществени промени се очакват в равнинната част от страната, основно в Североизточна България, Тракийската низина, Софийското поле и поречието на р. Струма. Все още не е направена оценка как тези изменения ще повлияят върху водните ресурси в основните речни басейни.

Очакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0.7 до 1.8ºC към 2020 г., от 1.6 до 3.1ºC към 2050 г. и от 2.9 до 4.1ºC към 2080 г. Тази тенденция ще доведе до намаляване на водните ресурси и почвената влага, което ще има отрицателен ефект върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни - септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата. Ще настъпят и промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Разходите и загубите на доходи вследствие от природни бедствия, като наводнения и засушавания, ще нараснат поради по-високата честота на възникване и непредвидимостта на подобни бедствия.

Съществен риск, който ще се задълбочи в резултат от климатичните изменения е рискът от наводнения. Изготвена е предварителна оценка на риска от наводнения и предстои да се извършат проучвания във връзка с методиката за анализ на разходите и ползите, създаване на цифров модел на релефа, национален каталог от мерки и национални приоритети и информационна система (интернет платформа) за управление на риска от наводнения. Ще бъдат изготвени карти на районите под заплаха и с риск от наводнения и Планове за управление на риска от наводнения (последните се очаква да са готови в края на 2015 г.) в съответствие с изискванията на Директива 2007/60/ЕО за оценката и управлението на риска от наводнения. Тези планове ще включват мерки за намаляване на вероятността от наводнения и за намаляване на възможните негативни последици от наводненията във всички сфери на човешката дейност.

Друг риск, свързан с климатичните изменения, е рискът от засушаване, предизвикано от бъдещо намаляване на валежите и на речния отток в България. Като цяло страната не е застрашена от воден стрес - натискът от общо иззетите води спрямо ресурсите от пресни води (вкл. притокът от р. Дунав) е под 10%. Делът на иззетите води спрямо ресурсите на басейново ниво показва, че за Дунавския район с ресурсите от р. Дунав – няма данни за воден стрес (3.9%), но при вземане предвид само на вътрешния ресурс има нисък воден стрес (11.7%). За Черноморския район има среден воден стрес (31%); за Източнобеломорския район - среден воден стрес (31 - 34%) и за Западнобеломорския район - няма воден стрес (5.6%). Засушаването е с отрицателен ефект и върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата налагат допълнително напояване на културите през сухите месеци. Следва да се обърне внимание, че независимо от изменението на ресурсите в резултат от измененията на климата, в районите с концентрация на стопански дейности може да бъде установен недостиг на вода. При разработването на вторите Планове за управление на речните басейни предстои да бъдат определени индикатори за засушаване, както и индикатор за недостиг на вода (т.нар. експлоатационен индекс) за всеки речен басейн или потенциално застрашен район и да бъдат въведени съответните икономически регулатори, осигуряващи ефективното разпределение на наличните ресурси.

Към края на 2011 г. водно-стопанската инфраструктура на страната включва общо 53 комплексни и значими язовири с общ завирен обем 6 697.8 млн. м³ и 2 736 по-малки язовира с общ обем от 1 437 млн. м³. Общият завирен обем на язовирите с питейно-битово предназначение е 1 499.1 млн. м³ или 22% от общия обем на комплексните язовири. За да се оцени дали този ресурс е достатъчен за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения и кризи с националното и регионално водоснабдяване, е необходимо да се подготвят и остойностят сценарии за вероятното протичане на такива кризи в България. Хидроенергийните водохранилища имат и функцията на защитни съоръжения за намаляване на честотата и размера на щетите върху водопотребителите в сухи години, както и върху материалните активи и населението, причинени от катастрофални наводнения по реките във влажни години. Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15. Общата дължина на дигите в страната е 497 км., от които 253 км. – по поречието на р. Дунав, и 244 км – вътрешни предпазни диги, а към края на 2011 г. корекциите на реките са 3 157 км. В същото време те са и съществен техногенен рисков фактор по отношение риска от наводнения и модификация, въздействаща съществено върху екологичното състояние на водите.

Климатичните промени, свързани със засушаването и влажността, се отразяват неблагоприятно като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. По-нататъшното затопляне и засушаване на климата би оказало изключително неблагоприятно влияние върху видовото и хабитатно разнообразие в България.

Друг риск, който може да бъде катализиран от климатичните промени и свързаните с тях процеси, е високата степен на свлачищна, абразионна и ерозионна опасност, характерна за територията на България. Проявени са мащабни свлачищни, срутищни, абразионни и други неблагоприятни геодинамични процеси, които действат стихийно и разрушително, трудно се прогнозират и настъпват внезапно и със своята непредсказуемост застрашават сигурността на населени места, курортни комплекси, засягат техническа инфраструктура и сгради, земеделски и горски територии. Регистрираните свлачищни райони в страната към края на 2012 г. са 1 735 броя с обща площ около 206 000 дка. Периодично активните свлачища са 692 броя със засегната площ около 58 000 дка. От регистрираните свлачища 1 164 са в урбанизирани територии. Останалите 571 броя са разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. В тази връзка са необходими интервенции за предотвратяване на свлачищните процеси и справяне с последиците от тях в по-широк териториален обхват.

Черноморското крайбрежие освен на свлачищни, е подложено и на периодични щормови явления и абразия. Абразионните процеси, регистрирани по Черноморското крайбрежие засягат около 234 км от бреговата линия. По Дунавския бряг са проявени свлачищно-ерозионни процеси.

Промяната на климата, в съчетание с други природни и техногенни фактори, както и системният недостиг на финансови средства за извършване на превантивни и технически мерки за противодействие са довели до активизиране на регистрирани и възникване на нови свлачищни процеси, нанасяне на материални щети, унищожаване на територии и инфраструктура, както и до компрометиране на изградени съоръжения и застрашаване на живота и здравето на хората.

От сеизмологична гледна точка, България е разположена в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, характеризиращ се с висока сеизмичност. За управлението на сеизмичния риск са изготвени карти на сеизмичната опасност, в съответствие с изискванията на Еврокод 8. От особено значение за намаляването на сеизмичния риск е обследването на съществуващите строежи - държавна, общинска или частна собственост за съставянето на техническите им паспорти, което трябва да се извърши съгласно законодателството до края на 2018 г.

Предстои да се изготвят методики за оценка на сеизмичния риск, геоложкия риск и риска от горски пожари. След тяхното приемане, ще се извърши оценката на риска и картографирането им. Необходимо е повишаване на административния и финансов капацитет за работа по оценка на риска и планиране на неговото управление.

От значение за земеделските производители са и градушките и пожарите. Горските пожари са и една от основните опасности за състава, структурата и функционирането на горските екосистеми. Климатичните промени през последното десетилетие доведоха до повишаване на честотата на възникване на горските пожари и размера на засегнатите от тях територии. Антропогенният характер на над 90% от пожарите налага категоризирането на горите в близост до урбанизирани територии като високорискови. В настоящия момент такива са около три четвърти от горите в България.

В Република България основният риск от промишлени аварии, произтича от съхранението и употребата на опасни вещества. Рискът от големи аварии би могъл да се увеличи и поради вероятността от природни бедствия, засягащи райони, в които са разположени промишлени предприятия, както и при транспорта на опасни вещества. Недостатъчната съгласуваност, последователност и приемственост на отговорните структури, влияят негативно на намаляването на риска от бедствия, свързани с промишлени аварии. Специализираните обучения на работещите и на първите реагиращи ще дадат пряко отражение върху понижаването на риска от промишлени аварии, за осигуряване на високо ниво на защита за гражданите и околната среда, както и за по-добра координация на действията.

Недостатъчната информираност на обществото относно принципите, целите и дейностите по намаляване на риска от бедствия, както и относно дейностите за реакция преди, по време и след бедствия, също представлява сериозно предизвикателство. Досега прилаганите мерки в тази насока са непоследователни и с ограничен обхват, като е подценен въпросът и с ресурсното осигуряване.

Нарастването на рисковете от бедствия и бюджетните ограничения налагат търсенето на ефективни решения със стратегически характер, които включват по-ангажирано участие на структурите на гражданското общество и органите на местната власт. Един от начините за това е насърчаване и развитие на гражданските инициативи за създаване към общините на доброволни формирования за защитата при пожари и бедствия.