Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница16/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   32

Под-приоритет: НИРД и иновации

Подкрепата от ЕСИФ в рамките на ТЦ 1 е насочена към развитие на иновациите и приложните научни изследвания с ясен принос към икономическото развитие. Интервенциите за целенасочено въздействие по линия на ЕСИФ обхващат сфери, осигуряващи интелигентен и устойчив растеж, базиран на знания и условия за създаване на добавена икономическа стойност. Първата сфера е свързана със засилване на иновационната дейност в предприятията чрез разработване на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, развитие на социални иновации, засилване на партньорството между бизнеса и научните среди, развитие на международно бизнес сътрудничество и инициативи за изследвания и иновации, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, валоризация и комерсиализация на интелектуалната собственост и иновационните идеи, включително продължаване на подкрепата за развитие на научно-технологичен парк „София Техпарк“. Вторият пакет мерки е насочен към увеличаване на разходите за НИРД с цел увеличаване броя на съществени научни изследвания, повишаване нивото на научно-изследователските институции и модернизация на инфраструктурата и оборудването за извършване на НИРД (като ограничен брой институции бъдат избрани и подпомогнати като центрове за върхови постижения и центрове за компетентност). Подкрепа ще се предоставя и за насърчаване на иновациите в сферата на енергийната ефективност и последващото им въвеждане в производството, осигуряване на стабилно финансово портфолио за подкрепа на НИРД, в т.ч. и въвеждане на алтернативни финансови източници и инструменти за подкрепа и разработване на иновации, изграждане на иновационни мрежи, центрове за технологичен трансфер186 и насърчаване на приложните изследвания и сътрудничеството между образователните институции, научните центрове и бизнеса. Съществена част от цялостния спектър са и мерките, свързани с трансфер на международно „ноу-хау” и получаване на патенти на международно ниво; създаване на условия за публично-частни партньорства в областта на НИРД, ускоряване на процеса по пазарна реализация на иновациите, в т.ч. и на международните пазари и мобилност на изследователите с цел обмяна на опит и подобряване на средата за НИРД в България.

Всички планирани интервенции в рамките на ТЦ 1 са в контекста на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и са част от пътната карта на Европейския стратегически форум за изследователска инфраструктура. Проведените анализи, широкото обществено обсъждане и резултатите от процеса на предприемаческо откритие поставиха фокус върху няколко тематични области за създаване и развитие на нови технологии, водещи към конкурентни предимства и повишаване на добавена стойност на националните продукти и услуги, които следва да се пречупят през призмата на очакванията за пазарни ниши и пазарен потенциал. Идентифицираните тематични области са мехатроника и чисти технологии, информатика и ИКТ, индустрия за здравословен живот и био-технологии и нови технологии в творческите индустрии. Подкрепата за творческите индустрии, включва и иновационни дейности в областта на дигитализация на движимото и недвижимо културно наследство, като предпоставка за развитие на културния туризъм и туристическия маркетинг на страната. С цел ускорено усвояване на технологии, подкрепата за ресурсо ефективни и дигитални технологии е определена като хоризонтална за предприятията от всички индустриални сектори.

Елемент от Стратегията е и разработването на Технологични пътни карти. В следващите две години ще се посочат отделни продукти/продуктови групи и водещи технологии, в които България има конкурентни предимства и експортен потенциал, и които могат да станат двигатели за развитие на българската индустрия, която да намери своето място във веригата на стойността на общия европейски пазар.



Иновативното предприемачество изисква специализирани платформи и инструменти за правилно развитие, най-важните от които са за финансиране на ранен етап посредством фондове за начално финансиране, а на последващ етап чрез фондове за рисков капитал. Основен акцент ще бъде поставен върху подкрепата за предприемачи, стартиращи и вече регистрирани МСП187, насочени към развитието, внедряването в производство и трайната пазарна реализация на иновации. В областта на земеделието при подкрепата за модернизацията на стопанствата приоритет ще се даде и на инвестициите във физически активи, които са носители на иновативните технологии и подходи.

В областта на партньорството за иновации, финансирането от ЕСИФ ще бъде насочено към осигуряване на синергия с дейностите и резултатите от проектите по Хоризонт 2020, общите програмни инициативи (Европейския институт за иновации и технологии; Европейските иновационни партньорства), други донорски програми както и ПЧП. От ключово значение е българското участие в НИРД по секторни пан-европейски инициативи, технологични платформи и програми. Подпомагането на иновативните МСП и стартиращи предприятия ще се осъществи чрез улесняване на достъпа им до финансиране и достъпа им до трансфер на модерни технологии и иновативни услуги, включително във връзка с патенти и лицензи, достъпа до електронни платформи и бази данни за научна информация. Ще се насърчават формите на сътрудничество между земеделските производители, производителите на морска и сладководна аквакултура, научно-изследователски и консултантски организации. С цел по-бързото довеждане на иновационните и изследователски резултати до практиката ще се подкрепят мерки за предприятия в земеделския сектор (в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост) както и в сектор рибно стопанство.

Важен акцент на интервенциите, финансирани от ЕСИФ, ще бъде развитието и повишаването на ефективността на научните изследвания и иновациите, създаването на достатъчно стимули за консолидиране на научноизследователските структури за конкурентоспособен научен потенциал. Чрез обединяване на финансови ресурси, иновационна инфраструктура и изследователски състав ще се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които извършват качествени научни изследвания и са конкурентоспособни на европейско и световно ниво. Ще се търсят ефективни платформи за сътрудничество между тези звена и приоритетните сектори, включително коопериране в рамките на иновационни паркове, механизми за съвместни проекти, използване на научните достижения и внедряването им в практиката от български МСП, технологичен трансфер и т.н.

Инвестициите в приоритет „Образование, обучение и учене през целия живот“ имат съществен принос към развитието на научно-изследователския потенциал и иновациите. Съчетаването на инвестициите в развитие на научно-изследователска инфраструктура и развитие на научния потенциал адресира по-ефективно предизвикателствата в сферата на научните изследвания. Системата за създаване и непрекъсната подготовка на изследователи изисква не само инвестиции във високотехнологично и съвременно оборудване и инфраструктура, но и адекватни институционални мерки във висшите училища и научно-изследователските организации за кариерното развитие на изследователите.

В тази връзка в областта на изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси, интервенциите по ЕСИФ ще се фокусират върху привличането, усъвършенстването и стимулирането на човешките ресурси в областите на създаването и управлението на НИРД и иновациите; насърчаването привлекателността на научната кариера чрез финансиращи програми за задържане и привличане на високо ниво учени и млади изследователи, създаване на условия за усвояване на съвременни знания от младото поколение и подготовка на нова генерация учени. Ще се финансират също така и мерки, насочени към ограничаване в максимална степен на „изтичането на мозъци”; стимулиране на научната продуктивност и развитие на академична кариера. Тези дейности ще постигнат по-значими синергични ефекти само ако бъдат планирани в унисон с развитието на клъстерите и приоритетните бизнес сектори.

На базата на положителното въздействие и натрупания опит в рамките на програмен период 2007-2013 г., свързана с актуализираните учебни програми за студенти, докторанти и пост-докторанти са планирани повече мерки за представяне на резултатите от научните изследвания и изследванията в учебния процес; междусекторна и трансгранична мобилност с компонент за реинтеграция; проекти в областта на приложните изследвания; синергийни мерки за допълване със схемата Мария Кюри по програма Хоризонт 2020 и по-специално безвъзмездните средства от Европейския научноизследователски съвет.

Под-приоритет: Достъп до и използване на ИКТ

Цифровата програма за Европа е първата от седемте инициативи по стратегията Европа 2020 за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Инвестициите по ЕСИФ в подкрепа на създаването, достъпа до, и ползването на услуги, основани на ИКТ, са от решаващо значение за всички сектори и райони на България и по-специално за селските, по-слабо развитите и населени райони, и насочени към по-бедните уязвими групи и хората със специални потребности.

За да бъдат адресирани предизвикателствата, описани в анализа на СП, инвестициите за ИКТ ще бъдат насочени в следните области: гарантиране на широколентов достъп от следващо поколение в общинските центрове в селските райони; усъвършенстване на съществуващите широколентови мрежи до такива за достъп от следващо поколение; осигуряване на достъп до ОЦА и ОМА с цел технологичното обезпечаване на електронното управление; създаване и въвеждане на информационни системи за управление, мониторинг и контрол в ключови сектори; осигуряване на технологично оборудване за образователната система, здравните и социалните заведения.

В тази връзка е приет Национален план за достъп от следващо поколение188, насочен към постигане целите на Цифровата програма на Европа, а именно:


  • 98% покритие със свързаност със скорост от 30 Mbps;

  • 50% покритие със свързаност със скорост от 100 Mbps.

На практика високоскоростният достъп ще даде възможност за използване на съдържание с висока разделителна способност, модерни комбинирани цифрови услуги, и поддържане по поръчка на взискателни към скоростта приложения.

Балансиращата подкрепа за търсенето и предлагането на информационни и комуникационни технологии ще бъде насочена към развитието и широкото ползване на ИКТ-базирани продукти и услуги, включително през интернет, чрез развитието и въвеждането на нови методи за производство и пласмент, базирани на внедряването на ИКТ – например, приложения за е-търговия, е-банкиране, е-обучение и др. Заложени са мерки за повишаване на квалификацията на ИКТ специалистите и цифровата компетентност на работната сила в другите сектори и особено в МСП в съответствие с изискванията на пазара на труда.

За постигане на целите на ТЦ 2 ще допринасят и интервенции по останалите тематични цели. В рамките на ТЦ 1, където ИКТ са определени за хоризонтална тематична област на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, са предвидени мерки за развитие на иновации в предприятията и на среда и инфраструктура за иновации и изследвания. По тази тематична цел са предвидени и мерки за модернизиране на съществуващата и изграждане на нова съвременна научноизследователска инфраструктура в рамките на информационните технологии. Предвидени са и мерки, свързани с дигитализация на движимото и недвижимо културно наследство.

Подкрепата за растеж и капацитет на предприятията по ТЦ 3 ще бъде свързана и с подобряване на качеството и използването на информационни и комуникационни технологии, напр. чрез разработване, внедряване и сертифициране на системи за управление на качеството, въвеждане на ИКТ-базирани системи, разработване на електронни платформи за бизнес за подобряване на достъпа до чужди пазари.

Предвидени са и инвестиции за подобряване на ресурсната ефективност и устойчиво използване на суровините чрез внедряване на високо-технологични и ИКТ решения за оптимизиране на производствените процеси и намаляване използването на суровини в рамките на ТЦ 6.

Индиректен принос към целите на ТЦ 2 ще имат и мерките по ТЦ 7, чрез които ще се адресира недостатъчна наличност на модерни системи за сигнализация и телекомуникация. Предвижда се въвеждането на европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) и освобождаване на честотите, необходими за изграждане на GSM-R мрежа за осигуряване на оперативна съвместимост по направление на основната и разширената TEN-T железопътна мрежа.

Принос към ТЦ 2 имат и мерките по ТЦ 10, свързани с въвеждане на модерни технологии и интерактивни методи и средства в образователния процес, включително и на електронно съдържание, изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата, базирана на съвременни ИКТ за образованието, информационно осигуряване на процесите в системата за УЦЖ и стимулиране на обучението и сертификацията в областта на ИКТ.

Заложените мерки по ТЦ 11 отговарят на идентифицираните трудности, свързани с недостатъчна наличност на интегрирани и координирани услуги на е-управлението, включително е-здравеопазване, електронни обществени поръчки, като се предвижда разширяване на онлайн услугите за гражданите и бизнеса, развитието на Единно звено за контакт, инвестиции в изграждането на адекватен административен и технически капацитет за развитие на е-управлението, е-възлагането, е-здравеопазването и други.

Общият индикативен размер на интервенциите, които ще допринасят към целите на ТЦ 2 е около 210 млн. евро.

Приоритет: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

Този приоритет попада в обхвата на ТЦ 4, ТЦ 5, ТЦ 6 и ТЦ 7 и адресира предизвикателствата по отношение на свързаността и достъпността (на страната и регионите) и свързаната с тях базова инфраструктура, както и поетите от страната национални ангажименти към ЕС в секторите води и отпадъци, които са капиталово интензивни и чието изпълнение е невъзможно без значителната подкрепа от страна на ЕСИФ. Анализът на потребностите за развитие идентифицира като ключов и проблемът с високата енергоемкост и ресурсоемкост на икономиката, както и нивата на риск и чувствителност към климатични промени, особено в селските райони и специфичните територии.



Под-приоритет: Свързаност (външна и вътрешна)

С подобряването на транспортната инфраструктура в страната ще се допринесе за развитието на икономиката и за повишаване на жизнения стандарт на населението, в съответствие с целите на Стратегията „Европа 2020”. Посредством модернизацията и изграждането на липсващи железопътни и пътни отсечки по направленията на ТEN-T мрежа ще бъдат отстранени т. нар. „тесни места” за осигуряването на свързаност между регионите189, както и със съседните страни, което ще подобри достъпността на услугите и възможностите за развитие на търговията и туризма. Ще бъде продължено изпълнението на проекти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа, намаляване на нивата на шум и замърсяване, повишаване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт, създаване на повече и по-добри работни места. От първостепенно значение ще бъде развитието на железопътната инфраструктура.

Финансирането от ЕСИФ, включително Инструментът за свързаност на Европа, ще бъде приоритетно за постигане на ефективност в ж.п. сектора. По отношение на състоянието на ж.п. инфраструктурата приоритетни за финансиране и изпълнение през програмен период 2014-2020 ще са мерките, насочени към привеждането на параметрите и въвеждането на техническите спецификации за оперативна съвместимост, на системи за управление на трафика (ERTMS) и повишаване на транспортния капацитет на ж.п. мрежата като цяло (включително ж.п. връзката с Република Сърбия). В изпълнение на европейските изисквания за оперативна съвместимост и безопасност на превозите, средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени за модернизация и повишаване скоростите на движение по ж.п. мрежата (особено по направленията: София-Варна, София – Бургас, Русе – Варна, както и Видин – София (участък Видин –Медковец), Пловдив – Бургас (участък Пловдив – Михайлово)), изграждане и развитие на оптична мрежа на съществуващите и новоизграждащи се ж.п. линии, електрификация, автоматизация и механизация на ж.п. съоръженията, подмяна и модернизация на осигурителната техника, телекомуникации и електрозахранване, въвеждане на мерки и технологии за гарантиране безопасността на движение и сигурността на превозите, както и общо повишаване на качеството на ж.п. инфраструктура и услуги. Финансирането от ЕСИФ ще бъде приоритетно за осигуряване на интермодалността и развитието на комбинирани превози (връзки на морски и вътрешно-водни пристанища и летища с националната ж.п. мрежа), което е предпоставка за развитието на ефективен и екологосъобразен транспорт и ще допринесе за развитието на „синята икономика”. Приоритетно внимание ще се отдели на оперативната съвместимост, интелигентните транспортни системи (например Европейската система за управление на ж.п. трафика; системи за таксуване; автоматични устройства за контрол на режима на наблюдение на скоростта; модернизация на информационните системи, гарантиращи сигурност и безопасност и подобряване на организацията на движението в населени места), трансграничните връзки и др. По направленията, които не могат да бъдат напълно завършени до края на 2020 г., с предимство ще се изграждат тези отсечки, които свързват съществуващата инфраструктура с по-големите градски центрове. Ползите от тези интервенции ще имат ефект върху приобщаващия растеж, посредством подобряване на свързаността на регионите и откриването на нови работни места, особено в по-изоставащите региони на страната.

С изграждането и модернизацията на участъци от пътната инфраструктура по Транс-европейска транспортна мрежа ще се повиши ефективността и ефикасността на транспорта, и ще се осигури намаляване на задръстванията и подобряване на безопасността. Изграждането, рехабилитацията и реконструкцията на републиканска пътна инфраструктура от регионално значение с цел подобряване на свързаността и достъпността на мрежата от градове с TEN-T мрежата е изключително важно с цел интегриране на територията на страната чрез по-добра достъпност и мобилност. Идентифицираните мерки и дейности ще спомогнат за постигане на целите заложени в Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. чрез осигуряване на качествен и леснодостъпен транспорт в районите на страната. Ще бъде приложен подход на целенасочена подкрепа за приоритетни пътни участъци, които ще имат най-голям принос към развитието на регионите. Тяхната приоритизация ще бъде извършена въз основа на Методика и критерии за приоритизация на пътни отсечки, която отчита приноса им към гореописаните цели.

Усъвършенстването на техническите параметри на корабоплавателния път по р. Дунав (отстраняване на критичните участъци по плавателния път190), повишаването на безопасността на морските и вътрешните водни пътища, както и изграждането на интермодални терминали в Русе и Видин се явяват приоритетни за страната ни, съвместно с подобряването на връзките между регионалните пристанища. Това ще създаде условия за оптимално съчетаване и интегриране на различни видове транспорт (вътрешно-воден, железопътен и автомобилен) и ще подпомогне развитието на международната търговия. За развитието на интермодалните превози от съществено значение е последващото разширяване на метрото в София и създаването на нови интермодални връзки за пътници в обществената транспортна система на София. Ще бъдат прилагани и мерки, свързани с подпомагане на морската свързаност и морската и крайбрежна икономика, инвестициите в инфраструктура за акостиране на съдове, пристанищните съоръжения, транспортните връзки с по-изолираните райони и инвестициите, свързани с политиката за модернизиране на рибарските пристанища за преминаване към максимално устойчив улов и забрана за изхвърлянията (включително в контекста на стратегията за „син растеж“). Пристанищата ще бъдат приоритизирани в зависимост от количествата риба, разтоварвани от риболовните кораби.

Ще бъдат предприети мерки за отчитане и ограничаване на въздействието на транспорта върху околната среда, което следва да се постигне чрез интегриране на политиките по околна среда и политиката по изменение на климата в сектор „транспорт”. В тази връзка се планират инвестиции, насочени към развитие на релсовия транспорт и в частност метрото в гр. София (което представлява интервенция, водеща до подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на емисиите на парникови газове). За ограничаването на въглеводородните емисии в атмосферата и намаляване на разхода на гориво ще бъдат изпълнени мерки като насърчаване използването на публичния транспорт и на алтернативни форми на транспорт, както и преработката и съхранението на отпадъци от амортизирани превозни средства. Друга интервенция за постигане на интегрирането на ПОС и ПИК в сектора е предприемането на мерки за разработване и прилагане на секторни стратегически документи за планиране на ПОС и ПИК в транспорта.

В същото време, прилагането на принципите „потребителят заплаща за експлоатацията и поддържането на инфраструктурата” и „замърсителят плаща” поставя проблема за адекватни инфраструктурни такси и свързани инвестиции за поддръжка на инфраструктурата, които същевременно да стимулират използването на различни видове транспорт. В средно- и дългосрочна перспектива ще бъдат предприети мерки за оптимизиране на инфраструктурните мрежи и поддръжката им. При подготовката на проектите, строителството и експлоатацията на изградената инфраструктура се предвиждат и мерки, насочени към повишаване на устойчивостта към природни рискове.

Под-приоритет: Преминаване към ниско-въглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност

Този под-приоритет адресира основните идентифицирани нужди за развитие на „зелена” икономика, като ще допринесе за подобряване на околната среда и достъпа до финансиране за иновативните МСП, особено за тези, развиващи икономически дейности в областта на нисковъглеродната икономика. С оглед на високата енергийна интензивност на българската икономика спрямо средното ниво за ЕС и потенциала за въвеждане на екоиновации, енерго-ефективни и екологосъобразни производствени технологии във всички сектори на българската икономика е възприет хоризонтален подход при подкрепата на прехода към зелена и енергийно-ефективна икономика (енергийна и ресурсна ефективност и зелени технологии).

Предвидено е да се инвестира в подобряването на енергийната ефективност в секторите - домакинства, индустрия, услуги, транспорт и др. Подпомагането на енергийната ефективност в сгради за обществено обслужване, както и на частни и търговски сгради чрез финансирането на проекти за енергийната ефективност ще се основава на независими енергийни обследвания, като акцента е предвидено да бъде върху сгради, които биха могли да служат като пример. Ще бъдат разработени механизми за насърчаване на предприятията от сектор индустрия да инвестират в мерки за повишаване на енергийната ефективност. Следвайки приетите европейски стратегически документи в тази перспективна област ще бъде приложен интегриран подход, като едновременно с насърчаване на производството се реализират и мерки за стимулиране на търсенето/потреблението на нови екологични превозни средства. Ще се реализират и схеми за стимулиране за по-чист транспорт, включително изграждане зарядна инфраструктура за електрически транспорт като част от интегриран проект за устойчив градски транспорт.

Мерки за енергийна ефективност в публични и жилищни сгради и студентски общежития ще бъдат изпълнявани с БФП и финансови инструменти. Финансовите инструменти, които ще бъдат използвани за мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради и студентски общежития ще бъдат избрани като се взема под внимание потенциала за възвръщаемост на инвестициите и пазара, идентифицирани в съответната област. Специфичният механизъм и структурата на финансовите инструменти, видовете финансови продукти, както и очакваната комбинация с безвъзмездна помощ ще бъдат определени въз основа на изготвена предварителната оценка на финансовите инструменти в съответствие с член 37 (2) от Регламент 1303/2013.

Констатациите и препоръките на предварителна оценка на финансовите инструменти ще бъдат сред ключовите фактори, отчетени при подготовка на схемите за енергийна ефективност за многофамилни жилища и студентски общежития. Ще бъдат идентифицирани параметрите на финансови продукти за възстановима подкрепа за енергийна ефективност, за да бъдат стимулирани инвестиции и постигане на оптимален лостов ефект с адекватното ниво на подкрепа, за да осъществят максимум инвестиции с минимум обществена подкрепа. Окончателно решение за обхвата и видовете финансови инструменти за енергийна ефективност ще бъде взето след като предварителната оценка установи доказателства за неоптимални инвестиционни ситуации и оцени нивото и обхвата на нуждите от публични инвестиции в сферата на енергийна ефективност на сградите.

Допълнителни мерки, базирани на интелигентни технологии, ще се прилагат за насърчаване на по-ниска консумация на вода в обществени и частни сгради, в предприятия и в селското стопанство, въвеждане на нови модели и съоръжения за спестяване на вода (включително успоредно с мерки за енергийна ефективност и използване на финансови инструменти), разработването и прилагането на стандартите за използване на водите в различни сектори.

Страната ни разполага със значителен потенциал за усвояване на енергия от ВИ с фокус върху оползотворяването на биомасата от отпадъците - битови, утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води и остатъците от горското и селското стопанство и промишлените предприятия. Този неусвоен потенциал, заедно с актуалната ситуация и условията за развитие на сектора предлагат поле за развитие на инвестициите за производство на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ за собствено потребление в бита, сградите за обществено обслужване и малки предприятия в урбанизирани територии при много по-ниски разходи за инвеститорите. Насърчаване на потреблението на енергия от ВИ за собствено потребление е приоритетно, тъй като става въпрос за субсидиране с оглед подобряване на възвращаемостта на инвестицията. То е за целите на въвеждане в експлоатация на децентрализирани системи за производство на енергия (електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане) от този вид източници. Реалният ефект от въвеждането на този вид системи е оползотворяването на енергията от възобновяеми източници за удовлетворяване на енергийните потребности на съответния вид сграда/ промишлена система, върху която е инсталирана децентрализираната система за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за задоволяване на енергийните потребности на ползвателите на тази сграда/ промишлено предприятие. Оптималният ефект от икономическа гледна точка, се получава при комбинацията на горепосочената мярка с реализирани енергоефективни мерки по съответната сграда, водещи до намаляване на нивото на енергийно потребление в нея, при запазване на енергийния комфорт (Директива 2010/31/ЕС).

Насърчаването на енергийната и ресурсна ефективност е задължително за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. В тази връзка и с оглед постигането на целите на Европа 2020 и в контекста на Европейския стратегически план за енергийни технологии ще се популяризира значението и ползите от енергийната и ресурсната ефективност и ще се инвестира във въвеждане на иновации и технологии за намаляване на енергийната неефективност и енергоемкостта на производствата, в ограничаване на енергозависимостта и увеличаването на дела на енергията за собствено потребление от възобновяеми източници в предприятията. Предмет на инвестиции могат да бъдат и мерките, свързани с подобряване на ефективността на устойчиви топлоснабдителни мрежи и инсталации. Във връзка с интегрирането на насоките за ПОС и ПИК при планирането на интервенциите за намаляване на енергоемкостта и повишаване ефективността на използването на природните ресурси се предвижда подкрепа за внедряване на екоиновации, повишаване на енергийната ефективност в предприятията, внедряване на безотпадни технологии и на съвременни технологии за влагане на отпадъците като суровина в ново производство и/или други алтернативни приложения. Целта е оптимизиране на разходите на предприятията и повишаване на ресурсната им ефективност. Въвеждането на екоиновации, енерго-ефективни и екологосъобразни производствени технологии, както и на възобновяеми енергийни източници за собствено потребление и прилагането на технологии за производството на екологично чисти продукти, намаляващи негативното въздействие върху околната среда, представляват мощен инструмент за решаване на редица проблеми и преминаването към нисковъглеродна икономика. По този начин ще се цели и откриването на нови пазарни възможности, намаляване на суровините и енергийните разходи, намаляване на вредните емисии и т.н.

Енергийната сигурност на потребителите ще бъде гарантирана чрез осъществяване на проекти за диверсификация на пътищата и източниците за доставка на природен газ. Чрез проектите за газови междусистемни връзки ще се подобри сигурността на газовите доставки за България и ще се избегнат негативните ефекти за националната икономика от потенциални кризи, свързани с пълно или частично прекъсване на доставките от единствения за момента източник.

В областта на селското стопанство и рибния сектор се планират интервенции, които ще бъдат осъществени чрез внедряване на екоиновации, намаляващи влиянието им върху качеството на околната среда, както и за разработването на решения и технологии за рециклиране и намаляване количествата на отпадъците. Интервенциите, фокусирани върху конкурентоспособността на стопанствата ще бъдат съчетани с предоставяне на допълнителни стимули за дейности за възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, както и за ефективно използване на ресурсите и устойчива от гледна точка на изменението на климата икономика в селското и рибното стопанство и сектора на храните.

Ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВИ за собствено потребление от предприемачите или за енергийно захранване на обектите стопанисване от местните власти. Помощта ще обхване и използването на остатъчни продукти от земеделието (растителни и животински отпадъци) и обработката на отпадъчна дървесина за енергийни цели. Предвиденото подпомагане за залесяване и съхранение на горския фонд и превенция срещу горските пожари ще допринася за намаляване на вредните емисии от въглерод. Предвидените инвестиции в селското стопанство включват и инвестиции за намаляване и/или оптимизиране на емисиите от парникови газове от сектор селско стопанство. Основните дейности ще бъдат подпомагани най-вече в рамките на интервенциите по ЕЗФРСР.

За намаляване на въздействието на риболова върху морската среда, насърчаване преминаването към максимален устойчив улов и постепенното премахване на изхвърлянията, както и за подобряване на конкурентоспособността се предвижда финансирането на мерки, насочени към:



  • подпомагане на окончателното преустановяване на риболовна дейност;

  • иновации, насочени към разработването и внедряването на по-добри риболовни техники и по-висока избирателност на риболовните уреди;

  • инвестиции в оборудване за подобряване на избирателността на риболовните уреди, ограничаване на въздействието на риболова, намаляване на нежелания улов, защита на риболовните уреди от защитени бозайници и птици и модернизиране на флота, включително повишаване на ефективността на корабите без това да увеличава капацитета им.

Чрез изготвянето и прилагането на План за действие за сегментите на флота, изготвен на основание чл. 22, ал. 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, както и на План за контрол ще бъдат изпълнявани целенасочени дейности за постигане на баланс на риболовния капацитет и възможностите за риболов. Планът ще представлява по-обширен стратегически документ и ще обхваща визията на България и конкретните мерки за справяне със свръх-капацитета, застарялостта и голeмия дял бездействащи и неоползотворени плавателни съдове в българския риболовен флот.

Ще бъдат предприети мерки за подобряване на качеството и пълнотата на данните за състоянието на рибните запаси, други технически, биологически и икономически данни за сектор Рибарство, както и икономическа информация за аквакултурния сектор и рибопреработвателните предприятия.

С оглед на изведените поуки и научените уроци от програмен период 2007-2013 г., беше идентифицирана нуждата от прилагане на балансиран териториален подход за избора на местоположение при извършване на инвестиции за реконструкция на рибарски пристанища. Ще бъде разработена концепция за развитието на рибарската инфраструктура, в която ще залегнат като критерии за избор на проектни предложения броя на извършваните разтоварвания и броя на домуващите кораби. Концепцията ще адресира нуждите и действията, които следва да се предприемат, с цел стимулиране разтоварването на целия улов, достигане съответствие с изискванията за контрол и изпълнение, в т.ч. изискванията за разтоварвания, въвеждане на ERS системи, системи за следене на улова, инспектиране и други. Тези мерки ще допринесат и към една от специфичните цели на ПМДР (2014-2020) – а именно смекчаване на последствията от изменението на климата, като по този начин се отчитат и Насоките за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата.

Основна област на интервенция чрез средствата по ЕСИФ, ще бъде конструктивното укрепване, повишаване енергийната ефективност и внедряване на ВЕИ в административни и жилищни сгради с оглед намаляване потреблението на енергия и ограничаване на вредните емисии от битово отопление. Ще се стимулира използването на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане и осъществяването на икономии на енергия в производството и местното разпределение на енергията (включително модернизация на районни мрежи за отопление/ охлаждане), която ще подпомогне страната в процеса на постигането и адаптирането към международните стандарти за качество на околната среда. Смяната на горивната база в публични и жилищни сгради и в търговски дружества ще доведе и до подобряване на качеството на въздуха в градовете, т.к. ще се намалят изхвърляните в атмосферата газове от отоплението с твърди горива.

Ползите от интервенциите в енергийна ефективност ще бъдат допълнително засилени чрез подкрепата за създаване на подходяща среда и финансови стимули за увеличаване на дела на домакинствата, ползващи енергия от ВИ за собствено потребление, както и развитието и прилагането на устойчиви енергийни планове за действие в градските райони, включително системи за осветление. Ще се насърчава и използване на „добри“ практики в областта на оползотворяването и преноса на енергия от ВИ чрез подходящи схеми за подпомагане на МСП.

С оглед мултиплициране на ефектите от енергийната ефективност и ползването на ВЕИ, инвестиции, ще бъдат насочени към намаляване на емисиите от парникови газове, особено генерираните в земеделието и рибарството. Ще се насърчават екоиновативни индустрии, технологии, услуги и продукти чрез стимулиране на икономически жизнеспособни подходи за рециклиране на отпадъците. Ще се подкрепя и изграждането на инсталации за оползотворяване на отделения биогаз от депа за неопасни отпадъци. Предмет на интервенция ще бъде и изграждането на инсталации/съоръжения за третиране на утайки от ПСОВ с оглед оползотворяване на метана от утайки на вече изградени ПСОВ и съоръжения за намаляване на съдържанието на вода в стабилизираните утайки с оглед тяхното използване като гориво в промишлени инсталации.

Предвид многосекторния характер на политиката по енергийна ефективност и с оглед предвижданото финансиране на мерки в тази сфера от различни програми е целесъобразно да се извършва координация на централизирано ниво, като се използва капацитета на експертите със специфична квалификация в различните области. Поради тази причина синергията и координацията на мерките в сферата на енергийната ефективност, съ-финансирани със средства от ЕСИФ, на етап подготовка и изпълнение на конкретните схеми ще се осъществява от специално създадена за целта междуведомствена работна група към министъра на икономиката и енергетиката, която ще изпълнява функциите на координиращ орган. В състава на работната група ще участват ресорните заместник-министри, отговарящи за управлението на оперативните програми. Оперативната дейност на междуведомствената работна група ще бъде подкрепена и обезпечена с необходимия експертен капацитет. Представителите на различните ведомства в групата ще обезпечат рационалното използване на финансовия ресурс за изпълнение на мерките за подобряване на енергийната ефективност в различните сектори на икономиката.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница