Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница11/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32

Растеж, основан на ефективна публична администрация и съдебна система

Административна реформа и електронно управление

Въпреки инициираните реформи в администрацията, насочени към прилагане на принципите за добро управление, към 2010 г. България все още е в групата с най-слаби показатели за добро управление в ЕС126. В сравнение с останалите държави-членки България заема предпоследно място по показателите бюрократична ефективност (с индекс -1.9 при минимална стойност в ЕС -2.2) и прозрачност на правителството (с индекс -2.1 при минимална стойност в ЕС -2.2). Комплексният индекс за добро управление нарежда страната на последно място в ЕС 27. В България е налице утежнена регулаторна среда за правене на бизнес. Средно за страната, разходът на време и средства е пет пъти по-висок спрямо средния за ЕС127. От 2007 г., когато беше сред най-добре представящите се държави–реформатори, България прогресивно изостава в класацията на докладите „Правене на бизнес” на Световната банка. Съгласно доклада „Правене на бизнес 2013”, България заема 66 място от общо 185 държави.



Подобряване на административното обслужване и развитие на електронно управление

По данни от Доклада за състоянието на администрацията за 2012 г. се предоставят 2 209 административни услуги на гражданите и бизнеса, 750 от които са свързани с регулаторни режими на централно ниво. Едва 1/4 от администрациите декларират, че прилагат принципа за служебно събиране на документи, а 1/3 от тях предоставят услуги по електронен път. В резултат от инвестициите, реализирани чрез средствата от ЕСФ през последните години се наблюдава увеличаване на броя на предоставяните по електронен път услуги, но всяка от тях се предоставя от конкретна администрация, чрез нейни електронни платформи. На практика Единният портал за достъп до електронни административни услуги не се ползва за единна входна точка.

Съгласно Доклада общо 396 администрации (76.6% от всички) предоставят услуги на принципа „едно гише”. Липсва комплексно административно обслужване, не се предоставят услуги, групирани по основни събития от живота на гражданите или дейността на предприемачите. Все още редица процедури по режими и услуги следва да се оптимизират и ускорят. Все още в много случаи се изисква от потребителите да предоставят на хартиен носител документи, издадени от други администрации, относно обстоятелствата, които биха били проверими по служебен път. Проблемите са породени от липсата на достатъчен технически капацитет (инфраструктурен и комуникационен) в МТИТС за посрещане на нарасналия брой потребители на инструментите за достъп по служебен път до информацията. Други предизвикателства са не докрай дигитализираните информационни масиви на различните администрации, както и бавните темпове, с които структурите на държавната администрация се присъединяват към предоставените услуги. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията, чрез въвеждане на практики за обмен на информация и данни между администрациите.

Развитието на електронното управление досега е осъществявано с бавни темпове, а възможностите за предоставяне на услуги по електронен път са все още незадоволителни. В същото време това е основният механизъм за повишаване на доверието и удовлетвореността на обществото по отношение на администрацията, постигането на прозрачност в действията й, както и обективен инструментариум за мониторинг и контрол, включително превенция на измами и корупционни практики. Съгласно данните от Digital Agenda Scoreboard през 2012 г. 27% от гражданите в България са използвали услугите на електронното управление, което, съпоставено с предходната година (25%), показва малък напредък и ни поставя на предпоследно място сред страните-членки на ЕС. Въпреки високия процент на ползваемост на електронни услуги от бизнеса (83% при средно за ЕС 87%), по този показател сме по-напред само от две държави членки – Испания и Румъния.



Стратегията за електронното управление в Република България 2014-2020128 очертава рамката на всички текущи и нови дейности в областта на електронното управление. Стратегията съдържа: анализ на настоящото състояние; визия на електронното управление в Република България; стратегически цели; секторни политики за е-управление; дейности за постигане на целите; координация и управление на изпълнението на стратегията; модел на е-управление - информационен и технологичен.

Приета бе и Пътна карта за изпълнение на Стратегиятa129, която определя конкретни мерки, дейности, проекти, срокове и финансови ресурси, необходими за постигане на стратегическите цели. През програмен период 2007-2013 г. със средства от ЕСФ са постигнати резултати в областта на усъвършенстване на нормативната база с оглед предоставянето на административни услуги по електронен път и осигуряване на служебно начало при административното обслужване, в това число осигуряване на достъп по служебен път до 34 от най-търсените регистри на държавната администрация. Стартирано е изграждане на облака на централната администрация, базиран на широко разпространени международни стандарти, включващ 70 услуги. Изгражда се и облака на местната администрация с 50 от основните електронни административни услуги за местната администрация.

Липсва стандартизиране на предоставяните общински административни услуги по отношение на процедури, документация и срокове130. Различните практики затрудняват бизнеса и увеличават значително административната тежест. По-голямата част от административните услуги се предоставят от общините и именно те притежават значителна част от първичните регистри за информация. Поради тази причина необходимостта от засилване на техния капацитет и внедряване на информационните технологии в дейността им е от съществена важност.

Създадени са няколко портала във връзка с функционирането на електронното управление, в това число за демократично вземане на решения, за управление на процеса на общуване с гражданите, за координация на работата на държавната администрация и за управление на свързаната с кибер-сигурността информация, като са проведени и съпътстващи обучения. В допълнение, се работи по нормативната уредба и техническо решение на системата за единна електронна идентификация на всички български граждани, в това число разработване на прототип на тази система и издаване на първите 5 000 сертификата за електронна идентичност.

През 2012 г. бе извършена интеграция на държавните електронно съобщителни мрежи и бе създадена Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация. Мрежата позволява комуникационна свързаност на институциите на централната и част от регионалната администрации. Необходимо е да бъде изградена високоскоростна свързаност за достъп от следващо поколение до голяма част от институциите на образованието, здравеопазването, правосъдието и други, разположени в общинските центрове, за да се обезпечи успешното функциониране на електронното управление.

Въпреки постигнатия напредък, остават някои съществени проблеми пред въвеждането на електронното управление, обединени в следните групи:



  • организационни проблеми - липса на единен системен интегратор; липса на ясна стратегия за човешките ресурси в областта; липса на контрол на качеството на изпълняваните проекти;

  • технически проблеми - недоизградена в необходимата степен инфраструктура за функционирането на облаците на централната и местната администрация и реализираните в тях електронни услуги; липса на работещ механизъм за осъществяване на междуведомствен обмен на неструктурирана информация; ниско качество и незавършен процес на дигитализация на основните регистри на държавната администрация; недоизградена мрежа за широколентов достъп на структурите, предоставящи публични услуги; неизградени фронт офиси, които да осигурят електронните услуги особено в райони в риск от информационна изолация и с преобладаващо население с ниска ИКТ култура;

  • липса на секторни работни модели в държавната администрация - е-здравеопазване; е-образование, е-митници, е-възлагане и други; липса на комплексно административно обслужване.

Структура на администрацията, стратегическо планиране и междуинституционална координация

Друг важен момент свързан с качеството на администрацията е раздробеността на административните структури, която затруднява координацията и изпълнението на секторните и хоризонталните политики. В периода 2007-2013 г. с подкрепата на ЕСФ са изготвени функционални анализи на 131 общински администрации и 26 централни. Извършените функционални анализи имат съществен ефект върху оптимизирането на структурата на администрациите, повишаването на тяхната ефективност и избягването на дублиращи се функции. Основно предизвикателство остава разпределението на функциите между централно, областно и местно ниво, както и реформата на териториалните звена на централната власт, в които са заети по-голямата част от служителите в държавната администрация. На територията на областите функционират по няколко звена от системата на едно министерство, което пречи на добрата координация между тях и затруднява получаването на услуги.

В България съществува силно фрагментиране в областта на стратегическото планиране, като към месец февруари 2014 г. има около 140 действащи национални стратегически документа, част от които не са финансово обезпечени. Друго предизвикателство е слабата координация при реализиране на секторните политики и липсата на напредък по отношение на децентрализацията. Също така не е налице ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките. Оценки на въздействието на изпълняваните политики се извършват спорадично. Делегирането на дейности, които са нетипични за държавата е важен инструмент за оптимизиране на публичните разходи и привличане на частно финансиране.

Повишаването на качеството на администрацията е пряко свързано и с внедряването на системи за управление на качеството, като през последните години се наблюдава негативна тенденция в това отношение. През 2012 г. само 206 администрации имат системи за управление на качеството (като 193 от тях използват стандарта ISO), а 311 администрации нямат системи за управление на качеството. За сравнение, през 2011 г. 231 администрации имат системи за управление на качеството (217 от които използват ISO), а 282 администрации нямат никакви системи за управление на качеството. В предстоящите години, административните структури, особено изпълняващите контролни и регулаторни функции, трябва да усъвършенстват системите си за управление на качеството и системите за самооценка, както и управлението на риска.

Неустойчивата законодателна рамка, заедно с ниската степен на между-институционална координация, влияе на бизнес климата и производителността. Едновременно с това, има нужда от по-ефективно функциониране на регулаторните органи, комисиите за защита на конкуренцията и правата на потребителя, Агенцията по обществени поръчки и други. В страната липсват устойчиви практики за осъществяване на съвместни проверки от контролни и инспекционни органи, с които също може да се намали административната тежест за бизнеса.

Обществени поръчки

Особено внимание трябва да се обърне на процеса по възлагане на обществени поръчки, които са основен способ за разходване на съществена част от публичните средства. Средногодишно чрез обществени поръчки се разходват около 5 млрд. лева.

Анализът на възлагането на обществените поръчки очертава следните предизвикателства:


  • Неустойчиво законодателство -действащият ЗОП е приет през 2004 г. До настоящия момент са извършени пет значителни промени в него. С три от тях са въведени приложимите европейски директиви (Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО, Директива 2007/66/ЕО, както и Директива 2009/81/ЕО), а с останалите две - предварителният контрол, осъществяван от АОП и приетата от правителството Концепция за промени в законодателството по обществени поръчки. Като една от причините за честите промени може да се посочи прекалено детайлната законодателна уредба, която не позволява гъвкавост при прилагане на разпоредбите.

  • Недостатъчен административен капацитет – налице е недостатъчна численост на персонала при възложителите на всички нива, преценена съобразно обема от работа; липса на устойчивост (текучество на персонала) поради чести кадрови промени, ниско заплащане, недостиг на достатъчно висококвалифицирани експерти, основно поради липса на качествени обучения.

  • Неправилно прилагане на законодателството по обществени поръчки - проблемите, визирани по горе водят до нарушения в провеждането на процедурите за обществени поръчки, както и до разпространение на разнородна неправилна практика по прилагане на закона.

  • Недостатъчен обхват на предварителния контрол и недостатъчна ефективност на последващия контрол

От 2004 г. в България съществува Регистър на обществените поръчки, който от 2009 г. е част от цялостен Портал за обществените поръчки, поддържан от АОП. Електронното обявяване, което се явява първа фаза от цялостния процес на електронно възлагане на обществени поръчки е въведено. Напредък има и по отношение на следващия етап от електронното възлагане чрез Портала за обществени поръчки, като е предоставена възможността за изцяло електронната форма на комуникация между участниците и възложителите до етапа на подготовка и подаване на офертата. Необходимо е до края на 2016 г. да се осигури въвеждането на изцяло електронна комуникация и на следващия етап от електронно възлагане на обществени поръчки - подаване на електронна оферта от участниците в процедурата. От значение за правилното функциониране на РОП и Портала за обществени поръчки е те да бъдат хардуерно и софтуерно осигурени, като се гарантира информационната им сигурност.

Партньорско управление и противодействие на корупцията

България е на последно място в Съюза по показателите контрол на корупцията и върховенство на закона. Друг показател е индексът за възприятие на корупцията, който изразява взаимовръзката между икономическата ситуация, корупцията и отношението на гражданите спрямо публичните институции. За 2012 г. стойността му за България е 41 пункта при средно ниво на индекса в ЕС 27 - 53.6 пункта131.

Важен елемент от функционирането на ефективна институционална среда в България е развитието на гражданското общество с цел пълноценно участие в процесите на подготовка, изпълнение и оценка на публичните политики. Въпреки, че през 2012 г. се забелязва тенденция за подобряване на устойчивостта на НПО в България132, те все още нямат достатъчно влияние при разработването и осъществяването на политики. Регистрирани са над 35 000 неправителствени организации, като над 9 000 от тях са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.

Партньорското участие е неразривно свързано с прозрачността в работата на администрацията. Не се публикува първичната информация от съответните източници, която да позволи на заинтересованите лица сами да я анализират. Това ограничава възможностите за ефективен граждански мониторинг и контрол върху дейността на администрацията. Нужни са бързи мерки за отварянето на информационните източници и предоставянето на достъп до структурирана информация, за събирането и генерирането на която са използвани публични средства („open data”). Напредъкът в осигуряването на служебно начало при административното обслужване създава предпоставки за бързо въвеждане на OGDI (Open Government Data Initiative) при подходящо нормативно регулиране на този въпрос.

Управление на човешките ресурси и капацитет на администрацията

Наред с мерките за оптимизиране на дейността на администрацията и повишаване на прозрачността й, е необходимо да се предприемат и мерки за внедряване на добри практики в управлението на човешките ресурси. Следва да се отбележи, че с подкрепата на ЕСФ предстои да бъде развита интегрирана информационна система за държавната администрация, както и да се въведе изцяло електронна комуникация между отделните звена и административни структури. Информационната система следва да предоставя непосредствен достъп до всички необходими данни в областта на държавната служба, както и на предвижданите тенденции в нейното развитие, което ще подобри значително възможностите за изготвяне на своевременни анализи и вземане на информирани решения. Въвеждането й във всички структури ще позволи да се унифицира до известна степен практиката по управление на човешките ресурси в администрацията.

През 2012 г. са възприети нови модели на оценяване и заплащане на служителите в държавната администрация. Приет е и нов Класификатор на длъжностите в администрацията като основа за справедливо определяне на възнагражденията и за прилагането на други политики по управление на човешките ресурси. Изградена е, но не внедрена, система за планиране на нуждите от служители в администрацията.

Провежданите конкурси за назначаване на служители в администрацията не са достатъчно ефективни, като отнемат значително време и ресурси. Има ясно изразена тенденция общата възраст на служителите да се увеличава като младите служители са по-малко от 10%. Липсва анализ на предвижданото текучество през следващите години с оглед големия брой служители, на които предстои да се пенсионират. През последните години текучеството в администрацията варира в диапазона 8-9 %133, като е необходимо да се установят както причините за това, така и областите, които са най-силно засегнати, за да може да се осигури приемственост в работата.

Планирането и управлението на кариерата на служителите не е на необходимото равнище. Не са налице ясни кариерни пътеки, които да индикират възможните перспективи за развитие, поради което част от служителите бързо губят мотивация за работа. Звената по управление на човешките ресурси не действат като консултанти, осигуряващи индивидуално насочване на служителите. Не намира приложение практиката за проектиране на длъжности според конкретните нужди на съответната администрация. Мобилността на служителите следва да се стимулира, като тя се превърне в елемент от професионалното и кариерното им развитие. През 2012 г. общо 285 служители са взели участие в програми за мобилност, което е крайно недостатъчно134. Със средства от ЕСФ е създаден портал за мобилност на държавните служители, разработени са методика за определяне на ключовите длъжности и инструментариум за оценка на компетенциите.

Провеждането на обучения за развитие на компетентностите на служителите е неотменна част от тяхното професионално развитие. През последните години се наблюдават редица проблеми, свързани с липсата на задълбочен анализ на потребностите от обучение, липсата на механизъм за мониторинг на ефекта от провежданите обучения, както и недостатъчните средства, предназначени за повишаване на професионалната квалификация на служителите. Общият брой на обучените служители в администрацията през 2012 г. е 44 104, като те са участвали в общо 8 011 обучения135. Необходимо е продължаване на целенасочените усилия за повишаване на експертния капацитет на служителите чрез обучения, насочени към развитието на ключови компетентности.

Водещата публична институция за обучение на кадрите и квалификационното усъвършенстване в администрацията е Институтът по публична администрация. Неговият принос все още не е достатъчен, като способността на Института да разработва адекватни и актуални обучителни програми и курсове не е достатъчно висока. Това налага продължаване на усилията за модернизиране и укрепване на основната обучителна институция на българската администрация. В допълнение, Дипломатическият институт към МВнР, Институтът по психология – МВР, Академията на МВР, НСОРБ и други структури имат необходимия потенциал да предоставят обучения в съответните сфери.

Съществен проблем остава капацитетът на общинско ниво. Недостатъчно развит е капацитетът на общинската администрация да възлага обществени поръчки и да управлява проекти и договори.

Прегледът и оценката на наличния административен капацитет за управление на средствата и изпълнението на програмите и проектите, съфинансирани със средства от ЕС, показва преодоляване на негативите от късния старт на първия за страната ни програмен период за прилагане на Структурните инструменти – 2007 - 2013 г136. Ключови за по-нататъшното развитие на системата са: подобряване на капацитета в звената, отговорни за изпълнението и управлението на програмите и на бенефициентите по тях; ясното планиране и приоритизиране на инвестициите; навременната подготовка и подобряване на качеството на проектните предложения; опростяването на процедурите за кандидатстване, оценката, изпълнението и отчитането; минимизирането на нередностите при изпълнение на проектите; намаляването на броя на контролите; използването на финансови инструменти; подпомагането на бенефициентите при набавяне на необходимите ресурси за префинансиране на разходите и осигуряване на собствен принос; преодоляването на трудностите, свързани с процеса на подготовка и провеждане на обществени поръчки, развитието на ИСУН137.

Качество на съдебната система

Качеството на съдебната система следва да се идентифицира като съществен елемент както в сферата на прилагането на човешките права, така и по отношение на създаване на благоприятен бизнес климат. Качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи са важни структурни елементи за устойчив растеж и социална стабилност и са от основно значение за ефективното прилагане на законодателството на ЕС. Като страна членка на ЕС България предприе редица стъпки с цел адекватно изпълнение на ангажиментите си към ЕС в областта на правосъдие и вътрешни работи138 и осъществяването на съдебната реформа. За първи път бяха извършени независими проверки на съдилища и прокуратури, бяха отправени препоръки във връзка с управлението на съдилищата и практиките в съдебната система и бе възприет по-енергичен подход спрямо дисциплинарната дейност139. През 2011 г. бяха създадени специализирани наказателен съд и прокуратура. България е постигнала цели, заложени по линия на Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система. Необходими са обаче допълнителни усилия за подобряване на отчетността и ефикасността на съдебната система, за управление на човешкия ресурс в системата, както и за въвеждане на електронното правосъдие.

По отношение на капацитета, българската съдебна система в периода 2007-2012 г. се разви значително както структурно, така и по отношение на координацията и следването и съгласуването на консолидирана рамка за реформа. Създаден е постоянно действащ управляващ орган на съдебната система, а именно Висш съдебен съвет (ВСС), който осъществява кадровата политика и осигурява ресурсната обезпеченост на съдебната система. Сред правомощията на ВСС са управлението на човешките ресурси на съдебната система, включително назначаването, повишаването, атестирането и разпределението по места на работещите в системата. На ВСС са предоставени също така дисциплинарни правомощия и съответно задачата да гарантира отчетността и съблюдаването на етичните норми от органите на съдебната власт, както и да осигури спазването на високи професионални стандарти в работата на съдебната система140.

Налице са вече първите резултати по отношение реформиране структурата на съдебната власт. До момента е направен анализ и оптимизиране на щатовете на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители. Готов е функционален анализ на Прокуратурата, като аналогичен анализ е в процес на подготовка и за администрацията на ВСС. В ход е процес по оптимизиране на Съдебната карта, започнал с решението за закриване на две от петте военни съдилища и прокуратури.

През 2012 г. са създадени граждански съвети към ВСС и Прокуратурата, което е първата крачка към едно по-ефективно сътрудничество и отвореност към обществото. Стартира и провеждането на публични, открити и прозрачни процедури за избор на магистрати на висши управленски длъжности, с цел проверка на техния интегритет и по-голяма прозрачност в съдебната система.

Наказателно-процесуалните производства често са с прекалено дълга продължителност. Липсват ефективни средства за правна защита, необходимо е подобряване на капацитета за по-ефикасно разследване141 в досъдебната фаза. В допълнение, в момента съществува известна диспропорция в натовареността между съдилищата в София и останалите съдилища в страната. Тази диспропорция води до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. В тази връзка е необходима и политика в областта на човешките ресурси, която да осигури баланс между изискванията към системата и натовареността на магистратите.

В допълнение, е необходимо мерките за подобряване на структурни, процедурни и организационни аспекти в съдебната система да бъдат съпътствани от ефективно прилагане на електронното правосъдие. За периода 2007-2013 г. с подкрепата на ЕСФ се изпълняват няколко проекта за усъвършенстване на Единната информационна система за противодействие на престъпността и повишаване на качеството на предоставяните услуги на гражданите и бизнеса, обхващащи Прокуратурата на Република България и Министерството на правосъдието, но концепцията за „е-правосъдие” има нужда от развитие както с цел повишаване ефективността на съдебната система, облекчаване на достъпа до правосъдие за гражданите и бизнеса, така и като антикорупционна мярка. Използваните от органите на съдебната власт електронни системи са локално работещи, липсва оперативна съвместимост между тях, както и възможност от страна на системите за опериране с електронно съдържание. По отношение на сигурността на информацията, системите не предоставят средства за електронно идентифициране на авторството на документите и идентичност на служители и магистрати, които оперират с тях.

Недостатъчната ефективност на съдебната система в България, включително слабости по отношение на практиките по разследване и правораздаване свързани с борбата с организираната престъпност и корупцията, прозрачността на назначенията, корупцията по високите етажи на властта, са изтъквани в редица документи, сред които е Становището на Комисията, докладите по Механизма за сътрудничество и проверка и други. В последния Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 22.01.2014 г. (COM(2014) 36 final) все още се отбелязва необходимостта от постигане на напредък в сферите на:



  • борбата с корупцията;

  • делата, свързани с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта;

  • дисциплинарната практика и интегритета на магистратите;

  • атестирането, повишенията и назначенията в съдебната система;

  • последователната практика от страна на органите на съдебната система;

  • натовареността и забавянията на дела;

  • слабости при координацията между отделните органи и разпределението на отговорностите ;

  • необходимостта от усъвършенстване капацитета за финансово разследване на организираната престъпност;

  • необходимост от продължаване на работата по въвеждане на електронното правосъдие.

С оглед адресиране на идентифицираните в доклада предизвикателства Министерският съвет прие Пътна карта142.

Пред съдебната система стоят и следните общи предизвикателства:



  • липса на качествена и унифицирана статистическа информация;

  • нужда от допълнителен капацитет за формулиране, изпълнение и оценка на въздействието (предварителна и последваща) на политики в съдебната система;

  • липса на леснодостъпни и популяризирани алтернативни методи за решаване на правни спорове (медиация и арбитраж), включително и предвид необходимостта от намаляване на натовареността на конкретни съдилища;

  • недостатъчен капацитет, координация и институционално взаимодействие, особено в областта на борбата с организираната престъпност и превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта;

  • липса на последователност и финансов ресурс за изпълнението на Стратегията по управление на човешките ресурси в сектора, включително числен състав по райони, функции и задачи на съдебните служители, сътрудници и други, които да подпомагат технически магистратите;

  • липса на електронно правосъдие, осигуряващо по-бърз правораздавателен процес и сигурност на информацията.

Идентифицираните въпроси, свързани с възприятието за правораздавателния процес като недостатъчно прозрачен и отчетен и диалога между съдебната власт и гражданите вече се адресират с помощта на ЕСФ чрез подготовка и последващо изпълнение на Комуникационна стратегия на съдебната власт. Готова е комуникационната политика на ВСС и План за изпълнението й за периода 2014-2018 г. Тази политика е съгласувана и съобразена с мнението на Гражданския съвет към ВСС.

По отношение на човешкия ресурс тече интензивен процес по изготвяне на средносрочна Стратегия за управление на човешките ресурси във ВСС. В процес на обсъждане във ВСС е промяна в Методиката за атестиране на магистратите. Предприети са редица мерки за преодоляване на проблема с продължителността на делата, което е пряко свързано с управлението на натовареността на магистратите. България отчете значително подобрение по отношение на срочно приключване на делата, особено в сферата на гражданското и административното право. Необходими са сериозни вложения, за да се изградят инструменти за управление на натовареността, които да са адекватни на нуждите. Въпреки това, резултатите от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието (EU Justice Scoreboard ) показват сфери, където България се представя по-слабо в сравнение с други страни-членки, като например по отношение обучението на съдиите, наличието на адекватна статистика, както и на алтернативни методи за решаване на правни спорове.

По отношение на съдилищата, през последните години се наблюдава ясна тенденция на увеличаване на натовареността им: общият брой на делата за разглеждане през 2012 г. е бил 837 000, при 677 410 дела през 2010 г. и едва 594 633 през 2007 г. Тази тенденция допълнително извежда необходимостта от извършване на инвестиции за развиване на алтернативни способи за разглеждане и решаване на делата – медиация и арбитраж; изготвяне на адекватна стратегия за човешките ресурси в съдебната система; въвеждане на мерки за управление на натовареността чрез оптимизиране на структурата на отделните съдебни райони, разработване и въвеждане на времеви стандарти за отчитане на времето за справяне с отделните видове дела, както и определяне на норма на натовареност на магистратите. Изготвен е модел за отчитане на натовареността в органите на съдебната власт, въз основа на който се извършва изследване.

Необходими са продължаващи усилия за подобряване на професионалното развитие на магистратите със специален фокус върху укрепване капацитета на НИП, така че да се създадат възможности за обмяна на опит с други държави-членки и участие в мрежи за сътрудничество, както и за специфични обучения по управление за ръководители на съдилища и от прокуратурата. Основните акценти от стратегическото развитие на съдебното обучение следва да са свързани с развиване и подобряване на технологични и информационни системи, свързани със съдебното „е-обучение”, както и засилване на обученията на обучители и прилагане на добри европейски практики. Специално внимание следва да се отдели на спазването на правилата за професионална етика, превенция и противодействие на корупцията и конфликта на интереси в съдебната система. Нужен е и допълнителен капацитет за управление на проекти, съ-финансирани от ЕС и други финансови източници. На практика има необходимост от инвестиции в нови мерки за съдебна реформа, пряко обвързани с икономическия растеж и подобряване на бизнес средата143.



Анализ на специфични териториални характеристики

Регионален преглед на българската икономика

В регионалната структура на БВП основен принос на ниво NUTS II има Югозападен район, в който попада основният икономически център на страната – столицата София, като в края на 2011 г. този принос е 48.6% от общия БВП, докато най-нисък е делът на Северозападен район – 7.1%. По данни на Евростат144 по показателя БВП на човек от населението районите на България значително изостават от средното равнище, както и от водещите райони в ЕС. Северозападен и Северен централен район заемат последните две места в класацията на районите в ЕС по този показател съответно с 27.3% и 29.4% от средното за ЕС-27. Южен централен, Североизточен и Югоизточен район са на 4-то, 5-то и 7-мо място в групата от 20 региони с най-нисък БВП на човек в ЕС (с равнище от 30.7%, 35.7% и 36.3% от средното за ЕС). Откроява се Югозападен район (със 75.3% от средното равнище за ЕС през 2009 г.), като в столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес и заетост в страната с равнище на БВП на човек от населението от 105% спрямо средното за ЕС. Отбелязват се силно изразена поляризация в динамиката на БВП и в реализирания БВП на човек от населението между София-град (столица) и останалите области на страната. Най-значително изоставане се наблюдава в областите Силистра, Сливен, Видин, Монтана, Хасково, Кърджали, Плевен, където БВП на човек е около 50% от средното равнище за страната.

Териториалните различия при създаването на БДС по основни икономически сектори, както в междурегионален, така и във вътрешно регионален план, са много високи и показват специализацията на отрасловата структура на районите. Югозападен район е с най-висок принос по отношение на сектора услуги, като районът формира 56.6% от БДС в този сектор, следван със сериозна разлика от Южен Централен – 11.5% и Североизточен район – 10.1%. Югозападен район има водещо място и в произведената БДС от индустрията – 38.1%, на второ място отново с видима разлика е Южен централен – 17.3%, и на трето – Югоизточен район – 17.0%. С най-висок принос в аграрния сектор е Южен Централен район, формиращ 23.1% от националната БДС в селското стопанство и Северозападен район – 17.3%

Резултатите от проведеното изследване на равнището на социално-икономическо развитие на районите от ниво 2 показват, че те са стабилни териториални структури, с ниски междурегионални различия. Най-силно влияние за различията оказва ниската оценка на СЗР. Най-силно развит е ЮЗР, който е конкурентоспособен на фона на останалите европейски райони. На второ място е СИР, който се формира като втори център на развитие в страната.



Градско развитие

Анализът за нуждите на ОПРР 2014-2020 идентифицира процеси на разпад на агломерационните образувания в страната, като типични такива са единствено агломерациите на градовете София, Варна, Бургас и Пловдив. Процесите на дезинтеграция на агломерациите засягат в различна степен главно средно-големите градски областни центрове. Агломерационните процеси се заместват с формиране на мрежа от урбанистични центрове, където градовете са двигателите на икономиката и основните обслужващи центрове в страната. За България не са толкова характерни различията между регионите в страната, колкото междурегионалните различия по отношение на останалите региони в ЕС. Наблюдава се тенденция към изявен моноцентризъм по отношение на столицата София и най-големите градове в страната.



Налице са важни социално-икономически различия и дисбаланси между големите и останалите градове. Градовете играят важна роля като двигатели на икономиката, но в същото време в тях се концентрират социални проблеми, свързани с безработица, сегрегация, бедност и екологични предизвикателства, което обуславя необходимостта от насочването на значителен ресурс за тяхното интегрирано обновяване и устойчиво приобщаващо развитие. В същото време градските центрове са от съществено значение за постигането на фокус на инвестициите, концентрация на въздействието и бъдещи структурни промени.

  • 82.3% от градското население или 58.9% от цялото население на България живее в градовете, представляващи основата на националния полицентричен модел на развитието на територията на България, формулиран в Националната концепция за пространствено развитие. Делът на населението в работоспособна възраст (15-64 г.) е по-висок (72%) в сравнение с този на всички градове в България (71.4%) и средния за страната (68.5%).

  • Делът на населението в над-трудоспособна възраст (над 65 г.) е 14.6% за всички градове в България и 17.7% средно за страната. В градовете живеят значителна част от представителите на ромската етническа група в страната.

  • Образователната структура на населението е висока, като преобладаващата част е с високо образователно ниво (средно и висше образование), а делът на завършилите университет е над 25%. В градовете са съсредоточени висшите училища (100%) и преобладаваща част от държавната образователна инфраструктура. Незадоволителното състояние на инфраструктурата предполага съществени инвестиции.

  • Културна инфраструктура е концентрирана в градовете – музеи, галерии, театри, институти за музикално и танцово изкуство, библиотеки и читалищата, чието развитие и поддържане е важно за подобряване на качеството на живот на населението.

  • Характерно за градовете е развитието на комуникациите и дигиталното общество с бързи темпове - 50.6% от домакинствата в големите градове използват широколентов достъп, 42.5 % - в средните градове.

  • Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява нормалното функциониране на градовете. Наблюдава се почти 100% изграденост на водоснабдителната мрежа и над 80% на канализационната мрежа в градовете, но те в повечето случаи са остарели и амортизирани.

  • Незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството в градовете в редица случаи намалява тяхната атрактивност за инвестиции и развитие. Амортизирани са физическата среда и сградният фонд. Налице е концентрация на многофамилни жилищни сгради с ниска енергийна ефективност и конструктивни проблеми. Недостатъчни са възможностите за спорт, отдих и възстановяване. Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони, озеленяване, вело-алеи) е една от слабите страни на населените места.

  • Спортната инфраструктура в страната е концентрирана в градските центрове. Голяма част от материално-техническата база е остаряла и амортизирана и не отговаря на съвременните стандарти. В същото време в тези съоръжения липсва достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. Почти 90% от обектите на спортната инфраструктура са под управлението на общините.

  • Развитието на градовете, водещо до растеж на градските пътувания в по-големите агломерации, в комбинация с ниско качество на транспортните услуги причинява сериозни проблеми, като повишена употреба на автомобили, задръствания и вредно екологично въздействие. Поради тези причини от изключително значение е развитието на устойчиви градски транспортни системи, благоприятни за околната среда и обслужващи функционални връзки със съседни населени места.

  • Основните екологични проблеми са свързани със замърсяването на въздуха и шумовите замърсявания.

  • Налице са западнали индустриални зони с потенциал за развитие, които се нуждаят от модернизиране и преструктуриране.

Важна роля в подобряването на градската инфраструктура и градската среда в периода 2014-2020 г, както и като инструмент за привличане на частни инвестиции, ще изиграят Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. На база на натрупания опит от периода 2007 – 2013 г., това е формата за въвеждане на по-фокусиран и базиран на търсенето подход в планирането и прилагането на регионалната политика.

Селски райони

В периода 2007-2013 г. като селски райони са определени общини (ниво LAU 1), в които няма населено място с население над 30 000 души. Така като селски райони са определени 231 от общо 264 общини на страната. По данни от преброяване на населението на НСИ, към 2011 г. те обхващат 81% от територията на страната, 39% от населението и 78% от всички селища145. Селските райони са разпределени относително равномерно на територията на цялата страна.



Гъстотата на населението146 в селските райони е средно 32.1 души/км2 и е два пъти по-ниска от средната за страната. Негативните демографски процеси са по-силно изявени в селските райони и водят до по-лоши показатели във възрастовата и образователна структурата на населението. Делът на трудоспособното население (навършени 15-64 години) в селските райони е 64.8% към 70.5% в градските райони.

От гледна точка на образователна структура, делът на населението с висше (9.4%) и средно образование (39.0%) в селските райони е значително по-неблагоприятно спрямо делът им в градските райони: съответно 26.2% и 46.2%. Преобладаващата част от трудовата сила (население над 15 години) е концентрирана в градските райони (56,4%). Делът на икономически активните в селските райони спрямо трудовата сила е 45.7%, в градските райони този дял е 56.4%. Делът на безработните лица спрямо трудовата сила възлиза на 9.2% в селските райони и на 6.8% в градските райони. Нивото на безработица при младите жители (15-29 години) в селските райони е над 30%, като 52% в тази възрастова група са икономически неактивни.



Предимно селските райони изостават в производителността на труда и добавянето на стойност, тъй като дават работа на 33% от заетите, а генерират под 25% от БДС. Това, заедно с по-високите нива на безработица, обяснява:

  • по-ниската покупателна способност на населението в селските райони на страната – 27.8% (ЕС 27 = 100), при общо ниво за страната 46%147;

  • по-високите нива на застрашеност от бедност в селските райони - 57.7% при 49.1% средно за България148.

Съпоставката на предприятията и заетостта в селските райони, към общите стойности за страната показват, че икономиката на селските райони е слабо диверсифицирана.

Таблица 6. Тенденции в структурата на икономиката и заетостта във нефинансовите предприятия общо за страната и за селските райони







Общо за България

% в селските райони (от общото)




м.е.

20071

2010

2011

20071

2010

2011

Брой на предприятията в нефинансовия сектор

Брой

283 444

366 929

366 240

15.7%

15.5%

15.7%

Брой на заетите2 в предприятията от нефинансовия сектор

Брой

2 132 192

2 081 299

2 066 537

14.3%

14.4%

14.7%

Нетни приходи от продажби на предприятията от нефинансовия сектор

Хил. лева

183 710 176

188 419 152

208 551 297

9.9%

10.7%

11.8%

Общ брой на промишлените предприятия3

Брой

30 726

33 701

33 618

20.1%

19.6%

19.8%

Заети4 в промишлените предприятия

Брой

745 264

614 317

616 273

20.7%

21.6%

22.1%

Произведена продукция5 на промишлените предприятия

Хил. лева

52 350 263

52 254 916

60 758 309

19.4%

22.6%

24.2%

1 Данните са изчислени по Класификация на икономическите дейности - КИД-2008

2 Данните са изчислени в еквивалент на пълна заетост

3 Включва данни за предприятията от сектори с кодове B, C (CA, CB, CC, CE, CF, CG, CH, CI, CJ, CK, CL, CM), D и E на КИД 08

4 Данните са изчислени в еквивалент на пълна заетост

5 Показателят е изчислен по методология на Структурна бизнес статистика

Източник: НСИ

Данните показват, че за целия период 2007-2011 в селските райони оперират под 16% от предприятията и работят под 15% от заетите във нефинансовия сектор на икономиката. Те, обаче, генерират едва 10-11% от нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия в страната. Наблюденията за дейността на промишлените предприятия донякъде са сходни: в селските райони са разположени около 20% от всички промишлени предприятия, в които работят около 22% от всички заети в промишлените предприятия. Общият обем на произведената продукция от промишлените предприятия расте по-бързо от средното за страната и делът му в общия обем продукция нараства от 19.4% през 2007 г. на 24.2% през 2011 година. Данните за леката промишленост, която е свързана с първична преработка на основни суровини от селското и горското стопанство показват, че едва около 25% от предприятията, и между 20-28% от заетите в тези сектори са разположени в селските райони на страната и произвеждат между 19-28% от продукцията на съответните сектори. Данните на НСИ за периода 2007-2011 потвърждават увеличаващите се различия в икономическата активност на селските райони и в строителството, инвестициите и продажбите на дребно.

Негативните демографски тенденции свързани с обезлюдяване на селските райони водят до постепенно намаляване на броя и обхвата на публичните услуги в областта на здравеопазването и образованието, предоставяни на населението в тях. Малък брой от населението на селските райони има достъп до първично здравно обслужване, като преобладаващо здравното обслужване на населението в населените места извън общинските центрове се извършва от спешната медицинска помощ. Достъпът до специализирани медицински услуги на населението от селските райони е затруднен, поради закриване на част от болничните заведения. Данните на НСИ показват закриване на 20 болнични заведения в общините от селските райони в периода 2007-2012 г. Намаленият брой болнични заведения се компенсира със завишаване броя на лечебни заведения за извън болнична помощ, където качеството на услугите е незадоволително поради не добре развитата здравна инфраструктура/оборудване, намаления брой лекари, зъболекари и медицински специалисти, неприлагане на профилактика и неразвитата мобилна здравна услуга. Посочените проблеми са сериозна пречка за поддържане качеството на живот и достъпа до качествена здравна услуга особено за хронично болните и за по-големия процент застаряващо население в селата и селските райони.

Сходни са тенденциите в инфраструктурата и услугите, свързани с грижите за деца и образование. През 2012 г. делът на детските градини в селските общини е 55% от заведенията в страната. В селските общини има 1 352 училища, включително 1 146 общообразователни и 208 професионални. Общият брой на учениците през 2012 г. е 33 876, като 54% от тях завършват само основно образование. Проблем за селските райони е намаляващото записване на ученици за продължаване на средно образование. Наблюдава се тенденция на спиране от училище от страна на родителите, което се дължи на ниските доходи на семейството, липсата на осигурен транспорт и затруднява социалната интеграция на децата, особено на тези от малцинствените групи. Оборудването и сградите на тези училища са в лошо състояние, като приблизително половината от сградите не са обновявани през последните 10 години, особено тези в селата извън общинския център.

Протичащите негативни демографски процеси в селските райони влошават и възможностите за социален и културен живот в малките населени места. Предвид застаряващото население в селските райони се засилва необходимостта от създаването на центрове за социални услуги за възрастни, както и от разширяването на обхвата на социалното обслужване по домовете. Специализираните услуги за възрастни и други уязвими групи се предоставят от общините, където основните нужди и подпомагане са свързани с подобряване качеството на услугите, предимно за обновяване на сградите, модернизиране на оборудването и изграждане на специализирани съоръжения и оборудване на достъп на различни групи хора. Специален проблем, особено за общините с множество разпръснати селища, е лошото качество на пътищата и липсата на специални транспортни средства за осигуряването на мобилни социални и здравни услуги за възрастни хора и хора с физически увреждания.

Лошата и неподдържана инфраструктура и ниските доходи на населението намалява възможностите за посещаване на културни мероприятия, за организиран спорт и отдих в селските райони. Това ограничава достъпа, интереса и развитието на човешкия капитал в тези райони и е сериозна пречка за задържането на младите хора там. Неотложна е необходимостта от обновяване на културната и спортната база и създаването на нови съоръжения. Селските райони имат богато историческо и културно наследство. Около 6 500 са паметниците на културата от национално или местно значение, разположени в селските общини. По данни на НСИ през 2012 г. в селските общини се намират 84 музеи, като за периода 2007-2012 година са намалели с повече от 20%. Читалищата са важни институции в селските райони като доставчици на образователни и културни услуги за селското население. Над 2 100 са активните читалища в селските общини, разположени в общинските центрове или по-големите села. Повечето от тях се нуждаят от ремонт на сградите, подмяна на оборудването и усъвършенстване на предлаганите услуги. Отчетено е увеличаване на броя на действащите читалища в селските райони между 2007 и 2012 г. с над 100. Едва 4% от сградите с културно предназначение, управлявани от местната власт в селските райони, са обхванати по проекти за модернизация по ПРСР 2007-2013 г.

Пътната мрежа в селските райони е относително добре развита, но не е добре поддържана. Селските общини отговарят за управлението на над 19 430 км общински пътища и над 30 000 км улици в селищата в селските райони. Голяма част от пътищата между селата в общините не са ремонтирани повече от 15-20 години, като около 65% от общинската мрежа е в лошо състояние. Много участъци от общинските пътища са в състояние, което изисква цялостно преасфалтиране, а в други дори е необходимо полагане на нова основа и цялостно преизграждане на пътя. Към 31.12.2013 г. по ПРСР 2007-2013 са реконструирани 1 940.9 км пътища (около 10% от всички пътища, за чието управление отговарят селските общини), а новоизградените са 57.3 км. Въпреки реализираните проекти са необходими допълнителни мерки за подобряване на пътната инфраструктура в селските райони.

Водоснабдителната мрежа в селските общини надхвърля 40 000 км. По-голямата част от нея (88%) е изградена в периода 1960-1980 г., като поради лошата поддръжка страда от чести повреди, ниска ефективност и големи загуби на вода в следствие на течове. Освен това има нужда от подмяна на азбестоциментовите тръби, които, възлизат на повече от две-трети от водоснабдителната мрежа. Друг значителен проблем в селските райони е неразвитата канализационна мрежа, особено в селата (само 2.1% от селата имат канализация). Въпреки че към края на 2013 г. със средства от ПРСР 2007-2013 е финансирана реконструкцията на 1 456.43 км. и изграждането на 278.02 км. водоснабдителна и канализационна мрежа, е необходимо допълнително финансиране и в тази област.

Страната изостава спрямо средните стойности на ЕС в покритието с широколентов стандартен достъп до интернет за предимно селските райони на страната; по-слабо спрямо ЕС-27 остава и покритието в селските райони със следващо поколение на достъпа – NGA.



Таблица 7. Покритие на достъпа чрез комбиниране на технологии149




Общ стандартен достъп

Общо NGA

Общо HSPA

Селски райони – стандартен достъп

Селски райони - NGA

Селски райони - HSPA

България

91.5%

71.4%

98.0%

32.8%

7.8%

88.3%

Данните на НСИ за ползване на интернет през 2013 г. показват че ползването му е силно ограничено сред по-възрастното население (29.8% от населението 55-64 години и 8.3% от населението на 65-74 години), и групите на безработните (39.6%) и икономически неактивните150 (15.5%). Ползването на интернет в селските райони е по-слабо не само поради по-ниското покритие с широколентов интернет, но и поради по-ниската покупателна способност, липсата на компютърни умения и по-слабото владеене на чужди езици.

В обобщение, данните от анализа на селските райони показват влошаващо се състояние на социално-икономическите им характеристики, особено в сравнение с градските райони. Спада броят и гъстотата на населението, влошава се демографската структура по отношение на възраст и образование, степента на икономическата активност на населението, нивото на заетост, а нивата на общата/младежката безработица остават значително по-високи от средните нива в ЕС. Икономиката на селските райони е с ниска степен на разнообразие, преобладават предприятията и заетостта в областта на земеделието и по-малко в областта на горското стопанство и свързаната преработка, което означава, че голяма част от заетостта е сезонна. Производителността на труда е ниска, както и нивата на добавената стойност към първичните продукти. Всичко това води до по-ниска покупателна способност в селските райони на страната и до по-високи нива на бедност спрямо средните за страната. Предвид ограниченото търсене това ограничава потенциала за развитие на предприятия в третичния сектор на икономиката.

Селските райони на България са със средноевропейски нива на изграденост на основната и малката инфраструктура, но състоянието на активите е незадоволително поради липсата на подход за планиране поддържането на тази инфраструктура. Посоченото състояние ограничава поддържането на конкурентни нива на качеството на живот и публичните услуги, спрямо тези на градските райони. Нивото на ползване на интернет и ИКТ-базирани решения е далеч от потенциално възможното, което води до пропуснати ползи и нереализирани преимущества в областта на икономиката и общото качество на живота в селските райони.

Територии с туристически потенциал

Развитието на туризма се оценява като съществен неоползотворен потенциал на българските региони и е инструмент за постигане на една от основните цели по Дунавската стратегия. В страната има регистрирани над 40 хил. паметника на недвижимото културно наследство. В Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са включени 9 обекта. Следва да се отчете и богатото природно наследство с над 600 минерални водоизточника, богатото биоразнообразие (вкл. 3 национални и 11 природни парка), както 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски151.

През 2011 г. туризмът в България е допринесъл пряко за 3.6% от БВП и 3.3% от заетостта (101 хил. работни места), а непреките ефекти от него се оценяват съответно като 12.9% от БВП и 11.8% от заетостта (364 хил. работни места)152 като въпреки това остава под средния за ЕС 27153. Към момента националният туристически продукт се доминира от масовия туризъм (морски и планински/ски), в които има нужда от преодоляване на вредните въздействия от туристическа експанзия. Крайбрежният и речният туризъм играят важна роля за развитието на туристическия сектор и в частност за икономиката на Черноморския и Дунавския регион, като допринасят за увеличаването на броя на международните туристи и в много случаи те са основен източник на доходи и заетост за местното население. Според ЕК се очаква растеж на този сектор с до 2-3% годишно до 2020 г. От друга страна, обаче развитието на туристическите дестинации в българската част на Черноморския и Дунавския регион не е възможно без съответните инвестиции в транспортната и техническата инфраструктура. Туристическият поток в България се характеризира с висока териториална, сезонна и продуктова моноструктурност, като 70% от дейностите са концентрирани на по-малко от 5% от територията на страната.

В Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма е предвидено:



  • увеличаване дела на специализираните видове туризъм - разработване и утвърждаване на нови туристически продукти (културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, голф, яхтен);

  • по-широко включване в туристическото предлагане на цялостни, атрактивни и икономически жизнеспособни регионални туристически продукти и дестинации от вътрешността на страната.

Проектът на Иновационна стратегия за интелигентна специализация откроява като основен проблем пред развитието на творческите индустрии в страната нуждата от дигитализация на движимото и недвижимо културно наследство. Дигитализацията е предпоставка и за развитие на културния туризъм и туристическия маркетинг на страната.

Въпреки нарастващия интерес към алтернативните (специализираните) форми на туризъм местните общности не могат да се възползват от предимствата. Основните бариери за това са:



  • липсата на добра инфраструктура за предоставянето на тези видове туризъм - като цяло 75% от туристическата инфраструктура е концентрирана в 7 области (8-10% от територията);

  • недостигът на качествена информация вътре и извън страната - България все още няма специфичен и разпознаваем облик, който да дефинира привлекателността й от външна гледна точка; недостатъчно е приложен стратегически подход за специализация на България в определени видове туризъм, в които страната има силни конкурентни предимства (културни паметници, пещери, минерални води и други).

Въз основа на праговите критерии154 (над 100 хил. нощувки) и на базата на данни от 2009 г. може да се посочи, че в България на практика има само 20 общини, които могат да бъдат определени като туристически развити - Велинград, Бургас, Чепеларе, Сандански, Поморие, Стара Загора, Хисаря, Смолян, Русе, Велико Търново, Павел баня, Созопол, Приморско, Самоков, Банско, Пловдив, Несебър, Варна, Столична община и Балчик.

Горските територии предоставят добри възможности за развитие на традиционни форми на туризъм – планински туризъм, селски туризъм, екотуризъм, велотуризъм, ловен и риболовен туризъм. По данни от социологически проучвания над 65% от българското население ползва горските територии за възстановяване и отдих.



Високият потенциал за развитие на туризма, който притежават горските територии, не се използва в достатъчна степен като източник на доходи и поминък. Въз основа на ориентировъчни данни, основани на експертна оценка от дирекции на природни паркове към ИАГ, за периода 2006 - 2011 г. териториите на природните паркове са посетени годишно средно от 3 710 хил. туристи. Част от тези посещения – приблизително 60 хил. посетители, са отбелязани като регистрирани в посетителски информационни центрове и други обекти за туризъм. Основните инвестиции от страна на държавата за развитието на екотуризма и рекреацията в горите са за изграждане на туристическа инфраструктура в природните паркове.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница