Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница15/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   32

Под-приоритет: Образование, обучение и учене през целия живот

България е изправена пред предизвикателството за цялостно подобряване на качеството и ефективността на системата за образование и обучение в контекста на изпълнението на Европейската стратегия за преосмисляне на образованието175.



Усилията и инвестициите със средства от ЕСИФ в сектора на образованието ще продължат осъществяването на структурната реформа, свързана със съществено повишаване на ефективността в образователния сектор, продължаване на насърчителните мерки за намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система176 и повишаване на общото образователно ниво на населението, особено сред маргинализираните групи177 чрез:

  • въвеждане на нова образователна структура - създаване на условия за задължителен обхват и подкрепа на децата от 5-годишна възраст в подготвителни групи; разширяване на възможността за целодневна организация на учебния ден, прилагане на нови стандарти и учебни програми, ориентирани към придобиване на ключови компетентности, създаване на цялостна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри, както и система за управление на качеството в образователните институции, диагностика на училищната готовност, външно оценяване на резултатите от обучението на учениците, инспектиране и самооценяване и други;

  • повишаване на достъпа до и качеството на предучилищното образование, особено при децата в неравностойно положение - въвеждане на модел за ранно оценяване на образователните потребности на децата от предучилищна възраст и за превенция и ранна интервенция на обучителните им затруднения;

  • повишаване на качеството на професионалното образование и обучение чрез осигуряване на възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение), разширяване на прилагането на модулна организация на професионалната подготовка, усъвършенстване на системата за управление на качеството на ПОО, въвеждане на кредитна система и система за валидиране на знания и умения, придобити по пътя на неформалното обучение и самостоятелното учене, въвеждане на „защитени професии”, засилване на връзката между професионалните гимназии и бизнеса и др., което ще доведе до увеличаване на заетостта и социалната интеграция и улесняване достъпа до учене през целия живот.

  • утвърждаване на интегрираните подходи за професионалното развитие на работещите в сферата на образованието и разработване на адекватни учебни планове и програми, както и насърчаване на международни акредитации на българските учебни заведения;

  • изграждане на достъпна среда, включително архитектурна и информационна (специализирани приложения и услуги за използване на компютри и интернет) и осигуряване на равен достъп на лица от уязвими групи и децата със специални образователни потребности до качествено образование в общообразователна среда, както и за развиване на адекватни социални умения;

  • значително повишаване на търсенето и предлагането на образователни услуги за хората от всички възрасти, съобразени с нуждите на пазара на труда и личните предпочитания;

  • съобразяване на средното образование и професионалното обучение с търсенето на работна сила и съобразно възможностите за намиране на работа, както и подкрепа за професионалната ориентация в училищата - гарантиране на достатъчна наличност на кадри с научно, математическо и инженерно образование и фокусиране на училищните програми върху творчеството, иновациите и предприемачеството с цел създаване на предпоставки у бъдещите членове на обществото за активен и продуктивен социален и икономически живот;

  • създаване и укрепване на партньорства между висшето образование, предприятията и сектора на научните изследвания и инвестиции в създаване на условия за НИРД в заведенията от средното и висшето образователно ниво;

  • модернизация и подобряване на условията в образователните и научни заведения, насърчаване използването на ИКТ в образователния процес – подкрепата за образователна инфраструктура ще бъде осъществявана в съответствие със стратегическата рамка по отношение развитието на образователната инфраструктура и висшето образование, отчитайки местните нужди, и на базата на разработена от МОН методология и критерии за тяхното приоритизиране;

  • повишаване на капацитета за управление на образователните и научни заведения; трансфер на опит и добри практики в образователния и научен сектор; формиране на центрове на знанието и за върхови постижения, и научни звена в заведенията от средното и висшето образователно ниво; изграждане на образователни партньорства.

  • насърчаване на подготовката на кадри в сферата на висшето образование, отговарящи на предизвикателствата на икономиката на знанието – професионално развитие и мотивацията на кадрите в системата на висшето образование и академичната дейност; подобряването на преподаването и ефективността на научните изследвания в областта на висшето образование, както и стратегическото сътрудничество между висшите училища, научно-развойните центрове и бизнеса; създаване на възможности за стажове на изследователи в предприятия;

  • повишаване качеството на висшето образование на ниво сравнимо с европейските страни с цел преодоляване на несъответствието между търсените от пазара на труда и предлаганите във висшето образование умения и квалификации с оглед подобряване условията за заетост на завършващите;

  • увеличаване на инвестициите за системата на висшето образование с фокус върху привличането на човешки ресурси, разработването на иновативни идеи за подобряване на изследователската инфраструктура, улесняване на сътрудничеството между висшето образование, науката, частния сектор и трансфера на научните изследвания и иновациите към бизнеса;

  • насърчаване мобилността на студенти, докторанти, изследователи и преподаватели като равноправни партньори в национален, регионален и европейски мащаб.

Неотменна част от модернизацията на българската образователна система е и включващото образование. Предвидени са мерки, които подобряват достъпа до качествено образование без оглед на етническа и религиозна специфика, като се работи целенасочено за създаването на толерантна и солидарна училищна среда. Голяма част от политиките и мерките в областта на включващото обучение имат не само интеграционен, но и социален ефект, особено по отношение на уязвимите групи, включително и на ромите.

Нуждите, свързани с пълно съответствие на професионалното образование и обучение с изискванията на пазара на труда ще бъдат адресирани чрез изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Промените предвиждат регламентиране на условия за въвеждане на обучение чрез работа (елементи на дуално обучение), въвеждане на кредитна система в ПОО, изграждане на система за осигуряване качеството на ниво институция, осъществяваща ПОО, система за валидиране на неформалното обучение и самостоятелното учене, въвеждане на списък на защитените професии. Част от този процес е и въвеждане на дуалното обучение с цел по-тясно обвързване на професионалната квалификация на работната сила с потребностите на работодателите, както и за повишаване на мотивацията за включване в професионално обучение. Инвестициите от ЕСИФ в сферата на професионалното образование са насочени към стимулиране на образованието в областите на инженерно-техническите и природните науки и професионалните направления от приоритетните области на икономиката; подобряване на възможностите за успешна реализация на пазара на труда на завършващите професионално или висше образование; изграждане на мрежи между професионалните гимназии, висшите училища и бизнеса и повишаване на практическите умения на учениците и на студентите за работа в реална работна среда.178



Концепцията за учене през целия живот и обучението за възрастни179 е свързана с личностното и професионално развитие на всеки гражданин, независимо от неговата възраст и е ключова област за развитие в България, към която ще бъде насочена подкрепата със средства по ЕСИФ чрез:

  • съвместни действия на всички заинтересовани страни за стимулиране участието на населението във всички форми на УЦЖ, в т.ч. чрез въвеждане на система на валидиране на знания, умения и компетентност придобити в резултат на неформално обучение и самостоятелно учене;

  • насърчаване на участието на заети и безработни лица в обучение за придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност в съответствие с потребностите на пазара на труда;

  • насърчаване на мобилността на всички равнища на образование и обучение;

  • улесняване на по-нататъшният достъп на неграмотните и слабограмотни лица над 16 години до общообразователна и професионална подготовка и съответно до по-конкурентно им участие на пазара на труда чрез ограмотяване и формиране на ключови компетентности;

  • подобряване на ИКТ уменията и широко въвеждане на нови ИКТ базирани методи на обучение (е-образование) на всички нива на образователната система, както и на системата на квалификация и преквалификация на заети, безработни, хора и групи в неравностойно положение;

  • доразвиване на образователната ИКТ инфраструктура – обновяване на компютърната материална база в общото, професионалното и висшето образование; доизграждане на българската образователна и изследователска мрежа и осигуряване на високоскоростна свързаност на училищата и университетите с интернет и с европейското образователно пространство; изграждане на облачна инфраструктура и осигуряване на електронно съдържание за целите на е-образованието;

  • стимулиране на образователните и обучителни институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни/общински институции и други заинтересовани страни; подкрепа на неформалното обучение и самостоятелното учене;

  • изграждане на модерна система и усъвършенствани форми за учене през целия живот в системата на висшето образование, задоволяващи индивидуалните потребности на личността за по-добра адаптивност към променящата се работна среда и адекватно отговарящи на социално-икономическите реалности за растеж.

За подобряване на качеството на човешките ресурси в земеделието и горското стопанство, в рамките на ПРСР е предвидена подкрепа за обучения с цел осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения за управление, прилагане на нови технологии нисковъглеродна икономика в селското стопанство, качество и безопасност на продукцията и устойчиво управление на природните ресурси и опазване на околната среда. Като част от териториалното измерение, съгласно НКПР, и в допълнение към идентифицираните секторни нужди, образователната инфраструктура допринася за намаляване на диспропорциите между районите по отношение на достъпа до средно и висше образование. Подкрепата ще бъде осъществена при спазване на принципа за балансирано регионално развитие.

Приоритет: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

В съответствие с обхвата на ТЦ 1, ТЦ 2 и ТЦ 3, помощта на ЕСИФ ще се концентрира върху адресиране на най-сериозните предизвикателства за постигането на интелигентния растеж на българската икономика и създаване на възможности за работещи структурни елементи на цялата верига за създаване на стойност –научно изследване-технологично развитие-индустриално развитие-иновации - ускорен растеж, а именно: ниска конкурентоспособност и производителност на МСП в сектори с висока добавена стойност за икономиката и експортен потенциал, изоставащи научно-развойни и иновационни пазарно-ориентирани дейности, липса на ефективна образователна и научна среда и работещото й взаимодействие с бизнеса, позволяваща провеждането на качествени научни изследвания и незадоволителен достъп до и използване на ИКТ.

Ниската производителност и конкурентоспособност на националната икономика, особено на МСП, и възможността й да генерира стабилен растеж и да създава нови работни места продължава да бъде основно предизвикателство за страната. В областта на научните дейности и иновациите в проекта на Иновационната стратегия за интелигентна специализация180 се дефинират приоритети, които следва да получат финансиране с цел създаването и развиване на липсващите към момента абсолютни и сравнителни конкурентни предимства на българската икономика, необходими за дългосрочния икономически растеж и повишаване БВП на човек от населението. България181 ще се фокусира в подобряване състоянието в четири насоки: предприемачество, иновации182, интернационализация и околна среда (енергийна и ресурсна ефективност и зелени технологии). С цел концентриране на ресурсите за ефективно и ефикасно разпределяне на средствата от ЕФРР при предоставянето на подкрепа за технологично развитие и иновации в предприятията ще се дава предимство на проекти от приоритетни за страната сектори, но подкрепата няма да се ограничава само до тях, отчитайки ниската степен на развитие на иновационната дейност във всички сектори на българската икономика.

Стратегията за интелигентна специализация отчита и значението на териториалните стратегии и потенциала им да привличат частни инвестиции на териториално ниво, включително по отношение на идентифицираните зони за въздействие с потенциал за икономическо развитие.

Помощта на ЕСИФ ще бъде насочена към насърчаване на иновационната дейност на предприятията и подкрепа за стартиращи иновативни предприятия, както и за бързорастящи предприятия, развитие на партньорства между бизнеса и научните среди, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, обновление и усъвършенстване на технологиите в предприятията чрез внедряване на водещи технологични решения и подобряване на достъпа на предприятията до нови международни и национални пазари и модерни бизнес услуги. Важна част от подкрепата за интернационализация на иновационните дейности е процесът на повишаване на достъпа и активно участие на България в европейските технологични платформи и Европейския институт за иновации и технологии, които са основен катализатор на европейските иновационни политики и стратегии. Със средства от ЕСИФ ще се насърчи доставянето на интелигентни и специализирани решения както и постигане съответствие с практиките на Европейския институт за иновации и технологии. В рамките на подкрепата за развитие на клъстери, технологично развитие и иновации, ИКТ услуги и приложения ще бъде възможно и предоставянето на подкрепа за изпълнението на „сините“ политики, включително сътрудничество на бизнеса с научните звена. Като добра практика от програмния период 2007-2013 от ЕК е идентифициран проектът за подкрепа за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на Морски Клъстър България в гр. Варна183.

Провежданата политика за насърчаване на инвестициите е насочена към увеличаване на икономическата активност и технологичното развитие в производства и услуги с висока добавена стойност и създаването на нови високопроизводителни работни места, както и намаляването на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие. Инвестициите са основен двигател на растежа и важен фактор за подобряване на конкурентоспособността на икономиката посредством подобряване на производителността, дължаща се на технологичното обновление и оптимизация на процесите в предприятията, подобряване на ресурсната ефективност, разширяване на възможностите за експорт, особено в следствие на ПЧИ.

Основен подход на инвестициите в НИРД е осигуряването на допълняемост на инструментите. Новата рамкова програма за наука и иновации (Хоризонт 2020) предвижда специални мерки за разширяване на участието на държавите-членки, които имат нисък иновационен потенциал, сред които е и България. Тези мерки предполагат сътрудничество и координация между различни финансови източници – Хоризонт 2020, ЕСИФ и национални ресурси. Това е ефективен модел за постигане на по-осезаем ефект от инвестициите в НИРД.

В Закона за насърчаване на инвестициите е предвидена възможност за финансово обезпечаване на насърчителните мерки от Оперативните програми през програмен период 2014-2020 г. Проектите, получили сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите, предвиждат вложения в активи за създаване на нови или разширяване на съществуващи производства и услуги и разкриване на нови работни места. Създаването на възможности за прилагане на насърчителните мерки за сертифицираните проекти по оперативните програми през следващия програмен период ще доведе до намаляване на негативните последици от глобалната финансова криза върху българската икономика и реално нарастване на икономическата активност.

В Националната програма за развитие е включена мярка „Проактивен инвестиционен маркетинг за привличане на инвеститори от целеви сектори и държави”. Тази дейност в програмен период 2007-2013 се изпълнява от Българска агенция за инвестиции и включва организиране на инвестиционни форуми, реклама на България като инвестиционна дестинация, медийни кампании, финансирани от ОП „Конкурентоспособност“ 2007-2013. Активната дейност на Българската агенция за инвестиции за целево привличане на инвестиции следва да продължи и през програмен период 2014-2020 г. с фокус върху изпълнението на целите на маркетинговата стратегия за привличане на инвестиции от целеви сектори на целеви държави. Проактивният инвестиционен маркетинг е необходимо условие привличане на нови инвестиции в периода на възстановяване след глобалната икономическа криза.

Възможностите на работодателя да предоставя конкурентно заплащане и професионално обучение ще бъдат ключови за привличането на млади хора при прехода им от училището към работното място, за задържането им в българския бизнес и привличането им обратно от чужбина. Работодателските инициативи за професионално обучение и за обучение през целия живот надграждат над високо ценените качества на работната сила у нас. В същото време, международните компании, които се установяват у нас продължават да се конкурират на световния пазар, което налага постоянно повишаване на квалификацията на българския персонал и поддържането й на световно ниво и съответно изисква влагането на значителни средства за обучение.

В тази насока е и въведената нова насърчителна мярка по ЗНИ за целево предоставяне на безвъзмездна помощ за възстановяване на част от разходите за труд на инвеститора за работниците и служителите, заели новите работни места, открити в следствие изпълнение на проекта. Заедно със съществуващата мярка за възстановяване на част от разходите за специфично обучение на новоназначените служители и работници се цели подпомагане развитието на икономически сектори, базирани на знанието, където разходите за персонала са значителни.

В комбинация с благоприятната данъчна среда и конкурентните сравнителни предимства на България като инвестиционна дестинация тези действия ще допринесат за постигането на значими макроикономически ефекти от провежданата инвестиционна политика - подобряване на конкурентоспособността на икономиката посредством повишаване на производителността, дължаща се на технологичното обновление и оптимизация на процесите в предприятията, подобряване на ресурсната ефективност, разширяване на възможностите за експорт, особено в следствие на ПЧИ и генерирането на значима заетост, особено важна в период на забавен растеж.

Заложеният в Стратегия за интелигентна специализация механизъм за управление гарантира координиран процес, при който всички министерства и държавни органи са съгласувани и концентрирани върху изпълнението на едни и същи приоритети, синергия на планираните инвестиции по програмите, избягване, както на припокриване и двойно финансиране на дейностите, така и липса на празни места във финансирането. Системата за мониторинг и оценка на Стратегията, от своя страна допринася за ефективното изпълнение на мерките в контекста на нейните цели и приоритети и проследяване на напредъка в изпълнението на планираните мерки.

Под-приоритет: Повишаване конкурентоспособността и ресурсната ефективност на МСП

Финансовото подпомагане по ЕСИФ за увеличаване на конкурентоспособността на българските МСП, базирана на знанието, иновациите и оптимизацията на производствените вериги, ще се предоставя за предприятия в ключовите сектори, занимаващи се с иновационни дейности и секторите с висока добавена икономическа стойност и експортен потенциал. Финансирането ще допринесе за развитие на благоприятна бизнес среда184, която стимулира устойчив икономически растеж чрез мерки за стимулиране на реализация на нови и с разгърнат потенциал пазари и интернационализация на малкия и среден бизнес и земеделски стопанства; финансиране на нови инструменти за насърчаване на икономика с по-висока добавена стойност и реализиран износ; подкрепа за оптимизация на производствените вериги и съкращаване на пътя до крайните клиенти, особено при земеделските стопани и хранително-вкусовата промишленост; предлагане на ефективни и алтернативни механизми за финансиране (чрез програми на ЕС, чрез национални инструменти, рисков капитал); технологично обновление и усъвършенстване на технологиите за повишаване на ресурсната ефективност и капацитета на предприятията. За да се удовлетвори нуждата от финансиране на малки и средни стопанства в селските райони ще бъдат заделени средства от ПРСР за прилагане на финансови инструменти.

Инвестициите в тази сфера ще бъдат реализирани в контекста на целите и приоритетите на Стратегията за малки и средни предприятия: Small Business Act. Анализът на състоянието на МСП извежда като основни елементи на политиката в тази сфера създаването на благоприятни условия за развитие на бизнеса, като се подобри достъпа им до финансиране; насърчава се предприемачеството и се опростяват административните и регулаторните изисквания, стимулира се иновационна активност; участието им на единния пазар и интернационализацията; насърчат се инвестициите в енергийна ефективност, ползване и създаване на „зелени“ продукти от предприятията.

С цел преструктуриране на секторите в страната и обръщане на тенденцията, в която основно преобладават предприятията от ниско интензивни на знание сектори основен акцент е поставен върху създаването и развитието на нови предприятия във високотехнологични сектори, като информационни технологии, компютри, оптика и електроника, машиностроене и други.

Част от стратегията е свързана с регионалната специализация и създаването на предприятията е ориентирано спрямо концентрацията на работна сила и предприятия в съответните административни области на страната. Акцент е поставен и върху осигуряване на подкрепа на малките и средни предприятия в регионите с ниска заетост.

Регионалните разпределения на Националната стратегия за развитие на МСП: Small Business Act се основават на производствената специализация на определен район, чийто териториален обхват е определен като трудовия пул на областно ниво. Регионалната клъстеризация е обособена около трите групи производства: високотехнологични производства интензивни на знания услуги със силна концентрация на дейностите в София, като 82.1% от заетите в промишлените предприятия и 83.6% от заетите в услугите оперират в столицата; средно-високи и средно-ниски технологични производства с най-висока концентрация в централните райони на страната (по-конкретно в областите Пловдив, Стара Загора, Габрово и Велико Търново) и ниско-технологични производства, концентрирани основно в югозападния и южен централен.

Съчетаването на регионалната специализация с гъстотата на предприятията е предпоставка за формулиране на по-прецизни мерки в подкрепа на създаването на предприятия, клъстеризацията на съществуващи предприятия, както и създаването на технологични паркове или бизнес-инкубатори за целите на съответните сектори.

При дефинирането на конкретните мерки за подпомагане на българските предприятия са взети предвид уроците от програмния период 2007-2013, като ще се търси: (1) максимално опростяване на мерките от гледна точка на административно бреме (фокус върху резултатността на проектите) и (2) максимално използване на експертизата от партньорствата със съществуващи и работещи бизнес организации и финансови институции при оценката на инвестиционния и/или иновационния потенциал на проектите.

С оглед създаването на повече предприятия, стъпването на външни пазари и повишаването на ефективността ще се въведат поредица от инструменти, стимулиращи достъпа до финансиране, подобряване на инкубационната среда за бизнеса и въвеждането на нови технологии и стандартизация. Усилията ще се концентрират в създаване на повече МСП и в разрастване на съществуващите МСП от ключовите за страната сектори, както и в стимулиране на износа от секторите на високотехнологичната промишленост и интензивните на знание услуги.

България се намира на етап от развитието си, когато все още има значителен потенциал и необходимост да повишава ефективността на предприятията чрез внедряване на нови за страната и/или за индустрията и/или за предприятието технологични решения. При инвестициите за намаляване на ресурсо- и енергоемкостта на предприятията в производствените процеси и дейността им като цяло с приоритет ще се финансира разработването и внедряването на енерго-ефективни производствени технологии, обновление и усъвършенстване на технологиите с цел подобряване на производителността и повишаване на ефективността на използване на ресурсите чрез въвеждане на водещи технологични решения. Ще се инвестира и в ИКТ базирани услуги и приложения, въвеждане на международно признати стандарти и системи за управление на бизнеса, подобряващи ефективността на управленските и производствени процеси с цел създаване на реални конкурентни предимства на местните и експортните пазари. Ще се търси типизирана процедура за финансиране на енерго-ефективни инвестиции на бизнеса, която да позволява ефективно и насочено към резултатност инвестиране на помощта по ЕСИФ.

С цел да се осигури по-добра информираност на бизнеса за вземане на обосновани и аргументирани решения и подобряване на достъпа на предприятията до национални и международни пазари ще се насърчава развитието на системи за подкрепа на бизнеса като един от елементите на бизнес средата. Програмите за интернационализация на предприятията ще се осъществяват чрез подкрепа за национални изложения, програми за привличане на чуждестранни инвеститори, подкрепа за развитие на системи за стандартизация, патентоване, управление на интелектуалната собственост, услуги и мерки за популяризиране на енергийната ефективност и ВЕИ. Мерките за популяризиране и маркетинг на туризма включително морски, крайбрежен и круизен туризъм, ще допринесат за изпълнението на това направление от развитието на „синята икономика“.

Достъпът до финансиране е от съществено значение за МСП и има пряко въздействие върху общата факторна производителност. При отчитане на нуждите на българските предприятия и научените уроци през програмен период 2007-2013 г. България планира надграждане на опита в използването на финансови инструменти през периода 2014-2020. При прилагане на финансовите инструменти ще се търси баланс и подходяща форма на съчетаване на предимствата на финансовите инструменти с тези на грантовото финансиране. Използването на финансови инструменти ще бъде насочено към улесняване достъпа на малкия и средния бизнес и иновативното предприемачество до подходящите форми на финансиране185.

Възприетият подход предвижда използване на различни видове финансови инструменти съобразно спецификата на всяка една от сферите, както при подкрепата за технологично развитие и иновации, така и при подкрепата, насочена към развитие на предприемачеството, капацитет за растеж на МСП и енергийна ефективност. Конкретните инструменти и продукти ще бъдат определени на базата на резултатите от предварителната оценка и стратегия за ефективно прилагане на финансовите инструменти по отношение на бизнеса, извършвана на национално ниво. За програмен период 2014-2020 г. България планира да създаде Национален гаранционен фонд. Чрез неговото създаване ще бъде решен ключов проблем за бизнеса а именно - липсата на достатъчно и качествено обезпечение при необходимост от кредитиране. Към осите на ОПИК се предвижда опция за създаване на мярка "Гаранции за банково финансиране на одобрен проект“. Предвижда се: издаване на гаранции за иновативни проекти за стартиращи фирми, иновативни проекти на съществуващи фирми, издаване на гаранции за технологична модернизация и енергийна ефективност. Решение на проблеми като недостатъчен капацитет на МСП за формиране на конкуренти предимства, невъзможност за набиране на достатъчно капитал, ограничен достъп до иновативни финансови инструменти, капиталови пазари, които не предлагат икономически ефективни решения за малкия бизнес ще се търсят и чрез присъединяването към Инициативата за МСП чрез ОП „Инициатива за МСП“. Програмата е изцяло ориентирана към финансовите инструменти и предвижда предоставяне на неограничени гаранции за предоставяне на капиталово облекчение на финансови посредници за нови портфейли за дългово финансиране на допустими МСП.

Подкрепата ще бъде насочена и към разнообразяване на икономическите дейности, продукти и услуги на МСП в селските райони и земеделските стопанства в отговор на променящите се потребности и пазарното търсене. Преструктурирането в областта на земеделието ще продължи, като приоритетно помощта ще бъде насочена към развитие на малките стопанства, младите фермери и подсекторите животновъдство, плодове и зеленчуци, биологично производство, етерично-маслени и медицински култури. Ще се засилят мерките за стопанствата за създаване на групи производители, къси вериги на доставка, развитие на пазари на местно ниво, както и за управлението на риска. Акцент в ПРСР е и подкрепата за напояване с цел подобряване конкурентоспособността на стопанствата и отводняването.

С оглед на необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на рибарството ще бъдат предприети мерки за решаване на структурния проблем с българския риболовен флот, изразяващи се в подпомагането на окончателното преустановяване на риболовни дейности и в подкрепа на допустими инвестиции за модернизация на риболовните кораби, които не водят до увеличаване на риболовния капацитет. Насърчаването на иновациите, целящи разработването или въвеждането на нови или значително подобрени продукти на риболова, нови или подобрени процеси и техники, както и на нови или подобрени системи за управление и организация също ще стимулират конкурентоспособността на сектора. Ще бъдат подкрепяни и инвестиции, които добавят стойност към продуктите на риболова, по-специално като позволяват на рибарите да извършват преработване, предлагане на пазара и пряка продажба на собствения улов. Ще бъде насърчавано преминаване към нови дейности, различни от търговския риболов, дейности по преквалификация и допълнителни инвестиции на борда за предоставяне на екологични услуги, образователни дейности, туризъм и други. Ще бъдат финансирани изследвания за пътя на рибите от първични производители на жива риба до основните групи крайни потребители.

Развитието на аквакултурата ще бъде подпомагано основно чрез инвестиции за разширяване и модернизиране на съществуващи стопанства и за диверсификация на производството на нови видове, като ще бъдат подпомагани редица дейности, свързани с подобряването на производствената ефективност – добавяне на стойност към продукцията, оползотворяване на отпадъците, подобряване условията на труд, благоустройство на прилежащите терени, включително защита срещу загуби на продукция от хищници и бракониери. Подкрепа за стартиращи МСП в областта на сладководната и соленоводната аквакултура ще бъде оказвана, ако бъде в съответствие с Многогодишния национален стратегически план за аквакултурите (2014-2020). Целенасочено ще се подкрепя развитието на технически иновации в технологии (биотехнологии) и знания в областта на аквакултурите, увеличаване на подкрепата за преработване на продуктите от аквакултурите и предоставянето на възможност за застраховане на запасите от аквакултури с оглед предотвратяването на загуби от неблагоприятни природни и други събития. Политиката по отношение на диверсификация на дейностите ще бъде прилагана за всички типове стопанства, като приоритетно ще бъдат подпомагани операторите на стопанства за екстензивно или полуинтензивно култивиране на продукцията. Приоритетното подпомагане на устойчивата аквакултура ще допринесе и за постигане на целите на стратегията на ЕС за „син растеж“. Подкрепата за създаване и подобряване на инфраструктурата за нуждите на рибното стопанство също ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на сектора.

Голяма част от подкрепата по ПМДР 2014-2020 ще допринесе за развитието на "синята икономика" основно чрез подкрепа в сектора на аквакултурата, рибарството и свързаната с тях преработка. Същевременно, иновациите в рибарството ще могат да подкрепят развитието на сините биотехнологии. В контекста на стратегията за син растеж се акцентира върху увеличаване на работните места в синята икономика, подпомагане на морския туризъм.

По отношение на предизвикателствата пред пазара на риба и рибни продукти ще се поощри и подпомогне създаването на организации на производителите в риболовството и аквакултурите, които след това да имат възможност по-добре да управляват дейността си, по-добре да продават своята продукция и да повишат информираността за своите продукти. В тази връзка ще бъде подкрепяно разработването на планове за производство и предлагане на пазара. Успешната дейност на организациите на производителите зависи и от наличието на пълна пазарна информация и възможност за осъществяване на общи промоционални и рекламни кампании на българския пазар, като се предвижда такива дейности да бъдат подпомагани както в рамките на приоритетите на ПМДР (2014-2020), така и в рамките на техническа помощ на програмата.


1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница