Под-приоритет: Заетост и трудова мобилност

За да продължи икономиката да се развива със засилени темпове и да повиши своята конкурентоспособност са необходими повече работни места. Задължително следва да се използват всички ресурси за насърчаване на създаването на работни места и инвестициите в човешкия капитал с оглед подобряване съответствието между търсене и предлагане на труд. Една от ключовите области на интервенция по този под-приоритет е да се предоставят нови възможности за работната сила да се развива и адаптира (например търсещите работа и икономически неактивните лица с бизнес идеи) към промените, свързани с конкуренцията на пазара, технологичното развитие и иновациите. От съществена важност ще бъде реализацията на механизми за постигане на гъвкавост и сигурност на трудовия пазар. Ще се насърчава икономическата активност, производителността и пригодността за заетост на населението, като се развиват знанията и уменията през целия живот и се създават условия за постигне на по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност и услугите за кариерно ориентиране. Чрез средствата от ЕСИФ ще се предостави подкрепа за подобряване и адаптиране на знанията и уменията на работната сила във връзка с новите изисквания и възможности на политиките по околната среда. Ще се оказва подкрепа за разкриване на „зелени” работни места и придобиване на нови умения за заемането им в съответствие с новите тенденции в областта на опазване на околната среда и ресурсната ефективност, в т.ч. енергийната ефективност. Подобряването на съществуващите и развитието на нови знания и умения в приоритетни сектори на икономиката ще бъде постигнато чрез обучения на работната сила за придобиване на адекватни професионална квалификация и ключови компетенции на нужното ниво, в т.ч. и в екологосъобразните икономичсеки сектори. Чрез насърчаване на създаването на „зелени работни места“ около и в териториите от мрежата НАТУРА 2000, включително и в управлението на ЗЗ, ще се допринесе за изпълнението на НПРД. Чрез осигуряване на възможности за обучение, в т.ч. чрез включване на специализирани модули в учебните програми за професионално образование и обучение, ще се осигури подготовка на специалисти за заемане на новите работни места при прехода към нисковъглеродна и ресурсно-ефективна икономика. Също така ще се оказва подкрепа и за разкриване на „бели” работни места, които ще допринесат за осигуряване на допълнителни възможности за устойчива заетост при предоставяне на услуги за домакинствата, социални услуги, здравни и дългосрочни грижи.

Средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени и към стимулиране на инициативи и мерки за: улесняване на достъпа до работа, подобряване условията на труд и качеството на работните места, съчетаване на семейния и професионалния живот чрез намиране на нови форми на баланс между работата и семейния живот, както и мерки позволяващи по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда¹⁶⁵. Приоритет ще бъде и подобряването на адаптивността и социалната отговорност на работодателите към работниците и служителите, по-доброто съчетаване на предлагането и търсенето на пазара на труда, включително чрез механизми работодателите да заявяват своите потребности от работна сила.

Основният фокус във връзка с насърчаването на заетостта ще бъде насочен към младежите, възрастното население и групите в неравностойно положение¹⁶⁶, лицата със специфични нужди, както и хората, за които съществува риск от социално изключване. Предприемането на мерки, насърчаващи иновативни практики, самостоятелна заетост, предприемачество и мобилност, включително за младежите¹⁶⁷ и тези със специфични нужди¹⁶⁸, ще повишат значително възможностите на икономически неактивното население, както и заетостта на хората със затруднена мобилност или живеещи в селски, планински или отдалечени райони. Ще се финансират мерки за насърчаване на икономическата диверсификация, за създаване на работни места в сектори с добавена стойност и преход към нисковъглеродна икономика, и за развитие на алтернативна заетост (по-специално в МСП), като форма на подкрепа на индивидуалното и социално предприемачество. Специален акцент ще бъде поставен върху реализацията на пазара на труда на младите хора и ромите, като се наблегне на подкрепата за бърз преход от училище към работа, успешно включване в активен икономически живот, стажове, професионално, неформално и самостоятелно обучение и развиване на трансверсални умения (особено на млади хора в селските райони в подкрепа на местната заетост). Ще се реализират програми и мерки за повишаване пригодността за заетост и адаптивността на по-възрастните с цел по-дългото оставане на пазара на труда. Предвид специфичните потребности на хората с увреждания, ще бъде поставен акцент върху мерки, насочени към трудовата интеграция на тази специфична целева група, чрез които ще се осигури подкрепа за започване на работа, осигуряване на достъп до адаптирани към потребностите и възможностите обучения и насърчаване на работодателите да наемат хора с увреждания. Ще се предостави целенасочена подкрепа за специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. Ще бъдат създадени възможности за реализация на хората с увреждания в заетостта в сектора на социалната икономика. Активирането на неактивните лица и тяхното трайно включване в заетост ще се реализира чрез комплекс от мерки насочен към тяхното мотивиране, повишаване на знанията и умения в съответствие с търсенето на пазара на труда и устройване на работа.

Друга приоритетна област за финансиране ще са мерките, насочени към подобряването на условията и сигурността на труда, удължаването на активния трудов живот в добро здраве, както и мерките, свързани с конкретните потребности на уязвимите лица на пазара на труда в т.ч. осигуряване на комплекс от посреднически услуги за заетост, предоставяне на обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности (обучения от тип „чиракуване”), преквалификация, включително обучение за придобиване на умения за работа с ИКТ и пряко създаване на работни места.

Мерките за насърчаване на заетост в земеделието и селските райони ще бъдат в две основни направления:

• 
  Запазване на относително високия дял на селското стопанство в структурата на заетостта. Тази цел ще се постига чрез целенасочена инвестиционна подкрепа както за подпомагане на устойчиви структури на млади земеделски стопани и малки земеделски стопанства, така и за развитие на селскостопански сектори с традиции и потенциал за осигуряване на работни места – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, етерично-маслени култури.
  
• 
  Създаване на нови работни места извън селското стопанство. Диверсификация на икономиката в селските райони чрез подкрепа за стартиране и развитие на неземеделски бизнес.
  

В областта на рибното стопанство основните действия, които ще допринесат за насърчаване и увеличаване на заетостта са: увеличаване на видовото разнообразие и създаване на нови аквакултурни стопанства и разширяване на съществуващите, добавяне на стойност към първичните производства и стимулиране преработката им. Тези интервенции ще бъдат допълнени с дейности за повишаване на квалификацията и управленските умения на заетите в сектора, включително чрез подхода „учене през целия живот“, реализирани с подкрепата на ЕСФ.

За да се увеличи привлекателността на сектора трябва да бъдат насърчавани действия, даващи възможност за придобиване на нови умения, улесняващи диверсификацията и създаването на работни места в райони, зависещи от риболова, както и действия, свързани с подобряване на условията на труд по отношение на здравето, безопасността и хигиената. Интервенциите за разнообразяване на дейността на стопанствата за аквакултура извън сектора предвиждат инвестиционна подкрепа за стартирането на новата дейност, като в случаите, при които се развива туризъм, помощта ще обхваща и благоустрояване на стопанствата и облагородяване на прилежащите територии. Създаване на нови работни места извън риболова ще бъде реализирано чрез разнообразяване на дейността на дребномащабните крайбрежни рибари, които ще бъдат подкрепяни да стартират дейности извън търговския риболов, основно свързани с предоставянето на екологични услуги, образователни дейности или туризъм.

Важен акцент ще бъдат и мерките за адресиране на несъответствието между търсене и предлагане на работната сила, включително чрез повишаване на институционалния капацитет и осигуряването на инструменти, необходими за извършване на по-ефективни обществени услуги в областта на заетостта, както и за своевременна и адекватна реакция към структурните промени на пазара на труда. Ще бъде осъществен комплекс от действия за по-добро прогнозиране на потребностите на бизнеса от работна сила с определени знания и умения като ключ за подобряване съответствието между образование, обучение и бизнес, от една страна, и укрепване взаимодействието между институциите на пазара на труда, образователните, обучителните системи и работодателите, от друга. Ефективността на политиката по заетостта зависи от своевременното актуализиране и съответно адаптиране на програмите и мерките за обучение и заетост, с оглед на динамиката на процесите и промените на пазара на труда. В тази насока подкрепа от ЕСИФ е предвидена за преглед, актуализиране и мониторинг на политиките, за развитие на капацитета, подобряване на резултатите и оценка на ефективността на институциите за посредничество на пазара на труда, включително на националната служба по заетост, и развитие на институции, които могат да допринесат за преодоляване на несъответствието между предлагането и търсенето на работна сила.

В изпълнение на Препоръка 3 на Съвета от 2014 г. в тази връзка ще бъдат предприети необходимите действия за подобряване на качеството и ефективността на обществените служби по заетост по линия на ЕСФ, а именно:

• 
  Подкрепа за изграждане на административен капацитет на Агенция по заетостта за установяване и задоволяване на нуждата от умения на пазара на труда;
  
• 
  Подкрепа за подобряване системата на предоставяне на услуги на Агенция по заетостта (оценка на нуждите и развитие на специфични умения, знания и компетентности, посреднически услуги на търсещите работа лица и работодателите, насърчаване на териториалната мобилност, интегриране на пазара на труда на неактивните и обезкуражените лица и пр.);
  
• 
  Подкрепа за повишаване на качеството на предоставяните услуги, чрез усъвършенстване на системите за наблюдение и оценката на ефективността и ефикасността на Агенция по заетостта на прилаганите политики на пазара на труда.
  

• 
  съвместни събития с ключови партньори (социални партньори, други европейски мрежи);
  
• 
  дейности за изграждане и функциониране на мрежата – работни срещи, конференции, обучения на EURES съветници на национално и европейско ниво и други.
  

От общо шест района на ниво NUTS 2, т.нар. „допустими” райони за финансиране със средствата на Инициативата за младежка заетост и във връзка с прилагането на Гаранция за младежта, един е „недопустим” - Югозападният район. България ще се възползва от възможността за гъвкавост като се планира до 10% от средствата да бъдат насочени към областите от Югозападния район, в които е налице най-голям дял регистрирани безработни младежи спрямо общия брой на населението на възраст между 15 и 29-годишна възраст. Това са областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска област.

Мотивите за това са свързани с обстоятелството, че в областите, част от този район, към 31.12.2013 г. живеят около 19% от регистрираните в бюрата по труда между 15 и 24-годишна възраст и около 20% от регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст. Освен това, в някои от тези области, съотношението между броя на регистрираните безработни младежи и броя на населението в съответната възрастова група е много по-високо от средното за страната – при средно 4.6% за групата между 15 и 24 г., в област Благоевград това съотношение е 5.4%, в област Кюстендил – 7.3%, в област Перник – 5.8%, а в Софийска област – 7.7%¹⁶⁹.

Въпреки сложността и дълбочината на проблемите, планираните синхронизирани интервенции по този под-приоритет се очаква не само да адресират предизвикателствата, свързани с ниските нива на заетост и производителност на труда, но и да допринесат за устойчивостта на социалните системи, подобряване на гъвкавостта и сигурността на труда, намаляването на несъответствията между търсенето и предлагането на пазара на труда, и подобряването на работата на обществената служба по заетостта¹⁷⁰, както и за постигането на националната цел¹⁷¹ от 76% ниво на заетост¹⁷².

В рамките на този под-приоритет подкрепата по линия на фондовете от ЕС е насочена към намаляване на бедността сред населението, повишаването на качеството на живот, насърчаване на социалното включване и интегриране на групите в неравностойно положение и със специални потребности¹⁷³.

• 
  съвместни, координирани мерки за превенция и предотвратяване на причините, които пораждат бедност и социално изключване, в това число надграждане на постигнатите резултати от изминалия програмен период за реализиране на интегрирани интервенции по осигуряване на социални жилища, допълнени с мерки за осигуряване на образование, заетост, здравеопазване и социално приобщаване на представители на маргинализирани групи, включително роми, настанените в социалните жилища;
  
• 
  подобряване на достъпа до работа и активното включване на отдалечените от пазара на труда – икономически неактивни, младежи, продължително безработни, лица на социално подпомагане, с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация или недостиг на ключови компетентности, хора с трайни увреждания, възрастни работници и др. Ще бъдат предприети специфични мерки за подобряване качеството на живот на ромската общност;
  
• 
  инициативи, свързани с насърчаване на активния живот на възрастните хора, включително осигуряване на достъпна среда – физическа, институционална и информационна и достъпен транспорт;
  
• 
  интегрирани мерки за инвестиции в ранното детско развитие – подкрепа на детето в най-ранна детска възраст и на неговото семейство с оглед превенция на рисковете за развитието му; достъп до детска грижа, детски ясли и градини, включително чрез подобряване на инфраструктурата и обзавеждането им; подкрепа на родителите за заетост, обучение, както и за съвместяване на личния и професионалния живот;
  
• 
  премахване на институционалния модел на грижа и развитие на интегрирани междусекторни услуги за социално включване – деинституционализация на грижата за деца чрез закриване на съществуващите специализирани институции и развитие на превантивни и алтернативни форми на грижа и услуги; премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания чрез развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги; предоставяне на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги в общността, отговарящи на индивидуалните потребности; развитие на мрежа от услуги в семейна или близка до семейната среда за деца, хора с увреждания и възрастни хора, зависими от грижите на професионалисти; развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства и други уязвими групи; развитие на интегрирани услуги за ранно детско развитие за деца от 0 до 7 г. възраст и техните семейства; осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора; предоставяне на достатъчно финансови ресурси за намаляване на бедността и социалното изключване; осигуряване на включваща социална и архитектурна среда;
  
• 
  развитие на иновативни междусекторни услуги за превенция, оценка на риска, социална реинтеграция за децата в конфликт със закона;
  
• 
  предоставяне на услуги от първа необходимост (здравни и социални услуги, жилищно настаняване, услуги за бездомни хора и живеещи при лоши жилищни условия, интернет услуги) и образование/обучение;
  
• 
  насърчаване на иновациите в социалната сфера за намиране на интелигентни решения по отношение на по-ефективна и ефикасна социална подкрепа и реформиране на системите за подпомагане от гледна точка на това те да насърчават активния социален и икономически живот на целевите им групи и отпадане на пасивната подкрепа – социални предприятия, социални иновации;
  
• 
  инициативи, които насърчават социалната отговорност и партньорството със социалните партньори и заинтересованите страни.
  

Мерките по този под-приоритет са пряко насочени към постигане на една от националните цели пред България в контекста на Стратегия „Европа 2020“, а именно броят на живеещи в бедност да намалее с 260 хил. души. Ефектът от подкрепяните области на интервенции и мерки в посока реализацията на Националната цел ще бъде измерван чрез системи за мониторинг, контрол на ефективността и ефикасността и оценка на въздействието на предлаганите услуги, за чието създаване и въвеждане също е планирано финансиране от ЕСИФ.

Основните мерки в селските райони ще бъдат насочени към изграждане на публична инфраструктура и основно услуги, осигуряващи качество на живот за населението. Инвестициите в инфраструктура в селските райони, които ще се финансират от ЕЗФРСР, ще бъдат приоритизирани с оглед постигане на растеж и заетост, икономическо съживяване на селските райони и борба с обезлюдяването. Те ще бъдат концентрирани в населени места, които имат потенциал да предоставят необходимите базови услуги за околните периферни и отдалечени от центровете населени места и села. Приоритет ще бъдат инвестициите в широколентова интернет мрежа в селските райони, не само поради способността на ИКТ да осигурят социално включване на отдалечените населени места, но и поради възможността ИКТ да подпомогнат иновациите и диверсификация чрез нови интернет базирани бизнес-модели. Друг основен акцент ще бъде използването на възможностите на ВОМР, чрез който ще се цели да се отговори на териториалните и местни предизвикателства пред намаляването на бедността и социалното изключване, както и пълноценно участие на местните общности във взимането и изпълнението на стратегически решения за развитие и постигане на по-добро качество на живот, чрез МИГ и МИРГ.

Под-приоритет: Здравеопазване

В рамките на този под-приоритет е поставен фокус върху системата на здравеопазването, в контекста на подобряване на здравето, равен достъп до здравни услуги, подобряване ефективността на здравната система и прилагане на Директива 2011/24/EU. Силно изразените негативни тенденции по отношение здравното състояние на населението обуславя необходимостта от подобряване достъпа до качествени здравни услуги. Това важи в особена степен за хората в риск от бедност и социално изключване с оглед на ясно забележимите здравни неравенства по отношение на посочените области. За преодоляване на проблемите в сектора ще бъдат извършени ключови промени като бъдат подкрепени следните приоритети:

• 
  инвестиции в здравна инфраструктура с цел подобряване на условията за адекватна спешна медицинска помощ и продължително лечение, в съответствие с Националната здравна стратегия до 2020 г. и Плана за действие към нея и Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ;
  
• 
  прилагане на програми за укрепване и опазване на здравето чрез целенасочена промоция на здравето за преодоляване на пречките пред постигане на по-добро качество на живот и превенция на заболявания - ще бъдат подкрепяни действия за промоция на здравето и профилактика на болестите за ограничаване на рисковите фактори, влияещи върху здравето на нацията. Важността на тези действия се обуславя от ниското ниво на здравната култура и наличието на поведенчески рискови фактори, особено сред уязвимите групи;
  
• 
  подобряване на качеството на услугите чрез инвестиции в човешкия капитал - ще бъдат финансирани обучения за придобиване на специалност и за продължаващото обучение на специалистите в тази област.
  
• 
  подобряване ефективността и достъпността на здравните услуги, включително в отдалечените региони, и управлението на здравеопазването чрез инвестиции за развитие и разширяване на функционалните възможности на национална информационна система за електронно здравеопазване. Инвестициите по ЕСИФ ще са насочени основно към разработване на информационна система за наблюдение и анализи и ще надграждат разработваната със средства от националния бюджет Национална здравно-информационна система.
  

По отношение на здравето на работещите като важен елемент за политиките на пазара на труда, ще бъдат осигурени възможности за инвестиции на бизнеса в подобряване на организацията и условията на труда, управлението на рисковете на работното място, като се гарантира съхранението на физическото и психическото здраве на трудещите се.

За гарантиране на успешните реформи и инициативи на Националната здравна стратегия, публичните институции в тази сфера ще бъдат подпомогнати в разработването и внедряването на нови методи и системи на работа и иновативни подходи към проблемите. Ще бъдат предостави инвестиции за повишаването на професионалната компетентност на здравните мениджъри, на административния капацитет на институциите на всички управленски нива и на междусекторното сътрудничество между здравеопазването и други сфери.

Дейностите по политиките за опазване на околната среда и изменение на климата в областта на здравеопазването ще бъдат насочени към:

• 
  екологосъобразно управление на опасните отпадъци;
  
• 
  намаляване нивото на живака в околната среда и въздействието му върху здравето на човека и околната среда, като се предвижда постепенно намаляване и забрана за използване живаксъдържаща амалгама в денталната практика, както и нейното разделно събиране;
  
• 
  повишаване на сигурността на лекарите чрез работа със съвременна апаратура за образна диагностика и лъчетерапия в изградената защитена среда, което ще ограничи вредните въздействия върху пациентите и околната среда;
  
• 
  въвеждане на строг контрол за спазването на технологичните изисквания за строителните дейности.