Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница13/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   32

Стратегически приоритети за финансиране по ЕСИФ


Политиката на сближаване на ЕС за периода 2014-2020 г. чрез ОСР на практика осигурява единен източник с насоки за всички пет европейски фонда (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР). Националните, регионалните и местни власти, спазвайки принципа на партньорство, използваха тази рамка като основа за изготвяне на стратегия за Споразумение за партньорство, поемайки ангажимент за принос към постигането на общоевропейските цели в стратегия Европа 2020155, Стратегията на ЕС за Дунавския регион, Интегрираната морска политика, Стратегията за син растеж и Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване. Част от новите елементи при програмирането, които имат пряко отношение към определянето на стратегията в СП, включват:

  • Политиката на сближаване продължава да функционира като инструмент за солидарност, като се счита и за ключов инструмент за подобряване на общата конкурентоспособност на ЕС, и за посрещане на предизвикателствата - социални, икономически и екологични. Съответно, ЕСИФ ще съсредоточи своята подкрепа върху 11 общи тематични цели156.

  • Политиката на сближаване става и ключов инструмент за провеждане на реформи, като ефективното използване на финансовия ресурс се обвързва с т. нар. предварителни условия (ex-ante conditionalitites).

  • Изисква се концентрация на подкрепата157 върху ограничен брой приоритети за финансиране в съответствие със специфичните национални и регионални потребности за развитие с принос към националните цели в изпълнение на стратегия Европа 2020.

  • Финансовите възможности на ЕС са ограничени спрямо нуждите. Съответно, ефикасното и ефективно използване на фондовете на ЕС, националните ресурси, средствата от МФИ или заеми, както и мобилизирането на други, включително частни капитали, ще имат решаващо значение за постигането на трайно въздействие.

  • Поставя се по-силен акцент върху постигането на конкретни резултати от планираните интервенции, определени по SMART показатели, с ясни целеви стойности.

  • На база на доклада на Барка (2009), Петия Кохезионен доклад и чл. 174 от договора за функционирането на ЕС специалното внимание върху териториалното измерение на политиката за развитие (place-based approach) е изрично изискване във връзка с прилагането на новата политика на сближаване. Целта е да се мобилизира в максимална степен вътрешния потенциал за развитие на регионите, общините и специфичните територии.

  • ОСР подпомага секторната и териториална координация на подкрепата по ЕСИФ, както и другите европейски политики и инструменти, за да се постигнат целите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, взимайки предвид териториалните предизвикателства.

  • Териториалното измерение на политиката на сближаване е със засилен фокус през програмен период 2014-2020 г във връзка с разширяване на целите на Договора от Лисабон от 2009 г. с целта за териториално сближаване.

  • Трябва да се търсят интегрирани подходи за борбата срещу бедността и за посрещане на нуждите на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или изключване, със специално внимание към маргинализираните общности.

  • Отчита се значението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион за политиката на сближаване и като особено подходяща рамка за сътрудничество на макрорегионално ниво в борбата за успешно преодоляване на транснационалните предизвикателства в четирите основни направления: „свързаност”, „опазване на околната среда”, „изграждане на просперитет” и „засилване на сигурността в региона” по интегриран начин.

Основните стратегически документи, които очертават политиките за развитие на България за следващите години, включително визията и специфичните цели за развитие на страната, са Национална програма за развитие на България до 2020 г., Националната програма за реформи, Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 и Националната концепция за пространствено развитие 2012-2025.

НПР: БГ 2020 се основава на подробен социално-икономически анализ и широкоспектърен обществен дебат на принципа на партньорство и е интегриран рамков документ, който обхваща областите за социално-икономическо развитие на България като определя необходимите мерки за постигане на целите за развитие. Определени са 8 приоритета на националната политика за развитие:



  1. Подобряване на достъпа и качеството на образованието и обучението, както и качествените характеристики на работната сила;

  2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

  3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

  4. Развитие на селскостопанския сектор за осигуряване на хранителна сигурност и производство на продукти с висока добавена стойност при устойчивото управление на природните ресурси;

  5. Подкрепа на иновациите и на инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката;

  6. Укрепване на институционалната среда за по-ефективни обществени услуги за гражданите и бизнеса;

  7. Енергийна сигурност и повишаване на ефективността на ресурсите;

  8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Националната програма за реформи се изготвя в изпълнение на стратегията Европа 2020 и в съответствие с новия инструмент за по-добра координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, т. нар. Европейски семестър. В програмата за реформи са заложени националните цели в изпълнение на стратегията Европа 2020 и са представени приоритетните области, допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика. Тези области се допълват от целенасочени действия за подобряване на ефективността на публичните разходи в подкрепа на растежа, осигуряване на институционална и финансова подкрепа за предприятията и намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото.

Специфичните препоръки на Съвета на ЕС за отделните държави-членки, които се основават на подробна оценка на ЕК на НПР и Конвергентната програма / програмите за стабилност, са насочени към структурни предизвикателства, които държавите-членки следва да адресират и се съобразяват с общите насоки на Годишния обзор на растежа 2013 г. на ЕК. Основните приоритети за България са - диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.

Във връзка с това и в отговор на изискването на реформираната Кохезионна политика за засилване на териториалния контекст на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за следващия програмен период, и в съответствие със Закона за регионалното развитие е приета Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.158, която дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. тя е основен инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. НКПР159 е разработена на основата на ключовите принципи за интегрирано планиране и комплексно третиране на всички проблеми на територията; за публичност, прозрачност, партньорство и гражданско участие в процеса на вземане на решения.

Предвид заключенията от анализа на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж в Споразумението за партньорство на България, могат да бъдат формулирани четири стратегически взаимно-допълващи се приоритета за финансиране: три по направленията на стратегията Европа 2020 за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж и един с хоризонтален характер:


  1. Стратегически приоритет 1: Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

  2. Стратегически приоритет 2: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

  3. Стратегически приоритет 3: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

  4. Стратегически приоритет 4 (хоризонтален): Добро управление и достъп да качествени административни услуги

Идентифицираните области на интервенция, попадащи в обхвата на и съ-финансирани от фондовете на ЕСИФ160, в рамките на Споразумението за партньорство и свързаните програми на база основните предизвикателства (Таблица 8), са допълващи към националните усилия на българското правителство за изпълнението на основните цели на НПР: България 2020161 и на Националната програма за реформи. В този смисъл, стратегическите приоритети на СП произтичат от 8-те приоритети на НПР: България 2020 и ще допринасят за постигането на националните цели спрямо Европа 2020 (Таблица 9).

С цел надграждане и доразвиване на ефектите от прилагането на мерките за териториално въздействие в селските райони в ПРСР за периода 2007-2013 г., за периода 2014-2020 г. се запазва териториалния обхват на селските райони за целите на ПРСР- общини (ниво LAU 1), в които няма населено място с население над 30 000 души.

Политиката за развитие на селските райони в периода 2014-2020 отчита, че икономическото развитие на селските райони следва да e насочена към създаване на условия за разнообразяване на икономическите дейности, увеличаване на възможностите за заетост и подобряване на качеството на живот. Тя ще е насочена към разрешаване на основните проблеми в селските райони – намаляване на бедността и социалното изключване, ограничаване на процесите на обезлюдяване, чрез запазване на земеделската заетост и създаване на заетост извън земеделието, чрез подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура, в това число достъпа до интернет.

Таблица 8. Връзка между предизвикателствата от анализа, стратегическите приоритети, тематичните цели и списъка с Програми

Основно предизвикателство

Приоритет за финансиране в СП

Тематична цел на ЕСИФ

Водещи секторни програми

Недостатъчен дял на заетите (20-64 г.)
Недостатъчна икономическа активност на населението (младежи, възрастни хора, жени)

Висок дял на регистрирани безработни лица с основно и по-ниско образование и без квалификация

Незадоволително качество на образователната система, висок дял на неграмотното население, висок процент непосещаващи училище на фона на общата образователна характеристика на населението и дисбаланса между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труд
Нисък дял на завършващите висше образование
Лоши здравно- демографски характеристики, здравни неравенства и неефективен здравен сектор

Един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини


Първо място в Европа по бедност

Обезлюдяване на големи части от територията



63.0% - 2012162
Възпроизводството на трудоспособното население – 64/100 за 2012
62.2% от всички заети са в сектор „услуги” – 2012
трето място в ЕС по младежи NEET (18-24) за 2012 г. – 26%
54.3% от регистрираните безработни лица са с основно и по-ниско образование и без квалификация

41 % от учениците с незадоволителни резултати по четене, писане и смятане

26.9 % при среден за ЕС 28 – 35.7%

Очаквана продължителност на живота 74.4 г. – най-ниска в ЕС

Смъртност 970 на 100 000 – най-висока в ЕС

Разходите на болниците са 44% от общия бюджет за здравеопазване сравнено с 25-30% средно за ЕС


14.95‰ – 2012 г.

22.34% - 2010 г.

-5.5 на 1000 души е естествения прираст на населението за 2012 г.

По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%

Към края на 2011 г. 181 населени места са обезлюдени, а в 21.3% от населените места живеят между 1 и 50 души.


  1. Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж приобщаващ растеж

8) Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила;

9) Насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и всяка форма на дискриминация;

10) Инвестиции в образованието, обучението, включително професионално обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот;

11) Повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и допринасяне за ефективна публична администрация.



ОП „Развитие на човешките ресурси“
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“
ОП „Региони в растеж“
Програма за развитие на селските райони
Програма за морско дело и рибарство

Ниска производителност на труда
Нисък дял инвестиции в НИРД
Слабо взаимодействие на страните на триъгълника на знанието
Ниска иновативност
Нискотехнологични сектори на икономиката с ниска принадена стойност
Ниска степен на проникване на високоскоростен широколентов интернет
Нисък дял на домакинствата с широколентова свързаност
Ниска резултатност на научната система

43.5% спрямо ЕС27 = 100 – 2011

0.64% на общите разходи от БВП за НИРД – 2012 г. (0.24% от БВП са разходите за НИРД в публичния сектор) 163


117-то място по взаимодействие между университетите и индустрията в областта на НИРД и иновациите (GCI Report)
283 заявки за патенти (изобретения) - 2011 г.
17.7% от населението спрямо 28.2% ЕС 27

53.6% от домакинствата за 2013 г.


27-мо място – Innovation Union Scoreboard 2013

  1. Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

1) Засилване на научноизследователска дейност, технологично развитие и иновациите;

2) Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество;

3) Повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия; и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР) и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР);


ОП „Иновации и конкурентоспособност“
ОП „Инициатива за МСП“
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“
Програма за развитие на селските райони
Програма за морско дело и рибарство

Неефективно използване на ресурси и енергия
Неефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на води, атмосферен въздух и отпадъци
Неефективни системи за превенция, управление и адресиране последствията от рискове

Енергийна интензивност на икономиката към 2011 г. – 0.71 т.н.е. за 1 000 евро 2005 БВП


  1. Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

4) Подпомагане преминаването към ниско-въглеродна икономика във всички сектори;

5) Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска;

6) Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност;


ОП „Околна среда“
ОП „Иновации и конкурентоспособност“
ОП „Региони в растеж“
Програма за развитие на селските райони
Програма за морско дело и рибарство

Ограничена външна и вътрешна свързаност

Ограничен пренос на товари

Висока зависимост от вноса на енергийни ресурси

Неразвити газови междусистемни връзки със съседните държави.

Прекалена зависимост от един източник на доставка на природен газ


пътища – 0.003 км/човек – 2011 г.

автомагистрали – 2.35 км./1000 км – 2011

за жп - < от 0.001 км/човек – 2011

87.4 млн. тона – 2010

България осигурява 70% от брутното си енергийно потребление чрез внос

Дял на природния газ в брутното вътрешно енергийно потребление на страната е около 70% по-нисък в сравнение с ЕС-27

92% - 2012 г.


3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

7) Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури;

ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“
ОП „Региони в растеж“

ОП „Иновации и конкурентоспособност”



Неприключила модернизация на системата на административните услуги и реформа в държавната администрация
Недостатъчен капацитет за планиране и реализация на инфраструктурни проекти в областта на ИКТ
Недоизградена инфраструктура на електронното управление и електронните здравни услуги

Неприключила реформа в съдебната система



32.3% дял на сива икономика – 2011

27% от гражданите използват услугите на електронното управление, на предпоследно място сред страните-членки на ЕС


Корупционен индекс –

-1.5 - 2010


Правосъдие индекс –

-2.1 - 2010



  1. Добро управление и достъп да качествени административни услуги

11) Повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и допринасяне за ефективна публична администрация.

ОП „Добро управление“

Приоритети и под-приоритети

Таблицата по-долу онагледява логиката на четирите взаимно допълващи се и подсилващи ефекта си приоритета на СП, както и съответните им под-приоритети:



Таблица 9. Връзка между стратегическите приоритети и под-приоритети на СП и факторите за растеж

Стратегически приоритети за финансиране в СП

Под-приоритети

Фактор за устойчив икономически растеж164

Стратегически приоритет 1:

Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж



Заетост и трудова мобилност

ФР 2 „По-добро и по-ефективно използване на трудовия потенциал на икономиката”
ФР 4 „Подобряване качеството и ефективността на образователните и обучителни системи”

Социално включване

Здравеопазване

Образование, обучение и учене през целия живот

Стратегически приоритет 2:

Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж



Повишаване конкурентоспособността и ресурсната ефективност на МСП

ФР 3 „Адресиране на слабостите в бизнес-средата и подобряване на административната ефективност, включително на регионално и местно ниво“

НИРД и иновации

Достъп до и използване на ИКТ

Стратегически приоритет 3:

Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж



Свързаност (външна и вътрешна)

ФР 5 „Инфраструктура с оглед на подобряване на достъпа до единния пазар”

Преминаване към ниско-въглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност

Климат и климатични промени, превенция и управление на риска

Околна среда и опазване на природното богатство и културно-историческото наследство

Стратегически приоритет 4 (хоризонтален):

Добро управление и достъп до качествени административни услуги



Административна ефективност и електронно управление

ФР 1 „Подобряване ефективността на публичните разходи и осигуряване на преразпределение на публичните разходи към дейности, повишаващи потенциала за растеж на икономиката”
ФР 3 „Адресиране на слабостите в бизнес-средата и подобряване на административната ефективност, включително на регионално и местно ниво”

Ефективна съдебна система и е-правосъдие

Приоритет: Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

Основна цел на този приоритет, попадащ в обхвата на ТЦ 8, ТЦ 9, ТЦ 10 и ТЦ 11, е да допринесе за постигане на приобщаващ растеж за периода 2014-2020 г. и в трите му типа политики, които определят и под-приоритетите за неговото постигане:



  • повишаване равнището на заетост (на хора в трудоспособна възраст) и икономическата активност (с фокус върху жените, младите хора, възрастните, хората в неравностойно положение), включително чрез алтернативни, дистанционни и гъвкави форми на заетост и модернизиране на пазара на труда;

  • повишаване качеството на живот и социалните системи;

  • подобряване на здравето и равен достъп до качествени здравни услуги (чрез превенция, иновации и подобрена ефективност на здравната система, иновативни услуги и процеси);

  • подобряване на знанията, уменията и квалификацията на хората, включително в подкрепа на адаптивността на работната сила.

Осигуряването на високо качество на човешкия капитал (образование, квалификация и умения, здравословно състояние) е основна стратегическа цел на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012 - 2030 г.) и на Националната здравна стратегия 2014-2020. Според анализа на потребностите за развитие в страната съществува значителен потенциал за подобряване на качеството на живот на населението и профила на работната сила, като същевременно производителността на труда трябва да се увеличава с изпреварващи спрямо средните за ЕС темпове. Открояват се високият дял на безработица сред младежите, при лицата сред уязвимите групи, продължително безработни лица, ограничения на условията за съчетаване на семеен с професионален живот (основно по отношение на жените на пазара на труда), неефективността на здравната система и качеството на здраве и образование на населението. Други предизвикателства са нуждата от реализация на мерките, предвидени в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора 2012-2030 г., необходимостта от възможности за реализацията на хора в неравностойно положение, маргинализирани групи и във висок риск от бедност.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница